Софийската опера и балет инициира проект за популяризиране на оперното и балетното изкуство сред образованите млади българи – „Операта от близо“. В подкрепа на проекта застанаха НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, НМА „Панчо Владигеров“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Руски културен център.

 

В качеството си на партньор, НАТФИЗ ще бъде домакин на втората среща по проекта.

 

На 20 февруари (вторник) от 12.00 часа, на Сцена 47 на Учебен драматичен театър, лекторите Красимира Филипова – (драматург на Софийска опера и балет) и Валентин Стамов (експерт маркетинг и реклама) ще очакват всички любопитни да се срещнат с изкуството на операта.

 

Красимира Филипова ще разгледа драматургичните конфликти в произведението на Любомир Пипков „Янините девет братя“, а Валентин Стамов, който е и композитор, ще изсвири вариации върху теми от Любомир Пипков.

 

Премиерата на операта „Янините девет братя“ ще се състои на 22 март. Входът за събитията в проекта е свободен! Посещения ще се извършват след предварително записване на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Публикувана в У нас

Дни делят студентите на проф. Маргарита Младенова от премиерата на „Сън в лятна нощ“. Класът подготвя дипломния си спектакъл на голяма сцена. Първата му среща с публиката е на 14, 15 и 28 февруари. Постановката на спектакъла е дело на проф. Маргарита Младенова, режисурата е на Албена Георгиева, сценографията и костюмите са на Ивайло Николов, а музиката на Христо Намлиев.

 

От НАТФИЗ цитират казаното от проф. Маргарита Младенова за спектакъла:

 

„Сън в лятна нощ“ често е четена (може би поради Менделсон и романтичната традиция) като лека и светла любовна комедия. В нашия опит този „сън с отворени очи“ е жесток; нощта – плашещо време-пространство на стъписващи узнавания; на горчиво познание за низкото и възвишеното в самите нас; на откровение. Така се припознаваме в Шекспировия човек, който „гази в калта и гледа към звездите“.

 

Ако гората е тъмното игрище на съня, събуждането е завръщане в града – нашата „горчива Аркадия“, нашия отрезвяващ образ на битието. За да ни светне – в края на играта – след края на илюзиите – че сме „срочни“ същества и битката не е помежду ни, а с изтичащото време ...

 

От НАТФИЗ Ви канят на 14, 15 и 28 февруари, от 19.00 ч. на Голямата сцена в Учебния драматичен театър.

Публикувана в У нас
Четвъртък, 05 Ноември 2015 09:27

Спектакълът "Сидеров"

Позиция
Зад кулисите на спектакъла "Сидеров"
От анализ на Полина Паунова за "Дойче веле"

 

Масовият човек в България смята политиците за недосегаеми. Последният пример беше цирковата постановка на Волен Сидеров и трупата му "Атака" в театралната академия и в магазинче за цигари пред нея. Едно от изстъпленията й специално се случи в изборната нощ - депутатът не можеше да бъде изведен от НАТФИЗ, стигна се до добре режисиран удар в лицето му, полицията изглеждаше безсилна, а на място пристигна дори вътрешният министър.


Вместо да говорят за провала на МВР, на следващия ден управляващите лансираха галещата ухото на избирателя идея за отпадане на депутатския имунитет. Последва мощна вълна на одобрение от страна на медиите, а народни представители започнаха да обясняват в националния ефир как не са нищо повече от всеки друг гражданин и затова не искат да имат защита от наказателно преследване.


Медиите се възпалиха, че в Западна Европа политиците се ползват с имунитет единствено за думите, но не и за постъпките си. Само че нашият проблем е манталитетен. Както никъде на Запад не могат да си представят, че кмет ще уринира във фонтан или че депутат ще щурмува университет, така не могат да си представят и че главният прокурор може да е личен избор на премиера.


Сидеров е продукт на същата система, отгледала и БСП, и ДПС, и ГЕРБ. Нещо повече - те го отглеждаха като "партиен лидер", за да го ползват, когато им е необходим. Последният такъв случай - с неговите гласове минаха на първо четене промените в конституцията за прословутата съдебна реформа. Ако се върнем малко по-назад във времето - той именно крепи една година правителството "Орешарски". А преди това крепи и първия кабинет "Борисов".


Малко е странно, не мислите ли - след като толкова години трите въртящи се във властта партии се възползваха от него, а прокуратурата си затваряше очите за всичките му изстъпления, Сидеров изведнъж се оказа повод за конституционни промени, които имали за цел да бъде "защитена демокрацията". И точно това ни дава основание да си зададем въпроса дали акцията му в изборната нощ не беше всъщност поредната услуга - лансираната от ГЕРБ конституционна поправка "Сидеров" да заглуши промените, пряко свързани със съдебната реформа.


Освен това в държава като България, в която прокуратурата действа избирателно - отказва да разследва Делян Пеевски например, но е безощадна към дребните риби, отпадането на депутатския имунитет едва ли е най-добрата идея. Когато иска, прокуратурата може. А когато не иска, просто твърди, че не открива противоречие между декларирания стар опел и придобиванено на куп медии.


В България властта е тясно свързана с прокуратурата, защото "сама си я избира". И именно това стои зад отказа от реформа на държавното обвинение, без която никаква съдебна реформа не може да има. А ако в тази омерта се появи истинска опозиция, липсата на депутатски имунитет може да върне постсоциалистическата ни политика в ранния комунизъм и като в случая "Никола Петков"* неудобните да бъдат арестувани още на банките в парламента пред доволните погледи на Сидеров и покровителите му.


* Годината е 1947. Народното събрание снема имунитета на Никола Петков, когото арестуват още в парламента. Обесен е три месеца по-късно след режисиран процес. Комунистическата партия вече не се нуждае от опозиция за пред света и затова я премахва.

 

Източник: www.capital.bg

Публикувана в У нас
Четвъртък, 29 Октомври 2015 15:45

Сидеров в НАТФИЗ: какво се случи

Когато в неделя вечерта за пореден път вилня из НАТФИЗ, по ирония на съдбата Волен Сидеров наруши точно онова, за което се беше борил в предишното си “аз”. Татяна Ваксберг обяснява какво се случи в НАТФИЗ. В случая с Волен Сидеров има нещо трудно обяснимо: много хора, които не вярват нито на депутати, нито на прокурори, очакват именно депутатите и прокурорите да разрешат проблема с вилнеенето на Сидеров из НАТФИЗ.

Публикувана в У нас

Вчера е починал Константин Христов, съобщиха от семейството му. Той беше поливалентна личност - театрал, учил в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", но по-популярен като телевизионен и радиоведещ в различни медии. 

Публикувана в У нас

В истинско представление превърнаха протестиращите студенти флашмоб в 8.30 ч тази сутрин на столичната улица "Раковски", недалеч от окупирания НАТФИЗ. В тях се врязаха маскирани провокатори, които полицаи незабавно се втурнаха да задържат. Оказа се, че това е част от спектакъла на студентите окупанти.

Публикувана в У нас

Бившият директор на Сатиричния театър Калин Сърменов заяви  предаването „На светло“ по Нова телевизия, че наследникът му проф. Здравко Митков няма право да бъде едновременно директор и преподавател в НАТФИЗ. Освен това той има досие на доносник в Държавна сигурност.

Публикувана в У нас
Четвъртък, 13 Юни 2013 22:10

Карлос Саура пристигна в София

Карлос Саура пристигна в София. На летище София той бе посрещнат от ректора на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" проф.д.н. Любомир Халачев и посланика на Испания в България, н.пр. д-р Хосе Луис Тапиа Висенте, съобщиха от Академията.


Утре, петък 14.06 Карлос Саура ще бъде удостоен с почетна степен "доктор хонорис кауза" на НАТФИЗ на тържествен академичен съвет от 14:00 часа в аулата на Академията.

 

Саура ще закрие Седмицата на испанското кино в България.

Публикувана в Арт