Драматизацията на „Антихрист” от Емилиян Станев си е своего рода „лудост”, но бих казал „задължителна лудост”. В едно време на глобализация „Поучително житие на грешника и смешника Теофил за митарствата на душата му”, така нарича в началото своя роман авторът, звучи изключително съвременно, тъй като с отварянето на границите „митарствата на душите ни”, като че ли набират нова сила.

 

„Целта на моята книга е да покаже големите духовни ценности на народа ни.Искам да проследя онези духовни пътища на българина, които бяха пресечени от историческите обстоятелства, от робството. Занимавайки се с моя Теофил , който е представител на на духовно най-издигнатите българи от времето на цар Иван Александър, аз се занимавам с общочовешки проблеми, но в рамките на българския характер и историческата правда. Който се интересува от човешката душа, той се интересува както от днес, така и от вчера. Съвременността е без дата”.

 

Бъдещето потвърди правотата на Емилиян Станев. Нещо повече – той смяташе тази книга до голяма степен автобиографична, защото отразява черти на неговата собствена личност и много особености на съвременния човек – с „непрестанно движение, издигане и падане, светлина и мрак”.

 

Този СПЕКТАКЪЛ – ПРИКАЗКА сякаш се ражда от пепелищата на варварството и издига глас през времето, като към горчивината на мъдростта се прибавя сладостта на спомена. И мъдрият Теофил , и наивният Еньо , които са едно, са все от корена на Тодор Самоход, царския зограф.

 

Но Еньо е младостта с най –дълбоките и сили и с най-пищните и лъжливи знаци. Предопределено е Еньо да чуе клепалата и рева на Янтра, да види отблясъците на кубетата на църквата и прозорците на дворците , да прозре ръждивата красота , в която живеят хората и която долавят само всепроникващите очички на детската душа.

 

Предопределено е Еньо да се влюби в царската дъщеря, да срещне цар Иван – Александър и да види рода му, да обикне таворската светлина, т.е. светлината на извисената духовност и на лъжливата религия, и да премине през много лични житейски патила, за да бъде преследван от онова , което довчера е обичал.

 

И предопределено е Теофил, обезобразения грешник и смешник – т.е. късният Еньо, да разкаже за себе си , да се види като малко поточе , разливало в житейски събития, в срещи, в човешка обич и омраза. Някъде у Теофил , отминат и отречен, заглъхва тихият и богобоязлив юноша, който е писал любовни стихове за царската дъщеря.

 

А остава другият човек – да се бори със себе си, да извисява себе си и със себе си и времето. Намерил е разрешението едва накрая – когато оголва меча и замахва срещу турчина поробител, дошъл с организараността си, с фанатизма си, с дивачеството си, за да сложи край на издълбоко избухналото духовно развитие на нашия живот.

 

Такава е основната философска и изобразителна идея на драматизацията. Той ни поднася заедно с приключенията на Еньо по време на падането на Търновград и някои горчиви истини за народностната ни характерология. Подсказва ни творческата ни мъдрост, диалектиката на самопознанието ни, с което сме могли да се утвърждаваме и да се самоотричаме.

 

АНТИХРИСТ по Емилян Станев, драматизация и режисура – Бойко Илиев. В ролите: Веселин Калановски, Любомир Ковачев, Елена Петрова, Ники Сотиров. Сценография – Тина Арканджели, костюми – Тотка Дочева – Тода.
Предпремиерата е на 25.09. 2018 година от 19.30 часа, а премиерата – на 26.09. от 19.30часа.

 

Забележка: Заглавието е на редакцията. Бойко Илиев е директор и режисьор на „НОВ ТЕАТЪР“ – НДК

Публикувана в У нас
Четвъртък, 27 Юли 2017 12:49

Когато властта спре да си дялка

„Имам чувството, че (като спре да дялка) нещо ще се случи“, - думи на симпатичния и благороден разбойник Шайен от мегакласиката „Имало едно време на Запад“. Малко след тях добрият Чарлз Бронсън застреля много лошия Хенри Фонда.

 

Пренасяме се у нас, в наши дни. „Имам чувството, че нещо ще се случи“ витае във въздуха. 90 процента от новинарските емисии са запълнени с насилие, уви реално, ставащо посред бял ден, в най-лошия случай – късно нощем, но пък в заведения пълни с хора (последната масова мутренска простотия в Созопол).

 

Търпеливи сме (както винаги). Властта явно нещо си дялка, та чакаме да спре и да видим какво ще се случи. Забавлявайки се с хумореската суджукгейт и балона НДК, се мъчим да не обръщаме внимание на побоищата (само последните две, не на редовните шофьорски тупаници за паркомясто или отнето предимство, с които сме свикнали) и поредния показен разстрел.

 

Всъщност, това със суджука може бързо да се превърне в трагикомедия, ако сериозно си зададем много логичния въпрос – изолирано явление ли е… Питането е риторично, защото отговорът е ясен – не, дерибействащи депутати има навсякъде, просто не им е дошло времето да бъдат осветлени.

 

В тоя ред на мисли предсрочни избори е вероятно да има не само, ако управляващите се провалят. Както е тръгнало, парламентът може да изгуби кворума си заради посрамени напуснали депутати с отнет имунитет.

 

Та, какво може да се случи, след като властта спре да си дялка? Да хване биячите на жените и Иво Никодимов, да залови „килъра“ от Пловдив, да разплете и осветли мистерията КТБ? Звучи като научна фантастика и затова няма да очакваме точно това.

 

Добре ще е все пак, ако по някакъв начин успее да разсее тревожността, която се разстила на дебели пластове около нас.

 

Подводните камъни обаче са много.

 

Ако се установи, че бруталните нападения са целенасочени срещу конкретните потърпевши, то тогава имаме поръчки срещу нотариуси и известен журналист. Което е страшно.

 

Алтернативата обаче май е по-страшна – случайни хулигански нападения. Мутанти със замъглени от стероиди останки от мозък се разтоварват, биейки наред. Тежко ни и горко.

 

Нали се сещате на този фон, примерно темата за договора за добросъседство с Македония (наричана в ООН – БЮРМ) колко ще впечатли българина… Дори мегаскандалът на 30-тилетието „КТБ“ се замъглява устойчиво в съзнанието на гражданина, очакващ някой да изскочи от храстите и да му счупи носа.

 

Явно властта и органите на реда са в патова ситуация – нямат много полезен ход. А още не знаем какво ни очаква през идните дни…

 

За радост на всички обаче – и управляващи, и управлявани, има спасително обяснение, опровергаващо всички предположения за завръщащото се мутренско войнство (което впрочем никога никъде не е ходило).

 

Почти краят на юли е. Време за отпуски. За някои те предстоят, за други обаче 15-те лелеяни дни на морето са свършили. А какво иде след това, обясняват учените – постваканционна депресия. Ето го вълшебният камък, с който можем да успокоим всички!

 

Няма поръчкови побоища, няма вилнеещи мутри. Само депресирани и агресивни граждани, завърнали се от почивка. Иде обаче септември, когато свършват отпуските, а с тях и депресията, и агресията.

 

Ще потърпим дотогава, ще се оглеждаме по храстите и ще си стоим у дома.

 

Остава да намерим подобни тълкувания за суджуците, КТБ и големите гейтове от последните години. И тогава ще заживеем в Швейцария на Балканите, спокойни, че имаме отговор за всичко.

 

А властта може да продължи да си дялка радостно и безметежно.

Бележка на редакцията: Като илюстрация е използувана снимка от сайта „Кино фен“, http://kinofen.net/filmi/drami/2851-once-upon-a-time-in-the-west-1968.html 

Публикувана в Гледища

Министърът на културата Петър Стоянович е сменил целия Съвет на директорите на НДК. Прекратени са договорите в държавното акционерно дружество на Тодор Влайчев, Ивайло Георгиев, Стоян Стоянов, Радка Петрова и Митко Тодоров.

В новия борд на директорите ще има само жени. Новите членове са Антоанета Желязкова, Велислава Кръстева, Веселина Минчева, Олга Манолова, Пени Раева. Раева ще е изпълнителен директор на ационерното дружество НДК. Тя бе зам.-шеф по времето на предишния директор Христо Друмев.

Публикувана в У нас

На върха на руините на монумента "1300 години България" пред НДК в София грейна транспарант с лика на премиера Пламен Орешарски и надписът "Срам".

Години наред металното скеле и остатъците от окрадени бронзови части от скулптури стряскаше софиянци, които още приживе бяха дали на монумента названието Седмокрил Петоху*ник.

Публикувана в У нас

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган за трети път не се яви в съдебната зала като основен свидетел по делото срещу нападателя си Октай Енимехмедов. Той е представил болничен лист, но магистратите дадоха ход на процеса. В съда не дойде и и настоящият лидер на ДПС Лютви Местан. На адреса му е намерен непълнолетният му син, а в централата на ДПС лицата са отказали да вземат призовката.  Доган за втори път представи болничен лист.

Публикувана в У нас

Отцепници от ГЕРБ учредиха новата политическа партия "Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията" - БАСТА.Сред учредителите са Емил Димитров, Павел Димитров, Иван Петров и Мирослав Найденов. В залата присъстваха и други бивши членове на ГЕРБ. Бившият министър на земеделието от кабинета "Борисов" - Мирослав Найденов, беше единствения предложен и избран с пълно единодушие за председател на Учредителното събрание на партията, предаде Агенция „Фокус”.

Публикувана в У нас
Неделя, 22 Септември 2013 11:48

Първанов: Новите лица не са гаранция

„Внимателно наблюдавам това, което се случва в последната една година. Виждам един революционен порив за игнориране на всички, които досега са имали досег с политиката и с управлението. И досега имаше опит да се започне на чисто и с нови лица. В президентската администрация мнозина бяха млади хора. Но аз трябва да призная, че не запомних много от новите лица и в НДСВ, и в ГЕРБ, т.е. това не е гаранция. Нека не противопоставяме поколенията. Един ще каже „На бой отиват само старците", други - „Няма място за старите кучета". България има нужда от компетентно управление на всички нива", подчерта Георги Първанов, президент в периода 2002 - 2012 година, при откриването на инициирана от него дискусия „Български дебати: За националния успех" в НДК.

Публикувана в У нас

Председателят на групата на ПЕС в Европейския парламент Ханес Свобода изтъкна, че няма нищо осъдително във факта, че кабинетът "Орешарски" е гласуван със съдействието на "Атака". По думите му основният приоритет в държавата е да се сформира правителство и тази цел оправдава много средства.

Публикувана в У нас