Президентът Росен Плевнелиев очаква Азербайджан да помогне на страната ни в разнообразяването на източниците на природен газ.


"Страната ни направи силна заявка за диверсификация, а Азербайджан е наш стратегически партньор в тази посока",  заяви президентът Росен Плевнелиев и допълни, че очакваме да купуваме от Азербайджан газ.


Държавният глава изтъкна, че стратегическата цел за България е да има различни източници на газ и пазарно ориентирана цена, а не страната ни да зависи от монопола на един или друг доставчик.

Публикувана в У нас

201 младежи в неравностойно положение са били подкрепени тази година от инициативата на президента "Подкрепи една мечта" за възможностите за личностна и професионална реализация след завършване на средното им образование. Държавният глава Росен Плевнелиев посрещна в Националния исторически музей 152 младежи в неравностойно положение от 40 институции от цялата страна, които днес празнуват абитуриентскияси бал, организиран от президентската институция. 


От началото на годината екипи от специалисти са консултирали младежите от випуск 2014-2015 г. и от следващия випуск за възможностите за образование и заетост.

Публикувана в У нас

Президентът Росен Плевнелиев заминава на посещение в Монголия и Южна Корея.


В Монголия визитата ще протече в контекста на 65-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете държави. Акцент по време на посещението ще бъде поставен върху възможностите за задълбочаване на политическия диалог, засилването на търговско-икономическото сътрудничество и партньорството между България и Монголия в области като минно дело, фармацевтика, енергетика, земеделие и производство на храни, кожарска индустрия, високите технологии, изграждане на модерна инфраструктура, наука, образование и култура.

Публикувана в У нас

Президентът Росен Плевнелиев обяви своята номинация за член на Съвета за електронни медии. Държавният глава назначи на длъжността Бетина Жотева, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.


Това означава, че Жотева напуска поста си на говорител на Външно министерство. До момента бившата телевизионна говорителка беше гласът на Даниел Митов. Тя можеше да е такава още три години, ако правителството и този министър изкарат мандата си до край. В СЕМ мандатът е от 5 години.

Публикувана в У нас

Президентът Росен Плевнелиев каза, че българските компании са придобили самочувствие в процеса на евроинтеграцията и днес са готови да инвестират в Босна и Херцеговина.

Има много силен потенциал за още повече инвестиции от България в Босна и Херцеговина, каза държавният глава на среща с представители на Външнотърговската камара на Босна и Херцеговинаи бизнесмени. Очакваме скоро да се сключи споразумение за взаимна защита на инвестициите, посочи президентът Плевнелиев. Той заяви, че България ще бъде открит, честен и коректен партньор.

Публикувана в Бизнес

Перспективите пред производството на филми в България и на киноиндустрията у нас е обсъдил президентът Росен Плевнелиев с ръководството на филмовото студио "Ню Бояна Филм", където е билна посещение. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. 


Над 850 малки и средни предприятия получават перспектива в България, благодарение на киноиндустрията, а до момента инвестициите в отрасъла у нас възлизат на над 100 млн. долара. "Имиджът на страната ни по света, световните звезди, които идват тук и тяхното отношение към нас - това е много позитивно, но трябва да го надградим и да покажем нова перспектива за развитие на отрасъла. Нищо не е даденост и трябва да се борим завсяка инвестиция, особено в индустрии като киното - с висока добавена стойност и с икономическа перспектива", е коментирал президентът, след като е посетил снимачната площадка на новия филм "Код: Лондон". 

Публикувана в У нас

Атанас Мерджанов, заместник-председател на ПГ на БСП - Лява България, говорител на НС на БСП, в разговор с Илиана Беновскав седмичното обзорно предаване „На 6-тия ден“ в ефира на „Радио К2”,заяви позиции по следните теми:


Конслутациите при Росен Плевнелиев. Отношенията с Русия


В началото на разговора си с Атанас Мерджанов водещата на предаването „На 6-тия ден" Илиана Беновска попита госта си законсултациите при президента Росен Плевнелиев, които приключиха  в началото на март месец 2015г.

 
"Е ли Росен Плевнелиев полезен като президент на България? Преминаха неговите обичайни консултации за годината със всички парламентарни групи. Каква е вашата визия за тази среща?", потърси коментар Беновска.


Атанас Мерджанов обобщи позицията на БСП с думите, че тази среща е била напълно излишна.БСП е проявила отношение, според него, за да се знае, че едни такива консултации трябва да бъдат водени от държавен глава, който да държи на думите си и на формирането и отстояването на националния интерес.  БСП-представителят обясни, че от партията му са обозначили важните теми за България (на първо място дългът), а самият Плевнелиев на същия ден след приемането на ратификацията за 8-те милиарда евро е подписал указа си за одобрение.

Публикувана в Гледища

Росен Плевнелиев се включи в кампанията „Да изчистим България за един ден” и взе дейно участие в отстраняването на боклука от Борисовата градина. Точно пред камерата на bTV, която организира кампанията, държавният глава измъкна най-голямата си находка - стара кафеварка.

Публикувана в У нас

Президентът на Републиката Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за Сметната палата, съобщиха от пресцентъра на държавния глава.
Конституцията на Република България изрично в чл. 91, ал. 2 предвижда организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата да се уреждат със закон. В мотивите си държавният глава посочва, че е недопустимо Народното събрание да откаже да изпълни Конституцията и да възложи свое конституционно правомощие на Сметната палата - тя да определя организацията си на дейност.
Приетият от мнозинството в Народното събрание нормативен акт не предвижда броя на отделенията в Палатата и обхвата им на дейност, а възлага на членовете на Палатата в бъдеще сами да определят колко ще са отделенията. Липсва правна уредба - на всеки член ли ще бъде възложено да ръководи отделение, както и какви ще са правомощията по време и във връзка с извършваните одити на онези от членовете, които не ръководят отделения. Президентът не намира доводи как е определена числеността на органа Сметна палата именно на 9, а не, например, на 5, 7 или 11, при запазването на същите функционални одити - финансови одити, одити за съответствие при финансовото управление, одити на изпълнението и специфични одити. Неприемливо е по време на икономическа криза да се увеличава ръководството на Сметната палата от 3 на 9 членове без визия на законодателя каква конкретна дейност ще извършва всеки един от тях и какви ще са отговорностите му. Произволното определяне на броя на ръководните длъжности в институцията, а впоследствие нагаждане на организацията на дейност според тези длъжности, не води до реформи и повишаване на ефективността на контрола. Не е ясно и откъде ще дойдат необходимите средства, за да се осигури по-големият финансов ресурс за заплати и материално обезпечаване на членовете.
Недостатъците в правната уредба относно липсата на концепция за организацията на дейност на Палатата, включително и за числения й състав, създават съмнения, че законодателните промени се правят с цел овладяване на органа чрез назначаване на неговите членове на партийно-квотен принцип.
Друго значимо несъвършенство на Закона е възможността за предсрочно прекратяване на мандат на председателя или на член на Палатата поради тежко нарушение на закона или на Етичния кодекс с решение на Народното събрание по мотивирано предложение на Сметната палата. Парламентът може да отстранява председателя или член на Палатата за неизпълнение на служебни задължения без изрично в Закона да е посочено кои нарушения са тежки. Непълнотата в правната уредба създава съмнения за възможно политическо вмешателство в дейността на органа и приеманите от него актове. По този начин не се гарантира на членовете на Сметната палата, че те ще вземат независими и законосъобразни решения.
Така се обезсмисля въведената мандатност за членовете на органа, тъй като всеки от тях ще може да бъде сменен по всяко време. Отделно от посочените съществени недостатъци, президентът смята, че не могат да бъдат подминати и други слабости в отделни разпоредби на Закона.

Публикувана в У нас

 

Президентът Росен Плевнелиев удостои с орден „Стара планина” с лента генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Най-високото държавно отличие е израз на признателността на България за всеотдайността и личния принос на Ирина Бокова за утвърждаването на световния мир и сигурност, посредством задълбочаване на сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката и културата, заяви държавният глава по време на церемонията на “Дондуков” 2.

 
Президентът отбеляза, че избирането на Ирина Бокова на поста генерален директор на ЮНЕСКО през 2009 г. е повод за национална гордост и припомни, че за първи път българин и източноевропеец заема толкова висока позиция в системата на ООН.

 
Росен Плевнелиев подчерта, че с дейността си Ирина Бокова е допринесла за издигането на престижа и видимостта на страната ни не само в системата на ООН, но и сред европейските и международни партньори. Президентът допълни, че високата оценка на световната общност за нейния професионализъм, харизмата и визионерството на Ирина Бокова, са довели до преизбирането й на поста за нови четири години. Президентът на свой ред оцени високо предприетата от Бокова цялостна реформа на ЮНЕСКО, която е направила организацията по-ефективна и способна да отговори на новите предизвикателства.

 
Държавният глава изрази благодарност към Ирина Бокова за нейната ангажираност в защита на името на България в тежкия казус със задържаните в Либия български медицински сестри. „Нито за миг Вие на пожалихте сили и енергия в подкрепа на българската кауза и справедливостта“, каза президентът. 
 

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова благодари за подкрепата на президентите на България и на няколко поредни правителства за кандидатурата й за поста генерален директор на ЮНЕСКО.

 
„Силата на една държава днес се измерва не само с военна или друга мощ, а със силата на това с какво тази държава може да допринесе за духовното развитие на света“, каза Ирина Бокова. Тя подчерта и необходимостта от фокус върху развитието на качественото образование, върху опазването на културното наследство и вписването на този приоритет в стратегии за устойчиво развитие. Бокова беше категорична, че това трябва да бъде една от основните цели на всяка една политика в България.
 

Публикувана в У нас
Страница 1 от 10