В центъра на тази драма стои една от иконите на българската литература – Албена. Почти век след нейното написване, Албена е определяна като един от най-влиятелните женски образи в нашата литература. Сбор от красота, невинност, съблазън, грях и смирение, тя истински вълнува и днес.

 

Историята на Албена, разказана от трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”, е история за една обречена любов, която задава сложния въпрос за красотата, греха и разкаянието. „Звънкия смях”, „походката на кралица” и омайващото женско очарование на Албена, които я отличават от останалите, завършват картината на нейната изключителност.

 

Но каква е цената на това да си различен в едно патриархално общество, за което красотата е грях?

 

Има ли престъпление, ако мотивът е любов?

 

Подсъдна ли е красотата и трябва ли да бъде заклеймена?

 

Тези въпроси звучат особено актуално и днес в „АЛБЕНА” на режисьора Красимир Спасов:

 

„Красотата на Албена” и „магичното” й въздействие върху околните е феномен, инспириран преди всичко от потребностите на колективното желание, от т.нар. „колективно либидо”. Разбира се, изборът на Албена за обект на всеобщо обожание си има своите реални основания - физическата привлекателност, веселостта й, заразителният смях, свободата й на общуване, нека го наречем – покоряващото лекомислие на красотата. Оттук до съдбоносната греховна стъпка обаче е въпрос само на време… И ужасното се случва”.

 

И макар сценичната среда на Красимир Вълканов и костюмите на Мария Диманова да създават с точност атмосферата в „едно добруджанско село, малко преди Великден, в годините преди войните”, Йовковите послания звучат повече от актуално от сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.

 

„Събитията в пиесата на Йовков се разиграват в дните на Страстната седмица – дните на мъките Христови. В нашия спектакъл това обстоятелство е от особено значение, то е нещо като нравствен климат, своеобразно мерило за поведението и постъпките на действащите лица”, казва Красимир Спасов.

 

Близо век по-късно въпроса за красотата и греха – съдбовно свързани в един женски образ, както и темата за дързостта да бъдем различни и порива да намерим себе си извън мярката на „общественото мнение”, отново вълнуват.

 

В ролята на противоречивата, красива и магнетична Албена е актрисата Гергана Данданова. Актьорите Асен Кобиларов и Веселин Анчев се превъплъщават в образите на съпруга й Куцар и нейния любим Нягул. В ролята на Сенебирски е Иван Радоев.

 

В спектакъла участват още Луизабел Николова, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Радосвета Василева, Симеон Дамянов, Станислава Николова, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Мимоза Базова, Евелин Костова, Йордан Алексиев, Калин Иванов.

Публикувана в У нас

В навечерието на най-светлия християнски празник Възкрасение Христово беше организирана творческа среща-дискусия на тема: „Ролята на жените за съхраняване на  християнските ценности“ в галерия „Сердика“, новото духовно пространство на Женския пазар.

 

Ролята на жената в плана на Бог беше представена от отец Методий от православния храм „Св. св. Кирил и Методий“, който беше гост-лектор на дискусията. „Ролята на жената не е второстепенна. Жената трябва да смирява мъжа, да бъде негова помощница. Човек става едно цяло когато Мъжът е заедно с Жената. Още от древните патриархални времена – от времето на Авраам, Исак и Яков, жената е отстоявала вярата на мъжа.

 

Най-голямото доказателство за уважението на Бог към жената е Богородица, защото чрез нея Бог даде Сина Божи. Като Божия майка Богородица стои най-близо до Бог.”, сподели с присъстващите отец Методий и отправи призив към жените да бъдат близо мъжете си, да организират своя дом като църква, за да се съхраняват християнските ценности и български дух, да  имат здраво, по Божиите канони, семейство - а не съжителство.

 

Отец Методий подчерта: „Третостепенна задача е боядисването на яйцата и правенето на козунаците, важно е жената, като пазителка на ценностите, да предаде на децата, че Бог е любов”.

 

Художникът Андрей Янев сподели своите преживявания по време на многобройните си посещения в Света гора – градината на Богородица. „Жената присъства в  Атон чрез образа на Богородица” каза Янев и разказа притчата за иконата Достойно есть, която се намира в манастира “Пантократор”, Сред  съществуващите монашески убежища се издигала съществуващата и сега келия с малка църква, посветена на Успението на Божията Майка.

 

Кметът на район „Възраждане” Савина Савова поздрави присъстващите на събитието, което се провежда в рамките на изложбата „Атон – в рисунки и фотографии“ на Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев, организирана от район „Възраждане“, „Пазари Възраждане“ ЕАД и Център за семиотични културни изследвания.

 

Савина Савова подчерта,  че   „проявата е част от дейностите, които район „Възраждане“ реализира за съхраняване на традиционните български ценности и християнски дух, за популяризиране на българската култура и хората, които я създават”  и допълни:

 

„Изложбата даде възможност, през погледа на авторите,  жените да се  докоснат до духа на Света гора – градината на Богородица и до живота на монасите от Атон”. В дните на Страстната седмица трябва да се вслушаме в Божиите послания за повече смиреност, състрадание, милосърдие и любов, и смело да отстояваме вярата си”.

Публикувана в У нас