Ясмина Реза е автор, чието драматургично творчество е познато у нас с пиесите „АРТ” и „Богът на касапницата”. В „Белла Фигура” тя ни отвежда на паркинг пред скъп ресторант, където с един от поредните откраднати, извънбрачни моменти на Борис и Андреа започва сюжета на пиесата. Едно изпуснато от героя изречение, намесило съпругата му в техния разговор, предизвиква скандал, който е последван от автомобилен инцидент и една случайна среща с негови семейни приятели... В цялата пиеса, с язвителна насмешка и изящен диалог Ясмина Реза води героите през куп обрати, създаващи усещането за вътрешно неспокойство и куп въпроси, оставени под повърхността.

 

В „Белла Фигура” на сцената на Театър „Българска Армия”, режисьорът Антон Угринов (гост) и актьорите Гергана Плетньова, Станислав Ганчев (гост), Георги Къркеланов, Стефка Янорова, Елена Райнова и Георги Йовчев (гост) верни на характерния за Ясмина Реза ироничен скрит смисъл на думите, се впускат в тази заплетена ситуация от неизказани мисли за живота, приятелството, семейството и любовта.

 

„В желанието си да се харесаме на другите измисляме безброй маски, с които жонглираме убедително в живота и дори понякога си вярваме. Пилеем усилия и влагаме цялата си изобретателност да създадем социален образ, който да бъде одобрен – Белла Фигура.

 

Страхливо сгушени в уютната представа за себе си допускаме компромиси със собствените си мерки, чувства, забравяме за мечтите си само и само, за да правим добро впечатление. И от толкова отстъпления малко по малко започваме ние самите да не се харесваме.

 

Готови сме на всичко, за да избягаме от самотата, но в крайна сметка пак оставаме неразбрани, сами. Понякога съвсем сами, а друг път с някого до себе си. Плъзгаме се по наклонената плоскост надолу в битка с времето и самоуверено ни се струва, че можем да спечелим.

 

Една от книгите на Ясмина Реза започва с цитата на Хорхе Луис Борхес:

 

“Блажени са обичаните и обичащите, както и онези, които могат да минат без обич.” Там започва и нашето представление, на един далечен паркинг, някъде във Франция...

Публикувана в У нас

Кой е маркиз Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад – скандален философ на садизма, бунтар, луд аристократ, или нестандартно мислеща личност, опълчила се срещу властта на църквата и държавата във Франция от ХVIII век?

 

Режисьорът Иван Урумов ще отговори на този въпрос с историята за скандалния маркиз Дьо Сад от пиесата „Пера” на американския драматург Дъг Райт, която ще бъде поставена за първи път на българска сцена през новия театрален сезон, в Театър „Българска Армия”.

 

Дали пиесата за ексцентричния маркиз, който пише перверзните си съчинения зад стените на лудницата ще шокира публиката, можем да съдим по ограничението за лица под 16 години, което бъдещия спектакъл ще наложи.

 

Иван Урумов не издава кой актьор ще влезе в образа на маркиз Дьо Сад от пиесата, отличена с наградата "Оби" за изключителни постижения в областта на драматургията, но това е още един повод да очакваме с нетърпение новия сезон на Театър „Българска Армия”.

Публикувана в У нас

На 13 април 2018 година в 11.00 часа на пресконференция в сцена-клуб „МаксиМ” на Театър „Българска армия“ бяха обявени номинациите за 12-те спектаклови категории на наградата „АСКЕЕР 2018“.

 

Уважаеми журналисти и скъпи колеги,

 

На 24 май – Денят на най-светлия ни празник: празникът на българската духовност, просвета и култура и на славянската писменост, в Театър „Българска армия” за 28-ми път Фондация „Академия Аскеер” ще връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

 

Наградите „Аскеер” са единствени по рода си – те са автентичният и самоотвержен, неказионен глас на театралното съсловие. Всяка от тях е професионален, естетически избор на хора, правещи театър. Стотици са номинираните за престижното отличие, 205 са творците, удостоени със статуетката на рицаря Аскеер, дело на Георги Чапкънов – Чапа.

 

В България няма друга толкова дълголетна неправителствена организация. При това следваща неотменно, вече близо три десетилетия ясни правила: несвързаност с държавни институции и посветеност единствено на театъра, културата, духовността.

 

През годините Академията разчиташе на своите не конвенционални, а притежаващи вътрешноприсъща посветеност журита, наброяващи днес – с естествени вариации – до 100 най-изявени творчески личности: актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

 

От създаването си през 1991 г. Фондация „А`Аскеер“ е предприела няколко кардинални промени, отбелязали нови етапи в развитието и позиционирането на наградата „Аскеер“:
- 1992 г. Наградните категории от 8 стават 11;
- 1994 г. Включват се за номиниране освен столичните и театрите от цяла България;
- 2005 г. Учредява се категорията Съвеменна българска драматургия и се създава нарочно жури към нея;
- 2007 г. Учредява се категорията Почетен „Аскеер“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство (отличието не се присъжда ежегодно, а при специални случаи);
- 2017 г. Фондация „А`Аскеер“ взе решение да включи в номинирането също творците и спектаклите от Театър „Българска армия“, като журито за 10-те спектаклови категории бъде съставяно от театрали от други театри, а ТБА бъде представян в него миноритарно.

 

10-те спектаклови категории на „Аскеер 2018” включват представления и техните създатели с осъществена премиера в периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г.

 

Обект на внимание бяха 100 представления. 58 от тях са реализираните премиери в София, 42 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 9 столични сцени с 16 заглавия и 4 извънстолични театъра с 4 заглавия. Ако включим и сценичните творби, станали обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, оценени през годината от „А`Аскеер”, са 118.

 

За 10-те спектаклови категории съставът на Журито е следният (по азбучен ред):
Ангелина Славова, Асен Шопов, проф. д-р Атанас Атанасов, проф. д.н. Виолета Дечева, Жорета Николова, Илка Зафирова, Милен Миланов, Невена Калудова, Розалия Радичкова, Свежен Младенов и Станка Калчева.

 

В гласуването не участват членове на журито, които са разглеждани за номинации и номинирани. Тази година това са Станка Калчева, която бе предложена за номиниране в категория Водеща женска роля и Жорета Николова, която бе предложена за номиниране в категория Поддържаща женска роля.

 

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха номинациите.

 

От името на Фондация „Академия Аскеер” обявявам следните номинации по категории за „АСКЕЕР 2018”
(по азбучен ред):

 

Изгряваща звезда
Веселин Петров за ролите на Труфалдино и Панталоне в „Кралят Елен” по Карло Гоци, постановка Анастасия Събева, Театър „Азарян“, Национален дворец на културата
Делян Илиев за режисурата на „Три сестри“ от Антон П. Чехов, постановка Делян Илиев, Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ – Смолян
Неда Спасова за ролята на Варвара Петровна в Програма Достоевски „Изгонването на бесовете“ – „Бесове“ по Фьодор М. Достоевски, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

 

Поддържаща мъжка роля
Александър Хаджиангелов за ролята на М в „Петел” по пиесата „Соск“ от Майк Бартлет, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев”
Малин Кръстев за ролята на Дани Тейлър в „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
Явор Бахаров за ролята на сицилианецът Микеле в „Редки тъпанари“ по филма на Марио Моничели, постановка Стефан Москов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе

 

Поддържаща женска роля
Ана Пападопулу за ролята на Бърди в „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”
Василена Атанасова за ролята на Марджи Йънт Хънт в „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева и за ролята на Линда в „Пияните” от Иван Вирипаев, постановка Явор Гърдев, Малък градски театър „Зад канала”
Стефка Янорова за ролята на Ракел в „След репетицията” от Ингмар Бергман, постановка Валентин Ганев, Театър „Българска армия”

 

Сценография
Васил Абаджиев за „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело, постановка Лилия Абаджиева, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и за „Ако нямах лоши сънища” по Уилям Шекспир, постановка Лилия Абаджиева, Театър „Азарян”, Национален дворец на културата
Марина Райчинова за „Франкенщайн” от Ник Диър, постановка Стайко Мурджев, Театър „София”
Свила Величкова за „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”

 

Костюмография
Васил Абаджиев за „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело, постановка Лилия Абаджиева, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров”
Свила Величкова за „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”
Нина Пашова за „Калигула” от Албер Камю, постановка Диана Добрева и за „Три високи жени” от Едуард Олби, постановка Стефан Спасов, Народен театър „Иван Вазов”

 

Театрална музика
Асен Аврамов за „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
Мишо Шишков-син за „Moderato cantabile” от Маргьорит Дюрас, постановка Стилиян Петров, Театър „Любомир Кабакчиев” – Казанлък
Петър Дундаков за „Франкенщайн” от Ник Диър, постановка Стайко Мурджев, Театър „София”

 

Водеща мъжка роля
Деян Донков за ролята на Калигула в „Калигула” от Албер Камю, постановка Диана Добрева, Народен театър „Иван Вазов” и за ролята на Хари в „Палачи” от Мартин МакДона, постановка Стоян Радев, Театър „София”
Захари Бахаров за ролята на Бай Славе в „Чамкория” по романа на Милен Русков, постановка Явор Гърдев, Театър 199 „Валентин Стойчев”
Юлиан Вергов за ролята на Сергей Василиевич Басов, адвокат в „NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”

 

Водеща женска роля

Александра Василева за ролята на Олга Алексеевна в „ NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”
Теодора Духовникова за ролята на Регина в „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”
Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени” от Едуард Олби, постановка Стефан Спасов, Народен театър „Иван Вазов”

 

Режисура
Бина Харалампиева за „Лисичета” от Лилиан Хелман, Народен театър „Иван Вазов”
Галин Стоев за „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, Народен театър „Иван Вазов”
Иван Пантелеев за „ NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, Народен театър „Иван Вазов”

 

Най-добро представление
„12-те гневни“ от Реджиналд Роуз, постановка Пламен Марков, Общински културен институт Театър „Възраждане“
„NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”

„Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, постановка Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов”

 

Преди десет дни, на 3 април, огласихме номинациите в категория Съвременна българска драматургия за 2018 г. Тук няма да ги повтаряме, тъй като те вече добиха широка известност.

 

Носителите на Голямата нграда за цялостен принос към театралото изкуство „Аскеер“, както и на специалните награди „Аскеер“, по традиция се определят от членовете на Фондация “А`Аскеер” от трупата на Театър „Българска армия“.

 

През 2018 г. те са следните (по азбучен ред):

Александър Дойнов, Анастасия Ингилизова, Антоанета Добрева – Нети, Асен Кобиларов, Васил Михайлов, Веселин Анчев, доц. Веселин Ранков, Владислав Виолинов, Гергана Данданова, Гергана Плетньова, Георги Кадурин, Георги Къркеланов, Георги Новаков, Десислава Димитрова, Добрин Векилов – Дони, Евелин Костова, Иван Радоев, Иван Урумов, Луизабел Николова, доц. Марина Райчинова, Милен Миланов, Мимоза Базова, Мирослав Пашов, Наташа Колевска, Ненчо Илчев, Нина Пашова, Радосвета Василева, Симеон Дамянов, Стефка Янорова, Стойко Пеев и Тигран Торосян.

 

Академия „Аскеер” удостоява с Голямата награда
ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2018” Великия български актьор ВАСИЛ МИХАЙЛОВ

 

Честито и на добър час на всички отличени!

 

За десета поредна година основен спонсор на наградите “Аскеер” е ЕВРОБЕТ – компанията, която се утвърждава като меценат в областта на културата и просветата. Изказваме благодарност в лицето на г-н Милен Стаматов. Радваме се да приветстваме за пети път, като основен спонсор на наградите „Аскеер”, СИНЕРГОН ХОЛДИНГ, който инвестира и в българската култура. Изказваме благодарност в лицето на г-н Бедо Доганян, оказвал винаги съпричастност към проблемите на българския театър и Академия „Аскеер“. На всички тях благодарим за безценната подкрепа от името на театралната общност.

 

Благодарим и на Българската национална телевизия за осъществяваното двайсет и седем години коректно, паметно партньорство. Изказваме благодарност в лицето г-н Константин Каменаров. Приветстваме и благодарим за медийното партньорство на Българското национално радио. Изказваме благодарност в лицето на г-н Александър Велев. Приветстваме, като медиен партньор и Българска телеграфна агенция. Изказваме благодарност в лицето на г-н Максим Минчев.

 

Традиционно връчването на наградите “Аскеер” е под почетния патронаж на Министъра на културата г-н Боил Банов и на Министъра на отбраната г-н Красимир Каракачанов.

 

Церемонията по награждаването ще се излъчи директно от Българската национална телевизия – „БНТ1”, „БНТ Свят” и „БНТ2”. Галаспектакълът е поверен на Петринел Гочев – режисьор и сценарист, сценография – Нина Пашова, музикална картина – Петя Диманова.

 

Милен Миланов
Председател
на Фондация “А`Аскеер”

Публикувана в У нас

Уважаеми журналисти и скъпи колеги,

 

В 28-то издание на националните награди за постижения в театралното изкуство „Аскеер” призът за най-младата ни категория – Съвременна българска драматургия, се присъжда за четиринадесети път. Само по себе си това събитие е знаменателно, тъй като Фондация Академия „Аскеер” поддържа постоянно Жури за неговото осъществяване. Както вече е широко известно, ежегодно издаваме и том от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”.

 

Неведнъж съм казвал, тази категория е най-скъпото – и в пряк, и в преносен смисъл – начинание на Академия „Аскеер”. През 14-те години наличието на наградата донесе радост и удовлетворение, за което сме благодарни преди всичко на Журито, изградено от забележителни културолози, режисьори, писатели драматурзи и театроведи, определящо номинираните пиеси и присъждащо на 24 май наградата „Аскеер”. За разлика от всички останали награди Академия „Аскеер” разчита на 20-членно жури с широка и висококомпетентна представителност на драматургичното оценяване.

 

Неговият тазгодишен състав (по азбучен ред) е:

 

Георги Господинов, проф. дфн Георги Каприев, доц. д-р Георги Лозанов, проф. дфн Ивайло Знеполски, проф. Иван Добчев, Иван Кулеков, Иван Теофилов, проф. д-р Калина Стефанова, проф. дфн Кирил Топалов, Красимира Филипова, д-р Митко Новков, Никола Вандов, Панчо Панчев, Петър Маринков, доц. дфн Пламен Дойнов, Теодора Димова, Федя Филкова, доц. Юрий Дачев и Яна Добрева.

 

В гласуването не участват членове на Журито, които си оспорват отличието. Тази година това е Елин Рахнев.

 

Академията приема за валиден текста, изпратен от автора в писмен вид, а не сценичния вариант, по който той е поднесен пред публика, защото присъщо за спектакловото осъществяване е да надгражда и разгражда първообраза безгранично.

 

В конкурса за „Аскеер 2018” участват пиеси, поставени за първи път на професионална сцена в периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г.

 

На номиниране според Правилника на Академия “Аскеер” подлежаха следните драматургични текстове:

 

1. „Брачни безумия“ от Алексей Кожухаров
(Независим проект на Театър „Криле“, постановка Алексей Кожухаров, 4 април 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)

 

2. „Сам и” от Боряна Пенева и Милко Йовчев
(Независим проект на Театър „Реплика”, постановка Милко Йовчев и Боряна Пенева, 22 ноември 2017 г. в Център за култура и дебат „Червената къща“)

 

3. „Застреляй идиотите!“, Комедия в едно действие от Емил Йотовски
(Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Рада Абрашева, 5 октомври 2017 г.)

 

4. „Няма места“, Комедия от Емил Йотовски
(Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Гълъб Бочуков, 14 февруари 2018 г.)

 

5. „Късметът на кукувицата” от Здрава Каменова и Мариана Гайан
(Независим проект, постановка Милко Йовчев, 1 февруари 2018 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)

 

6. „Приятно ми е, Ива!” от Ива Тодорова
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Стоян Радев, 3 февруари 2018 г.)

 

7. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева
(Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)

 

8. „Ако Роналдо беше Чехов“ от Кенан Тополян
(Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, постановка Елин Рахнев, 12 април 2017 г.)

 

9. „Сблъсък“ от Магда Борисова
(Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, постановка Орлин Дяков, 1 март 2018 г.)

 

10. „Ана от другата страна“ от Надя Асенова
(Драматичен театър – Търговище, постановка Надя Асенова, 5 септември 2017 г.)

 

11. „Закачане“ от Неда Соколовска
(Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)

 

12. „На тЯтър съм!“ от Никола Стоянов
(Театрална работилница „Сфумато“, постановка Никола Стоянов, 20 октомври 2017 г.)

 

13. „Хористи“ от Николай Гундеров и Димитър Събов
(Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен, постановка Николай Гундеров, 20 септември 2017 г.)

 

14. „Жените от портокаловите градини“ от Оля Стоянова
(Държавен куклен театър – Ст. Загора, постановка Любомир Колаксъзов, 23 октомври 2017 г.)

 

15. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова
(Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)

 

16. „Сеансът“ от Пламен Глогов
(Независим проект на Театър „Виа Верде“, постановка Пламен Глогов, 19 декември 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)

 

17. „Не е това, което виждаш“, Комедия от Стефан Стоянов
(Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Анна Петрова, 16 януари 2018 г.)

 

18. „Harlem shake“ от Ованес Торосян
(Независим проект на Театър „Реплика“, постановка Ованес Торосян, 4 ноември 2017 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“)

 

И тази година броят на премиерните спектакли по български текстове остава значителен, което затвърждава тенденцията, регистрирана от „Аскеер” през последните години – все по-решително създаване и поставяне на професионална сцена на нови драматургични творби. Броят на премиерните пиеси през разглеждания период е 18! 10 от заглавията са осъществени в столицата, 8 – в извънстолични театри. Четири от пиесите са реализирани като независими проекти.

 

През сегашния награден период театрите, поставили на сцената си нови български заглавия, са шестнадесет – Народен театър „Иван Вазов“, Театър 199 „Валентин Стойчев“, Театър „София“, Театрална работилница „Сфумато“, Център за култура и дебат „Червената къща“, Университетски театър – НБУ, Театър „Реплика“, Театър „Виа Верде“, Театър „Криле“, Театър „Сълза и смях“, Театрално-музикален център – Кърджали, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, Драматичен театър – Търговище, Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен и Куклен театър – Ст. Загора.

 

Относно художествените и естетическите достойнства на тазгодишната „реколта” днес ще се произнесат членове на драматургичното Жури.

 

От името на Журито и излъчената Комисия по преброяване на гласовете от тайното гласуване, в състав:

доц. д-р Георги Лозанов (председател на Комисията), Никола Вандов, доц. д-р Пламен Дойнов, Федя Филкова, Милен Миланов (председател на Фондация „А`Аскеер”),

обявявам следните номинации в категория Съвременна българска драматургия АСКЕЕР 2018 (по азбучен ред на имената на авторите):

 

1. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева
(Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)

 

2. „Закачане“ от Неда Соколовска
(Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)

 

3. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова
(Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)

 

Както казах по-горе, и през 2018 г. фондацията подготвя публикуването на поредната книга от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”. Нека припомним, че отделните томове съдържат трите номинирани пиеси, както и студии – дело на именити творчески личности от състава на Журито, оценяващи драматургичната продукция в контекста на българския и европейския културен и исторически процес.

 

Тези изследователски текстове поддържат връзка с богатия справочен блок, представящ летописа на наградните категории „Аскеер”, и са несъмнено единствен по рода си принос в областта на академичното проучване, описване и класифициране на уловените явления или очертаващи се тенденции в развитието на съвременната българска драматургия. На 24 май, в рамките на Галаспектакъла АСКЕЕР 2018, четиринадесетият том от Библиотеката ще има своята премиера на сцената на Театър „Българска армия”.

 

За десета поредна година основен спонсор на наградите “Аскеер” е ЕВРОБЕТ – компанията, която се утвърждава като меценат в областта на културата и просветата. Изказваме благодарност в лицето на г-н Милен Стаматов.

 

Радваме се да приветстваме за пети път, като основен спонсор на наградите „Аскеер”, СИНЕРГОН ХОЛДИНГ, който инвестира и в българската култура. Изказваме благодарност в лицето на г-н Бедо Доганян, показвал винаги съпричастност към проблемите на българския театър и Академия „Аскеер“. На всички тях благодарим за безценната подкрепа от името на театралната общност.

 

Благодарим и на Българската национална телевизия за осъществяваното двайсет и осем години коректно, паметно партньорство. Приветстваме и благодарим за медийното партньорство на Българското национално радио и Българска телеграфна агенция.  По традиция „Аскеер 2018” е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната.

 

Благодарим и на добър час!

 

Милен Миланов
Председател
на Фондация “А`Аскеер”

Публикувана в У нас

В центъра на тази драма стои една от иконите на българската литература – Албена. Почти век след нейното написване, Албена е определяна като един от най-влиятелните женски образи в нашата литература. Сбор от красота, невинност, съблазън, грях и смирение, тя истински вълнува и днес.

 

Историята на Албена, разказана от трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”, е история за една обречена любов, която задава сложния въпрос за красотата, греха и разкаянието. „Звънкия смях”, „походката на кралица” и омайващото женско очарование на Албена, които я отличават от останалите, завършват картината на нейната изключителност.

 

Но каква е цената на това да си различен в едно патриархално общество, за което красотата е грях?

 

Има ли престъпление, ако мотивът е любов?

 

Подсъдна ли е красотата и трябва ли да бъде заклеймена?

 

Тези въпроси звучат особено актуално и днес в „АЛБЕНА” на режисьора Красимир Спасов:

 

„Красотата на Албена” и „магичното” й въздействие върху околните е феномен, инспириран преди всичко от потребностите на колективното желание, от т.нар. „колективно либидо”. Разбира се, изборът на Албена за обект на всеобщо обожание си има своите реални основания - физическата привлекателност, веселостта й, заразителният смях, свободата й на общуване, нека го наречем – покоряващото лекомислие на красотата. Оттук до съдбоносната греховна стъпка обаче е въпрос само на време… И ужасното се случва”.

 

И макар сценичната среда на Красимир Вълканов и костюмите на Мария Диманова да създават с точност атмосферата в „едно добруджанско село, малко преди Великден, в годините преди войните”, Йовковите послания звучат повече от актуално от сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.

 

„Събитията в пиесата на Йовков се разиграват в дните на Страстната седмица – дните на мъките Христови. В нашия спектакъл това обстоятелство е от особено значение, то е нещо като нравствен климат, своеобразно мерило за поведението и постъпките на действащите лица”, казва Красимир Спасов.

 

Близо век по-късно въпроса за красотата и греха – съдбовно свързани в един женски образ, както и темата за дързостта да бъдем различни и порива да намерим себе си извън мярката на „общественото мнение”, отново вълнуват.

 

В ролята на противоречивата, красива и магнетична Албена е актрисата Гергана Данданова. Актьорите Асен Кобиларов и Веселин Анчев се превъплъщават в образите на съпруга й Куцар и нейния любим Нягул. В ролята на Сенебирски е Иван Радоев.

 

В спектакъла участват още Луизабел Николова, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Радосвета Василева, Симеон Дамянов, Станислава Николова, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Мимоза Базова, Евелин Костова, Йордан Алексиев, Калин Иванов.

Публикувана в У нас

Театър “Българска Армия” започна своето турне на “Тайната вечеря на Дякона Левски”. Постановката гостува във: Варна на 12 февруари; Шабла - 13.02.; Каварна - 14.02. февруари; Тервел - 15.02.; Добрич - 16.02.; Генерал Тошево - 17.02.

 

На 18 февруари се навършват 145 години от обесването на Васил Левски. Театър “Българска Армия” не пропуска да отдаде почит на Дякона и в София - 19 февруари, 19:00 ч.

 

Стефан Цанев, автор на “Тайната вечеря на Дякона Левски”, отправя своите думи към публиката:

 

“В днешно време, когато се говори само за пари, за власт и за корупция, образът на идеалиста Левски става все по-непостижим, все по-нужен. Не случайно всички наши държавници държат над главите си неговия портрет като икона - на която се молят или от която се страхуват? Защото представете си какво би станало, ако нашите народни избраници превърнат в закон думите на Апостола: "Всеки, който злоупотреби със служебната си власт за своя изгода, да се накаже със смърт!"

Театърът на Българската Армия ни показва един спектакъл, който тревожи душите ни, на сцената се развихря многогласна безпощадна полемика, която може би звучи в душата на всеки от нас, в душата на всеки от нас ехти жестокият въпрос на Дякона: "Народе???" - с четири въпросителни.

Изненада ли е това? Упрек ли? Ужас? Или надежда?

Тези въпросителни ще продължат да скърцат в нощта на нашите съвести като бесилки”.

Режисьор на постановката е Асен Шопов. В актьорския състав ще видите: Веселин Калановски, Милен Миланов, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева – Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков, Иван Радоев, Владислав Виолинов.

Публикувана в У нас

В днешно време, когато всеки търси „актуалност” и не е много модерно да поглеждаме назад, когато рекламните пана привличат с: „Първи в света”, „За пръв път в България”… в театралният афиш на Театър „Българска Армия” ще прочетете: „20 години „Много шум за нищо”.

 

Шекспир? Двадесет години на една сцена? В България?

 

Да, през Декември 1997г. режисьорът Красимир Спасов и трупата на Театър „Българска Армия” поставят началото на тази двадесетгодишна история – без прецедент в България, която по-късно се превръща и в част от Историята на самия театър.

 

През годините над 250 000 зрители са се смяли до сълзи, аплодирали и любували на майсторството на няколко звездни актьорски поколения. Едни от водещите български актьори Иван Радоев, Анастасия Ингилизова, Георги Къркеланов, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Стефания Колева и Кристина Янева правят своя театрален дебют на сцената на Театър „Българска Армия” в „Много шум за нищо” през 1997 г. Близо двадесет години по-късно Евелин Костова и Асен Кобиларов също стават част от трупата на Армията с роли в същата Шекспирова комедия. Поколения актьори влизат в образите на „влюбени, които с дяволита усмивка разрешават дребните си любовни недоразумения в един враждебен и хаотичен свят” – както с любов ги описва режисьора Красимир Спасов. Сред тях са Гергана Данданова, Ненчо Илчев, Георги Новаков, Стойко Пеев, Вълчо Камарашев, Иван Ласкин, Йоана Буковска, Лидия Инджова, Цветан Даскалов, Йордан Ръсин и Калин Иванов.

 

Най-много са актьорите, влезли в образа на Клавдио (Камен Донев, Боян Младенов, Деян Георгиев, Асен Кобиларов). Но има и персонажи – късметлии, които през всичките 20 години са се играли от един и същ актьор. Това са героите на Веселин Ранков, Милен Миланов и Мимоза Базова.

 

„Много шум за нищо” се превръща в История за Театър „Българска Армия”. История, в която наред със спомените от препълнените салони, феновете и турнетата остават и тежките моменти от загубата на велики актьори, колеги, приятели – учители в актьорската игра. И днес – 20 години по-късно всички си спомнят за Мирослав Косев, Илия Добрев, Асен Кисимов, Петър Гюров и Стоян Стоев. Техните образи оживяват през годините с актьорите Сашо Дойнов, Мирослав Пашов и Йордан Алексиев.

 

И днес Шекспировите герои разсмиват и вълнуват публиката, в превода на Валери Петров и облечени в костюмите на Радина Близнакова. На касата на Театъра, 20 години по-късно отново няма билети, а днешните тийнейджъри, както някога припяват „Този рай води в ада…” от песента „РАЙ”, която Стефан Вълдобрев пише специално за представлението. А ние ви каним, ако още не сте гледали „МНОГО ШУМ ЗА НИЩО”, или пък вече сте го гледали, заповядайте отново 20 години по-късно в салона на Театър „Българска Армия”. Бъдете наши гости на следващите представления на този „спектакъл – история”.

 

Много смях, по мъничко сълзи и много настроение в МНОГО ШУМ ЗА НИЩО на 16 януари, с трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” !

Публикувана в У нас

За пиесата "След репетицията" Ингмар Бергман казва: "Това е произведение, което представлява моя откровен опит да бъда откровен."

 

Театралната критика открива в тази пиеса любовна изповед – „театър за театъра”, в който актьорите играят актьори, а техните превъплащения, страсти и илюзии се лутат между живота в реалността и живота на сцената.

 

Режисьорът на спектакъла, Валентин Ганев споделя: "Репетицията е повторение, проба, търсене, лутане, откриване, фантазия, бълнуване, страст, пот, смях, радост и мъка... - ЖИВОТ. Какво идва след репетициите? Представление. Ако погледнем на човешкия живот като на репетиция, след нея идва голямото представяне... пред безкрая... или по-нататък...
Къде е това след края на безкрая?...”.

 

„След репетицията” е… история за режисьор и две актриси. Би могло да се разкаже и така. Но как да опишеш емоциите на Артиста? Как да обрисуваш тънката граница между реалността, съня, спомена, мечтата…? Дали днешната любов не е просто носталгичен опит да преживеем отново отминалата? Имало ли е любов, или е било само роля?

 

Гледайте на сцената на Театър “БЪЛГАРСКА АРМИЯ” Стефка Янорова, Гергана Плетньова, Веселин Ранков под режисурата на Валентин Ганев (гост) - "След репетицията" един спектакъл за чувствата, страстта, въжделението и любовта на сцената и извън нея. Превод – Васа Ганчева. Сценография – Красимир Вълканов (гост); костюми – Мария Диманова (гост); музика: Слав Бистрев (гост).

 

Предпремиера – 9 януари 2018 година от 12:30 часа на камерна сцена „Миракъл” в Театър „Българска Армия". Премиерни дати: 11, 15 и 27 януари.

Публикувана в У нас

С динамичен диалог, неочаквани обрати и с интелигентното чувство за хумор на Антъни Шафър, „DЕТЕКТИВ“ е предизвикателство както за публиката, така и за актьорите. На сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” в ИГРАТА - „DЕТЕКТИВ“ влизат Иван Радоев и Добрин Векилов – ДОНИ, режисирани от Надя Асенова, в сценичната среда и мултимедията на Кънчо Касабов.

 

Пиесата на Антъни Шафър има зашеметяващ успех. Парадоксално е, че първоначално тя е била отхвърлена от десетте най-именити продуценти на Уест-Енд, но след бляскава премиера в Брайтън (театър „Роял”), много скоро се качва на сцената на театър „Сент Мартин” и достига рекордните 2 359 представления в Лондон, както и 2 000 на Бродуей, където печели наградата „Тони” за най-добра пиеса на 1970 година. Две години по-късно по нея се снима филмът “Копой“ с невероятните Майкъл Kейн и Лорънс Оливие.

 

„DЕТЕКТИВ“ е криминале. Игра за двама мъже, които искат да премерят силите си, характерите си, егото си. Състезание, което на моменти минава всякакви граници и се превръща в игра на живот и смърт. В духа на доброто криминале, нито едно действие не е окончателно и никой не може да отгатне следващия ход на играчите.

 

„- Значи, Вие смятате брака за игра, сър?
- Не брака, инспекторе, а секса. Сексът е играта, а бракът е наказанието“.

 

Играта няма правила. Театър, покер, интелектуална схватка – всички средства са в действие за да има надмощие.

 

Ето и какво споделиха главните действащи лица в пиесата...

 

Иван Радоев: „Любов и отмъщение – типично италианско. Моят персонаж – Майло Тиндъл – е от италиански произход и до голяма степен тези думи го определят. Майло влиза в тази игра с чисто сърце, но дали ще излезе по същия начин? Двама мъже играят, да го наречем най-общо – мач – със завиден спортен хъс. Ще останете изненадани от тяхната изобретателност и вярвам, ще се забавлявате, както се забавлявахме и ние, докато работихме по спектакъла, а и сега, когато продължаваме да го развиваме. И да, не става дума само за жени…“.

 

Добрин Векилов – ДОНИ: „Сигурно много хора с изненада ще установят името ми, в афиша на пиесата “Dетектив”. Аз бях не по-малко изненадан от вас, от поканата на режисьора Надя Асенова и най-вече от това, че се чух да казвам “ДА”, на предложението. Театърът е моето изкушение. Вече 25 години, играем “Секс, наркотици, рокендрол”, с Ивайло Христов, което е най-добрата школа, за която мога да се сетя. С него направихме и други представления, той режисира моя пиеса, а после двамата заедно написахме такава. От много години съм композитор на Театър “БЪЛГАРСКА АРМИЯ”, който чувствам като втори дом. Все пак ролите дотук, не са със значимостта на предстоящата. Приех, защото се изкуших, защото повярвах в преценката на режисьора и в партньорството на дългогодишния ми приятел Иван Радоев, а и защото изпитвам себе си, в този уникален текст на Антъни Шафър. Както казва героят ми Андрю Уайк :

 

“Най-краткия път към сърцето на всеки мъж минава, през унижението”.
Е, може би реших да се унижа. Вие ще прецените това”.

 

До къде може да стигне играчът и има ли връщане назад? Можеш ли да излезеш от играта без последствия?

 

Елате на 11, 17 и 19 декември от 19:30 ч. на сцена-клуб МаксиМ в Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” и се опитайте да предположите. На кого ще заложите? Едно е гарантирано – чисто и неподправено удоволствие – просто игра!

Публикувана в У нас

„ЧЕРНА КОМЕДИЯ”? Сигурно ви звучи познато? Да, ако не сте гледали пиесата на Питър Шафър, то със сигурност сте чували за нея. А сега вече имате възможност да я видите на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ с премиерни дати 22 и 23 ноември.

 

“ЧЕРНА КОМЕДИЯ“ е смятана за една от най-смешните комедии, създадени през втората половина на 20 век. Още с първата си премиера в Националния театър в Лондон през 1965 година, спектакълът се превръща в истински хит, а скоро печели и публиката по целия свят.

 

„ЧЕРНА КОМЕДИЯ” е един безумен фарс, който се разиграва… на ТЪМНО. Да, имено ТЪМНОТО е в главната роля на комедията. Но какво се случва когато ТЪМНОТО е СВЕТЛО, а светлината се превърне в мрак? Логичният въпрос „На какво е способен човек, когато знае, че никой не го вижда?” е в основата на онзи механизъм, който през цялото действие на спектакъла провокира смеха в „ЧЕРНА КОМЕДИЯ” в Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.

 

Една на пръв поглед обикновена авария в електрозахранването поражда куп смешни ситуации и неочаквани обрати, в които са замесени привлекателен млад скулптор (Веселин Анчев), бъдещата годеница (Луизабел Николова), бившата любовница (Евелин Костова), властния баща-военен (Георги Къркеланов), един изтънчен съсед (Владислав Виолинов), една пияна стара мома (Анастасия Ингилизова) и богат меценат-милионер (Моню Монев-гост). Както във всяка добра комедия и в тази героите се оплитат в смешни ситуации, а недоразуменията в ТЪМНОТО са причина за още по-комични обърквания.

 

Режисьор на спектакъла е Иван Урумов, който споделя: „Пиесата „ЧЕРНА КОМЕДИЯ” е изключителен образец. В такава комедия се изисква особен вид концентрация, изобретателност и много добри актьори, каквито със сигурност ще видите на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“.

 

„ЧЕРНА КОМЕДИЯ” – ще паднете от смях, а отговорността за това, редом с актьорите и режисьора, споделя и целия творчески екип на представлението: Мария Диманова – костюми, Добрин Векилов-ДОНИ – музика, Камен Иванов – пластика.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 2