На 6 юни 2018 година представители на академичната и културна общност, настоятели, преподаватели, студенти и журналисти, посрещнаха в НАТФИЗ със ставане на крака и аплаузи под звуците на студентския химн “Гаудеамус игитур”, световноизвестния театрален композитор и режисьор Хайнер Гьобелс.

 

След представянето му от декана на факултет „Сценични изкуства“ чл.-кор. проф. Пламен Марков, ректорът проф. д-р Станислав Семерджиев обяви на старобългарски и латински езици тържественото решение на Академичния съвет на НАТФИЗ за удостояването му с почетното звание Doctor Honoris Causa.

 

В благодарственото си слово, Хайнер Гьобелс непринудено и с фино чувство за хумор подчерта необходимостта от промени в мисленето за театър, в създаването на театър, в обучението за театър, във формулировките за театър, в нагласите и очакванията за театър.

 

Вероятно е време да променим начина си на обучение. Да си зададем отново въпроса „От какви дисциплини имаме нужда?“. Време е да дадем възможност на младите хора, които се интересуват от театър да го дефинират отново сами. Да търсим отговорите на въпросите заедно с тях“.

 

Хайнер Гьобелс проведе майсторски клас със студенти в кинозалата на НАТФИЗ на същия ден от 14.00 часа.

Публикувана в У нас

Точно в 10.00 ч. на 28-ми април студентите отвориха вратите на Академията, за да се впуснат в шеметното 36-часово предизвикателство - да представят публично работата си през изминалия сезон под формата на представления, прожекции и изложби.

 

Без прекъсване и при вход свободен студентите от НАТФИЗ въвлякоха зрителите си и бъдещите кандидат-студенти в пътешествие сред всичко създадено с талант и много труд през учебната година. Гостите през първия ден, се оказаха повече от капацитета на залите. За всички тях – вратите останаха отворени в продължение на 36 часа.

 

Програмата на 36-часовия театрален и кино маратон включи около 30 представления и открити часове на сцените на Учебен куклен театър и Учебен драматичен театър, както и филми на сегашни и бивши възпитаници на Академията, които бяха излъчени в Учебната кинозала.

 

Събитието беше осъществено с медийната подкрепа на БНТ, БНР, „София прес”, IMPRESSIO, dir.bg , lovetheater.bg и „Свободен народ онлайн”.

 

Автор на плаката на 36-часовия театрален и кино маратон е Радослава Боор Даскалова.

6004 01
6004 02
6004 03
6004 04
6004 05
6004 06
6004 07
6004 08
6004 09
6004 10
6004 11
6004 12
6004 13
6004 14
6004 15
6004 17
6004 18
6004 19
6004 20
6004 21
6004 22
6004 23
6004 24
6004 25
6004 26
6004 27
6004 28
6004 29
6004 30
6004 31
6004 32
6004 33
Публикувана в У нас

Започва 14-тото издание на традиционния студентски маратон в НАТФИЗ. На 28-ми и 29-ти април 2018 година, студентите ще разтворят вратите на Националната академия за театрално и филмово изкуство, за да представят на публиката, своята работа през изминалия сезон. това ще стане под формата на представления, прожекции и изложби.

 

В продължение на 36 часа, без каквото и да е прекъсване и при свободен вход, всички които пожелаят – зрители, бъдещи кандидат-студенти, възпитаници на Академията и просто любопитни, ще могат да видят на живо условията на обучение в НАТФИЗ, както и всичко, което студентите са създали със своя талант и труд през изминалата учебна година.

 

Програмата на 36-часовия театрален и кино маратон, включва около 30 представления и открити часове на сцените на Учебния куклен театър и на Учебния драматичен театър, както и филми на днешни студенти и на вече дипломирани възпитаници на НАТФИЗ, които ще бъдат излъчени в Учебната кинозала.

 

Събитието се осъществява с медийната подкрепа на: БНТ, БНР, Impressio, Свободен народ Онлайн, dir.bg , Агенция „София Прес“ и та сайта LoveTheater – www.lovetheater.bg

 

За „Свободен народ онлайн“ е огромна чест за първи път да бъде сред медийните партньори на 36-часовия театрален и кино маратон. Ние желаем вдъхновение и огромен успех на всички участници, а на зрителите – истинско 36-часово естетическо удоволствие и забавление.

 

Пълната програма на 36-часовия маратон, можете да видите тук:

http://natfiz.bg/event/36-chasa-teatralen-i-kino-maraton/ 

 

Публикувана в У нас

На 13 април 2018 година в 11.00 часа на пресконференция в сцена-клуб „МаксиМ” на Театър „Българска армия“ бяха обявени номинациите за 12-те спектаклови категории на наградата „АСКЕЕР 2018“.

 

Уважаеми журналисти и скъпи колеги,

 

На 24 май – Денят на най-светлия ни празник: празникът на българската духовност, просвета и култура и на славянската писменост, в Театър „Българска армия” за 28-ми път Фондация „Академия Аскеер” ще връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

 

Наградите „Аскеер” са единствени по рода си – те са автентичният и самоотвержен, неказионен глас на театралното съсловие. Всяка от тях е професионален, естетически избор на хора, правещи театър. Стотици са номинираните за престижното отличие, 205 са творците, удостоени със статуетката на рицаря Аскеер, дело на Георги Чапкънов – Чапа.

 

В България няма друга толкова дълголетна неправителствена организация. При това следваща неотменно, вече близо три десетилетия ясни правила: несвързаност с държавни институции и посветеност единствено на театъра, културата, духовността.

 

През годините Академията разчиташе на своите не конвенционални, а притежаващи вътрешноприсъща посветеност журита, наброяващи днес – с естествени вариации – до 100 най-изявени творчески личности: актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

 

От създаването си през 1991 г. Фондация „А`Аскеер“ е предприела няколко кардинални промени, отбелязали нови етапи в развитието и позиционирането на наградата „Аскеер“:
- 1992 г. Наградните категории от 8 стават 11;
- 1994 г. Включват се за номиниране освен столичните и театрите от цяла България;
- 2005 г. Учредява се категорията Съвеменна българска драматургия и се създава нарочно жури към нея;
- 2007 г. Учредява се категорията Почетен „Аскеер“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство (отличието не се присъжда ежегодно, а при специални случаи);
- 2017 г. Фондация „А`Аскеер“ взе решение да включи в номинирането също творците и спектаклите от Театър „Българска армия“, като журито за 10-те спектаклови категории бъде съставяно от театрали от други театри, а ТБА бъде представян в него миноритарно.

 

10-те спектаклови категории на „Аскеер 2018” включват представления и техните създатели с осъществена премиера в периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г.

 

Обект на внимание бяха 100 представления. 58 от тях са реализираните премиери в София, 42 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 9 столични сцени с 16 заглавия и 4 извънстолични театъра с 4 заглавия. Ако включим и сценичните творби, станали обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, оценени през годината от „А`Аскеер”, са 118.

 

За 10-те спектаклови категории съставът на Журито е следният (по азбучен ред):
Ангелина Славова, Асен Шопов, проф. д-р Атанас Атанасов, проф. д.н. Виолета Дечева, Жорета Николова, Илка Зафирова, Милен Миланов, Невена Калудова, Розалия Радичкова, Свежен Младенов и Станка Калчева.

 

В гласуването не участват членове на журито, които са разглеждани за номинации и номинирани. Тази година това са Станка Калчева, която бе предложена за номиниране в категория Водеща женска роля и Жорета Николова, която бе предложена за номиниране в категория Поддържаща женска роля.

 

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха номинациите.

 

От името на Фондация „Академия Аскеер” обявявам следните номинации по категории за „АСКЕЕР 2018”
(по азбучен ред):

 

Изгряваща звезда
Веселин Петров за ролите на Труфалдино и Панталоне в „Кралят Елен” по Карло Гоци, постановка Анастасия Събева, Театър „Азарян“, Национален дворец на културата
Делян Илиев за режисурата на „Три сестри“ от Антон П. Чехов, постановка Делян Илиев, Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ – Смолян
Неда Спасова за ролята на Варвара Петровна в Програма Достоевски „Изгонването на бесовете“ – „Бесове“ по Фьодор М. Достоевски, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

 

Поддържаща мъжка роля
Александър Хаджиангелов за ролята на М в „Петел” по пиесата „Соск“ от Майк Бартлет, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев”
Малин Кръстев за ролята на Дани Тейлър в „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
Явор Бахаров за ролята на сицилианецът Микеле в „Редки тъпанари“ по филма на Марио Моничели, постановка Стефан Москов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе

 

Поддържаща женска роля
Ана Пападопулу за ролята на Бърди в „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”
Василена Атанасова за ролята на Марджи Йънт Хънт в „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева и за ролята на Линда в „Пияните” от Иван Вирипаев, постановка Явор Гърдев, Малък градски театър „Зад канала”
Стефка Янорова за ролята на Ракел в „След репетицията” от Ингмар Бергман, постановка Валентин Ганев, Театър „Българска армия”

 

Сценография
Васил Абаджиев за „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело, постановка Лилия Абаджиева, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и за „Ако нямах лоши сънища” по Уилям Шекспир, постановка Лилия Абаджиева, Театър „Азарян”, Национален дворец на културата
Марина Райчинова за „Франкенщайн” от Ник Диър, постановка Стайко Мурджев, Театър „София”
Свила Величкова за „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”

 

Костюмография
Васил Абаджиев за „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело, постановка Лилия Абаджиева, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров”
Свила Величкова за „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”
Нина Пашова за „Калигула” от Албер Камю, постановка Диана Добрева и за „Три високи жени” от Едуард Олби, постановка Стефан Спасов, Народен театър „Иван Вазов”

 

Театрална музика
Асен Аврамов за „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
Мишо Шишков-син за „Moderato cantabile” от Маргьорит Дюрас, постановка Стилиян Петров, Театър „Любомир Кабакчиев” – Казанлък
Петър Дундаков за „Франкенщайн” от Ник Диър, постановка Стайко Мурджев, Театър „София”

 

Водеща мъжка роля
Деян Донков за ролята на Калигула в „Калигула” от Албер Камю, постановка Диана Добрева, Народен театър „Иван Вазов” и за ролята на Хари в „Палачи” от Мартин МакДона, постановка Стоян Радев, Театър „София”
Захари Бахаров за ролята на Бай Славе в „Чамкория” по романа на Милен Русков, постановка Явор Гърдев, Театър 199 „Валентин Стойчев”
Юлиан Вергов за ролята на Сергей Василиевич Басов, адвокат в „NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”

 

Водеща женска роля

Александра Василева за ролята на Олга Алексеевна в „ NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”
Теодора Духовникова за ролята на Регина в „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”
Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени” от Едуард Олби, постановка Стефан Спасов, Народен театър „Иван Вазов”

 

Режисура
Бина Харалампиева за „Лисичета” от Лилиан Хелман, Народен театър „Иван Вазов”
Галин Стоев за „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, Народен театър „Иван Вазов”
Иван Пантелеев за „ NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, Народен театър „Иван Вазов”

 

Най-добро представление
„12-те гневни“ от Реджиналд Роуз, постановка Пламен Марков, Общински културен институт Театър „Възраждане“
„NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”

„Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, постановка Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов”

 

Преди десет дни, на 3 април, огласихме номинациите в категория Съвременна българска драматургия за 2018 г. Тук няма да ги повтаряме, тъй като те вече добиха широка известност.

 

Носителите на Голямата нграда за цялостен принос към театралото изкуство „Аскеер“, както и на специалните награди „Аскеер“, по традиция се определят от членовете на Фондация “А`Аскеер” от трупата на Театър „Българска армия“.

 

През 2018 г. те са следните (по азбучен ред):

Александър Дойнов, Анастасия Ингилизова, Антоанета Добрева – Нети, Асен Кобиларов, Васил Михайлов, Веселин Анчев, доц. Веселин Ранков, Владислав Виолинов, Гергана Данданова, Гергана Плетньова, Георги Кадурин, Георги Къркеланов, Георги Новаков, Десислава Димитрова, Добрин Векилов – Дони, Евелин Костова, Иван Радоев, Иван Урумов, Луизабел Николова, доц. Марина Райчинова, Милен Миланов, Мимоза Базова, Мирослав Пашов, Наташа Колевска, Ненчо Илчев, Нина Пашова, Радосвета Василева, Симеон Дамянов, Стефка Янорова, Стойко Пеев и Тигран Торосян.

 

Академия „Аскеер” удостоява с Голямата награда
ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2018” Великия български актьор ВАСИЛ МИХАЙЛОВ

 

Честито и на добър час на всички отличени!

 

За десета поредна година основен спонсор на наградите “Аскеер” е ЕВРОБЕТ – компанията, която се утвърждава като меценат в областта на културата и просветата. Изказваме благодарност в лицето на г-н Милен Стаматов. Радваме се да приветстваме за пети път, като основен спонсор на наградите „Аскеер”, СИНЕРГОН ХОЛДИНГ, който инвестира и в българската култура. Изказваме благодарност в лицето на г-н Бедо Доганян, оказвал винаги съпричастност към проблемите на българския театър и Академия „Аскеер“. На всички тях благодарим за безценната подкрепа от името на театралната общност.

 

Благодарим и на Българската национална телевизия за осъществяваното двайсет и седем години коректно, паметно партньорство. Изказваме благодарност в лицето г-н Константин Каменаров. Приветстваме и благодарим за медийното партньорство на Българското национално радио. Изказваме благодарност в лицето на г-н Александър Велев. Приветстваме, като медиен партньор и Българска телеграфна агенция. Изказваме благодарност в лицето на г-н Максим Минчев.

 

Традиционно връчването на наградите “Аскеер” е под почетния патронаж на Министъра на културата г-н Боил Банов и на Министъра на отбраната г-н Красимир Каракачанов.

 

Церемонията по награждаването ще се излъчи директно от Българската национална телевизия – „БНТ1”, „БНТ Свят” и „БНТ2”. Галаспектакълът е поверен на Петринел Гочев – режисьор и сценарист, сценография – Нина Пашова, музикална картина – Петя Диманова.

 

Милен Миланов
Председател
на Фондация “А`Аскеер”

Публикувана в У нас

Уважаеми журналисти и скъпи колеги,

 

В 28-то издание на националните награди за постижения в театралното изкуство „Аскеер” призът за най-младата ни категория – Съвременна българска драматургия, се присъжда за четиринадесети път. Само по себе си това събитие е знаменателно, тъй като Фондация Академия „Аскеер” поддържа постоянно Жури за неговото осъществяване. Както вече е широко известно, ежегодно издаваме и том от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”.

 

Неведнъж съм казвал, тази категория е най-скъпото – и в пряк, и в преносен смисъл – начинание на Академия „Аскеер”. През 14-те години наличието на наградата донесе радост и удовлетворение, за което сме благодарни преди всичко на Журито, изградено от забележителни културолози, режисьори, писатели драматурзи и театроведи, определящо номинираните пиеси и присъждащо на 24 май наградата „Аскеер”. За разлика от всички останали награди Академия „Аскеер” разчита на 20-членно жури с широка и висококомпетентна представителност на драматургичното оценяване.

 

Неговият тазгодишен състав (по азбучен ред) е:

 

Георги Господинов, проф. дфн Георги Каприев, доц. д-р Георги Лозанов, проф. дфн Ивайло Знеполски, проф. Иван Добчев, Иван Кулеков, Иван Теофилов, проф. д-р Калина Стефанова, проф. дфн Кирил Топалов, Красимира Филипова, д-р Митко Новков, Никола Вандов, Панчо Панчев, Петър Маринков, доц. дфн Пламен Дойнов, Теодора Димова, Федя Филкова, доц. Юрий Дачев и Яна Добрева.

 

В гласуването не участват членове на Журито, които си оспорват отличието. Тази година това е Елин Рахнев.

 

Академията приема за валиден текста, изпратен от автора в писмен вид, а не сценичния вариант, по който той е поднесен пред публика, защото присъщо за спектакловото осъществяване е да надгражда и разгражда първообраза безгранично.

 

В конкурса за „Аскеер 2018” участват пиеси, поставени за първи път на професионална сцена в периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г.

 

На номиниране според Правилника на Академия “Аскеер” подлежаха следните драматургични текстове:

 

1. „Брачни безумия“ от Алексей Кожухаров
(Независим проект на Театър „Криле“, постановка Алексей Кожухаров, 4 април 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)

 

2. „Сам и” от Боряна Пенева и Милко Йовчев
(Независим проект на Театър „Реплика”, постановка Милко Йовчев и Боряна Пенева, 22 ноември 2017 г. в Център за култура и дебат „Червената къща“)

 

3. „Застреляй идиотите!“, Комедия в едно действие от Емил Йотовски
(Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Рада Абрашева, 5 октомври 2017 г.)

 

4. „Няма места“, Комедия от Емил Йотовски
(Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Гълъб Бочуков, 14 февруари 2018 г.)

 

5. „Късметът на кукувицата” от Здрава Каменова и Мариана Гайан
(Независим проект, постановка Милко Йовчев, 1 февруари 2018 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)

 

6. „Приятно ми е, Ива!” от Ива Тодорова
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Стоян Радев, 3 февруари 2018 г.)

 

7. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева
(Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)

 

8. „Ако Роналдо беше Чехов“ от Кенан Тополян
(Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, постановка Елин Рахнев, 12 април 2017 г.)

 

9. „Сблъсък“ от Магда Борисова
(Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, постановка Орлин Дяков, 1 март 2018 г.)

 

10. „Ана от другата страна“ от Надя Асенова
(Драматичен театър – Търговище, постановка Надя Асенова, 5 септември 2017 г.)

 

11. „Закачане“ от Неда Соколовска
(Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)

 

12. „На тЯтър съм!“ от Никола Стоянов
(Театрална работилница „Сфумато“, постановка Никола Стоянов, 20 октомври 2017 г.)

 

13. „Хористи“ от Николай Гундеров и Димитър Събов
(Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен, постановка Николай Гундеров, 20 септември 2017 г.)

 

14. „Жените от портокаловите градини“ от Оля Стоянова
(Държавен куклен театър – Ст. Загора, постановка Любомир Колаксъзов, 23 октомври 2017 г.)

 

15. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова
(Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)

 

16. „Сеансът“ от Пламен Глогов
(Независим проект на Театър „Виа Верде“, постановка Пламен Глогов, 19 декември 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)

 

17. „Не е това, което виждаш“, Комедия от Стефан Стоянов
(Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Анна Петрова, 16 януари 2018 г.)

 

18. „Harlem shake“ от Ованес Торосян
(Независим проект на Театър „Реплика“, постановка Ованес Торосян, 4 ноември 2017 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“)

 

И тази година броят на премиерните спектакли по български текстове остава значителен, което затвърждава тенденцията, регистрирана от „Аскеер” през последните години – все по-решително създаване и поставяне на професионална сцена на нови драматургични творби. Броят на премиерните пиеси през разглеждания период е 18! 10 от заглавията са осъществени в столицата, 8 – в извънстолични театри. Четири от пиесите са реализирани като независими проекти.

 

През сегашния награден период театрите, поставили на сцената си нови български заглавия, са шестнадесет – Народен театър „Иван Вазов“, Театър 199 „Валентин Стойчев“, Театър „София“, Театрална работилница „Сфумато“, Център за култура и дебат „Червената къща“, Университетски театър – НБУ, Театър „Реплика“, Театър „Виа Верде“, Театър „Криле“, Театър „Сълза и смях“, Театрално-музикален център – Кърджали, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, Драматичен театър – Търговище, Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен и Куклен театър – Ст. Загора.

 

Относно художествените и естетическите достойнства на тазгодишната „реколта” днес ще се произнесат членове на драматургичното Жури.

 

От името на Журито и излъчената Комисия по преброяване на гласовете от тайното гласуване, в състав:

доц. д-р Георги Лозанов (председател на Комисията), Никола Вандов, доц. д-р Пламен Дойнов, Федя Филкова, Милен Миланов (председател на Фондация „А`Аскеер”),

обявявам следните номинации в категория Съвременна българска драматургия АСКЕЕР 2018 (по азбучен ред на имената на авторите):

 

1. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева
(Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)

 

2. „Закачане“ от Неда Соколовска
(Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)

 

3. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова
(Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)

 

Както казах по-горе, и през 2018 г. фондацията подготвя публикуването на поредната книга от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”. Нека припомним, че отделните томове съдържат трите номинирани пиеси, както и студии – дело на именити творчески личности от състава на Журито, оценяващи драматургичната продукция в контекста на българския и европейския културен и исторически процес.

 

Тези изследователски текстове поддържат връзка с богатия справочен блок, представящ летописа на наградните категории „Аскеер”, и са несъмнено единствен по рода си принос в областта на академичното проучване, описване и класифициране на уловените явления или очертаващи се тенденции в развитието на съвременната българска драматургия. На 24 май, в рамките на Галаспектакъла АСКЕЕР 2018, четиринадесетият том от Библиотеката ще има своята премиера на сцената на Театър „Българска армия”.

 

За десета поредна година основен спонсор на наградите “Аскеер” е ЕВРОБЕТ – компанията, която се утвърждава като меценат в областта на културата и просветата. Изказваме благодарност в лицето на г-н Милен Стаматов.

 

Радваме се да приветстваме за пети път, като основен спонсор на наградите „Аскеер”, СИНЕРГОН ХОЛДИНГ, който инвестира и в българската култура. Изказваме благодарност в лицето на г-н Бедо Доганян, показвал винаги съпричастност към проблемите на българския театър и Академия „Аскеер“. На всички тях благодарим за безценната подкрепа от името на театралната общност.

 

Благодарим и на Българската национална телевизия за осъществяваното двайсет и осем години коректно, паметно партньорство. Приветстваме и благодарим за медийното партньорство на Българското национално радио и Българска телеграфна агенция.  По традиция „Аскеер 2018” е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната.

 

Благодарим и на добър час!

 

Милен Миланов
Председател
на Фондация “А`Аскеер”

Публикувана в У нас

В центъра на тази драма стои една от иконите на българската литература – Албена. Почти век след нейното написване, Албена е определяна като един от най-влиятелните женски образи в нашата литература. Сбор от красота, невинност, съблазън, грях и смирение, тя истински вълнува и днес.

 

Историята на Албена, разказана от трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”, е история за една обречена любов, която задава сложния въпрос за красотата, греха и разкаянието. „Звънкия смях”, „походката на кралица” и омайващото женско очарование на Албена, които я отличават от останалите, завършват картината на нейната изключителност.

 

Но каква е цената на това да си различен в едно патриархално общество, за което красотата е грях?

 

Има ли престъпление, ако мотивът е любов?

 

Подсъдна ли е красотата и трябва ли да бъде заклеймена?

 

Тези въпроси звучат особено актуално и днес в „АЛБЕНА” на режисьора Красимир Спасов:

 

„Красотата на Албена” и „магичното” й въздействие върху околните е феномен, инспириран преди всичко от потребностите на колективното желание, от т.нар. „колективно либидо”. Разбира се, изборът на Албена за обект на всеобщо обожание си има своите реални основания - физическата привлекателност, веселостта й, заразителният смях, свободата й на общуване, нека го наречем – покоряващото лекомислие на красотата. Оттук до съдбоносната греховна стъпка обаче е въпрос само на време… И ужасното се случва”.

 

И макар сценичната среда на Красимир Вълканов и костюмите на Мария Диманова да създават с точност атмосферата в „едно добруджанско село, малко преди Великден, в годините преди войните”, Йовковите послания звучат повече от актуално от сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.

 

„Събитията в пиесата на Йовков се разиграват в дните на Страстната седмица – дните на мъките Христови. В нашия спектакъл това обстоятелство е от особено значение, то е нещо като нравствен климат, своеобразно мерило за поведението и постъпките на действащите лица”, казва Красимир Спасов.

 

Близо век по-късно въпроса за красотата и греха – съдбовно свързани в един женски образ, както и темата за дързостта да бъдем различни и порива да намерим себе си извън мярката на „общественото мнение”, отново вълнуват.

 

В ролята на противоречивата, красива и магнетична Албена е актрисата Гергана Данданова. Актьорите Асен Кобиларов и Веселин Анчев се превъплъщават в образите на съпруга й Куцар и нейния любим Нягул. В ролята на Сенебирски е Иван Радоев.

 

В спектакъла участват още Луизабел Николова, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Радосвета Василева, Симеон Дамянов, Станислава Николова, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Мимоза Базова, Евелин Костова, Йордан Алексиев, Калин Иванов.

Публикувана в У нас

Театър “Българска Армия” започна своето турне на “Тайната вечеря на Дякона Левски”. Постановката гостува във: Варна на 12 февруари; Шабла - 13.02.; Каварна - 14.02. февруари; Тервел - 15.02.; Добрич - 16.02.; Генерал Тошево - 17.02.

 

На 18 февруари се навършват 145 години от обесването на Васил Левски. Театър “Българска Армия” не пропуска да отдаде почит на Дякона и в София - 19 февруари, 19:00 ч.

 

Стефан Цанев, автор на “Тайната вечеря на Дякона Левски”, отправя своите думи към публиката:

 

“В днешно време, когато се говори само за пари, за власт и за корупция, образът на идеалиста Левски става все по-непостижим, все по-нужен. Не случайно всички наши държавници държат над главите си неговия портрет като икона - на която се молят или от която се страхуват? Защото представете си какво би станало, ако нашите народни избраници превърнат в закон думите на Апостола: "Всеки, който злоупотреби със служебната си власт за своя изгода, да се накаже със смърт!"

Театърът на Българската Армия ни показва един спектакъл, който тревожи душите ни, на сцената се развихря многогласна безпощадна полемика, която може би звучи в душата на всеки от нас, в душата на всеки от нас ехти жестокият въпрос на Дякона: "Народе???" - с четири въпросителни.

Изненада ли е това? Упрек ли? Ужас? Или надежда?

Тези въпросителни ще продължат да скърцат в нощта на нашите съвести като бесилки”.

Режисьор на постановката е Асен Шопов. В актьорския състав ще видите: Веселин Калановски, Милен Миланов, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева – Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков, Иван Радоев, Владислав Виолинов.

Публикувана в У нас
Вторник, 08 Октомври 2013 09:49

Напусна ни актьорът Продан Нончев

Актьорът Продан Нончев почина на 8 октомври на 74-годишна възраст, съобщиха от Съюза на артистите в България. Продан Нончев е роден на 28 март 1939 г. в с. Воден, Ямболско. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1967 г. Същата година дебютира на сцената на Варненския драматичен театър в ролята на Джими Портър в "Обърни се с гняв назад" от Джон Осбърн.

Публикувана в Арт
След тежко и продължително боледуване на 84-годишна възраст почина актрисата Жана Стоянович. Цели 36 години (1961-1997) тя беше сред водещите актриси в трупата на Младежкия театър, който сега носи името на един от любимите й приятели и колеги Николай Бинев - от тяхната прочута младежка бохемска компания в някогашна София. Преди това е играла две години в обвеяната в легенди група на Бургаския театър в началото на 60-те години заедно с режисьорите бунтари Леон Даниел, Юлия Огнянова, Вили Цанков и Методи Андонов и с актьорите Леда Тасева, Иван Тонев, Банко Банков, Ани Бакалова, Петьо Петров, Васил Димитров. 
 
Завършила е френска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ВИТИЗ "Кр. Сарафов" при проф. Стефан Сърчаджиев (1960). Дебютът й на сцената е в Бургас - Валя в "Иркутска история" от Ал. Арбузов. Играла е в "Иван Шишман" от К. Зидаров, "Чутна Яна" от Сл. Красински, "Рози за д-р Шомов" от Др. Асенов, "Варвари" от М. Горки, "Кухнята" от А. Уескър и мн. др.
 
За първи път се снима в киното в "Утро над родината" през 1051 г. Последната роля на Жана Стоянович в киното е в новия филм "Аз съм ти" на режисьора Петър Попзлатев по романите на Димитър Димов и Теодора Димова, за която тя беше номинирана за наградите на Българската филмова академия. Актрисата има десетки роли и в постановки на Телевизионния театър в БНТ.
 
Жана Стоянович е сестра на покойния критик, журналист и писател Иван Стоянович (1930-1999) и леля на днешния министър на културата Петър Стоянович. "Тази нощ си отиде Жана и част от мен", написал е той на страницата си във Фейсбук.
Публикувана в Арт

Филмът „Животът на Адел – глава първа и втора”, на френския режисьор от туниски произход Абделатиф Кешиш получи "Златната палма" - Голямата награда на 66-я кинофестивал в Кан, начело на журито на който бе Стивън Спилбърг. Наградата бе връчена късно вечерта в неделя, след грандиозна демонстрация през деня в Париж срещу новия закон за еднополовите бракове, при която се стигна до улични сблъсъци. В нея според организаторите са участвали един милион, а според полицията 150 хиляди души. Арестувани бяха 96 души.
Отличеният филм е с много откровени еротични сцени. Той получи  и наградата на Международната асоциация на кинокритиците. Оригиналното му заглавие е La vie d'Adèle  - Chapitre 1&2. Веднага, след прожекцията му и до последния ден на фестивала мнозинството наблюдатели бяха убедени в неговата победа.
Главната героиня е 17-годишо момиче, което много обича децата и мечтае да стане учителка. Но още от 15-годишна изпитва смущаващо колебание с какви предпочита да се среща - момчета или момичета. Среща особено загадъчно момиче със синкави коси и се влюбва в него. Филмът е създаден по мотиви от много популярен във Франция комикс. Сцените с участието на актрисите Адел Ексарчопулос и Лея Сейду ("Полунощ в Париж", "Мисия невъзможна" 4)  разбуниха духовете на фестивала.

На бляскавата церемония в кинодвореца в Кан комедията "В съзнанието на Луин Дейвис"  на американците братя Коен получи Гран при - втората по важност награда. Този филм печели символична награда за най-много споменавания в интернет.

66-ото издание на фестивала бе посветено на творчеството на Ален Делон.

Публикувана в Арт
Страница 1 от 2