Горан Стефановски пристига в България, за да бъде удостоен с почетното звание Doctor honoris causa на НАТФИЗ. Тържествената церемония ще се състои на 24-ти октомври (сряда), от 10.00 ч., на Сцена 47 при Театър НАТФИЗ. По-късно, от 14.00 ч., в същото пространство, драматургът ще изнесе майсторски клас за студенти.

 

Doctor honoris causa или „Доктор по заслуги“ на НАТФИЗ са Сисили Бери (гласов режисьор на Кралския Шекспиров театър, Великобритания), Юлий Абаджиев (сценичен бой, България), Димитър Инкьов (театровед, България), Тодор Динов (аниматор, България), Никита Михалков (кинорежисьор, Русия), Васил Стефанов (театровед, България), Леон Даниел (театрален режисьор, България), Кристин Линклейтър (театрален педагог, Великобритания), Марта Коание (почетен президент на Световната организация на Международния театрален институт), Хенрик Юрковски (почетен президент на UNIMA), Роналд Харууд (драматург, Великобритания), Дейвид Линч (кинорежисьор, САЩ), Тадаши Сузуки (тетрален режисьор, Япония), Едуард Олби (драматург, САЩ), Ищван Сабо (кинорежисьор, Унгария), Карлос Саура (кинорежисьор, Испания), Иржи Менцел (кинорежисьор, Чешка Република), Клаудия Кардинале (киноактриса, Италия) и Хайнер Гьобелс (композитор и режисьор, Германия).

 

Горан Стефановски е двайсетата знаменита личност, на която Академичният съвет на НАТФИЗ ще присъди званието.

 

На церемонията ще присъстват официални лица, представители на академичната и културна общност, съветът на настоятелите, преподаватели, студенти и приятели на Академията. Медиите, с отношение към културата, също са поканени сред гостите.

 

Горан Стефановски е македонски драматург и писател от европейска величина. Роден е през 1952 г. в Битоля, тогава в Югославия. Завършва английски език и литература във Филологическия факултет на Скопския университет. Учи драматургия в театралната академия на Университета в Белград. Работи в драматичната редакция на Телевизия Скопие, а по-късно като асистент във Филологическия факултет. През 1986 г. основава катедра „Драматургия“ във Факултета по драматични изкуства в Скопие, Македония, където е пълноправен професор до 1998 г.

 

През 1990 г. е лектор в университета Браун, САЩ, между 1998 и 2000 г. е гостуващ професор в Драматичния институт в Стокхолм, Швеция. През 2002 г. се присъединява към университета в Кентърбъри Крайст Чърч, Великобритания като преподавател по драматургия и сценарно писане. Член е на Македонския ПЕН център и на Дружеството на писателите на Македония от 1979 г., а от 2004 година е и член на Македонската академия на науките и изкуствата.

 

Стефановски е широко представян и публикуван драматург с редица международни награди. Автор на повече от 30 пиеси, сред които най-популярни са „Диво месо“, „Двойно дъно“, „Татуирани души“ и „Черна дупка“. „Черна дупка“ е реализирана неколкократно на учебните сцени в НАТФИЗ. Последното постановъчно решение принадлежи на проф. Иван Добчев и ще се играе до края на сезона в Театър НАТФИЗ – Сцена 47.

Публикувана в У нас

Ясмина Реза е автор, чието драматургично творчество е познато у нас с пиесите „АРТ” и „Богът на касапницата”. В „Белла Фигура” тя ни отвежда на паркинг пред скъп ресторант, където с един от поредните откраднати, извънбрачни моменти на Борис и Андреа започва сюжета на пиесата. Едно изпуснато от героя изречение, намесило съпругата му в техния разговор, предизвиква скандал, който е последван от автомобилен инцидент и една случайна среща с негови семейни приятели... В цялата пиеса, с язвителна насмешка и изящен диалог Ясмина Реза води героите през куп обрати, създаващи усещането за вътрешно неспокойство и куп въпроси, оставени под повърхността.

 

В „Белла Фигура” на сцената на Театър „Българска Армия”, режисьорът Антон Угринов (гост) и актьорите Гергана Плетньова, Станислав Ганчев (гост), Георги Къркеланов, Стефка Янорова, Елена Райнова и Георги Йовчев (гост) верни на характерния за Ясмина Реза ироничен скрит смисъл на думите, се впускат в тази заплетена ситуация от неизказани мисли за живота, приятелството, семейството и любовта.

 

„В желанието си да се харесаме на другите измисляме безброй маски, с които жонглираме убедително в живота и дори понякога си вярваме. Пилеем усилия и влагаме цялата си изобретателност да създадем социален образ, който да бъде одобрен – Белла Фигура.

 

Страхливо сгушени в уютната представа за себе си допускаме компромиси със собствените си мерки, чувства, забравяме за мечтите си само и само, за да правим добро впечатление. И от толкова отстъпления малко по малко започваме ние самите да не се харесваме.

 

Готови сме на всичко, за да избягаме от самотата, но в крайна сметка пак оставаме неразбрани, сами. Понякога съвсем сами, а друг път с някого до себе си. Плъзгаме се по наклонената плоскост надолу в битка с времето и самоуверено ни се струва, че можем да спечелим.

 

Една от книгите на Ясмина Реза започва с цитата на Хорхе Луис Борхес:

 

“Блажени са обичаните и обичащите, както и онези, които могат да минат без обич.” Там започва и нашето представление, на един далечен паркинг, някъде във Франция...

Публикувана в У нас

Кой е маркиз Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад – скандален философ на садизма, бунтар, луд аристократ, или нестандартно мислеща личност, опълчила се срещу властта на църквата и държавата във Франция от ХVIII век?

 

Режисьорът Иван Урумов ще отговори на този въпрос с историята за скандалния маркиз Дьо Сад от пиесата „Пера” на американския драматург Дъг Райт, която ще бъде поставена за първи път на българска сцена през новия театрален сезон, в Театър „Българска Армия”.

 

Дали пиесата за ексцентричния маркиз, който пише перверзните си съчинения зад стените на лудницата ще шокира публиката, можем да съдим по ограничението за лица под 16 години, което бъдещия спектакъл ще наложи.

 

Иван Урумов не издава кой актьор ще влезе в образа на маркиз Дьо Сад от пиесата, отличена с наградата "Оби" за изключителни постижения в областта на драматургията, но това е още един повод да очакваме с нетърпение новия сезон на Театър „Българска Армия”.

Публикувана в У нас

Дванадесет (12) са новите заглавия, с които студентите на НАТФИЗ, ще се съревновават за интереса на столичната публика, през новия театрален сезон.

 

Първи, на камерната 47 сцена, се очаква да излязат третокурсниците на доц. д-р Пенко Господинов. Премиерата на „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, в постановка на доц. д-р Пенко Господинов е планирана за октомври. Вторият проект на класа е в процес на уточнение.

 

Веднага след тях, студентите на проф. Стефан Данаилов, ще започнат репетиции върху „Слуга на двама господари“ от Карло Голдони и второ заглавие по текст на Филип Ридли.

 

Клас „Театър на движението – Пантомима“ на доц. Александра Хонг, ще се качи последен на камерната сцена с „Хиляда и една страст или страшна нощ“ от Антон П. Чехов, в постановка на Олег Лабозин.

 

Новия сезон на голямата сцена, ще открият четвъртокурсниците на проф. д-р Атанас Атанасов с „Хора с куфари“ от Ханок Леви и в постановка на д-р Мартин Каров. До края на учебната година същият клас, ще подготви второ заглавие под режисурата на Петринел Гочев.

 

Абсолвентите на проф. Иван Добчев, ще излязат на голяма сцена със спектаклите „Процесът“ от Франц Кафка, в постановка на Димитър Сарджев и „Чайка“ от Антон П. Чехов, в постановка на проф. Иван Добчев.

 

Студентите на проф. д-р Петя Цветкова „Театър на движението – Танцов театър“ ще завършат образованието си с „Луна с вкус на нар“ върху поезията на Федерико Г. Лорка и в постановка на проф. д-р Петя Цветкова.

 

Куклен театър НАТФИЗ ще обнови афиша си с „Бяла приказка“ от Валери Петров, на абсолвентите на доц. Майя Енчева и премиерата на студентите на проф. Жени Пашова, чието заглавие все още се уточнява.

 

12-ет нови заглавия за един сезон! Кой друг български театър може да се похвали с това?!

 

В репертоара на сцените, от предходния сезон остават „Таласъма Тропалан“ и „Седемте козлета и вълкът“ – клас доц. Майя Енчева, „Черна дупка“ – клас проф. Иван Добчев, „Вечер на гласа“ и „Papas in motion“ – клас проф. д-р Атанас Атанасов, за които билетите все не достигаха.

 

Реформите в НАТФИЗ

Седемдесетата юбилейна година на НАТФИЗ, ще остане в историята на Академията, като година на забележителни промени. Съвършено нова методология на прием, модулна система на обучение, оценяване и реализация на студентите вече е факт и за двата факултета на НАТФИЗ. Тя значително облекчава стреса от кандидатстудентския прием, но главно спомага адекватното профилиране на студентите, като им предоставя интензивно модулно обучение и по-голяма свобода да променят специалностите си, в различни етапи на образованието.

 

В отговор на динамичния пазар, Академията откри нови бакалавърски специалности – „Филмово и телевизионно продуцентство“, „Филмов и телевизионен звук“, а от новата учебна година и „Филмов и телевизионен дизайн“, „Театрална продукция“, и магистърската „Екранна режисура“.

 

НАТФИЗ предяви нови очаквания и към учебните си сцени. Учебен драматичен театър и Учебен куклен театър вече ще се наричат Драматичен театър НАТФИЗ и Куклен театър НАТФИЗ, а реализираните в тях заглавия ще се съревновават наравно с останалата театрална продукция на ул. „Раковски“.

 

В ход са и дейностите по реконструкцията на сграда „Б“ на ул. „Стефан Караджа“ №20, по проект BG16RFOP001-3.003-0008-C01„Модернизация и обновяване на учебната среда - гарант за повишаване качеството,привлекателността и ефективността на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Очаква се проектът да приключи през 2019 г., а с него студентите на Академията да получат нова и съвременно оборудвана база за образование.

 

Фестивали и през лятото

 

25.06/05.07.2018, Малък сезон 2018, Театрална работилница „Сфумато“.

НАТФИЗ участва с четири заглавия в Малък сезон 2018 на Театрална работилница „Сфумато“.

 

На 25 юни третокурсниците на проф. Иван Добчев представиха „Децата на Кенеди“ от Робърт Патрик, координатори на проекта са д-р Сава Драгунчев и проф. Веселина Раева.

 

На 30 юни, студенти от различни актьорски и режисьорски класове в Академията, ще покажат два спектакъла по „Малки трагедии“ на А. С. Пушкин – „Моцарт и Салиери“ в постановка на Кристина Беломорска и „Каменният гост“ с режисьор Каис Бармауи, а на 2 юли ще бъде изпълнен „Колекционерът“ по романа на Джон Фаулз, сценична версия Анета Иванова и Румен Михайлов.

 

Второкурсниците на доц. Марина Райчинова участват в Малък сезон 2018 със сценографски проекти по Йордан Радичков – „Суматоха“ и „Опит за летене“.

 

27/30.06.2018, Международния фестивал на театралните режисьори – Крайова, Румъния

Възпитаници на НАТФИЗ се отправиха за Крайова, Румъния, за да се включат в програмата на Международния фестивал на театралните режисьори с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ по Тенеси Уилямс, наскоро дипломиралия се при проф. Маргарита Младенова режисьор Денислав Янев.

 

31.08/08.09.2018, Аполония – България

„Papas in motion“ е спектакъла, с който класът на проф. д-р Атанас Атанасов завладя столичната публика и чийто успех накара авторът на пиесата – Роналд Рудол да си купи самолетен билет до България, за да го види. В началото на септември той ще бъде представен на З4-то издание Празници на изкуствата Аполония, заедно с номинираните и наградени от „Икар“ и „Аскеер“ спектакли на Народен театър „Иван Вазов“, Младежки театър „Николай Бинев“, Малък градски театър „Зад канала“ и Театър 199 „Валентин Стойчев“.

 

10.09/20.09.2018, Международен фестивал на младите в изкуството „Виа Понтика”, България

„Таласъма Тропалан“ и „Седемте козлета и вълкът“ са двата куклени спектакъла, с които студентите на доц. Майя Енчева ще представят НАТФИЗ на 11-то издание на Международния фестивал на младите в изкуството „Виа Понтика” – Балчик, в средата на септември. Взискателната подготовка на възпитаниците в специалност „Актьорство за куклен театър“ превърна в успешна традиция участието на Академията във фестивала през последните няколко години.

Публикувана в У нас

Театралният спектакъл „Швейк“ на Театър „Българска Армия“ празнува представление 100 на 7 юли. Сцената ще бъде под звездите и пред Народен театър „Иван Вазов“. Празнувайте заедно с актьорите Герасим Георгиев – Геро и Валентин Танев, от 21:30 часа.

 

„Швейк“ се играе пред пълния салон на Театър „Българска Армия“ вече цели пет сезона. Публиката се забавлява истински с Геро като Йозеф Швейк от Винохради. Той е обвинен в държавна измяна, но вместо в съда е изпратен в лудница, защото психиатърът му поставя диагноза „духовна тъпота и вроден кретенизъм“. Но престоят му там не продължава дълго...

 

Швейк е „Добър до глупост, а не добър от глупост. Швейк е преживял всички патила на света. Войни, кризи, лицемерни величества, похотливи хазяйки, доносници и попове… И продължава да крачи, непрекъснато затягайки колана на войнишкия панталон, който не му е по мярка. Препъва се и кани наляво и надясно на чаша бира в шест часа след войната...“, думи на Юрий Дачев, адаптирал текста на романа на Ярослав Хашек.

 

Валентин Танев може да видите в не по-малко смешните роли на санитар в лудницата, затворник, вдовицата Мюлерова, войника от лазарета, фелдкурат Ото Кац – военния свещеник, сапьорът Водичка, фелдфебелът Биглер, палача. Танев се превъплащава също в руснак, казак, грузинец и татарин, както и няколко породи кучета.

 

Режисьорът Бина Харалампиева споделя:

 

Ако Хашек беше по-малко талантлив, този роман щеше да бъде най-тъжната книга на света. Но той е успял да направи тъжното – идиотски смешно. Малкият войник Швейк оцелява винаги, въпреки безобразията и безумието на големите и умните. Ако това не е повод за правене на театър, не знам какво е".

 

Празнувайте представление 100 заедно с Герасим Георгиев – Геро, Валентин Танев и приключенията на „ШВЕЙК“ на 7 юли, сцената на „Театър пред театъра“.

Публикувана в У нас

На 6 юни 2018 година представители на академичната и културна общност, настоятели, преподаватели, студенти и журналисти, посрещнаха в НАТФИЗ със ставане на крака и аплаузи под звуците на студентския химн “Гаудеамус игитур”, световноизвестния театрален композитор и режисьор Хайнер Гьобелс.

 

След представянето му от декана на факултет „Сценични изкуства“ чл.-кор. проф. Пламен Марков, ректорът проф. д-р Станислав Семерджиев обяви на старобългарски и латински езици тържественото решение на Академичния съвет на НАТФИЗ за удостояването му с почетното звание Doctor Honoris Causa.

 

В благодарственото си слово, Хайнер Гьобелс непринудено и с фино чувство за хумор подчерта необходимостта от промени в мисленето за театър, в създаването на театър, в обучението за театър, във формулировките за театър, в нагласите и очакванията за театър.

 

Вероятно е време да променим начина си на обучение. Да си зададем отново въпроса „От какви дисциплини имаме нужда?“. Време е да дадем възможност на младите хора, които се интересуват от театър да го дефинират отново сами. Да търсим отговорите на въпросите заедно с тях“.

 

Хайнер Гьобелс проведе майсторски клас със студенти в кинозалата на НАТФИЗ на същия ден от 14.00 часа.

Публикувана в У нас

Точно в 10.00 ч. на 28-ми април студентите отвориха вратите на Академията, за да се впуснат в шеметното 36-часово предизвикателство - да представят публично работата си през изминалия сезон под формата на представления, прожекции и изложби.

 

Без прекъсване и при вход свободен студентите от НАТФИЗ въвлякоха зрителите си и бъдещите кандидат-студенти в пътешествие сред всичко създадено с талант и много труд през учебната година. Гостите през първия ден, се оказаха повече от капацитета на залите. За всички тях – вратите останаха отворени в продължение на 36 часа.

 

Програмата на 36-часовия театрален и кино маратон включи около 30 представления и открити часове на сцените на Учебен куклен театър и Учебен драматичен театър, както и филми на сегашни и бивши възпитаници на Академията, които бяха излъчени в Учебната кинозала.

 

Събитието беше осъществено с медийната подкрепа на БНТ, БНР, „София прес”, IMPRESSIO, dir.bg , lovetheater.bg и „Свободен народ онлайн”.

 

Автор на плаката на 36-часовия театрален и кино маратон е Радослава Боор Даскалова.

6004 01
6004 02
6004 03
6004 04
6004 05
6004 06
6004 07
6004 08
6004 09
6004 10
6004 11
6004 12
6004 13
6004 14
6004 15
6004 17
6004 18
6004 19
6004 20
6004 21
6004 22
6004 23
6004 24
6004 25
6004 26
6004 27
6004 28
6004 29
6004 30
6004 31
6004 32
6004 33
Публикувана в У нас

Започва 14-тото издание на традиционния студентски маратон в НАТФИЗ. На 28-ми и 29-ти април 2018 година, студентите ще разтворят вратите на Националната академия за театрално и филмово изкуство, за да представят на публиката, своята работа през изминалия сезон. това ще стане под формата на представления, прожекции и изложби.

 

В продължение на 36 часа, без каквото и да е прекъсване и при свободен вход, всички които пожелаят – зрители, бъдещи кандидат-студенти, възпитаници на Академията и просто любопитни, ще могат да видят на живо условията на обучение в НАТФИЗ, както и всичко, което студентите са създали със своя талант и труд през изминалата учебна година.

 

Програмата на 36-часовия театрален и кино маратон, включва около 30 представления и открити часове на сцените на Учебния куклен театър и на Учебния драматичен театър, както и филми на днешни студенти и на вече дипломирани възпитаници на НАТФИЗ, които ще бъдат излъчени в Учебната кинозала.

 

Събитието се осъществява с медийната подкрепа на: БНТ, БНР, Impressio, Свободен народ Онлайн, dir.bg , Агенция „София Прес“ и та сайта LoveTheater – www.lovetheater.bg

 

За „Свободен народ онлайн“ е огромна чест за първи път да бъде сред медийните партньори на 36-часовия театрален и кино маратон. Ние желаем вдъхновение и огромен успех на всички участници, а на зрителите – истинско 36-часово естетическо удоволствие и забавление.

 

Пълната програма на 36-часовия маратон, можете да видите тук:

http://natfiz.bg/event/36-chasa-teatralen-i-kino-maraton/ 

 

Публикувана в У нас

На 13 април 2018 година в 11.00 часа на пресконференция в сцена-клуб „МаксиМ” на Театър „Българска армия“ бяха обявени номинациите за 12-те спектаклови категории на наградата „АСКЕЕР 2018“.

 

Уважаеми журналисти и скъпи колеги,

 

На 24 май – Денят на най-светлия ни празник: празникът на българската духовност, просвета и култура и на славянската писменост, в Театър „Българска армия” за 28-ми път Фондация „Академия Аскеер” ще връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

 

Наградите „Аскеер” са единствени по рода си – те са автентичният и самоотвержен, неказионен глас на театралното съсловие. Всяка от тях е професионален, естетически избор на хора, правещи театър. Стотици са номинираните за престижното отличие, 205 са творците, удостоени със статуетката на рицаря Аскеер, дело на Георги Чапкънов – Чапа.

 

В България няма друга толкова дълголетна неправителствена организация. При това следваща неотменно, вече близо три десетилетия ясни правила: несвързаност с държавни институции и посветеност единствено на театъра, културата, духовността.

 

През годините Академията разчиташе на своите не конвенционални, а притежаващи вътрешноприсъща посветеност журита, наброяващи днес – с естествени вариации – до 100 най-изявени творчески личности: актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

 

От създаването си през 1991 г. Фондация „А`Аскеер“ е предприела няколко кардинални промени, отбелязали нови етапи в развитието и позиционирането на наградата „Аскеер“:
- 1992 г. Наградните категории от 8 стават 11;
- 1994 г. Включват се за номиниране освен столичните и театрите от цяла България;
- 2005 г. Учредява се категорията Съвеменна българска драматургия и се създава нарочно жури към нея;
- 2007 г. Учредява се категорията Почетен „Аскеер“ за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство (отличието не се присъжда ежегодно, а при специални случаи);
- 2017 г. Фондация „А`Аскеер“ взе решение да включи в номинирането също творците и спектаклите от Театър „Българска армия“, като журито за 10-те спектаклови категории бъде съставяно от театрали от други театри, а ТБА бъде представян в него миноритарно.

 

10-те спектаклови категории на „Аскеер 2018” включват представления и техните създатели с осъществена премиера в периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г.

 

Обект на внимание бяха 100 представления. 58 от тях са реализираните премиери в София, 42 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 9 столични сцени с 16 заглавия и 4 извънстолични театъра с 4 заглавия. Ако включим и сценичните творби, станали обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, оценени през годината от „А`Аскеер”, са 118.

 

За 10-те спектаклови категории съставът на Журито е следният (по азбучен ред):
Ангелина Славова, Асен Шопов, проф. д-р Атанас Атанасов, проф. д.н. Виолета Дечева, Жорета Николова, Илка Зафирова, Милен Миланов, Невена Калудова, Розалия Радичкова, Свежен Младенов и Станка Калчева.

 

В гласуването не участват членове на журито, които са разглеждани за номинации и номинирани. Тази година това са Станка Калчева, която бе предложена за номиниране в категория Водеща женска роля и Жорета Николова, която бе предложена за номиниране в категория Поддържаща женска роля.

 

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха номинациите.

 

От името на Фондация „Академия Аскеер” обявявам следните номинации по категории за „АСКЕЕР 2018”
(по азбучен ред):

 

Изгряваща звезда
Веселин Петров за ролите на Труфалдино и Панталоне в „Кралят Елен” по Карло Гоци, постановка Анастасия Събева, Театър „Азарян“, Национален дворец на културата
Делян Илиев за режисурата на „Три сестри“ от Антон П. Чехов, постановка Делян Илиев, Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ – Смолян
Неда Спасова за ролята на Варвара Петровна в Програма Достоевски „Изгонването на бесовете“ – „Бесове“ по Фьодор М. Достоевски, постановка Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

 

Поддържаща мъжка роля
Александър Хаджиангелов за ролята на М в „Петел” по пиесата „Соск“ от Майк Бартлет, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев”
Малин Кръстев за ролята на Дани Тейлър в „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
Явор Бахаров за ролята на сицилианецът Микеле в „Редки тъпанари“ по филма на Марио Моничели, постановка Стефан Москов, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе

 

Поддържаща женска роля
Ана Пападопулу за ролята на Бърди в „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”
Василена Атанасова за ролята на Марджи Йънт Хънт в „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева и за ролята на Линда в „Пияните” от Иван Вирипаев, постановка Явор Гърдев, Малък градски театър „Зад канала”
Стефка Янорова за ролята на Ракел в „След репетицията” от Ингмар Бергман, постановка Валентин Ганев, Театър „Българска армия”

 

Сценография
Васил Абаджиев за „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело, постановка Лилия Абаджиева, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и за „Ако нямах лоши сънища” по Уилям Шекспир, постановка Лилия Абаджиева, Театър „Азарян”, Национален дворец на културата
Марина Райчинова за „Франкенщайн” от Ник Диър, постановка Стайко Мурджев, Театър „София”
Свила Величкова за „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”

 

Костюмография
Васил Абаджиев за „Хенри IV“ от Луиджи Пирандело, постановка Лилия Абаджиева, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров”
Свила Величкова за „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”
Нина Пашова за „Калигула” от Албер Камю, постановка Диана Добрева и за „Три високи жени” от Едуард Олби, постановка Стефан Спасов, Народен театър „Иван Вазов”

 

Театрална музика
Асен Аврамов за „Зимата на нашето недоволство” по романа на Джон Стайнбек, постановка Бина Харалампиева, Малък градски театър „Зад канала”
Мишо Шишков-син за „Moderato cantabile” от Маргьорит Дюрас, постановка Стилиян Петров, Театър „Любомир Кабакчиев” – Казанлък
Петър Дундаков за „Франкенщайн” от Ник Диър, постановка Стайко Мурджев, Театър „София”

 

Водеща мъжка роля
Деян Донков за ролята на Калигула в „Калигула” от Албер Камю, постановка Диана Добрева, Народен театър „Иван Вазов” и за ролята на Хари в „Палачи” от Мартин МакДона, постановка Стоян Радев, Театър „София”
Захари Бахаров за ролята на Бай Славе в „Чамкория” по романа на Милен Русков, постановка Явор Гърдев, Театър 199 „Валентин Стойчев”
Юлиан Вергов за ролята на Сергей Василиевич Басов, адвокат в „NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”

 

Водеща женска роля

Александра Василева за ролята на Олга Алексеевна в „ NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”
Теодора Духовникова за ролята на Регина в „Лисичета” от Лилиан Хелман, постановка Бина Харалампиева, Народен театър „Иван Вазов”
Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени” от Едуард Олби, постановка Стефан Спасов, Народен театър „Иван Вазов”

 

Режисура
Бина Харалампиева за „Лисичета” от Лилиан Хелман, Народен театър „Иван Вазов”
Галин Стоев за „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, Народен театър „Иван Вазов”
Иван Пантелеев за „ NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, Народен театър „Иван Вазов”

 

Най-добро представление
„12-те гневни“ от Реджиналд Роуз, постановка Пламен Марков, Общински културен институт Театър „Възраждане“
„NеоДачници” по „Дачници“ от Максим Горки, постановка Иван Пантелеев, Народен театър „Иван Вазов”

„Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, постановка Галин Стоев, Народен театър „Иван Вазов”

 

Преди десет дни, на 3 април, огласихме номинациите в категория Съвременна българска драматургия за 2018 г. Тук няма да ги повтаряме, тъй като те вече добиха широка известност.

 

Носителите на Голямата нграда за цялостен принос към театралото изкуство „Аскеер“, както и на специалните награди „Аскеер“, по традиция се определят от членовете на Фондация “А`Аскеер” от трупата на Театър „Българска армия“.

 

През 2018 г. те са следните (по азбучен ред):

Александър Дойнов, Анастасия Ингилизова, Антоанета Добрева – Нети, Асен Кобиларов, Васил Михайлов, Веселин Анчев, доц. Веселин Ранков, Владислав Виолинов, Гергана Данданова, Гергана Плетньова, Георги Кадурин, Георги Къркеланов, Георги Новаков, Десислава Димитрова, Добрин Векилов – Дони, Евелин Костова, Иван Радоев, Иван Урумов, Луизабел Николова, доц. Марина Райчинова, Милен Миланов, Мимоза Базова, Мирослав Пашов, Наташа Колевска, Ненчо Илчев, Нина Пашова, Радосвета Василева, Симеон Дамянов, Стефка Янорова, Стойко Пеев и Тигран Торосян.

 

Академия „Аскеер” удостоява с Голямата награда
ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2018” Великия български актьор ВАСИЛ МИХАЙЛОВ

 

Честито и на добър час на всички отличени!

 

За десета поредна година основен спонсор на наградите “Аскеер” е ЕВРОБЕТ – компанията, която се утвърждава като меценат в областта на културата и просветата. Изказваме благодарност в лицето на г-н Милен Стаматов. Радваме се да приветстваме за пети път, като основен спонсор на наградите „Аскеер”, СИНЕРГОН ХОЛДИНГ, който инвестира и в българската култура. Изказваме благодарност в лицето на г-н Бедо Доганян, оказвал винаги съпричастност към проблемите на българския театър и Академия „Аскеер“. На всички тях благодарим за безценната подкрепа от името на театралната общност.

 

Благодарим и на Българската национална телевизия за осъществяваното двайсет и седем години коректно, паметно партньорство. Изказваме благодарност в лицето г-н Константин Каменаров. Приветстваме и благодарим за медийното партньорство на Българското национално радио. Изказваме благодарност в лицето на г-н Александър Велев. Приветстваме, като медиен партньор и Българска телеграфна агенция. Изказваме благодарност в лицето на г-н Максим Минчев.

 

Традиционно връчването на наградите “Аскеер” е под почетния патронаж на Министъра на културата г-н Боил Банов и на Министъра на отбраната г-н Красимир Каракачанов.

 

Церемонията по награждаването ще се излъчи директно от Българската национална телевизия – „БНТ1”, „БНТ Свят” и „БНТ2”. Галаспектакълът е поверен на Петринел Гочев – режисьор и сценарист, сценография – Нина Пашова, музикална картина – Петя Диманова.

 

Милен Миланов
Председател
на Фондация “А`Аскеер”

Публикувана в У нас

Уважаеми журналисти и скъпи колеги,

 

В 28-то издание на националните награди за постижения в театралното изкуство „Аскеер” призът за най-младата ни категория – Съвременна българска драматургия, се присъжда за четиринадесети път. Само по себе си това събитие е знаменателно, тъй като Фондация Академия „Аскеер” поддържа постоянно Жури за неговото осъществяване. Както вече е широко известно, ежегодно издаваме и том от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”.

 

Неведнъж съм казвал, тази категория е най-скъпото – и в пряк, и в преносен смисъл – начинание на Академия „Аскеер”. През 14-те години наличието на наградата донесе радост и удовлетворение, за което сме благодарни преди всичко на Журито, изградено от забележителни културолози, режисьори, писатели драматурзи и театроведи, определящо номинираните пиеси и присъждащо на 24 май наградата „Аскеер”. За разлика от всички останали награди Академия „Аскеер” разчита на 20-членно жури с широка и висококомпетентна представителност на драматургичното оценяване.

 

Неговият тазгодишен състав (по азбучен ред) е:

 

Георги Господинов, проф. дфн Георги Каприев, доц. д-р Георги Лозанов, проф. дфн Ивайло Знеполски, проф. Иван Добчев, Иван Кулеков, Иван Теофилов, проф. д-р Калина Стефанова, проф. дфн Кирил Топалов, Красимира Филипова, д-р Митко Новков, Никола Вандов, Панчо Панчев, Петър Маринков, доц. дфн Пламен Дойнов, Теодора Димова, Федя Филкова, доц. Юрий Дачев и Яна Добрева.

 

В гласуването не участват членове на Журито, които си оспорват отличието. Тази година това е Елин Рахнев.

 

Академията приема за валиден текста, изпратен от автора в писмен вид, а не сценичния вариант, по който той е поднесен пред публика, защото присъщо за спектакловото осъществяване е да надгражда и разгражда първообраза безгранично.

 

В конкурса за „Аскеер 2018” участват пиеси, поставени за първи път на професионална сцена в периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г.

 

На номиниране според Правилника на Академия “Аскеер” подлежаха следните драматургични текстове:

 

1. „Брачни безумия“ от Алексей Кожухаров
(Независим проект на Театър „Криле“, постановка Алексей Кожухаров, 4 април 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)

 

2. „Сам и” от Боряна Пенева и Милко Йовчев
(Независим проект на Театър „Реплика”, постановка Милко Йовчев и Боряна Пенева, 22 ноември 2017 г. в Център за култура и дебат „Червената къща“)

 

3. „Застреляй идиотите!“, Комедия в едно действие от Емил Йотовски
(Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Рада Абрашева, 5 октомври 2017 г.)

 

4. „Няма места“, Комедия от Емил Йотовски
(Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Гълъб Бочуков, 14 февруари 2018 г.)

 

5. „Късметът на кукувицата” от Здрава Каменова и Мариана Гайан
(Независим проект, постановка Милко Йовчев, 1 февруари 2018 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)

 

6. „Приятно ми е, Ива!” от Ива Тодорова
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Стоян Радев, 3 февруари 2018 г.)

 

7. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева
(Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)

 

8. „Ако Роналдо беше Чехов“ от Кенан Тополян
(Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, постановка Елин Рахнев, 12 април 2017 г.)

 

9. „Сблъсък“ от Магда Борисова
(Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, постановка Орлин Дяков, 1 март 2018 г.)

 

10. „Ана от другата страна“ от Надя Асенова
(Драматичен театър – Търговище, постановка Надя Асенова, 5 септември 2017 г.)

 

11. „Закачане“ от Неда Соколовска
(Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)

 

12. „На тЯтър съм!“ от Никола Стоянов
(Театрална работилница „Сфумато“, постановка Никола Стоянов, 20 октомври 2017 г.)

 

13. „Хористи“ от Николай Гундеров и Димитър Събов
(Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен, постановка Николай Гундеров, 20 септември 2017 г.)

 

14. „Жените от портокаловите градини“ от Оля Стоянова
(Държавен куклен театър – Ст. Загора, постановка Любомир Колаксъзов, 23 октомври 2017 г.)

 

15. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова
(Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)

 

16. „Сеансът“ от Пламен Глогов
(Независим проект на Театър „Виа Верде“, постановка Пламен Глогов, 19 декември 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)

 

17. „Не е това, което виждаш“, Комедия от Стефан Стоянов
(Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Анна Петрова, 16 януари 2018 г.)

 

18. „Harlem shake“ от Ованес Торосян
(Независим проект на Театър „Реплика“, постановка Ованес Торосян, 4 ноември 2017 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“)

 

И тази година броят на премиерните спектакли по български текстове остава значителен, което затвърждава тенденцията, регистрирана от „Аскеер” през последните години – все по-решително създаване и поставяне на професионална сцена на нови драматургични творби. Броят на премиерните пиеси през разглеждания период е 18! 10 от заглавията са осъществени в столицата, 8 – в извънстолични театри. Четири от пиесите са реализирани като независими проекти.

 

През сегашния награден период театрите, поставили на сцената си нови български заглавия, са шестнадесет – Народен театър „Иван Вазов“, Театър 199 „Валентин Стойчев“, Театър „София“, Театрална работилница „Сфумато“, Център за култура и дебат „Червената къща“, Университетски театър – НБУ, Театър „Реплика“, Театър „Виа Верде“, Театър „Криле“, Театър „Сълза и смях“, Театрално-музикален център – Кърджали, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, Драматичен театър – Търговище, Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен и Куклен театър – Ст. Загора.

 

Относно художествените и естетическите достойнства на тазгодишната „реколта” днес ще се произнесат членове на драматургичното Жури.

 

От името на Журито и излъчената Комисия по преброяване на гласовете от тайното гласуване, в състав:

доц. д-р Георги Лозанов (председател на Комисията), Никола Вандов, доц. д-р Пламен Дойнов, Федя Филкова, Милен Миланов (председател на Фондация „А`Аскеер”),

обявявам следните номинации в категория Съвременна българска драматургия АСКЕЕР 2018 (по азбучен ред на имената на авторите):

 

1. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева
(Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)

 

2. „Закачане“ от Неда Соколовска
(Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)

 

3. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова
(Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)

 

Както казах по-горе, и през 2018 г. фондацията подготвя публикуването на поредната книга от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”. Нека припомним, че отделните томове съдържат трите номинирани пиеси, както и студии – дело на именити творчески личности от състава на Журито, оценяващи драматургичната продукция в контекста на българския и европейския културен и исторически процес.

 

Тези изследователски текстове поддържат връзка с богатия справочен блок, представящ летописа на наградните категории „Аскеер”, и са несъмнено единствен по рода си принос в областта на академичното проучване, описване и класифициране на уловените явления или очертаващи се тенденции в развитието на съвременната българска драматургия. На 24 май, в рамките на Галаспектакъла АСКЕЕР 2018, четиринадесетият том от Библиотеката ще има своята премиера на сцената на Театър „Българска армия”.

 

За десета поредна година основен спонсор на наградите “Аскеер” е ЕВРОБЕТ – компанията, която се утвърждава като меценат в областта на културата и просветата. Изказваме благодарност в лицето на г-н Милен Стаматов.

 

Радваме се да приветстваме за пети път, като основен спонсор на наградите „Аскеер”, СИНЕРГОН ХОЛДИНГ, който инвестира и в българската култура. Изказваме благодарност в лицето на г-н Бедо Доганян, показвал винаги съпричастност към проблемите на българския театър и Академия „Аскеер“. На всички тях благодарим за безценната подкрепа от името на театралната общност.

 

Благодарим и на Българската национална телевизия за осъществяваното двайсет и осем години коректно, паметно партньорство. Приветстваме и благодарим за медийното партньорство на Българското национално радио и Българска телеграфна агенция.  По традиция „Аскеер 2018” е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната.

 

Благодарим и на добър час!

 

Милен Миланов
Председател
на Фондация “А`Аскеер”

Публикувана в У нас
Страница 1 от 2