ТЕЦ „Варна” ще бъде временно изведена от системата от 0:00 часа на 1 януари 2015 година, съобщиха от пресцентъра на ЧЕЗ. След тази дата централата няма да може да работи, въпреки усилията на българската държава, в лицето на Министерство на енергетиката, БЕХ и ЧЕЗ. Въпреки принципното съгласие за временно включване на централата през зимния период на 2015 година, в случай на газова криза, от Европейската комисия не беше получен отговор относно разрешителните за работа на самата централа.

Публикувана в У нас
Понеделник, 17 Ноември 2014 11:05

Затварят ТЕЦ „Варна“ на 1 януари 2015 г.

На 13 ноември 2014 г., ръководството на ТЕЦ „Варна“ излезе с изявление относно бъдещето на топлоелектрическата централа в България. Съдбата на една от най-големите топлоелектрически централи в България изглежда повече от мрачна. Предаваме изявлението изцяло и без всякакви редакционни изменения:

Публикувана в У нас

На 12 октомври 2014 г., вестник „Труд“ публикува текста на Цветелина Катанска „Напрежение в Енергийния борд заради анализ на цената на тока“ (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4363672 ). В него се съобщава, че „предложение за подробно изследване на цената на тока и разходите на дружествата внесе напрежение на последното заседание на енергийния борд, показва протокол от заседанието. Според него от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) са предложили да се направи анализ на начина, по който се образува цената на тока, какво печели всеки участник по веригата и да се направи разграничение межоду намеренията и действително направените разходи на ЕРП-тата“.

 

Въпросният текст е напълно добросъвестен и неутрален по отношение на спорещите страни, но все пак от него не става в достатъчна степен ясно за точната формулировка на исканите анализи, които предизвикаха твърде показателни спорове на заседанието на Енергийния борд. За част от публиката, формулировката им може и да е тежка и „трудно смилаема“, но всички, които са поне малко изкушени от тези проблеми ще разберат добре за какво става дума и ще си направят изводи от острата реакция на двама – трима не случайни членове на Енергийния борд.

 

На 23 септември 2014 г., от името на АИКБ бяха направени следните предложения за предстоящите Задачи за анализ пред експертната група по електроенергетика:

І. Да се проследи и анализира веригата на стойността по отношение ценообразуване на електроенергията, следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

ІІ. Да се анализира веригата на добавена стойност като производствен показател, следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

ІІІ. Да се проследи и анализират генерираната печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) – като абсолютни стойности и като маржове, следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

ІV. Да се проследи и анализират капиталовите разходи (CAPEX) – като абсолютни стойности  - разграничими като намерения и реално реализирани за конкретен отчетен период, както и по отношение необходимо присъщи (заместващи) и като такива с цел икономически ръст и/или увеличение на пазарен дял, и/или одобряване на икономическа ефективност, и/или отговаряне на нормативни изисквания (екологични, условия на труд, технологични), следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

V. Изграждане на база-данни с референтни стойности по цитираните по-горе показатели (бенчмаркове) за съответната група – в динамичен ред, за да се проследят технологично развитие и ресурсна цена.

 

Както се вижда, става дума за предложение във формат „4 плюс 1“ - да се направят четири анализа, които да се обобщят в една база данни.

 

В заключение беше подчертано, че „при така разработен анализ, отчетливо ще се видят разпределителните фактори, ще се разграничат интересите на участниците, ще се направят изводи и препоръки за области на въздействия, подходящи инструменти за въздействия и търсени политики“.

 

Тъй като на заседанието изрично беше поискано да се посочи, кои са „шестте основни категории участници“, позволявам си да ги изброя и тук:

 

Енергоносители – 1.1. Въглища – местно производство и внос; 1.2. Ядрено гориво – внос; 1.3. Газ – местно производство и внос; 1.4. Течни горива – местно производство и внос; 1.5. Водни ресурси – местно производство; 1. 6. Вятър – местно производство; 1.7. Слънце – местно производство.

 

Производствени мощности – 2.1. Топлоцентрали; 2.1.1. Държавни – МИ2; 2.1.2. Частни американски – AES и Contour; 2.1.3. Частни български – напр. Брикел; 2.2. АЕЦ Козлодуй; 2.3. Ко-генерации; 2.4. Ветрови централи. 2.4.(а) Слънце – соларни и фотоволтаични; 2.5. НЕК – ВЕЦ , ПАВЕЦ; 2.6. Други.

 

Търговия – 3.1. Търговци на свободен пазар; 3.2. Търговци на свободен пазар; 3.3. Търговци – износ;

 

Диспечиране и мрежа – 4.1. ЕСО.

 

Дистрибуция – 5.1. CEZ; 5.2. EVN; 5.3. EnergoPro.

 

Потребители – 6.1. По отношение енергомрежи; 6.1.1. Високо напрежение; 6.1.2. Средно напрежение; Ниско напрежение; 6.2. По отношение характер; 6.2.1. Небитови (може да се ползва с условности и „Индустриални”) потребители; 6.2.2. Битови потребители; 6.3. По отношение товаров профил; 6.3.1. Бандов товаров профил; 6.3.2. Пиков, цикличен или ацикличен, но небандов товаров профил.

 

Предложението на АИКБ беше много силно подкрепено от представителите на повечето работодателски и синдикални национално представителни организации на социалните партньори, както и на редица отраслови организации. Спомням си, че беше подкрепено с изрични изказвания от Валентин Златев – Българска петролна и газова асоциация; Камен Колчев – КРИБ; Николай Вълканов – Българска минно – геоложка камара; от представителя на КТ „Подкрепа“ и други участници в Енергийния борд.

 

Остро против се изказа новата председателка на ДКЕВР – Светла Тодорова. Не толкова остро но против се изказаха Иванка Диловска (в Енергийния борд тя представлява БСК, но в работната група по „Електроенергетика“ тя представлява CEZ и EVN) и Красен Станчев. Аргументите и на тримата бяха, че „сега е важно да решаваме други неща, а не да се занимаваме с детайли“. Мисля, че Красен Станчев каза крилатата фраза, че на участниците в Енергийния борд „числата са им в главите“ и няма нужда от подобни анализи.

 

Техните аргументи бяха посрещнати доста остро от подкрепящите предложението и няколко души поискаха да се подложи на гласуване. На репликата, че „числата са в главите на членовете на Борда“, се отговори, че и тъй и тъй са в главите, та не е лошо да се споделят с всички. Пък и не е сигурно, че става дума за едни и същи числа. Изобщо обстановката се понагорещи.

 

Вицепремиерът Захариева, която през цялото заседание не постави нито един въпрос на състезателно гласуване, подкрепи по принцип предложенията на АИКБ и заяви, че независимо от срока, в който ще се изпълнят тези анализи е добре да ги има. Дори и да не бъдат изпълнени в тяхната цялост. (Имаше реплика, че искаме огромен труд, който примерно ДКЕВР би могла да свърши за година и половина. Репликата беше на председателката на ДКЕВР и на Иванка Диловска).

 

Така се стигна до положението, нашето предложение да бъде прието по принцип. В същото положение се оказаха и всички останали предложения, включително и прословутият анализ на рисковете за българската енергетика.

 

В заключение би могло само да се добави, че ако бъдат публикувани данните за това кой за кои експерти в групата по „Електроенергетика“ е гласувал, на всеки човек с минимална интелигентност ще му стане ясно какви лобистки платформи и коалиции се формират в Енергийния борд, кой на кого е симпатичен и защо предложенията на АИКБ не се харесаха на някои хора.

Публикувана в Гледища
Четвъртък, 28 Август 2014 17:08

Пука ли й на КПУКИ за нещо ?

Неотдавна „Свободен народ online“ публикува статията „Отново член на ДКЕВР със съмнения за тежък конфликт на интереси“, (петък, 11 юли 2014 г., на адрес: http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4787-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D1%87%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D1%80.html ).

Публикувана в У нас

В редакцията на „Свободен народ online“ се получи отговор от г-н Илиян Христов Илиев – член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) във връзка с изразените съмнения за наличие на конфликт на интереси около длъжността му.

Публикувана в У нас

Редакцията на електронния ежедневник „Свободен народ online“ се обърна към Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) с молба да разгледа случая при г-н Илиян Христов Илиев – член на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Публикувана в У нас

През последните два месеца, кражбите на трансформаторно масло в страната достигнаха нови висоти. Крадците действуват с оперативността и ефикасността на диверсионно-разузнавателни групи. Казано на общоприетия жаргон - „краде се като за световно“.

Публикувана в У нас

Вандали откраднаха нулев меден проводник от силовия трансформатор до нулева шина в трафопост на ул. „Юнашка песен“ 22. Това означава, че засегнатите потребители са останали без заземяване, което е довело до масово изгаряне на електроуреди и електромери. Причинената авария остави 19 блока в кв. „Бъкстон“ без ток.

Публикувана в У нас

От стъпването си на българския пазар преди 9 години до днес, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е инвестирало в 20331 съоръжения и е подменила една трета, или близо 20000 километра от електроразпределителната мрежа на Западна България. Компанията е изградила 1 827 нови трафопоста, обнови и ремонтира 14 000 трафопоста и подмени 4 504 трансформатора. Само през 2013 г., компанията е подменила трансформатори на стойност 6,3 милиона лева, изградила е и е реконструирала трафопостове за 2,5 милиона лева. Тази информация беше изнесена от компанията на 25 май 2014 г.

Публикувана в У нас

На 13 май 2014 година, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) оповести, че е предявила на „ЧЕЗ разпределение България“ АД, „ЕВН България електроразпределение“ ЕАД и на „Енерго про мрежи“ АД твърдения за извършено нарушение на Закона за защита на конкуренцията (по член 21 от ЗЗК), което се състои в „злоупотреба с господствуващо положение на дружествата във връзка с определяне и налагане на необосновано високи цени на достъп до стълбовата електроразпределителна мрежа ниско напрежение, с което се предотвратява, ограничава и нарушава конкуренцията“. (КЗК предяви твърдения за извършено нарушение на „ЧЕЗ разпределение България“ АД, „ЕВН България електроразпределение“ ЕАД и „Енерго про мрежи“ АД, 13 май 2014, 10:08:52, http://www.cpc.bg/ ).

Публикувана в Очи в очи
Страница 3 от 5