Последните дни хора, с които говоря, споделят, че са се отказали да  гласуват за първоначално избраната от тях партия, защото според социологическите проучвания не влиза в парламента, а те не искат да си загубят вота. Всъщност тази статия е точно за тези разколебали се и за малките партии, които според социологията към момента не прескачат бариерата.

 

1/ Социологическите проучвания грешат – тривиален факт, който често забравяме. Оставям настрана поръчковите проучвания от агенции, които обикновено се активни само по избори и представят „криво огледало” на нагласите с цел обслужването на определени партийни интереси.

 

Освен този проблем има две грешки, присъщи на всяко извадково изследване, включително и социологическите.

 

Причините за тези грешки са:

 

1/ основата за извадката, т.е. оценката за съвкупността, която се ползва

 

2/ стохастичната грешка, присъща на всяко извадково проучване. Ако извадката е 100% от съвкупността, тогава стохастичната грешка е 0%, в противен случай винаги я има – колкото по-малка е извадката спрямо съвкупността, толкова по-голяма е тази грешка.

 

Извадката се прави на база последното преброяване на населението или текущата демографска статистика на НСИ. След това се определя методът за извадката, като социолозите обикновено я структурират на база квоти или т.нар. относителни дялове по различни признаци на населението – пол, етнос, икономическа активност, големина на населените места, териториално разделение и др.

 

Проблемът е, че колкото сме по-далеч от преброяването, толкова по-голяма става грешката в това да се използват данните за населението оттогава, тъй като структурата на населението се променя. А последното означава, че т.нар. квоти по различни признаци, които социолозите използват, стават все по-неточни.

 

Към 2017 г. са минали 6 години от последното преброяване, което си е един сериозен период, т.е.най-вероятно отклонението също е сериозно. Текущата демографска статистика също е много далеч от истината, ако се съди от огромните ревизии на данните, например, за работната сила (които ползват текущата демографска оценка), след всяко преброяване на 10 години.

 

Грешката, свързана с неточната оценка за населението, означава също, че големи градове (или области) като столицата, Варна, Бургас и др. чието население постоянно расте, най-вероятно са подценени като представителство в извадката. Това се видя много ясно при ревизията назад на данните за населението и работната  сила след последното преброяване от 2011 г. Оказа се, че текущата демографска оценка е подценявала все повече населението на София и е надценявала това на области с много лоши демографски тенденции като Видин, например.
Т.е. само заради извадковия метод и самата оценка за населението, на която се базира извадката, имаме кумулация на две грешки - стохастична и такава, свързана с неточната оценка за съвкупността (цялото население на България).

 

Стохастичната грешка за 1000 души представителна извадка за населението е 3%, т.е. ако една партия получава подкрепа в социологическо проучване от 15%, това означава, че на практика нейната подкрепа би могла да бъде в интервала между 12 и 18%. Тази грешка е от особено значение за малките партии, защото в горната част на доверителния интервал може да влизат в парламента, а по средата – да не влизат. А социологическите агенции обикновено съобщават само средата на интервалите.

 

2/ в извадковите проучвания малките съвкупности (примерно редки болести, малки партии, малки етноси и т.н.) естествено се подценяват или надценяват, защото за тях грешката е много по-голяма.

 

3/ социологическите проучвания се провеждат единствено и само в страната – т.е. диаспорите и изселническите общности не са представени в тях. Това касае най-вече партии, които разчитат на такъв вот – в конкретния случай това са ДОСТ (изселници от Турция) и вероятно Да, България и Нова република, чиито кампании бяха насочени и към емигрантските общности в Европа.

 

4/ в политическата теория има един такъв феномен, за който споменах и по-горе и който може да се нарече „гласуване за победители”. Накратко, хората се влияят от социологията и ако видят, че тяхната партия не влиза в парламента, пренасочват вота си към по-печеливш кандидат за да не се „изгуби” гласът. Поръчковите социологически агенции знаят много добре това и го използват. Бих препоръчала да се гледат проучвания само на големи, постоянно действащи агенции, с добра репутация и история.

 

5/ дори и малка партия, за която гласувате, да не прескочи бариерата за парламента, ако има над 1% от вота, това означава държавна субсидия за нея до следващите избори (11 лева на глас; ако имаш примерно 100 000 гласа, това означава 1,1 млн. лева на година в следващите четири години). Тези пари дават финансово спокойствие на партията и могат да се използват за заздравяване на позициите й и цялостна политическа активност.

 

С две думи, много е възможно сегашните социологически оценки за няколкото малки партии като ДОСТ, Да, България, Нова република и АБВ, да се окажат силно подценени. Дори и да си дадете вота за малка партия, която в крайна сметка не влиза в парламента, този вот не е загубен, а дава възможност на тази малка партия да оцелее финансово и да развива политическа дейност в следващите години.

 

Бележка на редакцията: Редакцията на „Свободен народ онлайн“ има известни бележки към някои формулировки в статията, но изцяло подкрепя общия й дух и заключения. Принципът на „полезния вот“ е обществено зло, използувано по най-безскрупулен начин от така наречените „големи партии“ през целия период от изборите през 1991 година (първите проведени по пропорционалната система след 10 ноември 1998 година).

 

Колко са „големи“ така наречените „големи партии“ ние добре знаем. Те могат да са големи откъм членове или от към изборен резултат, но откъм идеи са повече от бедни роднини на партиите от своите европейски политически семейства. За нас, една политическа партия е толкова голяма, колкото са големи идеите й и експертизата й.

 

Отделен въпрос е, че освен изнесените по-горе съображения има и обстоятелства, за които социолозите не носят каквато и да е отговорност. Има определени категории избиратели, които просто „крият“ вота си, когато попаднат в извадката за дадено емпирично социологическо изследване, наричано популярно „предизборен сондаж“.

 

Най-отчетливата категория такива избиратели са мюсюлманите в България. Години на ред, ДПС получаваше по-висок резултат от прогнозирания в проучванията. Това ставаше не защото социолозите са некадърни, а защото избирателите на ДПС предпочитат да отговарят на анкетьорите с „не съм решил още“, „няма да гласувам“ или пък дори с подвеждащо заявление за гласуване за някоя „обществено приемлива партия“ – най-често управляващата до момента.

 

Затова, ако в неделя ДОСТ ни поднесе изненада, добре ще да не виним социолозите за това, а просто да си дадем сметка, че тази медийна обстановка, определена част от потенциалните гласоподаватели на г-н Местан просто ще си замълчат.
В крайна сметка, нашият призив към избирателите е изобщо да не размишляват над това какви прогнози се разхвърлят из медиите и из публичното пространство, а да гласуват за този, който според тях отговаря на разбиранията им и (евентуално) ще защитава ефективно интересите им. Всичко друго е вятър и мъгла.

 

Други статии от Десислава Николова можете да прочетете на сайта на Института за пазарна икономика (ИПИ). Тази статия е публикувана там на 24 март 2017 година на адрес: http://ime.bg/bg/articles/za-sociologiyata-malkite-partii-i-izborite/

Публикувана в У нас

Ивайло Калфин, заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно предаване „На 6-ия ден” в ефира на „Радио К2”, заяви позиции по следните теми:

 

Оценка за първите 6 месеца от работата на кабинета „Борисов-2”.


    Ивайло Калфин заяви, че кабинетът е бил сформиран, за да донесе стабилност и да направи промените, които българските граждани са очаквали. Затова в него са се събрали политически сили с различни виждания. „Вече започват да кристализират предложенията за промени, така че вече имаме представа какво ще се промени, въпросът е дали ще се случи.”, добави той. Вицепремиерът подчерта, че не иска да дава оценки по шестобалната система на кабинет, в който самият той участва.


Ще се кандидатира ли за президент от АБВ.


    Ивайло Калфин заяви категорично, че няма такова намерение. Той продължи, че не е налична политическа ситуация за токова нещо и подчерта: „Тези избори за президент няма да са моите, на които бих участвал!”.Внасянето на предложенията за пенсионната реформа в Народното събрание.

Публикувана в Гледища

Ако не ни подкрепят в зала за дълга, няма да има пари, няма да можем да платим, ще фалира държавата и ще приключим. Това заяви пред журналисти премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос как ще коментира изявленията на Патриотичния фронт и АБВ,че няма да подкрепят искането за нов дълг.

Публикувана в У нас

България трябва да отхвърли всякакви опити да бъде квалифицирана като фронтова държава. Това каза по време на пресконференция лидерът на ПП АБВ Георги Първанов. 


Той възрази срещу това в България да бъдат разположени нови военни части, особено в контекста на разбирането за фронтовите държави. Според него България не би допуснала да стане територия за атаки срещу наши съседи. Първанов отбеляза критичното си отношение към начина, по който военният министър се „разправя” морално и законово с военното разузнаване. По думите му, в момент, в който България има нужда от укрепване на разузнаването на своите служби, да се опитваме да си разчистим сметките с миналото, е вредно за страната и националния ни интерес. 

Публикувана в У нас
Сряда, 26 Ноември 2014 19:10

Новите Областни управители

Министерски съвет освободи 24-ма областни управители и назначи нови на тяхно място. Мястото си запазиха само губернаторите на Варна, Пловдив, Хасково и Силистра. Работата си ще продължат назначените от служебното правителство – Стоян Пасев(Варна), Розалин Петков(Пловдив), Добри Беливанов(Хасково) и Стоян Бонев(Силистра).

Публикувана в У нас
Петък, 21 Ноември 2014 10:46

Пазарлъкът за комисиите

В сряда стана ясно, че постоянните комисии в новосформирания парламент ще бъдат 22 на брой. След определянето на точната цифра, в кулоарите на НС започнаха тежки преговори на управляващата партия с останалите парламентарно  представени партии и коалиции.

Очакванията за разпределението, според екперти са:

Публикувана в У нас

В навечерието на изборите за Европейски парламент, самообявилите се за „големи“ политически партии продължават да избягват участието в политически дебати. Във въздуха се носи ароматът на страх от допускане на политически грешки и от разклащане на обявеното от демоскопските проучвания предизборно равновесие. Партиите сякаш чакат прогнозираното „реми“ между БСП и ГЕРБ, за да обявят после, че … всички са победители.

Публикувана в У нас

До 190 000 евро ще си получат в банковите сметки около две трети от сегашните български евродепутати след края на мандата им в Европейския парламент. Такава сума ще получат и техните колеги, които няма да са вече членове на тази институция. Те имат право на компенсация, която се равнява на заплатата им, с таван максимум две години освен останалите екстри, които получават по време на мандата си. Сред сигурните имащи право на компенсация са Станимир Илчев от НДСВ, Моника Панайотова и съпартийците й Преслав Борисов, Емил Стоянов от ГЕРБ, червената Маруся Любчева, бившият атакист Димитър Стоянов, регистрацията на чиято нова партия НПД беше заличена от ЦИК, и Метин Казак от ДПС, който изобщо не участват в надпреварата.

Публикувана в У нас

Кандидатът на ПЕС за председател на Европейската комисия Мартин Шулц потърси подкрепата както от партията на председателя на ПЕС Сергей Станишев, така и от движението АБВ в лицето на неговия водач Ивайло Калфин. Шулц обясни, че би искал обща листа на левицата в България, но не е тук, за да се меси във вътрешния дебат в страната, а за да иска подкрепа за своята европейска амбиция.

Публикувана в У нас

За трети пореден месец ГЕРБ запазва преднина пред БСП, като успява да отбележи лек ръст (до 17.5%). След началния спад, който левицата претърпя с  реанимирането на проекта АБВ,  сега подкрепата й остава без промяна (15.2%). Това показва поредното регулярно проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено от 20 до 24 мартг. 


И двете формации, които влязоха с летящ старт в началото на 2014-а, АБВ и "България без цензура", имат отлив през март. По-силно изразен е той при движението на предишния президент Георги Първанов (от  6.1% на 4%) и по-слабо – при партията на бившия телевизионен водещ Николай Бареков (от 5.5% на 5.2%), отбелязват още социолозите.


"Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60-те процента недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало", анализират социолозите. 


С 6.5% обща подкрепа и обичайната висока степен на мобилизация, ДПС запазва мястото си на трета политическа сила. При Реформаторския блок няма промяна (5.1%), а националистическият вот продължава да бъде разделен между НФСБ (3.6%) и Атака (2%). 


Ключът към евроизборите, а оттам – и към евентуална промяна на политическото статукво, се държи от три неизвестни  – избирателната активност, високият дял "нерешили", които ще определят вота си в последните седмици на кампанията и броят на партиите, които ще успеят да преминат високата избирателна квота от 5.88%, напомнят от "Алфа Рисърч".


Нито един от новите политически субекти няма да се превърне в електорален феномен. Въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат относително стабилни, както вляво, така и вдясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво.


Вляво БСП стабилизира позициите си (15.2%). Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до 4%. 


ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6.5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила. Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (от 10% на 7%), който се капсулира почти изцяло в електората на ДПС. За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП.


В дясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17.5%) и макар с малка преднина, затвърждава водещата си позиция. Аналогична е тенденцията при лидера му Бойко Борисов, чийто рейтинг нараства до 22%.


Ситуацията в Украйна и позицията спрямо Русия може да даде нов импулс на националистическия сектор, където "Атака" е най-силният говорител по темата, отбелязват още от агенцията. Според тях към момента партията не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3.6%). Но при натрупване на напрежение част от левите и евроскептичните гласове могат да бъдат привлечени от тези партии.


През март Реформаторският блок стабилизира подкрепата си -  5.1% от избирателите, като успява да разтвори електоралната си периферия.
Важен щрих към политическата картина вдясно е интересът към преференцията, отбелязват от "Алфа рисърч". Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат. Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба сред избирателите на БСП и ДПС. Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е известно разширение на неговата периферия. 


Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов изравнява позициите им – по 17% доверие. Същевременно, противоречивите изявления на представители на БСП по референдума в Крим и респективно, по позициите на ЕС и Русия, създават напрежения в нейния електорат, който е с най-силно изразена русофилска ориентация, отбелязват социолозите. Предупреждават още, че разочарованието на част от симпатизантите, особено в контекста на европейските избори, рискува загуба на русофилски гласове и евентуално ново разместване на пластовете в тази част от спектъра.


Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери. През март личният рейтинг на бившия телевизионен водещ Николай Бареков пада с 3 на сто (на 8%), а електоралната подкрепа за партията - на 5.2%. ББЦ остава обаче с влияние в малките населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си. 
Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто (до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната квота от 5.88%, очертава интригите около  изхода от предстоящите евроизбори, коментират още социолозите. 

Публикувана в У нас
Страница 1 от 3