През миналата седмица пътниците по междуградските линии в страната бяха доста неприятно изненадани от предупредителните протестни действия на браншовите организации на автомобилните пътнически превозвачи. Мащабите на протеста бяха сериозни и вече бяха доста подробно отразени от средствата за масова информация. Затова ще спестя място и няма да повтарям вече многократно изнасяни факти.

 

Заслужава обаче, да се поговори повече за мотивите на този протест. Гражданите на Републиката вероятно се чудят, защо автомобилните превозвачи на пътници реагират толкова негативно срещу внесения от група депутати от ГЕРБ закон, който трябва да доведе до създаването на нова Българска автомобилна камара. За никого не е тайна, че този законопроект се подкрепя основно от една браншова организация, чиято специализация са предимно международните товарни превози и която е известна със знаковата фигура на лидера си – г-н Миролюб Столарски.

 

Последният е несъмнено публична и обществено позната личност. За последен път за неговата обществена активност се заговори, когато стана ясно, че е запазил на свое име в съда името на проектираната нова камара, чието основаване се гласи по законодателен път. Вероятно, за да не го откраднат противниците на законпроекта, който от всякакви посоки се квалифицира като скандален.

 

И наистина, защо е толкова негативна реакцията срещу въпросния законопроект? Вероятно, защото не всички в България са членове на Дружество „къса памет“ и си спомнят друг драматичне случай с практически същото съдържание – сагата със силовото налагане на строителния отрасъл на небезизвестната Строителна камара преди 12 години. Франкофоните в този случай биха заговорили за „дежа вю“. Нека припомним, какво се случи и защо спомените за тези събития са толкова болезнени и предизвикват толкова остра реакция, на освен един куп браншови организации, против законопроекта се изказаха и национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК и БТПП.

 

Някъде през 2006 година, тогавашното Министерство на регионалното развитие и благоустройството внесе в Министерския съвет законопроект за начина на воденето на регистъра на строителната професия. Тогава имаше различни мнения дали изобщо трябва да има такъв регистър, но това вече не беше въпрос на дискусия, защото в Закона за устройство на територията имаше изричен текст, който изискваше приемането на отделен специален закон за регистъра на строителната порфесия.

 

МРРБ беше подготвило законопроект, който шокира не само бранша, а и целокупната общност на работодателските организации. Ние мрачно се шегувахме, че законопроектът на практика "национализира" тогавашната Българска строителна камара, превръщайки я на практика в държавна институция. Съвсем отделен въпрос беше, че достатъчно на брой, достатъчно големи браншови организации от строителния отрасъл бяха пренебрегнати и мнението им изобщо не беше потърсено.

 

Законопроектът естествено предизвика буря от негодувание - и сред браншовите и сред националните организации на работодателите. Тогава министър Гагаузов направи нещо безпрецедентно за българската практика до онзи момент - призна правото на мнение на работодателските организации, оттегли си собствения законопроект от Министерския съвет и възложи на комисия от представители на работодателите да напише нов проект на закон за строителния регистър.

 

Беше толкова хубаво, че чак не беше за вярване. Впоследствие разбрахме, че наистина не е било за вярване, но в първия момент представителите на работодателите взеха на сериозно демарша на г-н Министъра и похарчиха повече от месец време, за да направят проект на закон, който да отговори на следните изисквания:


- да сложи основата на саморегулацията в строителния бизнес;
- да ангажира в процеса на саморегулация ДОБРОВОЛНИ работодателски, браншови структури;
- да съдейства за консолидирането на браншовите организации, без да ги слива и/или разтурва принудително и да не обезличава съществуващите организации, които имат своя физиономия, приоритети и специализация. (Консолидацията трябваше да се осъществи чрез създаване на Конфедерация с максимално свободен достъп за всички браншови организации на строителите от всички "десени").
- да осигури адекватно представяне на всяка от браншовите организации при управлението на Конфедерацията;
- да уреди в детайли начина на водене на РЕГИСТЪРА.

 

Както вече няколко пъти стана дума, причината за написване на закона беше изискването на Закона за устройство на територията, да се уреди законодателно въпроса за ВОДЕНЕТО НА РЕГИСТЪРА. Такова беше „техническото задание” - това беше изработено и „доставено”. Създадената работна група хвърли огромни усилия, за да направи наистина приемлив текст и на 21 февруари 2006 г., тя представи окончателния вариант на проекта си. Общо взето, участниците в работната група нарушиха "българското" правило, всеки да тегли чергата към себе си, направиха редица компромиси в различни посоки и в крайна сметка предложиха текст, който беше приет от министър Гагаузов като "знаков", като "прецедент" и като "много добър".

 

С предложения законопроект се предвиждаше регистърът да се води от ДОБРОВОЛНА конфедерация на съществуващите браншови работодателски организации, където членството също е ДОБРОВОЛНО. За първи път се предлагаше текст на законопроект, който е “включващ” и не цели елиминирането на едни или други браншови организации от поемането на определена административна функция, предоставена от Държавата.

 

Законопроектът решаваше също така начина на воденето на регистъра, при това в детайлен вид. От текста на законопроекта ставаше ясно, че воденото на регистъра не е привилегия, а сериозен ангажимент, който ще доведе до сериозни разходи от страна на браншовиците, на които щеше да им се наложи да го финансират. Предложеното решение за създаване на доброволна, браншова работодателска конфедерация, която да поеме воденето на професионалния регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, имаше огромно значение като прецедент. За първи път държавата щеше да прехвърли своя административна функция в един от отраслите на икономиката посредством специален закон.

 

Това щеше да доведе до създаване на “включващо” и забележително по своята прозрачност управление на регистъра, в което щеше да може да участва ВСЯКА представителна браншова организация от строителството. Въпросът за прозрачността и коректността при воденето на регистъра беше от особено значение за браншовите организации в строителството. Причината за поставяне на подобен акцент беше, че у колегията имаше сериозни подозрения, че са възможни злоупотреби със събраната информация при провеждане на търгове и конкурси.

 

В изработването на законопроекта участваха особено дейно упълномощените представители на: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), Българска строителна камара (БСтрК), Национална строителна федерация (НСФ) и на Българска асоциация по изолации в строителството (БАИС). Проектът се подкрепяше допълнително и от още няколко браншови организации в строителството. Толкова широкият спектър на участниците в подготовката му, придаваше особено висока стойност на готовия текст.

 

Правната дирекция на МРРБ направи само редакционни промени в текста и се отнесе с максимално уважение към труда на работната група и към консенсуса между работодателските организации. Същото стана и в Министерския съвет. В Народното събрание беше внесен проект на Закон за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство.

 

Между другото, този акт стана повод Министър–председателят да инициира създаването на работна група за изработване на Закон за браншовите организации, в която освен държавните ведомства, бяха представени всички представителни на национално ниво работодателски организации в Р. България. Законопроектът беше изготвен след дълги дебати, постигане на трудни компромиси и изчистване на много подробности и е един от примерите за много добра работа в сферата на социалния диалог на национално и на браншово ниво едновременно.

 

Така, изработването на законопроекта за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, съответно внесен в Народното събрание от Министерския съвет, се оказа за добро или за лошо пилотен проект при изготвянето на проект на Закон за браншовите организации.

 

Действително, законопроектът за браншовите организации, така и не беше внесен в Народното събрание, поради обструкциите на един мастит държавен служител от Министерството на труда и социалната политика (МТСП), както и поради разколебаването на една от национално представителните работодателски организации, но това с нищо не намалява стойността на положените усилия в хода на изработването му.

 

Така, до средата на месец ноември 2006 г., всички представители на работодателските организации имаха сериозни основания за оптимизъм по отношение на законодателното уреждане и практическото развитие на диалога между браншовите работодателски организации и Държавата.

 

И когато всички смятаха, че щастливият край е на една ръка разстояние, ... народните представители взеха нещата в свои ръце и се захванаха с прекрояването на закона. Дотогавашният оптимизъм беше попарен от случилото се по време на дебатите и приемането на първо и второ четене на Закона за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, който беше трансформиран в крайна сметка в … Закон за камарата на строителите (обнародван в Държавен вестник, брой 108, петък, 29 декември 2006 г.).

 

Направените драстични изменения в текста на законопроекта между приемането му на първо и на второ четене, предизвика острата реакция на повечето браншови организации от строителния отрасъл, както и категоричното неодобрение на някои от най-ангажираните в неговото изготвяне представителни на национално ниво работодателски организации.

 

Някъде около 30 ноември 2006 година, стана ясно, че Законът за централния професионален регистър на строителните фирми между първо и второ четене в Парламента е безнадеждно осакатен. Народните представители Костадин Паскалев (Коалиция за България), арх. Силвия Алексиева (Коалиция за България) и арх. Борислав Владимиров (НДСВ) имаха основна заслуга за предлагането на такива промени в законопроекта, които по същество да доведат до създаването на нов законопроект.

 

Нещата бяха върнати на изходната точка. Прокара се създаването на изкуствена, монополна, квази-държавна камара с членство, което на практика щеше да е задължително. Направените промени в текста на законопроекта между първото и второто четене, напълно убиха духа му и отрекоха неговата консолидираща и “включваща” философия.

 

Доста бързо на работодателите и от националните и от повечето браншови организации им стана ясно, че са ги водили за носа. Първи ги „успокои” заместник – министърът на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев. Въпреки цялата драматургия с първоначалното предлагане на „Законопроекта Гагаузов”, той заяви пред журналистите:

 

„Не се чувствам нещастен от факта, че законът не е този, който вкарахме в Министерски съвет“.

 

От своя страна тогавашният председател на комисията по регионално развитие в НС – г-н Ремзи Осман (ДПС) и бившият министър на регионалното развитие и благоустройството – г-н Евгени Чачев (ДСБ), също заявиха на висок глас своето задоволство. Те занареждаха:
“Не се променя философията на законопроекта, той цели ясни правила и идентификация на субектите на строителство в интерес на обществото и на крайния потребител”.

 

Такова трогателно парламентарно единство рядко става факт, но тук депутатите вървяха в единен строй. Единственият народен представител, който препоръча все пак да се потърси по-широка браншова подкрепа сред различните браншови организации за новите промени, беше Христо Кирчев (ОДС).

 

Междувременно, от Българска строителна камара (БСтрК), която трябваше според „Законопроекта Гагаузов” да бъде трансформирана в „Строителна камара” или според крилатата фраза на вече покойния председател на БСК – г-н Божидар Данев, да бъде „национализирана”, се обърнаха на сто и осемдесет градуса и също се съгласиха, че макар и променен, този вариант на законопроекта не променя философията на техните представи как да изглежда закона.

 

Всички непредубедени странични наблюдатели веднага видяха, че с направените промени, народните представители всъщност създадоха Камара на строителите по модела на вече съществуващите камари на архитектите и инженерите от инвестиционното проектиране, а не инструмент за консолидиране на съществуващите до тогава доброволно създадени и добре функциониращи браншови организации. Това не се и криеше от идеолозите на създаването на новата Строителна камара. Арх. Б. Владимиров направо си го каза:

 

“Ще бъде създадена вероятно по подобие на съществуващите вече КАБ и КИИП и на същия принцип“…

 

На новата структура, която трябваше да се създаде „на гола поляна” под бдителния надзор на областните управители, държавата делегира част от функциите си – най-вече воденето на злополучния регистър на строителната професия.

 

Според новата версия на Закона, свикването на учредителното събрание на Строителната камара, трябваше да стане в тримесечен срок след влизането в сила на закона, след като в двумесечен срок от приемането му Министърът на регионалното развитие и благоустройството, трябваше да издаде заповед за условията и реда за свикване и провеждането му.

 

Тук бих могъл да напиша и някои размишления за "ползата" от създаването на Камарата на архитектите, Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране, че и на Камарата на геодезистите, но ме е страх, че ще ме изключат от КИИП за "уронване на престижа й". След което няма да мога да проектирам и един курник ако ми се наложи. Затова - да са живи предни зъби, сядам си на ръцете, че все ги тегли към клавиатурата и се ограничавам с протестите си срещу безумната идея за създаването на поредната съсловна организация (на практика с любимото на всички ни доброЗОРНО членство), на която ще бъдат делегирани някакви държавни административни функции, досущ както в сагата със Строителната камара.

 

Много неприятен ефект от текста на Закона за Строителната камара, беше, че той на практика ерозираше социалния диалог в Р. България. Основание за подобно твърдение и до ден днешен ни дава фактът, че категорично беше отхвърлено предложението регистърът да бъде воден от доброволна конфедерация на организациите, които към 2006 година, вече повече от петнадесет години осъществяваха трипартитното и бипартитното сътрудничество в строителния отрасъл в Р. България.

 

Особено унизителен беше фактът, че ставаше дума точно за организациите, които осъществяваха успешно колективното договаряне на отраслово равнище в строителството. Оказа се, че когато става дума за поемане на ангажименти пред работниците и техните организации – синдикатите, браншовите организации на работодателите са добре дошли. Но когато става дума за участие в осъществяването на една административна процедура, което трябваше да разтовари държавната администрация от допълнителни разходи, съществуващите браншови организации вече не бяха подходящи и достойни.

 

Подобен подход, волно или неволно нанесе тежък удар по създадените на доброволен принцип организации, които бяха изнесли на гърба си съзадаването на кулутурата на индустриалните отношения и социалния диалог в строителния отрасъл. След получаването на подобна “плесница”, членовете на браншовите организации можеха основателно да се запитат, каква е стойността на тези добровлони граждански структури пред законодателната власт, която ги неглижира толкова категорично?

 

Естествено, работодателските организации и особено браншовите съюзи, с чийто труд депутатите се бяха подиграли много грубо, не приеха законопроекта. Затова и цялата работа по приемането му течеше много бързо и полуконспиративно.

 

Моя милост, в тогавашната ми битност на заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), така и не успях да убедя народните представители в Комисията по регионално развитие, че те не просто променят много сериозно съдържателната страна на един законопроект между първо и второ четене, при тотално нарушение на правилника на Народното събрание, но и променят основата на законопроекта, която е заложена с консенсус от вносителя и всички представители на браншовите съюзи. Всъщност, не само не успях да ги убедя, а срещнах големи трудности и с това да ме чуят, защото председателят на парламентарната комисия, г-н Ремзи Осман ме прекъсна точно седем пъти, докато говорих. Всеки път, той започваше с думите „аз съм либерал но, ...”.

 

След това, Коисията по регионално развитие с трогателно единодушие гласува „за” безобразно осакатения законопроект.

 

Официално, идеята за създаване на въпросния закон, освен да удовлетвори изричното изискване на Закона за устройство на територията (ЗУТ) според министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов, беше ужким да се създаде повече прозрачност в бранша. Цитираха се лоши практики от рода на това, строителните предприемачи да регистрират за всеки отделен обект отделна компания, която да закриват малко след като продадат сградата. Браншът не възразяваше срещу прозрачността и повечето светлина, а основателно заподозря, че се прокарва монополното присъствие на съществуващата в момента Българска строителна камара (БСтрК) в контрола над бъдещия регистър и над отрасъла като цяло.

 

За да успокои или по-скоро, за да приспи вниманието на негодуващите, които в първия момент бяха изключително остри и безкомпромисни, министърът заяви, че ще даде възможност на всички участници от браншовите съюзи да сформират работна група и да подготвят текст, който да ги удовлетворява. Така се стигна до версията на новия законопроект, в който се предвиждаше да се създаде конфедерация, в която регистрираните браншови съюзи да участват на квотен принцип.

 

С направените промени в законопроекта, народните представители изцяло промениха философията на законопроекта. Промяната от „конфедерация” на „камара” беше не само терминологичен въпрос, а откровена отмяна на квотния принцип за участието в нея и на функцията й да консолидира отрасъла.

 

България е парламентарна република и при други обстоятелства щеше да бъде много радостно, че депутатите са проявили самостоятелност и радикално са променили законопроект, внесен от Министерския съвет, тоест от управляващото мнозинство. Оказа се обаче, че в Народното събрание има странен консенсус, въз основа на който беше бламиран законопроект на Министерския съвет по много специализиран и деликатен въпрос, съгласуван с цялата браншова бизнес общност. За друг подобен случай, аз не мога да се сетя и може да са каже, че едва ли е ставало дума само за самостоятелността и за първенствуващата роля на народните представители в законодателния процес. Днес обаче, по почти същия начин, група депутати се опитват да отиграят същата схема в автотранспорта.

 

Проблемите около Закона за централния професионален регистър на физическите и юридически лица, извършващи строителство (както се наричаше законопроектът, внесен от Министерския съвет) създадоха съвсем други усещания – не за първенство на Парламента в законодателния процес, а за тих сговор за „финтиране” на „разбунените“ работодателски национални и браншови организации и за поставянето им пред свършен факт точно тогава, когато най-малко очакват това.

 

Както беше описано по-горе, преди 12 години, народните представители в Комисията по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство, под вещото ръководство на г-н Ремзи Осман и при пълното съгласие в целия политически спектър от ДСБ до БСП (Коалиция за България) през ОДС, НДСВ и ДПС, (тоест при желязно единодушие между управляващи и опозиция), окончателно унищожиха законопроекта, внесен от Министерския съвет. Гласуваният на първо четене законопроект дори беше преименуван - той стана Закон за камарата на строителите.

 

Нетипичната за депутатите пъргавина не спря до тук. Народните представители се развихриха до такава степен, че Законът беше приет на 21 декември 2006 г. и светкавично обнародван в Държавен вестник на 29 декември 2006 г. Като преброим, колко работни дни имаше между 21-ви и 29-и декември 2006 г., ще видим, че темповете наистина са били светкавичини. Администрациите на Народното събрание, Президентът на Р. България, подписал закона за обнародване и редакцията на Държавен вестник проявиха невероятна оперативност. Неща, които друг път стават доста мудничко, в дадения случай, протекоха с бързината на човешката мисъл.

 

Оставени в ръце с пробитото корито, съвсем като в приказката на Александър Сергеевич Пушкин, недоволните национални и браншови работодателски организации разказаха в подробности изнесеното по-горе пред журналистите на 03 януари 2007 г. в Пресклуба на БТА. Така Новата 2007 година започна с почина: "Нова Година - нов скандал", сякаш в чест на придобитото толкова лелеяно членство на България в ЕС.

 

От гледна точка на днешните колизии около лансирането на Закон, който да създаде същото чудовище каквото е Строителната камара, но сега в автотранспортния (под)отрасъл, можем с чиста съвест да кажем, че тече бавен, но за сметка на това много последователен процес на „изяждане“ на доброволните организации на превовачите, за сметка на заместването им с така наречената „Българска автомобилна камара“.

 

Предлаганата в обсъждания тези дни законопроект „Българска автомобилна камара“ е лика-прилика със Строителната камара. Единствената разлика е в това, че при създаването на Строителната камара станахме свидетели на много по-разчупена драматургия и различни процедурни хватки, докато сега се кара по-направо. Отново една съществуваща браншова организация (тази на г-н Миролюб Столарски) се гласи да „оглави“ бранша, а всички браншови организации, които на някакъв етап са участвували в социалния диалог и колективното договаряне са нарочени да бъдат „разкарани“ от сцената.

 

Много показателно е, че всички браншови организации, които през годините по едно или друго време са участвували в колективното договаряне на отраслово и на подотраслово ниво, които са поемали и съответно спазвали ангажименти спрямо социалните си партньори – синдикатите, днес са в първия ред на тези, които протестират срещу повтарянето на театрото със Строителната камара – този път в сферата на автомобилния транспорт.

 

Отделен въпрос е, че в самия автомобилен транспорт има твърде различни по своя характер дейности и проектът на новата полу-държавна Българска автомобилна камара на практика ще доведе до това превозвачите на товари да „осъществяват саморегулацията“ на … превоза на пътници. Това е абсолютно неприемливо, но за сега няма кой да чуе. Депутатите – вносители на законопроекта образно казано са си седнали на ината и повтарят като развалена грамофонна плоча как законодателното им недоносче „ще обедини бранша“ и как новата структура ще се изправи срещу „лошия Макрон“.

 

Трябва да се отбележи, че опитът на Строителната камара показва, че подобни форми на „саморегулация“ не водят до добро и за потребителите на услугите й. На дебатите с представителите на Комисията по транспорт в Народното събрание беше цитирано, че членският внос в Строителната камара варира от 1200 до 80000 лева годишно в зависимост от големината на фирмата. Тези числа няма как да бъдат отнесени към „добрите практики“ нито в регулирането, нито в саморегулирането на бранша. Те доведоха единствено до построяването на една много импозантна сграда на Строителната камара и … толкова.

 

И днес, както и преди 12 години можем и трябва да кажем: тенденцията към създаване на архаични съсловни структури, става вече застрашителна и тя е вредна за социалния диалог и индустриалните отношения в България. Ние все пак можахме да преглътнем създаването на съсловни структури със задължително членство като Камарата на архитектите и Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране, с аргумента, че става дума за организации на физически лица, упражняващи свободни професии.

 

Сега обаче, за втори път в историята и практически по един и същ сценарий, на бизнеса от даден бранш му се налага с груба сила да обединява предприятия – най-вече юридически лица в квази-държавна, монополна структура, която ще носи всичко най-лошо от наследството на съсловните организации.

 

Участието на подобна структура в социалния диалог е в тежък конфликт с конвенциите на МОТ и това беше многократно подчертано по време на досегашните дебати. Също така не можем да не отбележим, че досегашното участие на Строителната камара в колективното договаряне беше резултат единствено на проявената търпимост на всички останали към тази деформация. Днешната амбиция на дружината на г-н Столарски на оглави подотрасъла (бранша) на автомобилния транспорт ни налага да напомним, че тази общност няма никакъв пиетет към социалния диалог.

 

Разбира се, лансирането на подобни структури е в пълен дисонанс и с практиките на консултиране на бизнес- и работодателските организации, възприети от Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС.

 

Така че, не бива да се чудим защо браншовите организации на превозвачите протестират и защо беше предупредителният протест от миналата седмица. Протестите в никакъв случай не са любимото занимание на работодателите, но поведението на вдъхновителите на злополучния законопроект за автомобилната камара, както и на вносителите на законопроекта със страшна сила тласкат организираното работодателство в бранша към нов епизод на протестните действия. И тогава всички ще разберат мащаба на недоволството на работодателите от бранша.

 

P.S. Още един исторически спомен. На 07 февруари 2007 г., в зала "Запад" на Народното събрание се състоя крайно интересна среща. На нея представителите на работодателските организации от тогавашния състав на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изнесоха пред представители на Висшия съвет на БСП и на членове на Парламенатрната група на "Коалиция за България" подробни данни за влошаването на състоянието на регулаторната рамка в страната и за своеволията на общините в тази насока.
На тази среща беше повдигнат остро въпросът за необходимостта да се прекъсне практиката на създаване по законодателен ред на "камари" със задължително членство и / или с квази-държавен характер. Специален и много остър коментар беше направен за Закона за камарата на строителите.

Тогава представителите на ВС на БСП - г-жа Мая Манолова и г-н Петър Димитров, заявиха принципното си съгласие със заключенията на работодателите. Днес, г-жа Корнелия Нинова на този етап подкрепя протеста на националните и браншовите работодателски организации. Дано остане до край на тази позиция.

Публикувана в Гледища

Европейската комисия и държавите-членки трябва да разработят целенасочени политики и да предприемат конкретни мерки за подобряване и адаптиране на образованието и системите за обучение, така че то да е достатъчно гъвкаво и да отговаря на критериите, които работата в бъдеще ще изисква. Това заяви в своя реч по време на конференцията на високо равнище „Бъдещето на труда“ д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България и бъдещ заместник – председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).

 

Двудневната международна конференция се провежда в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Форумът се организира от Министерство на труда и социалната политика с подкрепата на Европейската комисия. Конференцията има за цел да насърчи обмяната на мнения за условията на труд, които се променят динамично под влияние на дигитализацията.

 

„От изключително значение ще е насърчаването на взаимодействие между образователните институции и бизнеса, както и начините за подпомагане на обмена на работни места сред прeдприятията и създаване на платформи за информация и обмен на добри практики, без това да води до „изтичане на мозъци“, каза още д-р Ангелова. По думите ѝ Европа трябва да използва максимално възможностите на структурните фондове и по-специално на Европейския социален фонд за инвестиране в човешки капитал и адаптиране на уменията и компетенциите спрямо прогресивното и бързо внедряване на новите технологии, цифровизацията и роботизацията.

 

В конференцията участват близо 100 представители на международни институции, работодатели, синдикати, организации на гражданското общество и политици от ЕС, Европейското икономическо пространство и Западните Балкани. Акцент в обсъжданията на форума бяха знанията и уменията за работните места в следващите десетилетия, основните предизвикателства, свързани със застаряването на работната сила, възможностите за подобряване на политиките в областта на образованието, обучението и преквалификацията за по-добро съответствие на новите умения с нуждите на пазара на труда.

Публикувана в У нас

Недостигът на човешки ресурси е сред основните проблеми на голяма част от европейските държави. Това стана ясно след проведена днес, 21 март 2018 година, среща между председателя на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и председателя на групата на работодателите в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Яцек Кравчик. АИКБ е най-представителната организация на работодателите на национално равнище, представляваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании.

 

По време на срещата Васил Велев представи пред Яцек Кравчик трите основни приоритета на българските работодатели за 2018 г. Това са решаване на проблема с недостига на човешки ресурси за българската икономика, подобряване на бизнес средата чрез ограничаване на административните тежести и по-доброто регулиране и реформата на енергийния сектор.

 

„Европейските работодатели имат много причини да застанат рамо до рамо при решаването на проблема с недостига на човешки ресурси. Защото въпросът с уменията на работниците в много европейски страни е сред основните задачи за решаване. Добрата новина, е че ЕК е наясно с това. Надявам се, че през следващата финансова рамка Комисията ще отдели повече ресурс, с който да насърчи повишаването и подобряването на уменията на хората”, заяви председателят на групата на работодателите на ЕИСК.

 

Яцек Кравчик е в България за участие в конференцията на високо равнище „Бъдещето на труда“, организирана от Министерство на труда и социалната политика с подкрепата на Европейската комисия. Участие в събитието ще вземат и д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и бъдещ заместник-председател на ЕИСК и Бойко Недялков, член на УС на Асоциацията.

 

Освен в международната конференция Яцек Кравчик ще участва и в заседанието на група 1 „Работодатели” на ЕИСК, чиято тема ще е "Преодоляване на разликата в уменията за растеж и създаване на работни места - бизнес перспектива". И двете събития се провеждат в рамките на Българското председателство на ЕС.

Публикувана в У нас

Повишаването на информираността на потребителите е ключова за справяне с предизвикателствата на цифровата икономика, каза в своя реч по време на конференцията „Цифровата икономика – какви са ползите за потребителите?“ д-р Милена Ангелова, главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България и бъдещ заместник-председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Събитието се провежда по повод Европейския ден на потребителите.

 

Конференцията, която събра в София над 100 участници от цяла Европа, бе организирана от ЕИСК, съвместно с българския Икономически и социален съвет.

 

Сред участниците бяха президентът на секция "Единен пазар, производство и потребление" в ЕИСК Мартин Зикер, министърът на икономиката Емил Караниколов, заместник генералният директор на Генерална дирекция “Правосъдие и потребители” на ЕК Франсиско Фонсека Морийо.

 

„Европейските институции, националните правителства и гражданските организации трябва да мотивират потребителите да търсят повече информация и да придобиват повече знания, за да се справят с предизвикателствата на дигиталния свят“, каза още д-р Ангелова. Тя обърна внимание още и на директивите, които ЕК разработва за защита правата на потребителите при договори за предоставяне на цифрово съдържание.

 

По време на конференцията представители на институциите на ЕС, националните правителства, работодателски и неправителствени организации обсъдиха приоритетите в областта на защитата на потребителите по време на българското председателство на ЕС, както и мерките за защита на потребителите в цифровата икономика и др. Сериозно внимание бе обърнато на Общата директивата за защита на личните данни, която влиза в сила на 25 май т.г. и как новите регулации ще повлияят на бизнеса и потребителите.

Публикувана в У нас

Днес, 16 март 2018 г., се проведе трета среща по проблемите на енергетиката при министър-председателя Бойко Борисов.

 

В срещата участваха председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев, министрите на финансите – Владислав Горанов, и на енергетиката – Теменужка Петкова, ръководителите на БЕХ, НЕК, АЕЦ, ръководителите на национално представителните работодателски организации – Васил Велев (председател на АИКБ), Димитър Бранков (зам.-председател на БСК), Цветан Симеонов (председател на БТПП) и Кирил Домусчиев (председател на КРИБ), както и енергийните експерти Константин Стаменов и Румен Радев.

 

Днешният разговор беше фокусиран върху две основни теми – бъдещето на т.нар. Американски централи и опасността от нова далавера в енергетиката (виж тук: http://aobe.bg/%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/ ) по линията на поддържане на т.нар. студен резерв и включването в микса на нови централи с „преференциални цени“. Освен това, беше обсъден напредъкът по договореностите от предходните две срещи, проведени на 6-ти и на 21-ви февруари тази година.

 

Участниците в срещата постигнаха съгласие, че трябва да се предприемат енергични мерки за прекратяване на договорите с Американските централи във връзка със съществуването на неправомерна държавна помощ. В хода на разговора бе констатирано, че са налице всички предпоставки това да се случи в рамките на няколко седмици.

 

Беше проведена съдържателна дискусия и във връзка с оптималното управление на т.нар. студен резерв. Потвърдено бе неувеличаване на средногодишната стойност на студения резерв от 500 МВт. От страна на управляващите беше поет ангажимент в подготвяния в момента пакет от законови промени в сферата на енергетиката да се добавят и такива, които да не позволят блокиране на либерализацията на пазара, появата на нов тип производители на енергия с “преференциални цени’’ и участието им в регулирания пазар с такива “преференциални цени’’, което би било неправомерна държавна помощ.

 

Подчертана бе и необходимостта от ускоряване на изготвянето и приемането на национална енергийна стратегия до 2030 г., основана на реалистична макроикономическа рамка за догонващ икономически растеж.

 

Работодателските организации изразиха своята удовлетвореност от постигнатия напредък. Участниците в срещата се договориха за продължаване на работата по дискутираните проблеми.

Публикувана в У нас

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се обърна към Президента на РБ Румен Радев с искане да упражни правото си на вето върху приетите на 22 февруари 2018 г. промени в Закона за омбудсмана, с вносител Министерския съвет.

 

Съгласно промените (чл. 2, ал. 2 от ЗО), правомощията на Омбудсмана се разширяват, като обхващат и възможност за намеса в спорове между граждани и други частни субекти – търговци, граждански организации и отделни граждани. Според АОБР, по този начин се променя философията на закона, който ограничава функциите на Омбудсмана до защита на индивидуални права на граждани, свързани с грешки и други недостатъци от страна на административните органи.

 

„Правомощията на омбудсмана се свързват само с накърнени от държавните и общински органи граждански права и това не е случайно, тъй като по съдебен ред могат да се обжалват само ограничен брой актове на администрацията. В тази сфера омбудсманът се явява гарант за пълна защита на гражданите от действия/бездействия на администрацията. Цялата тази философия е превратно изменена с приетата добавка в алинея 2 на чл. 2 от Закона за омбудсмана, като вместо защитник от администрацията вече се появява фигурата на страна във всевъзможни граждански отношения – нещо, което няма аналог никъде. Напротив - дори за Европейския омбудсман, създаден с договора от Маастрихт, изрично е упоменато, че не може да извършва проверки по жалби срещу предприятия или физически лица. У нас обаче вече ще може“, се казва още в писмото до Президента.

 

Според АОБР, с подобно „пионерство“ няма да се постигнат позитиви, а напротив – създава се риск от сериозно ограничаване на организационните и експерти възможности на Омбудсмана да изпълнява същностната си функция. Освен това, създават се условия за дублиране на новите правомощия на Омбудсмана с функции на съдебната власт (Чл. 117. (1) от Конституцията на РБ: „Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата“), на адвокатурата (Чл. 134. (1) от Конституцията на РБ: „Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се.), на полицията (Чл. 2. (1) от Закона за МВР: „Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите“) … „Още по-сериозен проблем е възможността за намеса в търговския и граждански оборот, където последиците са непредвидими“, се казва в писмото.

 

Добавеното правомощие на омбудсмана създава условия за намеса в сфери на дейност, уредени с изрични норми от Конституцията на Република България, като свободата на вероизповеданията (Чл. 13), правото на собственост, нейното гарантиране и неприкосновеност (Чл. 17), правото на лична свобода и неприкосновеност (Чл. 30), неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения (Чл. 34), неотменимостта на основните права на гражданите и недопустимостта на злоупотребата с права (чл. 57).

 

Изложеното дотук ни мотивира да се обърнем към Вас с призив да упражните правомощието си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, като върнете закона в частта чл. 2, ал. 2, изразът „както и от частноправни субекти.“ в Народното събрание за ново обсъждане“, настояват в писмото си до Президента организациите на българските работодатели.

Публикувана в У нас

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) поиска от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев при утвърждаване на държавния план-прием във висшето образование превес да имат техническите и природо-математическите специалности. Асоциацията е готова активно да подпомогне министерството при усъвършенстване на модела, по който бизнесът дава своите предложения при определяне на план-приема във висшите училища. Това заяви днес председателят на АИКБ Васил Велев по време на дискусия за българското образование, проведена в рамките на заседанието на Общото събрание на АИКБ. Участие в събитието взе и ресорния министър Красимир Вълчев.

 

„От името на АИКБ искам да благодаря на ръководството на Министерство на образованието и науката за добрата ни съвместна работа през последната година. Считам, че за този период успяхме заедно да направим няколко изключително важни стъпки за решаването на проблема с недостига на квалифицирана работна ръка в България. Готови сме заедно с представители на МОН да вземем активно участие и в информационните кампании за популяризиране на професионалното образование. В лицето на АИКБ Министерството може да е сигурно, че има надежден партньор“, заяви още Васил Велев.

 

Сред основните успехи в съвместната работа с МОН Асоциацията отчете институционализирането на резултатите от проект „Домино – за въвеждане на дуалното обучение в България“. В следствие на активното участие на представители на АИКБ вече има дванадесет одобрени специалности за дуално обучение, като шест от тях са предложени от АИКБ, сред които „Промишлена електроника“, „Автомобилна мехатроника“, „Машини и система с цифрово-програмно управление“ и др. А първите работодатели, възприели дуалната система на обучение, са членове на АИКБ.

 

Според Асоциацията има необходимост от въвеждане на нов механизъм за финансиране на висшето образование, което се заплаща от данъкоплатците. Финансов механизъм, който да способства за насърчаване и задържане в заетост в страната на завършилите. За целта трябва принципът „парите следват студента“ да се промени. Не университетите да получават бюджетно финансиране, а студентите да получават на кредит средствата, необходими за тяхното обучение, които средства да внасят (по подобие на студентските такси сега) в избрания/приелия ги университет. Този кредит няма да се връща, ако завършилият висшето си образование специалист се реализира в страната за определен период. Студентите от дефицитни специалности следва да получават допълнителен кредит като несимволични стипендии, например 500 лева месечно.

 

По време на събитието беше представено и споразумението, което Министерство на образованието и науката и Асоциацията на организациите на българските работодатели ще подпишат, като допълнение към направените предложения за промени в законодателството. Чрез него ще се даде по-голяма възможност бизнесът да се ангажира с броя на паралелките, броя на учениците, профилите и специалностите на регионално ниво. В допълнение на това национално представителните организации на работодателите ще участват активно при формирането на държавния план-прием.

 

Асоциацията на индустриалния капитал в България е представителна организация на работодателите на национално равнище, представляваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании.

Публикувана в У нас

На 23 февруари 2018 година, четирите представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), са изпратили писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов и до вицепремиера г-н Валери Симеонов (писмо с Изх. № 17-00-8/23.02.2018 г. на АОБР), в които се изказва категорична подкрепа за гласувания на първо четене в Народното събрание проект на Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и за приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в същия закон. Промените трябва да доведат до облекчаване на режима за допускане на чуждестранни работници от страни извън ЕС на пазара на труда у нас. Представяме пълния текст на писмото, адресирано до г-н Бойко Борисов и до г-н Валери Симеонов.

 

Представителните организации на работодателите на национално равнище изразяваме своята удовлетвореност от приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (второ гласуване 21.02.2018 г.). За нас с тези промени ще се осигури достъп до пазара на труда на необходими специалисти, за каквито са налице безсъмнени и непреодолими със собствен ресурс потребности.

 

Пазарът на труда в България изпитва остър недостиг, както на специалисти на практика за всички икономически дейности от реалния сектор, на квалифицирани работници с годишна заетост, така и на сезонни работници. Причините за това са най-вече отрицателният приток - на 107 хиляди пенсионирали се имаме 54 хиляди завършили средно образование за миналата година. На 100 излезли от пазара на труда имаме едва 63-ма влезли. Ситуацията се утежнява допълнително от отрицателната нетна миграция – през последните години, макар и намаляваща, разликата между напусналите и завърналите се е около 4 хиляди души годишно.

 

От друга страна, имаме ръст на икономиката от порядъка на 4% и работодателите прогнозират ръст на необходимата численост на персонала. Недостигът на човешки ресурси се изтъква като главната пречка от инвеститорите (наши и чужди) и е главният задържащ по-бързия икономически растеж фактор. Това води и до реализиране на БВП и Бюджет под потенциала на икономиката, както и до по-бавен процес на конвергенция. Затова е фундаментално важно да се премахнат ненужно създадените и в противоречие с европейските изисквания и практики в другите страни ограничения и тежести при трудовата имиграция.

 

Позитивното икономическо развитие на страната ни и целта за постигане на още по-добър растеж обуславят необходимостта от най-важните приети изменения, сред които:

 

Първо: По §3 – ограничението, предвидено в чл. 7, ал. 1, т. 2 (в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария), е всъщност самоограничение, тъй като не се изисква по европейските регулации.

 

Това е обективна пречка за наемане на необходими работници. Приетото облекчаване на този режим, съответно - чрез възможността общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, да е ограничен до 20 на сто и до 35 на сто за малките и средни предприятия, решава едновременно два проблема – липсата на подходящи работници и тромавото администриране при надвишаване на настоящия праг. Ограничение от 10 на сто пречи основно на малките и средни предприятия да наемат нужното им количество работници, особено в случаите на микро-предприятията.

 

Приетата промяна в размера на ограничението ще намали значително броя на случаите, в които се налага разглеждането и разрешаването индивидуално на всеки конкретен казус. И в действащата, и в приетата редакция на тази норма Министърът на труда и социалната политика може да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2, едва след като изиска становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.

 

Така ще е и занапред, но вместо при надвишаване на 10 на сто, вече ще се прилага при надвишаване от 20 на сто, респективно (при малки и средни предприятия) - при надвишаване на 35 на сто от средносписъчната численост на наетите. Освен процесуална и времева икономия, подобно изменение ще представлява намаляване на административната тежест, както за бизнеса, така и за държавата в лицето на МТСП.

 

Второ: По §4 - лица от български произход да могат да упражняват заетост без разрешение по чл. 7, ал. 3, след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Тази промяна ще облекчи достъпа до пазара на труда на лица от български произход, а с това ще ги мотивира да търсят своите перспективи за развитие в България. Допълнителен аргумент за подкрепа е, че хората от български произход следва да бъдат насърчени за интегриране у нас, а не както е в действащата редакция на закона – да са поставени при равни условия с всички граждани на трети страни, независимо от произхода.

 

Трето: По §11 - добавя се 20-дневен срок за издаване на Единното разрешение за пребиваване и работа. В действащата редакция на закона няма предвиден срок, а с промяната ще се постигне времева стегнатост и повече ефикасност в работата на администрацията, което е в подкрепа на бизнеса.

 

Четвърто: По §12 - създава се §12а, като формално отпада изискването за предварително проучване на пазара на труда (т.нар. „пазарен тест“). Тази промяна е изключително важна. Тя превръща формалния пазарен тест, провеждан понастоящем в рамките на чисто административна процедура (проверява се има ли български граждани, които да отговарят на условията за определена работа), в реален пазарен тест – ако работодателят реши да назначи чужденец на свободната позиция, то ще трябва да заплаща най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България, плюс допълнителни разходи за транспорт, настаняване, разрешения и пр.

 

Накратко - назначаването на чуждестранен работник ще е съпътствано с поне 2 пъти по-големи разходи за работодателя, в сравнение с тези за български работник (ако за позицията има такъв). Следователно, предпочитанието на работодателя ще е обусловено от изцяло обективни и прагматични предпоставки – производствена потребност, подходяща квалификация и опит на кандидата, разходи за труд. Няма причина да бъде предпочетено драстично по-скъпото и сложно решение за внос на специалист, ако търсеният специалист може да бъде намерен на местния пазар на труда.

 

В момента наблюдаваме следната картина: има крещящ недостиг на специалисти с висше образование в ИТ сектора, машиностроенето, електротехниката и електрониката и др. от порядъка на десетки хиляди от една страна и едва 177 внесени за цялата 2017 г. специалисти със синя карта. Причините за това се коренят в тежките и скъпи процедури и ненужни ограничения, част от които отпадат с тази и следващата разпоредба.

 

Пето: По §13 – отменя се чл. 18, в който са Списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, и изискването брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, да е най-малко два пъти по-висока от средната работна заплата в Република България.

 

Този ограничителен списък не показа никаква пригодност за времето на действието си. Обратно – представляваше реална пречка пред упражняване на висококвалифицирана заетост от работник - гражданин на трета държава, чиято професия не попадаше във въпросния списък (а в него до месец януари на настоящата година попадаха само специалисти от сферата на информационните и комуникационните технологии).

 

Освен това, изискването за минимално възнаграждение в двоен размер спрямо средната работна заплата е поредното наше самоограничение, каквото не се изисква от нормите на ЕС, които и в този случай сме надскочили.

 

За да произведе положителен ефект, това важно предложение трябва да се разглежда в единство с предходното предложение (§12). Иначе казано, необходимо е двете да бъдат приети като пакет.

 

Разчитаме, че тези промени ще бъдат приети на второ гласуване и в пленарна зала, за да бъде облекчен достъпът на работници от трети страни до българския пазар на труда – решение, изцяло в подкрепа на родната икономика и основа за по-висок растеж, както и на Вашата държавническа ангажираност с този процес.

Публикувана в У нас

Ръководствата на три от четирите представителни работодателски организации, членки на АОБР – АИКБ, БСК и КРИБ са изпратили писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов, до вицепремиера г-н Томислав Дончев и до г-жа Теменужка Петкова – министър на енергетиката. В писмото се повдига въпросът за проектирането на газопровода „Бял поток“ от Туркменистан за Европа. В писмото се казва:

 

Бяхме информирани от български фирми с контакти в правителствените среди в Туркменистан за ускорено придвижване на проекта „Бял поток“, заобикалящ България, за доставката на 16 милиарда кубически метра газ от Туркменистан за Европа.

 

По тяхна информация, за важността на проекта е заявил официално Марош Шевчович – вицепрезидент на Европейската комисия, а самият проект е включен в списъка на проектите на в ЕС „от общ интерес“, което го определя като приоритетен за финансиране от европейските фондове и европейските банки, дори вече са отпуснати средства за работа по проекта на газопровода Туркменистан – Азербайджан – Грузия – Черно море – Румъниая – Западна Европа.

 

„Бял поток“ е с дължина от 1138 километра и ще доставя 16 милиарда кубически метра газ през 2022 г. Подготвя се от грузинската нефтогазова корпорация „GOGC“, която е основния собственик на проекта и се управлява от министерството на енергетиката на Грузия. Компанията GOGC е разработила пътната карта на газопровода. През 2019 г., планира да завърши всички изследователски работи, които се оценяват на 35 милиона USD, голяма част от които ще изплати ЕС.

 

Недоумение буди у нас насочването на газопровода към Румъния и оттам – за Западна Европа, заобикаляйки по-краткия път през България, игнорирайки определянето на енергийната свързаност на България със Западните Балкани. Тези решения за пътя на газопровода се приемат по време на нашето Европредседателство и ни обричат да станем придатък към Западните Балкани.

 

Надяваме се, че нашите представители в ЕС ще положат необходимите усилия този проект да определи България да стане разпределител със стратегическото си положение на този енергиен поток.

 

Надяваме се, че Вашите контакти с лидерите в ЕС по време на Българското председателство на Съвета на ЕС ще помогнат да бъде издигната ролята на България в областта на енергийната свързаност на Западните Балкани и ще дадат възможност успешно да решаваме въпросите по диверсификацията на доставката на енергийни източници, а също и връщането на позициите ни като енергиен център, които изпуснахме, докато бе спрян проектът „Южен поток“.

 

Писмото е подписано от г-н Васил Велев – председател на УС на АИКБ, от г-н Божидар Данев – изпълнителен председател на БСК и от г-н Кирил Домусчиев – председател на УС на КРИБ.

Публикувана в У нас

Днес, 16 февруари 2018 г., е вторият ден на Европейската конференция „Инвестиране в хората - пътят напред“. Тя се провежда в „София Тех Парк“ в сградата „Джон Атанасов“. През вчерашния ден – 15 февруари 2018 г., говориха вицепремиерът Томислав Дончев, Mariane Thyssen – европейски комисар по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност и Jean Arthuis – председател на бюджетната комисия в Европейския парламент. Те направиха встъпителни бележки на пленарно заседание на конференцията.

 

Основното изложение през първия ден направиха професор Richard Wilkinson и проф. Kate Pickett, автори на нашумялата и предизвикала много спорове книга “The Spirit Level: Why More Equal Societies Always Do Better”(„Нивото на духа: Защо обществата с повече равенство винаги се справят по-добре“).

 

Последва дискусия около „кръглата маса“ с участието на Michel Servoz (Генерален директор по въпросите на заетостта в Европейската комисия), Зорница Русинова (заместник министър на труда и социалната политика), Thiébant Weber (конфедерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите - ETUC), Maxime Cerutti (от представителната на европейско ниво работодателска организация BusinessEurope), Kélig Puyet (директор на”Social Platform”). Модератор на дискусията беше Андриана Сукова (Директор по инвестициите в Европейската комисия).

 

В следобедната част на деня последва работа в четири отделени работни групи:

 

WS1 - Инвестиране в реформи на политиките; WS 2 - Пътища към заетостта; WS 3 - Социално включване; WS – 4 Синергии и взаимно допълване.

 

След като на следобедно пленарно заседание бяха направени обобщения на резултатите от работата на работните групи, заключителни бележки за първия ден направи г-н Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). По-долу предаваме изцяло неговото изложение:

 

Уважаеми представители на европейските институции,
Уважаеми представители на социалните партньори на европейско и национално ниво,
Уважаеми дами и господа,

 

В качеството ми на председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, национално представителна организация на работодателите в България, която е и официален партньор на Българското председателство на Съвета на ЕС, за мен е изключително удоволствие и чест да закрия първия ден от този висок форум – Европейската конференция „Инвестиране в хората - пътят напред“.

 

Бих искал да изразя и задоволството си, че тук присъстват учени, предизвикали толкова сериозни научни дебати, като проф. Джералд Уилкинсон и проф. Кейт Пикет, автори на книгата „Нивото на духа: защо обществата с повече равенство винаги се справят по-добре”. Темата „Инвестиране в хората – пътят напред” е може би една от най-актуалните теми, както за България, така и за Европейския съюз като цяло.

 

До сега се казаха много смислени неща, но аз искам да Ви върна към голямото разширяване на ЕС през 2004 г. Тогава еврокомисар по разширяването беше г-н Гюнтер Ферхойген. Всеки на неговото място би изпитвал чувство на личен триумф в този момент, но точно една година след разширяването, вместо да се наслаждава на огромния си политически успех, той публикува книгата си „Европа в криза”, в която присъства следното знаменателно твърдение: „Една от основните причини за ниският икономически растеж в ЕС е много ниският ЗАКОНЕН приток на хора с квалификация от трети страни в ЕС”.

 

Струва си да се напомнят тези думи на комисаря по разширението, както и да се подчертае неговата абсолютна правота от гледна точка на днешния ден – 13-14 години след като е направил тази много важна констатация. Дефицитът на човешки ресурси расте с такова темпо, че скоро ще размишляваме не как да инвестираме в хората, а има ли изобщо в кого да инвестираме? Това не е афоризъм – това е реалността за много ключови за икономиката специалности и професии в България. Данните сочат, че и в останалите страни на Европейския съюз възникват подобни дефицити.

 

Затова ние бихме искали, заедно със своите партньори от синдикатите и държавата, да намерим правилния модус за облекчаване на привличането на КВАЛИФИЦИРАНИ работници и в това число - на хора с високо инженерно образование.

 

Едновременно с това, би било изключително целесъобразно да се инвестира в допълнителна квалификация на хората от трети страни, които идват да работят в границите на ЕС.

 

Ние, работодателите сме винаги обвинявани, че сме против вдигането на доходите. Но напротив, за нас съществуването на „работещи бедни”, упражняващи квалифициран труд, е абсолютно неприемливо. Но със съжаление трябва да отбележим, че когато става дума за миграцията на човешките ресурси от изток на запад и от юг на север, не става дума само за търсене на по-добри доходи. Защото, освен разликата в доходите, която можем да определим като все пак естествено явление, съществуват разлики в достъпа до справедливо правосъдие, достъп до качествено образование и здравеопазване – въпроси, които съвсем не опират само до доходите, а в някои случаи и изобщо нямат нищо общо с проблемите на имуществените различия.

 

Но нека говорим за инвестиции в хората. Организацията, която представлявам – АИКБ, многократно е настоявала да се инвестира в учениците и студентите, които изучават специалности, които са от ключово значение за българската икономика. Става дума за специалности от сферата на средното професионално образование, както и за университетски специалности в сферата на природо-математическите и техническите науки.

 

Вече няколко години, ние настояваме на учениците и студентите от такива специалности да се отпускат специални стипендии, които да им позволяват да се концентрират изключително върху образованието и обучението си. Сред нас има достатъчно университетски преподаватели, които ще потвърдят, че ангажиментите на редовните студенти в България с работа за тяхната самоиздръжка, представлява огромна пречка пред качеството на тяхното обучение.

 

От друга страна, в професионалното образование продължава да има твърде много специалности, които са много важни за икономиката и едновременно с това са меко казано непопулярни сред учениците и сред техните родители. Ние постигнахме един скромен успех, като убедихме образователните власти, че трябва да се въведат „защитени специалности” със „защитени паралелки”, където отделните класове да могат да се формират и от по-малък брой ученици от изисквания от образователните нормативи. Но едновременно с това, всички трябва да си даваме сметка, че са необходими инструменти, които да повишат популярността на коментираните специалности сред учениците. Не на последно място, всички работодателски организации се обединихме за по-пряко участие при формиране на държавния план-прием и в средното професионално образование и във висшето.

 

Както и при споменатите по-горе специалности при висшето образование, така и при съответните важни специалности в професионалното образование, трябва да се инвестират публични средства, за да се даде равен шанс за образование и да се осигурят необходимите човешки ресурси със съответното образование и квалификация.

 

Срещу това, бенефициентите на тези публични средства, би трябвало просто да имат ангажимента да работят определено време във фирми и компании в страната, чиито публични или частни средства са били инвестирани в тях.

 

Предлаганият подход - инвестиране на публични средства в стипендии за ученици и студенти, за да се осигури търсеното от работодателите образование във важни за икономиката специалности и професии и по този начин да се подсигурят вече драстично недостигащи човешки ресурси, би бил класическа проява на социална солидарност.

 

Като представител на работодателите, искам да заявя, че аз също и в лично качество и като представител на национално представителна работодателска организация си давам сметка, че има крайно вредни форми на имуществено разслоение.

 

Ние сме силно обезпокоени от свиването на средната класа и нека го кажем открито – от намаляващата популярност на труда като ценност.

 

Ние твърдим, че има връзка между тези две явления – ерозията на така наречената по-долна част на средната класа и намаляването на популярността на труда като ценност. В глобален мащаб сме свидетели на тенденция на намаляването на търсенето на хора със средно ниво на квалификация и ръст на търсенето на най-високо квалифицираните (така наречената „война за таланти”) и за съжаление – на ниско квалифицирани работници.

 

Но на национално равнище, това не е главният проблем, дори и когато говорим за повечето от страните от ЕС. Бавно, незабележимо, стъпка по стъпка, дори и в говоренето на политици, социални партньори и учени се прокрадва специфична лексика. Говори се за „получаване на доходи”, а не за „спечелване на пари”, за „изработване на пари” с честен труд. Налага се стереотипа, че доходите са „право”, а не резултат на труд и лично усилие, на ниво на производителност на отделния работник.

 

Нека, когато размишляваме за това как да инвестираме в хората, да инвестираме така, че да насърчаваме трудолюбието, отговорността и предприемчивостта. Нека инвестираме в образование, особено в специалностите, които са стратегически за икономиката. Нека инвестираме във възможността на хората да трупат необходими знания и да създават ново познание, да правят открития и иновации в контекста на икономиката на знанието. Нека инвестираме в трансфера на технологии и на успешни, иновационни бизнес модели. И нека всички тези действия да са подчинени на философията, че даваме възможност на хората да изработят, да „изкарат” пари, а не да ги получават не знайно за какви заслуги.

 

В рамките на Българското председателство протичат и обществените консултации по бъдещите инвестиционни приоритети на структурните и инвестиционните фондове на ЕС. В тази връзка бих апелирал тези ресурси да се насочат именно към инвестиции в хората, но не просто да „раздаваме” публични ресурси, а да инвестираме в качества, които следва да се изградят с тези средства и от които Европа има нужда. Нека облекчим достъпа до тези ресурси, но да ги насочим към конкретно търсени резултати.

 

Ако искаме бъдеще за Европа, нека инвестираме в хората на Европа!

 

Благодаря за вниманието!

Публикувана в Европа
Страница 1 от 6