Недостигът на човешки ресурси е сред основните проблеми на голяма част от европейските държави. Това стана ясно след проведена днес, 21 март 2018 година, среща между председателя на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и председателя на групата на работодателите в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Яцек Кравчик. АИКБ е най-представителната организация на работодателите на национално равнище, представляваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании.

 

По време на срещата Васил Велев представи пред Яцек Кравчик трите основни приоритета на българските работодатели за 2018 г. Това са решаване на проблема с недостига на човешки ресурси за българската икономика, подобряване на бизнес средата чрез ограничаване на административните тежести и по-доброто регулиране и реформата на енергийния сектор.

 

„Европейските работодатели имат много причини да застанат рамо до рамо при решаването на проблема с недостига на човешки ресурси. Защото въпросът с уменията на работниците в много европейски страни е сред основните задачи за решаване. Добрата новина, е че ЕК е наясно с това. Надявам се, че през следващата финансова рамка Комисията ще отдели повече ресурс, с който да насърчи повишаването и подобряването на уменията на хората”, заяви председателят на групата на работодателите на ЕИСК.

 

Яцек Кравчик е в България за участие в конференцията на високо равнище „Бъдещето на труда“, организирана от Министерство на труда и социалната политика с подкрепата на Европейската комисия. Участие в събитието ще вземат и д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и бъдещ заместник-председател на ЕИСК и Бойко Недялков, член на УС на Асоциацията.

 

Освен в международната конференция Яцек Кравчик ще участва и в заседанието на група 1 „Работодатели” на ЕИСК, чиято тема ще е "Преодоляване на разликата в уменията за растеж и създаване на работни места - бизнес перспектива". И двете събития се провеждат в рамките на Българското председателство на ЕС.

Публикувана в У нас

Снимката с която съм украсил този текст и към която води линкът малко по-долу е използувана като илюстрация на статия в сайта „Силна България“, озаглавена: „Бареков: Връзката на Борисов с ДПС се корени в криминалното му минало“.

Публикувана в Гледища

На 18 юли 2014 г., се проведе среща между голям брой работодателски организации в България и ръководството на политическата партия „България без цензура“. Срещата се проведе в зала „Запад“ на сградата на Народното събрание. Сред представителите на ББЦ изпъкваха Николай Бареков, Рада Коджабашева и Светлин Танчев. От работодателите присъствуваха представители на АИКБ, БСК, БТПП, ССИ и на Съюз „Произведено в България“.

 

Първи беше поканен да вземе думата някогашният сружебен министър-председател и кмет на София, г-н Стефан Софиянски. Според Стефан Софиянски, „проблемът с КТБ трябва да се реши с оздравяването на банката. БНБ трябва да реши въпроса с оставането на банката. На времето, служебното правителство през 1997 г., реши въпроса с „Биохим“, където също беше възникнала тежка ситуация“.

 

Стефан Софиянски изрично подчерта, че „Народното събрание не е необходимо за решаването на проблема с КТБ. Трябва да се направи работна група в състав: представители на БНБ – представители на министерството на финансите (желателно е в групата да има и един заместник министър от МФ) – представители на КТБ. Групата трябва да разработи професионално решение на проблема“.

 

Софиянски беше категоричен, че „ресурси за преструктуриране на банката има и у собствениците и у държавата“.

 

След някогашния служебен премиер и кмет Стефан Софиянски се изказа и другият познат на публиката Стефан Софиянски - някогашният изпълнителен директор на застрахователната компания „Лев Инс“ и настоящ председател на ССИ. Той коментира, че малките и средните предприятия отново пострадаха тежко. Според него „България има достатъчно ресурси, а основен проблем е кризата на доверието“. Според него „трябват незабавни избори и съдздаване на стабилно мнозинство“.

 

Стефан Софиянски напомни, че „от ССИ първи предупредиха за КТБ. За случая категорично са виновни политиците. Те допуснаха огромни ресурси на общини и държавни предприятия да влизат в КТБ с нищожна доходност за вложителите, а със същите средства се даваха кредити с големи лихви“. Той продължи с това, че „институциите вече си противоречат с изявленията си за КТБ дори в рамките на един и същи ден. Необходимо е да се даде на обществото ВЯРНА информация за случващото се“.

 

Следващо по ред беше изказването на председателя на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) – Васил Велев, който заяви:

 

Ние проведохме срещи с ГЕРБ, БСП и ДПС. Бихме се срещнали и с Реформаторския блок, а защо не и с „Атака“. В България няма финансова, нито икономическа криза. През месец май имахме ръст на БВП, ръст на износа и за първи път от толкова време насам имахме намаляване на безработицата. Борсите изобщо не се впечатлиха от евроизборите. Те обаче тръгнха стремглаво надолу през юни, когато станаха ясни измеренията на ПОЛИТИЧЕСКАТА криза“.

 

По отношение на предлаганата актуализация на бюджета, коментарът на г-н Васил Велев беше: „сигурно е добре да се вдигне лимита на дълга. Не е добре обаче да се използуват публични средства и ресурси за оздравяването на КТБ. Това би било приемливо ако имаше доверие между политическите сили. Такова доверие обаче няма. Неотдавна бяхме свидетели на оздравяването на банки, които са били в много по-тежко положение от КТБ. Банките в Кипър бяха в много по-трагично състояние, но бяха оздравени. КТБ трябва да работи и има такава възможност. Там са 8 – 10 процента от парите на България. Там са парите на цели сектори от икономиката. В момента, отбранителната промишленост има открит акредитив в КТБ за половин милиард долара. Затова подкрепяме предложението на КТ „Подкрепа“ за осигуряване на прозрачност и публичност при провеждането на оценките на КТБ“.

 

Васил Велев недвусмислено заяви, че „оценката на счетоводители, одитори и чиновници не е същата като на финансистите от по-голям мащаб. Това, което се прави в момента с КТБ е абсолютно погрешно. Добре е, че поне не се взе прибързано решение за КТБ, но не бива бавенето да продължава“.

 

Разгърналата се дискусия за съдбата на КТБ стана повод всички участници в дискусията да декларират липса на конфликт на интереси в случая.

 

След Васил Велев, становището си изложи Пламен Грозданов от Съюз „Произведено в България“:

 

В България икономическа криза няма. Макар и много бавно, страната излиза от кризата. Всичко ще зависи от това дали ще се преодолее политическата криза. Ако след изборите продължи тази котерийна борба, това няма да бъде търпяно от обществото.

 

Банковата криза е изкуствена. КТБ трябва да продължи да работи. Няма банка в света, която да издържи на атака като тази срещу КТБ. Политиците трябва да престанат с РАЗНОГОВОРЕНЕТО си“.

 

Тук в дискусията се включи Николай Бареков, който заяви в прав текст, че „банковата криза беше използувана за неморални цели от Бойко Борисов“. Във връзка с този му коментар, Теодор Дечев (АИКБ) отправи към Николай Бареков въпрос, свързан с мнението му за участието на България в Европейския банков съюз. Теодор Дечев напомни на Николай Бареков изказването на Иван Искров направено на откриването на учебната година в УНСС на 17 септември 2012 г., в което той отхвърля евентуалното членство на България в Европейския банков съюз:

 

Друг пример е свързан с лансираната неотдавна идея за т.нар. „банков съюз” в ЕС. БНБ принципно подкрепя задълбочаването на интеграцията и управлението вътре в еврозоната, в т.ч. фискален съюз, банков съюз, политически съюз, тъй като поради натрупаните съществени дисбаланси в еврозоната това вероятно е единственият път за нейната стабилизация. Ние обаче сме против присъединяването на България към банковия съюз на еврозоната на този етап. Когато се иска ограничаване на националната компетентност и прехвърляне на права, трябва да се говори и за отговорности. От обявените преди няколко дни предложения на Европейската комисия обаче става ясно, че едно присъединяване на България към така замисления банков съюз ще се сведе главно до едностранното прехвърляне на значителен национален суверенитет към Франкфурт и Брюксел, без обаче в замяна страната ни да получи нищо. Освен това заедно с единния надзор върви и създаването на обща схема за гарантиране на депозитите и обща рамка за преструктуриране на банките. Нещо, което липсва в настоящето предложение и все още не знаем как точно ще изглежда“. (пълният текст на изказването на Иван Искров на 17 септември 2012 г., може да се прочете на адрес: http://www.bnb.bg/PressOffice/POStatements/POADate/02_ISKROV_20120917_BG ).

 

От своя страна, Николай Бареков заяви:

 

Трябва да призная, че не само Искров но и Цветан Василев е правил изказвания в посока на отхвърляне на участието на България в Европейския банков съюз. Както се изразяваше баба ми, това очевидно беше правено със „задни мисли“. Както знаете, аз принадлежа към консервативната група в Европейския пърламент, където сме скептични към прибързаната федерализация на ЕС, но за банковия съюз мога да заявя, че лично аз съм катигорично „за“. Подкрепям участието на България в Европейския банков съюз“.

 

След като в зала „Запад“ беше „произведена новината“, че Николай Бареков подкрепя участието на България в Европейския банков съюз, думата беше взета от Бойко Недялков (АИКБ). Той потвърди неколкократно заявената теза за наличие на признаци за икономическо оживление и за изкуственият характер на банковата паника:

 

Работодателите започнаха да наемат нова работна ръка. Това е факт, така е и в ръководеното от мен предприятие. Паниката е режисирана. И медиите и политиците помогнаха максимално за раздухването на паниката. Политиците се държат жалко. Дано това жалко поведение спре. Това, което предприятията постогнаха на борсите за около една година, беше стопено на половина от политиците в рамките на няколко дин. Най-лошото е, че останахме без партньорско споразумение с Европа“.

 

Камен Колев (БСК) наблегна на нуждата от политическа стабилност и на някои от нововъзникващите рискове за българската икономика:

 

Нужна е политическа стабилност. Затова „Стандарт енд Пуърс“ ни понижи рейтинга. Аз съм съгласен с Васил Велев, че икономиката се оживява, но сега през месец юни възникват нови проблеми – блокирането на обществените поръчки. Ето, през май за първи път строителството тръгна нагоре от толкова време насам, но сега това може да бъде пресечено от блокирането на обществените поръчки. Каквото бизнесът постигна до месец май беше постигнато ВЪПРЕКИ политиците“.

 

Камен Колев (БСК) коментира и последните решения на ДКЕВР и станалата задължителна тема за КТБ:

 

Последните решения на ДКЕВР почиват на хипотетични пожелания. БСК предлага изпълнението на последните решения на ДКЕВР да се замрази. Относно КТБ – от БСК предложихме решение. (За предложението на БСК, можете да прочетете тук: http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4790-%D0%B1%D1%81%D0%BA-%D1%81-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5.html )“. До ликвидация винаги може да се стигне. По-добре е в оздравяването на банката да участвуват и останалите търговски банки в България.

 

Главният секретар на БТПП, Васил Тодоров предпочете да говори за това, за което до момента не беше станало дума. Той подчерта:

 

Здравеопазването беше фокус на общата декларация на синдикатите и работодателите. Здравеопазването ще продължава да гълта още средства без видим ефект ако продължава сегашната политика. Не бива да се загърбват дабатите по енергийните поректи. Тези проекти по които има консенсус, трябва да бъдат защитени от политиците пред Европейската комисия. Много лошо е забавянето на преговорите по партньорското споразумение. Може иза него, г-н Бареков да напише едно отворено писмо …“.

 

Катя Ганчева от Съюз „Произведено в България“ още един път подчерта, че „бизнесът има нужда от спокойствие“.

 

В заключение, Николай Бареков пое ангажимент като член на Комисията по енергетика в Европейския парламент (той наблегна на факта, че най-много представители в тази комисия има от консервативната група) да съдействува всячески на развитието на българската енергетика и за информираността на бизнеса за актуалните тенденции в европейското законодателство. Той се съгласи с представителите на работодателските организации, че страната страда не от финансова или икономическа криза, а от развихрилата се политическа и институционална криза. Той се солидаризира и с многократно заявеното мнение, че КТБ трябва да бъде оздравена, а „който е виновен – да си носи наказателната отговорност“.

 

Николай Бареков изказа голямо съжаление за това, че най-вероятно партньорското споразумение няма да бъде подписано от това правителство. Накрая той даде думата на харвардския възпитаник Светлин Танчев от ръководството на „България без цензура“. Последният поздрави представителите на бизнеса заради усилията им и проявения стоицизъм през последните години. Той цитира примера с банката “JP Morgan Chase”която е била оздравена след като е имала загуби от над 2 милиарда долара.

 

Светлин Танчев коментира състоянието на българското здравеопазване с думите: „Здравната каса започна с 400 милона лева, сега е с 4 милиарда лева, а услугата не се е променила“. В заключение, Светлин Танчев също подкрепи участието на България в Европейския банков съюз.

Публикувана в У нас