Известно е, че никой не иска да му вземат филийката хляб, която си е осигурил с извършвания от него бизнес. Напълно справедливо е, филийката да е намазана и с масло, ако въпросната бизнес дейност се вписва добре в общата картина на икономиката и не представлява пречка, наложена на останалите по нечестен начин. Точно в последната част на изречението е проблемът с героичните усилия на одиторското лоби да запази съществуващото „status quo” около нормативната уредба на одитите. Хората искат на филията им дебело да е намазан чер хайвер, който да бъде заплащан от клиентелата им, принудена да търси услугите им по принудителен начин.

 

Когато работодателските организации надигнаха глас срещу удобната за одиторите нормативна уредба, в това число срещу неприлично занижените „прагове”, при които одитът е задължителен, от отсрещната страна изригна вълна от жаби, змии и гущери. Пристрастяването към лесно придобивания хайвер личи във всички устни и писмени изявления на представителите на одиторското лоби.

 

Едно от последните подобни изявления е епичното произведение на г-н Илия Илиев от Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), поместено не къде да е, а в „Дарик нюз” – медия, която винаги се е ползвала с добро име сред българската публика.

 

Налага се да се занимаем с написаното от г-н Илия Илиев, защото в него по един чудесен начин се събират на едно място всички, заблуди, полуистини и откровени измами, с които си служат представителите на одиторското лоби, водени от неистовото им желание да запазят луксозните си придобивки от последните няколко години.

 

Г-н Илия Илиев обяснява на широката публика, че в момента одиторското лоби е толкова добронамерено, че дори не се е сетило да поиска ново разширение на обхвата на одита с последните промени в Закона за счетоводството. Били минали само две години, откакто със Закона от 2016 година, обхватът на задължителният одит беше доведен до сегашното си свръх раздуто състояние. Естествено, никой не казва, че гениалната маневра, която осигури хайвера за филийката на одиторите за години напред, беше осъществена по добър стар маниер между първо и второ четене на Закона в Народното събрание със смехотворна аргументация и със съвсем не смехотворни последици.

 

Разбира се, сит на гладен не вярва и одиторите бърчат носове с презрение, когато от малките и микро- предприятията обясняват, че подобна услуга просто не им е необходима и че похарчените за нея пари могат да бъдат използвани за нещо по-разумно и належащо. Както каза вицепремиерът Валери Симеонов по време на заседание на НСТС, наистина няма как да се разберат работодателите и одиторите. Едните плащат общо 13 милиона лева за услуга, която не им трябва, защото закона ги задължава, а другите взимат същите 13 милиона за съмнителна работа, която вършат само защото са успели да вкарат лобистка поправка в закона на времето.

 

Със зле прикрита погнуса одиторите се възмущават, че видите ли Работната група, назначена от Министерството на финансите не била открила необходимост да се правят промени „само” две години след приемането на Закона.

 

За състава на тази работна група, работодателите вече няколко пъти информираха широката общественост и най-вече потърпевшите от нейната работа. Работната група е пълна от горе до долу с всевъзможни лобисти и свързани лица с одиторската гилдия, така че нейното мнение за разумните хора им стойността на вчерашен вестник. Имайки такова подавляващо мнозинство в Работната група, одиторите можеха поне да спазват някакво лицемерно приличие, но и това е оставено за по-добри времена. Но не би ... Приличие няма, а в лицата на малките и микро- предприятията се хвърлят откровено цинични изявления.

 

Така например, от г-н Илия Илиев научаваме, че задължението за извършване на независим финансов одит ... не било административна тежест, защото видите ли последният не бил функция на държавата. Иначе казано, понеже Институтът на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС) не бил държавна структура, затова ненужният независим одит ... би трябвало да не тежи на малките и микро- предприятията. Така де, щом тежестта не се създава от държавен орган, тя не би трябвало да тежи. Да, ама законът за гравитацията важи и за държавния и за неправителствения сектор и затова на малкия бизнес му е все едно кой ще го товари – държавна институция или някаква друга. И тук разходите са както за самата одиторска услуга, така и за допълнително натоварване на счетоводните звена на малките и микро- фирмите.

 

Има предприятия, където независимият одит е крайно необходим и неизбежен. На първо място, това са публичните дружества, където независимият одит наистина допринася за прозрачността на дружеството и за информираността на инвеститорите. Но кого по дяволите го интересуват резултатите от независимия одит на хиляди малки и микро- предприятия, чийто оборот е повече от скромен, а голяма част от тях са еднолична собственост и резултатите от одита ще отидат при човек, който и без това знае достатъчно добре финансовото състояние на фирмата си?

 

Веднъж яхнал метлата на празните приказки, г-н Илия Илев е не само циничен, но и откровено подвежда читателите, слушателите и изобщо публиката на „Дарик нюз”. Според него, резултатите от одита представлявали особен интерес за данъчните служби. Ние от сърце пожелаваме на г-н Илиев на преживее поне една по-сериозна данъчна ревизия, та да разбере, доколко данъчните служители се вълнуват от резултатите на независимия одит. Истината е, че изобщо не се интересуват от тези резултати. Всеки, който е имал радостта и удоволствието да пообщува по-задълбочено с данъчните власти знае, че те си правят проверките сами, по свои си методики и се интересуват спазени ли са разпоредбите на данъчното законодателство, начислени ли са правилно дължимите данъци и в крайна сметка – платени ли са надлежно.

 

От същите тези данъци се издържа целият личен състав на данъчната администрация, но според г-н Илиев малките и микро- предприятията трябва да се бръкнат още един път, този път заради една „фльонга за разкош” – независимият одит. Още повече, че заверката на одиторите няма абсолютно никаква стойност пред данъчните власти. Но както се казва – това е прах в очите на тези читатели и слушатели, които са в страни от реалния бизнес. Само хора, които не са развивали собствен бизнес и не са плащали корпоративен данък, акцизи и социални осигуровки на персонала си, могат да се „вържат” на подобна „лакърдия”.

 

У нас повечето добри новини идват от Брюксел,, но едновременно с това редовна практика е всякакви безобразия да се оправдават с „европейските директиви”. Г-н Илия Илиев не прави изключение от тази лоша практика и се опитва да хвърли горещия картоф в пазвата на европейските законодатели. Той тръби:

 

„Що се отнася до компаниите, дефинирани като „малки предприятия” на държавите членки се оставя правото да налагат извършването на задължителен одит, който следва да е целесъобразен на специфичните условия и потребности на тези компании и на потребителите на техните финансови отчети”.

 

Чудесно ... И кой и защо е решил, че в България малките, че и микро- предприятията имат „специфични условия и потребности”, техните финансови отчети да бъдат заверявани? Може би, „специфичните условия” се свеждат до разбирането, че собствениците и мениджърите на малките предприятия в България са по-глупави от тези в останалия свят и бленуват да изхарчат едни пари за радост и удоволствие на одиторската гилдия. Тук веднага възникват риторични въпроси, като: Къде отиде принципът „мисли първо за малките”? Къде се дяна и прословутата Цел 190: „Свеждане на регулаторните режими до минимално изискуемите от европейското законодателство. Спазване на десетте ръководни принципа на „Акта за малкия и средния бизнес за Европа”. Създаването на пътна карта на документооборота за всеки бизнес”. Специално за г-н Илиев ще поясним – това е фрагмент от Програмата за управление на правителството на Р. България за периода 2017 – 2021 г. Там точка за насърчаване на паразитни бизнеси няма.

 

Г-н Илиев ни уверява, че българското законодателство е в пълно съответствие със съответната директива и че работодателите лъжат и манипулират публиката. Ние ще му отговорим, че случаят с налагането на задължителен одит на един куп малки и микро- предприятия в България е типичен пример за така нареченото „позлатяване” (gold plating) на европейска директива. Не само в България, но дори и в Обединеното кралство, бюрокрацията има лошия навик да добавя (от себе си и от сърце) допълнителни изисквания към текстове от европейското законодателство. Тази лоша практика, наричана „позлатяване” или „gold plating” се е превърнала в напаст и срещу нея се изказват всякакви европейски институции. Да ни се пробутва родният „gold plating” за „пълно съответствие с директивата” е колкото цинично, толкова и безочливо.

 

И тук е моментът да попитаме, чий гениален ум измисли да сравнява праговете да одит на различните държави към съотношението на брутните им вътрешни продукти? Най-малкото, БВП е възможно най-глобалният макроикономически показател, а праговете за одит се прилагат на ниво предприятие, тоест на микро икономическо ниво. Праговете за одит в различните държави – членки на ЕС могат да се сравняват единствено и само по абсолютната им стойност. Най-малкото, защото на свободния европейски пазар, българските предприятия се конкурират с останалите европейски предприятия. Не стигат всички други наши проблеми (технологии, производствен капацитет, производителност на труда, лихвена политика на банките, организация на производствените процеси и присно и присно ...), ама дайте да дадем и още нещо – да нахлузим на малките и микро- предприятията и едни откровено излишни разходи за одит. Колко мило ...

 

И понеже апетитът идва с яденето, г-н Илиев изстрелва в публичното пространство детинската си мечта: „ ... в случай, че се заимства практиката на развитите държави, то праговете за одит в страната следва да се намалят от порядъка на 3 до 5 пъти, а не да се увеличават”. Господ ни е свидетел, че през всичките тези години, уста на заем на работодателите не е трябвала, но има примери на безочие и безцеремонност, при които и най-речовит човек може да остане безмълвен. Случаят е точно такъв. Недопустимо е да употребяваме за казаното от г-н Илиев комплиментите, които биха употребили по-непосредствените хора в милото ни Отечество, но вероятно би трябвало да напишем дълги многоточия с много удивителни и въпросителни след това откритие.

 

Очевидно, у нас са преминати много прагове – на добро възпитание, на елементарно уважение към истината и най-вече на неудържима алчност. Иначе нямаше да ни се сервират откровени лъжи и глупости, от типа, че ако нямало задължителен одит всичката финансова информация в страната щяла да стане „ненадеждна”, че предприятията, които не правят независим одит били от „сивия сектор” и прочее. Вярно е, че няма Божия заповед „не лъжи” има само „не лъжесвидетелствай срещу ближния си”, но човек трябва да има малко срам.
Всъщност, увеличаването на праговете за одит ще доведе единствено до спестяването на едни 13 милиона лева на малкия бизнес, които ще бъдат похарчени за други неща. Това са си пари за една цяла мярка от някоя правителствена програма, които обаче няма да се вземат от бюджета. А финансовата информация ще си бъде все толкова надеждна и това се знае най-добре точно от одиторите.

 

Г-н Илия Илиев се е загрижил и за това, че вдигането на праговете за одит щяло да се отрази неблагоприятно на участието на малките предприятия в конкурсите за обществени поръчки. Излишно е да коментираме мащаба на достъпа и на успеха на малките предприятия в спечелването на конкурси за обществени поръчки, но едно е сигурно – огромната част от малките и микро- предприятията изобщо не припарват до тази тема. А ако и когато по някаква причина малкото или микро предприятие има нужда от одитиран финансов отчет, то ще си го поръча, заплати и получи. И няма никаква обективна обществена нужда заради този един промил от случаите да бъдат заставяни останалите 999 на 1000 случаи да губят време и харчат пари.

 

Г-н Илиев по принцип чете директивата като дяволът – евангелието. Той пропуска факта, че директивата изисква задължителният одит да почива единствено върху количествени критерии, а не върху формата на собственост. Така нашите одитори измислиха формулата, че всички акционерни дружества трябва да бъдат обект на задължителен одит. Г-н Илиев е изписал половин декар съображения за прехвърлянето на акции в акционерните дружества, които изобщо нямат никакво отношение към самата роля на одита, но хитричко избягва основен запис в директивата. Отново и отново, тези „послания” са адресирани към хора, които не са притежавали или ръководили някакво малко предприятие – АД или ООД.

 

И за да сме наясно, че в ИДЕС са убедени, че у тях са и ножът и сиренето ни се хвърля в лицето репликата, че като не искаме задължителен одит, да не си правим акционерни дружества. Човек се чуди, наистина ли г-н Илиев смята, че наличието или отсъствие на задължителен одит е определящият мотив за избора на собственост на дадено търговско дружество?

 

Като боен флаг се размахва тезата за огромната отговорност на одитора „за изразеното от одитора мнение за консолидирания финансов отчет”. Щеше да е хубаво ако беше истина. Ще повярваме на тези клетви след като научим, каква отговорност са понесли одиторите на Корпоративна търговска банка (КТБ). Само толкова...

Публикувана в Гледища

На 12 юни 2018 г., четирите национално представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпрати до министъра на финансите – г-н Владислав Горанов писмо с предложения за изменение и допълнение на Закона за счетоводството.

 

Инициативата на работодателите не беше резултат на тяхно случайно хрумване или на някаква солова инициатива. Тя беше следствие на Решение № 411 на Министерския съвет от 19 май 2016 година за приемане на План за действие с мерки, адресиращи основните проблемни области, възпрепятстващи нарастването на инвестициите, както и на решението по точка 3 от дневния ред на Националния икономически съвет, състоял се на 18 май 2018 година.

 

Следствие на тези две решения на важни институции и органи, беше и създаването на работна група към Министерството на финансите, която да обсъди и изготви Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството по отношение на прага на задължителния одит на годишните финансови отчети, което да намали административната тежест на малките предприятия в страната.

 

Последното изречение вероятно звучи малко суховато, но за сметка на това точно описва проблема – определени изисквания на Закона за счетоводството, свързани с одита на годишните финансови отчети създават проблеми, те са неприемлива административна тежест за малките предприятия, която едновременно с това не носи нищо съществено на хазната и на фиска. Затова, тези, на които това им е работа – работодателските организации, предлагат проект на законопроект, който да измени и допълни Закона за счетоводството и да реши проблема. Точно това те правят и по възможно най-уважителен начин го изпращат на министъра на финансите с писмо на АОБР № 17-00-33/12.06.2018 г.

 

В мотивите към законопроекта, който работодателските организации изпращат на Министъра на финансите,е отбелязано следното:

 

„Регламентираните в Закона за счетоводството критерии за извършване на независим финансов одит, създават непропорционална на финансовите и административни възможности на предприятията тежест. При транспониране на Директива 2013/34/ЕС не са отчетени обективираните в съображенията за приемането ѝ цели. Регулаторните механизми в директивата са в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност при въвеждане на административна тежест, но националният закон не е съобразен с тях“.

 

Подобна ситуация не е новост за българската публика – „транспонирали сме нещо“, ама или сме въвели по-тежки изисквания от оригиналното европейско законодателство (това вече почти официално се нарича “goldplating” – „позлатяване“ на законодателството) или просто сме свършили работата като кучето на нивата. Затова и е съвсем логично, „позлатяването“, „окучването“ или „закучването“ на законодателството да бъде поправено, още повече, че става дума буквално за смяната на две числа. (За любителите на точните формулировки, ще цитираме законодателната идея на работодателите изцяло: „Параграф единствен. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 буква „а“ числото „2 000 000“ се заменя с „4 000 000“.
2. В ал. 1 буква „б“ числото „4 000 000“ се заменя с „8 000 000“.
3. Алинеи 2 и 3 се отменят“).

 

Сега вече може да преведем от юридически на човешки език, написаното по-горе. Действуващият в момента Закон за счетоводството у нас, определя вида на предприятията съгласно размера им в своята Глава втора: Категории предприятия и групи предприятия, Раздел I: Категории предприятия. Там в алинея 3) на член19 се прави следното определение:

3) Малки предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите - 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.“

 

Това е дефиницията за малки предприятия, съгласно Закона за счетоводството на Република България.

 

Законодателят обаче е предвидил по-широк кръг от субекти, за които да се прилага задължителното одитиране. Законът за счетоводството поставя изискване за извършване на независим финансов одит на малки предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:

 

а) балансова стойност на активите - 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби - 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души“.

 

Можем само да гадаем, какви са били съображенията за приемането на горната норма, но факт е че приетата национална мярка за изпълнение ЧЕТИРИ ПЪТИ надхвърля изискванията на общностния акт. Това ако не е законодателно „позлатяване“ – “goldplating”, здраве му кажи.

 

Разбира се, въпросното раздуване на обхвата на независимия финансов одит по никакъв начин не благоприятства ефективното прилагане на Директива 2013/34/ЕС. Напротив, то просто създава допълнителни трудности за малките предприятия при осъществяването на дейността им. Тези трудности по стар български обичай са напълно необосновани. По тази причина, авторите на законодателното предложение, което работодателските организации са изпратили на Министъра на финансите са написали дословно в мотивите следното:

 

„В България извършването на одит на малки предприятия не се налага заради специфичните условия или потребности на тези предприятия и на ползвателите на финансовите им отчети и неясна остава причината за въвеждането многократно по-ниски прагове за задължителен одит на предприятията.

В почти 100 % от малките предприятия, които се одитират съгласно действащото законодателство едни и същи физически лица са както собственици на капитала, така и управители, и затова не се нуждаят особено от това трета страна-одитор да гарантира достоверността на финансовите отчети на предприятията им“.

 

Създателите на коментираната европейска директива, със сигурност са вряли и кипели в проблемите на “goldplating”-а и сякаш са знаели, какво ще стане в милата ни Родина, защото в Директивата има изричен запис, който отправя недвусмислена препоръка към държавите – членки. Цитираме я дословно:

 

Годишните финансови отчети на малките предприятия не следва да подлежат на споменатото задължение за извършване на одит, тъй като одитът може да представлява значителна административна тежест за тази категория предприятия, като същевременно в много от малките предприятия едни и същи лица са както акционери, така и управители, и затова не се нуждаят особено от това трета страна да гарантира достоверността на финансовите отчети“.

 

Едва ли може да се каже по-ясно. Въпросната Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година, относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия, въвежда задължение за държавите-членки да гарантират, че финансовите отчети на предприятията, извършващи дейност в обществен интерес, както и на средните и големите предприятия, се одитират от един или повече задължителни одитори или одиторски дружества. За малките предприятия, тя направо препоръчва обратното.

 

Въз основа на всичко това, работодателските организации от АОБР предлагат на просветеното внимание на г-н Министъра на финансите съвсем естественото и логично предложение показателите за задължително одитиране да се вдигнат. Предложението следва пряко от препоръките на Директивата и от дефиницията на Закона за счетоводството, какво е малко предприятие. От АОБР (АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ) предлагат:

а) балансова стойност на активите – от 2 000 000 лева да се повиши на 4 000 000 лева;
б) нетни приходи от продажби – от 4 000 000 лева да се повиши на 8 000 000 лева.

 

Що се отнася до споменатата отмяна на две алинеи – 2) и 3) на член 37 на Закона, с това предложение се цели премахването на други необосновани изисквания за задължителен независим финансов одит – този път основаващи се само на правната форма на юридическото лице, но не и на обективни критерии. (Под „обективни критерии“ трябва да разбираме годишните и консолидираните финансови отчети на акционерните дружества и командитните дружества с акции, както и консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията).

 

И наистина, тези две действащи алинеи създават правен абсурд, като задължават дори и микропредприятия да одитират своите отчети, ако са АД, КАД или дъщерно дружество на дружество - майка, което изготвя консолидиран финансов отчет. В същото време Директивата препоръчва на държавите членки следното по отношение на микропредприятията:

 

Микропредприятията разполагат с ограничени ресурси, с които да изпълнят високите регулаторни изисквания. Ето защо следва да е възможно държавите-членки да освобождават микропредприятията от някои задължения, приложими за малките предприятия, които биха довели до ненужно голяма административна тежест за тях“.

 

Както се вижда, не става дума за лобизъм в интерес на едно или две предприятия. Субект на предлаганите промени са хиляди предприятия. Според работодателските организации, които се позовават на данни на НСИ, разглежданите предложения за промени биха облагодетелствували в добрия смисъл на думата, повече от 6500 предприятия, което най-просто означава, че 13 милиона лева ще бъдат спестени на целокупната бизнес общност.

 

Не става дума и за въвеждане на някаква необоснована привилегия – предложенията са един път логични и второ – произтичат до голяма степен от самата Директива, която е „транспонирана“ у нас по такъв талантлив начин.

 

Както беше казано по-горе, Министърът на финансите беше така добър да създаде работна група, която да се занимае с описаните проблеми и недомислия. Тук обаче започва поредица от весели недоразумения, която заплашва приемането на ясните, смислени и добронамерени предложения, описани и обосновани по-горе.

 

Да започнем със състава на създадената от Министъра работна група (Заповед № ЗМФ-681 от 16.07.2018 г.). Без да цитираме имена, в нея влизат:

Ръководител на работната група: началник на отдел „Счетоводно законодателство“, дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите.

Членове на работната група са: Началникът на отдел „Политика за МСП“, дирекция „Икономически политика за насърчаване“, Министерство на икономиката; Главен експерт в отдел „Политика за МСП“, дирекция „Икономически политика за насърчаване“, Министерство на икономиката; Старши експерт в дирекция „Икономически политика за насърчаване“, министерство на икономиката; Декан на финансово-счетоводния факултет на УНСС; Финансовият директор на Българската стопанска камара (БСК); Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ); Директорът по тристранното сътрудничество в АИКБ; Председателят на УС на Асоциацията на счетоводните къщи в България (АСКБ); Председателят на УС на Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП); Председателят на УС на Института на професионалните счетоводители в България (ИПСБ); Заместник-председателят на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС); Член на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС); Началник на отдел „Данъчна методология“ в дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в НАП; Началник на отдел „Национални стратегии и програми за развитие“, дирекция „Икономическа и финансова политика“, Министерство на финансите; Главен експерт, дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите; Още един главен експерт, дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите; Старши експерт, дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите.

 

Общо осемнадесет (18) души. Умишлено не пиша имената – тук важна е точно институционалната принадлежност.

 

Представители на организациите, които са инициирали събирането на работната група са трима души от две (!) национално представителни работодателски организации – АИКБ и БСК. Защо останалите две организации, подписали предложенията за изменения и допълнения в Закона за счетоводството са игнорирани, науката мълчи.

 

Срещу тях стоят като стена шест (6) или ако предпочитате пет плюс един представители на одиторската гилдия, за които не можем да имаме никакви подозрения, че ще бъдат против дискутираните до сега предложения. Докато при работодателите са представени две организации (с трима души) от четири налични, при одиторската гилдия нещата са точно обратните – там са пет души от три от съсловните, гилдийни организации плюс деканът на финансово-счетоводния факултет на УНСС. Добре че никой не се е сетил за останалите икономически университети в Свищов, Варна, Пловдив и прочее, че групата щеше да набъбне още.

 

Останалите осем места в работната група са разпределени между министерството на икономиката и Министерството на финансите. Ако приемем, че представителите на държавната администрация ще заемат неутрална позиция (това всъщност е една крайно благоприятна за работодателите прогноза, която е в значителна степен съмнителна, но все пак…), то аритметиката на работната група е ясна – шестима срещу трима. Познайте, дали работната група ще подкрепи иначе съвсем ясните и изчистени предложения за промени в Закона за счетоводството.

 

Моето кристално кълбо пак е на ремонт, но от него вече няма нужда, защото вече беше проведено първото заседание на работната група и от протокола й вече се виждат първите симптоми на организирана съпротива, идваща от страна на счетоводно-одиторското лоби, не дотам деликатно подкрепено и от държавната администрация.

 

Ето какво ни разказва Протокол № 1 от заседанието на работната група, състояло се на 24 юли 2018 година, вторник в Приемна № 3 на Министерството на финансите:

 

Представителите на намиращите се в убедително малцинство „по дефолт“ (така е подредил картите г-н Министърът на финансите) работодателски организации, са си казали предложенията и аргументите в духа на изложеното по-горе. И след това се започва една, … „мътна и кървава“, както се казва в народното умотворение.

 

Началничката на отдел „Счетоводно законодателство“, дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите и ръководител на работната група е информирала присъствуващите, че „по мнение на юристите от МФ, задължителният одит не представлява административна тежест за предприятията. Административната тежест би следвало да се разбира в контекста на предоставянето на административни услуги от страна на администрацията, а при одитирането на ГФО (годишните финансови отчети) случаят не е такъв“. Очевидно, когато тежестта идва от страна на частни предприятия, предоставящи услуги, тя нито е административна, нито е тежест. Тя е радост за душата и повод за творческо вдъхновение.

 

Един гражданин, член на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) е изразил следното „наивно“ недоумение. Човекът пита, защото „на разбира защо само две години от приемането на новия Закон за счетоводството се налага промяна на праговете за одит. Ако желанието на бизнеса е да се доближат до тези по Директивата, то не вижда мотиви за това, с какво толкова се е променила икономическата обстановка в страната за този кратък период“. Така де, членът на УС на ИДЕС изобщо не може да си представи, че някаква норма е въведена изначално неприемливо. Той си мисли, че някой в началото е ръкопляскал на праговете в Закона за счетоводството, пък сега работодателите са се попишманили.

 

Заместник-председателят на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), естествено също държи „исо“ на колегата си и според протокола „също изказа мнение, че задължителният финансов одит не е административна тежест за предприятията. Като пример за намаляване на административната тежест за предприятията, посочи създаването и въвеждането на „Единна входна точка“ за подаване на годишни финансови отчети и статистически данни. В отговор на коментара на представителя на АИКБ, че одитът е ненужен, подчерта, че одитът е насочен към всички потребители на финансови отчети (държава, инвеститори, контрагенти, банки) и има за цел да потвърди, че отчетите представят вярна информация, както и факта, че микро- и малките предприятия представляват 99,8% от всички предприятия в България“.

 

И тук стигаме до един запис в протокола, който би трябвало да запишем със златни букви: „… Не на последно място отбеляза, че отпадането на задължението за одит на малките предприятия ще доведе до колапс на одиторската професия“. Тук е заровено кучето, уважаеми дами и господа. В гилдията на счетоводителите и одиторите се безпокоят за филийката си. Всъщност, тук не става дума даже за филийка с масло, а за филийка с черен хайвер. По-горе стана дума, че мярката се отнася за около 6500 предприятия, но за одиторското лоби те са от особена важност. Едва ли има нужда да продължаваме с четенето на протокола, но да не оставяме нещата по средата.

 

От Министерството на икономиката възразяват на тази апокалиптична прогноза. Според Началничката на отдел „Политика за МСП“, дирекция „Икономически политика за насърчаване“ в МИ, на задължителен финансов одит подлежат 7483 предприятия, а ако се променят праговете, броят им щял да намалее с 3458, „което не би трябвало да се отрази съществено на работата на одиторите, но ще доведе до значително намаляване на административната тежест за тези предприятия“.

 

Министерството на икономиката подкрепя предложенията на бизнеса. Това е логично, но дали ще стигне срещу устрема на одиторското лоби?

 

Председателят на УС на Института на професионалните счетоводители в България (ИПСБ) споделя, че „са направили анкета между своите членове във връзка с предложенията на бизнеса и според резултатите 99 % от тях смятат, че праговете са релевантни (дори ниски) и нищо не налага промяна в критериите, 2 години след приемането на Закона за счетоводството. Когато предприятията участват в обществени поръчки е добре техните отчети да са заверени от одитор, защото така се гарантира верността им“.

 

За нас остава загадка, кои или може би кой е този единствен счетоводител и одитор, който е направил резултата от анкетата 99%, а не сто процента? Може човекът и да е направил техническа грешка, като е попълвал анкетата. Ако не е – вечна слава на добросъвестното му отношение, но той е в много, много категорично мнозинство сред членовете на ИПСБ, които не си дават филийката…

 

Що се отнася до масовото участие на малки, че и на микро- предприятия в конкурсите за обществени поръчки, ще си позволим само да се усмихнем. Не любезно, между другото…

 

Началникът на отдел „Национални стратегии и програми за развитие“ в дирекция „Икономическа и финансова политика“ на Министерство на финансите също се включва в патетичните декламации на защитниците на масовото одитиране. Той заявява:

Общественият интерес трябва да бъде гарантиран. Дадена администрация може да въведе изискване за одит на финансовите отчети“. И почти нарежда (неизвестно на кого): „да се попита НСИ, какъв процент от БВП се гарантира от предприятията, подлежащи на задължителен одит“. Господин повелителят на националните стратегии изглежда бърка интереса на одиторската гилдия с обществения интерес, но това съвсем не е първият случай на подобни обърквания и подмени в Р. България.

 

Всъщност, първата работа на всяко лоби е да обяви за пълното съвпадение между неговия интерес и обществения такъв. И понеже представителят на БСК отново напомня, че никъде в Директивата няма изискване за одит на акционерни дружества, одиторското лоби отново изригва. Заместник-председателят на УС на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) извисява глас, че „със създаването си акционерните дружества приемат всички ползи, които им носи правната форма” и заявява, че „не разбира защо трябва да отпадне одита им”.

 

На сцената излиза и тежката артилерия на одиторската гилдия – самата госпожа Декан на финансово-счетоводния факултет на УНСС. От нейното експозе, протоколчикът е успял да извлече само едно изречение: „Работодателските организации не представиха никакви аргументи в подкрепа на исканата промяна”.

 

Този текст стана доста дълъг, точно защото бяха изложени аргументите на работодателските организации в защита на тезите им. Очевидно госпожа Деканът на финансово-счетоводният факултет не само, че не е чела мотивите на предложените промени в Закона за счетоводството, а и не е слушала, какво са говорили в началото представителите на АИКБ и БСК. Пък и защо да слуша? На нея такива аргументи не са й нужни. Тя защитава съсловния интерес. Колкото повече одити – толкова повече работа за гилдията.

 

Друга дама - Началник на отдел „Данъчна методология“ в дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в НАП веднага се притича на помощ и обяснява, че „НАП като потребител на тази информация, счита че когато отчетите са заверени от регистриран одитор се ползват с по-голямо доверие. Когато има занижен вътрешен контрол, вероятността от грешки се увеличава, респективно нарастват и рисковете и обратно”. Тя обаче дипломатично не изказва мнение , какви да са праговете за одит на предприятията.

 

По всичко личи, че атмосферата в Приемна № 3 на Министерството на финансите се е била вече понагорещила, та ръководителката на работната група решава да вземе нещата в свои ръце и да направи компромисни предложения. Тя предлага „да се запазят критериите за задължителен одит за още една година, за да се направи анализ на необходимостта от промяната им”. Разбира се, на всеки здравомислещ човек е ясно, че една година е премного време за какъвто и да е анализ. Тук началничката на отдел „Счетоводно законодателство” при дирекция „Данъчна политика” на Министерство на финансите просто се опитва да спечели време. При това – доста време. И тя се опитва да обоснове едногодишното удължаване на рахата на одиторската гилдия, като чертае мащабен план за осъществяването на анализа:

МФ ще изпрати писмено запитване (по е-мейл) до всички държави-членки за определените при тях прагове за одит, на базата на кои показатели са приели праговете и дали имат задължение за одит според правната форма на предприятието”.

 

Добре че е изричното уточнение, че запитването ще се изпраща по електронната поща, че ако беше с услугите на пощенските компании, участниците в упражнението можеше да почакат и две години. И понеже ръководителката на работната група не е вчерашна и знае, че не може да облагодетелствува само едната страна (трябва да се хвърлят някакви трошици и на работодателите, та да се залисат, докато ги кълват...) тя прави второто си предложение:

Да отпадне задължителният одит за акционерните дружества, защото Директивата разглежда предприятията според големината им, а не според правната форма. Ако правната форма специално на акционерните дружества е от толкова съществено значение, че годишните им финансови отчети задължително трябва да подлежат на одит, независимо от големината им, все някоя държава-членка щеше да отбележи този факт през двегодишният период на обсъждане на директивата и да поиска включването на задължителен одит на акционерните дружества”.

 

Както се казва – малко но от сърце. Ясно е, че при тази сериозна аргументация, предложенията на работодателите не може да бъдат отхвърлени изцяло. Тогава, ще се пожертва по-малкото заради по-голямото. Праговете ще останат същите за още (поне) година време, през което нашето Министерство на финансите ще интервюира колегите си по четирите края на Европата, а одиторската гилдия ще си прибира и брои жълтичките. Като утешителна печалба, на работодателите им се предлага да се задоволят с отпадането на задължителния одит за акционерните дружества.

 

На това място, одиторското лоби би трябвало да оцени елегантното „отиграване на топката” от страна на ръководителката на работната група, но изглежда на тези господа и дами очите им са „пожълтели” до толкова, че и това не им е достатъчно. Във въздуха се понасят отново вопли от типа на:

Държавата трябва да защитава обществения интерес и одитът е необходим, въпросът е, къде е границата, балансът?”.

 

Някаква любезна дама от Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предпршиятия (АССП), името на която не откриваме в състава на работната група, но надлежно присъствува, отсъжда безапелационно: „Критериите са високи , но АД да минат по общия ред”.

 

Председателят на УС на Института на професионалните счетоводители в България (ИПСБ) заявява гръмогласно, че: „Отхвърлят всички предложения за промяна в Закона за счетоводството”. Е, вярно има предложение на ръководителката на работната група за акционерните дружества, ами „по отношение на АД ще коментираме въпроса в ИПСБ за окончателно мнение”. Каква гъвкавост, каква дипломатичност ...

 

От Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) са „по-щедри”. На заместник-председателя на УС на ИДЕС му се откъсва от сърцето „колосална отстъпка”: „Да отпадне задължителния одит на АД, които отговарят на критериите за микропредприятия”. Ако зависеше о ИДЕС, сигурно щяхме да доживеем и до поява на дефиниране на „нанопредприятия”, за които да се правят още по-големи отстъпки ...

 

Само от Министерството на икономиката си държат на достойнството и продължават да подкрепят предложенията на работодателските организации. Всъщност, това за което се борят представителните на национално равнище работодателски организации не е нищо повече от фрагмент от изпълнението на правителствената програма. Тя би трябвало да е валидна и за Министерството на финансите, ама кой знае ...? Може то да се ползува с особен имунитет срещу прилагането на предизборни програми, платформи, обещания и прочее.

 

От друга страна, впечатляваща е мощта на лобито на одиторската гилдия. На описаната схватка, пардон – добронамерена дискусия, си дават среща два начина на защитаване на интереси. Единият е легитимната защита на голяма общност от предприятия, уредена законодателно с Кодекса на труда. Работодателските организации не пледират нито за едно, нито за пет, нито дори за сто и пет предприятия. Те защитават интересите на съвкупност от малки предприятия с численост между 3458 и 6500 броя.

 

В ЕС има фундаментален принцип „Мисли първо за малкия”, но тези работи в разноцветната фаланга на счетоводно-одиторските организации не са ги чели. От АСКБ, АССП, ИПСБ и ИДЕС си настояват на тяхното с упорство, достойно за много по-велики дела. Те демонстрират на публиката точно най-лошите страни на безскрупулния и безцеремонен съсловен лобизъм. Така де, иначе щял да настъпи „колапс на одиторската професия”.

 

Всички знаем, че никакъв колапс няма да настъпи. Колапс не настъпи нито след многобройните публични скандали по целия свят (спомнете си а афера „Енрон”), когато много авторитетни и уважавани одитори бяха уличени точно във фалшифициране на данни за действителното положение на компании, които на края за ужас на инвеститорите се оказаха „кухи гъдулки”.

 

Колапс не настъпи и у нас, след като много авторитетни одитори бяха заверили годишните финансови отчети на КТБ, да речем... В НАП естествено бяха погледнали на тези отчети с по-голямо доверие, според собствените им думи.

 

Колапс не е настъпил никъде в ЕС, където си ползуват праговете, заложени надлежно в Директивата и одиторите не са лишени от филийката си с хайвер.

 

Въпросът е в това, дали ще надделее обоснованата позиция на организациите, които коректно, законопослушно и етично защитават интересите на много голяма общност от малки предприятия или ще тържествуват лошите практики на безогледния и безкомпромисен лобизъм на одиторската гилдия. В първия случай ще можем да въздъхнем и да кажем, че сме станали поне малко по-нормална държава.

 

Във втория ще трябва да въздъхнем много по-дълбоко и да кажем на висок глас, какво мислим за споменатите по-горе лобисти, както и за тези представители на администрацията, които им „държат исо” и са готови да влизат в целенасочени комбинации с тях за защита на чисто съсловни интереси на сравнително малочислена гилдия.

 

Както се казва – има лобиране и лобиране. В крайна сметка, време е може би и политиците да дойдат и да напомнят на администрацията, че нейната работа не е да целеполага, а да инструментализира заложените от политиците политики. Така поне твърдят политолозите от типа на Макс Вебер. Той впрочем е казал и кога бюрократите, тоест администрацията си присвояват целеполагането. Цитирам дословно: „Тогава, когато кайзерът е слаб”.

 

България слава Богу е република, но препратките към нашите условия в случая са съвсем адекватни.

 

Същите тези политици (особено ако са от мнозинството) ще бъдат до немай къде улеснени ако преди да се захванат с проблема, прочетат две изречения от предизборната програма на ГЕРБ, които после мигрираха и в програмата за управление на кабинета Борисов-3:

Свеждане на регулаторните режими до минимално изискуемите от европейското законодателство. Спазване на десетте ръководни принципа на „Акта на малкия и среден бизнес за Европа“. За подробности може да се погледне Раздел ХV, точка 1 на въпросната управленска програма.

 

Време е политиците да си защитят политическите програми с практически действия. Пък ако това им се вижда твърде възвишено, просто да преброят кои са повече – няколко хиляди малки предприятия или няколко китки одиторски компании.

Публикувана в Гледища

На 23 юли 2018 година, пресцентърът на Българската стопанска камара (БСК), която председателствува на ротационен принцип Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и съответно извършва оперативната техническа работа на Асоциацията, разпространи обръщение към г-жа Цвета Караянчева, председател на 44-тото Народно събрание на Република България във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК), № 854-01-55, внесен от група народни представители. В него се казва дословно:

 

„На 18 юли 2018 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСПК), № 854-01-55, внесен от група народни представители.

 

В преходните и заключителните разпоредби на закона се правят незначителни като обем, но много важни и изключително навременни изменения и допълнения на Закона за енергетиката. С тях, предвид новите правила за търговия на свободния пазар на електроенергия, се предотвратява вероятното преустановяване на дейност на значителен брой търговци на електроенергия и оттам - опасността от картелиране (вместо допълнително либерализиране) на пазара. От решаващо значение е поправките да влязат в сила преди лятната ваканция на парламента.

 

Със същия закон е внесена поправка на ЗПСПК, с която се предвижда специфични задължения при приватизация да не могат да бъдат вменявани на купувача за повече от 5 години, като изрично се изключват от това ограничение задълженията за запазване на предмета на дейност, седалището, инвестициите и трудовата заетост. Именно тази поправка предизвика значителен обществен интерес, включително призиви за президентско вето.

 

Призивът, който ние, представителните на национално равнище организации на работодателите, отправяме към институциите е, когато планират своите действия и взимат съответните решения във връзка с влизането в сила на въпросния закон, да се съобразят с необходимостта поправките в закона за енергетиката да влязат в сила час по-скоро. Противното би изложило на сериозен риск повечето търговци на електроенергия за прекратяване на дейността им с всички вредни последици от това за пазара на електроенергия, на който се търгува 70% от потребяваната електроенергия у нас“.

Публикувана в У нас

През миналата седмица пътниците по междуградските линии в страната бяха доста неприятно изненадани от предупредителните протестни действия на браншовите организации на автомобилните пътнически превозвачи. Мащабите на протеста бяха сериозни и вече бяха доста подробно отразени от средствата за масова информация. Затова ще спестя място и няма да повтарям вече многократно изнасяни факти.

 

Заслужава обаче, да се поговори повече за мотивите на този протест. Гражданите на Републиката вероятно се чудят, защо автомобилните превозвачи на пътници реагират толкова негативно срещу внесения от група депутати от ГЕРБ закон, който трябва да доведе до създаването на нова Българска автомобилна камара. За никого не е тайна, че този законопроект се подкрепя основно от една браншова организация, чиято специализация са предимно международните товарни превози и която е известна със знаковата фигура на лидера си – г-н Миролюб Столарски.

 

Последният е несъмнено публична и обществено позната личност. За последен път за неговата обществена активност се заговори, когато стана ясно, че е запазил на свое име в съда името на проектираната нова камара, чието основаване се гласи по законодателен път. Вероятно, за да не го откраднат противниците на законпроекта, който от всякакви посоки се квалифицира като скандален.

 

И наистина, защо е толкова негативна реакцията срещу въпросния законопроект? Вероятно, защото не всички в България са членове на Дружество „къса памет“ и си спомнят друг драматичне случай с практически същото съдържание – сагата със силовото налагане на строителния отрасъл на небезизвестната Строителна камара преди 12 години. Франкофоните в този случай биха заговорили за „дежа вю“. Нека припомним, какво се случи и защо спомените за тези събития са толкова болезнени и предизвикват толкова остра реакция, на освен един куп браншови организации, против законопроекта се изказаха и национално представителните работодателски организации – АИКБ, БСК и БТПП.

 

Някъде през 2006 година, тогавашното Министерство на регионалното развитие и благоустройството внесе в Министерския съвет законопроект за начина на воденето на регистъра на строителната професия. Тогава имаше различни мнения дали изобщо трябва да има такъв регистър, но това вече не беше въпрос на дискусия, защото в Закона за устройство на територията имаше изричен текст, който изискваше приемането на отделен специален закон за регистъра на строителната порфесия.

 

МРРБ беше подготвило законопроект, който шокира не само бранша, а и целокупната общност на работодателските организации. Ние мрачно се шегувахме, че законопроектът на практика "национализира" тогавашната Българска строителна камара, превръщайки я на практика в държавна институция. Съвсем отделен въпрос беше, че достатъчно на брой, достатъчно големи браншови организации от строителния отрасъл бяха пренебрегнати и мнението им изобщо не беше потърсено.

 

Законопроектът естествено предизвика буря от негодувание - и сред браншовите и сред националните организации на работодателите. Тогава министър Гагаузов направи нещо безпрецедентно за българската практика до онзи момент - призна правото на мнение на работодателските организации, оттегли си собствения законопроект от Министерския съвет и възложи на комисия от представители на работодателите да напише нов проект на закон за строителния регистър.

 

Беше толкова хубаво, че чак не беше за вярване. Впоследствие разбрахме, че наистина не е било за вярване, но в първия момент представителите на работодателите взеха на сериозно демарша на г-н Министъра и похарчиха повече от месец време, за да направят проект на закон, който да отговори на следните изисквания:


- да сложи основата на саморегулацията в строителния бизнес;
- да ангажира в процеса на саморегулация ДОБРОВОЛНИ работодателски, браншови структури;
- да съдейства за консолидирането на браншовите организации, без да ги слива и/или разтурва принудително и да не обезличава съществуващите организации, които имат своя физиономия, приоритети и специализация. (Консолидацията трябваше да се осъществи чрез създаване на Конфедерация с максимално свободен достъп за всички браншови организации на строителите от всички "десени").
- да осигури адекватно представяне на всяка от браншовите организации при управлението на Конфедерацията;
- да уреди в детайли начина на водене на РЕГИСТЪРА.

 

Както вече няколко пъти стана дума, причината за написване на закона беше изискването на Закона за устройство на територията, да се уреди законодателно въпроса за ВОДЕНЕТО НА РЕГИСТЪРА. Такова беше „техническото задание” - това беше изработено и „доставено”. Създадената работна група хвърли огромни усилия, за да направи наистина приемлив текст и на 21 февруари 2006 г., тя представи окончателния вариант на проекта си. Общо взето, участниците в работната група нарушиха "българското" правило, всеки да тегли чергата към себе си, направиха редица компромиси в различни посоки и в крайна сметка предложиха текст, който беше приет от министър Гагаузов като "знаков", като "прецедент" и като "много добър".

 

С предложения законопроект се предвиждаше регистърът да се води от ДОБРОВОЛНА конфедерация на съществуващите браншови работодателски организации, където членството също е ДОБРОВОЛНО. За първи път се предлагаше текст на законопроект, който е “включващ” и не цели елиминирането на едни или други браншови организации от поемането на определена административна функция, предоставена от Държавата.

 

Законопроектът решаваше също така начина на воденето на регистъра, при това в детайлен вид. От текста на законопроекта ставаше ясно, че воденото на регистъра не е привилегия, а сериозен ангажимент, който ще доведе до сериозни разходи от страна на браншовиците, на които щеше да им се наложи да го финансират. Предложеното решение за създаване на доброволна, браншова работодателска конфедерация, която да поеме воденето на професионалния регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, имаше огромно значение като прецедент. За първи път държавата щеше да прехвърли своя административна функция в един от отраслите на икономиката посредством специален закон.

 

Това щеше да доведе до създаване на “включващо” и забележително по своята прозрачност управление на регистъра, в което щеше да може да участва ВСЯКА представителна браншова организация от строителството. Въпросът за прозрачността и коректността при воденето на регистъра беше от особено значение за браншовите организации в строителството. Причината за поставяне на подобен акцент беше, че у колегията имаше сериозни подозрения, че са възможни злоупотреби със събраната информация при провеждане на търгове и конкурси.

 

В изработването на законопроекта участваха особено дейно упълномощените представители на: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Съюзът за стопанска инициатива (ССИ), Българска строителна камара (БСтрК), Национална строителна федерация (НСФ) и на Българска асоциация по изолации в строителството (БАИС). Проектът се подкрепяше допълнително и от още няколко браншови организации в строителството. Толкова широкият спектър на участниците в подготовката му, придаваше особено висока стойност на готовия текст.

 

Правната дирекция на МРРБ направи само редакционни промени в текста и се отнесе с максимално уважение към труда на работната група и към консенсуса между работодателските организации. Същото стана и в Министерския съвет. В Народното събрание беше внесен проект на Закон за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство.

 

Между другото, този акт стана повод Министър–председателят да инициира създаването на работна група за изработване на Закон за браншовите организации, в която освен държавните ведомства, бяха представени всички представителни на национално ниво работодателски организации в Р. България. Законопроектът беше изготвен след дълги дебати, постигане на трудни компромиси и изчистване на много подробности и е един от примерите за много добра работа в сферата на социалния диалог на национално и на браншово ниво едновременно.

 

Така, изработването на законопроекта за Централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, съответно внесен в Народното събрание от Министерския съвет, се оказа за добро или за лошо пилотен проект при изготвянето на проект на Закон за браншовите организации.

 

Действително, законопроектът за браншовите организации, така и не беше внесен в Народното събрание, поради обструкциите на един мастит държавен служител от Министерството на труда и социалната политика (МТСП), както и поради разколебаването на една от национално представителните работодателски организации, но това с нищо не намалява стойността на положените усилия в хода на изработването му.

 

Така, до средата на месец ноември 2006 г., всички представители на работодателските организации имаха сериозни основания за оптимизъм по отношение на законодателното уреждане и практическото развитие на диалога между браншовите работодателски организации и Държавата.

 

И когато всички смятаха, че щастливият край е на една ръка разстояние, ... народните представители взеха нещата в свои ръце и се захванаха с прекрояването на закона. Дотогавашният оптимизъм беше попарен от случилото се по време на дебатите и приемането на първо и второ четене на Закона за централния професионален регистър на физическите и юридическите лица, извършващи строителство, който беше трансформиран в крайна сметка в … Закон за камарата на строителите (обнародван в Държавен вестник, брой 108, петък, 29 декември 2006 г.).

 

Направените драстични изменения в текста на законопроекта между приемането му на първо и на второ четене, предизвика острата реакция на повечето браншови организации от строителния отрасъл, както и категоричното неодобрение на някои от най-ангажираните в неговото изготвяне представителни на национално ниво работодателски организации.

 

Някъде около 30 ноември 2006 година, стана ясно, че Законът за централния професионален регистър на строителните фирми между първо и второ четене в Парламента е безнадеждно осакатен. Народните представители Костадин Паскалев (Коалиция за България), арх. Силвия Алексиева (Коалиция за България) и арх. Борислав Владимиров (НДСВ) имаха основна заслуга за предлагането на такива промени в законопроекта, които по същество да доведат до създаването на нов законопроект.

 

Нещата бяха върнати на изходната точка. Прокара се създаването на изкуствена, монополна, квази-държавна камара с членство, което на практика щеше да е задължително. Направените промени в текста на законопроекта между първото и второто четене, напълно убиха духа му и отрекоха неговата консолидираща и “включваща” философия.

 

Доста бързо на работодателите и от националните и от повечето браншови организации им стана ясно, че са ги водили за носа. Първи ги „успокои” заместник – министърът на регионалното развитие и благоустройството Савин Ковачев. Въпреки цялата драматургия с първоначалното предлагане на „Законопроекта Гагаузов”, той заяви пред журналистите:

 

„Не се чувствам нещастен от факта, че законът не е този, който вкарахме в Министерски съвет“.

 

От своя страна тогавашният председател на комисията по регионално развитие в НС – г-н Ремзи Осман (ДПС) и бившият министър на регионалното развитие и благоустройството – г-н Евгени Чачев (ДСБ), също заявиха на висок глас своето задоволство. Те занареждаха:
“Не се променя философията на законопроекта, той цели ясни правила и идентификация на субектите на строителство в интерес на обществото и на крайния потребител”.

 

Такова трогателно парламентарно единство рядко става факт, но тук депутатите вървяха в единен строй. Единственият народен представител, който препоръча все пак да се потърси по-широка браншова подкрепа сред различните браншови организации за новите промени, беше Христо Кирчев (ОДС).

 

Междувременно, от Българска строителна камара (БСтрК), която трябваше според „Законопроекта Гагаузов” да бъде трансформирана в „Строителна камара” или според крилатата фраза на вече покойния председател на БСК – г-н Божидар Данев, да бъде „национализирана”, се обърнаха на сто и осемдесет градуса и също се съгласиха, че макар и променен, този вариант на законопроекта не променя философията на техните представи как да изглежда закона.

 

Всички непредубедени странични наблюдатели веднага видяха, че с направените промени, народните представители всъщност създадоха Камара на строителите по модела на вече съществуващите камари на архитектите и инженерите от инвестиционното проектиране, а не инструмент за консолидиране на съществуващите до тогава доброволно създадени и добре функциониращи браншови организации. Това не се и криеше от идеолозите на създаването на новата Строителна камара. Арх. Б. Владимиров направо си го каза:

 

“Ще бъде създадена вероятно по подобие на съществуващите вече КАБ и КИИП и на същия принцип“…

 

На новата структура, която трябваше да се създаде „на гола поляна” под бдителния надзор на областните управители, държавата делегира част от функциите си – най-вече воденето на злополучния регистър на строителната професия.

 

Според новата версия на Закона, свикването на учредителното събрание на Строителната камара, трябваше да стане в тримесечен срок след влизането в сила на закона, след като в двумесечен срок от приемането му Министърът на регионалното развитие и благоустройството, трябваше да издаде заповед за условията и реда за свикване и провеждането му.

 

Тук бих могъл да напиша и някои размишления за "ползата" от създаването на Камарата на архитектите, Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране, че и на Камарата на геодезистите, но ме е страх, че ще ме изключат от КИИП за "уронване на престижа й". След което няма да мога да проектирам и един курник ако ми се наложи. Затова - да са живи предни зъби, сядам си на ръцете, че все ги тегли към клавиатурата и се ограничавам с протестите си срещу безумната идея за създаването на поредната съсловна организация (на практика с любимото на всички ни доброЗОРНО членство), на която ще бъдат делегирани някакви държавни административни функции, досущ както в сагата със Строителната камара.

 

Много неприятен ефект от текста на Закона за Строителната камара, беше, че той на практика ерозираше социалния диалог в Р. България. Основание за подобно твърдение и до ден днешен ни дава фактът, че категорично беше отхвърлено предложението регистърът да бъде воден от доброволна конфедерация на организациите, които към 2006 година, вече повече от петнадесет години осъществяваха трипартитното и бипартитното сътрудничество в строителния отрасъл в Р. България.

 

Особено унизителен беше фактът, че ставаше дума точно за организациите, които осъществяваха успешно колективното договаряне на отраслово равнище в строителството. Оказа се, че когато става дума за поемане на ангажименти пред работниците и техните организации – синдикатите, браншовите организации на работодателите са добре дошли. Но когато става дума за участие в осъществяването на една административна процедура, което трябваше да разтовари държавната администрация от допълнителни разходи, съществуващите браншови организации вече не бяха подходящи и достойни.

 

Подобен подход, волно или неволно нанесе тежък удар по създадените на доброволен принцип организации, които бяха изнесли на гърба си съзадаването на кулутурата на индустриалните отношения и социалния диалог в строителния отрасъл. След получаването на подобна “плесница”, членовете на браншовите организации можеха основателно да се запитат, каква е стойността на тези добровлони граждански структури пред законодателната власт, която ги неглижира толкова категорично?

 

Естествено, работодателските организации и особено браншовите съюзи, с чийто труд депутатите се бяха подиграли много грубо, не приеха законопроекта. Затова и цялата работа по приемането му течеше много бързо и полуконспиративно.

 

Моя милост, в тогавашната ми битност на заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), така и не успях да убедя народните представители в Комисията по регионално развитие, че те не просто променят много сериозно съдържателната страна на един законопроект между първо и второ четене, при тотално нарушение на правилника на Народното събрание, но и променят основата на законопроекта, която е заложена с консенсус от вносителя и всички представители на браншовите съюзи. Всъщност, не само не успях да ги убедя, а срещнах големи трудности и с това да ме чуят, защото председателят на парламентарната комисия, г-н Ремзи Осман ме прекъсна точно седем пъти, докато говорих. Всеки път, той започваше с думите „аз съм либерал но, ...”.

 

След това, Коисията по регионално развитие с трогателно единодушие гласува „за” безобразно осакатения законопроект.

 

Официално, идеята за създаване на въпросния закон, освен да удовлетвори изричното изискване на Закона за устройство на територията (ЗУТ) според министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов, беше ужким да се създаде повече прозрачност в бранша. Цитираха се лоши практики от рода на това, строителните предприемачи да регистрират за всеки отделен обект отделна компания, която да закриват малко след като продадат сградата. Браншът не възразяваше срещу прозрачността и повечето светлина, а основателно заподозря, че се прокарва монополното присъствие на съществуващата в момента Българска строителна камара (БСтрК) в контрола над бъдещия регистър и над отрасъла като цяло.

 

За да успокои или по-скоро, за да приспи вниманието на негодуващите, които в първия момент бяха изключително остри и безкомпромисни, министърът заяви, че ще даде възможност на всички участници от браншовите съюзи да сформират работна група и да подготвят текст, който да ги удовлетворява. Така се стигна до версията на новия законопроект, в който се предвиждаше да се създаде конфедерация, в която регистрираните браншови съюзи да участват на квотен принцип.

 

С направените промени в законопроекта, народните представители изцяло промениха философията на законопроекта. Промяната от „конфедерация” на „камара” беше не само терминологичен въпрос, а откровена отмяна на квотния принцип за участието в нея и на функцията й да консолидира отрасъла.

 

България е парламентарна република и при други обстоятелства щеше да бъде много радостно, че депутатите са проявили самостоятелност и радикално са променили законопроект, внесен от Министерския съвет, тоест от управляващото мнозинство. Оказа се обаче, че в Народното събрание има странен консенсус, въз основа на който беше бламиран законопроект на Министерския съвет по много специализиран и деликатен въпрос, съгласуван с цялата браншова бизнес общност. За друг подобен случай, аз не мога да се сетя и може да са каже, че едва ли е ставало дума само за самостоятелността и за първенствуващата роля на народните представители в законодателния процес. Днес обаче, по почти същия начин, група депутати се опитват да отиграят същата схема в автотранспорта.

 

Проблемите около Закона за централния професионален регистър на физическите и юридически лица, извършващи строителство (както се наричаше законопроектът, внесен от Министерския съвет) създадоха съвсем други усещания – не за първенство на Парламента в законодателния процес, а за тих сговор за „финтиране” на „разбунените“ работодателски национални и браншови организации и за поставянето им пред свършен факт точно тогава, когато най-малко очакват това.

 

Както беше описано по-горе, преди 12 години, народните представители в Комисията по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство, под вещото ръководство на г-н Ремзи Осман и при пълното съгласие в целия политически спектър от ДСБ до БСП (Коалиция за България) през ОДС, НДСВ и ДПС, (тоест при желязно единодушие между управляващи и опозиция), окончателно унищожиха законопроекта, внесен от Министерския съвет. Гласуваният на първо четене законопроект дори беше преименуван - той стана Закон за камарата на строителите.

 

Нетипичната за депутатите пъргавина не спря до тук. Народните представители се развихриха до такава степен, че Законът беше приет на 21 декември 2006 г. и светкавично обнародван в Държавен вестник на 29 декември 2006 г. Като преброим, колко работни дни имаше между 21-ви и 29-и декември 2006 г., ще видим, че темповете наистина са били светкавичини. Администрациите на Народното събрание, Президентът на Р. България, подписал закона за обнародване и редакцията на Държавен вестник проявиха невероятна оперативност. Неща, които друг път стават доста мудничко, в дадения случай, протекоха с бързината на човешката мисъл.

 

Оставени в ръце с пробитото корито, съвсем като в приказката на Александър Сергеевич Пушкин, недоволните национални и браншови работодателски организации разказаха в подробности изнесеното по-горе пред журналистите на 03 януари 2007 г. в Пресклуба на БТА. Така Новата 2007 година започна с почина: "Нова Година - нов скандал", сякаш в чест на придобитото толкова лелеяно членство на България в ЕС.

 

От гледна точка на днешните колизии около лансирането на Закон, който да създаде същото чудовище каквото е Строителната камара, но сега в автотранспортния (под)отрасъл, можем с чиста съвест да кажем, че тече бавен, но за сметка на това много последователен процес на „изяждане“ на доброволните организации на превовачите, за сметка на заместването им с така наречената „Българска автомобилна камара“.

 

Предлаганата в обсъждания тези дни законопроект „Българска автомобилна камара“ е лика-прилика със Строителната камара. Единствената разлика е в това, че при създаването на Строителната камара станахме свидетели на много по-разчупена драматургия и различни процедурни хватки, докато сега се кара по-направо. Отново една съществуваща браншова организация (тази на г-н Миролюб Столарски) се гласи да „оглави“ бранша, а всички браншови организации, които на някакъв етап са участвували в социалния диалог и колективното договаряне са нарочени да бъдат „разкарани“ от сцената.

 

Много показателно е, че всички браншови организации, които през годините по едно или друго време са участвували в колективното договаряне на отраслово и на подотраслово ниво, които са поемали и съответно спазвали ангажименти спрямо социалните си партньори – синдикатите, днес са в първия ред на тези, които протестират срещу повтарянето на театрото със Строителната камара – този път в сферата на автомобилния транспорт.

 

Отделен въпрос е, че в самия автомобилен транспорт има твърде различни по своя характер дейности и проектът на новата полу-държавна Българска автомобилна камара на практика ще доведе до това превозвачите на товари да „осъществяват саморегулацията“ на … превоза на пътници. Това е абсолютно неприемливо, но за сега няма кой да чуе. Депутатите – вносители на законопроекта образно казано са си седнали на ината и повтарят като развалена грамофонна плоча как законодателното им недоносче „ще обедини бранша“ и как новата структура ще се изправи срещу „лошия Макрон“.

 

Трябва да се отбележи, че опитът на Строителната камара показва, че подобни форми на „саморегулация“ не водят до добро и за потребителите на услугите й. На дебатите с представителите на Комисията по транспорт в Народното събрание беше цитирано, че членският внос в Строителната камара варира от 1200 до 80000 лева годишно в зависимост от големината на фирмата. Тези числа няма как да бъдат отнесени към „добрите практики“ нито в регулирането, нито в саморегулирането на бранша. Те доведоха единствено до построяването на една много импозантна сграда на Строителната камара и … толкова.

 

И днес, както и преди 12 години можем и трябва да кажем: тенденцията към създаване на архаични съсловни структури, става вече застрашителна и тя е вредна за социалния диалог и индустриалните отношения в България. Ние все пак можахме да преглътнем създаването на съсловни структури със задължително членство като Камарата на архитектите и Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране, с аргумента, че става дума за организации на физически лица, упражняващи свободни професии.

 

Сега обаче, за втори път в историята и практически по един и същ сценарий, на бизнеса от даден бранш му се налага с груба сила да обединява предприятия – най-вече юридически лица в квази-държавна, монополна структура, която ще носи всичко най-лошо от наследството на съсловните организации.

 

Участието на подобна структура в социалния диалог е в тежък конфликт с конвенциите на МОТ и това беше многократно подчертано по време на досегашните дебати. Също така не можем да не отбележим, че досегашното участие на Строителната камара в колективното договаряне беше резултат единствено на проявената търпимост на всички останали към тази деформация. Днешната амбиция на дружината на г-н Столарски на оглави подотрасъла (бранша) на автомобилния транспорт ни налага да напомним, че тази общност няма никакъв пиетет към социалния диалог.

 

Разбира се, лансирането на подобни структури е в пълен дисонанс и с практиките на консултиране на бизнес- и работодателските организации, възприети от Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС.

 

Така че, не бива да се чудим защо браншовите организации на превозвачите протестират и защо беше предупредителният протест от миналата седмица. Протестите в никакъв случай не са любимото занимание на работодателите, но поведението на вдъхновителите на злополучния законопроект за автомобилната камара, както и на вносителите на законопроекта със страшна сила тласкат организираното работодателство в бранша към нов епизод на протестните действия. И тогава всички ще разберат мащаба на недоволството на работодателите от бранша.

 

P.S. Още един исторически спомен. На 07 февруари 2007 г., в зала "Запад" на Народното събрание се състоя крайно интересна среща. На нея представителите на работодателските организации от тогавашния състав на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изнесоха пред представители на Висшия съвет на БСП и на членове на Парламенатрната група на "Коалиция за България" подробни данни за влошаването на състоянието на регулаторната рамка в страната и за своеволията на общините в тази насока.
На тази среща беше повдигнат остро въпросът за необходимостта да се прекъсне практиката на създаване по законодателен ред на "камари" със задължително членство и / или с квази-държавен характер. Специален и много остър коментар беше направен за Закона за камарата на строителите.

Тогава представителите на ВС на БСП - г-жа Мая Манолова и г-н Петър Димитров, заявиха принципното си съгласие със заключенията на работодателите. Днес, г-жа Корнелия Нинова на този етап подкрепя протеста на националните и браншовите работодателски организации. Дано остане до край на тази позиция.

Публикувана в Гледища

Днес, 16 март 2018 г., се проведе трета среща по проблемите на енергетиката при министър-председателя Бойко Борисов.

 

В срещата участваха председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев, министрите на финансите – Владислав Горанов, и на енергетиката – Теменужка Петкова, ръководителите на БЕХ, НЕК, АЕЦ, ръководителите на национално представителните работодателски организации – Васил Велев (председател на АИКБ), Димитър Бранков (зам.-председател на БСК), Цветан Симеонов (председател на БТПП) и Кирил Домусчиев (председател на КРИБ), както и енергийните експерти Константин Стаменов и Румен Радев.

 

Днешният разговор беше фокусиран върху две основни теми – бъдещето на т.нар. Американски централи и опасността от нова далавера в енергетиката (виж тук: http://aobe.bg/%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/ ) по линията на поддържане на т.нар. студен резерв и включването в микса на нови централи с „преференциални цени“. Освен това, беше обсъден напредъкът по договореностите от предходните две срещи, проведени на 6-ти и на 21-ви февруари тази година.

 

Участниците в срещата постигнаха съгласие, че трябва да се предприемат енергични мерки за прекратяване на договорите с Американските централи във връзка със съществуването на неправомерна държавна помощ. В хода на разговора бе констатирано, че са налице всички предпоставки това да се случи в рамките на няколко седмици.

 

Беше проведена съдържателна дискусия и във връзка с оптималното управление на т.нар. студен резерв. Потвърдено бе неувеличаване на средногодишната стойност на студения резерв от 500 МВт. От страна на управляващите беше поет ангажимент в подготвяния в момента пакет от законови промени в сферата на енергетиката да се добавят и такива, които да не позволят блокиране на либерализацията на пазара, появата на нов тип производители на енергия с “преференциални цени’’ и участието им в регулирания пазар с такива “преференциални цени’’, което би било неправомерна държавна помощ.

 

Подчертана бе и необходимостта от ускоряване на изготвянето и приемането на национална енергийна стратегия до 2030 г., основана на реалистична макроикономическа рамка за догонващ икономически растеж.

 

Работодателските организации изразиха своята удовлетвореност от постигнатия напредък. Участниците в срещата се договориха за продължаване на работата по дискутираните проблеми.

Публикувана в У нас

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се обърна към Президента на РБ Румен Радев с искане да упражни правото си на вето върху приетите на 22 февруари 2018 г. промени в Закона за омбудсмана, с вносител Министерския съвет.

 

Съгласно промените (чл. 2, ал. 2 от ЗО), правомощията на Омбудсмана се разширяват, като обхващат и възможност за намеса в спорове между граждани и други частни субекти – търговци, граждански организации и отделни граждани. Според АОБР, по този начин се променя философията на закона, който ограничава функциите на Омбудсмана до защита на индивидуални права на граждани, свързани с грешки и други недостатъци от страна на административните органи.

 

„Правомощията на омбудсмана се свързват само с накърнени от държавните и общински органи граждански права и това не е случайно, тъй като по съдебен ред могат да се обжалват само ограничен брой актове на администрацията. В тази сфера омбудсманът се явява гарант за пълна защита на гражданите от действия/бездействия на администрацията. Цялата тази философия е превратно изменена с приетата добавка в алинея 2 на чл. 2 от Закона за омбудсмана, като вместо защитник от администрацията вече се появява фигурата на страна във всевъзможни граждански отношения – нещо, което няма аналог никъде. Напротив - дори за Европейския омбудсман, създаден с договора от Маастрихт, изрично е упоменато, че не може да извършва проверки по жалби срещу предприятия или физически лица. У нас обаче вече ще може“, се казва още в писмото до Президента.

 

Според АОБР, с подобно „пионерство“ няма да се постигнат позитиви, а напротив – създава се риск от сериозно ограничаване на организационните и експерти възможности на Омбудсмана да изпълнява същностната си функция. Освен това, създават се условия за дублиране на новите правомощия на Омбудсмана с функции на съдебната власт (Чл. 117. (1) от Конституцията на РБ: „Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата“), на адвокатурата (Чл. 134. (1) от Конституцията на РБ: „Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се.), на полицията (Чл. 2. (1) от Закона за МВР: „Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите“) … „Още по-сериозен проблем е възможността за намеса в търговския и граждански оборот, където последиците са непредвидими“, се казва в писмото.

 

Добавеното правомощие на омбудсмана създава условия за намеса в сфери на дейност, уредени с изрични норми от Конституцията на Република България, като свободата на вероизповеданията (Чл. 13), правото на собственост, нейното гарантиране и неприкосновеност (Чл. 17), правото на лична свобода и неприкосновеност (Чл. 30), неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения (Чл. 34), неотменимостта на основните права на гражданите и недопустимостта на злоупотребата с права (чл. 57).

 

Изложеното дотук ни мотивира да се обърнем към Вас с призив да упражните правомощието си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, като върнете закона в частта чл. 2, ал. 2, изразът „както и от частноправни субекти.“ в Народното събрание за ново обсъждане“, настояват в писмото си до Президента организациите на българските работодатели.

Публикувана в У нас

На 23 февруари 2018 година, четирите представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), са изпратили писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов и до вицепремиера г-н Валери Симеонов (писмо с Изх. № 17-00-8/23.02.2018 г. на АОБР), в които се изказва категорична подкрепа за гласувания на първо четене в Народното събрание проект на Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и за приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в същия закон. Промените трябва да доведат до облекчаване на режима за допускане на чуждестранни работници от страни извън ЕС на пазара на труда у нас. Представяме пълния текст на писмото, адресирано до г-н Бойко Борисов и до г-н Валери Симеонов.

 

Представителните организации на работодателите на национално равнище изразяваме своята удовлетвореност от приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (второ гласуване 21.02.2018 г.). За нас с тези промени ще се осигури достъп до пазара на труда на необходими специалисти, за каквито са налице безсъмнени и непреодолими със собствен ресурс потребности.

 

Пазарът на труда в България изпитва остър недостиг, както на специалисти на практика за всички икономически дейности от реалния сектор, на квалифицирани работници с годишна заетост, така и на сезонни работници. Причините за това са най-вече отрицателният приток - на 107 хиляди пенсионирали се имаме 54 хиляди завършили средно образование за миналата година. На 100 излезли от пазара на труда имаме едва 63-ма влезли. Ситуацията се утежнява допълнително от отрицателната нетна миграция – през последните години, макар и намаляваща, разликата между напусналите и завърналите се е около 4 хиляди души годишно.

 

От друга страна, имаме ръст на икономиката от порядъка на 4% и работодателите прогнозират ръст на необходимата численост на персонала. Недостигът на човешки ресурси се изтъква като главната пречка от инвеститорите (наши и чужди) и е главният задържащ по-бързия икономически растеж фактор. Това води и до реализиране на БВП и Бюджет под потенциала на икономиката, както и до по-бавен процес на конвергенция. Затова е фундаментално важно да се премахнат ненужно създадените и в противоречие с европейските изисквания и практики в другите страни ограничения и тежести при трудовата имиграция.

 

Позитивното икономическо развитие на страната ни и целта за постигане на още по-добър растеж обуславят необходимостта от най-важните приети изменения, сред които:

 

Първо: По §3 – ограничението, предвидено в чл. 7, ал. 1, т. 2 (в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария), е всъщност самоограничение, тъй като не се изисква по европейските регулации.

 

Това е обективна пречка за наемане на необходими работници. Приетото облекчаване на този режим, съответно - чрез възможността общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, да е ограничен до 20 на сто и до 35 на сто за малките и средни предприятия, решава едновременно два проблема – липсата на подходящи работници и тромавото администриране при надвишаване на настоящия праг. Ограничение от 10 на сто пречи основно на малките и средни предприятия да наемат нужното им количество работници, особено в случаите на микро-предприятията.

 

Приетата промяна в размера на ограничението ще намали значително броя на случаите, в които се налага разглеждането и разрешаването индивидуално на всеки конкретен казус. И в действащата, и в приетата редакция на тази норма Министърът на труда и социалната политика може да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2, едва след като изиска становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.

 

Така ще е и занапред, но вместо при надвишаване на 10 на сто, вече ще се прилага при надвишаване от 20 на сто, респективно (при малки и средни предприятия) - при надвишаване на 35 на сто от средносписъчната численост на наетите. Освен процесуална и времева икономия, подобно изменение ще представлява намаляване на административната тежест, както за бизнеса, така и за държавата в лицето на МТСП.

 

Второ: По §4 - лица от български произход да могат да упражняват заетост без разрешение по чл. 7, ал. 3, след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Тази промяна ще облекчи достъпа до пазара на труда на лица от български произход, а с това ще ги мотивира да търсят своите перспективи за развитие в България. Допълнителен аргумент за подкрепа е, че хората от български произход следва да бъдат насърчени за интегриране у нас, а не както е в действащата редакция на закона – да са поставени при равни условия с всички граждани на трети страни, независимо от произхода.

 

Трето: По §11 - добавя се 20-дневен срок за издаване на Единното разрешение за пребиваване и работа. В действащата редакция на закона няма предвиден срок, а с промяната ще се постигне времева стегнатост и повече ефикасност в работата на администрацията, което е в подкрепа на бизнеса.

 

Четвърто: По §12 - създава се §12а, като формално отпада изискването за предварително проучване на пазара на труда (т.нар. „пазарен тест“). Тази промяна е изключително важна. Тя превръща формалния пазарен тест, провеждан понастоящем в рамките на чисто административна процедура (проверява се има ли български граждани, които да отговарят на условията за определена работа), в реален пазарен тест – ако работодателят реши да назначи чужденец на свободната позиция, то ще трябва да заплаща най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България, плюс допълнителни разходи за транспорт, настаняване, разрешения и пр.

 

Накратко - назначаването на чуждестранен работник ще е съпътствано с поне 2 пъти по-големи разходи за работодателя, в сравнение с тези за български работник (ако за позицията има такъв). Следователно, предпочитанието на работодателя ще е обусловено от изцяло обективни и прагматични предпоставки – производствена потребност, подходяща квалификация и опит на кандидата, разходи за труд. Няма причина да бъде предпочетено драстично по-скъпото и сложно решение за внос на специалист, ако търсеният специалист може да бъде намерен на местния пазар на труда.

 

В момента наблюдаваме следната картина: има крещящ недостиг на специалисти с висше образование в ИТ сектора, машиностроенето, електротехниката и електрониката и др. от порядъка на десетки хиляди от една страна и едва 177 внесени за цялата 2017 г. специалисти със синя карта. Причините за това се коренят в тежките и скъпи процедури и ненужни ограничения, част от които отпадат с тази и следващата разпоредба.

 

Пето: По §13 – отменя се чл. 18, в който са Списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, и изискването брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, да е най-малко два пъти по-висока от средната работна заплата в Република България.

 

Този ограничителен списък не показа никаква пригодност за времето на действието си. Обратно – представляваше реална пречка пред упражняване на висококвалифицирана заетост от работник - гражданин на трета държава, чиято професия не попадаше във въпросния списък (а в него до месец януари на настоящата година попадаха само специалисти от сферата на информационните и комуникационните технологии).

 

Освен това, изискването за минимално възнаграждение в двоен размер спрямо средната работна заплата е поредното наше самоограничение, каквото не се изисква от нормите на ЕС, които и в този случай сме надскочили.

 

За да произведе положителен ефект, това важно предложение трябва да се разглежда в единство с предходното предложение (§12). Иначе казано, необходимо е двете да бъдат приети като пакет.

 

Разчитаме, че тези промени ще бъдат приети на второ гласуване и в пленарна зала, за да бъде облекчен достъпът на работници от трети страни до българския пазар на труда – решение, изцяло в подкрепа на родната икономика и основа за по-висок растеж, както и на Вашата държавническа ангажираност с този процес.

Публикувана в У нас

Ръководствата на три от четирите представителни работодателски организации, членки на АОБР – АИКБ, БСК и КРИБ са изпратили писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов, до вицепремиера г-н Томислав Дончев и до г-жа Теменужка Петкова – министър на енергетиката. В писмото се повдига въпросът за проектирането на газопровода „Бял поток“ от Туркменистан за Европа. В писмото се казва:

 

Бяхме информирани от български фирми с контакти в правителствените среди в Туркменистан за ускорено придвижване на проекта „Бял поток“, заобикалящ България, за доставката на 16 милиарда кубически метра газ от Туркменистан за Европа.

 

По тяхна информация, за важността на проекта е заявил официално Марош Шевчович – вицепрезидент на Европейската комисия, а самият проект е включен в списъка на проектите на в ЕС „от общ интерес“, което го определя като приоритетен за финансиране от европейските фондове и европейските банки, дори вече са отпуснати средства за работа по проекта на газопровода Туркменистан – Азербайджан – Грузия – Черно море – Румъниая – Западна Европа.

 

„Бял поток“ е с дължина от 1138 километра и ще доставя 16 милиарда кубически метра газ през 2022 г. Подготвя се от грузинската нефтогазова корпорация „GOGC“, която е основния собственик на проекта и се управлява от министерството на енергетиката на Грузия. Компанията GOGC е разработила пътната карта на газопровода. През 2019 г., планира да завърши всички изследователски работи, които се оценяват на 35 милиона USD, голяма част от които ще изплати ЕС.

 

Недоумение буди у нас насочването на газопровода към Румъния и оттам – за Западна Европа, заобикаляйки по-краткия път през България, игнорирайки определянето на енергийната свързаност на България със Западните Балкани. Тези решения за пътя на газопровода се приемат по време на нашето Европредседателство и ни обричат да станем придатък към Западните Балкани.

 

Надяваме се, че нашите представители в ЕС ще положат необходимите усилия този проект да определи България да стане разпределител със стратегическото си положение на този енергиен поток.

 

Надяваме се, че Вашите контакти с лидерите в ЕС по време на Българското председателство на Съвета на ЕС ще помогнат да бъде издигната ролята на България в областта на енергийната свързаност на Западните Балкани и ще дадат възможност успешно да решаваме въпросите по диверсификацията на доставката на енергийни източници, а също и връщането на позициите ни като енергиен център, които изпуснахме, докато бе спрян проектът „Южен поток“.

 

Писмото е подписано от г-н Васил Велев – председател на УС на АИКБ, от г-н Божидар Данев – изпълнителен председател на БСК и от г-н Кирил Домусчиев – председател на УС на КРИБ.

Публикувана в У нас

Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – г-н Васил Велев е изпратил писмо до Министъра на енергетиката – г-н Николай Павлов във връзка със запитване на министерството на енергетиката, относно предложение за поемане на ангажименти от ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ в отговор на съмненията на ЕК за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа (така нареченото „дело АТ.39816“ - http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/case_details.cfm?proc_code=1_39816 ).

 

В писмото на министерството на енергетиката (писмо с изх. № Е-26-00-54 от 11 април 2017 г.) се изброяват пет ангажимента, които ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ са поели в отговор на разследването на Европейската комисия. Смята се, че тези ангажименти трябва да премахнат пречките пред свободния пренос на газ на конкурентни цени в страните от Централна и Източна Европа. Петте ангажимента са както следва:

 

Първи ангажимент: Газпром няма да прилага и няма да въвежда никакви договорни разпоредби в своите договори за доставка на газ в Централна и Източна Европа, които могат пряко или непряко да забранят, ограничат или направят по-малко привлекателна от икономическа гледна точка възможността на клиентите за реекспорт или препродажба на газ. Газпром ще се ангажира също да не въвежда такива мерки в бъдещите си договори за газ в Централна и Източна Европа.

 

Втори ангажимент: Газпром ще гарантира въвеждането на необходимите разумни промени в договорите си с България и Гърция, при условие, че страните по договорите дадат съгласието си за това, които са необходими за сключването на споразумение за междусситемно свързване между България и други държави членки на ЕС.

 

Трети ангажимент: Газпром ще предложи на съответните си клиенти от Централна и Източна Европа възможността да поискат всички или част от договорените им обеми на газ, доставяни в някои точки за доставка в Централна и Източна Европа, да бъдат доставяни в друга точка за доставка, използвана от Газпром за доставките до България и балтийските държави. Газпром ще се ангажира да предлага тази възможност, докато клиентът не е в състояние сам да организира преноса на газ от съответната точка за доставка, предвидена в договора, до България или балтийските държави.

 

Четвърти ангажимент: Газпром ще предложи да въведе клауза за преразглеждане на цената в договорите, сключени със съответните му клиенти, които все още не съдържат такава клауза, или ще измени съществуващата клауза за преразглеждане на цената. Газпром ще се ангажира да позволи на съответния си клиент да задейства преразглеждзането на цената на основание, че договорната цена не отразява наред с друго, промяната на цените на границата с Германия, Франция и Италия или промяната на цените на газа в газоразпределителните центрове в континентална Европа. Страните ще могат също да се позовават на едни и същи конкурентни референтни цени, когато преразглеждат договорната цена. Газпром ще се ангажира освен това да увеличи честотата и скоростта на преразглеждане на цената. За съответните си клиенти Газпром ще се ангажира да въведе в бъдещите договори същите разпоредби за преразглеждане на цената.

 

Пети ангажимент: Газпром няма да претендира за неустойки на основание прекратяването на проекта „Южен поток“ от българските контрагенти. Прекратяването е потвърдено от Газпром“.

 

Пълният текст на предложението за поемане на ангажименти от страна на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ е публикуван на интернет страницата на Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия.

 

Съгласно установената процедура, Европейската комисия дава възможност на всички заинтересувани лица и страни за коментари и становища по предложените мерки, преди да вземе решение за евентуалното превръщане на предложените ангажименти в задължителни за ОАО „Газпром“ и за ООО „Газпром Експорт“. Затова и министърът на енергетиката се обръща към четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ (подредбата тук е по азбучен ред), както и към Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) с покана да представят позицията си „в неповерителна версия“, тоест без да включват в текста търговска или друга чувствителна информация.

 

В отговор на писмото на министъра на енергетиката, от страна на АИКБ е изложена следната позиция. (Представяме писмото на АИКБ дословно и в неговата цялост:

 

„Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) следи внимателно действията на Европейската комисия, свързани със съмненията й за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа (дело АТ.39816).

 

АИКБ подкрепя усилията на ЕК за постигане на равнопоставеност на страните – членки на ЕС във взаимоотношенията им с ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, които се явяват компании с господстващо положение на пазара на природен газ в България.

 

Ние смятаме, че постигнатото до момента – петте ангажимента на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, цитирани изчерпателно във Вашето писмо е едно добро начало за поставянето на нова основа на взаимоотношенията между страните от ЕС и руския доставчик на природен газ в тях.

 

В този смисъл, ние настояваме българската позиция да подкрепи Европейската комисия, която да превърне горните ангажименти в задължителни за ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“.

 

Едновременно с това, бихме желали да подчертаем, че стратегическите цели на българската страна в тези преговори са следните:

 

Постигане на обща доставна цена на природния газ за Европейския съюз, като разлики на цените за отделните страни от ЕС, да възникват единствено в резултат на различните транспортни разходи за пренос на природния газ.

 

Постигане на уеднаквяване на транзитните такси за руски природен газ през различните страни от Европейския съюз, като се отчита фактът, че таксите за транзита на природен газ през България са по-ниски, отколкото в останалите страни от ЕС.

 

Постигането на тези цели е желателно да стане в рамките на общонационално политико-икономическо съгласие, което би трябвало да се постигне в Народното събрание или в Консултативния съвет по национална сигурност при Президента на Република България.

 

Като още един път изразяваме своята подкрепа за усилията на Европейската комисия и на българското правителство да постигнат равнопоставеност на страните – членки на ЕС, в частност на Република България по отношение на доставките на природен газ от страна на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, ние отправяме молба за допълнителна информация за начина, по който българската страна поставя въпроса за уреждането на проблема с балансирането на предварително заявено количество и реално получено количество природен газ и произтичащите от този дисбаланс неустойки и допълнителни плащания по договорите с Газпром.

 

Надяваме се, нашето сътрудничество да продължи в най-конструктивен дух в интерес на развитието на българската индустрия и създаването на нови работни места в страната“.

Публикувана в У нас

Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България е избрала председател и Управителен съвет за нов петгодишен мандат. Решението е било взето на Годишното отчетно-изборно събрание, състояло се на 27 януари 2017 година в София. За председател на УС е бил преизбран г-н Димитър Дългъчев - председател на ТПК „Михалково“, предприятието, което бутилира единствената у нас естествено газирана минерална вода.

 

Ръководството на Асоциацията е заявило, че ще продължи да участва активно в развитието и внедряването на добрите производствени практики в бранша, ще работи за актуализиране и допълване на законодателството в бранша и ще подпомага и насърчава интересите на производителите на безалкохолни напитки.

 

От името на УС на Асоциацията, г-н Дългъчев е връчил грамоти за активна подкрепа, коректност, колегиалност и съдействие през годините за издигане на авторитета на браншовата организация на г-жа Жана Величкова – Изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България , г-н Светослав Атанасов - Изпълнителен директор на Coca-Cola ХБК България и г-н Томас Кренбауер – изпълнителен директор на Девин АД.

 

Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България е основана през 1995 г. и представя голяма част от иновативната и динамична безалкохолна индустрия. Тя защитава интересите на фирми, производители на напитки, на доставчици на опаковки, суровини, материали, машини и съоръжения. Асоциацията е член на Европейската асоциация на производителите на безалкохолни напитки (UNESDA-CISDA) от 1996 г., на Българска стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата.

Публикувана в У нас
Страница 1 от 4