“Петър Богдан е написал своя opus magnum и той, за щастие, е запазен и намерен. С неговото откриване се дава възможност авторът да заеме своето място сред най-великите българи като голям интелектуалец с европейска култура и европейско мислене, който не се е съмнявал в това, че родината му „живее чрез духа“ през далечния ХVІІ век, за който знаем малко, но за който имаме вече един скъпоценен документ: първото историческо и културно изследване на „бащината земя“.”

 

Така проф. Лилия Илиева от Югозападен университет "Неофит Рилски" завършва кратката си статия, включена в подготвения за излизане брой 1 на списание „Балканистичен преглед”.

 

От него става ясно, че професор Илиева е открила авторският ръкопис на първата история на България. Тя е написана на латински с обем от 200 страници, разделени в 70 глави, а неин автор е Петър Богдан Бакшич от Чипровци, францисканец, станал по-късно католически архиепископ. Трактатът е писан на латински, около век по-рано от Паисиевата история.

 

Той е озаглавен емоционално „За древността на бащината земя и българските неща", а професор Илиева го е открила в библиотеката на университета в Модена – един от най-старите в света. Предстои издаването му, съпътствано с научен коментар, бележки, факсимилие и превод на трактата.

 

Това може да се окаже едно от големите открития на българската историческа наука. Проф. Илиева в статията си припомня, че като млад историк още Божидар Димитров работи по делото на Петър Богдан и данните за неговия исторически труд, но едва сега се удава на наш учен да се натъкне на самия ръкопис.

 

Предварителната информация за него сочи, че текстът се занимава предимно с историята на католицизма в България. Според откривателя на документа обаче – „прави впечатление неприязненото отношение към турската власт в бащината земя, която е отразена и в известните досега негови писма до Ватикана. Без съмнение неговият текст, познат на населението в католическите селища на Северозападна България, е имал роля за подготовката и избухването на Чипровското въстание през 1688 г., вече – след неговата смърт.”

 

Едно е сигурно, българската историческа наука ще има повод за сериозни и задълбочени дебати (искрено се надяваме те да бъдат позитивни и строго ситуирани в полето на науката). Не искаме да вярваме, че ще се намери някой „герой”, който да противопоставя делото на Петър Богдан и това на Хилендарския монах. Ще се намери сигурно някой, който нехигиенично ще наблегне на факта, че католик е написал първата ни история. Нищо. Заглавието на трактата оборва всички бъдещи скептици – става дума за бащината земя и българските неща.

 

Да го запомним – написано е още през 1667 година.

Публикувана в У нас