Няколко извода. По-голямата част от народните представители изключително умело използват факта – макар и позорен, че парламентът има впечатляващо нисък рейтинг.

 

Почти няма гласоподавател, който сериозно и задълбочено да следи случващото се в достолепната сграда в центъра на София. Жалко за тежкия труд на журналистите там, за блъсканиците и търчането наляво-надясно из кулоарите.

 

Знаейки, че никой не се интересува от тях, депутатите си правят и говорят каквото искат – без срам, вътрешна цензура или чувството, че отдавна са преминали границите (за последното можем да им простим, защото те нямат подобна сетивност).

 

Те знаят, че последствията – политически, морални, физически (ако някой вбесен българин все пак дойде със сопата), от действията им ще са минимални, ако въобще се случат. Затова сътворяват величествени глупости, прикрити под сянката на народното пренебрежение.

 

А тези, които все пак следят и четат делата на избраниците, явно са смятани за идиоти, способни да понесат всичко.

 

Най-последното доказателство за валидността на горните съждения е сценката, разиграна от Марешки и компания. Определението „най-последно“ трябва да се подчертае, защото по принцип в парламента се надпреварват да творят недомислици – в името на гласоподавателите, разбира се, които пак ще повторим – смятат за идиоти. Достатъчно е да посочим само най-пресните примери – операциите „Изборен кодекс“ и „финансиране на вероизповеданията“.

 

Та г-н Марешки и групата му изиграха етюд, с който спокойно могат да заявят участие в започващия скоро софийски театрален фестивал. А Веселин Марешки и да се надява на някой „Аскеер“ – като сценарист, постановчик и изпълнител на главната роля.

 

Жанрът може би ще е трагикомедия, защото в първо действие бе драматично, докато постановката и второто й действие завършиха комично.

 

„Напускаме парламента“, „текат нелеки разговори, но това е решението ни“. Първите реплики стреснаха публиката. Всички извадиха калкулаторите и започнаха да смятат кой, как, къде, кога и срещу какво ще осигурява кворума на управляващата коалиция.

 

Веселин Марешки е сериозен, страховит, някак си исторически – застанал зад трибунката (която се е наслушала на какви ли не неща, горката). Леко сепване предизвика несвързаното – няма да ви кажем защо решихме така, по-късно днес ще обясним. Леко сепване предизвика несвързаната му реплика – „няма да ви кажем защо решихме така, по-късно днес ще обясним“.

 

Хаосът и тревогата обаче са факт – магическото „предсрочни избори“ започва да витае под родното небе. Пак се смята кворума, но вече заедно с предположенията за вариантите на идващите избори – „2 в 1“, „3 в 1“, „1 в 1“ и пр.

 

Някак си на заден план остана здравата мисъл, която би могла да зададе въпроса „Какви ги върши този човек“ – предвид рейтинга, даван от социолозите на „Воля“. Цифрите от повечето проучвания биха осигурили на партията на Марешки след евентуални парламентарни избори, прекрасни места на първите редове на жълтите павета, откъдето да имат добра видимост за случващото се вътре. Но здрава мисъл в случая няма. Всички сме подвластни на драматизма.

 

Разбира се, естествена и светкавична е появата на групата за бързо реагиране (ГБР) в състав Цветан Цветанов и Валери Симеонов, които започват мисията си за релакс и антистрес.

 

Те говорят спокойно и авторитетно. Криза няма, кворум има, всичко е цветя и рози, затворете очи и дишайте спокойно. В Холандия също било така – един-двама държали кворума, но се справяли блестящо. Тук се поуспокояваме, но колкото да се сетим, че без напрягане можем да изредим 101 разлики между България и Нидерландия, като всичките са в полза на Ниската земя. Така че този довод на ГБР не се приема.

 

Все пак покрай ушите ни прошумолява уверението на Цветанов, че щял да се чуе с Марешки. Тук светва някаква сигнална лампа и по-неизявените идиоти започват да чакат, убедени, че нещо ще се случи.

 

Естествено, че рози няма. 122 души, колкото са ГЕРБ+патриотите (НФСБ, ВМРО и Атака) е супер некомфортна ситуация, при положение, че им трябват 121-но пръстчета, които да натиснат копчето в началото на пленарния ден. Това означава – без пътувания, молитвени закуски и творчески командировки при „евро-атлантическите ни партньори“. Без болести, грипни ваканции и инспектиращи визити до ловни стопанства.

 

Опцията „обади се на приятел“ винаги е вариант, но когато той се казва ДПС става малко комплицирано. Досега работи безотказно, но някакви кретени вдигнаха шум и развалиха рахатлъка.

 

БСП пък – живи да ги оплачеш, си тръгнаха от парламента и сега не знаят как да се върнат. Не че не им се иска, но някак си няма да е авторитетно и имиджово. Все пак липсата им спомогна за реализирането на впечатляващия спектакъл на Марешки.

 

Но да се върнем към него. Защото това „по-късно днес ще обясним“ направи комичния обрат в пиесата. То нямало да напускат парламента, щели да говорят с ГЕРБ и пак да мислят, но това не означава, че не са пичове, защото мислят за благото на народа. Тук следват аплаузи – продължителни, придружени от френетични крясъци „Браво“.

 

Но въображението и фантазията ни работят – какво ли се е случило „зад завесата“ – някъде между „по-късно ще ви кажем“, цветановото – „ще се чуя с Марешки“ и последния акорд – „засега оставаме“.

 

Едва ли ще узнаем. Но можем да предположим, друго не ни трябва.

 

По-важното е, чe в “обществения договор“ нещо куца. Има огромен дисбаланс в отношенията и зависимостите такива, каквито трябва да бъдат и реалното им състояние. Инерцията става все по-неуправляема, а статуквото – здраво бетонирано. Така се получава, че за едни – в сериозно малцинство, комфортът непрекъснато се увеличава, а всички останали могат единствено да гледат тъпо.

 

Това ще продължи, докато не бъде ограничено и преустановено попадането на случайни хора с неслучайни амбиции и апетити на важни за всички ни места.

 

Така ще свалим от афиша и „театрото“ на обществена издръжка, които никой не гледа.

Публикувана в Гледища
Четвъртък, 05 Ноември 2015 09:27

Спектакълът "Сидеров"

Позиция
Зад кулисите на спектакъла "Сидеров"
От анализ на Полина Паунова за "Дойче веле"

 

Масовият човек в България смята политиците за недосегаеми. Последният пример беше цирковата постановка на Волен Сидеров и трупата му "Атака" в театралната академия и в магазинче за цигари пред нея. Едно от изстъпленията й специално се случи в изборната нощ - депутатът не можеше да бъде изведен от НАТФИЗ, стигна се до добре режисиран удар в лицето му, полицията изглеждаше безсилна, а на място пристигна дори вътрешният министър.


Вместо да говорят за провала на МВР, на следващия ден управляващите лансираха галещата ухото на избирателя идея за отпадане на депутатския имунитет. Последва мощна вълна на одобрение от страна на медиите, а народни представители започнаха да обясняват в националния ефир как не са нищо повече от всеки друг гражданин и затова не искат да имат защита от наказателно преследване.


Медиите се възпалиха, че в Западна Европа политиците се ползват с имунитет единствено за думите, но не и за постъпките си. Само че нашият проблем е манталитетен. Както никъде на Запад не могат да си представят, че кмет ще уринира във фонтан или че депутат ще щурмува университет, така не могат да си представят и че главният прокурор може да е личен избор на премиера.


Сидеров е продукт на същата система, отгледала и БСП, и ДПС, и ГЕРБ. Нещо повече - те го отглеждаха като "партиен лидер", за да го ползват, когато им е необходим. Последният такъв случай - с неговите гласове минаха на първо четене промените в конституцията за прословутата съдебна реформа. Ако се върнем малко по-назад във времето - той именно крепи една година правителството "Орешарски". А преди това крепи и първия кабинет "Борисов".


Малко е странно, не мислите ли - след като толкова години трите въртящи се във властта партии се възползваха от него, а прокуратурата си затваряше очите за всичките му изстъпления, Сидеров изведнъж се оказа повод за конституционни промени, които имали за цел да бъде "защитена демокрацията". И точно това ни дава основание да си зададем въпроса дали акцията му в изборната нощ не беше всъщност поредната услуга - лансираната от ГЕРБ конституционна поправка "Сидеров" да заглуши промените, пряко свързани със съдебната реформа.


Освен това в държава като България, в която прокуратурата действа избирателно - отказва да разследва Делян Пеевски например, но е безощадна към дребните риби, отпадането на депутатския имунитет едва ли е най-добрата идея. Когато иска, прокуратурата може. А когато не иска, просто твърди, че не открива противоречие между декларирания стар опел и придобиванено на куп медии.


В България властта е тясно свързана с прокуратурата, защото "сама си я избира". И именно това стои зад отказа от реформа на държавното обвинение, без която никаква съдебна реформа не може да има. А ако в тази омерта се появи истинска опозиция, липсата на депутатски имунитет може да върне постсоциалистическата ни политика в ранния комунизъм и като в случая "Никола Петков"* неудобните да бъдат арестувани още на банките в парламента пред доволните погледи на Сидеров и покровителите му.


* Годината е 1947. Народното събрание снема имунитета на Никола Петков, когото арестуват още в парламента. Обесен е три месеца по-късно след режисиран процес. Комунистическата партия вече не се нуждае от опозиция за пред света и затова я премахва.

 

Източник: www.capital.bg

Публикувана в У нас

Анонимните сигнали и медийните публикации са сред основните способи, с които Националното бюро за предотвратяване на корупцията (НБПК) ще проверява около 10 000 български политици, високопоставени държавни служители и местната власт.

Това става ясно от проект на Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности и мотивите към него, които са публикувани за обществено обсъждане, предаде репортер на БГНЕС.

Публикувана в У нас

Алекс Алексиев е първият кандидат за Европарламента, който ще участва в изборите като независим. Алексиев ще бъде подкрепен от инициативен комитет, който се сформира около Движението за енергийна независимост на бившите депутати от СДС Димитър Иванов и Иван Сотиров, съобщава за сайта pozicia.eu самият Сотиров, като уточнява, че официално това ще стане в събота.

Публикувана в У нас

"Ранобудните студенти" организират тази вечер поредния протест заради скандалното увеличение на депутатските заплати, вдигнати с гласовете на БСП, ДПС и Атака. Те призоваха гражданите да напълнят площадите. Демонстрацията им започва тази вечер от 18.00 часа пред Министерския съвет, съобщават организаторите на страницата си във Фейсбук. Участие са заявили над 1550 души.

Публикувана в У нас

Депутат от управляващата и депутат от основната опозиционна партия се сбиха в Меджлиса, след което вторият е откаран за лечение в болница, съобщи агенция Фокус, позовавайки се на турските медии.

Публикувана в Свят

От 200 до 400 хиляди струва депутатско място, заяви лидерът на РЗС Яне Янев по бТВ, който разгроми наред всички власти – законодателната, изпълнителната, съдебната и медийната . Такива народни представители има във всички парламентарни групи без изключение. Янев даде за пример двамата напуснали ГЕРБ. Те нямат собствена воля, добави той. Моята група в предишния парламент  се разпадна, защото депутатите бяха купени.

Публикувана в У нас
Четвъртък, 12 Декември 2013 10:43

БСП отлага финансовия контрол над СРС

БСП иска да се отложи финансовят контрол върху подслушването. Депутатите от Коалиция за България Димитър Дъбов и Атанас Мерджанов, които са председатели на парламентарните комисии за контрол върху СРС и вътрешна сигурност внесоха законопроект с единствения замисъл да се отложи с година обещаното налагане на финансов контрол върху употребата на специални разузнавателни средства, съобщи Капитал. 

Публикувана в У нас

„Случващото се още веднъж ми затвърждава извода, че и изпълнителната комисия, и ръководните структури в ГЕРБ трябва да бъдат обновени с нови лица и доказани експерти и професионалисти с модерна визия за управлението на страната, което ще предложа на конференцията през февруари". Така Бойко Борисов, който все още е в Израел, коментира във Фейсбук напускането на втори депутат от парламентарната му група.

Публикувана в У нас

Напук на сирийската криза и ситуацията там българска делегация от депутати и бизнесмени ще посети Дамаск "с цел бизнес" между 7 и 10 декември. Това съобщи лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Той обяви, че делегацията, в която ще участва и той, ще бъде посрещната на държавно ниво. Новината подплътява съмнението, че партията е финансирана от диктатора Башар Асад. От три независими източника Свободен народ он лайн научи, че „Атака” от самото си начало има тесни връзки с управлението на Дамаск, което се грижи за нейното добруване. Сидеров потвърди това с думите: "Смятам, че се изкривява информацията за Сирия и че законовото управление на Сирия е в ръцете на президента Башар Асад, което се представя като някакво узурпаторско управление".

Публикувана в У нас
Страница 1 от 3