Потребителският съвет към ЧЕЗ обсъди предприетите от „ЧЕЗ Разпределение“ мерки за подготовка на мрежата за зимния сезон, както и най-разпространените модели на потребление на електроенергия през това време на годината. Васил Василев, директор „Експлоатация и поддържане“ в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД обърна специално внимание на новите автоматизирани устройства, които ЧЕЗ Разпределение внедрява в мрежата, за да съкрати значително времето за локализиране на аварии. Компанията инвестира в подобни съоръжения над 3 млн. лв. само през 2018 г.

 

Членовете на Потребителския съвет обсъдиха сезонността в консумацията на електроенергия. Експертите посочиха най-големите енергийни консуматори в едно домакинство и откроиха конкретни поведенчески и инвестиционни мерки, които са в състояние да доведат до намаляване на месечната консумация на електроенергия с 15% до 50%.

 

Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт представи проучване на ефективността и разходите за отопление с различните съществуващи системи – термопомпи, електричество, централно газо- и топлоподаване, котли на газьол и други. Според резултатите от анализа, ако искаме да имаме по-икономични и ефективни системи за отопление в нашите домове, те трябва да бъдат насърчени с адекватна държавна политика и регулаторни решения. В противен случай ще дишаме най-мръсния въздух в Европа, добави Диловска.

 

Потребителският съвет към ЧЕЗ е създаден през 2013 г. В него членуват потребителски, граждански и експертни организации, които припознават като своя кауза защитата на правата на клиентите и подобряване на процесите на обслужване в съответствие с най-добрите европейски практики – Комисията за защита на потребителите, Българска национална асоциация „Активни потребители“, Федерация на потребителите в България, Независим съюз на потребителите в България, Европейски потребителски център, Български потребителски център, Институт за енергиен мениджмънт, Технически университет – София.

Публикувана в У нас

На 12 октомври 2014 г., вестник „Труд“ публикува текста на Цветелина Катанска „Напрежение в Енергийния борд заради анализ на цената на тока“ (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4363672 ). В него се съобщава, че „предложение за подробно изследване на цената на тока и разходите на дружествата внесе напрежение на последното заседание на енергийния борд, показва протокол от заседанието. Според него от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) са предложили да се направи анализ на начина, по който се образува цената на тока, какво печели всеки участник по веригата и да се направи разграничение межоду намеренията и действително направените разходи на ЕРП-тата“.

 

Въпросният текст е напълно добросъвестен и неутрален по отношение на спорещите страни, но все пак от него не става в достатъчна степен ясно за точната формулировка на исканите анализи, които предизвикаха твърде показателни спорове на заседанието на Енергийния борд. За част от публиката, формулировката им може и да е тежка и „трудно смилаема“, но всички, които са поне малко изкушени от тези проблеми ще разберат добре за какво става дума и ще си направят изводи от острата реакция на двама – трима не случайни членове на Енергийния борд.

 

На 23 септември 2014 г., от името на АИКБ бяха направени следните предложения за предстоящите Задачи за анализ пред експертната група по електроенергетика:

І. Да се проследи и анализира веригата на стойността по отношение ценообразуване на електроенергията, следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

ІІ. Да се анализира веригата на добавена стойност като производствен показател, следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

ІІІ. Да се проследи и анализират генерираната печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) – като абсолютни стойности и като маржове, следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

ІV. Да се проследи и анализират капиталовите разходи (CAPEX) – като абсолютни стойности  - разграничими като намерения и реално реализирани за конкретен отчетен период, както и по отношение необходимо присъщи (заместващи) и като такива с цел икономически ръст и/или увеличение на пазарен дял, и/или одобряване на икономическа ефективност, и/или отговаряне на нормативни изисквания (екологични, условия на труд, технологични), следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

V. Изграждане на база-данни с референтни стойности по цитираните по-горе показатели (бенчмаркове) за съответната група – в динамичен ред, за да се проследят технологично развитие и ресурсна цена.

 

Както се вижда, става дума за предложение във формат „4 плюс 1“ - да се направят четири анализа, които да се обобщят в една база данни.

 

В заключение беше подчертано, че „при така разработен анализ, отчетливо ще се видят разпределителните фактори, ще се разграничат интересите на участниците, ще се направят изводи и препоръки за области на въздействия, подходящи инструменти за въздействия и търсени политики“.

 

Тъй като на заседанието изрично беше поискано да се посочи, кои са „шестте основни категории участници“, позволявам си да ги изброя и тук:

 

Енергоносители – 1.1. Въглища – местно производство и внос; 1.2. Ядрено гориво – внос; 1.3. Газ – местно производство и внос; 1.4. Течни горива – местно производство и внос; 1.5. Водни ресурси – местно производство; 1. 6. Вятър – местно производство; 1.7. Слънце – местно производство.

 

Производствени мощности – 2.1. Топлоцентрали; 2.1.1. Държавни – МИ2; 2.1.2. Частни американски – AES и Contour; 2.1.3. Частни български – напр. Брикел; 2.2. АЕЦ Козлодуй; 2.3. Ко-генерации; 2.4. Ветрови централи. 2.4.(а) Слънце – соларни и фотоволтаични; 2.5. НЕК – ВЕЦ , ПАВЕЦ; 2.6. Други.

 

Търговия – 3.1. Търговци на свободен пазар; 3.2. Търговци на свободен пазар; 3.3. Търговци – износ;

 

Диспечиране и мрежа – 4.1. ЕСО.

 

Дистрибуция – 5.1. CEZ; 5.2. EVN; 5.3. EnergoPro.

 

Потребители – 6.1. По отношение енергомрежи; 6.1.1. Високо напрежение; 6.1.2. Средно напрежение; Ниско напрежение; 6.2. По отношение характер; 6.2.1. Небитови (може да се ползва с условности и „Индустриални”) потребители; 6.2.2. Битови потребители; 6.3. По отношение товаров профил; 6.3.1. Бандов товаров профил; 6.3.2. Пиков, цикличен или ацикличен, но небандов товаров профил.

 

Предложението на АИКБ беше много силно подкрепено от представителите на повечето работодателски и синдикални национално представителни организации на социалните партньори, както и на редица отраслови организации. Спомням си, че беше подкрепено с изрични изказвания от Валентин Златев – Българска петролна и газова асоциация; Камен Колчев – КРИБ; Николай Вълканов – Българска минно – геоложка камара; от представителя на КТ „Подкрепа“ и други участници в Енергийния борд.

 

Остро против се изказа новата председателка на ДКЕВР – Светла Тодорова. Не толкова остро но против се изказаха Иванка Диловска (в Енергийния борд тя представлява БСК, но в работната група по „Електроенергетика“ тя представлява CEZ и EVN) и Красен Станчев. Аргументите и на тримата бяха, че „сега е важно да решаваме други неща, а не да се занимаваме с детайли“. Мисля, че Красен Станчев каза крилатата фраза, че на участниците в Енергийния борд „числата са им в главите“ и няма нужда от подобни анализи.

 

Техните аргументи бяха посрещнати доста остро от подкрепящите предложението и няколко души поискаха да се подложи на гласуване. На репликата, че „числата са в главите на членовете на Борда“, се отговори, че и тъй и тъй са в главите, та не е лошо да се споделят с всички. Пък и не е сигурно, че става дума за едни и същи числа. Изобщо обстановката се понагорещи.

 

Вицепремиерът Захариева, която през цялото заседание не постави нито един въпрос на състезателно гласуване, подкрепи по принцип предложенията на АИКБ и заяви, че независимо от срока, в който ще се изпълнят тези анализи е добре да ги има. Дори и да не бъдат изпълнени в тяхната цялост. (Имаше реплика, че искаме огромен труд, който примерно ДКЕВР би могла да свърши за година и половина. Репликата беше на председателката на ДКЕВР и на Иванка Диловска).

 

Така се стигна до положението, нашето предложение да бъде прието по принцип. В същото положение се оказаха и всички останали предложения, включително и прословутият анализ на рисковете за българската енергетика.

 

В заключение би могло само да се добави, че ако бъдат публикувани данните за това кой за кои експерти в групата по „Електроенергетика“ е гласувал, на всеки човек с минимална интелигентност ще му стане ясно какви лобистки платформи и коалиции се формират в Енергийния борд, кой на кого е симпатичен и защо предложенията на АИКБ не се харесаха на някои хора.

Публикувана в Гледища