“Петър Богдан е написал своя opus magnum и той, за щастие, е запазен и намерен. С неговото откриване се дава възможност авторът да заеме своето място сред най-великите българи като голям интелектуалец с европейска култура и европейско мислене, който не се е съмнявал в това, че родината му „живее чрез духа“ през далечния ХVІІ век, за който знаем малко, но за който имаме вече един скъпоценен документ: първото историческо и културно изследване на „бащината земя“.”

 

Така проф. Лилия Илиева от Югозападен университет "Неофит Рилски" завършва кратката си статия, включена в подготвения за излизане брой 1 на списание „Балканистичен преглед”.

 

От него става ясно, че професор Илиева е открила авторският ръкопис на първата история на България. Тя е написана на латински с обем от 200 страници, разделени в 70 глави, а неин автор е Петър Богдан Бакшич от Чипровци, францисканец, станал по-късно католически архиепископ. Трактатът е писан на латински, около век по-рано от Паисиевата история.

 

Той е озаглавен емоционално „За древността на бащината земя и българските неща", а професор Илиева го е открила в библиотеката на университета в Модена – един от най-старите в света. Предстои издаването му, съпътствано с научен коментар, бележки, факсимилие и превод на трактата.

 

Това може да се окаже едно от големите открития на българската историческа наука. Проф. Илиева в статията си припомня, че като млад историк още Божидар Димитров работи по делото на Петър Богдан и данните за неговия исторически труд, но едва сега се удава на наш учен да се натъкне на самия ръкопис.

 

Предварителната информация за него сочи, че текстът се занимава предимно с историята на католицизма в България. Според откривателя на документа обаче – „прави впечатление неприязненото отношение към турската власт в бащината земя, която е отразена и в известните досега негови писма до Ватикана. Без съмнение неговият текст, познат на населението в католическите селища на Северозападна България, е имал роля за подготовката и избухването на Чипровското въстание през 1688 г., вече – след неговата смърт.”

 

Едно е сигурно, българската историческа наука ще има повод за сериозни и задълбочени дебати (искрено се надяваме те да бъдат позитивни и строго ситуирани в полето на науката). Не искаме да вярваме, че ще се намери някой „герой”, който да противопоставя делото на Петър Богдан и това на Хилендарския монах. Ще се намери сигурно някой, който нехигиенично ще наблегне на факта, че католик е написал първата ни история. Нищо. Заглавието на трактата оборва всички бъдещи скептици – става дума за бащината земя и българските неща.

 

Да го запомним – написано е още през 1667 година.

Публикувана в У нас

Ако не бяхме влезли на 1 март 1941 г. във Втората световна война, щяхме да бъдем прегазени от германската армия. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.

 

„Нека погледнем какво се случи с Югославия – нашите земи може би щяха да бъдат дадени. Южна Добруджа щеше да бъде взета от Румъния обратно, един от малкото сериозни успехи би бил пропилян по този начин. Могат всякакви варианти да се разглеждат. Когато се разсъждава за събитията от онези далечни години не бива в главите ни да е матрицата на днешното статукво”, заяви проф. Павлов.

Публикувана в У нас