БСП има 56 агенти на Държавна сигурност в листите си за местните избори на 25 октомври. ГЕРБ е с 39, а ДПС с 38.

Това установи проверка на комисията по досиетата, чиито резултати бяха огласени днес. Проверени са 9092 лица, а всички бивши сътрудници са общо 267.

Само 3% от кандидатите за кметове на местните избори са сътрудничели на ДС.

Всички парламентарно представени партии и коалиции имат в листите си агенти на ДС. След БСП, ГЕРБ и ДПС е АБВ с 12 агенти, Реформаторският блок с 10, НФСБ с 7. "Атака" има 5, от БДЦ са с 4-ма агенти, а сред кандидатите на ВМРО има трима бивши сътрудници.

Останалите са от различни извънпарламентарни партии и коалиции. Предстои в допълнителни решения по области Комисията по досиетата да обяви агентите сред кандидатите за общински съветници.
Издигнатите от БСП Диан Цонев (Търговище), Георги Георгиев в Ботевград и Георги Тодоров в Шабла са били агенти на ДС. Издигнатият от ГЕРБ в Антон Стоил Карагьозов също е бил сътрудник на ДС. Агентите на ДС сред кандидатите на ДПС са предимно в по-малки населени места.


Пълният списък на агентите на ДС сред кандидат кметовете можете да видите тук.

 

Източник: www.offnews.bg

Публикувана в У нас

Увлечени от високия градус на изборните вълнения лесно може да останем с впечатлението, че първият тур на местните избори е сериозно политическо събитие. Те разбира се имат някакво значение, но един от парадоксите на този вот е, че той много повече затвърждава статуквото, отколкото носи някаква промяна.

 

1. Без промени в правителството
Една от големите интриги по време на кампанията беше дали резултатите ще предизвикат промяна в управляващата коалиция. Логиката беше, че изборите ще са като голямо социологическо проучване. Ако резултатите от него покажеха голямо разминаване между разпределението на силите в парламента и реалната подкрепа за партиите, то можеше да се говори за нови избори за Народно събрание и съответно формирането на различно мнозинство. Това изглежда няма да се случи.
Точният анализ на гласовете разбира се ще бъде направен след като излязат официалните резултати, но и данните от exit poll-овете са достатъчни, за да се види, че подкрепата за партиите във властта не се е променила особено след една година управление. ГЕРБ, въпреки, че води много, продължава да е далече от пълното мнозинство, така че няма особена изгода да предизвика нови избори. В такава позиция можеше да е Реформаторския блок, ако беше увеличил чувствително резултата си. Тогава десните можеха да заложат на самостоятелна коалиция с ГЕРБ и така да се освободят от левите спирачки на АБВ и популистките турбуленции на Патриотичния фронт. Реформаторите обаче получиха на местните избори приблизително толкова гласове, колкото и на парламентарните, така че този сценарий също е нереален. Всъщност за блока това може да се брои за успех - след една година неуспешни опити да се заздрави съюзът между десните партии и след буксуването на важните реформи, дори същият резултат изглежда като доста добро представяне за РБ.
Най-малките партньори в управляващата коалиция също нямат никаква изгода да искат нови избори, защото пак биха били на ръба да влязат в парламента.
Претенции за нови избори няма как да има и от опозицията. БСП губи макар и малко подкрепа, което в комбинация с не особено доброто й вътрешно състояние трудно може да даде каквито и да е основания да иска предсрочни избори.
ДПС продължава да е в позицията да бъде стабилен партньор на ГЕРБ, но в същото време и продължава да е толкова неприемлива за повечето хора, че засега няма да влезе във властта официално. Това партньорство ще продължи да е безмълвно и по места.


2. Достъпът до милиардите - добре контролиран
Освен в изпълнителната и законодателната власт обаче по всичко личи, че статуквото ще се запази и в местната. Кампанията за изборите мина без абсолютно никакви изненади, без неочаквани обрати, на политическата сцена не изгряха нови звезди, нито имаше каквито и да е нови идеи, които да предполагат сериозна промяна в някой от големите градове. Начинът, по който се проведе кампанията - с огромно количество видими доказателства за купуване на гласове, нови регистрации и фактът, че на много места местни феодали запазиха постовете си, показа, че на това ниво нищо ново не може да се очаква. По-скоро още от старото.
Фактът, че на много места кампанията се сведе до кофи асфалт, снимки до табелите с европроекти и обещания какво още ще се направи с еврофондовете, показа че нивото в градовете е вече толкова ниско, че в момента всяко дори базово подобрение (защото европарите са за това) на качеството на живот се вижда като огромен напредък и заслуга на кмета.
Това помага изключително много на модела на ГЕРБ - взаимно подпомагане на местната и централната власт. В него правителството работи много активно с кметовете за усвояване на средства от еврофондове и централния бюджет. Това води до "видими резултати" в съответните градове - инвестиция, която се връща и на парламентарните избори. Ако не сте разбрали - вотът в неделя беше за достъпа до единственото свежо финансиране в националната икономика: през тази година 1,8 млрд. лв са влезли през еврофондове, като огромна част от тях минават през общините. Така ще е и в следващите години.
Условия за бизнес, отвореност на общините, публични регистри за имоти и разрешителни, въвеждането на по-ниски срокове за обслужване, идеи за развитие - всичко това са теми, които останаха извън "кампанията" на повечето места.


3. Без катастрофи, но с ниска скорост
Това има добра и лоша страна. Добрата е, че резултатите от изборите запазват политическата стабилност в страната. Формулата на властта днес изглежда малко по-стабилна и едва ли скоро ще има внезапни шокови промени. Това създава предвидимост и принципно е хубаво. И тук е уловката.
Стабилността би била хубава, ако това управление енергично променяше страната към по-добро. Една година след като получи властта, мнозинството не успява да прокара основните реформи, които биха довели до някакъв чувствителен прогрес. Съдебната реформа още не е провалена, но не е и особено сигурна. За борба с корупцията се говори, но колкото повече думи, толкова по-малко резултати. Най-активно като че ли се движат нещата в здравеопазването, но там резултатите трудно ще отговорят на очакванията. Образованието вече дори не е тема за обсъждане.
Тъжната новина е, че днес в България стабилност е добра новина, тъй като ни спасява поне от катастрофи от типа на коалицията "Орешарски". Но скоростта, с която се движим, не обещава да се вдигне особено.


4. Бюлетините за референдума - показно за местни лобита
В провеждането на изборите обаче имаше две събития, които заслужават по-внимателен анализ. Първото е ситуацията с бюлетините за референдума. Те, както си спомняте от неделя, първоначално бяха давани само при поискване, което беше откровен опит за намаляване на избирателната активност и така намаляване на валидността от допитването.
За това има две възможни обяснения. Първото е да се е случило след съзнателно решение от страна на ЦИК. За да стане това трябва представителите на всички партии в него да са се разбрали да провалят референдума. Предвид сравнително бързата реакция на ЦИК в неделя, това е малко вероятно. По-възможният сценарии е местните избирателни комисии да са решили да го направят, отново под влияние на партийни централи. Това означава, че на локално ниво активистите са способни да манипулират изборни резултати с апаратни техники. Или иначе казано е възможно някакви местни Гочоолу и Дочоолу да стрелят директно и безнаказано в краката на демокрацията. Ако тази история не бъде разследвана и изяснена, ако не бъдат открити конкретните виновници за това, следващият път те ще променят и резултатите, ако вече не го и правят.


5. Свалянето на сайтовете
Хакерската атака срещу сайтовете на ЦИК, ГРАО, МВР и МВнР е другият изключително важен елемент, който заслужава специално внимание. Това на практика беше нагъл опит за манипулиране на изборните резултати (поне от референдума) и създаване на хаос. Фактът, че нито една хакерска група досега не е поела отговорност за този ход, подсказва две възможни обяснения, по които изглежда работят и службите. Първото е, че тя идва от друга държава. Коя е тази държава, която има интерес да предизвика хаос и способности да организира такава атака, разбира се, на етапа може само да се спекулира. Вторият вариант е някой от България да е платил за организирането й с подобни цели - да саботира референдума и да разклати доверието в провеждането на изборите. И в двата случая реакцията трябва да бъде в две посоки - сериозно разследване на случая заедно с партньорските служби и спешно увеличаване на капацитета да се спират подобни атаки срещу българската телекомуникационна инфраструктура.
Но и двата по-горни случая не бива да бъдат оставяни без последствия. Те са част от цяла верига опити (кои успешни, кои не) за влияние върху изборите, настроенията, процесите и резултатите - и като такива, са изключително опасни. Както е вече видно, оставени без контрола на прокуратурата и МВР, купуването на гласове и бърникането на избирателните списъци чрез нови регистрации по места са тактика, която променя изборната карта на България постоянно.


6. Огромното количество подкрепили електронното гласуване
Ако управляващите пренебрегнат резултатите от допитването в неделя, също ще направят голяма грешка. Референдумът за електронното гласуване може и да не успя категорично, но тези близо 1.8 млн. души, които го подкрепиха, всъщност показва много ясно колко много хора застават зад идеята за радикална промяна в политическата система. Правилата за провеждане на такъв тип допитване са такива, че много трудно може да се стигне до гласовете, които са нужни, за да се задължи парламента да действа. В същото време волята на 1.8 млн. човека е нещо, което много трудно може да бъде пренебрегнато. Или ако бъде, то ще има сериозни политически последствия. Много внимателен анализ заслужават и разпределението на гласовете по възрасти, населени места и партии. Според данните от exit poll-овете за електронното гласуване са гласували не само "умните и красивите" от жълтите павета на София. Бюлетина с "ДА" са пускали както хора от малките градове, така дори и от селата. Подкрепилите електронното гласуване са симпатизанти на не само на Реформаторския блок и ГЕРБ, но и БСП и забележете - ДПС. Подобно обединение около една кауза е практически без аналог в съвременната ни история.

Отказът на властта да чуе какво точно искат подкрепилите референдума би бил една от големите й грешки. Игнорирането на това желание ще превърне енергията, канализирана в момента от референдума в недоволство към управлението, а и цялата политическа класа в момента.
Зад подкрепата за електронното гласуване освен това стои нещо много по-голямо - недоволството на хората от представителите им във властта и желанието на хората за промяна в политическата система. Ако управляващите не чуят това желание сега, когато е казано с тих и спокоен тон, след не много време ще им се наложи да чуят отново виковете и лозунгите, които искат същото. Въпросът тогава ще е не дали ще се отговори на тези очаквания, а само кой ще го направи. И тези, които си запушат ушите сега, едва ли ще имат думата после.

 

Източник: www.capital.bg

Публикувана в У нас

Проведеният паралелно с местните избори на 25.10.2015 г. Втори национален референдум по въпроса: за или против електронното гласуване, вече е в историята. Самото му провеждане е успех на гражданите, събирали подписка за него, както и личен успех на Президента Росен Плевнелиев, който има своето право да е въодушевен от резултатите от него. Трезвият анализ на числата би следвало, обаче, да охлади президентския ентусиазъм.


Първо, нека да припомним нормативната основа, при която се състоя вторият референдум. Миналите през юли 2015 г. с много мъки поправки в закона /ЗАКОН ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ И МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ/, не доведоха до промяна в най-важната му част, а именно член 23, които определя, кога един референдум се счита за успешен. Така остана правилото: „Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.” За съжаление на всички поддръжници на електронното гласуване, победили противниците му с резултат в проценти 70:26 (при 4 % недействителни бюлетини), в референдума са взели участие малко над 2,73 млн. гласоподаватели, докато на последните парламентарни избори са гласували 3,5 млн. човека. При тези числа и при данните от ЦИК, които дават избирателна активност от 39,67%, намира приложение следващият текст от закона: „Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание …”, за по-нататъшно разглеждане.
Излиза, че при така действащия закон резултатите от Втория референдум са същите като при Първия референдум: за или против ядрената енергетика, проведен на 27.01.2013 г., малко преди да падне кабинетът Борисов 1. Нали си спомняте, какво стана после - въпросът за развитието на ядрената енергетика на България беше внесен повторно в Народното събрание и безславно приключи – явно избирателна активност от 20,22% на референдума не стимулира особено депутатската активност, въпреки резултата от 61:38 „за” ядрената енергетика. Странно защо Президентът Плевнелиев смята, че сегашните 39,67% участие ще накарат народните избраници тутакси да се размърдат.


Логично е да се предвиди, че нищо подобно няма да настъпи в днешното 43-то Народно събрание. Електронното гласуване е може би последната възможност за българските граждани да се измъкнат от желязната хватка на партиите на статуквото, възможност, която би се открила при масовото включване на избори на близо 1 млн. наши сънародници зад граница, които няма как да бъдат напазарувани с кебапчета, ток, вода, екскурзии или направо с левове в брой. Този рубеж е твърде важен за наследниците на партията-майка БКП от БСП, ГЕРБ, ДПС и останалите от кохортата, която продължава да си прибира по 12 лева на глас на година от „постната пица” на народа (за една година от бюджета ще бъдат отделени за партиите над 35,6 млн. лв., а за четири години – близо 143 млн. лв.) и никой от тях няма интерес да го предаде без бой. Много за сигналите, че депутатите ще дадат отпор – Президентът вече ги посочи на днешната си пресконференция.


Затова гражданският натиск трябва да продължи без отслабване, както по отношение на нови промени в закона за референдумите, така и спрямо народните избранници. Може пък респектиращият резултат от 70:26 „за” да ги постресне, а и Росен Плевнелиев е на страната на електронното гласуване. Рано или късно то трябва да се случи.

 

ВАЛЕНТИН МОНЧОВСКИ

Публикувана в У нас

Промените в Конституцията, които се предлагат от правосъдния министър, имат за цел единствено да сменят състава на Висшия съдебен съвет. Това обяви в ефира на bTV заместник-председателят на парламентарната група на БСП Корнелия Нинова.

Припомняме, че на заседанието на временната комисия за конституционните промени левицата отказа да даде подкрепа за тях, което накара самият министър Христо Иванов да отиде при ПГ на БСП и да се опита да ги убеди да променят позицията си. 
Срещата обаче остана без успех, а ДСБ лидерът Радан Кънев обвини колегите си от ляво, че отказват подкрепа не с реални мотиви, а единствено с цел да не разклатят позицията си на опозиция.

Публикувана в Гледища

Ученици и студенти ще гласуват по общия ред на предстоящите местни избори, съобщи във Варна зам.-председателят на ЦИК Мария Мусорлиева. Досега възпитаниците на висшите училища имаха възможност да упражнят правото си на вот със студентска книжка.

 

На изборите есента обаче това ще става с лична карта. В Изборния кодекс е предвидено те да бъдат освобождавани от учебни занятия предния ден, в деня на вота и през следващия, за да гласуват по постоянен адрес. Няма да бъдат издавани удостоверения за гласуване на друго място.

Публикувана в У нас

Централната избирателна комисия започва разяснителна кампания под мотото „По-близко до избирателите”. В периода от 6 до 24 юли 2015 г. членовете на комисията ще посетят всички 28 областни центрове в страната.

 
Те ще запознаят представителите на администрацията, ангажирана с организационно-техническата подготовка на изборите, с важни моменти в подготовката и произвеждането на изборите за общински съветници и кметове. 


Освен това членовете на комисията ще отговорят на въпроси на граждани, свързани с упражняване правото на глас, изискването за уседналост, гласуването с преференции и др.

Публикувана в У нас

Преди 15 септември ще приключат ремонтните дейности по бул. "Цариградско шосе" и пътуващите ще могат да се придвижват без проблеми и при по-добра асфалтова настилка от "Орлов мост" до началото на магистралата "Тракия". Това коментира в отговор на журналистически въпроси кметът на София Йорданка Фандъкова, следкато провери дейности по асфалтиране в отсечка от булеварда, след отбивката за ж.к. "Младост".

По думите й основните участъци от булеварда ще бъдат пуснатиза движение в началото на септември, а до края на октомври ще се работи само по локалните платна, което не пречи на основното движение.

Публикувана в У нас

Йордан Лечков ще се кандидатира за кмет на Сливен, съобщава"Фокус".


Кандидатурата ще бъде подкрепена от новорегистрираното Движение "Обединени региони"/ДОР/, в което Лечков е председател коалиционен партньор.


Сред основните цели на ДОР са развитие на Сливен и осигуряване на по - добър живот на неговите жители, а в дългосрочен план - промяна в държавното законодателство така, че да се осигури повече самостоятелност на регионите, като се преодолее съществуващото в момента тоталитарно централизирано държавно финансиране.

Публикувана в У нас

Спортните резултати ще дойдат, когато обърнем внимание на децата и спортната инфраструктура. Това обяви пред bTV министърът на младежта и спорта Красен Кралев. Той обясни, че се предвиждат повече часове по физическо, както и повече пари за детско-юношеските школи. Кралев представи данни, според които от 2500 училища в страната близо 800 нямат физкултурни салони.


Министърът обясни още, че е належащо тотото да бъде в много добро състояние, защото спортът се издържа от него.

„Мениджърският екип трябваше бързо да се ориентира към новите предизвикателства, да измисли подобрения на сегашните игри. Първата промяна вече е факт. Ако досега Българският спортен тотализатор е произвеждал 10 печеливши от тотото, този път гарантираме, че 10 милионери ще бъдат щастливците през 2015 г.“, подчерта Красен Кралев.

Публикувана в У нас

БСП ще има своя делегация на Парада на победа в Москва. Това стана ясно от изказването на лидера на столичната организация на БСП Калоян Паргов пред Росен Георгиев в предаването "Разговор" на Хаштаг-BG. "Въпросът, свързан с 9-ти май, беше разгледан на няколко заседания на Изпълнителното бюро на БСП. На 9-ти май, разбира, се ще има традиционното почитане с венци на Паметника на съветската армия. В повечето областни градове ще имаме събития заедно с патриотичните и русофилските движения като цялата година ще мие под знака на 70-годишнината. Това значи, че и след 9-ти май ще имаме събития свързани с темата", каза още Калоян Паргов.

Публикувана в Очи в очи
Страница 1 от 2