Въпреки припламването на „драмата“ около Истанбулската конвенция, политическият сезон приключи, осветен от фойерверките, предизвикани от управляващото мнозинство и най-вече от съставляващото го малцинство.

 

Краят на етюда, разигран от управляващите бе предизвестен – тържествена обява, че коалицията е единна, мощна, почти неприкосновена и настроена маратонски, сиреч - най-малко един пълен мандат. Между редовете на посланието на премиера лесно можем да видим едно негово предупреждение към младшите партньори в коалицията – „оставка и предсрочни избори мога да предизвиквам единствено аз, за справка – 2013-та и 2016-та…“.

 

Категорично обаче – напълно логично и заслужено, призът за най-активен отбор през заминалия си политсезон трябва да се присъди на патриотите (сборът между НФСБ на В. Симеонов, ВМРО на Кр. Каракачанови и „Атака” на В. Сидеров). Тези тримата и обкръжението им бяха навсякъде, вербално и визуално доминираха и запълваха телевизионни екрани, вестникарски страници и виртуални такива. Неуморно си подаваха топката - като една футболна Испания, като същинска „Барселона“. Стотици, хиляди пасове, приковаващи вниманието на аудиторията. Е, ясно е, че владеенето на топката не означава качество и ефективност, но поне си непрекъснато пред очите и в ушите на хората.

 

Тук една голяма скоба, което ще е и лайтмотив на текста, а именно – електоратът. Той се готвеше или вече беше на море и въобще не разбра за вълненията сред патриотите. За плажуващия българин драмите там и всичко изприказвано около тях все едно не са се случили. Уви, щеше да е същото дори и той да не беше на плажа. Просто правещите политика у нас отдавна са отблъснали хората от себе си, те не им вярват, не се интересуват от вълненията там, примирили се със съдбата си да се родят и живеят не когато и където трябва. Тези, които пък не се примиряват, просто хващат самолета.

 

Това обаче не попречи на Сидеров и компания мощно да ни припомнят за съществуването си. Акцентирам върху лидера на Атака, защото той бе двигателят, Сидеров изригна, изненадвайки и чужди, и свои. Много внимателно трябва да се анализира това негово действие. Дали не е знак за нещо наближаващо? Емблематично е свойството на Сидеров да оцелява в политиката, предприемайки спасителни и съхраняващи действия. Той знае 2 и 200, дори и 2000. Преминал е от „Осанна“ до „Разпни го“ и обратно. Майстор е на асиметричните ходове и маньоври. Никой не бива да го подценява или лековато да приема думите му „аз съм учил Симеонов на политика“. Щом толкова рязко премина в атака, значи има причина. Или иска да си изгради доминираща позиция в коалицията, или е усетил, че бъдещето ще му наложи да играе соло и започва подготовка за поредната смяна на пластовете.

 

Колизията в патриотичната коалиция всъщност бе челен сблъсък между двама, преминали през различни състояния и взаимоотношения – преди приятели, после врагове, отново приятели, за да стигнат до най-лошото – коалиционни партньори.

 

Връщаме се обаче към лайтмотива – суверенът въобще не се интересува от драмите им – той е на море.

 

Но защо Сидеров срещу Симеонов, къде е Каракачанов, ще попита някой, все пак изкушен от страстите на политиците ни. На войводата му е приписана май ролята на балансьор, на човек, от когото се очакват именно тези думи – „абе вчера пихме кафе при премиера, но не чух Симеонов да казва, че ще напуска коалицията“. Пък и Каракачанов е в ситуацията на политик хем сбъднал мечтата си – военен министър, хем попаднал в къща, за чийто ремонт трябват страшно много пари, а той няма откъде да ги намери Язък му за мечтата, би казал някой чешит от махалата.

 

Но да се върнем на двете „С“ – Сидеров – Симеонов, а и да припомним отново, че на хората не им пука какво се случва по патриотичната ос Парламент – Министерски съвет. Те са на море и ругаят лошото време и дъжда и единственият им коментар, който замесва политиците е ядовитата констатация – „Каквато държавата, такова и времето, м…….“.

 

Волен атакува изненадващо, мощно и продължително. Той уцели партньора си по най-болезненото – малко надолу и извън правилата, но всъщност, знае ли някой какви са те. Сидеров обруга, постави под съмнение и дори заподозря умисъл в може би най-голямата управленска гордост на Валери Симеонов – каузата му за шума и борбата срещу кръчмите по морето. Волен почти го унизи, започвайки проверка на симеоновите проверки, обявявайки, че има двоен аршин и вицето съсипвал туризма ни. Той не се спря дори и след умиротворителната сбирка при премиера Борисов. Ден по-късно лидерът на „Атака” обяви, че ще иска преразглеждане на приетия на първо четене Закон за защита от шума в околната среда, както и на друга инициатива на Симеонов - промените в Закона за устройство на територията. И всичко това гарнирано с приказки от рода „Не съм го (Симеонов) пратил във властта да утрепва български фирми и заведения, а да вдига доходите и пенсиите“, както и заявление, че вицето трябва да си ходи и лесно ще му се намери заместник.

 

Филм, цирк или нещо друго разиграва атакистът? Каквото и да е, факт е, че той излезе от поредния си тих период и действа с пълна мобилизация. Причините? Възможно е неуспехът на спорните и съмнителни промени в приватизационния закон, инициирани от човек на Сидеров. Срещу тях най-гневно се опълчи именно Валери Симеонов и фактът, че Волен отговори на метафората „редник Киро“ с препратка към „редник Цеко“ е доказателство, че болката е силна.

 

Пък и остава въпросът защо атакистът възнегодува чак сега срещу нещо, започнало още преди повече от година. Може би на приятеля и коалиционен партньор да са му писнали активността и нарастващата популярност на другия. Време е да се покажат политически мускули и да е ясно кой кой е. Все пак догодина идват два важни избора – за европарламент и местни, особено вторите са стратегически за всяка една партия и Волен знае, че е задължително да си в отлична изходна позиция – дори и като доминант в коалиция.

 

Пак е време да напомним – избирателят е на море и въобще не се интересува от събитията по жълтите павета.

 

За момента и тримата лидери на партиите от „Обединени патриоти“ декларират желание за единно явяване на идващите вотове. Но едно е желанието, а друго – реалността, затова поединично – кой, както може и знае, се готвят и за друга сюжетна линия. А Сидеров знае много, а че може го показва от 2005-та насам.

 

„Дежавю”, би възкликнал премиерът Борисов, наблюдавайки страстите у патриотичния си коалиционен партньор. Едва ли някой гражданин помни за така наречения Реформаторски блок. Но Борисов не е забравил за предишните си управленски авери и съдбата им – трагична, леко комична, но поучителна. Те са в небитието, макар че част от тях се прегрупираха и сега пърхат отстрани, мъчейки се да правят политика и да се наложат като коректив. Това обаче е трудно, ако не си във властта и не разполагаш с нейните екстри и ресурси.

 

А отстрани опозиционният хор тихо припява: „Който се хване с ГЕРБ, изчезва…“.

 

Та Борисов помни и знае, че патриотите с убедителното си представяне на последните избори дадоха възможност ГЕРБ отново да управлява. Ако не бяха те, щеше да стане леко конфузно. Но неоспорим факт е, че Сидеров, Симеонов и Каракачанов комай тръгват по пътя на реформаторите. Те могат и да не стигнат до пропастта, но знае ли се. Борисов успя да ги поуспокои на спешна среща в кабинета си, но дали не е временно и дали скоро няма да се наложи герберите да мислят и търсят друга „патерица“, с която да се удържат и балансират във властта? Ако патриотите продължат да се бутат в парламентарната си стая и част от тях непрекъснато да плашат, че ще напуснат властта, Бойко Борисов ще вземе да намери друга опора и току-виж предизвика извънредни избори. И въобще няма да е изненадващо, ако част от тази опора се окаже Волен Сидеров, като логично продължение на случилото през влажното лято на 2018-та.

 

Но на кой му пука? Казват, че август ще е дъждовен, а на фона на прецаканата почивка нищо друго няма значение. И какво да очакваш от държава, в която Бог е високо, а цар няма или поне е зает да ни съди за имотите си…

Публикувана в Гледища

Настоявам за пълно и обективно разследване на безропотното предаване на Турция на всички опозиционери на Ердоган. Предаването на хора на чужда държава може да става само след съдебен контрол.

Публикувана в Очи в очи
Четвъртък, 17 Декември 2015 10:52

„Кой” е истинският домоуправител на РБ

ДСБ иска да си спаси кожата, но не и да признае, че РБ се роди и съществува единствено, за да бъде в кабинета на Борисов

Когато избухна конституционната драма на реформаторите и тяхната шизофрения се обостри така драматично, че зарази всички медии, премиерът Бойко Борисов не прояви признаци на притеснение. Той прие светкавично оставката на Христо Иванов, а дори и минаването на Радан Кънев в опозиция, направено така театрално и позьорски, че на човек му идва да се простреля в черепа, не го хвърли в парламентарен ужас. Това поведение не се дължи на някаква особена политическа смелост или на качества на министър-председателя, а на знанието, че ако има човек, който може да бъде наречен домоуправител на Реформаторския блок, това е той самият.
С оглед на всичко, което се случи - лъжите пред десния електорат, приемането на коалиция с АБВ, съгласяването с участие в управление, което си има за таен партньор ДПС, вече е време да кажем болезнена истина: Реформаторският блок бе създаден с цел участие в бъдещ кабинет на Борисов. Всякакви клетви, че сваляме от власт Орешарски, но не искаме да връщаме ГЕРБ, се оказаха кухи, лъжовни, изпразнени от съдържание и в крайна сметка болезнено нелепи.

Ключът към единството на РБ

от първия миг е в ръцете на Бойко Борисов и зависи от неговото желание да сподели с тях част от министерските кресла. А познавайки добре природата на тяхното лицемерие, той им отстъпи толкова много власт, че те не само преядоха - те се задушиха с нея. Животът удивително повтаря литературата, защото реформаторите заприличаха на рибата-бананка от разказа на Селинджър, която заради своята лакомия не може да излезе от пещерата, където се е заклещила, и в крайна сметка умира. По същия начин подейства свръхдозата власт на реформаторите. Те се опияниха, самозабравиха, а част от тях наистина си повярваха, че са носители на универсалното добро. Достатъчно е само човек да си припомни обясненията на Петър Москов защо не следва партийните решения, а остава в кабинета. Защото, видите ли, добрите хора били постигнали пробив, а ако се оттеглели по средата на битката, това щяло да е тържество на злото. Нека Москов да отиде и да се обясни като сила на доброто пред всички онези, които сега ще чакат направления по 2 месеца за специалист или ще бъдат делени на спешни и не чак толкова спешни пациенти с шанс за лекар след година, за да видим дали те ще приемат тази негова самооценка.
Абсолютна спекулация е обаче да се твърди, че сега Москов и компания, Кунева и останалите кариеристи били поднесли главата на РБ в ръцете на Борисов. Тя е там от ден Първи или поне, откакто десните политологични шамани започнаха с несдържана похот да се опитват да подредят кабинет от реформатори и гербаджии. Между другото това е провал, за който никой не иска да говори и дори да си спомня. Случаят с Реформаторския блок е един голям провал. Провалът на десните шамани.

Фалитът на дясната политология

Крахът на инженерството. Именно десните шамани бяха тези, които продадоха РБ на ГЕРБ като изпечени собственички на публичен дом с пропазарно мислене. Ама то бяха едни дитирамби, че реформаторите ще определят посоката на България; едни буржоазни кикотения, че влизат в управлението и почват да правят по една реформа на час, а дори и повече. Изобщо стратегическите мислители на десницата натикаха главата на реформаторите в тежкия алкохол на властта и сега се чудят защо нейните питомци се държат като хора, на които им се пее "Води ме в някоя квартална кръчма", а не им се протестира много-много. В ГЕРБ бяха изчислили дори и това. Когато се опиташ да опоетизираш желанието си за власт в една канонада от моралистични лозунги, това не те прави ангел, а просто лицемер. В този смисъл излизането на ДСБ от управленския формат не е някаква грандиозна смелост, а просто опит за заличаване на следите, които са оставени на местопрестъплението. Пък и излизането изобщо не е истинско, понеже както видяхме вчера, ДСБ става опозиция, но остава в РБ, който е в коалиционно споразумение за властта. Да не говорим, че във втория ешелон на властта е пълно с костовисти, които се правят, че нищо не е станало и не хвърлят оставки. Това е драмата на Радан Кънев и днешните му "опозиционни" изхвърляния няма как да я прикрият.
Един човек във фейсбук описа най-добре тази парадоксалност в политическото шикалкавене и хленчове на Кънев -

той е "на власт в опозиция"

"честен в лъжите си", "десен вляво". Нарочно го цитирам, защото звучи направо като поезия. Точно тази истерична парадоксалност днес искат да ни я продадат като принципност, въпреки че отдалеч се вижда, че това е опит за спасяване на кожата. Нима още когато бе направен първият исторически компромис, не беше ясно какво ще се случи накрая?
Очевидно то е било ясно за всички българи, с изключение на "невинните" реформатори. И е крайно време да престанем да вярваме на тези политически изверги, които са превърнали лъжата в своя собствена втора природа. Хубаво е, че "свободните граждани" пак излязоха на протест за защита на грантовете си, само че една част от него задължително трябва да бъде пред централата на ДСБ. Защото, ако ще стигаме до корена на проблема, трябва ясно да си кажем, че промените, които предлагаха реформаторите, изобщо не струваха нищо. Така че дали парламентът е приел окастрен техен вариант, или е приел нещо различно - няма никакво значение. Грантаджии няма как да направят свястна реформа на съдебната система. Същото важи и за ГЕРБ.

Две сатанински визии за съда се сблъскаха

и едната загуби. Така че нека сините зомбита да си протестират. Техният опит за овладяване на съдебната система не успя. Ама това не е повод за леене на сълзи. В България трябва да бъде променена системата, за да стане реална промяна. Изнежените граждани и плювачите във виртуалното пространство не само не могат - те не искат да променят нищо. Те искаха просто да дръпнат чергата към тях самите. Заради това Радан Кънев зае позата на страданието и опозиционността. Той бе доведен до мига, в който трябваше да изиграе ролята си, защото иначе лицемерието щеше да го унищожи като фигура. Както и да е - живописно е да го наблюдаваш. Нарушителят на обещанията просто си получи заслуженото. И всеки друг път оправданието "ама не знаехме, че така ще стане" може би щеше да сработи, освен в този случай. Тук всички знаехме, че най-накрая реформаторите ще бъдат захвърлени на бунището. Беше неизбежно. Борисов изпържи и реформатори, и протестъри. И те се обезсмислиха колективно. Това тепърва ще има да го осъзнават.
Заради това най-важният въпрос, който започна да се задава, е дали Бойко Борисов ще се реши

да отиде на предсрочни избори

Има лесен отговор. Той би се решил, ако изчисли, че те ще са полезни за него или най-малкото, че тяхното провеждане ще го отърве веднъж завинаги от реформаторите. Представителите на психодясното в своето обяснение на процесите от последните дни имат един много интересен анализ. Според тях отказът на БСП да участва в дебата за конституционните промени бил тласнал Бойко Борисов към ДПС. Това, разбира се, е различна форма на старата българска дясна лудост, че "червените боклуци са виновни за всичко". Но, ако те смятат тази логика за автентична, то по нея можем да кажем, че напускането на ДСБ по същество укрепи парламентарната коалиция на ГЕРБ, защото трайно остави СДС и Движение "България на гражданите" в орбитата на Бойко Борисов. АБВ, които ще треперят като зайци дали ще влязат в следващия парламент, вече също са част от уравнението на ГЕРБ. Така че "опозиционността" на ДСБ само оздравява, а не наранява управлението. Което все още не означава, че избори няма да има. Означава единствено, че Бойко Борисов през цялото време си е играел игрички с реформаторите, а някои от тях година по-късно вече се опитват да твърдят, че са били изнасилени.
В цялата парламентарна драма има нещо много полезно. Българите наистина видяха кой кой е, но не в смисъла на моралистичните хленчове в медиите на "Америка за България". А в това, че българският избирател най-накрая може да види с очите си кои са господарите на лъжата, лордовете на подмяната, рицарите на безкрайната истерия, продавачите на илюзия. България изгуби една година под знака на нефелна съдебна реформа, а в резултат не спечели нищо. Това е епохата на реформаторите и Борисов. Много шум за нищо. Много власт за нищо. Една празна година. Следващият път, като решите да гласувате за десницата, поне предупреждавайте предварително, за да може остатъкът от здравомислеща България да емигрира навреме.

Източник: http://www.duma.bg/node/114347

Публикувана в У нас

Реформаторският блок няма да подкрепи новия конституционен проект, предлаган от ГЕРБ и ДПС. Това е решила парламентарната група на блока на извънредно заседание в сряда следобед, проведено след промотирането на новия план от премиера Бойко Борисов.


Аргументите на реформаторите са, че не могат да бъдат част от новия консенсус в Народното събрание, който има намерение да внесе изцяло нов Закон за изменение и допълнение на конституцията.

Публикувана в У нас

Лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви, че ако няма воля да се реализират реформите и да се спрат кражбите в управлението, "ние нямаме място в тази власт".

 

На пресконферениция в Шумен, съпредседателят на Реформаторския блок допълни, че сега е ред на парламентарното мнозинство да покаже решимостта си да потвърди реформите, съобщиха от пресцентъра на ДСБ.

Публикувана в У нас

Тези дни отново във форумите пламна дискусия за това, дали един кандидат за народен представител постъпва етично като призовава да се гласува преференциално.

Публикувана в Гледища

В навечерието на изборите за Европейски парламент, самообявилите се за „големи“ политически партии продължават да избягват участието в политически дебати. Във въздуха се носи ароматът на страх от допускане на политически грешки и от разклащане на обявеното от демоскопските проучвания предизборно равновесие. Партиите сякаш чакат прогнозираното „реми“ между БСП и ГЕРБ, за да обявят после, че … всички са победители.

Публикувана в У нас

Неофициално окръжно от Демократи за силна България призова членовете и симпатизантите си да гласуват за неговия кандидат Свеослав Малинов. То бе разпространено в социалните мрежи дни след като бившият лидер на партията Иван Костов подчерта, че гласуването е преференциално и избирателите от партиите в коалицията Реформаторски блок могат да дадат своя вот за своите кандидати. Той заяви, че няма да гласува за Меглена Кунева, която води листата, а за Светослав Малинов, като подчерта, че по този начин не иска да всява раздор в Реформаторския блок.

Публикувана в У нас

Иван Костов ще гласува за Светослав Малинов, а не за Меглена Кунева, която води листата. Пред  bTV той подчерта, че по този начин не иска да всява раздор в Реформаторския блок. Костов коментира, че най-добре ще е РБ да направи кампания на всеки от своите кандидати за изборитеСпоред него РБ може да спечели две евродепутатски места, ако мобилизира всички избиратели на всички партии, които влизат в него, и ако се направят индивидуални кампании. Костов категорично отрече да има влияние върху сегашния лидер на партията Радан Кънев. 

Публикувана в У нас

Десните трябваше да оглавят протестите през лятото на миналата година. Това особено ясно си пролича вчера, при откриването на предизборната кампания за Европейски парламент. "Срещнахме се с г-н Юнкер за няколко секунди и аз успях да му кажа, че ние не сме шеста глуха, а първи челен коловоз", заяви лидерът на ДСБ и товорител на Реформаторския блок Радан Кънев. 

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 8