Уважаеми журналисти и скъпи колеги,

 

В 28-то издание на националните награди за постижения в театралното изкуство „Аскеер” призът за най-младата ни категория – Съвременна българска драматургия, се присъжда за четиринадесети път. Само по себе си това събитие е знаменателно, тъй като Фондация Академия „Аскеер” поддържа постоянно Жури за неговото осъществяване. Както вече е широко известно, ежегодно издаваме и том от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”.

 

Неведнъж съм казвал, тази категория е най-скъпото – и в пряк, и в преносен смисъл – начинание на Академия „Аскеер”. През 14-те години наличието на наградата донесе радост и удовлетворение, за което сме благодарни преди всичко на Журито, изградено от забележителни културолози, режисьори, писатели драматурзи и театроведи, определящо номинираните пиеси и присъждащо на 24 май наградата „Аскеер”. За разлика от всички останали награди Академия „Аскеер” разчита на 20-членно жури с широка и висококомпетентна представителност на драматургичното оценяване.

 

Неговият тазгодишен състав (по азбучен ред) е:

 

Георги Господинов, проф. дфн Георги Каприев, доц. д-р Георги Лозанов, проф. дфн Ивайло Знеполски, проф. Иван Добчев, Иван Кулеков, Иван Теофилов, проф. д-р Калина Стефанова, проф. дфн Кирил Топалов, Красимира Филипова, д-р Митко Новков, Никола Вандов, Панчо Панчев, Петър Маринков, доц. дфн Пламен Дойнов, Теодора Димова, Федя Филкова, доц. Юрий Дачев и Яна Добрева.

 

В гласуването не участват членове на Журито, които си оспорват отличието. Тази година това е Елин Рахнев.

 

Академията приема за валиден текста, изпратен от автора в писмен вид, а не сценичния вариант, по който той е поднесен пред публика, защото присъщо за спектакловото осъществяване е да надгражда и разгражда първообраза безгранично.

 

В конкурса за „Аскеер 2018” участват пиеси, поставени за първи път на професионална сцена в периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г.

 

На номиниране според Правилника на Академия “Аскеер” подлежаха следните драматургични текстове:

 

1. „Брачни безумия“ от Алексей Кожухаров
(Независим проект на Театър „Криле“, постановка Алексей Кожухаров, 4 април 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)

 

2. „Сам и” от Боряна Пенева и Милко Йовчев
(Независим проект на Театър „Реплика”, постановка Милко Йовчев и Боряна Пенева, 22 ноември 2017 г. в Център за култура и дебат „Червената къща“)

 

3. „Застреляй идиотите!“, Комедия в едно действие от Емил Йотовски
(Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Рада Абрашева, 5 октомври 2017 г.)

 

4. „Няма места“, Комедия от Емил Йотовски
(Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Гълъб Бочуков, 14 февруари 2018 г.)

 

5. „Късметът на кукувицата” от Здрава Каменова и Мариана Гайан
(Независим проект, постановка Милко Йовчев, 1 февруари 2018 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)

 

6. „Приятно ми е, Ива!” от Ива Тодорова
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Стоян Радев, 3 февруари 2018 г.)

 

7. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева
(Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)

 

8. „Ако Роналдо беше Чехов“ от Кенан Тополян
(Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, постановка Елин Рахнев, 12 април 2017 г.)

 

9. „Сблъсък“ от Магда Борисова
(Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, постановка Орлин Дяков, 1 март 2018 г.)

 

10. „Ана от другата страна“ от Надя Асенова
(Драматичен театър – Търговище, постановка Надя Асенова, 5 септември 2017 г.)

 

11. „Закачане“ от Неда Соколовска
(Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)

 

12. „На тЯтър съм!“ от Никола Стоянов
(Театрална работилница „Сфумато“, постановка Никола Стоянов, 20 октомври 2017 г.)

 

13. „Хористи“ от Николай Гундеров и Димитър Събов
(Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен, постановка Николай Гундеров, 20 септември 2017 г.)

 

14. „Жените от портокаловите градини“ от Оля Стоянова
(Държавен куклен театър – Ст. Загора, постановка Любомир Колаксъзов, 23 октомври 2017 г.)

 

15. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова
(Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)

 

16. „Сеансът“ от Пламен Глогов
(Независим проект на Театър „Виа Верде“, постановка Пламен Глогов, 19 декември 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)

 

17. „Не е това, което виждаш“, Комедия от Стефан Стоянов
(Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Анна Петрова, 16 януари 2018 г.)

 

18. „Harlem shake“ от Ованес Торосян
(Независим проект на Театър „Реплика“, постановка Ованес Торосян, 4 ноември 2017 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“)

 

И тази година броят на премиерните спектакли по български текстове остава значителен, което затвърждава тенденцията, регистрирана от „Аскеер” през последните години – все по-решително създаване и поставяне на професионална сцена на нови драматургични творби. Броят на премиерните пиеси през разглеждания период е 18! 10 от заглавията са осъществени в столицата, 8 – в извънстолични театри. Четири от пиесите са реализирани като независими проекти.

 

През сегашния награден период театрите, поставили на сцената си нови български заглавия, са шестнадесет – Народен театър „Иван Вазов“, Театър 199 „Валентин Стойчев“, Театър „София“, Театрална работилница „Сфумато“, Център за култура и дебат „Червената къща“, Университетски театър – НБУ, Театър „Реплика“, Театър „Виа Верде“, Театър „Криле“, Театър „Сълза и смях“, Театрално-музикален център – Кърджали, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, Драматичен театър – Търговище, Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен и Куклен театър – Ст. Загора.

 

Относно художествените и естетическите достойнства на тазгодишната „реколта” днес ще се произнесат членове на драматургичното Жури.

 

От името на Журито и излъчената Комисия по преброяване на гласовете от тайното гласуване, в състав:

доц. д-р Георги Лозанов (председател на Комисията), Никола Вандов, доц. д-р Пламен Дойнов, Федя Филкова, Милен Миланов (председател на Фондация „А`Аскеер”),

обявявам следните номинации в категория Съвременна българска драматургия АСКЕЕР 2018 (по азбучен ред на имената на авторите):

 

1. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева
(Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)

 

2. „Закачане“ от Неда Соколовска
(Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)

 

3. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова
(Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)

 

Както казах по-горе, и през 2018 г. фондацията подготвя публикуването на поредната книга от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”. Нека припомним, че отделните томове съдържат трите номинирани пиеси, както и студии – дело на именити творчески личности от състава на Журито, оценяващи драматургичната продукция в контекста на българския и европейския културен и исторически процес.

 

Тези изследователски текстове поддържат връзка с богатия справочен блок, представящ летописа на наградните категории „Аскеер”, и са несъмнено единствен по рода си принос в областта на академичното проучване, описване и класифициране на уловените явления или очертаващи се тенденции в развитието на съвременната българска драматургия. На 24 май, в рамките на Галаспектакъла АСКЕЕР 2018, четиринадесетият том от Библиотеката ще има своята премиера на сцената на Театър „Българска армия”.

 

За десета поредна година основен спонсор на наградите “Аскеер” е ЕВРОБЕТ – компанията, която се утвърждава като меценат в областта на културата и просветата. Изказваме благодарност в лицето на г-н Милен Стаматов.

 

Радваме се да приветстваме за пети път, като основен спонсор на наградите „Аскеер”, СИНЕРГОН ХОЛДИНГ, който инвестира и в българската култура. Изказваме благодарност в лицето на г-н Бедо Доганян, показвал винаги съпричастност към проблемите на българския театър и Академия „Аскеер“. На всички тях благодарим за безценната подкрепа от името на театралната общност.

 

Благодарим и на Българската национална телевизия за осъществяваното двайсет и осем години коректно, паметно партньорство. Приветстваме и благодарим за медийното партньорство на Българското национално радио и Българска телеграфна агенция.  По традиция „Аскеер 2018” е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната.

 

Благодарим и на добър час!

 

Милен Миланов
Председател
на Фондация “А`Аскеер”

Публикувана в У нас
Понеделник, 23 Ноември 2015 17:05

Защо Европа е обречена?

Защото проблемът и с исляма е нерешим с методите на демокрацията. Това е отговорът, който политкоректните политици в Евросъюза отказват да дадат на своите избиратели, макар че много добре го знаят. И точно поради това европейската цивилизация ще загине. Въпросът отдавна вече не е дали, а кога.

Европейският сблъсък с исляма не е от вчера. Датира още от 711 г., когато арабите нахлуват на Пиренейския п-ов, после го завземат методично, нахлуват във Франция, където са спряни едва през 732 г. при Поатие, завземат Сицилия, Сардиния, Корсика, Балеарските острови, нахлуват многократно в Италия, плячкосват Рим, а от 14 век започва нахлуване в Европа и откъм изток, където турците завземат Балканите и Унгария, стигайки през 17 век дори до Виена.

Хилядолетната война на полумесеца срещу кръста води до съществена промяна в демографската ситуация в някои части на континента – на Пиренеите и на Балканите се създават компактни маси от мюсюлманско население. Когато през 1492 г. Испания успява да отвоюва и последните си земи от арабите, превземайки Гранада, тя се сблъсква с въпроса какво да прави с тях след това. Първоначално им е оставено правото да изповядват религията си, но след като се вдигат на бунт през 1499 г., им е наредено или да приемат християнството, или да напуснат страната. Повечето стават християни, но тайно продължават да спазват догмите на исляма. През 1568 г. арабите вдигат втори бунт, при който дори за кратко възстановяват Гранадското емирство. Държавата им е унищожена едва през 1571 г. с големи усилия от испанците. Взето е решение всички мориски (както наричат покръстените араби) да бъдат изселени във вътрешността на Кастилия. Само едно поколение по-късно се оказва, че заради своята по-висока раждаемост, мориските започват да доминират количествено в някои райони около Мадрид и Толедо, с което заплашват да арабизират сърцето на испанската монархия. Затова накрая испанския крал, виждайки провала на всички усилия за асимилация на мориските, заповядва те да бъдат изгонени от Испания. Това се случва на няколко вълни през 1609 – 1614 г., при които около 300 000 араби, представляващи 7% от испанското население по това време, са изселени по море в Мароко, Алжир и Тунис.

На Балканите исляма се задържа повече. Когато Румъния, Сърбия и Гърция извоюват своята независимост, първото нещо което правителствата им правят, е да изгонят своите мюсюлмани. Единствено България и Австро-Унгария не предприемат подобни мерки, в резултат на което по нашите земи и в Босна (която тогава е австрийска провинция) ислямът оцелява. Като прибавим и Албания след 1912 г ., само тук местните мюсюлмани са оставени да съжителстват с християните.

Защо обаче точно на Балканите, където мюсюлманите имат вече 600 годишно непрекъснато съществуване, няма проблем, или поне не такъв, какъвто е в Западна Европа? Защото след 1944 г. тоталитарните режими в България, Югославия, Гърция и Албания напълно унищожиха и подчиниха войнствения дух на исляма. Особено фрапиращо това се случи в Албания, където беше забранена дори самата религия. В течение на няколко поколения комунистите превърнаха от сепарираните и изолирани мюсюлмани пълноценни светски граждани на своите страни. Разбира се с репресии, натиск и насилие. В Гърция това свърши военния режим и традиционната антитурска и антибългарска политика на управляващите в Атина.

В резюме – Испания, Сърбия, Унгария, Гърция, Италия и Румъния – все страни, в които традиционно са живели мюсюлмани, са решили проблемите си с тях като са ги изселили. Испанците са принудени да приложат тази мярка, след като опитват в продължение на сто години да асимилират мориските и не успяват. Въпреки че ги християнизират, те упорито запазват своя арабски език и арабски обичаи. Другите европейски държави не са толкова търпеливи и директно изгонват мюсюлманите, след като се освободят от властта им. Там където те остават, комунистите, нетърпящи друга конкурентна идеология, с помощта на репресии заличават разликите между християни и мюсюлмани, формирайки консолидирани граждански нации.

Нищо от това не би могло да се случи в Европа днес. Нито изселвания, нито репресии, нито насилствена асимилация и християнизация. Самоскопилите се европейски държави залагат единствено на доброволната асимилация, която те наричат с политически коректния термин интеграция, надявайки се, че с научаването на съответния държавен език и местни традиции, мюсюлманите ще станат добри граждани. Само че това няма как да стане и очевадно, с оглед на ситуацията, не става.

След всеки атентат европейските ислямски общности се спотаяват, снишават, изчакват да отмине бурята и вялото европейско възмущение, за да продължат с това, което правят най-успешно – да сеят страх и деца. Да, мюсюлманите са между 5-10% в отделните европейски държави, но децата им са между 25-50% от децата в държавите им. Кметът на Ротердам е мюсюлманин, а най-популярното мъжко име за новородено в Лондон и Брюксел е Мохамед. Добре известни факти, но какво от това? Мюсюлманите се увеличават, християните намаляват, а през последната година евроислямът получи мощна демографска инжекция с приток на 1,5 млн нови имигранти, доскоро по-известни като бежанци.

Тази болест не се лекува с молитви и шествия. Тя не се лекува и с извънредни положения – хиляди нови мохамедчета ще се родят през трите месеца на извънредно положение във Франция. Тя не се лекува и с остри думи във фейсбук и заплашителни статии в пресата. Тя се лекува с управленски мерки, които трябва да са такива, като описаните по-горе. Репатриране, експулсиране, лишаване от гражданство, дори и за тези, които го притежават по рождение. Ограничаване на ислямската пропаганда и секуларизация на имотите на мюфтийствата. Няма европейска държава, която да не го е правила с християнската църква, каква е пречката сега да стори това и с ислямската религия? Конфискуване и затваряне на джамии, премахване на минарета. Експанзивна политика за запазване на християнските малцинства в Леванта, подложени на 1400 годишен терор от 7 век насам. Общо взето, това е което трябва да се направи.

Обаче няма да се направи, защото няма кой да го направи. Не че в европейски мащаб липсват такива политици. Просто няма да ги допуснат да управляват. И тъй като революция също няма да бъде допусната, след 30 години това няма да има никакво значение вече, защото и кметовете на Париж, Лондон и Берлин ще са мюсюлмани. Затова Европа е обречена. След едно поколение вече ще стои въпросът не как да се интегрират мюсюлманите, а как да бъде запазено християнското малцинство.

 

Източник: www.frognews.bg

Публикувана в Гледища

Спецчастите на полицията Беркут щурмуваха сградата на Киевското кметство, която опозиционни активисти окупираха преди седмица,съобщиха украинските медии.

Публикувана в Свят

Мощен сблъсък на лобитата в БСП започва в първите дни на есента. Хората на Станишев ще премерят сили с хората на Георги Първанов, Румен Петков и Румен Овчаров.

Публикувана в У нас