В предпоследния си работен ден народните представители шумно приеха на второ четене промени в Закона за опазването на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. От тях бяха заявени сериозни намерения, че с приетите мерки ще бъдат изкоренени всички спортни хулигански прояви на и около стадионите. Депутатите бяха убедени, че „строгите“ мерки срещу футболните хулигани ще внесат мир и спокойствие по трибуните. Дали, обаче, желанието на законодателите е действителната борба с агитките или е просто прах в очите на електората?

 

„Нашите момчета“

Всеизвестен е изразът „Нашите момчета“, използван от политици от различни политически партии. Зад този израз прозират именно „недолюбваните“ от политиците футболни агитки. Тези същите футболни агитки, които когато са необходими на някоя партия или отделен политик, винаги се отзовават. Всички помним кой пази лидера на една от управляващите партии от „народната любов“ пред централата на партията му. Помним и кои бяха основните лица активирани през 2013 г. за протестите срещу високите цени на тока и парното.
Примерите в тази насока са многобройни. Именно този двойствен аршин, с който мерят народните представители буди съмнение в искрената им борба с футболното хулиганство. Не на последно място, следва да се отбележи, че с времето се доказа, че организираните агитки са много по-удобни за политиците, отколкото всички останали спортни фенове.

Политиците добре знаят, че ако ти трябва „помощ от приятел“ е по-лесно да привикаш 2-3-ма от така наречените „лидери“ на агитките, с които да се разбереш да ти свършат определена услуга, отколкото да издирваш поединично подходящите лица.

Общо взето, превръщането на футболните агитки в своеобразни добре организирани армии от неособено образовани хора е целенасочена държавна политика и борбата с тях звучи отчасти цинично.

 

Какви мерки се взеха?

Изискването за показване на документ за самоличност персонализиращ зрителя, беше лайтмотива на приетите промени, но то съвсем не е новаторство проявено от българските законотворци. Във всяка европейска държава билетите за спортните събития са поименни и е невъзможно да се влезе с чужд билет.

От мотивите към приетите законови изменения не става ясно с какво тази промяна ще допринесе за сигурността по стадионите. Така приетия закон не задължава домакините на спортните събития да изградят електронна система – т.нар. „турникети“, с които да се идентифицират зрителите и тази база данни да се съхранява от отборите, а при необходимост да бъде предоставяна на органите на реда. Простото идентифициране с лична карта не е ясно как ще пребори футболното хулиганство. В допълнение на горното, тази промяна ще влезе в сила не сега, а чак след една година.

Дискусионно е и приетото законодателно определение за спортно хулиганство. То включва отправянето на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни. Кои изрази ще се квалифицират като особено вулгарни, за да попаднат в обхвата на закона и кои ще си останат просто вулгарни не е ясно. Тази недомислица е показателна и за пореден път разкрива „желанието“ на законотворците за борба с хулиганството.

В общи линии, приетите, в спешен порядък, законови промени касаещи спортните хулигани, категорично не убеждават, че с тях се цели реална борба с този проблем, а по-скоро разкриват за пореден път, че за редица депутати е по-важен отзвука в медиите и имитацията на законодателна дейност.

 

Андриян Боянов е адвокат в Софийска адвокатска колегия, кантора "Беров, Боянов, Гогов и партньори".

 

Публикувана в Гледища

В Деня на българския спорт и Международния ден на предизвикателството над 350 деца от 4, 5 и 6 клас на училищата в район „Възраждане“ премериха сили и показаха наученото в състезания по футбол, волейбол, баскетбол, народна топка, тенис на маса и петанк в многофункционален спортен комплекс „Спортна София „Зона Б-5“.

 

На официалната церемония при откриване на спортния празник, Савина Савова, кмет на район „Възраждане“ - СО пожела на всички участници да спортуват активно, за да са здрави, а на спортите терени да проявяват уважение и толерантност и разбира се най-добрите да победят в спортната надпревара.

 

„Спортните герои на България ни карат да се гордеем, когато над спортните терени се издига българското знаме и звучи химна ни. Убедена съм, че сред вас са бъдещите спортни звезди, които ще прославят България“, каза Савина Савова.

 

Ирена Димитрова, директор на дирекция „Превенция, интеграция, спорт и туризъм“ на Столична община приветства децата и им разказа защо 17 май е избран за Ден на българския спорт:

 

„Преди 124 години – през 1894 г., в София пристигат от Швейцария първите 10 учители по физическо възпитание, които полагат основите на организираното спортно движение в България. С гордост, национално самочувствие и много радостни емоции от успехите на спортните терени дължим на спортните герои на България и затова на този ден им отдаваме заслуженото уважение. Техните успехи са резултат от воля за победа, отдаденост и огромен труд на спортистите и техните треньори“.

 

Специални гости на събитието бяха: Н.Пр. г-жа Сри Астари Расджид, посланик на Индонезия, Ирена Димитрова, директор на дирекция „Превенция, интеграция, спорт и туризъм“ на Столична община, арх. Николай Диков, заместник-кмет на район „Възраждане“ - СО, Бойко Додов, изпълнителен директор на многофункционален спортен комплекс „Спортна София 2000“ в „Зона „Б-5“, Ким Рейки, председател на Българска федерация „Народна топка“, Владимир Стоянов, председател на УС на ФК „София спорт“.

 

Спортният празник се провежда за трета поредна година по инициатива на кмета на район „Възраждане“ - СО Савина Савова и е част от проекта „Възраждане спортува 2018. Спортът срещу агресията” и е част от празничния календар на район „Възраждане“-СО, който през този месец отбелязва своя празник.

 

Победителите във всички спортни дисциплини получиха купи, грамоти, топки, фланелки с отпечатани атрактивни стикери от известна марка мобилни апарати, лакомства и сладодед от любима на децата търговска марка.

Публикувана в У нас