Темида е на път да спести милионите, които трябва да дадем за завършване на антибежанската ограда по границата ни с Турция.

 

Още няколко оправдателни присъди като днешната на Перата (Петър Низамов) и десетки родолюбци и поборници ще хукнат да ловят нелегални по браздата, успокоени, че законът е добър към тях. И оградата ще стане излишна, защото ще си имаме доброволна жива сила за целта.

 

Да припомним, Перата се превърна в кошмарен социопат за едни и национален герой за други, след като пусна видео как той и отрядът му „закопчават“ със свински опашки афганистански мигранти, проснати на земята. Дори тогавашният премиер Борисов го похвали, но после рече, че не го бил сторил…

 

Та днес Перата окончателно се превърна в герой, а ако и следващите инстанции потвърдят оправдаването му – ще е и официално изчистен от закона.

 

Всъщност ситуацията е напълно нормална, ако уважаваме фундамента за невинност до доказване на противното. Никой не бил видял Низамов да борави със свинските опашки установи процесът, след като част от свидетелите прегърнаха философията „не знам, не чух, не видях“, надградена със „забравих“.

 

Но това е друга тема.

 

Иде пролет, времето се стопля и потокът мигранти, прегърнали европейските ценности, отново ще забушува. Братята унгарци вече смаяха света с подготвянето на закон, постановяващ арестуването на всеки един бежанец, хванат на унгарска територия. Чиста работа, Тръмп само може да завижда.

 

Ние, разбира се, ще продължим да се уповаваме на европейската солидарност заради обстоятелството, че сме външна граница. Нищо, че топ лидерите на ЕС съвсем насериозно заговориха за „различни скорости“, което не се знае дали няма да се отрази и по отношение на третирането на бежанския въпрос.

 

Като прибавим към това и меко казано изострящите се отношение между Турция (която държи катинара от портата, запираща бежанците) и Големите в ЕС и можем да се окажем пред сериозен проблем на фона на политическите ни неуредици, предстоящите избори и следващите ги най-вероятно мъчителни и дълги преговори за нов редовен кабинет.

 

Така че Перата и хората му ще трябва да стягат свинските опашки. И за да не е пълна излагацията, може да се помисли армията да им предложи оферта (и без това има сума ти незаети места) да ги приеме в редиците си. Тогава опашките ще бъдат заменени със законни белезници.

 

Звучи абсурдно, но и реалността е такава. Пръснахме милиони за ограда, пратихме и армия по границата, че и ЕС командирова подкрепления – помните много официалната церемония по случая, а самодейци като Низамов и други са на път за оберат лаврите на славата.

 

И при цялата тази мощ (според управниците ни), струпана на юг, на другия край на страната, сръбските граничари пропищяха от стройните колони бежанци, идващи от България.

 

Този филм го гледахме миналото лято, какво ни е подготвило предстоящото не се знае. Но едва ли Русия, САЩ, Турция и местните армии ще прочистят дотогава Сирия и Ирак от джихадистите, та милионите бежанци да се върнат по живо, по здраво из родните си места.

 

Напротив, предстоят военни действия и ексцесии, които ще предизвикат нови вълни от бягащи хора. Да се готвим.

 

И тъй като в контекста на течащата предизборна кампания ни припомнят делото на екссиния Евгений Михайлов по повод вълшебното му приставане на Местановия ДОСТ, то от миналото изплува една много полезна фраза „По-добре танковете да дойдат“.

 

Която може да бъде използвана сега за респектиране и на пограничните ни райони, и на Перовците, подвизаващи се там.

Публикувана в Гледища

След като се оказа замесен в скандал, румънският главен прокурор подаде оставка, която самият той определи като "жест на отговорност и чест". Историята неизбежно води до сравнения с България. Какво показват те?

 Миналата седмица, в разгара на битката в защита (неясно от кого и от какво) на „турското робство” и „българската национална идентичност” и на фона на страстите около излъчването на нов министър на образованието, сред най-четените и коментирани новини се промъкна и едно кратко известие от чужбина. Разбира се, само в изданията, които сметнаха за нужно да го публикуват.

"Дребно" (по българските стандарти) нарушение

Главният прокурор на Румъния подаде оставка само седмица, след като името му бе публично замесено в скандални разкрития от разследване срещу друг обитател на високите етажи на властта. Румънската национална дирекция за борба срещу корупцията (орган без еквивалент в българската практика, който е част от прокуратурата, но, забележете, ръководителят му е независим от главния прокурор) поиска (и получи) сваляне на имунитета и започване на наказателно преследване срещу доскорошен вицепремиер и днешен сенатор заради злоупотреба със служебно положение - при пътуванията си той неправомерно е използвал моторизиран полицейски ескорт. По закон в Румъния право на такъв ескорт имат само президентът, премиерът и лидерите на двете камари на парламента. За министрите той се полага само в извънредни случаи, но въпросният вицепремиер го е ползвал средно пет пъти дневно в продължение на почти две години за какви ли не цели.

Този човек неправомерно осигурил същата привилегия и за главния прокурор, което двамата скрепили с протокол между ръководените от тях институции. Та именно заради съмнения, че се е възползвал от тази дребна по българските стандарти неправомерна облага, румънският главен прокурор подаде оставка. Въпреки че, както твърди, никога не е искал и не се е възползвал от такъв ескорт. И въпреки впечатляващите резултати от работата му, оценени подобаващо в излезлия дни преди това доклад на Европейската комисия за Румъния. Подаде оставка като „жест на отговорност и чест”, за да няма последици за имиджа на институцията.
Коментарите

Първите коментари под тази новина в българските издания бяха шегаджийски: „какъв балък, подава оставка за такава глупост”, „клети, глупави румънци, клатят си държавата и се дестабилизират сами, а имат толкова силна нужда от стабилност”... Следващите бяха по-сериозни: Румъния явно е вече на „светлинни години пред нас”, това вече е „цивилизационна разлика”, „а нашият главен прокурор, от чиято работа не се забелязват никакви резултати, какво чака”...

Имаше и скептични коментари, които отбелязваха, че нещата там не са толкова цветущи, че румънският главен прокурор е с 3-годишен мандат, който изтичал след само 2-3 месеца, че освен това зависи от изпълнителната власт и министъра на правосъдието (макар да е назначаван с президентски указ) и че е свързан с предишното правителство на Виктор Понта. И напомняха, че самият Понта дълго не подаваше оставка въпреки доказаното си плагиатство и въпреки че бе разследван за корупция.

Невиждано в България

Някои от забележките на скептиците имат основание. Румъния наистина не е „цъфнала и вързала”. Румънските управленци сигурно още не са прегърнали масово цивилизования европейски и световен стандарт, при който подаваш оставка и при най-малкото съмнение, че си нарушил принципите на закона или на морала. И все пак тази оставка се случи, което е и първата разлика между двете съседни страни. В България подобни жестове на „отговорност и чест” няма, въпреки изобилието от поводи. Както „дребни”, като например правителствен самолет да вози футболни отбори на приятелски мач или пък поставянето и снемането на държавна охрана по неясни критерии, така и далеч по-сериозни примери за съвсем основателни съмнения за използване на институциите за частни интереси, превишаване на правомощия и потъпкване разделението на властите. Достатъчно е да припомним само няколко случая като например „Ало, Ваньо”, „Ти си го избра”, „Костинброд”, КТБ, „Яневагейт”...

Колкото до аргумента със статута на румънския главен прокурор, той е валиден с по-голяма сила в обратната посока. Което пък ни отвежда до втората разлика между двете страни.

На румънския главен прокурор не само може да му се иска оставката. Него има кой да го контролира (за разлика от България, където „над главния прокурор е само Бог”). И въобще: в Румъния има кой да разследва управляващите, при това без да зависи от тях. И не просто да ги разследва, а дори да доказва провиненията им и да „ги хваща”. Ето само няколко примера, за които научихме едновременно с новината за оставката на главния прокурор. Същия ден румънски съдия бе осъден на 22 години затвор (плюс конфискация на пари и луксозен автомобил) за това, че е взел подкуп, за да издаде благоприятни съдебни решения по няколко дела за фалит на компании на един от най-богатите бизнесмени в Румъния. Заедно с него бяха осъдени още трима съдии. Подкупилият ги през декември 2013 бизнесмен също е осъден - на 4 години и 4 месеца затвор. Мимоходом да споменем, че след ареста на съдиите адвокатът на бизнесмена се хвърлил под влак.

За колко такива истории в България се сещате? Тук прокуратурата проверява сама себе си. Управляващи се проверяват само след като паднат от власт, но последствия така или иначе няма. Никога нищо не се доказва - независимо, че често пъти нещата се виждат или чуват съвсем ясно. Това е правилото, от което практиката не предлага нито едно изключение.
 Тази разлика е описана ясно в докладите на Европейската комисия. За Румъния (за пореден път) тя посочи: „През последната година станахме свидетели на професионализъм, ангажираност и добри резултати на съдебната система и на специализираната прокуратура за борба срещу корупцията, бяха въведени реформи”. Какво писа и за пореден път не написа за България - вече знаете.

Третата разлика

И още нещо беше казано от Брюксел покрай този доклад: "През последната година Румъния и румънският народ демонстрираха готовността си да се борят срещу корупцията и да защитават независимостта на съдебната система. Масовите демонстрации показаха колко важни са тези въпроси за румънските граждани”. Тези думи визират протестите от есента на миналата година, които под лозунга „Корупцията убива” принудиха Виктор Понта да подаде оставка. И показаха, че младите и образованите румънци поемат нещата в свои ръце.

Това е третата разлика между двете страни. Подобни признаци на пробуждане се забелязват и тук. Но те остават нечути. А и за преобладаващата част от българското общество „тези въпроси” очевидно не са толкова важни. Във всеки случай не толкова важни, колкото например дискусията кога точно ще се изучават Паисий и Балканджи Йово.

Румъния, разбира се, още не е „на светлинни години пред нас”. Но румънците са стъпили на верния път. И вече започват да се губят от погледите ни в далечината.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F/a-19032900

Публикувана в Гледища

След като в края на миналата година неочаквано дори за някои икономисти в България беше отчетен растеж на брутния вътрешен продукт от близо 3 на сто и сериозно преизпълнение на приходите в бюджета (раздадени после на куп ведомства да си покрият сметките), през тази година известният с оптимизма си премиер обяви, че през 2016 г. икономическият растеж може да стигне и 4.5%. В условия на политическа нестабилност и неизвестност пред обявените от управляващите реформи и на фона на очаквана от чуждестранни икономисти нова глобална криза какво е реалистично да се очаква за икономиката на страната. За това разговаряме с Георги Стоев, управляващ съдружник в "Индъстри уоч".

Очакваният от финансовия министър ръст на икономиката през тази година от около 2 на сто беше удвоен в очакванията на премиера. На този фон все повече гласове прогнозират нова глобална криза. Какво е реалистично да се очаква от ваша гледна точка?

- Важно е да се уточни, че от гледна точка на бюджета е важен номиналният ръст на икономиката, или с други думи, с колко пари расте стокооборотът, колко стоки се внасят, произвеждат, измерени в левове или евро. Това е базата, която облага държавата, така прогнозата за реалния ръст е полезна на абстрактно ниво, но когато говорим практично за бюджетиране, е важен номиналният ръст. Да припомня, че последните данни за икономиката показват номинален ръст от под половин процент, а реален - доближаващ 3%. Това се дължи на дефлационната среда, която е възможно да се запази и през тази година, което означава, че може би икономиката няма да расте толкова бързо в парично изражение. Това означава, че приходите може би няма да са толкова лесни за реализиране, ако се надяваме икономиката да скача по-бързо, отколкото ще се случи това.

Така че нашата чисто практична препоръка е бюджетирането в приходната част е да е при по-песимистичен сценарий. Това засяга и глобалните шокове, които може да се отразят на България, включително в спад на инвестиционната активност, задържане на ръста на работните места, а оттам и приходите в осигурителните фондове, включително спад на вноса на някои стоки и на приходите от ДДС съответно. Така че в такъв сценарий бих потвърдил нашата препоръка за по-предпазливи очаквания в приходите и съответно по-съкратена разходна политика, ако се целим в балансиран бюджет.

Немалко вече икономисти прогнозират навлизането в нова криза. Каква ще е тежестта на видимите външни фактори върху икономиката на България през тази година?

- В момента България стои в международните класации за правене на бизнес и икономическа среда някъде по средата. Инвеститорите я разглеждат като относително спокойно място за правене на бизнес, но не особено привлекателно. Така че не можем да говорим за страната като за остров, който ще запази своите магнетични за инвеститорите свойства, когато се случи следващата европейска или глобална криза. Има такива отделни примери, но не е и съвсем коректно да се оправдаваме само с външни шокове. Има сценарий, при който с правилна, целенасочена вътрешна политика можем да запазим добри шансове за растеж. Особено като имаме предвид, че България е с най-нисък обем на капитал на глава от населението.

Повечето колеги казват, че България е най-бедната страна, нас това, което ни интересува, е колко капитал под формата на машини, сграден фонд и други на глава от населението има. Така погледнато, в сравнение с Швеция например, разликата дори не е в проценти, а е 20 пъти. В среда, в която се тръгва от толкова ниско дъно, потенциалът за растеж е много голям.

Какъв фактор за икономиката на България ще бъде продължаващият да поевтинява петрол на международните пазари?

- Аз съм от икономистите, които смятат, че колкото са по-евтини цените на ресурсите и на енергията, толкова повече ресурс остава за инвестиции в други посоки – в иновации, в технологии, в неща, от които хората имат нужда, но не са били предлагани още. Така че винаги отговорът е, че евтиният петрол се отразява положително на икономиката. Разбира се, изключение правят онези икономики, които зависят от износа на ресурси, но политиците там трябва да си направят изводите доколко това е смислена икономическа политика.

За щастие България не е зависима от износа на суровини, така че голяма част от инвестициите могат да се насочат в други сфери, които нямат нужда като промишлените предприятия от енергия - иновации, образование, квалификация на персонал. Моето очакване е, че България би следвало да се възползва добре от поевтиняващия петрол.

С днешна дата не може да се очаква, че правителството наистина ще се заеме с обещаваните реформи, нито че ефект от такива би имало в краткосрочен план. Това как ще се отрази на икономиката през годината?

- Колкото и да е парадоксално, дори и в момента, когато имаме политическа конюнктура на буквално блокирали реформи, имаме много ясна индикация, че чуждите инвеститори, особено в преработващия сектор, не са се отказали от България като дестинация за преместване на техните производства. Пример са данните от последните 18 месеца, когато виждахме много силно разместване тъкмо в този сектор.

А иначе, това, което сме установили ние като пречки пред инвеститорите, са две, без да ги степенувам. Едната е липсата на достатъчно подготвен персонал, не само на специалисти – но говорим за средни, дори за позиции без особена квалификация. Този проблем започна да се усеща и на сегменти, които досега пренебрегвахме – оказа се, че има незаети места дори за хора, които товарят камионите със стока в някои по-динамични региони – София, Пловдив, Стара Загора.

Втората пречка е по-абстрактна, но това е все пак липсата на добра надеждност и ефективност в съда. От една страна, това са конкретни казуси на инвеститори – проблеми по събиране на техни вземания или някакъв опит за измама със съдействието на съда или прокуратурата. В други случаи става дума по-скоро за лоша репутация. Когато един инвеститор избира между няколко държави, той чете анализи на консултанти и те показват, че България няма добра репутация на страна, в която се спазва законът и инвеститорите могат бързо да преследват своите права. Така че лошата репутация трябва да се чисти по някакъв начин.

Състоянието на съдебната система може ли да бъде причина за привличането на квазиинвеститори, тоест, просто казано, мошеници, които просто искат да се възползват от ситуацията?

- Нямаме данни, с които да потвърдим или отхвърлим такова нещо. Нашият поглед е по-скоро върху инвеститори от преработващата промишленост и са относително видими – местят производства от други държави тук. Такъв тип играчи са винаги относително изненадани от българския съд. Те преживяват шок и ужас, това минава през посолства, през търговско-промишлени камари и накрая всички разбират, че инвеститорите се плашат.

Има и инвеститори, които играят по-скоро посредническа дейност – да речем, пазара на имоти най-вече, които е възможно, някои от тях, да се възползват от средата на  неефективен съд. В крайна сметка мотивацията във всяко човешко действие е да се направи печалба. Ако можеш да направиш повече печалба, като продадеш земята на някой концерн за завод, вместо да правиш дребни далавери в някой районен съд, по-скоро правиш първото. Така че пак се връщаме до първото нещо – ако има силен инвестиционен интерес, цените на имотите и на труда скачат, по-малко хора ще се интересуват да правят дребни корупционни далавери.

Очаквате ли при продължаващия спад на лихвите по кредитите и депозитите да има засилване на интереса от потребители и фирми за взимане на заеми?

- Има доста силни индикации, че кредитните институции са в позиция на готовност да разширят кредитните си портфейли, особено към клиенти с добра история и репутация и много ясни гаранции за своя бизнес план. Те по принцип не са били проблем в макроикономическо отношение и в минали години, в крайна сметка добрите клиенти са взимали кредити и за лихви много под средните за съответния момент на пазара. Среда, в която говорим за лихви, които започват да гравитират около 3-4%, а е възможно да паднат и под 3 на сто, не изключвам сценарий, в който все повече фирми предприемат експанзия чрез привлечен капитал. Така че по-скоро мислим в посока на това, че ще има някакъв бум в кредитирането. Не сме толкова оптимистични за сегмента на новите начинания и на най-малкия сегмент на бизнеса.

 

Източник: http://www.dnevnik.bg/intervju/2016/02/03/2693615_georgi_stoev_industri_uoch_investitori_sa_v_shok_i/

Публикувана в Бизнес

Главният прокурор на Румъния Тибериу Ницу подаде оставка във вторник заради неправомерно използване на ескорт от пътна полиция.

Скандалът се разрази покрай разследване на Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК). Службата поиска свалянето на имунитета и започването на наказателно преследване срещу бившия вицепремиер Габриел Опря по обвинения в злоупотреба със служебно положение, съобщава информационният сайт Зиаре, цитиран от БТА. Габриел Опря е депутат и лидер на Националния съюз за прогрес на Румъния (НСПР), както и бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи в правителството на Виктор Понта. Той е уличен в злоупотреба със служебно положение, защото при своите пътувания е използвал неправомерно моторизиран ескорт от полицията.

Прокурорите от НДБК са намерили доказателства, че Опря е осигурил същата услуга и за главния прокурор Тибериу Ницу, като за целта двамата са подписали протокол. Според румънските медии името на Ницу фигурира в делото в качеството му на бенефициент на "неправомерни облаги". В съобщението, с което обявява оставката си, Ницу посочва, че се оттегля от поста си, въпреки положителния доклад на Европейската комисия за Румъния. Той твърди, че никога не е искал и не се е възползвал от "официален кортеж в смисъла, в който това понятие е дефинирано в закона".

По-рано същия ден Апелативният съд в Букурещ постанови присъда от 22 години затвор за румънския съдия Мирча Молдован. Той е обвинен, че е взел подкуп, за да издаде благоприятни съдебни решения по няколко дела, засягащи един от най-богатите бизнесмени в Румъния, предаде АП. Съдът е разпоредил и конфискация на луксозен автомобил и пари от съдия Молдован. Заедно с него на лишаване от свобода са осъдени още трима съдии.

Бизнесменът, в чиято полза според обвинението е решавал делата си Молдован - Дан Адамеску също е осъден, но на 4 години и 4 месеца затвор. Присъдата на Адамеску е за това, че е инструктирал адвоката си да подкупи съдиите с 20 000 евро през декември 2013 година. Парите били, за да излязат с благоприятно за Адамеску решение по няколко дела за фалит на негови компании. След ареста на съдиите адвокатът на бизнесмена се хвърли под влак.

Публикувана в Свят
Събота, 12 Декември 2015 13:12

Маскарадът свърши

Имитацията на промени всъдебната система и оставката на правосъдния министър ще предизвикат серия от кризи в политиката, държавното управление, а след време и в икономиката

В историята има моменти, когато едно дребно на пръв поглед събитие задвижва политически бури и в крайна сметка предизвиква размествания на пластовете и неочаквано големи резултати. Провалът при гласуването на съдебната реформа тази седмица и последвалата светкавична оставка на правосъдния министър Христо Иванов се превърна в такъв момент. Тези две случки събориха параваните, които прикриваха много (и предимно мръсни) зависимости, и задвижиха поредица от събития, които ще определят политическия живот през следващите месеци, а до голяма степен и живота на всички ни.

Каква я мислеха, какво стана

Идеята на конституционните промени, дори в окaстрения им вариант след постигнатия през лятото "исторически компромис", беше да се изгради система от спънки и противовеси в органа, който назначава, повишава и проверява съдиите и прокурорите и която идея беше първо да защити съда от политически и икономически течения. Aко беше осъществена, тази идея също така щеше да отнеме малка част от безграничната власт, която има главният прокурор. Това щеше стане, като 25-членният Висш съдебен съвет (ВСС), в който по право влизат двамата председатели на върховните съдилища и главния прокурор, 11 юристи, избрани от парламента, и 11 от съда, прокуратурата и следствието (шестима съдии, четирима прокурори и един следовател) бъде разделен на две колегии - на съдиите и на прокурорите. И тук идва ключовият момент - начинът, по който ще бъдат разпределени в двете камари на ВСС тези 11 членове, които се избират от парламента. Идеята на Христо Иванов и Радан Кънев беше в съдийската колегия да отидат петима от тях, които заедно с шестимата съдии, избирани от колегите си и председателите на ВКС и ВАС, да формират съдийската колегия. По този начин ВСС щеше максимално да се доближи до международния стандарт за независимост на съдиите, като мнозинството членове щяха да са съдии, избирани от техните колеги. В прокурорската колегия трябваше да отидат шестима представители на парламента, главният прокурор, четирима магистрати, избрани от държавното обвинение, и един от следствието. Така в кадровия орган на държавното обвинение щеше да има паритет между парламентарна и професионална квота, което според вносителите на промените е все пак някакъв механизъм по контрол над едноличната власт на главния прокурор над всеки държавен обвинител.

Именно тази фина настройка беше преформатирана с предложението на АБВ на Георги Първанов, което получи гласовете на над 200 от народните представители в сряда. В гласувания вариант един от членовете, избран от парламентарната квота, беше прехвърлен от прокурорската в съдийската колегия. Така съотношението на "силите" в двете камари се обръщаше и нито съдът получаваше независимост, нито прокуратурата - отчетност. Този вариант, публично подкрепен от главния прокурор Сотир Цацаров преди гласуването, успя да обедини над 3/4 от народните представители. В гласуването в сряда нямаше политика. Имаше прагматичност. Едните натискаха зеленото копче на статуквото, защото ползват Цацаров, а другите, защото имат причини да се страхуват от него. Нито едните, нито другите имат интерес от ядосан (а той лесно се ядосва) главен прокурор.

Показателен факт от гласуването в сряда е, че първоначалният вариант на текстовете беше подкрепен през лятото от 180 народни  представители, а сега зад него останаха няколко депутати, сред които Радан Кънев, Атанас Атанасов и Гроздан Караджов.

В гласуваните текстове има, разбира се, и позитивни моменти. ДПС отстъпи и допусна въвеждане на възможност главният прокурор да представя пред парламента не само годишния си отчет, но и други тематични доклади. Правомощие, което лесно може да бъде изпразнено от съдържание, още повече че парламентът целенасочено махна от първоначалният вариант правомощието да изисква и посочва темата на тези доклади.

Друга важна стъпка е въвеждането на явното гласуване на кадровите назначения. Народните представители решиха и членовете от тяхната колегия да се избират с квалифицирано - 2/3 мнозинство, с идеята, че по този начин ще се пресече партизирането на кандидатите. Тези два механизма обаче не са достатъчни и могат лесно да бъдат използвани превратно.

Oбръщането с хастара навън на идеята за конституционни промени беше само поводът за оставката на Христо Иванов. Същинската причина той да си тръгне от поста е категоричният отказ на управляващите да поставят проблема с корупцията на масата и да започнат неговото разрешаване.

Като единствена съпротива във властта срещу статуквото оттеглянето на Христо Иванов ще гарантира повече комфорт на тези, които се ползват от неработещата и зависима система на правораздаване. Мнозинството във ВСС и главният прокурор Сотир Цацаров ще бъдат освободени от неприятната ситуация да трябва да отговарят на неудобните въпроси, които правосъдният министър повдигаше пред тях всяка седмица и така ги изваждаше от медийния комфорт, гарантиран от стратегическия им партньор Делян Пеевски. Последното се видя съвсем ясно през последните седмици покрай настойчивите опити на Христо Иванов да предизвика разследване по твърденията от записите на Румяна Ченалова и Владимира Янева.

Политическите трусове ще продължат дълго

Въпреки липсата на сериозен резултат обаче този парламентарен пирует няма да остане без последствия. Действията и бездействията на ключовите фигури в държавата показаха не само конкретните им възможности и зависимости, но и вероятно ще променят характера на сегашното управление.

Най-сериозното последствие от случилото се е особено видимото доказателство, че 95% от народните представители в сегашния парламент не могат, не искат и няма да направят нищо за истинска съдебна реформа. Срещу смазващото антиреформаторско малцинство се изправиха само няколко депутати от ДСБ. От залата, както и от целия дебат демонстративно отсъстваше премиерът Бойко Борисов, който избра да играе футбол със селския отбор на Бистрица. До момента министър-председателят не е казал нищо по темата, нито е коментирал оставката на Христо Иванов.

От парламентарната зала в сряда всъщност отсъстваше не само премиерът, но и който и да е друг представител на кабинета. Особено видима беше липсата на вицепремиера Меглена Кунева, в чиито ресори влиза и правосъдието. Нещо повече - тя е и лидер на една от основните партии в Реформаторския блок, за които се предполагаше, че стоят твърдо за предложените промени в конституцията. Тежките пукнатини в дясната коалиция станаха видими още преди гласуването, когато един от ключовите хора в ДБГ - Даниел Вълчев, публично се обяви срещу по-сериозните промени в конституцията и атакува правосъдния министър Христо Иванов. Противоречията станаха още по-явни след отхвърлянето на промените в конституцията, когато лидерът на ДСБ Радан Кънев обяви, че оттегля подкрепата си за правителството. Същото направи и колегата му Атанас Атанасов, както и депутатът Гроздан Караджов. Нито един представител на ДБГ, или СДС обаче не декларира, че спира да подкрепя правителството, нито дори коментира темата. Нещо повече - когато някой си направи шега, като пусна фалшив имейл от името на ДБГ, че партията напуска правителството, партията на Кунева получи масирана подкрепа от пропагандната машина на Пеевски, която започна да разпространява опорната точка, че това е "атака срещу държавността".

Какво ще се промени?

Пукнатините в Реформаторския блок имат значение, защото те ще определят и колко ще е голяма промяната във формата на сегашната управляваща коалиция. На етапа е почти сигурно, че от нея ще излезе една от партиите в блока - ДСБ. Ако обаче го направи сама, това ще означава, че се слага край и на самата дясна коалиция.

Излизането на ДСБ в опозиция не е добра новина за сегашното управление. В момента управляващите се радват на много голям комфорт, който до голяма степен се дължи на широкия характер на управляващата коалиция. Дори и партиите извън нея трудно могат да се нарекат сериозни опоненти на властта. БСП напоследък е фокусирана в собствения си разпад. В особено изгодно положение е ДПС - партията на Доган и Пеевски практически получава облаги от властта, без да участва официално в нея и съответно да носи каквито и да е негативи. Така ДСБ би била първата истинска опозиция на това правителство.

Най-много от новата политическа ситуация след гласуването на промените в конституцията печели ДПС. След вероятното оттегляне на десните депутати (те самите твърдят че разчитат на между 10 и 15 народните представители от групата на Реформаторския блок) мнозинството ще стане още по-зависимо от гласовете на Местан и Пеевски.

Последствията в дясно също имат значение за това, което ще се случва през следващите месеци. Много вероятният формален разпад на Реформаторския блок е едновременно лоша и добра новина. Лоша, защото на него се възлагаха надежди да влее енергия за промяна в сегашното управление и да компенсира силния конформизъм на ГЕРБ. Механичният сбор от няколко партии обаче така и не успя да се превърне в енергична коалиция с общи цели и координирани действия. Това можеше да се види от самото начало на правителството, дори само от някои номинации за министри на Реформаторския блок. С напредване на времето във властта разломите между партиите ставаха все по-големи, за да се стигне до сегашното противоречие дали трябва да се остава във властта.

Парадоксално същите аргументи могат да се използват и за да се тълкува политическата смърт на Реформаторския блок като добра новина. След като тази коалиция не може да заработи така, както очакваха нейните избиратели, и след като за пореден път десните надежди бяха победени от лични амбиции, няма нужда тя да агонизира дълго. По-добре е политическата енергия да бъде съсредоточена в други проекти, които имат шанс за успех.

В психологията има един известен тест - на дете се дава бонбон и му се казва, че ако не го изяде веднага, след 10 минути ще му дадат два бонбона. Огромна част от децата изяждат веднага единия бонбон. На подобен тест са подложени и политиците от Реформаторския блок и ГЕРБ  в момента. За десните изборът е дали да изядат сега удобствата на властта и (за част от тях) приходите от нея и съответно след това да приключат с участието си в политиката, или да изчакат известно време извън властта с шанс да спечелят повече.

За ГЕРБ изборът е не толкова дали да останат във властта сега, а как да я упражняват. Тестът с бонбоните за тях изглежда малко по-различно. За най-голямата партия дилемата беше дали да отложи съдебната реформа сега, за да си спести конфликти с прокуратурата (и вероятно жертви от собствените им редици), или да тръгне към по-радикална промяна, която да освежи държавата, да задвижи икономиката и да направи всички по-богати. На този тест очевидно ГЕРБ изяде веднага и почти без да се замисли, единия бонбон.

Това е лоша новина за всички ни. Скапаната съдебна система в момента е заключила като със скоби всички колела на българската икономика. Липсата на независимо и обективно правосъдие нарушава нормалната конкуренция, убива предприемчивостта и отблъсква чуждестранните инвеститори. Бедни сме заради корупция и срастване между съда и прокуратурата с мафия, политика и медии.

И това не е всичко. Демонстрираното от управляващите партии (без ДСБ) отвращение от сериозни реформи едва ли ще бъде ограничено само до съдебната система. Ако сегашната коалиция не може да намери воля за най-важната промяна, най-вероятно няма да има нито за полицията, нито за здравеопазването, нито за образованието. За нищо. През едната година на власт вторият кабинет "Борисов" така и не започна сериозни промени в държавата, а сега вече имаме и доказателство, че това няма да се случи и в бъдеще. В същото време нереформираните сектори не само ще дават все по-лоши услуги, но и ще изискват повече пари, за да дават посредствения си резултат. И тъй като икономиката няма как да тръгне нагоре (вижте предния абзац), парите ще се набавят по единствените два други възможни начина - с още повече външен дълг и увеличение на данъците.

Тази политика, разбира се, не може да продължи вечно. Тя води към сериозна криза и въпросът сега не е дали ще се случи, а просто кога. Икономиката няма да се срине близките месеци, но колкото повече време се върви в този режим, толкова по-ниско ще е падането.

Вбесяващият парадокс в тази ситуация е, че реформите все пак ще бъдат направени - когато всичко се срине, просто няма да има друг избор. Борбата сега беше да предотвратим кризата. Да направим поне веднъж нещо умно и добро за всички, преди проблемите да се стоварят върху нас. Уви, получи се както обикновено - тъпо и удобно само на тях.

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/12/11/2668293_maskaradut_svurshi/

Публикувана в У нас

Този шум, който се вдига с така наречената съдебна реформа, е с изместен център на тежестта. Думата не е точна, защото не съдът се нуждае толкова от промени, колкото прокуратурата, това е ахилесовата пета на системата.

Публикувана в У нас

В първата и втората част на нашето разследване ви запознахме с „Битката на Чолакови от Родопите за честта и имота“ – казус, разбунил духовете в община Доспат и по-специално в селата Црънча и Бръщен. Представихме ви, как бездействието или умишленото действие на органите на местно управление и власт ощетяват едно обикновено семейство  на българи-мюсюлмани, чрез заграбване на наследствените им земеделски земи. 


За да възвърнат ползвания от семейството им повече от 80 години имот, Ракип Чолаков и роднините му завеждат едно гражданско и едно административно дело (за неправилно отбелязване на границите на наследствения имот, довелo до сериозно ощетяване на семейство Чолакови). Предявени са граждански искове по чл.108 и чл.109 от Закона за собствеността - за възвръщане на имота, който се владее от друг без правно основание и за премахване на изградените постройки – сградоцентрала за ВЕЦ с площ от 140 кв.м. и сграда с друго предназначение от 33 кв.м., двете сгради собственост на „Хидроенерджи Груп” ООД.

Публикувана в У нас

Реформаторският блок няма да подкрепи новия конституционен проект, предлаган от ГЕРБ и ДПС. Това е решила парламентарната група на блока на извънредно заседание в сряда следобед, проведено след промотирането на новия план от премиера Бойко Борисов.


Аргументите на реформаторите са, че не могат да бъдат част от новия консенсус в Народното събрание, който има намерение да внесе изцяло нов Закон за изменение и допълнение на конституцията.

Публикувана в У нас

От 13 до 17 юли на официално посещение у нас е съдията от Върховния съд на Държавата Израел Селим Жубран. Той е най-високопоставеният представител на правосъдната система на Държавата Израел, който е посещавал България до момента. Селим Жубран имаше поредица от работни срещи с: министъра на правосъдието Христо Иванов, главния прокурор Сотир Цацаров, съветника на Президента на Република България по правните въпроси Петя Тянкова, заместник-министъра на външните работи Катя Тодорова, представители на Министерство на правосъдието, представители на Съда и Прокуратурата, Организация на евреите в България «Шалом», представители на Българската православна църква, неправителствени организации и медии. Визитата на съдия Жубран е по повод 25-та годишнина от възстановяване на дипломатическите отношения между Република България и Държавата Израел и поставяне на началото на по-активно сътрудничество и обмяна на успешни практики във връзка с широко обсъжданата реформа в българската правосъдна система.  

Публикувана в У нас

Съдията от Върховния съд на Държавата Израел Салим Жубран е на официално посещение в България от 13 до 17 юли т.г. Той е най-високопоставеният представител на правосъдната система на Държавата Израел, който е посещавал България до момента. Визитата на съдия Жубран е по повод 25-та годишнина от възстановяване на дипломатическите отношения между Република България и Държавата Израел и поставяне на началото на по-активно сътрудничество и обмяна на успешни практики във връзка с широко обсъжданата реформа в българската правосъдна система.

Публикувана в Очи в очи
Страница 1 от 4