ПРОГРАМАТА

Страните от Югоизточна Европа започнаха трансформацията на своите държавни медии в обществени, след падането на Берлинската стена. Те естествено черпеха опит от водещите обществени медии във Великобритания, Франция, Германия. Но основополагащи са резолюциите и препоръките на Съвета на Европа в полето на обществените медии и независимата медийна регулация.

България е подписала всички документи на Съвета на Европа в тази област, но на практика въведените правни механизми и инструменти не са достатъчни за утвърждаване на основните ценности на обществените медии – програмна политика, покриваща целия спектър от обществени потребности и интереси, независими управление и финансиране в полза на гражданското общество.

За разлика от общата европейска рамка, свързана с програмната политика на обществените медии, при управлението и финансирането им всяка страна само избира механизмите за тяхната реализация, които да гарантират независимо управление и независимо финансиране от политически и икономически натиск За България това е същностен проблем, защото политическата класа вече 20 години не е готова да създаде такива ефективни и достатъчно демократични механизми. Всичко създадено е с двоен стандарт, нещо като демократична дреха, без адекватна социална телесност.

В поредица от евроекспертизи на действащото българско законодателство, Съветът на Европа изискваше гаранции за независимост на регулатора – квалифицирани мнозинства при избор на членовете от парламента и граждански номинации при избора на президента. Няма и механизми, които да гарантират професионалната експертиза и обществения авторите на избраните членове.

Звучи смехотворно, но те подписват декларации, че имат професионален авторитет и обществен престиж… Това рефлектира и при избора на генерални директори на обществените медии, които възпроизвеждат политическото статукво и корпоративните интереси. Още по необяснимо е, че в законовата рамка генералните директори се избират от Съвета за електронни медии с обикновено мнозинство, а членовете на управителните съвети – с квалифицирано!

Отсъствието на устойчива вътрешно-норматива уредба пък превръща обществената телевизия у нас в поле на непрекъснати промени при всеки нов избор на генерален директор. Злополучният национален опит, свързан с надзорните функции на СЕМ и непроработилият фонд „Радио и телевизия“, илюстрират незаинтересоваността на политическата класа, но и на професионалните елити, от демократичните стандарти при функционирането на обществените медии.

Неслучилата се цифровизация на обществената телевизия, отсъствието на визия за многопрограмно развитие в цифрова среда, пълното неглижиране на мултимедийните платформи и услуги, водят до невъзможност обществената телевизия у нас да изпълнява основните си програмни задачи: БНТ1 като политематична програма извършва социален интегритет и обединява различни аудитории, без това да е в ущърб на качеството. Монотематичните програми обединяват по специфични потребности и интереси по-малки аудитории, като защитават техните потребности и интереси.

В съвременната телевизионна теория все по-съществен е въпросът не КОЛКО ЗРИТЕЛИ ТЕ ГЛЕДАТ, А КОЙ ТЕ ГЛЕДА. Ако това са активни граждани, лидери на обществено мнение, творци и учени, млади хора – то ефективността на посланията е много по-висока. В съвременния медиен свят без изследвания не може да се определи степента на социално въздействие и медийно влияние.

Например обществено-правните телевизия като ВВС, ARD, FRANCE TELEVISION създадоха букет от програми в изпълнение на основните функции на обществената телевизия – политематичен канал, канал за регионални политики, канал за образование и култура, младежки и детски канал, информационен канал. Програмите с развлекателни функции не са в програмните им приоритети.

Още през 2012 година BBC създаде платформа в Интернет със специализирани програми за тийнейджъри, съобразявайки се с нагласите за общуване на младата аудитория и потребностите й за гледане на програми на мобилни платформи. Създаване на медийно съдържание за конкретни комуникативни условия, например краткост на формите, достъпност и актуалност - са водещи при структуриране на младежките програми в европейските обществени телевизии.

На малък пазар, като родният, е много важно да се познават интересите и потребностите на аудиториите на регионално и национално равнище, за да се разработят програмни стратегии, както по отношение на предлаганото медийно съдържание, така и на формите за неговото представяне. В конкуренцията с търговските оператори обществената телевизия не трябва да следва тяхната програмна философия и позициониране на предавания, а да предлага алтернативи за представяне иа съдържание и формати. Например образователното предаване История БГ, излъчвано в праймтайма на БНТ, бележи висок интерес и гледаемост.

Съпоставителните изследвания на Европейската обсерватория по аудиовизия за Централна и Югоизточна Европа пък показват, че най-голяма потребност аудиторията има от социално ориентиране и адаптация и затова продължават да бъдат най-гледани аналитичните, разследващи и дискусионни форми. За съжаление те са остро дефицитни в БНТ.

Особено място трябва да имат социалните и икономически предавания, както и телевизионни сериали, приличащи на съвременен социален роман с герои, които носят „кълбовидни мълнии“ от социални противоречия и взаимоотношения. Едва ли сериалът „Под прикритие“ запълва тази потребност.

 

В началото на 2017 г. Университетската телевизия „Алма матер“, съвместно със социологическата агенция „Алфа рисърч“ разработи самостоятелна методика за изследване нагласите на младежката и активна аудитория към програмите за образование, култура и младежки политики в БНТ. Самостоятелните канали за култура и образование, за младежки политики биха дали възможност за богат избор на националната аудитория.. Телевизията, чрез мобилните мултимедийни платформи, може да се превърне в телевизионна библиотека с електронен каталог и анотации на предаванията, от които зрителите да избират.

Според представителното изследване на активната аудитория (16 -55 години) в осем университетски града, бяха получени изненадващи резултати. Откроиха се няколко съществени разлики в профилите на аудиториите на БНТ и на водещите национални търговски оператори.

БНТ аудиторията е по-образована, но и по-възрастна, състояща се от хора с по-високи доходи. Тя е дълбоко неудовлетворена от предлаганите предавания в областта на образованието, културата, детските и младежките предавания.

Например интересът към научно-популярни поредици е свързан с културен туризъм у нас и в чужбина – 51,4;% от запитаните; с история, антропология и културно наследство 45,3%; с психология на общуването 29,2; култура и изкуство – 28,2;% ; езикови курсове 29,%; право и финанси 20,9%;.Резултатите сред младите (16-25 години) дават предимство на предавания, базирани на мултимедийни платформи. Младите хора почти не гледат телевизия в реално време.

Най-голямата част от по-възрастните потребители са пред телевизора средно до 3 часа дневно – 32-34%; от 3 до 5 часа дневно – 25%. При младите зрители естествено мобилните устройства изпреварват традиционната форма на комуникация. Те гледат предимно кратки форми, независимо от тематиката и героите. Часовите пояси, в които националната аудитория би гледала активно научно-популярни и образователни поредици са 16-21 часа.

Голямо предизвикателство е констатацията, че зрителите предпочитат темите да бъдат разработвани под формата на документален филм или на коментарни предавания с отворена линия за зрителите, които да задават въпроси и така да се осъществява ефективна интерактивна връзка.

Ето защо от заделените средства за филмова продукция – по Закона за радиото и телевизията – с 10% от бюджета на БНТ трябва да се финансират и такива документални поредици, които да имат високо качество на медийното съдържание и съответна финансова възвръщаемост на европейския и световен телевизионен пазар. Необходимо е да се представят в образователни поредици за приоритетни области на научни изследвания и постижения в България.

Например, на специализирана платформа, обществената телевизия FRANCE 5 записва лекции с оригинално мултимедийно съдържание на утвърдени имена в различни области на хуманитарното знание и природните науки.

В БНТ е необходимо да се излъчват и повече културни събития -директни записи от концерти, спектакли, танцови прояви, да се създадат творчески работилници за различните изкуства, с въвличане на аудиторията в творческия процес. да се селектират театрални и оперни спектакли и да се правят телевизионни адаптации.

Младежките и детските предавания почти отсъстват от програмата на БНТ. А след ВВС и френската обществена телевизия създаде младежка платформа под формата на WEB телевизия. Това е от съществено значение, защото 84% от младите хора на възраст между 16-20 г. прекарват дневно до четири часа в Интернет. За 21-30 годишните този процент е още по-висок – 78,4%. За групата на 31-40 годишните – 77%. Младите хора гледат предимно кратки форми през мобилните си телефони – 79,3%. Това променя по безспорен начин структурата на предаванията и видеосюжетите онлайн.

На последния избор за генерален директор, спечелен от Емил Кошлуков, никой от кандидатите не говореше за предизвикателствата пред програмната политика на БНТ. Всичко се фокусира около финансовия фалит, лошото управление и скъпите външни продукции, с които се източва БНТ. Във фокуса бяха и спортните права и оцеляването на спортния канал на БНТ.

Редно е да отбележа, че спортните канали не са в приоритетите на европейските обществени телевизии. А първото решение на Емил Кошлуков, беше свързано с формиране на нова дирекция „Спорт“. Може би така се отблагодарява на Бетина Жотева, която „даде“ третия глас за новия генерален директор.

Няма и дума за стратегическо планиране и многопрограмно развитие на БНТ. Заявката на Кошлуков БНТ да се конкурира с платформата NETFLIX звучи доста занимателно.

Новият директор е изправен пред много предизвикателства – финансови и административни. Но затова в следващия текст…

Публикувана в Гледища
Четвъртък, 17 Септември 2015 15:27

В медиите на Пеевски - коалиция БОСТАН

Разпореждане до всички в медиите на Делян Пеевски гласи хвалебствено да се обслужват предизборните кампании и на ДПС, и на ГЕРБ. Ако някой се отклони от указанията, ще режа уши, - заканил се депутатът-милионер на съвещание с медийни шефове. То било проведено преди няколко дни в известния като щаб-квартира на Пеевски х-л "Берлин".

Основни остриета в "черния ПР" щели да бъдат "Труд", ПИК, "Уикенд", "Стандарт" и Блиц. Освен да се разправят публично с опонентите на ГЕРБ и ДПС изданията щели да венцехвалят кандидатите на двете политически формации. "24 часа" и няколко други издания щели да подържат някакъв баланс, за да се вземат пари за реклама и от други политически сили.
Специално внимание щяло да се обърне на постиженията на правителството под ръководството на Бойко Борисов. В това отношение ПИК вече вдигна летвата толкова високо, че отразяването на Борисов може да се сравни единствено с това на Вълко Червенков по време на култа през 50-те години на м.в.
Към повечето медии на Пеевски били насочени и финансови потоци по различни програми на някои от министерствата, твърдят запознати. Въпреки това самият Пеевски дал дума на премиера да не иска и стотинка за кампанията на ГЕРБ като компенсация за скандала "Костинброд". Медии били захранвани финансово и чрез рекламата на борбата с контрабандата, инициирана от "Булгартабак", към която били пришити Министерство на финансите и агенция "Митници". Двете държавни институции за благодарност трябвало да отслабят контрола върху нелегалната търговия с цигари. Аргументът бил проблемът с бежанците, а в същото време парламентът гласува поправки в закони, които обслужват именно "Булгартабак".
На наш въпрос към отгоорен служител от медия на Пеевски за въпросните указания той отговори: "Проявете разбиране, всеки има семейство. Не искайте да коментирам подобни неща, защото все едно съм си ритнал трудовата книжка...".

 

Източник: frognews.bg

Публикувана в У нас

Пенсионери искали безплатни порноканали. Жалбите им срещу въвеждането на кодове с допълнително плащане за еротични и порноканали направо заливали Съвета за електронни медии (СЕМ). Това съобщиха в Пловдив от регулаторния медиен орган след проведеното изнесено заседание, от което стана ясно, че изключването на аналоговия ефирен сигнал се отлага за 1 ноември.Въвеждането на кодове за каналите XXL се прави на база одобрено споразумение на СЕМ с всички кабелни доставчици, с което се спира свободният достъп до програмите за възрастни. Те ще се приемат само ако потребителят получи срещу допълнително заплащане съответните кодове. Целта еротичните програми да излязат от свободните пакети на операторите е да бъдат защитени децата.

Публикувана в У нас
Четвъртък, 04 Юли 2013 16:26

Криза в жанра по телевизиите

Не е ясно кое е изначално – природната простотия или налаганата като модел за успех. Във всеки случай телевизиите залагат и на двете.

Битката за по-висок рейтинг между ефирите се води с всякакви средства. Месомелачката работи най-добре с агнешко и свинско. Примерно плейметки, моделки, Митьо Пищова и кадрите на Митко Пайнера анализират каквото се появи в пространството.

Обаче стана политически напечено. От друга страна, лято, жега, отпускарски настроения. Как да се съвместят двата жанра така, щото да се удовлетворят всички страни на телевизионното уравнение. Хем да се отразят протестите от улицата, хем да е някак неутрално, забавно и весело.

И очевидно решението е намерено. То е просто и евтино. Вземат се неколцина от постоянното присъствие по риалити форматите и се курдисват  по студиата да се наддумват за актуалните събития пред Министерския съвет и парламента.

В една от телевизиите намериха дори оригинален ключ към задачата. Чужденци, живеещи в България, да коментират политическата обстановка. Само да не си помислите, че извадиха някакви нови лица? Моля ви се, чак дотам не са я докарали. Малко ли скандални звездички имат в складовете си телевизиите, та да се морат да издирват други. При това техните са проверени по всички правила на рейтинга.

Да вземем например „сексоложката и семеен терапевт” Наталия Кобилкина, поканена да коментира положението в страната. За нея няма тайни в секса и фамилното щастие. „Ако видите, че не му става, направете му сандвич”, съветва тя. С протестите горе-долу е същото. Недоволството може да се потуши с повече сандвичи на глава от населението. Тя със сигурност харесва левите, но би подкрепила десните. „Жените обичат със сърцето (дори бедняк), но искат интимност и ласки с долната чакра от богати мъже”. Това ако не е политически дискурс, здраве му кажи. 

Другият чужденец  беше симпатичният експерт по ча-ча Алфредо Торес. Като участник в журито на „Денсинг старс” кубинецът стана известен с крилата фраза, с която изразяваше доволството си от някой танцьор: „Наляво, надясно, нагоре, надолу, браво!” Не е ли подходящо това за коментар и към протестите срещу кабинета „Орешарски”? И не е ли оригинално, нестандартно, весело и забавно?

Третата участничка в коментарния сутрешен блок бе пълен провал. Американската съпруга на българин бе неизвестна, нямаше опит в нито едно риалити и отгоре на всичкото се опита да размишлява и да прави сравнителни анализи на демокрацията тук и отвъд океана. Такова поведение е скучно и не действа като афродизиак на публиката.

И докато сутрешните блокове и други предавания извън жанра на забавата привличат за коментар сексолози, танцьори и врачки за разведряване на публиката, шоу форматите се втвърдиха на тема политика. В този тюрлюгювеч едно нещо остава неизменно – скуката. Колкото и да си сменят ролите, колкото и да се правят на интересни, неизменните телевизионни лица втръснаха на зрителите. Какво трябва да направи например Николай Бареков, за да впечатли хората по оня неподражаем начин, когато втрещи електората на 11 май следобед в деня на размисъл преди изборите? Гол ли да се съблече?

Всъщност и това сме го гледали в ранните години на демокрацията. За да си вдигнат рейтинга едни предприемчиви телевизионери съчетаха в най-блестящ вид секса, политиката и шоуто. Пуснаха рубриката „Голите новини”, където докато се събличаха, момичета четяха новините от аутокюто. Обаче много не им се разбираше, защото сричаха и бъркаха имената на политиците.

Но днес ситуацията е доста по-различна. България е член на ЕС и НАТО и подобни простотии са недопустими. Трябва да се измислят нови.

Публикувана в Гледища