Днес, 16 март 2018 г., се проведе трета среща по проблемите на енергетиката при министър-председателя Бойко Борисов.

 

В срещата участваха председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев, министрите на финансите – Владислав Горанов, и на енергетиката – Теменужка Петкова, ръководителите на БЕХ, НЕК, АЕЦ, ръководителите на национално представителните работодателски организации – Васил Велев (председател на АИКБ), Димитър Бранков (зам.-председател на БСК), Цветан Симеонов (председател на БТПП) и Кирил Домусчиев (председател на КРИБ), както и енергийните експерти Константин Стаменов и Румен Радев.

 

Днешният разговор беше фокусиран върху две основни теми – бъдещето на т.нар. Американски централи и опасността от нова далавера в енергетиката (виж тук: http://aobe.bg/%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/ ) по линията на поддържане на т.нар. студен резерв и включването в микса на нови централи с „преференциални цени“. Освен това, беше обсъден напредъкът по договореностите от предходните две срещи, проведени на 6-ти и на 21-ви февруари тази година.

 

Участниците в срещата постигнаха съгласие, че трябва да се предприемат енергични мерки за прекратяване на договорите с Американските централи във връзка със съществуването на неправомерна държавна помощ. В хода на разговора бе констатирано, че са налице всички предпоставки това да се случи в рамките на няколко седмици.

 

Беше проведена съдържателна дискусия и във връзка с оптималното управление на т.нар. студен резерв. Потвърдено бе неувеличаване на средногодишната стойност на студения резерв от 500 МВт. От страна на управляващите беше поет ангажимент в подготвяния в момента пакет от законови промени в сферата на енергетиката да се добавят и такива, които да не позволят блокиране на либерализацията на пазара, появата на нов тип производители на енергия с “преференциални цени’’ и участието им в регулирания пазар с такива “преференциални цени’’, което би било неправомерна държавна помощ.

 

Подчертана бе и необходимостта от ускоряване на изготвянето и приемането на национална енергийна стратегия до 2030 г., основана на реалистична макроикономическа рамка за догонващ икономически растеж.

 

Работодателските организации изразиха своята удовлетвореност от постигнатия напредък. Участниците в срещата се договориха за продължаване на работата по дискутираните проблеми.

Публикувана в У нас

На 23 февруари 2018 година, четирите представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), са изпратили писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов и до вицепремиера г-н Валери Симеонов (писмо с Изх. № 17-00-8/23.02.2018 г. на АОБР), в които се изказва категорична подкрепа за гласувания на първо четене в Народното събрание проект на Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и за приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в същия закон. Промените трябва да доведат до облекчаване на режима за допускане на чуждестранни работници от страни извън ЕС на пазара на труда у нас. Представяме пълния текст на писмото, адресирано до г-н Бойко Борисов и до г-н Валери Симеонов.

 

Представителните организации на работодателите на национално равнище изразяваме своята удовлетвореност от приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (второ гласуване 21.02.2018 г.). За нас с тези промени ще се осигури достъп до пазара на труда на необходими специалисти, за каквито са налице безсъмнени и непреодолими със собствен ресурс потребности.

 

Пазарът на труда в България изпитва остър недостиг, както на специалисти на практика за всички икономически дейности от реалния сектор, на квалифицирани работници с годишна заетост, така и на сезонни работници. Причините за това са най-вече отрицателният приток - на 107 хиляди пенсионирали се имаме 54 хиляди завършили средно образование за миналата година. На 100 излезли от пазара на труда имаме едва 63-ма влезли. Ситуацията се утежнява допълнително от отрицателната нетна миграция – през последните години, макар и намаляваща, разликата между напусналите и завърналите се е около 4 хиляди души годишно.

 

От друга страна, имаме ръст на икономиката от порядъка на 4% и работодателите прогнозират ръст на необходимата численост на персонала. Недостигът на човешки ресурси се изтъква като главната пречка от инвеститорите (наши и чужди) и е главният задържащ по-бързия икономически растеж фактор. Това води и до реализиране на БВП и Бюджет под потенциала на икономиката, както и до по-бавен процес на конвергенция. Затова е фундаментално важно да се премахнат ненужно създадените и в противоречие с европейските изисквания и практики в другите страни ограничения и тежести при трудовата имиграция.

 

Позитивното икономическо развитие на страната ни и целта за постигане на още по-добър растеж обуславят необходимостта от най-важните приети изменения, сред които:

 

Първо: По §3 – ограничението, предвидено в чл. 7, ал. 1, т. 2 (в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария), е всъщност самоограничение, тъй като не се изисква по европейските регулации.

 

Това е обективна пречка за наемане на необходими работници. Приетото облекчаване на този режим, съответно - чрез възможността общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, да е ограничен до 20 на сто и до 35 на сто за малките и средни предприятия, решава едновременно два проблема – липсата на подходящи работници и тромавото администриране при надвишаване на настоящия праг. Ограничение от 10 на сто пречи основно на малките и средни предприятия да наемат нужното им количество работници, особено в случаите на микро-предприятията.

 

Приетата промяна в размера на ограничението ще намали значително броя на случаите, в които се налага разглеждането и разрешаването индивидуално на всеки конкретен казус. И в действащата, и в приетата редакция на тази норма Министърът на труда и социалната политика може да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2, едва след като изиска становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.

 

Така ще е и занапред, но вместо при надвишаване на 10 на сто, вече ще се прилага при надвишаване от 20 на сто, респективно (при малки и средни предприятия) - при надвишаване на 35 на сто от средносписъчната численост на наетите. Освен процесуална и времева икономия, подобно изменение ще представлява намаляване на административната тежест, както за бизнеса, така и за държавата в лицето на МТСП.

 

Второ: По §4 - лица от български произход да могат да упражняват заетост без разрешение по чл. 7, ал. 3, след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Тази промяна ще облекчи достъпа до пазара на труда на лица от български произход, а с това ще ги мотивира да търсят своите перспективи за развитие в България. Допълнителен аргумент за подкрепа е, че хората от български произход следва да бъдат насърчени за интегриране у нас, а не както е в действащата редакция на закона – да са поставени при равни условия с всички граждани на трети страни, независимо от произхода.

 

Трето: По §11 - добавя се 20-дневен срок за издаване на Единното разрешение за пребиваване и работа. В действащата редакция на закона няма предвиден срок, а с промяната ще се постигне времева стегнатост и повече ефикасност в работата на администрацията, което е в подкрепа на бизнеса.

 

Четвърто: По §12 - създава се §12а, като формално отпада изискването за предварително проучване на пазара на труда (т.нар. „пазарен тест“). Тази промяна е изключително важна. Тя превръща формалния пазарен тест, провеждан понастоящем в рамките на чисто административна процедура (проверява се има ли български граждани, които да отговарят на условията за определена работа), в реален пазарен тест – ако работодателят реши да назначи чужденец на свободната позиция, то ще трябва да заплаща най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България, плюс допълнителни разходи за транспорт, настаняване, разрешения и пр.

 

Накратко - назначаването на чуждестранен работник ще е съпътствано с поне 2 пъти по-големи разходи за работодателя, в сравнение с тези за български работник (ако за позицията има такъв). Следователно, предпочитанието на работодателя ще е обусловено от изцяло обективни и прагматични предпоставки – производствена потребност, подходяща квалификация и опит на кандидата, разходи за труд. Няма причина да бъде предпочетено драстично по-скъпото и сложно решение за внос на специалист, ако търсеният специалист може да бъде намерен на местния пазар на труда.

 

В момента наблюдаваме следната картина: има крещящ недостиг на специалисти с висше образование в ИТ сектора, машиностроенето, електротехниката и електрониката и др. от порядъка на десетки хиляди от една страна и едва 177 внесени за цялата 2017 г. специалисти със синя карта. Причините за това се коренят в тежките и скъпи процедури и ненужни ограничения, част от които отпадат с тази и следващата разпоредба.

 

Пето: По §13 – отменя се чл. 18, в който са Списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, и изискването брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, да е най-малко два пъти по-висока от средната работна заплата в Република България.

 

Този ограничителен списък не показа никаква пригодност за времето на действието си. Обратно – представляваше реална пречка пред упражняване на висококвалифицирана заетост от работник - гражданин на трета държава, чиято професия не попадаше във въпросния списък (а в него до месец януари на настоящата година попадаха само специалисти от сферата на информационните и комуникационните технологии).

 

Освен това, изискването за минимално възнаграждение в двоен размер спрямо средната работна заплата е поредното наше самоограничение, каквото не се изисква от нормите на ЕС, които и в този случай сме надскочили.

 

За да произведе положителен ефект, това важно предложение трябва да се разглежда в единство с предходното предложение (§12). Иначе казано, необходимо е двете да бъдат приети като пакет.

 

Разчитаме, че тези промени ще бъдат приети на второ гласуване и в пленарна зала, за да бъде облекчен достъпът на работници от трети страни до българския пазар на труда – решение, изцяло в подкрепа на родната икономика и основа за по-висок растеж, както и на Вашата държавническа ангажираност с този процес.

Публикувана в У нас

Тези дни, обществеността у нас стана свидетел на инициирането на подписка, с която най-общо казано се поставя въпросът за равнопоставеността на банките в България.

Публикувана в Гледища

В последния ден на месец юли, Комисията за финансов надзор (КФН) взе отношение по въпроса за създаването на обществен надзорен комитет, който да не допусне разграбването на банковата група КТБ.

Публикувана в У нас

На 01 август 2014 г., Синдикалната федерация на служителите в МВР, известна като „новият полицейски синдикат“ се присъедини към искането на национално представителните организации на работодателите и синдикатите за създаване на обществен комитет, който да гарантира добросъвестността при правенето на оценките на КТБ.

Публикувана в У нас

Илиана Беновска: Господин Димитров, тази седмица вие, работодателите и двата синдиката, излязохте с предложение незабавно да бъде учреден надзорен комитет, в който да вземат участие действително компетентни, опитни в санирането на банкови институции професионалисти, това е по повод поставените под особен надзор банки от групата на КТБ. Какво се случи по този въпрос досега?

 

Пламен Димитров: Да, наистина, в момента най – големият проблем на банковата система и в обществото като цяло е липсата на доверие или по – скоро задълбочаващата се липса на доверие, и поради действията или бездействията на УС на централната банка, на банковия надзор във времето назад, на гуверньора лично и това беше и всъщност е едно наше действие да предложим общественици, но с ясни финансови или други знания, авторитет и безупречна репутация, които могат да спомогнат наистина за честното и професионално отчитане на състоянието на банката, на нейния портфейл, на нейните активи, с които са обезпечени кредити и най – накрая на покажат на всички нас по какъв начин може да бъде спасена банката и час по – скоро да заработи.
Нашето изрично условие е, да не се ползват парите на данъкоплатците, а да се ползват механизмите на увеличаване на капитала от акционерите, големите вложители и т.н.
Ние предложихме снощи късно (интервюто е излъчено по радио К2 на 26 юли 2014 г., б. ред.), и това е новина, на управителя на централната банка 17 имена на, както казах, финансисти, юристи, икономисти, бизнесмени, които могат да инжектират наистина допълнително доверие в системата.

 

Илиана Беновска: Можете ли да споменете някои от тези имена?

 

Пламен Димитров: Аз мисля, че на този етап е рано, другата седмица в началото съм сигурен, че ще има реакция на гуверньора на централната банка и ако наистина той откаже, както има индикация в един първи негов отговор, позовавайки се на това, че като че ли в момента банковата тайна възпрепятства възможността за такъв контролен орган, ние не казваме какво точно трябва да прави този комитет, или експертен съвет, или както искат да го нарекат, какви правомощия може точно да му даде законът, казах вече какъв е замисълът, да се даде повече прозрачност и да се гарантира, че не двама души, каквито са в момента квесторите, единствено и само знаят състоянието на банката, а доста по – широк кръг от хора, които естествено носят своята отговорност, за да не създават допълнително напрежение в банковата система. И се надявам, че ако в Управителния съвет на банката има достатъчно отговорност и мисъл, ще приемат подобно предложение.

 

Илиана Беновска: Защо подозирате, че Искров и ръководството на БНБ ще ви откажат да приемат този списък?

 

Пламен Димитров: Споменах вече, че получихме една първоначална кореспонденция, която се базира на чисто формални основания, казвайки, че Законът за банковата тайна като че ли препятства външни лица, които нямат съответните нива на достъп до информация и т.н., но те обмислят все още възможността какво може да се направи.

 

Ние подсказахме, че Законът за централната банка позволява на управителя лично, вече не на УС, да формира всякакви съвети, каквито той реши, че са нужни към съответния момент, и позовавайки се на това законово правомощие, мислим, че е възможно и от законова гледна точка да се създаде подобен съвет, експертна група, както иска да го рарече гуверньорът на банката, но задачата е ясна, поне от наша гледна точка, да даде и да предложи на обществото пълната картина, без изкривявания.

 

Всички тези 17 души, за които говоря, нямат връзки с банката, нямат вложения или по никакъв начин нямат интереси в нея и не са свързани с корпоративни и други групи, които могат да се възползват по някакъв начин от разграбването на активите и обезпеченията.

 

Илиана Беновска: Точно това щях да Ви попитам, господин Димитров, в България битува от доста време, основателно или не, съмнението, че, ще го кажа обобщено, никой не е много чист. Дали няма да започнат едни възражения сега и вадене на компромати срещу тези хора и да потъне диалогът там?

 

Пламен Димитров: Възможно е заинтересовани лица да се възползват и да използват свое медийно влияние или друго такова, за да злепоставят част от лицата. Вижте, никой не е безгрешен, един беше той и него го обругаха преди хиляди години.

 

Илиана Беновска: Говорите за Христос ли?

 

Пламен Димитров: Да, мисля, че е ясно! Така че на всеки може да бъде измислен, сътворен или по някакъв ред изфабрикуван някакъв компромат. Още повече, че ние не твърдим, че трябва да са точно 17 души, просто толкова сме успяли бизнес организациите, представителните организации на работодателите и ние да предложим.

 

Смятаме, че и други организации биха могли - Асоциацията на банките и други заинтересовани среди или обществени организации също могат да предложат имена, те не са измежду нас, надяваме се да бъдат възприети по този начин и част от тях да бъдат натоварени с тези функции.

 

Впрочем, ако получим отказ от управителя на банката за създаването на такъв комитет, ние сме решили да обмислим и втори вариант, да предложим подобна група или експертен съвет да създаде президентът на републиката. Да, няма да има същата тежест, тъй като Законът за централната банка дава особени правомощия на гуверньора по повод информацията, с която може да разполага този експертен съвет, но ще има друга политическа тежест, имайки предвид, че държавният глава в момента концентрира в себе си много очаквания, авторитет и бих казал цялата власт след няколко дни, когато се разпусне Народното събрание.

 

Илиана Беновска: А дали президентът ще може да осъществи ефективно това ваше предложние, или просто ще го приеме за сведение. „Аз съм обединител на нацията”, казва той и така е по Конституция, но каква власт има той, какви лостове?

 

Пламен Димитров: Аз мисля, че през следващата седмица ще стане ясно, нека да видим как ще реагира господин Искров в следващите дни и часове, но казвам, че обмисляме и този вариант. На срещата, която президентът е заявил, че ще организира с нас другата седмица, ще предложим тази идея, ще я развием, ако до тогава, както казах, няма друго развитие.

 

Илиана Беновска: Добре, но трети вариант, вие няма начин, с толкова дълъг синдикален опит сте и при решаване на по – сложни ситуации, но тази е сигурно настина доста сложна, ако и президентът не успее да въдвори, извинете ме за глагола, да установи ефективен надзор върху КТБ, какъв е третият лост?

 

Пламен Димитров: Госпожо Беновска, ние говорим с Вас много ясно и подробно по тези въпроси, мисля, че отново трябва да се върнем тогава, ако всички институции не искат да дадат прозрачност или не успяват да намерят пътищата за това, отново гражданите и гражданското общество, ние и медиите да вземем в ръце нещата, тоест при всички положения ние сме решени да поискаме от авторитетните и компетентни специалисти в тази област, ако не получат и статут на част от някакъв орган, да бъдат изградени като обществен съвет, който да задава публично въпросите, в това число и неудобните въпроси.

 

Не мисля, че това е най – добрият начин, защото всички знаем, че деликатната материя около банковата система като цяло би поставила много препятствия и ограничения.

 

Илиана Беновска: Кои са неудобните въпроси около КТБ, нека да игнорирам предварително един, който да не се изкушите да ми го зададете точно на мен, за мен не е неудобен въпрос кои са лицата, които имат над 200 хиляди спестявания или поне не във вида, ако те могат да докажат произхода си категорично.

 

Пламен Димитров: Аз мисля, че и за мен не би бил неудобен въпрос, в края на краищата това би могло при определени обстоятелства да се смята за легитимен въпрос.

 

Илиана Беновска: Макар че много се говори, че различни представители от съдебната система, от  законодателната, изпълнителната и други власти имат различни видове депозити и кредити, които вдъхват известно съмнение, че са от тази банка. Къде ще сложим демаркационната линия между почтеното и придобитото с умела измама?

 

Пламен Димитров: Трудно ми е да отговоря на този въпрос, затова трябва да влязат наистина специалистите и да дадат информация за картината и тогава да си отговаряме на този въпрос. За мен неудобен въпрос или по – скоро ключов въпрос е защо изобщо започна войната Пеевски – Василев, кой какво искаше да преразпредели?

 

Илиана Беновска: Днес Пеевски дава отговор в едно свое интервю, че не е одобрил политическите амбиции на Цветан Василев да стане министър – председател.

 

Пламен Димитров: Това звучи добре за широката публика. Аз мисля обаче, че експертите трябва да погледнат през призмата на бизнес интересите и на финасовите интереси, какъв е отговорът. Защото отговорът е там, според мен, и това, което се казва, изобщо не е най – голямата истина. Този въпрос или има експертно решение и отговор при ползване на цялата информация, или има политическо звучене и говорене на каквото сме свидетели в момента. Аз предпочитам да чуя истинския отговор, който не е само политически.

 

Илиана Беновска: Точно така, господин Димитров, и оттук излиза ли, че вие, работодателите и синдикалистите, имате съмнение, че няма да има точна и ясна експертиза за КТБ, а ще се опитат нещата да бъдат завоалирани, така че да не бъдат засегнати много „видни” днешни субекти?

 

Пламен Димитров: Аз следя внимателно изявленията на всички политици, медии и фактори в общественото мнение, не чух някой да е заявил ясно доверие, че това, което става в момента, тези институции могат да решат въпроса, в ситуацията, в която се намираме. Обратното, от всички страни без изключения има по – големи и по – малки съмнения, стигащи дори до искане на оставката на централния банкер. Няма как ние да бъдем извън този общ обществен процес на недоверие, който се задълбочава и аз споменах в самото начало, че нашите действия са насочени в тази посока. Така че очевидно трябва някой да гарантира прозрачността, дали ще бъде тази формула, която предлагаме, или друга, ако бъде измислена, готови сме разбира се да чуем и други варианти, не смятаме, че сме последна инстанция, но едно е ясно, двама квестори, централният банкер и УС на банката не могат да намерят решението.

 

Илиана Беновска: Те може и да могат, но не бива да бъде толкова тесен кръгът.

 

Пламен Димитров: Съмнявам се, че обществото ще го приеме като най – вярното.

 

Илиана Беновска: Нали, не бива да е толкова тесен кръгът?

 

Пламен Димитров: Точно така, това имах предвид, за да се покаже, че това са възможните варианти за дейстие и най – вече как да се спаси банката, за да заработи. Моралните въпроси са изключително важни, особено в една предизборна ситуация, кой къде какви зависимости, изключително важно, но не по – малко важни са, говорихме с Вас миналия път, че там са 413 предприятия, болници, учреждения, в които има над 100 хиляди души работници, които през август няма да вземат заплати. Така че и с такива измерения трябва да се съобразяват, когато се търси прозрачността и въможността за бързи решения, които, както казахме, не непременно натоварват данъкоплатците.

 

Илиана Беновска: Последен въпрос, господин Димитров, ако Искров ви откаже пак по формални причини, президентът Плевнелиев не успее в рамките на своите правомощия и не се установи експертен, широк надзор на това какво се случва и какво ще се случи с КТБ, обмисляли ли сте вие, синдикати и работодатели, обединението ви е доста силно – брутния вътрешен продукт плюс трудещите се, по някакъв начин на друг вид противопоставяне, защото всичко това може да потъне в банковите тайни, в процедурните хватки, в законовите забрани и ние така и да не разберем какво се случва?

 

Пламен Димитров: Сигурен съм, че ще намерим вярното решение и ще привлечем максимално широк кръг други организации, които да решат, че трябва да се борят за тази кауза. Аз съм убеден, че много граждански структури, в това число и коректните медии, тези, които нямат зависимости …

 

Илиана Беновска: Точно така!

 

Пламен Димитров: ... ще се присъединят с удоволствие, желание и отговорност в този процес, да не допуснем наистина това, за което пледира и президентът, сагата „КТБ” да се завърти в една нова огромна машина на зависимости, която да генерира години наред една изкривена политическа и обществена среда, естествено бизнес интереси, които да тровят реалната, конкретната икономическа среда и да нарушават всички пазарни правила, на каквито сме свидетели в момента.

 

Илиана Беновска: Може ли, господин Димитров, тази гражданска взискателност, която ще проявим всички ние – работодатели, синдикати, свободни медии, гражданското общество, да съвпадне със своите прояви, които могат да бъдат вероятно и доста широки публични протести, с предизборната кампания и да наклоните везните към една или друга партия?

 

Пламен Димитров: Опазил ни Господ да наклоняваме везните, политическият привкус не би трябвало да бъде търсен тук, но не изключвам възможността в тези месеци, както казах, ако няма решение, хората, които са в ъгъла, споменах вече части от обществото, които са засегнати по друг начин, не като вложители непременно или загубващи депозити, а като работещи, аз съм убеден, че ще има със сигурност вълнения и напрежение и в ранната есен няма как, най – вероятно, ако няма бързи решения както казах, да не се стигне и до протести.

Публикувана в Очи в очи

Илиана Беновска: Г-н Дончев, надявам се, че няма да приемете за странно, да се обърна към Вас като голям индустриалец и председател на една от най-големите работодателски организации, с въпроса – кой и на какво основание може да управлява България? Какъв е Вашият отговор?

 

Сашо Дончев: Моят отговор е, че България принадлежи на гражданите и те трябва да я управляват.

 

Илиана Беновска: Как?

 

Сашо Дончев: Като си изработят визия за своето бъдеще и тръгвайки, разбира се, от своето настояще, като преценят с какви ресурси разполагат, и на тази база може би да си изготвят една пътна карта, и да си избират, да са готови да си отделят, са постигането на тези цели, нужните средства, и разбира се, може би и права, да ги делегират на държавата , и да си изберат някакви изпълнители на този план. За изпълнители на този план сигурно ще назначат някоя политическа формация, а политическите формации не казват какво да се прави, а те имат възможност в демократичното общество да кажат, че това, което вие го поръчвате, уважаеми граждани, ние можем да го постигнем за по-кратко време, с по-малко ресурси, за по-кратко време и изобщо по-ефективно, затова изберете нас.

 

Илиана Беновска: До ден днешен обаче, г-н Дончев, тази теория, която е заложена и в основния закон на България – Конституцията, и в други закони – в морала, няма инструмент за регулация, освен следващите, и следващите, и следващите парламентарни избори.

 

Сашо Дончев: Не, всъщност това не е теория, г-жо Беновска. Това са добрите практики в свободните демократични общества.

 

Илиана Беновска: За нас е теория още, не е практика.

 

Сашо Дончев: Да, за съжаление, то дори не е теория за нас, защото аз не знам защо го наричате теория. Аз отказвам да приема, че е теория, но онова, което за съжаление ще потвърдя или по-скоро ще отрека във Вашите думи, че това е заложено в Конституцията. Не, това не е заложено в Конституцията. В Конституцията е заложено, че ние, как да ги нарека така, как да се наречем ние, да не ни е много обидно, но в крайна сметка поданиците на тази държава имаме право да избираме някакви хора, на които да дадем толкова ресурси, колкото те пожелаят, за да свършат точно онова, което те желаят, т.е ние сме някак си по тази конституция не граждани, а зависими от тези, които може би справедливо Вие казвате, че управляват, но аз някак си не искам да приема тази дума.

 

Илиана Беновска: Не искам да влизам в обяснителен режим, просто ще поясня, че в Конституцията е заложено правото на всеки български гражданин, свободно да даде своя глас на съответните избори, това имах предвид.

 

Сашо Дончев: Правата, г-жо Беновска, на гражданите им принадлежат по рождение, те не се дават с един или друг документ, просто по-малко нормативен. А пък Конституцията, това е онзи граждански договор между тези граждани, които казват как ще разпределим отговорностите в нашето общество и във връзка с тези отговорности от какви наши граждански права ще се откажем и ще ги делегираме примерно на училището, на общината, на държавата, и в крайна сметка, за да постигнем онзи живот, за който ние си мечтаем за себе си, за децата си.

 

Илиана Беновска: Вие имате ли апетити към властта, г-н Дончев? Повтарям, че сте един от най-големите индустриалци в България, председател сте и на БСК. Преди време се заговори, че конфликтът в КТБ, между Пеевски и Цветан Василев, е произтекъл от това, че Василев е искал да се занимава активно с политика. Днес в интервю Делян Пеевски го потвърждава. Така че Вие, Сашо Дончев, бихте ли могъл да бъдете министър-председател, за да направите едно показно как трябва да се управлява държавата?

 

Сашо Дончев: Сега, Вие първо зададохте два въпроса. Първият е дали имам апетити към властта. Нямам апетити към властта, защото аз имам цялата власт на свободния гражданин и аз не мисля, че в едно демократично общество може да има по-висша власт от тази, така че другото е служене и това дали аз съм готов да служа на това общество, заемайки една или друга позиция в тази държавна йерархия. На този въпрос ще Ви отговоря също отрицателно, тъй като ангажиментите, които съм поел, смятам за достатъчно важни и ако аз си свърша работата тук, където съм, имам предвид в компанията, и в БСК, пък и в десетки други, за съжаление, понякога ми се струва, че невнимателно съм поел много ангажименти, но и в десетки други организации, то тогава значи, че аз мога спокойно, някога на много стари години да кажа на моите внуци – аз си свърших моята работа, деца, оттук нататък вие. Нямам апетити за никаква политическа позиция.

 

Илиана Беновска: Това е откровен отговор и аргументиран, ще Ви задам по-пряко въпроса и ще Ви помоля за по-пряк отговор, г-н Дончев. Не е ли много лесно на нас, всеки от своята позиция, Вие от Вашата, аз от моята, гражданите от тяхната, да критикуваме всяка власт, но в състояние ли сме ние да се наемем, т.е Вие, наистина както казах, да направите едно показно как трябва да се управлява държавата, защото Вашият опит е прекомерно голям и Вие знаете къде са тесните моменти?

 

Сашо Дончев: Г-жо Беновска, може би аналогията и този път ще бъде неудачна, както е известно най-често, това е най-прекият път към глупостта, но аз не си представям, че примерно бандитизмът трябва да се бори с участие в банда. Не казвам нищо, не правя характеристики на политическата реализация. Така че държавата е такава, каквото ние съчиним в този същия граждански договор. Това, което трябва да променим, е не да намерим поредната жертва, ако той е искрен и да го хвърлим там, да направи показно, защото в условията на тази конституция, и с тези хиляди нормативни актове, които са извели огромно количество граждански права, няма как някой да бъде успешен, няма такава формула. Разбирате ли, че в тази държава, която ние имаме днес, с тази огромна маса с отчуждени граждански права, е въоръжена огромна маса чиновници. Няма как един човек, особено лишен от инструмента електронно правителство, да проконтролира кой как злоупотребява с тези права, дали с тях не рекетират други нормални граждани. Другото нещо, което може би е по-видимо за обществото, но не по-важно от първото, е, че не по-малко от 2500 човека в публичната администрация разписват и се разпореждат с публични средства, няма как и 2500 човека да бъдат проконтролирани. Няма такъв, който може да бъде успешен политик, успешен премиер в условията на днешната култура, в това число политическа култура на обществото.

 

Илиана Беновска: Уникално добре го казахте, г-н Дончев, бандитизмът не може да се бори с участие в банда и оттук веднага да Ви попитам – Вие участвате ли в бандата на пихтиестото тяло между срастването на власт, пари, правосъдие, индустрия и медии?

 

Сашо Дончев: Първо, аз не съм казал, че такава банда съществува.

 

Илиана Беновска: Използвам метафората.

 

Сашо Дончев: Да. При всички случаи, аз като издател на вестник нямам причини да се срамувам, че моят вестник при всичките правителства на България, през последните 18 години, е заявявал откровено и гражданско отношение към техните умения и неумения. Това, разбира се, струва скъпо, не в буквалния смисъл, то и в буквалния струва скъпо, но в преносния смисъл струва много по-скъпо, я иначе аз нямам общо. Вижте, колаборацията между държавната власт и парите е голямото бедствие на човечеството, то е през последните 100 години. От както е създаден Федералният резерв и няколко години по-късно, условно да речем десетина години по-късно, е направен първият опит, то не е направен първият опит, а започнала реализацията на плана „Рузвелт“, от тогава обществото страда, световно страда от тази колаборация, но това е много дълъг разговор, едва ли ние можем за тези няколко минути да го проведем.

 

Илиана Беновска: Да отидем в късия разговор. Огромната новина, която направихте през изминалата седмица, Вие като председател на БСК, Огнян Донев като председател на КРИБ, председателят на БТПП Цветан Симеонов и АИКБ Васил Велев, заедно с президентите на синдикатите КНСБ и „Подкрепа“, вие много остро в аргументирано писмо поискахте, незабавно да бъде учреден надзорен комитет, в който да вземат участие действително компетентни и опитни, в санирането на банковите институции, професионалисти, цитирам дословно от вашето обръщение, във връзка с кризата в КТБ. Може ли да изясните, докъде вие навлизате в бизнеса, работодателите и синдикатите, в сферата на парите и имате ли право да го правите това?

 

Сашо Дончев: Първо, това не е в сферата на парите, това е в сферата на гражданските отношения. Второ, ние го правим не защото имаме и слава Богу, всички тези имена, които Вие изредихте, декларираха, че нямат никакъв личен интерес, с изключение на  д-р Пенчев, който каза, че има 400 лева по един договор от някакъв експертен съвет, но му ги плащат там в тази банка, другите нямаме средства в тази банка, нито фирмени, нито лични. Но там, за наше огромно съжаление, има средства на компании, които са членове на нашите асоциации и в които работят членове на синдикатите, за които стана дума, и когато тези наши партньори страдат от всичко това, което се случва, ние нямаме абсолютно никакво право, в това число и морално право, да стоим в страни. И второ, държавните органи вече повече от месец бездействат, те пък нямат право да ни кажат – стойте в страни, както си позволи да ми каже в отговора си онази вечер гуверньорът на БНБ. Ние вчера сме изпратили списък на експертите, които смятаме, че могат да намерят, да създадат един честен меморандум за истинското състояние на нещата с тази банка, защото предполагам, че не само ние не знаем какво се случва там и Вие едва ли знаете.

 

Илиана Беновска: Според мен дори и квесторът не знае достатъчно добре.

 

Сашо Дончев: Да, за съжаление не знам кой знае. Второ, на базата на тази истинска информация, като безспорни най-добри експерти и авторитети в тази област, биха могли да предложат, може би в някакви варианти, но най-добрите варианти за изход от ситуацията, защото, г-жо Беновска, преди месец, когато започна проблемът, аз бях не голословно, не защото така ми се иска, а защото знам какви активи са заложени в тази банка, бях абсолютно убеден, че проблемът е измислен. Бях абсолютно убеден, че раздадените кредити са били достатъчно добре обезпечени, но вече за един месец аз не съм убеден, че стойността на тези активи е същата. Аз не съм убеден, че през цялото време всички, които са имали кредити, са ги обслужвали. И нещо повече аз съм убеден, че вече месец по-късно дупката е сигурно около милиард, ако не и повече.

 

Илиана Беновска: Нека не пропуснем и загрижеността, че депозитите на гражданите и фирмите са се обезценили, защото те практически не могат да покриват своите задължения, ако парите им са там.

 

Сашо Дончев: Да, това е един малко по-сложен въпрос, нека да не влизаме в него.

 

Илиана Беновска: Да, дайте по-голямата рамка.

 

Сашо Дончев: Да, защото би трябвало, ако са депозити, да се олихвяват все пак. Ето защо ние се намесихме и ето защо ние няма да спрем, докато не бъдат допуснати хора, на които вярваме, защото са с безупречна репутация, вярваме им, защото са с качествата на най-добрите експерти в областта.

 

Илиана Беновска: Но нека да Ви попитам, г-н Дончев, вие адресирахте вашето предложение за експертна подкрепа за разрешаване на проблемите в КТБ, до президента Плевнелиев, до премиера Орешарски, до управителя на БНБ Иван Искров, до председатели на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев и до ръководствата на парламентарно представените политически партии., на кого изпратихте вие този списък с експерти и кой от тези ви отговори преди това изобщо на обръщението?

 

Сашо Дончев: Да, правилно отговори г-н Искров като гуверньор на БНБ.

 

Илиана Беновска: Какво ви каза?

 

Сашо Дончев: Каза „да си гледаме работата, да стоим в страни“. Опита се да ни каже също, че той няма право да назначава такъв комитет и ние в тази връзка му намерихме основание в Закона за БНБ, това е чл.18, т.2, изпратихме на базата на това основание и списък с тези имена, за които допреди малко говорехме. Сега той е на ход.

 

Илиана Беновска: Само на него ли?

 

Сашо Дончев: Ние няма да спрем дотук.

 

Илиана Беновска: Само на него ли изпратихте този списък или до всички адресати?

 

Сашо Дончев: Да, засега само на него.

 

Илиана Беновска: Добре, не очаквате ли съдействие? Той очевидно няма готовност, пък може би и интерес.

 

Сашо Дончев: Г-жо Беновска, извинявайте, ние не очакваме съдействие. Ние очакваме…

 

Илиана Беновска: Вие не ме разбрахте. От другите адресати, а не от него съдействие. Казвам, че той надали има готовност и желание да го направи.

 

Сашо Дончев: Те не би трябвало да съдействат в такъв момент. Те би трябвало да бъдат, не по-малко от нас, загрижени. Те би трябвало да търсят още по-активно от нас, защото техните позиции ги задължават да бъдат по-загрижени по въпроса. Те отговарят не само за тази банка, те отговарят за състоянието на цялата банкова система, всеки един има своите отговорности в това. Така че ние разбира се, че ще разчитаме на единодействието заедно с тях. Но все пак на ход е г-н Искров.

 

Илиана Беновска: Вижте, аз не Ви вкарвам в „Параграф 22“, но Вие – той е на ход, ние го чакаме, Борисов му иска оставката, БСП пък нямат нагласа за това, в КТБ текат някакви процеси, за които, както казахте много правилно, никой няма представа какво наистина се случва, преди това БНБ даде изявление, че на 21 юли, вече сме днес 26 юли, банката ще заработи, ще възобнови операциите си. Какъв е лостът, ние да не седим и да чакаме Искров или както се нарича, който и да е било там в БНБ, който е назначен, а не е собственик на това нещо, да благоволи да направи каквото и да било, а не да ви казва „гледайте си работата“, както Вие хубаво се изразихте?

 

Сашо Дончев: Това са реални първи проявления на гражданска активност по конкретния въпрос. Очевидно е, че тези проявления могат да придобиват и други форми, да ескалират, очевидно е, за нас в момента, не искам да звучи грубо, но за нас съдбата на един човек, заемащ позиция в тази държавна йерархия, не е толкова важна в случая, ако ще го сменят, да го сменят. Но въпросът е, че трябва да има действие, Вие разбирате ли, че там вече 40 дни няма никакво действие и всичко това, което се говори, са празни приказки. Как е възможно, в четвъртата по големина банка в България, двама квестора бяха, аз не знам какви трябва да са те, за да успеят да обработват толкова информация?

 

Илиана Беновска: Да, интересно е и по какви критерии бяха избрани също така, нали?

 

Сашо Дончев: Това не е моя работа. За това да си носи отговорност този, който ги е назначил. Аз нищо не мога да кажа по отношение на квесторите. Нещо повече, ще ми се да вярвам, че са избрани най-добрите в случая.

 

Илиана Беновска: Дано!

 

Сашо Дончев: Да, дано. Не мога нищо да кажа.

 

Илиана Беновска: Вижте, ние сме, позволявам си да кажа ние, защото говорехте за гражданска воля, за гражданско отношение, за гражданско общество, ние сме в пасивната изчакваща позиция.

 

Сашо Дончев: Кои ние?

 

Илиана Беновска: Ето, вие се обръщате, в конкретния случай, който разискваме, работодатели и синдикати, и казвате- моля, направете, необходимо е надзорен комитет, даваме ви предложение с експерти.

 

Сашо Дончев: Г-жо Беновска, извинявайте, че ще Ви прекъсна, но аз имам лична максима – „за най-лошото винаги има време“ и възпитанието на тези хора, с които изразяваме обща воля през последния месец, не ни позволява да не извървим всички тези нормални процедури в едно гражданско общество. Това не е пасивно изчакване. Това са активни действия, срещу които ние изискваме действия от държавната администрация и още веднъж казвам, че ние няма да спрем дотук. Започнахме с тази теза в самото начало от моя страна, че това общество, включително и тази държава, принадлежат на гражданите. Ние не сме безправни.

 

Илиана Беновска: Вие не ме оставихте да довърша, но ще се съгласите сигурно, аз съм абсолютно съгласна, че ние не сме безправни, трябва да отстояваме своите права, които са ни дадени, както казвате, по рождение, затова, че сме човешки същества, но ако нищо не се случи, ако си продължава…

 

Сашо Дончев: Ще ги вкараме в затвора рано или късно. Тези, които не случват нещата, рано или късно ще стигнат като несвършили, като бездействат в ситуацията по някаква друга причина, още повече, ако са се вредили, докато са били на тази власт, ще стигнат там, където им е мястото.

 

Илиана Беновска: Как ще ги вкараме в затвора? С какъв лост…

 

Сашо Дончев:  Тогава, когато не ни функционираше държавата, 89-та година станахме и я сменихме. По същия начин, ще я сменим и ще я подредим отново. Може би в новата конституция ще избираме съдебната власт пряко, прокурори, съдии и ще имаме по-нормално функционираща държава. Така че властите, както Вие казвате, не само да са формално разделени.

 

Илиана Беновска: Добре, последен въпрос. Докога ще чакате гуверньора, така наречения гуверньор?

 

Сашо Дончев: До понеделник вечер.

 

Илиана Беновска: И?

 

Сашо Дончев: След което имаме покана за среща с президента и смятаме да поставим категорично, това не е единственият въпрос, разбира се, защото има и други важни въпроси, но да поставим категорично този въпрос и да потърсим неговото съдействие в случая.

 

Илиана Беновска: А политиците?

 

Сашо Дончев: Какво политиците?

 

Илиана Беновска: Президента хубаво, ще се срещнете с него. С политиците- отговор имате ли, разговор имате ли?

 

Сашо Дончев: Не, нямаме разговор по темата, все пак, както казах, ние се стараем да следваме някаква логична процедура в нашето общество. Не виждам защо трябва да тръгнем и да разговаряме с една или друга политическа формация. Има институции, ние говорим с тях.

 

Илиана Беновска: Питам Ви, защото имахте накрая в титула на писмото- „до ръководството на парламентарно представените политически партии“ , т.е вие ги информирате, за сведение?

 

Сашо Дончев: Информираме ги, да, за сведение.

 

Илиана Беновска: Понеделник вечер в колко ви е срещата с президента?

 

Сашо Дончев: Не, ние нямаме в понеделник среща, няма да е в понеделник. Тя засега е планирана за 1-ви, тогава е поканата, но президента е обещал, да направи всичко възможно във връзка с динамично развиващата се обстановка в България, да изтеглим възможно най-скоро тази среща.

 

Илиана Беновска: Добре, а в понеделник вечер какво ще се случи? Чакате Искров?

 

Сашо Дончев: Ще го решим. В понеделник вечер ние ще се съберем отново в този формат, ще видим какво ни е отговорил г-н Искров и ще вземем решение.

 

Илиана Беновска: А той писмено отговори ли ви?

 

Сашо Дончев: Да, отговори писмено това, което Ви казах.

 

Илиана Беновска: „Да си гледате работата“?

 

Сашо Дончев: И че няма основание да назначава такъв комитет.

 

Илиана Беновска: Добре, наистина съвсем последен въпрос. Означава ли, че работодателите и синдикатите взимат в ръце регулацията на гражданските и основни права на хората?

 

Сашо Дончев: Регулацията на гражданските основни права? Повтарям си, за да разбера точно въпроса.

 

Илиана Беновска: Ставате ли вие, синдикатите и работодателите, омбудсман, защитник на правата на гражданите?

 

Сашо Дончев: Не, не e точно тази нашата роля или поне аз не мисля, че това е нашата роля. Вижте, ние веднъж може би на друго ниво сме заявили, че можем да лидерстваме, синдикатите да лидерстват своите синдикални членове, ние да лидерстваме своите членове компании, предприемачи, нали, следователно ние сме казали, сме заявили, че в някаква степен сме по-зрели граждани от тях, от нашите членове, така че онова, което смятам, че сме длъжни да направим, да направим всичко възможно нашите членове, било то синдикати или компании, или членове на нашите асоциации, или по-скоро предприемачите като такива, да повишим по-скоро тяхната гражданска култура, и с това да повишим масата на гражданското познание в нашето общество, което да произвежда ефектите, за които може би всички мечтаем.

 

Илиана Беновска: Добре. Най-малко просветителска роля казвате.

 

Сашо Дончев: Да, вижте Вие не можете да направите германското общество в България, каквото и да направите. Ние трябва да създадем най-напред културата и не да я създаваме, тя трябва да стане част от болшинството българи., тя трябва да стане културата на по-голямата част от тези българи. Тогава имаме шанс да приближим, по някакви критерии, нашето общество до швейцарското или до немското. Ако ние сме с мисленето на роби, няма как да направим демократична държава.

Публикувана в Очи в очи

Независимо от отказа на управителя на БНБ – Иван Искров да сформира Надзорен комитет, който да съдействува при оценката на финансовото състояние и при евентуалното саниране и преструктуриране на КТБ, лидерите на социалните партньори не се отказаха от идеята си. (За отказа на Иван Искров да сформира Надзорен комитет, вижте тук: http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4798-%D0%B1%D0%BD%D0%B1-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%82%D0%B1.html ).

Публикувана в У нас

Българската народна банка (БНБ) показа шеметна бързина, отхвърляйки почти светкавично предложението на представителните организации на социалните партньори за създаване на Надзорен комитет, който да предложи „цялостно решение за оздравяване и реструктуриране на банковата група“.

Публикувана в У нас

Вчерашното писмо на работодателите и на синдикатите до президента, премиера (вече в оставка), управителя на БНБ, председателя на Комисията за финансов надзор и до ръководствата на парламентарно представените политически партии показва две важни неща. (Виж писмото тук: http://www.svobodennarod.com/bulgaria/4795-%D0%BA%D1%82%D0%B1-%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8.html ).

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 2