В предпоследния си работен ден народните представители шумно приеха на второ четене промени в Закона за опазването на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. От тях бяха заявени сериозни намерения, че с приетите мерки ще бъдат изкоренени всички спортни хулигански прояви на и около стадионите. Депутатите бяха убедени, че „строгите“ мерки срещу футболните хулигани ще внесат мир и спокойствие по трибуните. Дали, обаче, желанието на законодателите е действителната борба с агитките или е просто прах в очите на електората?

 

„Нашите момчета“

Всеизвестен е изразът „Нашите момчета“, използван от политици от различни политически партии. Зад този израз прозират именно „недолюбваните“ от политиците футболни агитки. Тези същите футболни агитки, които когато са необходими на някоя партия или отделен политик, винаги се отзовават. Всички помним кой пази лидера на една от управляващите партии от „народната любов“ пред централата на партията му. Помним и кои бяха основните лица активирани през 2013 г. за протестите срещу високите цени на тока и парното.
Примерите в тази насока са многобройни. Именно този двойствен аршин, с който мерят народните представители буди съмнение в искрената им борба с футболното хулиганство. Не на последно място, следва да се отбележи, че с времето се доказа, че организираните агитки са много по-удобни за политиците, отколкото всички останали спортни фенове.

Политиците добре знаят, че ако ти трябва „помощ от приятел“ е по-лесно да привикаш 2-3-ма от така наречените „лидери“ на агитките, с които да се разбереш да ти свършат определена услуга, отколкото да издирваш поединично подходящите лица.

Общо взето, превръщането на футболните агитки в своеобразни добре организирани армии от неособено образовани хора е целенасочена държавна политика и борбата с тях звучи отчасти цинично.

 

Какви мерки се взеха?

Изискването за показване на документ за самоличност персонализиращ зрителя, беше лайтмотива на приетите промени, но то съвсем не е новаторство проявено от българските законотворци. Във всяка европейска държава билетите за спортните събития са поименни и е невъзможно да се влезе с чужд билет.

От мотивите към приетите законови изменения не става ясно с какво тази промяна ще допринесе за сигурността по стадионите. Така приетия закон не задължава домакините на спортните събития да изградят електронна система – т.нар. „турникети“, с които да се идентифицират зрителите и тази база данни да се съхранява от отборите, а при необходимост да бъде предоставяна на органите на реда. Простото идентифициране с лична карта не е ясно как ще пребори футболното хулиганство. В допълнение на горното, тази промяна ще влезе в сила не сега, а чак след една година.

Дискусионно е и приетото законодателно определение за спортно хулиганство. То включва отправянето на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни. Кои изрази ще се квалифицират като особено вулгарни, за да попаднат в обхвата на закона и кои ще си останат просто вулгарни не е ясно. Тази недомислица е показателна и за пореден път разкрива „желанието“ на законотворците за борба с хулиганството.

В общи линии, приетите, в спешен порядък, законови промени касаещи спортните хулигани, категорично не убеждават, че с тях се цели реална борба с този проблем, а по-скоро разкриват за пореден път, че за редица депутати е по-важен отзвука в медиите и имитацията на законодателна дейност.

 

Андриян Боянов е адвокат в Софийска адвокатска колегия, кантора "Беров, Боянов, Гогов и партньори".

 

В първата и втората част на нашето разследване ви запознахме с „Битката на Чолакови от Родопите за честта и имота“ – казус, разбунил духовете в община Доспат и по-специално в селата Црънча и Бръщен. Представихме ви, как бездействието или умишленото действие на органите на местно управление и власт ощетяват едно обикновено семейство  на българи-мюсюлмани, чрез заграбване на наследствените им земеделски земи. 


За да възвърнат ползвания от семейството им повече от 80 години имот, Ракип Чолаков и роднините му завеждат едно гражданско и едно административно дело (за неправилно отбелязване на границите на наследствения имот, довелo до сериозно ощетяване на семейство Чолакови). Предявени са граждански искове по чл.108 и чл.109 от Закона за собствеността - за възвръщане на имота, който се владее от друг без правно основание и за премахване на изградените постройки – сградоцентрала за ВЕЦ с площ от 140 кв.м. и сграда с друго предназначение от 33 кв.м., двете сгради собственост на „Хидроенерджи Груп” ООД.

В първата част на нашето разследване ви запознахме с „Битката на Чолакови от Родопите за честта на имота“ – казус разбунил духовете в община Доспат и по-специално в село Црънча. Представихме ви, как бездействието или умишленото действие на органите на местно управление ощетява едно обикновено семейство  на българи-мюсюлмани от наследствените им земи. 


За да възвърнат ползвания от семейството им повече от 80 години имот, Ракип Чолаков и роднините му завеждат едно гражданско и едно административно дело. Предявени са граждански искове по чл.108 и чл.109 от Закона за собствеността за възвръщане на имота, който се владее от друг без правно основание и за премахване на изградените постройки.


Спорът едва ли би придобил известност и публичност, ако на мястото на тези земи не е  изградена ВЕЦ и сграда, обслужваща нуждите на централата. Съмнение в местните жители  буди процедурата по неточното и непълно възстановяване на правото на собственост върху земеделски имот от 7,301 дка и учредяването на право на строеж върху 6,704 дка от тази земя на фирма-инвеститор.

Проблемът с възстановяването на земеделските земи, „вкарани“ в ТКЗС-тата през комунистическия режим, беше особено актуален през първите няколко години на т.нар. демокрация. Множество граждани получиха полагащото им се, това, което им е било отнето къде доброволно, къде не толкова. В градския жаргон постепенно навлязоха думи като „реституиран имот“ и „баби реститутки“.


 И докато в градска среда, като че ли, възстановителните въпроси бяха решени до началото на новото хилядолетие, то по селата и в междуселските пространства голяма част от проблемите останаха. Почти няма български гражданин, който да не се е сблъсквал с трудоемката задача да разреши наследствените си въпроси, свързани с полагащите му се имоти. Къде от немарливост, къде от незнание на административния персонал немалка част от възстановените имоти остават без необходимите скици, удостоверяващи точното разположение на собствеността им. 

В серия от публикации ви предоставяме информация за един наглед тривиален търговски спор, при който едната страна не изпълнява договорните си задължение(не заплаща уговорените лизингови вноски) и това води до сериозно влошаване на отношенията между контрахентите.

Като пълномощник на фирмата на съпруга си, г-жа Кайлитска получава над 12 автомобила предоставени й по силата на лизингов договор от Голд лизинг, управлявана от Явор Джиджев и Иван Станев. Известно време тя изпълнява договорните си задължения и заплаща ежемесечно вноските си. В един момент обаче, решава, че лизингованите автомобили са вече нейна собственост и започва да се разпорежда с тях, както намери за добре, едни биват продавани, други разглобявани и също продавани, само че на части.

Софийският градски съд обяви вчера фалита на КТБ и определи за начална дата на неплатежоспособността й 6 ноември 2014 г. С решението на съда дейността на КТБ и правомощията на органите й са прекратени и те са лишени от правото да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

 

Освен това се налагат обезпечителни мерки върху цялото имущество на банката. Магистратите са записали още, че следва да започне и незабавно осребряване на активите на КТБ, с цел да се изплатят задълженията към кредиторите й.

Член .293а от Наказателният кодекс гласи „Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.” 

 

На пръв поглед, този законов текст  изглежда често приложим, предвид социалния заряд, който носи в себе си. Често на практика се получава разнобой в отношенията между бивши гражданскоправни партньори, който разнобой води до съдебни битки, респективно до присъди.

Сериозен ръст на делата срещу енергоразпределителните дружества и мобилните оператори отчитат във Варненския районен съд.  

 

Докато през 2013г. тези дела са били малко над 1300, през 2014г. те са вече над 2000. Потребителите най-често съдят компаниите за неправомерно искани от тях суми в порядъка между 500 и 1 000 лева, а в някои от случаите - над 2 000 лева. Повечето дела се печелят от абонатите, обясни ръководителят на гражданското отделение Пламен Атанасов. 

Страница 1 от 4