Атентатори – самоубийци от Ислямска държава са атакували на 07 август 2016 година, военна база на подкрепяните от Съединените щати въоръжени милиции, близо до сирийско – иракската граница. За станалото Reuters цитира източници от средите на бунтовниците. (Syria: Islamic State Attacks New Syria Army Base in Al Tanf, August 7-th 2016, 15:29 GMT, Stratfor, Situation Reports, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-islamic-state-attacks-new-syria-army-base-al-tanf ).

След като лоялните към Башар Асад сили отбелязаха успехи на бойното поле край и в Алепо, последва логичната и очаквана контраофанзива на бунтовниците. Коалиция от сирийски бунтовнически фракции, започнаха общо настъпление срещу правителствените сили в Алепо. „Ал Джазира“ съобщи за началото на бунтовническото настъпление на 02 август 2016 година. (Syria: Rebel Groups Escalating Offensive in Aleppo, August 2-nd 2016, 20:57, GMT, https://www.stratfor.com/situation-report/syria-rebel-groups-escalating-offensive-aleppo ).

Уилаят ал Судан ал Гхарби (Wilayat al Sudan al Gharbi), базираната в Нигерия войнствуваща група, по-известна като „Боко Харам” има нов лидер, според съобщение на BBC от 03 август 2016 година. Абу Мусаб ал-Барнауи (Abu Musab al-Barnawi) е надделял над предишния лидер Абубакар Шекау (Abubakar Shekau), според интервю, публикувано в ал-Наба (al-Naba), списание публикувано от Ислямска държава. В интервюто, ал-Барнауи (aal-Barnawi), предишен говорител на Боко Харам, е заявил, че неговата група си остава заплаха в региона. Групировката вече разчита много повече на терористични атаки и на партизанска тактика, след като е загубила значителна част от територията, която преди е контролирала. (Nigeria: Militant Group Has New Leader, August 3-rd 2016, 13:51 GMT, Stratfor, Situation Reports, https://www.stratfor.com/situation-report/nigeria-militant-group-has-new-leader ).

Американската авиация за втори път подложи позициите на Ислямска държава в либийския град Сирт на бомбардировки на 02 август 2016 година. За това е съобщил прес офисът на Либийското правителство на националното съгласие (Libya’s Government of National Accord - GNA), както и официален представител на Министерството на отбраната на САЩ. Информацията е на AFP.

През последните години се говори много за „терористичният франчайзинг”. Действително и Ал Кайда, (която може да бъде наречена „класическа дезорганизация” в смисъла, който влага в понятието „дезорганизация” Скот Лаш) и Ислямска държава се сдобиха с не малко „клонове” и „филиали” по целия свят, които се присъединиха към тях точно на принципа на франчайзинга.

„Джихадизмът” има дълбоки корени в Саудитска Арабия, която е вторият по брой на включилите се доброволци и наемници източник на чуждестранни бойци в гражданската война в Сирия , след като тя започна през 2011 година. (A New Jihadist Generation Threatens Saudi Arabia, 23-rd of May 2016, Stratfor, Media Center, https://www.stratfor.com/image/new-jihadist-generation-threatens-saudi-arabia ).

Новината.

В началото на месец февруари 2016 година, светът получи поредното доказателство, че когато става дума за изследователски и предприемачески дух, няма големи и малки нации и държави. Люксембургското правителство оповести поредица от мерки за превръщането на Люксембург в европейски „хъб” в изследването и използуването на космическите ресурси. (Luxembourg to launch framework to support the future use of space resources, Article – Publié le 02.02.2016 (08:37), Le portail de l’actualité gouvernementale, Released by the Luxembourg Ministry of Economy, http://www.gouvernement.lu/5653386) Между ключовите стъпки, които са предприети, като част от инициативата spaceresources.lu , ще бъде създаването на законова регулаторна рамка, която да дава сигурност относно бъдещата собственост над минералите, извлечени в Космоса от Близки до Земята Обекти (Near Earth Objects – NEO’s) към които се отнасят и астероидите.

Люксембург е първата европейска страна, която оповести своето намерение да въведе законова рамка, която да дава гаранции на частните оператори, които работят в Космоса, че могат да бъдат спокойни за правата си върху ресурсите, които ще добият – в това число и върху редките минерали от астероидите. Подобна законова рамка ще бъде разработена при пълно отчитане на разпоредбите на международното озаконодателство. Люксембург има силното желание да се ангажира заедно с други страни с този проблем.

Също така, Люксембург ще инвестира в съответните изследователски и развойни проекти (R&D projects) и обмисля пряки капиталови инвестиции в компании, които работят в това поле. Инициативата „Космически ресурси - Люксембург” (SpaceResources.lu) ще „отгледа” вълнуваща и изцяло нова космическа индустрия. Тази индустрия ще предлага безпрецедентен достъп до минерални ресурси, които да се използуват основно в околоземна орбита или оттатък нея. Целта е да се стимулира икономическият ръст на Земята и да се предложат нови хоризонти в космическите изследвания.

Люксембург вече има сериозна поредица от постижения в сродни сектори, като сателитния оператор SES, създаден преди 30 години в Люксембург, днес е глобален играч в тази област. Бюджетът, заделен за SpaceResources.lu, ще бъде част от националния космически бюджет, който ще бъде определен в рамката на подготовката на приноса на Люксембург за следващия многогодишен бюджет на Европейската космическа агенция, който ще бъде приет през месец декември 2016 година. Правителството на Люксембург ще вземе решение за нови средства за широка гама от нови дейности и инициативи, които включват описаната по-горе.

Вицепремиерът на Люксембург и министър на икономиката Етиен Шнайдер (Étienne Schneider - https://en.wikipedia.org/wiki/Etienne_Schneider ; https://www.gouvernement.lu/3456166/CV-en ), оповести Иницативата SpaceResources.lu на 02 февруари 2016 година. Той заяви:

„Нашата цел е открит достъп до богатството на преди неизследваните минерални ресурси на безжизнени скали, летящи из Космоса, без да унищожаваме естествените местообитания. Ще подкрепим дългосрочното икономическо развитие на нови, иновативни дейности в космистрия, като ключов високотехнологичен сектор за Люксембург. На първо място, нашата цел е да проведем изследвания в тази област, която на по-късен етап може да доведе до по-конкретни дейности в Космоса”.

Жан-Жак Дордан (Jean-Jacques Dordain - http://www.esa.int/About_Us/Welcome_to_ESA/Jean-Jacques_Dordain), предишният генерален директор на Европейската космическа агенция (ESA) и съветник на люксембургското правителство по инициативата SpaceResources.lu е казал: „тази инициатива е ясна демонстрация, че европейците са иновативни и способни да поемат рискове, когато залозите са големи. Макар че изглежда футуристичен, проектът стъпва на солидна основа, в това число и на необикновените технически умения, които вече съществуват в Европа и по света”.

Саймън П. Уордън (Simon P. Worden - http://www.nasa.gov/centers/ames/about/centerdirector_prt.htm), председател на Breakthrough Prize Foundation ( https://breakthroughprize.org ) е заявил: „Човечеството е на границата на експанзия в Слънчевата система, а след това и отвъд границите й. Да използуваме ресурсите, които ще открием там е от основно значение – не само за нашата експанзия в космоса, но също така и за осигуряването на продължаване на благоденствието тук на Земята”.

Рик Тъмлинсън (Rick Tumlinson - https://spacefrontier.org/founders/rick-tumlinson ), съосновател и председател на борда на Deep Space Industries е заявил: „Като отваря ресурсите на космоса, Люксембург ще помогне за премахване на напрежението на Земята”.

Крис Левицки (Chris Lewicki - http://www.planetaryresources.com/team/chris-lewicki ), президент и CEO на Planetary Resources е заявил: „Ние приветстваме правителството на Люксембург за това, че повежда света, като създава тази нова добивна индустрия, като по този наин прави възможно икономическото развитие на близките до Земята астероидни ресурси. Planetary Resources ще работи в бъдеще с Люксембург”.

Карим Мишел Сабах (Karim Michel Sabbagh), президент и CEO на SES е заявил: „Ние поздравяваме визионерската инициатива на Люксембург да поеме още един път пионерска стъпка в областта на космическите технологии и още повече да увеличи нашето споделено познание и опит. Ние смятаме да допринесем с нашите уникални възможности за тези бъдещи действия”.

Ив Елсен (Yves Elsen), председател на Люксембургския космически клъстер, е заявил: „През изминалите три десетилетия, Люксемург изгради нарастващо know-how в космически дейности от световна класа. Люксембург може още един път да напише история, като устойчиво поддържа по-нататък привлекателността на страната, като домакин на космически дейности от ново поколение”.

Who is who в горния разказ ?

Рик Тъмлинсън (Rick Tumlinson) е съ-основател на няколко космически компании и организации с нестопанска цел, сред които са Deep Space Industries, Orbital Outfitters и The New Worlds Instritute, както и The Space Frontier Foundation. Той е изключително активен космически предприемач и космически активист. Той е свидетелствал шест пъти по въпроси, свързани с космоса пред Конгреса на Съединените щати от 1995 година насам. През 2014 година, списание Space News Magazine, включва Тъмлинсън в списъка на стоте най-влиятелни личности в космическата индустрия, като го оценява по следния начин:

„И като агитатор и като оператор, Тъмлинсън прекара последните две десетилетия, застъпвайки се за изследването и заселването на Слънчевата система от хората, като силно лансираше необходимостта от създаване на комерсиални възможности в работата на руската космическа станция „Мир“ и на Международната космическа станция“. Тъмлинсън е работил за изключително уважавания учев Джерард O‘Нийл (Gerard O’Neill) в Института за космически изследвания (Space Study Institute) и се сочи като ключова фигура в стартирането на проекта Lunar Prospector, който открива следи от вода на Луната. Той е лобирал за приемането на Закона за заселване на космоса (Space Settlement Act) през 1988 година.

Deep Space Industries (DSI) е американска частна компания, работеща в сферата на космическите технологии и космическите ресурси. Компанията разработва технологии за космически кораби, които са необходими за създаването на минни предприятия на астероидите. Нещо повече – компанията вече продава спътници, където тези технологии се прилагат на практика. Deep Space Industries смята да произвежда космически материали, добити от астероиди, които вече да имат комерсиална стойност след 2020 година. Компанията работи над проблемите на презареждането на космически кораби в космоса, работата на астероиди и производството в космически условия.

Създаването на компанията е официално оповестено на 22 януари 2013 година в Санта Моника - Калифорния. В момента тя разполага с три технологии за космически кораби и за производство в условията на микрогравитация. Според Дейвид Гъмп (David Gump), един от основателите на компанията, една от ранните цели на компанията е да постигне презареждане на изкуствени спътници на Земята, които разполагат с интерфейс за това.

Пак според Гъмп, потенциален клиент на Deep Space Industries е NASA. Компанията би могла да зарежда космическите кораби за мисиите на NASA до Марс, като това се осъществява на ниска околоземна орбита, преди корабите да се отправят за Червената планета.

Deep Space Industries планира да построи големи комуникационни платформи и космически базирани сателити за производство на електроенергия от Слънцето. Дългосрочните планове на компанията предвиждат изграждането на космически колонии и превозни средства от материали, добити от астероидите. (Виж: Mike Wall, Asteroid Mining Project Aims for Deep-Space Colonies, January 22, 2913, 12:01 am ET, http://www.space.com/19368-asteroid-mining-deep-space-industries.html ; Paul Rincon, New venture to “mine asteroids”, 22 January 2013, http://www.bbc.com/news/science-environment-21144769 ).

Mothership-DSI

Идеен проект на „Кораба – майка“, който е проектиран да носи една дузина наносателити с кубична форма. Сателитите ще бъдат разположени по шест от всяка страна на „Кораба - майка“, който ще ги доставя на набелязания астероид“. © Deep Space Industries.

През декември 2014 година, Deep Space Industries оповестява проекта си за създаване на „кораб - майка“, който да може да извежда дузина наносателити на траектории, които са оттатък околоземна орбита за изследване на далечни астероиди. (Marcus Woo, Designing a Mothership to Deliver Swarms of Spacecraft to Asteroids, 17 December 2014, http://www.wired.com/2014/12/cubesat-mothership-space-asteroid-exploration ). „Корабът – майка е проектиран да носи една дузина сателити с кубична форма (по шест от всяка страна), които да доставя на набелязания астероид“.

Кариерата на Крис Левицки (Chris Lewicki) е свързана с върхови космически проекти. Той е пряко свързан с работата над жизнения цикъл на „марсианските ровъри“ (Mars Exploration Rovers) и на Phoenix Mars Lander. Левицки е осъществявал системното инженерингово разработване и е участвал в сглобяването, изпитването и в операциите по приземяването, по-точно – „примарсяването“ и на двете марсиански мисии, изпратили двежещи се роботи – наблюдатели на Червената планета.

Той е бил директор по полетите за ровърите Spirit и Opportunity и мениджър на мисията на повърхността на Марс (Surface Mission Manager) за Феникс (Phoenix). Носител е на два медала от NASA за изключителни постижения. В негова чест е наречен астероид – 13609 Lewicki. Има бакалавърска и магистръска степен по аерокосмическо инженерство от Университета в Аризона.

В Planetary Resources, Левицки отговаря за стратегическото развитие на компанията, за нейната мисия и визия, за отношенията с клиентите и с научната общност, използуван е като „технически компас“ и води ежедневни операции. Planetary Resources е астероидна минна компания . нейният лозунг е „нашата визия е да правим „Невъзможното“ днес“. От компанията заявяват, че звездният й екип от „колеги, съветници, инвеститори и клиенти добавя стойност към глобалните пазари днес, докато оставя икономическия стъпков отпечатък на Човечеството в Слънчевата система“. ( http://www.planetaryresources.com/company/#company-intro ).

Компанията Planetary Resources Inc., по-рано известна като Arkyd Astronautics е американска компания, създадена през месец ноември 2010 и реорганизирана и преименувана през 2012 година. Обявената от компанията цел е „да разшири базата от естествени ресурси на Земята“, като разработва и осигурява технологии за минно дело на астероидите.

Независимо, че миньорството на астероидите е дългосрочната цел на компанията, по-близките й планове предвиждат създаване на пазар за малки (тежащи 30 – 50 килограма) космически телескопи с икономична цена за наблюдение на Земята и за астрономически цели. Разработването на такива орбитални телескопи е първата крачка към осъществяването на компанията за минно инженерство по астероидите. Същите телескопи – сателити, които Planetary Resources се надява да продава на клиентите си, могат да бъдат използвани и за изследване и за детайлно разглеждане на близки до Земята астероиди.

Експериментален сателит Arkyd 3 Reflight (A3R) е изстрелян и успешно доставен на околоземна орбита на 17 април 2015 и е бил въведен в експлоатация от Международната космическа станция чрез така наречения NanoRaks CubeSat Deployer на 16 юли 2015. NanoRaks CubeSat Deployer (NRCSD) е устройство, разработено от компанията NanoRacks за извеждането в орбита на миниатюризирани сателити с кубична форма от Международната космическа станция. (Planetary Resources’ First Spacecraft Successfully Deployed, Testing Asteroid Prospecting Technology On Orbit, July 16, 2015, http://www.planetaryresources.com/2015/07/planetary-resources-first-spacecraft-deployed ).

Сателитът „Reflight“ е бил използван, защото първият сателит на Planetary Resources – Arkyd 3 е разрушен на 28 октомври 2014 година, след като ракетата носител Antares се взривява секунди след старта си. (Phil Plait, Breaking: Antares Rocket Explodes on Takeoff, October 28, 2014, 7:14 PM, http://www.slate.com/blogs/bad_astronomy/2014/10/28/breaking_antares_rocket_explodes_on_takeoff.html ).

Люксембургската компания SES е водещ световен оператор в областта на изкуствените спътници на Земята. Компанията предоставя технически решения в областта на сателитната връзка, като обслужва излъчвания на електронни медии, телекомуникационни компании, комуникационни решения за корпоративни и правителствени клиенти. Компанията SES притежава и управлява космическа флотилия от над 50 геостационарни спътника, която се допълва от мрежа от „телепортове“ и офиси по цялото земно кълбо. Високо развитата инфраструктура на компанията позволява да може да достави сигнал до 99 на сто от населението на света.

Бизнесът на SES е изграден върху четири пазарни стълба: видео, фиксирани данни, мобилност и управление. Компанията е лидер в телевизиите от типа „пряко до дома“ (direct-to-home, DTH) и High Definition (HD). SES разпространява над 7300 телевизионни канали по света, като 2200 от тях са „High Definition“. Спътниците на люксембургската компания достигат 312 милиона телевизори на домакинства по целия свят и над 1,1 милиарда зрители.

Освен видео сигнала, SES осигурява на бизнес клиенти и на различни общности услуги за доставка на надеждна цифрова информация. Защитена широколентова връзка, доставяна чрез спътници обслужва кораби и самолети и спомага за диверсифицирането при задоволяването на комуникационните нужди на правителства и институции.

Компанията SES има участие в O3b Networks – спътникова мрежа от ново поколение, работеща на средна земна орбита (Medium Earth Orbit - MEO). Спътниците, позиционирани на MEO са по-близо до земната повърхност, имат уникално ниска латентност (време за отговор) и много висока пропускателна способност. Компанията SES е базирана в Люксембург и се листва на борсите – на Euronext Paris и на Люксембургската фондова борса. (Виж: http://www.ses.com/about-ses ).

Какво можем да заключим ?

На първо място, трябва да се отбележи, че живеем във време, когато космическите изследвания започват да стават достъпни не само за държавно финансираните агенции, но и за частното предприемачество. Разбира се, частните предприемачи търсят преди всичко „ниши“, където да предлагат свръх високо технологичните си продукти и да осъществяват печалба, докато държавните агенции остават водещи в мащабните проекти. Виждаме примера на Deep Space Industries, които предлагат различни технически решения, които да обслужват мащабния проект на NASA за полети до Марс, по-специално зареждането на космически кораби на ниска околоземна орбита, преди корабите да се отправят за Червената планета.

Вижда се и това, че частните компании се създават от върхови експерти. Те далече не разчитат само на по-малките си административни разходи, както обикновено повтарят стандартните клишета. Те разчитат на изключителни иновации. В общия случай, опитът на частните предприемачи е натрупан при работата им в държавните космически агенции, след което те се опитват да създадат свой бизнес, развивайки идеите си. Това обаче е само от полза за държавните агенции, защото те могат да ползват услугите на частните компании, които са едновременно уникални по своята същност и в някаква степен – ресурсо спестяващи.

Ставащото в Люксембург е оглушителен шамар за всички „нови пророци и вехти витии“, които постоянно се упражняват по електронните медии в предсказване на гибелта на Европа, на Европейския съюз и в размишления за технологическата изостаналост на европейците. Напук на тези прокоби, една от най-малките (уж) държави в Европа, стартира мащабен, свръх иновационен проект, който съчетава създаването на върхови технологии с добиването на материали, които по принцип са много редки и скъпи на земната повърхност.

Тук е мястото да цитираме българското списание „Мениджър“, което може би първо съобщи (макар и съвсем лаконично) новината за похода на Люксембург към астероидите и добива на космически материали. (Люксембург ще добива ресурси от Космоса, Сп. „Мениджър“, брой 2 (208), февруари – март 2016, стр. 107) От „Мениджър“ привеждат данни от книгата на проф. Джон Луис “Mining the Sky”, според които, ако се „разфасова“ астероид с диаметър от един километър от него би могло да се извлекат 30 милиона тона никел, 1,5 милиона тона кобалт и 7500 тона платина. Само платината струва 220 милиарда долара.

Разбира се, идеята да направим открит рудник в космоса, който да започне подобен мащабен добив си остава твърде футуристична, но сигналът на инвеститорите е повече от ясен – те нямат нищо против да се възползват дори само от съпътстващите резултати от работата по развитието на космическото минно дело.

Тук е мястото да кажем, че българската космическа наука не е загинала. Всъщност, с влизането ни в ЕС пред нея се открива нова перспектива. В рамките на Института за космически изследвания при БАН се изпълняват интересни и полезни проекти. Въпросът обаче е в това, дали някой у нас (извън учените, които се занимават пряко с космически изследвания) си дава сметка, колко важно е България да разширява постоянно участието си в изследването на космическото пространство.

На времето се намериха хора, които с цената на много усилия успяха да убедят къде обществото, къде „висшестоящото началство“, че изследването на Антарктида е от стратегическо значение. Днес никой не оспорва правотата им. Въпрос на далновидност е участието ни в космическите изследвания да се засили радикално. Примерът на Люксембург в случая е един прекрасен ориентир.

Обществото на писателите във Варна реши да изненада публиката с нестандартен литературен конкурс. Ясно е, че приятелите на словото, живеещи и пишещи край морето са решили да направят състезание, което да бъде откровено отрицание на досегашните конкурсни практики. За това, че нещата стоят точно така можете да се убедите сами.

Темата на конкурса е: "По думите ще ги познаете". След като куцо и сакато в милото ни Отечество се скъса да повтаря, къде с основание, къде по чисто папагалски, снобски и подражателски подбуди, че „Дела трябват, не думи“ (Апостолът на свободата може би се е обърнал в гроба, макар че не знаем къде точно е той), време беше някой да обърне внимание на думите. За да има дела, трябва да има и думи. Преди да се прави нещо, то трябва да се обмисли и обсъди. А за това са нужни на първо време думи, а не дела от типа „Бег на месте“, както пееше неподражаемият Висоцки. Впрочем, забелязъл съм, че тези на които думите им са нефелни и делата им не ги бива. За толкова време вече се понаучихме да различаваме празнословието от сериозното говорене, което води до някакви забележими последствия.

Мотото на конкурса е: „Спечели, за да дариш“. Наистина, на хората им омръзна от конкурси, създадени за да могат издателствата да си хвалят авторите или членовете на журитата да си лансират дипломантите, докторантите, изобщо научните питомци. Не че е лошо да се грижиш за хората, които си учил и изучил – напротив, но не е лошо да се забравя, че всеки автор е бил учен, обучаван и образован от някого. Но няма как всички педагози и преподаватели от средното и висшето ни образование да се озоват заедно в едно жури. Ако разбира се, не решим да проведем общонационален конкурс по интернет, в който да могат да гласуват едно 60 – 70 хиляди души, имащи отношение към преподаването на български език и литература.

Така че, идеята изглежда е правилна – може би дори и праведна. Като си спечелил – подари на публиката отличеното си произведение. Или нещо друго, което би било приемливо. Какво ? Зависи от въображението на победителя, а може би и на публиката. Така или иначе, това не е конкурс от който да спечелиш хиляда лева …

Условията на конкурса са както следва:

Без ограничения за обем на текстовете (но все пак - да отговарят на критерия за литературен разказ). Покана за участие имат автори от всички възрасти. Разказите да не са публикувани, награждавани и / или издавани в книга.

Срок за провеждане на конкурса: 21 февруари - 11 май 2016 г. Адресът, на който да се изпращат текстовете е: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. , като това трябва да стане до 11 май включително.

От участниците се изисква: Заедно с текстовете (в същия файл) да изпращат свои данни: три имена, телефон, адрес. Препоръчително е да се приложи и кратка биография: какви издадени книги има авторът, какви други публикации има (ако има такива, разбира се…). Творбите ще бъдат оценени от жури, съставено от членове на Общество на писателите във Варна.

Петима от участниците ще бъдат отличени. Творбите им ще бъдат публикувани на страницата на Обществото www.varnawriterssociety.net. Като вземем пред вид мотото на конкурса, повече от естествено е, че награден фонд липсва. Организаторите ясно предупреждават, че „за сметка на това всички автори, престрашили се да участват, не само че няма да получат награда за своя номиниран текст, но ще трябва и да ... Дарят“.

Пак от организаторите идва твърдението, че тази идея „не е нахална“. Тя не била и от вчера. Още при основаването на Общество на младите писатели във Варна се е създала традиция – всеки път да се четат авторски текстове, след което да се гласуваме за най-добро произведение и победителят … да черпи.

Както казват инициаторите (един от тях е и нашият съжител в блогосферата, писателят и блогър – Теодор Иванов, www.kobata.blog.bg): „Целта беше не да придаваме парична или друга тежест на словото, а да подчертаем, че така или иначе се раздаваме пред белия лист, защо да не го направим особено в момент, когато сме заслужили достатъчно внимание. И ето как се роди идеята. Да оставим настрана традицията да се дават награди. Всеки автор добре знае какво означава писането и коя всъщност е най-голямата награда за него. Все пак има моменти, когато словото наистина се оказва мисия“.

И пак според организаторите, „после идва интересното“ – победителите ще трябва да намерят училищна или читалищна библиотека, творчески кръжоци или празни етажерки за книги в някоя планинска хижа, читалня в село или град, заведение и другаде, където да дарят определен брой книги на съвременни български автори (издадени след 1989 г.). Печелившият проект за Варненската библиотека. Победителите в конкурса биха могли да дарят книга и на нея, но по-добре да не чакат осъществяването на победилия проект. Снимка: Дарик радио – Варна.

Ясно е, че целта на цялото упражнение е да се привлече внимание към съвременната българска литература, която определено не може да се издържа от какъвто и да е награден фонд. Но, според организаторите, тя „може да бъде забелязана, тъй като от години тя си остава с най-силно подчертан акцент в областта на духовността. Спечелилите ще бъдат нейни говорители“.

Слава Богу, варненското Общество на писателите нямало намерение да остави своите лауреати сами да се справят с дарителската задача, а щяло да им помогне с кампания за набиране на книги от съвременни български автори. (Авторите не уточняват, дали всички книги на хора, имащи се за съвременни български автори могат да се използуват в кампанията, но явно нещата са оставени на добрия вкус на доброволните участници в начинанието).

Все пак, за да има и някаква персонална полза от участието им за отличените автори, Обществото на писателите щяло да ги покани на литературно четене, където те да представят своите творби и цялостно творчество. Мястото подлежи на допълнително уточняване.

Обществото на писателите – Варна е убедено, че ще има много участници в конкурса и от сега им желае успех!

Страница 6 от 25