Написах този коментар по повод публикацията „Историческа среща на Патриарха на Русия Кирил и Римския Папа Франциск” ("Историческа среща на Патриарха на Русия Кирил и Римския Папата Франциск" ). Авторът на тази публикация искрено се радва на срещата на двамата църковни йерарси, макар че сам той не е лишен от някои типични за нашите географски ширини предубеждения и предразсъдъци по отношение на различини католически ордени – най-паче за йезуитите.

Всъщност, единият от двамата участници в историческата среща в Хавана - Папа Франциск, също е йезуит. Йезуитите си имат своите трески за дялане, но демонизацията им се дължи до голяма степен и на атеистичната пропаганда - както по време на реалния социализъм, така и още по време на така наречената Велика френска революция. Все пак, да не забравяме, че точно с решаващия натиск на йезуитите е отменено робството в Латинска Америка.

Така че, нека не злословим за йезуитите точно сега.

Що се отнася до тезата, че Патриархът Московский и Всея Руси е еретик, защото си общувал с Папата Римский (за Патриарха Константинополский вече знаем, че е еретик - има си хас, нали и Божидар Димитров е казал така ... ), това единствено показва до какви нива може да стигне православният екстремизъм. Не казвам фундаментализъм, а точно екстремизъм - фундаментализмът и екстремизмът са различни неща. Фундаменталистите просто се придържат към корените на вярата, образно казано – тачат само Светото Писание, но не и Светото Предание и толкова, докато екстремистите са готови да доказват правотата си с бомбени атентати срещу държавни сгради.

Разбира се, екстремизмът взима най-често формата на крайно враждебно говорене и на риторика, която е била актуална някъде по време на Четвъртия кръстоносен поход. (Опс, пак стъпихме на някакъв исторически мазол – тогава нашата Българска църква е била в уния с католиците и с Папата Римски, нищо че све воювали с католиците маджари и с рицарите на Балдуина Фландърски. А Папата Римски, комай беше взел страната на нашия велик цар Калоян – Красивият Йоан при конфликта му с унгарския крал ...).

Така или иначе - сега просто ни трябват още 48 часа и от Света Гора ще потекат анатеми, афоресвания и проклетисвания, все под лозунга "православие или смърт". За последното не преувеличавам, съвсем наскоро по друг повод бяха развели знаме с този лозунг над един от Атонските манастири. (Впрочем българската блогосфера вече ражда първите изблици на православен екстремизъм. Четете тук, и се радвайте на живота: http://danailvdimitrov.blog.bg/zabavlenie/2016/02/13/analiz-na-izvratenata-papo-patriarsheska-deklaraciia-ot-hava.1429640 Но все пак, да не надценяваме значението на творчеството на нашите блогъри, тепърва има да четем праведното слово на Светогорските монаси, което със сигурност е по-меродавно сред православните верующи. За съжаление, вероятно ще станем свидетели на някои не по-малко огнени словоизвержения).

Декларацията на двамата върховни църковни йерарси е много хубава, само дето, казано на политически език е доста "валчеста". Всъщност, тя не може и да бъде друга при положение, че става дума за първа среща, на която и двете страни знаят много добре, с какво недоверие гледа отсрещната страна на тях.

За руската страна има две новини - добра и лоша. Естествено, руската страна ще разглежда резултатите от тази среща изцяло в политически план и от тук идва следното:

От една страна, те ще отчетат със задоволство, че на фона на доста сериозната изолация на Русия на Запад, Патриархът Московский и всея Руси е направил значителен пробив. Това си е така.

От друга страна, до този момент, руската пропаганда с наслада ядеше костите на Константинополския патриарх за "еретическия му икуменизъм" и Москва се славословеше като столица на православието и Трети Рим, който е повече Рим от Първия Рим. ...

... Сега обаче на Третия Рим му се наложи да се срещне с Първия Рим. И би било смешно, ако продължи кампанията под надслов - "тези, които си говорят с католиците са икуменисти - еретици, че и сатанисти отгоре". Както се казва "идея себя изжила". От тук нататък, знамето на "чистото православие" ще отиде в ръцете на някои Атонски манастирски общности, които ще си го веят гордо - в това число и в Интернет.

Московският Патриарх наистина загуби едно голямо тактическо предимство в своето уж негласно състезание с Константинополския - той вече е на тротоара на "влизащите в общение" с католиците. Е, не е отслужил още служба заедно с Папата Римски, ама както е тръгнало и това може да стане. Няма какво да ехидничим над проблемите му - освен религиозни, той има и много сериозни политически и геополитически задачи, които му се вменяват от белокаменния Кремъл. Човекът ги изпълнява, при това доста успешно.

Прочетете текстовете за Украйна и ще видите, че въпреки тяхната "облост", все пак Патриарх Кирил е измъкнал нещо за каузата на Москва. След общия призив на Московския Патриарх и на Папата Римски за единство на православните в Украйна, вече е въпрос на съвсем елементарна пропагандна техника да се разтръби, че ... Папата Римски подкрепя Московския Патриархат в Киев ...

Е, то точно това не пише в посланието, ама нали за това са тълкувателите и пропагандистите, Господ да ги поживи. Пък да не говорим, каква радост ще настане сред светските власти в Москва, ако православните от Киевския Патриархат и католиците и униатите в Украйна (припознаващи за свой духовен глава Папата Римский) вземат да се поскарат заради съвместното пастирско послание на двамата духовни глави.

Така че, светското началство в Русия никак не се чувствува нещастно от станалото в Хавана. Наистина, Московският Патриарх заплаща доста висока цена за постигнатия тактически успех около Украйна (за написаното да Близкия Изток тук няма място да се говори и анализира), но явно жертвата си струва ... от светска гледна точка.

На 31 януари 2016 година, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) огласи писмо до председателя на Комисията за защита на конкуренцията (Изх. № 057/29.01.2016 г.), относно "основателни съмнения за съществуване на картелно споразумение за цените на горивата в България". Всъщност, писмото директно си казва, че е на лице картел при търговията с горивата, а Комисията за защита на конкуренцията не е особено ревностна в разследването на този проблем.

По-долу привеждам точния текст на писмото, както и някои размисли, породени от таз сутрешния ми сблъсък с говорителя на КЗК - г-н Марио Гаврилов в студиото на Нова телевизия. Да започнем с пълния и точен текст на писмото:

Уважаеми Г-н Председател на КЗК,

На 30 юни 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) стартира секторен анализ на пазара на горива, чиято официална цел е да даде детайлна представа за настоящите пазарни процеси във връзка с производството и реализацията на автомобилни горива.

Подписалите това обръщение Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) - национално представителна работодателска организация; Асоциация за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ) и Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта (БССИТ) - представителни браншови организации от сферата на транспорта, се обръщаме към Вас с призив да ускорите процедурата по подготвяне на секторен анализ на пазара на горивата. Нашето и на обществото очакване е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да се произнесе достатъчно бързо и ясно по въпроса за евентуалното съществуване на картелно споразумение за цените на горивата на територията на Република България.

Подписалите това обръщение организации, смятаме, че има изключително сериозни основания да се приеме, че в Република България действа картелно споразумение за цените на горивата. Основание за подобно твърдение ни дават следните факти:

От една страна, Република България е между страните с най-скъпи горива преди облагане с данъци, такси и акцизи. Става дума за стойности като 0,465 евро за литър бензин и 0,473 евро за литър дизел. Наблюденията сочат, че по-високи цени имат само Испания, Дания и Малта за бензина и Ирландия, Португалия, Чехия, Дания и Малта, що се отнася до дизела. (Прилагаме пълна справка за цените на безоловния бензин и дизела в страните от ЕС по компоненти).

Задължително е да се подчертае, че този факт се наблюдава при положение, че в България са налице най-ниските производствени разходи при сравнение със страните от ЕС и че суровините се закупуват при борсови цени, еднакви за всички.

От друга страна, България е страната с най-малък марж, възлизащ на 0,18 на сто, между най-ниска и най-висока цена на горивата (бензин, дизел и пропан - бутан) сред повече от 100 държави. За сравнение - в Европа страната с най-голям марж е Гърция с 3,46 процента, а във Франция, Белгия, Португалия, Естония, Финландия и Швейцария маржът е 2,5 на сто.
Написаното до тук се основава на цените на бензина за периода 19.01.2015 г. - 25.01.2016 г. Минималният размер е 1,04 USD на 25.01.2016 г., а максималната цена е 1,14 USD на 19.10.2015 г. Респективно за дизела минималната цена е 1,01 USD на 25.01.2016 г., а максималната цена е 1,15 USD на 19.10.2015 г.

Данните за маржовете при бензина са взети от http://bg.globalpetrolprices.com/gasoline_prices/Europe/ , а при дизела са от: http://bg.globalpetrolprices.com/diesel_prices/Europe/ За първи път, в систематизиран вид, тези констатации бяха публично огласени в експресния бюлетин на БСК, "Стига вече" - 2, "След като се сринаха цените на горивата, защо бизнесът не намали цените на продукцията си ?", 28.01.2016 г., Пресцентър и връзки с обществеността на БСК.

Тези два факта, разглеждани кумулативно, навеждат на много сериозни и основателни подозрения, че пазарът на горивата в България е картелиран и това се отразява по най-неблагоприятен начин на националната икономика и на жизненото равнище в страната.

Във връзка с това, подписаните организации се обръщат към Вас, уважаеми г-н председател на КЗК, с настоятелното искане да ускорите процедурата по изготвяне на секторния анализ, която трябва ясно да отговори на въпроса за съществуването на картел на пазара на горива в Република България.

Защитата на конкуренцията и запазването на конкурентната среда са първостепенни държавни функции. Ние обаче сме принудени със съжаление да констатираме, че дългогодишният досегашен негативен опит сочи, че КЗК не е на нивото на което би трябвало да бъде една истинска независима институция, защитаваща конкуренцията. Затова си позволяваме да Ви напомним за огромната отговорност, която Вие и ръководената от Вас институция носите пред обществото и националната икономика и Ви призоваваме към обективност и отговорно поведение.

Писмото е подписано от: Г-н Васил Велев - председател на УС на АИКБ; г-н Красимир Георгиев - председател на УС на АКАБ; г-н Петър Захариев - председател на УС на БССИТ.

Отзвукът на писмото в медиите беше впечатляващ. Очевидно, дори и когато нещо не е новина (едва ли някой в България не е забелязал странностите на българските цени на горивата ...), изричането му високо и на глас се превръща в първостепенна новост. През последните 24 часа, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е сякаш грабната от водовъртеж. В подобно положение са и колегите от двете браншови организации - наши партньори. Журналистите са хванали всекиго от АИКБ, АКАБ и БССИТ, когото са успели да докопат и ги питат и ги разпитват ...

В рамките на това "питане и разпитване" и моят образ скромен лъсна в ефира на Нова телевизия и "България On Air" (дебатите в "България On Air могат да се проследят тук: http://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2016-02-01/ima-li-kartel-s-tsenite-na-gorivata ). Особено показателно е случилото се в студиото на Нова телевизия, където говорителят на КЗК - г-н Марио Гаврилов има удоволствието още един път (при неговата доста дълга кариера) да си припомни рисковете на живото предаване.

Говорителят на КЗК беше дошъл с явното намерение да убие темпото и предаването тихо "да се изтече" в рамките на лежерни приказки, колко прецизно работи Комисията, на която е говорител. Между другото, той ехидно подметна, че : "За разлика от Асоциацията, която представлява г-н Дечев, г-н Марешки подходи доста по-рационално и внесе при нас и работим по негови конкретни твърдения за картел. Не знам защо от Асоциацията са решили, че работим много бавно. По предишния алгоритъм бяхме готови да обявим резултатите още преди нова година.

Г-н Гаврилов не пропусна да се похвали и с новите законови "придобивки" на КЗК, които им позволяват да боравят с данни, които са осигурителна и данъчна тайна: "Можем да засечем информацията с данъчните и митниците. Сроковете, в които ще приключим не зависят само от нас, а когато получим тази информация. Мисля, че до максимум 1-2 месеца ще приключим окончателно нашия секторен анализ, заяви той на висок глас. (Двата цитата на г-н Гаврилов привеждам дословно по публикацията в сайта на Нова телевизия: http://novanews.novatv.bg ).

Ако имате 15 минути време и съответната доза търпение, бихте могли да изгледате пълния запис на кратката ми схватка с г-н Гаврилов. Защо схватка? Защото г-н Гаврилов изведнъж реши да оспори това, което е най-лесно доказуемо и видно статистически - фактът, че България е световен лидер по най-малък марж между най-ниска и най-висока цена на горивата. Не знайно защо, той беше решил, че зрителите не са се наспали добре и лесно ще преглътнат твърдението му, че маржовете у нас не са толкова малки, защото имало разнообразни отстъпки за лоялни клиенти и други подобни.

Всъщност, зрителите на Нова телевизия са калени хора, те всяка Божа сутрин стават рано за да ходят на работа и са достатъчно събудени за да усетят как говорителят на КЗК лекичко прибутва шейничките им, за да ги пусне надолу по пързалката. Естествено, аз също се бях наспал добре и доста безкомпромисно му цитирах параметрите на някои от тези отстъпки. Най-паче на любимата на всички отстъпка, при която грубо казано за закупени 20 литра гориво ти "отстъпват" петнадесет (15) стотинки. Можем да си представим, доколко подобни отстъпки могат да изкривят статистиката на "маржа"...

На мен не ми е ясно, за какво му е потрябвало на говорителя на КЗК да оспорва неща, които не са изсмукани от пръстите на някого в АИКБ, а са статистически данни, признавани и разпространявани и от други работодателски организации. Има поговорка - "Волът рие, на гърба му пада". Разбира се, г-н Гаврилов не е вол, пък и физиката му е доста по-грацилна от конструкцията на въпросното добропорядъчно и високотърпеливо селскостопанско добиче, но смисълът си остава.

Странно е да отговаряш за защитата на конкуренцията в една държава и едновременно с това да се чудиш как от далече да си запазиш вратичка за отстъпление, ако секторният ти анализ не покаже това, което хората виждат и от космоса. Подобен изказ е тревожна индикация, че в КЗК разглеждат напълно сериозно тезата, че в България няма картел на цените на горивата. Дори и след "случая Марешки", който много нагледно показа, какво става ако някой реши да не се включва в картела ...

Естествено, говорителят на КЗК не пропусна да поехидничи и попита, дали в АИКБ няма компании, които да са заинтересувани от дебатите около цените. Лошо е да се задават такива въпроси, защото те получават еднозначни отговори - всичките повече от 6000 компании и предприятия в АИКБ, заедно с над 400000 работници, работещи в тях са МНОГО силно заинтересувани от това, картелната практика на пазара на горивата в България да спре. Такъв беше ясният отговор, който дадох на г-н Гаврилов и който потвърждавам и сега.

Не съм срещнал до сега човек, който да "проявява разбиране" към формирането на цените на пазара на горивата в България. Изключение може би правят някои рекламни директори на една - две медии, на които им е служебно задължение да проявяват разбиране, по силата на сключени рекламни договори. Но дори и те проявяват доста умерен ентусиазъм при защитата на рекламодателите си. Все пак рекламните договори са максимум с едногодишен срок, а репутацията на човека си е за цял живот. Колкото и относително понятие за България да е репутацията ...

Това, което обаче наистина ме изуми, беше изявлението на говорителя на КЗК, че дори и Комисията още утре да обяви картела, това няма да доведе до промяна в размера на цените, защото и обявяването на картела и свързаните с него "бомбастични глоби" (както се изразява г-н Гаврилов) щели да отлежават поне три години в съда !? За първи път чувам държавен служител, който така лековато да заяви на публиката, че от работата на институцията, в която се труди нищо не зависи.

Първо, това не е вярно. Ако КЗК посочи с пръст (и с доказателства, разбира си, но такива не липсват) картелиралите се търговци на горива, те едва ли ще се отнесат към това безгрижно. Колкото и безпардонни да се някои играчи на пазара на горивата, те много добре знаят, какви могат да бъдат последствията, ако получат такова "публично признание". А че биха могли да "разтеглят" събитията в рамките на няколко години не би трябвало да им бъде упование, защото на този грешен свят има и лихви. А българските лихви не са от ниските ...

На второ място, ако бъде признато съществуването на картел, едва ли вносът на горива ще бъде вече толкова труден, както е бил до сега. От най-различни места чуваме, че имало големи трудности с вноса на горива. Да разбираме - трудности с вноса за юридически лица, които не са вътре в уговорката, която ни държи в топ четири на цените на бензина преди данъчно облагане в целия ЕС. Народният представител Мартин Димитров неколкократно повдига този въпрос, макар и в малко по-учтива форма от пишещия тези редове.

Е, след като се огласи започването на производство за установяването на картелно споразумение, дали пък картелиралите се ще продължат да са толкова безгрижни и дали вносът ще продължи да е толкова труден ? Аз съм готов да се обзаложа, макар и на скромна сума, че и цените ще се отхлабят и вносът ще се улесни.

Да, ама говорителят на КЗК в прав текст ни казва, че дори и утре да се обяви наличието на картел, "да не си правим илюзии", че веднага ще има промяна на цените. Ами тогава, защо издържаме такива институции като КЗК, ако самите те ни уверяват, че полза от интервенциите им ... няма да има. Същият въпрос ми беше зададен и от един крайно високопоставен държавен мъж, веднага след предаването, но последният не ме е упълномощил да го цитирам поименно. Пък и не е нужно да си на върха на държавната пирамида, за да те споходи подобен въпрос...

Всъщност, едва ли някой друг в КЗК би излязъл публично с подобна теза, но г-н Гаврилов явно е много смел човек. Подобна откровеност е похвална, но все пак нека и той да не си забравя инстинкта за самосъхранение в къщи - добричките му началници може да не оценят откритостта му.

И не на последно място, трогателно впечатление прави, когато "журналисти от кариерата" използуват клишета от рода на това, че действията на работодателите "са бесен профсъюзен популизъм". Научете се бе хора - АИКБ, АКАБ или БССИТ не са политически партии и не се борят за мащабни сегменти от народната любов. Ние сме освободени от необходимостта непрекъснато да се харесваме на избирателите. Ние защитаваме интересите на членовете си, а в случая техните интереси съвпадат с интересите на горе-долу цялата индустрия.

А пък ако не дай си Боже, някой от профсъюзите дочуе, че говорителят на КЗК е говорил за "бесен профсъюзен популизъм", можем само да гадаем на какво ще го обърнат г-н Гаврилов - на "бъз и на коприва", "на пух и перушина" или на "прах и пепел". Те в синдикатите много обичат да ги етикетират като "популисти". Току виж - занесли на говорителя на КЗК козунак и червено яйце за Великден ...

Горните нещица аз сколасах да ги "рекна" на г-н Гаврилов в открит ефир, но "думите отлитат - писаното остава". Нека говорителят на КЗК не се обижда - нищо лично няма в тези редове. Нито лично против него, нито срещу институцията КЗК, макар че последната има предостатъчно трески за дялане. Въпросът е, че "основателното подозрение" за картел на пазара на горивата, засега наистина е само подозрение. Да, подозрение, но МНОГО сериозно, ТВЪРДЕ подплатено с ясни индикатори и изобщо - ужасно основателно. И вместо да мислиш как да не си докараш на главата гнева на иначе влиятелното лоби на "нефтяници и газовици", добре е да се позамислиш, какво е да ти се разсърдят няколко милиона български граждани.

От петък насам в медиите се води нещо като „тиха“, „мека“ хибридна война. Последното, разбира се е много силен израз, но то онагледява особените маневри около „количественото оценяване“ на мащабите на протеста, проведен на 26 юни 2015 г. в часовия пояс от 10:30 до 12:30 часа. Протестът, координиран от четирите национално представителни организации беше насочен срещу безумното повишаване на ценовата добавка „отговорност пред обществото“ с близо 120 процента. Иначе казано, протестът беше срещу подготвяното увеличаване на цената на тока за индустрията с 20 на сто, за да може с тези средства да се плаща на една определена категория привилегировани и блажено живеещи извън всякаква пазарна логика производители и търговци на електроенергия.

Повод и „вдъхновение“ да напиша следващите размишления е един текст на проф. Гиндев в блога му:

http://gindev.blog.bg/drugi/2015/02/17/rusiia-v-normandskiia-format-pobeda-ili-porajenie.1339232

 

Боя се, че цитираният текст отразява в доста голяма степен възгледите на голяма част от така наречените „русофили“ в България. Слагам кавички, защото част от тях примерно не знаят руски, а други разбират русофилията просто като омраза към САЩ, Европа, евреите или някой друг подходящ. Проф. Гиндев поне със сигурност знае руски, ако не друго …

С писмо с № кип 453-01-2 от 03. 12. 2014 г., на организациите на социалните партньори в България беше изпратен за становище проект на решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“. Проектът за решение, предложен от г-н Волен Сидеров и група народни представители от ПГ на „Атака“ се състои от две точки, които тук ще цитираме дословно:

 

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

 

РЕШИ:

 

1. Възлага на правителството да предприеме необходимите мерки за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, редки и ценни метали.

2. Задължава правителството да състави стратегия за развитието на отрасъла и да предложи нова законова и подзаконова нормативна уредба.

София, 27. 10. 2014 г.“.

През последните години станахме свидетели на сериозни критики по отношение на учените от сферата на социалните и политическите науки. Имах вече възможността да напиша на друго място, (Detchev, T., Πώς η επιστήμη είχε προβλέψει την Αραβική Άνοιξη. Οι πολιτικοί και οι δημοσιογράφοι πρέπει να διαβάζουν περισσότερο, αντί να μιλούν και να γράφουν απροετοίμαστοι , Foreign Affairs – The Hellenic Edition, February 2014, p. 98 – 103. - Дечев, Т., Как науката предсказа Арабската пролет. Политиците и журналистите трябва да четат повече, вместо да говорят и пишат неподготвени), че ако има нещо общо между България и Франция, което да се е откроило в последно време, то е във възникващите отрицателни обществени нагласи по отношение на тези социолози и политолози, които се изживяват като медийни звезди. (Тези, които не се изживяват по подобен начин страдат от непремерените изяви на своите колеги, спазвайки формулата от известната българска поговорка: „Покрай Илия и Свети Илия …“). Действително, твърде много интелигентни и образовани хора – от автори на статии в “Le Monde Diplomatique” до посетители на българския интернет „ъндърграунд“ си задават въпроса кога на „телевизионните социолози“им остава време да се занимават с научните си изследвания ?

Разговорът с г-н Теодор Иванов беше проведен в „ти“ форма, защото всяка друга би породила основателен присмех от страна на запознатата публика.

 

Как усети, че писането е твоето призвание. Имаше някакво силно желание  да пишеш, да разказваш или разбра, че си орисан за писател и разказвач по някакъв друг начин?

На 12 октомври 2014 г., вестник „Труд“ публикува текста на Цветелина Катанска „Напрежение в Енергийния борд заради анализ на цената на тока“ (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4363672 ). В него се съобщава, че „предложение за подробно изследване на цената на тока и разходите на дружествата внесе напрежение на последното заседание на енергийния борд, показва протокол от заседанието. Според него от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) са предложили да се направи анализ на начина, по който се образува цената на тока, какво печели всеки участник по веригата и да се направи разграничение межоду намеренията и действително направените разходи на ЕРП-тата“.

 

Въпросният текст е напълно добросъвестен и неутрален по отношение на спорещите страни, но все пак от него не става в достатъчна степен ясно за точната формулировка на исканите анализи, които предизвикаха твърде показателни спорове на заседанието на Енергийния борд. За част от публиката, формулировката им може и да е тежка и „трудно смилаема“, но всички, които са поне малко изкушени от тези проблеми ще разберат добре за какво става дума и ще си направят изводи от острата реакция на двама – трима не случайни членове на Енергийния борд.

 

На 23 септември 2014 г., от името на АИКБ бяха направени следните предложения за предстоящите Задачи за анализ пред експертната група по електроенергетика:

І. Да се проследи и анализира веригата на стойността по отношение ценообразуване на електроенергията, следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

ІІ. Да се анализира веригата на добавена стойност като производствен показател, следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

ІІІ. Да се проследи и анализират генерираната печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) – като абсолютни стойности и като маржове, следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

ІV. Да се проследи и анализират капиталовите разходи (CAPEX) – като абсолютни стойности  - разграничими като намерения и реално реализирани за конкретен отчетен период, както и по отношение необходимо присъщи (заместващи) и като такива с цел икономически ръст и/или увеличение на пазарен дял, и/или одобряване на икономическа ефективност, и/или отговаряне на нормативни изисквания (екологични, условия на труд, технологични), следвайки профила на шестте основни категории участници – по общогрупови характеристики и индивидуално (като самостоятелни юридически лица);

V. Изграждане на база-данни с референтни стойности по цитираните по-горе показатели (бенчмаркове) за съответната група – в динамичен ред, за да се проследят технологично развитие и ресурсна цена.

 

Както се вижда, става дума за предложение във формат „4 плюс 1“ - да се направят четири анализа, които да се обобщят в една база данни.

 

В заключение беше подчертано, че „при така разработен анализ, отчетливо ще се видят разпределителните фактори, ще се разграничат интересите на участниците, ще се направят изводи и препоръки за области на въздействия, подходящи инструменти за въздействия и търсени политики“.

 

Тъй като на заседанието изрично беше поискано да се посочи, кои са „шестте основни категории участници“, позволявам си да ги изброя и тук:

 

Енергоносители – 1.1. Въглища – местно производство и внос; 1.2. Ядрено гориво – внос; 1.3. Газ – местно производство и внос; 1.4. Течни горива – местно производство и внос; 1.5. Водни ресурси – местно производство; 1. 6. Вятър – местно производство; 1.7. Слънце – местно производство.

 

Производствени мощности – 2.1. Топлоцентрали; 2.1.1. Държавни – МИ2; 2.1.2. Частни американски – AES и Contour; 2.1.3. Частни български – напр. Брикел; 2.2. АЕЦ Козлодуй; 2.3. Ко-генерации; 2.4. Ветрови централи. 2.4.(а) Слънце – соларни и фотоволтаични; 2.5. НЕК – ВЕЦ , ПАВЕЦ; 2.6. Други.

 

Търговия – 3.1. Търговци на свободен пазар; 3.2. Търговци на свободен пазар; 3.3. Търговци – износ;

 

Диспечиране и мрежа – 4.1. ЕСО.

 

Дистрибуция – 5.1. CEZ; 5.2. EVN; 5.3. EnergoPro.

 

Потребители – 6.1. По отношение енергомрежи; 6.1.1. Високо напрежение; 6.1.2. Средно напрежение; Ниско напрежение; 6.2. По отношение характер; 6.2.1. Небитови (може да се ползва с условности и „Индустриални”) потребители; 6.2.2. Битови потребители; 6.3. По отношение товаров профил; 6.3.1. Бандов товаров профил; 6.3.2. Пиков, цикличен или ацикличен, но небандов товаров профил.

 

Предложението на АИКБ беше много силно подкрепено от представителите на повечето работодателски и синдикални национално представителни организации на социалните партньори, както и на редица отраслови организации. Спомням си, че беше подкрепено с изрични изказвания от Валентин Златев – Българска петролна и газова асоциация; Камен Колчев – КРИБ; Николай Вълканов – Българска минно – геоложка камара; от представителя на КТ „Подкрепа“ и други участници в Енергийния борд.

 

Остро против се изказа новата председателка на ДКЕВР – Светла Тодорова. Не толкова остро но против се изказаха Иванка Диловска (в Енергийния борд тя представлява БСК, но в работната група по „Електроенергетика“ тя представлява CEZ и EVN) и Красен Станчев. Аргументите и на тримата бяха, че „сега е важно да решаваме други неща, а не да се занимаваме с детайли“. Мисля, че Красен Станчев каза крилатата фраза, че на участниците в Енергийния борд „числата са им в главите“ и няма нужда от подобни анализи.

 

Техните аргументи бяха посрещнати доста остро от подкрепящите предложението и няколко души поискаха да се подложи на гласуване. На репликата, че „числата са в главите на членовете на Борда“, се отговори, че и тъй и тъй са в главите, та не е лошо да се споделят с всички. Пък и не е сигурно, че става дума за едни и същи числа. Изобщо обстановката се понагорещи.

 

Вицепремиерът Захариева, която през цялото заседание не постави нито един въпрос на състезателно гласуване, подкрепи по принцип предложенията на АИКБ и заяви, че независимо от срока, в който ще се изпълнят тези анализи е добре да ги има. Дори и да не бъдат изпълнени в тяхната цялост. (Имаше реплика, че искаме огромен труд, който примерно ДКЕВР би могла да свърши за година и половина. Репликата беше на председателката на ДКЕВР и на Иванка Диловска).

 

Така се стигна до положението, нашето предложение да бъде прието по принцип. В същото положение се оказаха и всички останали предложения, включително и прословутият анализ на рисковете за българската енергетика.

 

В заключение би могло само да се добави, че ако бъдат публикувани данните за това кой за кои експерти в групата по „Електроенергетика“ е гласувал, на всеки човек с минимална интелигентност ще му стане ясно какви лобистки платформи и коалиции се формират в Енергийния борд, кой на кого е симпатичен и защо предложенията на АИКБ не се харесаха на някои хора.

Страница 7 от 25