На заседанието на Комитета по заетостта преди срещата на Съвета на министрите на труда на страните от ЕС

Д-р Милена Ангелова: Работодателските организации в България вече не договарят минимални осигурителни доходи

Европейската комисия пита българското правителство как ще подобри нарушения социален диалог в страната ни
Понеделник, 24 Октомври 2016 23:02 Публикувана в Европа Прочетена 573 пъти
Д-р Ангелова отбеляза добрите традиции в българския социален диалог, но изрази загриженост от продължаващата практика на административното определяне на минималната работна заплата, която принуди работодателските организации – национални и браншови да НЕ договарят повече минимални осигурителни доходи. Д-р Ангелова отбеляза добрите традиции в българския социален диалог, но изрази загриженост от продължаващата практика на административното определяне на минималната работна заплата, която принуди работодателските организации – национални и браншови да НЕ договарят повече минимални осигурителни доходи. Снимка: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

В светлината на новата политика за активно участие на социалните партньори на национално равнище в планирането и реализирането на политики за изпълнението на Националните програми за реформи, Комитетът по заетостта (http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=115) организира за пръв път консултации на високо равнище между правителствата и социалните партньори на страните – членки, предшестващи срещата на Съвета на министрите на труда.

 

Българските работодатели бяха представени от д-р Милена Ангелова (главен секретар на АИКБ, вицепрезидент на CEEP, заместник-председател на групата на работодателите в Европейския икономически и социален комитет), а държавата – от г-н Михаил Илиев – старши експерт в МТСП.

 

Д-р Ангелова отбеляза добрите традиции в българския социален диалог, но изрази загриженост от продължаващата практика на административното определяне на минималната работна заплата, която принуди работодателските организации – национални и браншови да НЕ договарят повече минимални осигурителни доходи.

 

Европейската комисия подкрепи тази загриженост, като запита българското правителство „как планира да се справи с влошаването на социалния диалог в страната, предвид оттеглянето на четири работодателски организации от преговорите за минимални осигурителни доходи през 2017 г.“ (а именно - Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българска търговско промишлена палата (БТПП) Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)).

 

В продължение, д-р Ангелова изрази опасения от продължаващото ерозиране на социалния диалог в страната, поради признаването за работодателска организация на Съюз за стопанска инициатива (ССИ), при условие, че е депозирано възражение от работодателските организации, тъй като ССИ не отговаря на критериите за представителност.

 

Главният секретар на АИКБ изрази позицията на работодателите в България за необходимостта от подобряване на участието им в Европейския семестър посредством активното им и реално включване като партньор в работата на Работната група 31 към Съвета по външна политика. В момента, тяхното участие е формално и правителството не се съобразява с тяхната позиция. Примери за това са:

 

- липса на обективни критерии за определянето на минималната работна заплата в България;

- запазването на задължението за работодателите от частния сектор да заплащат допълнително възнаграждение (т.нар. „клас“) за прослужено време към основното трудово възнаграждение (за държавните служители това допълнително възнаграждение беше отменено преди повече от 3 години);

- непровеждането на необходимите реформи в сигурността, здравеопазването, медицинската и трудовата експертиза, инвалидните пенсии, трудовата медицина;

- опитите за национализация и ерозия на капиталовите стълбове на пенсионната система.

 

Именно формалният подход на правителството по отношение на социалните партньори доведе и до нарушаването на социалния диалог, поради факта, че българските работодатели на практика бяха принудени да прекратят договарянето на минимални осигурителни доходи, като единствен възможен протест срещу продължаващата практика на административното определяне на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове.

 

В заключение, Европейската комисия призова българското правителство да обърне внимание на изказаните съображения и да активизира диалога с българските работодатели по повдигнатите от тях въпроси.

 

Ако българските работодателски организации идентифицират определени проблеми, то по тях трябва да се намерят решения, като се ползват наличните в страната механизми и ние призоваваме българското правителство да ги ползва активно“, подчерта представителят на Главна дирекция Заетост, социални въпроси и включване – г-н Робърт Щрос, началник-отдел „Реформи в страните“.

Влезте, за да коментирате