Председателят на УС на АИКБ пред “Investing in People – the Way Forward”

Васил Велев: Нека, когато размишляваме за това как да инвестираме в хората, да инвестираме така, че да насърчаваме трудолюбието, отговорността и предприемчивостта

В АИКБ са силно обезпокоени от свиването на средната класа и от намаляващата популярност на труда като ценност
Петък, 16 Февруари 2018 11:14 Публикувана в Европа Прочетена 369 пъти
След като на следобедно пленарно заседание бяха направени обобщения на резултатите от работата на работните групи, заключителни бележки за първия ден направи г-н Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). След като на следобедно пленарно заседание бяха направени обобщения на резултатите от работата на работните групи, заключителни бележки за първия ден направи г-н Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Снимка: Мария Атанасова

Днес, 16 февруари 2018 г., е вторият ден на Европейската конференция „Инвестиране в хората - пътят напред“. Тя се провежда в „София Тех Парк“ в сградата „Джон Атанасов“. През вчерашния ден – 15 февруари 2018 г., говориха вицепремиерът Томислав Дончев, Mariane Thyssen – европейски комисар по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност и Jean Arthuis – председател на бюджетната комисия в Европейския парламент. Те направиха встъпителни бележки на пленарно заседание на конференцията.

 

Основното изложение през първия ден направиха професор Richard Wilkinson и проф. Kate Pickett, автори на нашумялата и предизвикала много спорове книга “The Spirit Level: Why More Equal Societies Always Do Better”(„Нивото на духа: Защо обществата с повече равенство винаги се справят по-добре“).

 

Последва дискусия около „кръглата маса“ с участието на Michel Servoz (Генерален директор по въпросите на заетостта в Европейската комисия), Зорница Русинова (заместник министър на труда и социалната политика), Thiébant Weber (конфедерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите - ETUC), Maxime Cerutti (от представителната на европейско ниво работодателска организация BusinessEurope), Kélig Puyet (директор на”Social Platform”). Модератор на дискусията беше Андриана Сукова (Директор по инвестициите в Европейската комисия).

 

В следобедната част на деня последва работа в четири отделени работни групи:

 

WS1 - Инвестиране в реформи на политиките; WS 2 - Пътища към заетостта; WS 3 - Социално включване; WS – 4 Синергии и взаимно допълване.

 

След като на следобедно пленарно заседание бяха направени обобщения на резултатите от работата на работните групи, заключителни бележки за първия ден направи г-н Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). По-долу предаваме изцяло неговото изложение:

 

Уважаеми представители на европейските институции,
Уважаеми представители на социалните партньори на европейско и национално ниво,
Уважаеми дами и господа,

 

В качеството ми на председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, национално представителна организация на работодателите в България, която е и официален партньор на Българското председателство на Съвета на ЕС, за мен е изключително удоволствие и чест да закрия първия ден от този висок форум – Европейската конференция „Инвестиране в хората - пътят напред“.

 

Бих искал да изразя и задоволството си, че тук присъстват учени, предизвикали толкова сериозни научни дебати, като проф. Джералд Уилкинсон и проф. Кейт Пикет, автори на книгата „Нивото на духа: защо обществата с повече равенство винаги се справят по-добре”. Темата „Инвестиране в хората – пътят напред” е може би една от най-актуалните теми, както за България, така и за Европейския съюз като цяло.

 

До сега се казаха много смислени неща, но аз искам да Ви върна към голямото разширяване на ЕС през 2004 г. Тогава еврокомисар по разширяването беше г-н Гюнтер Ферхойген. Всеки на неговото място би изпитвал чувство на личен триумф в този момент, но точно една година след разширяването, вместо да се наслаждава на огромния си политически успех, той публикува книгата си „Европа в криза”, в която присъства следното знаменателно твърдение: „Една от основните причини за ниският икономически растеж в ЕС е много ниският ЗАКОНЕН приток на хора с квалификация от трети страни в ЕС”.

 

Струва си да се напомнят тези думи на комисаря по разширението, както и да се подчертае неговата абсолютна правота от гледна точка на днешния ден – 13-14 години след като е направил тази много важна констатация. Дефицитът на човешки ресурси расте с такова темпо, че скоро ще размишляваме не как да инвестираме в хората, а има ли изобщо в кого да инвестираме? Това не е афоризъм – това е реалността за много ключови за икономиката специалности и професии в България. Данните сочат, че и в останалите страни на Европейския съюз възникват подобни дефицити.

 

Затова ние бихме искали, заедно със своите партньори от синдикатите и държавата, да намерим правилния модус за облекчаване на привличането на КВАЛИФИЦИРАНИ работници и в това число - на хора с високо инженерно образование.

 

Едновременно с това, би било изключително целесъобразно да се инвестира в допълнителна квалификация на хората от трети страни, които идват да работят в границите на ЕС.

 

Ние, работодателите сме винаги обвинявани, че сме против вдигането на доходите. Но напротив, за нас съществуването на „работещи бедни”, упражняващи квалифициран труд, е абсолютно неприемливо. Но със съжаление трябва да отбележим, че когато става дума за миграцията на човешките ресурси от изток на запад и от юг на север, не става дума само за търсене на по-добри доходи. Защото, освен разликата в доходите, която можем да определим като все пак естествено явление, съществуват разлики в достъпа до справедливо правосъдие, достъп до качествено образование и здравеопазване – въпроси, които съвсем не опират само до доходите, а в някои случаи и изобщо нямат нищо общо с проблемите на имуществените различия.

 

Но нека говорим за инвестиции в хората. Организацията, която представлявам – АИКБ, многократно е настоявала да се инвестира в учениците и студентите, които изучават специалности, които са от ключово значение за българската икономика. Става дума за специалности от сферата на средното професионално образование, както и за университетски специалности в сферата на природо-математическите и техническите науки.

 

Вече няколко години, ние настояваме на учениците и студентите от такива специалности да се отпускат специални стипендии, които да им позволяват да се концентрират изключително върху образованието и обучението си. Сред нас има достатъчно университетски преподаватели, които ще потвърдят, че ангажиментите на редовните студенти в България с работа за тяхната самоиздръжка, представлява огромна пречка пред качеството на тяхното обучение.

 

От друга страна, в професионалното образование продължава да има твърде много специалности, които са много важни за икономиката и едновременно с това са меко казано непопулярни сред учениците и сред техните родители. Ние постигнахме един скромен успех, като убедихме образователните власти, че трябва да се въведат „защитени специалности” със „защитени паралелки”, където отделните класове да могат да се формират и от по-малък брой ученици от изисквания от образователните нормативи. Но едновременно с това, всички трябва да си даваме сметка, че са необходими инструменти, които да повишат популярността на коментираните специалности сред учениците. Не на последно място, всички работодателски организации се обединихме за по-пряко участие при формиране на държавния план-прием и в средното професионално образование и във висшето.

 

Както и при споменатите по-горе специалности при висшето образование, така и при съответните важни специалности в професионалното образование, трябва да се инвестират публични средства, за да се даде равен шанс за образование и да се осигурят необходимите човешки ресурси със съответното образование и квалификация.

 

Срещу това, бенефициентите на тези публични средства, би трябвало просто да имат ангажимента да работят определено време във фирми и компании в страната, чиито публични или частни средства са били инвестирани в тях.

 

Предлаганият подход - инвестиране на публични средства в стипендии за ученици и студенти, за да се осигури търсеното от работодателите образование във важни за икономиката специалности и професии и по този начин да се подсигурят вече драстично недостигащи човешки ресурси, би бил класическа проява на социална солидарност.

 

Като представител на работодателите, искам да заявя, че аз също и в лично качество и като представител на национално представителна работодателска организация си давам сметка, че има крайно вредни форми на имуществено разслоение.

 

Ние сме силно обезпокоени от свиването на средната класа и нека го кажем открито – от намаляващата популярност на труда като ценност.

 

Ние твърдим, че има връзка между тези две явления – ерозията на така наречената по-долна част на средната класа и намаляването на популярността на труда като ценност. В глобален мащаб сме свидетели на тенденция на намаляването на търсенето на хора със средно ниво на квалификация и ръст на търсенето на най-високо квалифицираните (така наречената „война за таланти”) и за съжаление – на ниско квалифицирани работници.

 

Но на национално равнище, това не е главният проблем, дори и когато говорим за повечето от страните от ЕС. Бавно, незабележимо, стъпка по стъпка, дори и в говоренето на политици, социални партньори и учени се прокрадва специфична лексика. Говори се за „получаване на доходи”, а не за „спечелване на пари”, за „изработване на пари” с честен труд. Налага се стереотипа, че доходите са „право”, а не резултат на труд и лично усилие, на ниво на производителност на отделния работник.

 

Нека, когато размишляваме за това как да инвестираме в хората, да инвестираме така, че да насърчаваме трудолюбието, отговорността и предприемчивостта. Нека инвестираме в образование, особено в специалностите, които са стратегически за икономиката. Нека инвестираме във възможността на хората да трупат необходими знания и да създават ново познание, да правят открития и иновации в контекста на икономиката на знанието. Нека инвестираме в трансфера на технологии и на успешни, иновационни бизнес модели. И нека всички тези действия да са подчинени на философията, че даваме възможност на хората да изработят, да „изкарат” пари, а не да ги получават не знайно за какви заслуги.

 

В рамките на Българското председателство протичат и обществените консултации по бъдещите инвестиционни приоритети на структурните и инвестиционните фондове на ЕС. В тази връзка бих апелирал тези ресурси да се насочат именно към инвестиции в хората, но не просто да „раздаваме” публични ресурси, а да инвестираме в качества, които следва да се изградят с тези средства и от които Европа има нужда. Нека облекчим достъпа до тези ресурси, но да ги насочим към конкретно търсени резултати.

 

Ако искаме бъдеще за Европа, нека инвестираме в хората на Европа!

 

Благодаря за вниманието!

Влезте, за да коментирате