При огромен интерес протече Международната конференция с участието на бившия италиански премиер сенатор Марио Монти.

 

Залата на представителството на Европейската комисия в София не успя да побере всички гости на форума – политици, дипломати, представители на бизнеса и научните среди, медии.

 

Организаторите от Института за икономически и международни отношения (ИИМО), списание „Икономист“ и корпорация „Развитие“ чрез консултантско дружество „Хирон“ предложиха програма в два панела, засягащи най-наболелите теми в обединена Европа – промените в Еврозоната и предизвикателствата пред ЕС.

 

Модератори бяха директорите на ИИМО посланиците Валентин Радомирски и Любомир Кючуков, а сред панелистите се открояваха имената на министъра за българското председателство Лиляна Павлова, председателят на УС на АИКБ Васил Велев, политологът Антоний Тодоров.

 

Изключителната възможност да се срещнем и чуем доклада на сенатор Монти се осъществи благодарение на бившия министър и евродепутат Ивайло Калфин, работил в ръководената от Марио Монти „Група на високо равнище за собствените ресурси“ (HLGOR).

 

Вицепрезидентът на България Илияна Йотова откри конференцията с констатацията, че поколението на 21 век не отговаря на идеите и амбициите на създателите на ЕС от 60-те години на миналия век.

 

Йотова остро посочи някои от основните проблеми при функционирането на обединена Европа, един от които е фактът, че бюрокрацията е изместила визионерството.

 

Вицепрезинентът коментира и темата за кохезионната политика, наричайки митологема мнението, че тя е обречена и след 2020 година финансирането ще промени своята логика и посока. По думите й, предстоящото от януари, 2018-та българско председателство трябва да постави сред приоритетите дебата за кохезионната политика, тъй като това е истинският разговор за Европа.

 

В своя доклад сенатор Марио Монти обърна внимание и формулира някои от основните предизвикателства пред съюза, част от тях превърнали се в сериозни проблеми за функционирането му. Той укори принципа за правене на национални политики, които не се съобразяват в достатъчна степен с Брюксел.

 

Една от тезите му обаче е, че въпреки всичко сме свидетели на нов подход, който идва на фона на „сива, скучна ситуация“.Той е убеден, че трябва да се вземе голямо решение – да мислим с европейски времеви граници. Това ще стане още по време на българското председателство – май, юни догодина, при обсъждане на многогодишната финансова рамка, защото според Монти - „всички сме уморени от шизофреничното разделение между прокламирането на големи цели и липсата на средства за постигането им“.

 

Засягайки отново предстоящото българско председателство, Монти сподели впечатления от срещата си с премиера Борисов (състояла се преди началото на конференцията). От разговора с министър-председателя е станало ясно, че сред приоритетите на председателството ще бъде темата за Западните Балкани и това е добре, тъй като има нужда от нея, убеден е сенаторът.

 

Изправени сме пред риск от дезинтеграция, обяви той, изтъквайки, че по тази тема е започнал да пише през 2014 година. За разлика от повечето наблюдатели аз бях убеден, че рискът от дезинтеграция съществува и са налице много недостатъци на ЕС, свързани с националните политики, посочи Монти.

 

Той формулира истинския проблем, който по думите му е в разликата от правене на политика в миналото и сега. Преди политиките са се правили, насочени към по-дълъг времеви хоризонт и националните политически лидери са имали възможност истински да участват в интеграцията, вярвайки, че има връзка между изграждането на общия европейски дом и собствените им национални интереси, обяви Монти. Сега обаче, изтъкна той, политиката е ограничена в 140-те знака на туит постингите и 10-те секунди на телевизионните съобщения. По този начин не може да има дългосрочни опити да се работи за интегриране, убеден е сенатор Монти.

 

Той обаче смята, че опасността от дезинтеграция е намаляла, като обвърза този факт с проведения от Дейвид Камерън референдум във Великобритания за излизане от ЕС. Макар и определяйки действията на Камерън като стремеж към постигане на лични политически интереси, който не е успял, Марио Монти увери, че Брекзит няма заразен ефект, а обратното - ефект на антитела. Той се мотивира с проучвания на общественото мнение, показващи, че настроенията в подкрепа на ЕС са се повишили.

 

Коментирайки ситуацията в Каталуния и Испания, сенатор Монти подчерта, че не бива да има очаквания, които не могат да се изпълнят от ЕС. Съюзът не може да се намесва и решава проблем, възникнал между държава членка и част от тази държава.
Марио Монти завърши оптимистично доклада си, посочвайки, че има място за напредък, тъй като затрудненията в Евросъюза до голяма степен са в самите държави членки и има възможност за подобрение на ситуацията.

Публикувана в Европа

Само да уточним (за да започнем разговора на чисто) като какъв патрон ще долети руският президент Путин у нас догодина за честванията на руско-турската война? Патрон от Макаров или от АК-47?

Важно е да се знае, най-малкото, за да се изключи вероятността да дойде като патрон, но в другия смисъл на думата – „покровител“. Това би било голяма издънка, казано на по-махленски език.

Още по-смешно е, ако незапочналият, но назряващ скандал е предизвикан от „изгубване в превода“, от импровизиран коментар на държавния ни глава Радев, че той и Путин щели да бъдат патрони на 140-годишнината.

Дано да се окаже, че това е инерция на речта, както в ежедневието, без да осъзнаваме, спекулираме с понятието „приятел“ – „един приятел… еди кво си“. Позамисляйки се обаче винаги установяваме, че наричаме с тази силна и много съдържателна дума обикновени познати, но не и истински приятели.

Та така и Радев – може би е решил да употреби понятието „патрон“ по инерция и навик. Щото иначе ще е малко скандално.

Не че президентът Путин не трябва да е поканен на тържествата. Напротив, редно е, но като официален гост на руската страна, нищо повече. Защото, каквото и да си говорим, каквито и да са били истинските мотиви на имперска Русия да започне войната, то обикновените войници са загивали и мръзнали по българските земи, не заради някакви тайни геополитически щения, а по(д)ведени и вярващи в мисията да спасят братята славяни. Това е.

Видно е как и на Балканите, и в Европа, и по света става все по-сложно. Затова дипломацията ни е редно много да внимава, особено през 6-те месеца, в които България е председател на ЕС.

Темата обаче дава великолепна възможност на част от реформаторите, в случая в лицето на Петър Москов (имаше такъв здравен министър, помните ли?), да се издигнат на няколко сантиметра от нафталина. Да открият кауза, която поне за малко да ги отдалечи от окончателно влизане в архивите. Защото още няколко месеца и забравата ще ги погълне, земното притегляне ще си свърши работата и така наречената „автентична десница“ ще цопне завинаги в нафталина.

Но в момента предпазват страната от гаф да направи свой „покровител“ не когото трябва.

Иначе сме свидетели на може би най-смешните и безидейни първи дни от живота на един парламент и кабинет.

Депутатите се събират за по няколко минути, колкото да заформят поредното словесно меле и скандал, защото няма друго какво да правят. Ако погледнем дневния ред на комисиите, ще видим, че там и с фенер да търсиш проектозакон няма да откриеш. А минаха близо 50 дни, откакто дзвънна първият парламентарен звънец.

И нещо знаменателно – на първия сред равни – шефът на НС Главчев, вече му искат главата. Или той хич не става за това, или наистина депутатството скучае и си търси адреналин. Парламентарният началник все пак има шанс да влезе в историята – като най-бързо изгонен от поста си председател на НС. Не е зле.

Ако се замислим, ще установим, че овластените от народа си губят времето и енергията с някакви напълно измислени скандали на махленско ниво. Докато в ЕС ври и кипи, всеки втори коментар е свързан с Брекзит (един умен човек у нас предложи да имаме официален представител, отговарящ за преговорите с Лондон, но забравете). Зароди се и другата мега тема – Еврозоната, тук-таме се чува, че под заплаха са някои от големите ни европрограми и т.н., и т.н.

Тук обаче си разчистваме сметките с комунизма, с БКП, с хомосексуалистите в парламента ни (вместо да вземем пример от премиера на Люксембург и неговата първа дама, или може би първи джентълмен, объркващо е). Във Висшия съдебен съвет пък си разчистват сметките помежду си, не че някой се интересува от тях – високоплатени неморални чиновници...

Показателно е това, че все по-често първите няколко теми от новинарските емисии са или знакови съдебни дела, или катастрофи и регионални трагедии, или тъпи безсмислени скандали. За политики и други такива – рядко и телеграфно, просто защото ги няма.

И друго, за да постави последен щрих на картинката ни – „столицата на рока“ Каварна бавно и постепенно се завръща там, където винаги й е било мястото – при бира-скарата и чалгата. Така логиката и редът са възстановени.

Иначе президентът Радев трябва отсега да мисли какъв армаган на Путин да готви. Последният път премиерът Борисов подари на премиера Путин страхотна каракачанка. Така че летвата е вдигната високо.

А и не е лесно да даряваш „покровител“.

Публикувана в Гледища