След приключването на научната конференция в Калининград, на която бях поканен да изнеса доклад, намерих време да посетя село Весьоловка, където се намира придобилият известност свещенически дом, в който е живял и учил децата на протестантския пастор самият Имануел Кант.

 

За разлика от областния център Калининград (Кьонигсберг, Крулевйец, Каралявичус), по-малките населени места в областта са съхранили съветския си облик и на този етап не се виждат признаци за възстановяване на немското културно наследство. Така смята и моят млад приятел Александр Носович – политолог, конфликтолог, колумнист в аналитическия портал RuBaltic.ru – той ме посрещна в областния център Черняховск и след като опитахме от местната кухня и бира, ме упъти за близкото село Весьоловка, с цел да разгледам паметника.

 

Разказа, че по времето на СССР, на немското културно-историческо наследство в някогашната Източна Прусия се е гледало като на чуждо и дори вражеско. Промяната е започнала по време на «перестройката» на Горбачов, когато на миналите достижения в сферата на културата, искуството, архитектурата (унищожени от двете световни войни) започва да се гледа като на общочовешко достояние. С разпадането на СССР се стига до промяна на отношението към немското наследство като цяло и това на Кант в частност.

 

Жителите на Калининград (предимно руснаци, белоруси, украинци) започват да се възприемат като негови пазители. И придобиват европейско самочувствие и съпричастност към достиженията на световната цивилизация. Местните историци подчертават връзките на Източна Прусия с Руската Империя и краткото включване на първата във втората в средата на 18 век. Така калининградци възстановяват катедралата в стария Кьонигсберг, Кралските порти, а местният Балтийски Федерален Университет е наречен Имануел Кант ( Б. ред.: Бальтийский федеральный университет имени Иммануила Канта, https://www.kantiana.ru/ ).

 

През 2005г. известният с добрите си чувства към Германия Владимир Путин кани френския президент и немския канцлер на освещаването. Тогава поводът е 750-годишнината от основаването на Кьонигсберг, а причината – намерението на Кремъл да сключи съюз с двете големи европейски телурокрации, противопоставяйки се на англо-саксонското проникване в Източна Европа и бившия СССР.

 

Както вече знаем, събитията на Майдана, в Крим и Донбас провалиха тези планове. Това не пречи на калининградската интелигенция да продължава да гледа към Европа и да се отнася с известна доза високомерие към останалата част на Русия. Дори се наблюдава пренебрежение.

 

Това обаче е в самия Калининград. В провинцията няма почти нищо, което да напомня за немското присъствие. Освен подобни стари, занемарени сгради, от типа на тази в която е живял и преподавал Кант. Александър Носович ме качи на автобуса, преминаващ покрай село Весьоловка и се сбогувахме. От спирката до селото има над два километра, които изминах бързо, в колата на случайно преминаващи местни хора.

 

Двамата младежи Сергей и Андрей са родени в Средна Азия – единият в Киргизстан, другият в Таджикистан. Жената на Сергей – Лариса пък идва от Казахстан. Майка и Анастасия Ивановна на чаша чай разказа какво са преживели, след разпадането на СССР и как вече са получили руско гражданство и тук нищо не им липсва. И наистина, имат къща с градина, по която бяга малкият Вова, прилична кола и т. н.

 

Моите домакини бяха любезни да ме закарат до дома, който в момента се реставрира (Александр Носович отбелязва, че за целта лично Путин е наредил да бъдат отделени 46 000 000 рубли от държавния бюджет). Обаче там работниците и охраната никак не преливаха от любезност. Началникът на обекта Валерий дълго ме разпитва кой съм и какъв съм. Не ми разреши да снимам и на въпросите отговаряше уклончиво. Посъветва ме да се върна в Калининград, да отида в местния Исторически музей и да дойда оттам с някой уредник. Тогава щял да ми покаже и разкаже нещо повече.

 

Реших че е излишно да го правя, тъй като от музея сигурно щяха да ме пратят в Министерството на културата в Москва и щеше да се получи като в стария съветски анекдот за съвета и овена. Затова се задоволих да обиколя обекта, ограден като секретен партизански щаб. Докато Валерий се разсея обаче, успях да вляза за минута през портала, преди да ме изгонят със заплаха за арест. Видях жалко картина: ако реставрацията не беше започнала сега, сигурно щеше да стане невъзможна, или поне много по-скъпа. Ако ръководителите в Калининград разбират нуждата от туристо-поток, далеч не всички жители в провинцията споделят тяхното мнение. Окопната психология още е налице.

 

Това ми стана ясно в съседния град Гусев, откъдето тръгнах към границата, с цел да премина в полското (някога немско) курортно градче Голдап. Оказа се, че през този граничен пункт минават само поляци и местни хора на моторни превозни средства и велосипеди. Обществен транспорт просто няма. Преди да ми разрешат да се кача в колата на полско-арменско семейство, руските граничари ме държаха 4 часа и ми проведоха кръстосан разпит. Наложи се да разкажа цялата си биография и за престоя си в областта час по час. Пуснаха ме да мина едва когато им разрешиха от Калининград.

 

Разпитът би отблъснал всеки турист. Той завърши със съвет повече да не се опитвам да преминавам границата през този пункт. Основният аргумент беше че… вървя пеша, на което нямам право…. После за компенсация полският граничар ми показа паметника на Кант и в Голдап – философът е посещавал там минералните бани. В момента калининградските университети си устройват там летни лагери и конференции.

 

Остана ми тягостното впечатление, че за униформените в областта – граничари, охранители и т.н. е по-добре Кант да не се беше появявал по тези земи, за да си нямат главоболия. Трябва да се подчертае, че всички служители на реда в Русия смегчават тона, когато разберат, че става дума за българин. Какво ли щеше да бъде, ако бях например румънец? Няма да проверявам...

 

Бележка на редакцията:

Д-р Коларов ни е дал едно много правдиво описание на менталното състояние на служебните лица, намиращи се на някаква държавна служба в днешна Калининградска област, някогашна Източна Прусия. Нашето твърдо убеждение е, че в никакъв случай не е трябвало да изпробва, какво щеше да стане ако беше се обявил за румънец или пък не дай си Боже – за украинец.

 

Пък и не е имало никакъв смисъл. Нужните илюстрации са налични в интернет. На редакцията й отне цели 20 секунди, докато открие снимки от руския нет (!), показващи жалкото състояние на дома на Кант. Отделно, оказа се, че дори има и интернет камера, която показва в реално време как върви ремонтът на дома на Кант. Интернет камерата на обекта във Весьоловка (на руски – Веселовка, предишното немско название е Юдшен - Judtschen), може да се наблюдава в сайта на Калининградския областен историко-художествен музей: http://westrussia.org/filialy/domik-kanta

Публикувана в Европа