Премиерът видимо започна да губи контрол. Борисов първоначално опита плахо да „върне“ нещата на два крака (срещата с бизнеса на събитие на „Капитал“, въпросът за банковите сметки на членовете на ВСС, тезата, че Плевнелиев може да бъде подкрепен за втори мандат). Не се получи. Това се казва в анализ на събитията през февруари, изготвен от института "Иван Хаджийски".

Дясната вътрешна опозиция засили огъня. Пред Борисов застана дилемата за съдбата на самото управление: дали влакчето е поело надолу и той трябва да катапултира, както през 2013-а, или да премине в настъпление срещу двете бизнес-политически групировки едновременно, за да предоговори отношенията.

В последните седмици Борисов явно показа, че предпочита втория вариант. Ако януари бе доминиран от проблемите на сигурността и реда (престъпност, МВР, ВСС, евродоклад), следващият месец навлезе в икономическо-финансови въпроси (обществени поръчки, КТБ, ново теглене от тригодишния заем).

Фокусът е изместен. Кампанията за спиране на обществени поръчки е, първо, ярко послание за лоялност към европейските партньори, и второ, възстановяване на поувехналия образ на борец за „правдата“ срещу „лошите“.

На този етап политическата му цел все пак е реализирана – и ДПС, и ДСБ се намират в известно отстъпление. В този контекст обещаният „нов десен проект“ започва да изглежда с по-несигурно бъдеще. ДБГ пък получи нови властови позиции и перспективи в „битката за наследството“ на РБ.

Още от формирането на правителството, независимо от сложната му конфигурация, започна да се утвърждава своеобразен триъгълник на управлението: РБ с претенции за надмощие, открито изразени от ДСБ; ДПС – със завоалирано съучастие – и амбиции; ГЕРБ, респективно Борисов, в ролята на балансьор-мандатоносител. И РБ, и ДПС изглеждаха акционери във властта. Конституционните промени и недоволството от тяхната половинчатост разклатиха рязко везните. Управлението като че ли застана на един крак.

Външнополитическите ходове на България като че ли показват две неща. Първото е убеждението, че глобалните геополитически процеси не се развиват в полза на Турция. В този смисъл посещението на Борисов в Израел и визитата на кипърския президент Никос Анастасиадис могат да изразяват желание за включване в (доскоро замразения, но рязко потръгнал след Кипърската среща на върха в Давос) израелско-кипърски проект за доставка на газ за Европа по тръба, заобикаляща Турция. Сякаш е дошъл моментът, в който българската позиция може да се разграничи от турската.

Но на второ място, притесненията за влошена международна обстановка явно силно активизират амбицията на Борисов и управлението да прави баланси, включително чрез парадоксални и взаимоизключващи се ходове.

Премиерът заяви, че ще отложи номинацията на български кандидат за шеф на ООН до последния срок в края на март и номинира (чрез МВнР) Ирина Бокова няколко дни по-късно. Обясни, че отхвърля позицията на Вишеградската група за мигрантите и седмица след това оповести, че всъщност той им е предложил решението.

Учреди (чрез парламента) комисия за Русия и Турция и призова това решение да бъде преразгледано като неподходящо. Опитва се да оставя вратичките отворени и към Ердоган, като използва (принудителното или не) единомислие на Меркел с турския президент по залога на сирийския конфликт. Спрямо Русия направи максимума, така че канонизирането на Серафим Софийски за едновременно български и руски светец да се превърне в огромен тържествен ритуал с държавна заря.

В АНАЛИЗА СЕ КОМЕНТИРАТ И ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ СЪБИТИЯ:

Руско-американското разбирателство по невралгичния близкоизточен проблем. От спазването на споразумението ще зависи цялото по-нататъшно развитие на събитията в региона, а ще има и глобални последици. Има опоненти както в САЩ, така и в Западна Европа, но най-сериозна опасност от противодействие идва от Турция и Саудитска Арабия.

Засилва се международната изолация на Турция. Разногласията на Турция и САЩ по въпроса за сирийските кюрди са едно от събитията на месеца. Отношенията България-Турция наближават критично ниска точка. България на практика става част от геополитически натиск над режима в Анкара чрез редица решения: от въпроса за защитата на границата през екстрадирането на дипломати до създаването на специална парламентарна комисия.

Мигрантската криза в ЕС се задълбочава и достига до критичен праг: хуманитарна катастрофа в Гърция, нарастващи противоречия между отделни страни и групи страни в ЕС, усилване на неонацистите и вътрешнополитическа дестабилизация на Германия.

 

Източник: http://www.glasove.com/categories/novini/news/institut-ivan-hadzhijski-borisov-vidimo-gubi-kontrol

Публикувана в У нас
Четвъртък, 17 Декември 2015 10:52

„Кой” е истинският домоуправител на РБ

ДСБ иска да си спаси кожата, но не и да признае, че РБ се роди и съществува единствено, за да бъде в кабинета на Борисов

Когато избухна конституционната драма на реформаторите и тяхната шизофрения се обостри така драматично, че зарази всички медии, премиерът Бойко Борисов не прояви признаци на притеснение. Той прие светкавично оставката на Христо Иванов, а дори и минаването на Радан Кънев в опозиция, направено така театрално и позьорски, че на човек му идва да се простреля в черепа, не го хвърли в парламентарен ужас. Това поведение не се дължи на някаква особена политическа смелост или на качества на министър-председателя, а на знанието, че ако има човек, който може да бъде наречен домоуправител на Реформаторския блок, това е той самият.
С оглед на всичко, което се случи - лъжите пред десния електорат, приемането на коалиция с АБВ, съгласяването с участие в управление, което си има за таен партньор ДПС, вече е време да кажем болезнена истина: Реформаторският блок бе създаден с цел участие в бъдещ кабинет на Борисов. Всякакви клетви, че сваляме от власт Орешарски, но не искаме да връщаме ГЕРБ, се оказаха кухи, лъжовни, изпразнени от съдържание и в крайна сметка болезнено нелепи.

Ключът към единството на РБ

от първия миг е в ръцете на Бойко Борисов и зависи от неговото желание да сподели с тях част от министерските кресла. А познавайки добре природата на тяхното лицемерие, той им отстъпи толкова много власт, че те не само преядоха - те се задушиха с нея. Животът удивително повтаря литературата, защото реформаторите заприличаха на рибата-бананка от разказа на Селинджър, която заради своята лакомия не може да излезе от пещерата, където се е заклещила, и в крайна сметка умира. По същия начин подейства свръхдозата власт на реформаторите. Те се опияниха, самозабравиха, а част от тях наистина си повярваха, че са носители на универсалното добро. Достатъчно е само човек да си припомни обясненията на Петър Москов защо не следва партийните решения, а остава в кабинета. Защото, видите ли, добрите хора били постигнали пробив, а ако се оттеглели по средата на битката, това щяло да е тържество на злото. Нека Москов да отиде и да се обясни като сила на доброто пред всички онези, които сега ще чакат направления по 2 месеца за специалист или ще бъдат делени на спешни и не чак толкова спешни пациенти с шанс за лекар след година, за да видим дали те ще приемат тази негова самооценка.
Абсолютна спекулация е обаче да се твърди, че сега Москов и компания, Кунева и останалите кариеристи били поднесли главата на РБ в ръцете на Борисов. Тя е там от ден Първи или поне, откакто десните политологични шамани започнаха с несдържана похот да се опитват да подредят кабинет от реформатори и гербаджии. Между другото това е провал, за който никой не иска да говори и дори да си спомня. Случаят с Реформаторския блок е един голям провал. Провалът на десните шамани.

Фалитът на дясната политология

Крахът на инженерството. Именно десните шамани бяха тези, които продадоха РБ на ГЕРБ като изпечени собственички на публичен дом с пропазарно мислене. Ама то бяха едни дитирамби, че реформаторите ще определят посоката на България; едни буржоазни кикотения, че влизат в управлението и почват да правят по една реформа на час, а дори и повече. Изобщо стратегическите мислители на десницата натикаха главата на реформаторите в тежкия алкохол на властта и сега се чудят защо нейните питомци се държат като хора, на които им се пее "Води ме в някоя квартална кръчма", а не им се протестира много-много. В ГЕРБ бяха изчислили дори и това. Когато се опиташ да опоетизираш желанието си за власт в една канонада от моралистични лозунги, това не те прави ангел, а просто лицемер. В този смисъл излизането на ДСБ от управленския формат не е някаква грандиозна смелост, а просто опит за заличаване на следите, които са оставени на местопрестъплението. Пък и излизането изобщо не е истинско, понеже както видяхме вчера, ДСБ става опозиция, но остава в РБ, който е в коалиционно споразумение за властта. Да не говорим, че във втория ешелон на властта е пълно с костовисти, които се правят, че нищо не е станало и не хвърлят оставки. Това е драмата на Радан Кънев и днешните му "опозиционни" изхвърляния няма как да я прикрият.
Един човек във фейсбук описа най-добре тази парадоксалност в политическото шикалкавене и хленчове на Кънев -

той е "на власт в опозиция"

"честен в лъжите си", "десен вляво". Нарочно го цитирам, защото звучи направо като поезия. Точно тази истерична парадоксалност днес искат да ни я продадат като принципност, въпреки че отдалеч се вижда, че това е опит за спасяване на кожата. Нима още когато бе направен първият исторически компромис, не беше ясно какво ще се случи накрая?
Очевидно то е било ясно за всички българи, с изключение на "невинните" реформатори. И е крайно време да престанем да вярваме на тези политически изверги, които са превърнали лъжата в своя собствена втора природа. Хубаво е, че "свободните граждани" пак излязоха на протест за защита на грантовете си, само че една част от него задължително трябва да бъде пред централата на ДСБ. Защото, ако ще стигаме до корена на проблема, трябва ясно да си кажем, че промените, които предлагаха реформаторите, изобщо не струваха нищо. Така че дали парламентът е приел окастрен техен вариант, или е приел нещо различно - няма никакво значение. Грантаджии няма как да направят свястна реформа на съдебната система. Същото важи и за ГЕРБ.

Две сатанински визии за съда се сблъскаха

и едната загуби. Така че нека сините зомбита да си протестират. Техният опит за овладяване на съдебната система не успя. Ама това не е повод за леене на сълзи. В България трябва да бъде променена системата, за да стане реална промяна. Изнежените граждани и плювачите във виртуалното пространство не само не могат - те не искат да променят нищо. Те искаха просто да дръпнат чергата към тях самите. Заради това Радан Кънев зае позата на страданието и опозиционността. Той бе доведен до мига, в който трябваше да изиграе ролята си, защото иначе лицемерието щеше да го унищожи като фигура. Както и да е - живописно е да го наблюдаваш. Нарушителят на обещанията просто си получи заслуженото. И всеки друг път оправданието "ама не знаехме, че така ще стане" може би щеше да сработи, освен в този случай. Тук всички знаехме, че най-накрая реформаторите ще бъдат захвърлени на бунището. Беше неизбежно. Борисов изпържи и реформатори, и протестъри. И те се обезсмислиха колективно. Това тепърва ще има да го осъзнават.
Заради това най-важният въпрос, който започна да се задава, е дали Бойко Борисов ще се реши

да отиде на предсрочни избори

Има лесен отговор. Той би се решил, ако изчисли, че те ще са полезни за него или най-малкото, че тяхното провеждане ще го отърве веднъж завинаги от реформаторите. Представителите на психодясното в своето обяснение на процесите от последните дни имат един много интересен анализ. Според тях отказът на БСП да участва в дебата за конституционните промени бил тласнал Бойко Борисов към ДПС. Това, разбира се, е различна форма на старата българска дясна лудост, че "червените боклуци са виновни за всичко". Но, ако те смятат тази логика за автентична, то по нея можем да кажем, че напускането на ДСБ по същество укрепи парламентарната коалиция на ГЕРБ, защото трайно остави СДС и Движение "България на гражданите" в орбитата на Бойко Борисов. АБВ, които ще треперят като зайци дали ще влязат в следващия парламент, вече също са част от уравнението на ГЕРБ. Така че "опозиционността" на ДСБ само оздравява, а не наранява управлението. Което все още не означава, че избори няма да има. Означава единствено, че Бойко Борисов през цялото време си е играел игрички с реформаторите, а някои от тях година по-късно вече се опитват да твърдят, че са били изнасилени.
В цялата парламентарна драма има нещо много полезно. Българите наистина видяха кой кой е, но не в смисъла на моралистичните хленчове в медиите на "Америка за България". А в това, че българският избирател най-накрая може да види с очите си кои са господарите на лъжата, лордовете на подмяната, рицарите на безкрайната истерия, продавачите на илюзия. България изгуби една година под знака на нефелна съдебна реформа, а в резултат не спечели нищо. Това е епохата на реформаторите и Борисов. Много шум за нищо. Много власт за нищо. Една празна година. Следващият път, като решите да гласувате за десницата, поне предупреждавайте предварително, за да може остатъкът от здравомислеща България да емигрира навреме.

Източник: http://www.duma.bg/node/114347

Публикувана в У нас
Събота, 20 Декември 2014 21:05

БДЦ пред разпад

Оттеглям подкрепата си от БДЦ. Не може хора, които са влезли в парламента с моето име, да гласуват ГДБОП да се върне в ръцете на Цветан Цветанов и да подкрепят изземването на парите за пенсии на хората. Не оттеглям подкрепата си обаче от депутатите - шестима души, които гласуваха "против" тези предложения. Ще стоя зад тях, докато те са опозиция в този парламент, съобщи лидерът на "България без цензура" Николай Бареков пред Дарик.

Той обясни, че оставя на шестимата депутати от "България без цензура" решението дали да стоят в една група с БДЦ. Според него групата е трябвало да гласува с "въздържал се" за промените в Закона за МВР.

Публикувана в У нас

Украинският президент Виктор Янукович подписа споразумение с опозиционните лидери за излизане от политическата криза, съобщиха международните медии.

Публикувана в Свят

Десетки хиляди украинци продължават да протестират в центъра на Киев, въпреки кървавите сблъсъци с полицията, в резултат на които загинаха 5 души, съобщи агенция Франс Прес. Температурите в столицата паднаха до  минус 10 градуса, но привържениците на опозицията продължават да укрепват барикадите около площад Независимост с помощта чували, напълнени със сняг.

Публикувана в Свят

Ранобудните студенти изпратиха отворено писмо до опозицията, което публикуваха във Фейсбук страницата си. В него те разтревожено питат: "Къде сте?". Публикуваме го без редакторска намеса с припомнянето, че те самите се дистанцираха в протеста си от всякакви партии.

Публикувана в У нас

Хиляди украинци се събраха пред сградата на парламента в Киев в очакване на решението на депутатите, които трябва да обсъдят вота на недоверие към правителството, предаде агенция Франс Прес.

Лидерите на опозицията, в това число и световният шампион по бокс и лидер на партия УДАР-  Виталий Кличко, внесоха проект за резолюция, според който, под натиск от Русия, правителството е предало украинския народ сотказа си  да подпише споразумението за асоцииране с ЕС .

Публикувана в Европа

 

Пред журналисти руският президент Владимир Путин заяви, че  протестите в Украйна са всъщност добре планиран акт на опозицията да разклати легитимната власт.

"Според мен това е много внимателно подготвян протест, който е подготвян за президентските избори през март 2015 година.  Е, това е един малък фалстарт", каза Путин. Той допълни, че е повече от очевидно, че демонстрациита са добре подгорвени и нарече протестиращите добре обучени войнстващи групи.

Публикувана в Свят

Агенция Ройтерс предаде, че представителят на сирийската опозиция Мохамад Салам е потвърдил доставката на 400 тона оръжие през турската граница.

Публикувана в Свят

Заместник-генералният секретар на ООН по политическите въпроси Оскар Фернандес Таранко съобщи, че нарастващият сирийски конфликт около Голанските възвишения заплашва сигурността на миротворците на организацията.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 2