При огромен интерес протече Международната конференция с участието на бившия италиански премиер сенатор Марио Монти.

 

Залата на представителството на Европейската комисия в София не успя да побере всички гости на форума – политици, дипломати, представители на бизнеса и научните среди, медии.

 

Организаторите от Института за икономически и международни отношения (ИИМО), списание „Икономист“ и корпорация „Развитие“ чрез консултантско дружество „Хирон“ предложиха програма в два панела, засягащи най-наболелите теми в обединена Европа – промените в Еврозоната и предизвикателствата пред ЕС.

 

Модератори бяха директорите на ИИМО посланиците Валентин Радомирски и Любомир Кючуков, а сред панелистите се открояваха имената на министъра за българското председателство Лиляна Павлова, председателят на УС на АИКБ Васил Велев, политологът Антоний Тодоров.

 

Изключителната възможност да се срещнем и чуем доклада на сенатор Монти се осъществи благодарение на бившия министър и евродепутат Ивайло Калфин, работил в ръководената от Марио Монти „Група на високо равнище за собствените ресурси“ (HLGOR).

 

Вицепрезидентът на България Илияна Йотова откри конференцията с констатацията, че поколението на 21 век не отговаря на идеите и амбициите на създателите на ЕС от 60-те години на миналия век.

 

Йотова остро посочи някои от основните проблеми при функционирането на обединена Европа, един от които е фактът, че бюрокрацията е изместила визионерството.

 

Вицепрезинентът коментира и темата за кохезионната политика, наричайки митологема мнението, че тя е обречена и след 2020 година финансирането ще промени своята логика и посока. По думите й, предстоящото от януари, 2018-та българско председателство трябва да постави сред приоритетите дебата за кохезионната политика, тъй като това е истинският разговор за Европа.

 

В своя доклад сенатор Марио Монти обърна внимание и формулира някои от основните предизвикателства пред съюза, част от тях превърнали се в сериозни проблеми за функционирането му. Той укори принципа за правене на национални политики, които не се съобразяват в достатъчна степен с Брюксел.

 

Една от тезите му обаче е, че въпреки всичко сме свидетели на нов подход, който идва на фона на „сива, скучна ситуация“.Той е убеден, че трябва да се вземе голямо решение – да мислим с европейски времеви граници. Това ще стане още по време на българското председателство – май, юни догодина, при обсъждане на многогодишната финансова рамка, защото според Монти - „всички сме уморени от шизофреничното разделение между прокламирането на големи цели и липсата на средства за постигането им“.

 

Засягайки отново предстоящото българско председателство, Монти сподели впечатления от срещата си с премиера Борисов (състояла се преди началото на конференцията). От разговора с министър-председателя е станало ясно, че сред приоритетите на председателството ще бъде темата за Западните Балкани и това е добре, тъй като има нужда от нея, убеден е сенаторът.

 

Изправени сме пред риск от дезинтеграция, обяви той, изтъквайки, че по тази тема е започнал да пише през 2014 година. За разлика от повечето наблюдатели аз бях убеден, че рискът от дезинтеграция съществува и са налице много недостатъци на ЕС, свързани с националните политики, посочи Монти.

 

Той формулира истинския проблем, който по думите му е в разликата от правене на политика в миналото и сега. Преди политиките са се правили, насочени към по-дълъг времеви хоризонт и националните политически лидери са имали възможност истински да участват в интеграцията, вярвайки, че има връзка между изграждането на общия европейски дом и собствените им национални интереси, обяви Монти. Сега обаче, изтъкна той, политиката е ограничена в 140-те знака на туит постингите и 10-те секунди на телевизионните съобщения. По този начин не може да има дългосрочни опити да се работи за интегриране, убеден е сенатор Монти.

 

Той обаче смята, че опасността от дезинтеграция е намаляла, като обвърза този факт с проведения от Дейвид Камерън референдум във Великобритания за излизане от ЕС. Макар и определяйки действията на Камерън като стремеж към постигане на лични политически интереси, който не е успял, Марио Монти увери, че Брекзит няма заразен ефект, а обратното - ефект на антитела. Той се мотивира с проучвания на общественото мнение, показващи, че настроенията в подкрепа на ЕС са се повишили.

 

Коментирайки ситуацията в Каталуния и Испания, сенатор Монти подчерта, че не бива да има очаквания, които не могат да се изпълнят от ЕС. Съюзът не може да се намесва и решава проблем, възникнал между държава членка и част от тази държава.
Марио Монти завърши оптимистично доклада си, посочвайки, че има място за напредък, тъй като затрудненията в Евросъюза до голяма степен са в самите държави членки и има възможност за подобрение на ситуацията.

Публикувана в Европа

Литературният конкурс „Развитие” е институция и трябва да продължи съществуването си, дори да бъде надграден. Около това становище категорично се обединиха членовете на Обществения съвет, създаден от организаторите на „Развитие” по повод 20-годишнината на единствения у нас конкурс за непубликуван български роман.

Публикувана в У нас

Още в началото на разговора с водещия Слави Трифонов, преподавателят по „Социология на правото“ и „Социология на модерните институции“ в Пловдивския и Софийския университет направи своята тъжна констатация, че България се намира в „мъртвешко статукво“. „Ние за 25 години си изпуснахме страната. България я няма, това е по-драматичното. Само за последните 25 години над 2,5 милиона българи се евакуираха от тук – това не е емиграция, това е евакуация“, заяви доцент Христов и допълни, че „между София и Бургас страната представлява един микс между старчески домове и цигански катуни“.

„Преди 25 години България беше сред 35-те най-развити страни в света, в момента е след 80-о място по индекса на ООН за човешко развитие“, каза доц. Иво Христов. Той отбеляза, че преди 25 години България също така е била „космическа държава“, „една от водещите страни в електрониката“ и страна, с която са се съобразявали и във военно отношение. „България имаше толкова танкове, колкото Гърция и Турция взети заедно. И от нас се страхуваха и ни уважаваха“, заяви социологът. Според него за това, че „сега сме нищо“ не е виновна геополитическата ситуация или големите геополитически играчи, а са виновни всички българи: „Ние не сме възпитани в най-важното, което всъщност прави от народите нации с гръбнак – а то се нарича „култура на личната отговорност“.

Доц. Иво Христов продължи с тъжните констатации и заяви, че „това, което е останало в България е демографската шлака“. Той дори се съмнява, че вече има „с кого да бъде спасявана тази страна“.

Слави Трифонов провокира доц. Христов да коментира и изказването на премиера Бойко Борисов, който днес аргументира твърдението си, че навсякъде стават убийства със сериала „От местопрестъплението“. Тук доц. Христов цитира шокиращи цифри, според които в България от битова престъпност, нещастни случаи и война по пътищата загиват почти толкова хора, колкото биват убивани на териториите, контролирани от „Ислямска държава“. „И най-трагичното е, че ние въобще не осъзнаваме драматизма и блатото, в което сме затънали. Това, което се представя за гражданска енергия, са всъщност мехурчетата на гниещия труп на България“, каза доц. Христов.

Пред Слави Трифонов социологът сподели, че следи инициирания от „Шоуто на Слави“ референдум. Според преподавателя въпросите, включени в допитването са важни, но не решават генералния проблем. „Когато се опитваш да решаваш важни, но частни проблеми, без да си решил генералния проблем, винаги ще се натъкваш на нерешения генерален проблем“, смята доц. Христов. Той е убеден, че трябва да има смяна на цялата система, защото счита, че в сегашната система има мощни сили, които са заинтересовани от продължаването на „мъртвешкото статукво“, от „дебилизирането на нацията“, от наркотизирането й. Според него тези сили не съжаляват, когато българите напускат родината си, а напротив – искат хората да напускат България: „Колкото по-малко критично вещество има тук, толкова по-добре за статуквото“.

Доц. Христов отбеляза, че най-опасни за сегашната система са хората от неговото поколение и от поколението на Слави, защото те са живели и преди 1989 г. и имат „специфичен опит“ и „критични сетива“. „Ако ние не направим нищо, тази страна си отива“, сподели песимистичната си прогноза социологът. Другата негова надежда е „да се даде възможност все пак на малкото останали читави хора в България“.

Доц. Иво Христов смята, че в момента в България липсва базата, за да има въобще демокрация. По думите му за тази база е нужно да има хора със собствен, най-вече икономически гръбнак. Според него, за да си гражданин трябва да си икономически независим, а оттам и политически независим. В този ред на мисли социологът припомни и приватизацията от 90-те години, която той определи като дивашка. Чрез нея, според доц. Христов, са били унищожени спестяванията на хората, а също така е била отнета възможността хората да бъдат „творци на собствената си съдба“.

Доц. Христов отбеляза, че не е останало нито едно предприятие и следователно няма индустрия, която да има нужда от умни хора. „Ако се разходиш около Северна България – около Плевен, Левски, ще видиш все едно страна, която е воювала“, начерта още една мрачна картина пред водещия доцент Христов. „Трябвало образованието да бъде насочено към бизнеса. Кой бизнес, бе Слави? Този за смяна на мръсните чаршафи? Той да не би да има нужда от хора с високи образователни качества? Те имат нужда от роби, които да разделят две и две.“ – продължи гостът на Слави. Доц. Иво Христов стигна и по-далеч като определи икономиката на България като на страна от Третия свят. Според него България има три източника на финансиране – „помощи, не казвам финансиране, защото това са мизерни трохи, от Европейския съюз“, от контрабанда и от енергетика.

В предаването доц. Иво Христов алармира и за това, че „растат хора, които не са прочели нито една книга“. „Много е важно да се чете, не фейсбук, да се четат книги, защото книгата ти дава възможност ти да си създаваш сам свят, да си въобразяваш сам свят“, каза доц. Христов. А по повод на децата, които имат смартфони той заяви следното: „Тези деца са убедени, че живеят в най-свободния от всички възможни светове, всъщност неосъзнавайки, че са роби“.

 

Източник: http://www.slavishow.com/%D0%B4%D0%BE%D1%86-%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2-12-%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8-2016-%D0%B3/

Публикувана в У нас