Днес, 16 февруари 2018 г., е вторият ден на Европейската конференция „Инвестиране в хората - пътят напред“. Тя се провежда в „София Тех Парк“ в сградата „Джон Атанасов“. През вчерашния ден – 15 февруари 2018 г., говориха вицепремиерът Томислав Дончев, Mariane Thyssen – европейски комисар по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност и Jean Arthuis – председател на бюджетната комисия в Европейския парламент. Те направиха встъпителни бележки на пленарно заседание на конференцията.

 

Основното изложение през първия ден направиха професор Richard Wilkinson и проф. Kate Pickett, автори на нашумялата и предизвикала много спорове книга “The Spirit Level: Why More Equal Societies Always Do Better”(„Нивото на духа: Защо обществата с повече равенство винаги се справят по-добре“).

 

Последва дискусия около „кръглата маса“ с участието на Michel Servoz (Генерален директор по въпросите на заетостта в Европейската комисия), Зорница Русинова (заместник министър на труда и социалната политика), Thiébant Weber (конфедерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите - ETUC), Maxime Cerutti (от представителната на европейско ниво работодателска организация BusinessEurope), Kélig Puyet (директор на”Social Platform”). Модератор на дискусията беше Андриана Сукова (Директор по инвестициите в Европейската комисия).

 

В следобедната част на деня последва работа в четири отделени работни групи:

 

WS1 - Инвестиране в реформи на политиките; WS 2 - Пътища към заетостта; WS 3 - Социално включване; WS – 4 Синергии и взаимно допълване.

 

След като на следобедно пленарно заседание бяха направени обобщения на резултатите от работата на работните групи, заключителни бележки за първия ден направи г-н Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). По-долу предаваме изцяло неговото изложение:

 

Уважаеми представители на европейските институции,
Уважаеми представители на социалните партньори на европейско и национално ниво,
Уважаеми дами и господа,

 

В качеството ми на председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, национално представителна организация на работодателите в България, която е и официален партньор на Българското председателство на Съвета на ЕС, за мен е изключително удоволствие и чест да закрия първия ден от този висок форум – Европейската конференция „Инвестиране в хората - пътят напред“.

 

Бих искал да изразя и задоволството си, че тук присъстват учени, предизвикали толкова сериозни научни дебати, като проф. Джералд Уилкинсон и проф. Кейт Пикет, автори на книгата „Нивото на духа: защо обществата с повече равенство винаги се справят по-добре”. Темата „Инвестиране в хората – пътят напред” е може би една от най-актуалните теми, както за България, така и за Европейския съюз като цяло.

 

До сега се казаха много смислени неща, но аз искам да Ви върна към голямото разширяване на ЕС през 2004 г. Тогава еврокомисар по разширяването беше г-н Гюнтер Ферхойген. Всеки на неговото място би изпитвал чувство на личен триумф в този момент, но точно една година след разширяването, вместо да се наслаждава на огромния си политически успех, той публикува книгата си „Европа в криза”, в която присъства следното знаменателно твърдение: „Една от основните причини за ниският икономически растеж в ЕС е много ниският ЗАКОНЕН приток на хора с квалификация от трети страни в ЕС”.

 

Струва си да се напомнят тези думи на комисаря по разширението, както и да се подчертае неговата абсолютна правота от гледна точка на днешния ден – 13-14 години след като е направил тази много важна констатация. Дефицитът на човешки ресурси расте с такова темпо, че скоро ще размишляваме не как да инвестираме в хората, а има ли изобщо в кого да инвестираме? Това не е афоризъм – това е реалността за много ключови за икономиката специалности и професии в България. Данните сочат, че и в останалите страни на Европейския съюз възникват подобни дефицити.

 

Затова ние бихме искали, заедно със своите партньори от синдикатите и държавата, да намерим правилния модус за облекчаване на привличането на КВАЛИФИЦИРАНИ работници и в това число - на хора с високо инженерно образование.

 

Едновременно с това, би било изключително целесъобразно да се инвестира в допълнителна квалификация на хората от трети страни, които идват да работят в границите на ЕС.

 

Ние, работодателите сме винаги обвинявани, че сме против вдигането на доходите. Но напротив, за нас съществуването на „работещи бедни”, упражняващи квалифициран труд, е абсолютно неприемливо. Но със съжаление трябва да отбележим, че когато става дума за миграцията на човешките ресурси от изток на запад и от юг на север, не става дума само за търсене на по-добри доходи. Защото, освен разликата в доходите, която можем да определим като все пак естествено явление, съществуват разлики в достъпа до справедливо правосъдие, достъп до качествено образование и здравеопазване – въпроси, които съвсем не опират само до доходите, а в някои случаи и изобщо нямат нищо общо с проблемите на имуществените различия.

 

Но нека говорим за инвестиции в хората. Организацията, която представлявам – АИКБ, многократно е настоявала да се инвестира в учениците и студентите, които изучават специалности, които са от ключово значение за българската икономика. Става дума за специалности от сферата на средното професионално образование, както и за университетски специалности в сферата на природо-математическите и техническите науки.

 

Вече няколко години, ние настояваме на учениците и студентите от такива специалности да се отпускат специални стипендии, които да им позволяват да се концентрират изключително върху образованието и обучението си. Сред нас има достатъчно университетски преподаватели, които ще потвърдят, че ангажиментите на редовните студенти в България с работа за тяхната самоиздръжка, представлява огромна пречка пред качеството на тяхното обучение.

 

От друга страна, в професионалното образование продължава да има твърде много специалности, които са много важни за икономиката и едновременно с това са меко казано непопулярни сред учениците и сред техните родители. Ние постигнахме един скромен успех, като убедихме образователните власти, че трябва да се въведат „защитени специалности” със „защитени паралелки”, където отделните класове да могат да се формират и от по-малък брой ученици от изисквания от образователните нормативи. Но едновременно с това, всички трябва да си даваме сметка, че са необходими инструменти, които да повишат популярността на коментираните специалности сред учениците. Не на последно място, всички работодателски организации се обединихме за по-пряко участие при формиране на държавния план-прием и в средното професионално образование и във висшето.

 

Както и при споменатите по-горе специалности при висшето образование, така и при съответните важни специалности в професионалното образование, трябва да се инвестират публични средства, за да се даде равен шанс за образование и да се осигурят необходимите човешки ресурси със съответното образование и квалификация.

 

Срещу това, бенефициентите на тези публични средства, би трябвало просто да имат ангажимента да работят определено време във фирми и компании в страната, чиито публични или частни средства са били инвестирани в тях.

 

Предлаганият подход - инвестиране на публични средства в стипендии за ученици и студенти, за да се осигури търсеното от работодателите образование във важни за икономиката специалности и професии и по този начин да се подсигурят вече драстично недостигащи човешки ресурси, би бил класическа проява на социална солидарност.

 

Като представител на работодателите, искам да заявя, че аз също и в лично качество и като представител на национално представителна работодателска организация си давам сметка, че има крайно вредни форми на имуществено разслоение.

 

Ние сме силно обезпокоени от свиването на средната класа и нека го кажем открито – от намаляващата популярност на труда като ценност.

 

Ние твърдим, че има връзка между тези две явления – ерозията на така наречената по-долна част на средната класа и намаляването на популярността на труда като ценност. В глобален мащаб сме свидетели на тенденция на намаляването на търсенето на хора със средно ниво на квалификация и ръст на търсенето на най-високо квалифицираните (така наречената „война за таланти”) и за съжаление – на ниско квалифицирани работници.

 

Но на национално равнище, това не е главният проблем, дори и когато говорим за повечето от страните от ЕС. Бавно, незабележимо, стъпка по стъпка, дори и в говоренето на политици, социални партньори и учени се прокрадва специфична лексика. Говори се за „получаване на доходи”, а не за „спечелване на пари”, за „изработване на пари” с честен труд. Налага се стереотипа, че доходите са „право”, а не резултат на труд и лично усилие, на ниво на производителност на отделния работник.

 

Нека, когато размишляваме за това как да инвестираме в хората, да инвестираме така, че да насърчаваме трудолюбието, отговорността и предприемчивостта. Нека инвестираме в образование, особено в специалностите, които са стратегически за икономиката. Нека инвестираме във възможността на хората да трупат необходими знания и да създават ново познание, да правят открития и иновации в контекста на икономиката на знанието. Нека инвестираме в трансфера на технологии и на успешни, иновационни бизнес модели. И нека всички тези действия да са подчинени на философията, че даваме възможност на хората да изработят, да „изкарат” пари, а не да ги получават не знайно за какви заслуги.

 

В рамките на Българското председателство протичат и обществените консултации по бъдещите инвестиционни приоритети на структурните и инвестиционните фондове на ЕС. В тази връзка бих апелирал тези ресурси да се насочат именно към инвестиции в хората, но не просто да „раздаваме” публични ресурси, а да инвестираме в качества, които следва да се изградят с тези средства и от които Европа има нужда. Нека облекчим достъпа до тези ресурси, но да ги насочим към конкретно търсени резултати.

 

Ако искаме бъдеще за Европа, нека инвестираме в хората на Европа!

 

Благодаря за вниманието!

Публикувана в Европа

На 2 ноември 2017 г., се проведе заключителния Форум за дуално образование по проект „Швейцарска подкрепа за въвеждане принципите на дуалното обучение в българската образователна система - Домино“, на който президентът на Конфедерация Швейцария г-жа Дорис Лойтард и заместник министър-председателя на Република България г-н Томислав Дончев дадоха висока оценка за работата на работодателите и социалните партньори за постигане на целите на проекта.

 

В рамките на форума г-жа Росица Стелиянова, директор „Програми и проекти“ в АИКБ и член на Националната координационна група по проекта представи основните предложения на социалните партньори и на институциите участващи в групата за бъдещото развитие на дуалното образование в България.

 

В рамките на проекта, за обучение по дуалната система, са одобрени професии основно в областта на мехатрониката, като от всички включили се в процеса работодатели 81% са български фирми, а останалите са 19% са чуждестранни компании. Участващите фирми развиват дейност основно в машиностроенето (20%), промишлената електроника (12%), транспортната техника (11,5%), електротехниката и енергетиката (10%), мебелно производство (22,5%), хранителни технологии и туризъм (17,5%) и минната промишленост (1,5%).

 

Като представител на работодателите, г-жа Стелиянова посочи, че добрите практики, които са създадени в рамките на проекта, следва да продължат като държавна политика и че бизнесът е готов да участва все по-дейно в този процес.

Публикувана в У нас

От нереализацията на проекта "Южен поток" България ще претърпи загуби, но те няма да бъдат за милиарди, смята вицепремиерът Томислав Дончев:  
От нереализацията на проекта България ще претърпи загуби. Не бих ги оценил в категории на милиарди, каквито коментари има. Това, че ще има нетни разходи от порядъка на милиарди, това не означава, че толкова са печалбите на България. Доста по-скромни са, включително бъдещи транзитни такси, дори борбата да е за пет или за десет милиона, когато става дума за националния интерес, тя трябва да бъде проведена.

Публикувана в У нас

Има огромен риск от загуба на средства по европейските оперативни програми, съобщи вицепремиерът по управление на средствата от ЕС и икономическата политика Томислав Дончев за Дарик.

Той уточни, че целта за годината е била да бъдат платени около 400 млн. евро и част от тях ще бъдат загубени. „Прежалени пари няма", но ако преди битката е била да няма загубени средства, сега тя е тези средства да са по-малко, добави Дончев, но отказа да каже каква ще е загубата.

Свикнали сме с мисълта, че загубени средства ще има, въпросът е да бъдат по-малко. Ако коментираме оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони, числото е буквално ужасяващо, призна Дончев.

Програмният период 2007-2013 приключва до края на 2015 година. Реално плащанията ще бъдат допустими до края на следващата година. Всяка година има така наречената годишна цел - обем средства, които трябва да бъдат платени. Ако държавата е платила по-малко отколкото е посочила, разликата между това, което е платила, и целта се отписва или това е така наречената автоматична загуба на средства. За по-малко от 30 работни дни не може да бъде компенсирана цяла година, обясни Томислав Дончев.

До момента платените и възстановени средства от Европейската комисия са малко под 4 млрд. евро, от които пред последната година са платени малко под 1 млрд. евро без Програмата за развитие на селските райони.

Той прогнозира, че тази година брутният вътрешен продукт на страната ни ще възлезе на 81 млрд. лева. У нас държавата разпределя под 40 на сто от БВП, а в страните в Скандинавието например държавата управлява над 60 на сто от БВП. В добра година европейските пари са не повече от 10 на сто от публичните разходи, обясни Дончев.

Вицепремиерът обясни, че евросредствата са огромна част от парите за публични инвестиции особено за публична инфраструктура - вероятно около две трети инфраструктурните подобрения, ново строителство в България се правят с европейски средства. Освен това фокусирането Дончев отдава на „стари травми" от отминали години - да не ни отнемат нещо, на което имаме право заради наши грешки.

http://hashtag-bg.com/articles/15187/%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D1%89%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE

Публикувана в Очи в очи

Бившата Държавна сигурност е изключително обиграна в така наречените активни мероприятия. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по повод публикацията на в. "24 часа", че от Европейската Народна Партия (ЕНП) са предложили Борисов да освободи лидерския пост в ГЕРБ, да стане почетен председател, а лидер да бъде „необременена с негативи фигура”, като бившия министър – Томислав Дончев.

Публикувана в У нас

Бойко Борисов да стане почетен председател на ГЕРБ и да отстъпи мястото си на одобряван политик от партията си, намекнали от Европейската народна партия. Те предпочитали необременена с негативи фигура - например Томислав Дончев, който е уважаван и навън, и сред колегите си от другите формации в център-дясно.Това щял да е стратегически ход, който да разчисти пътя пред единните действия на ГЕРБ и Реформаторския блок, част от партиите в който са също членове на ЕНП. В момента това е ДСБ, но след очакваното разширение на блока към него вероятно ще се присъединят СДС и БЗНС - още две сестрински партии на ГЕРБ в ЕНП., твърди в. "24 часа".

Публикувана в У нас