Недостигът на човешки ресурси е сред основните проблеми на голяма част от европейските държави. Това стана ясно след проведена днес, 21 март 2018 година, среща между председателя на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и председателя на групата на работодателите в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Яцек Кравчик. АИКБ е най-представителната организация на работодателите на национално равнище, представляваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании.

 

По време на срещата Васил Велев представи пред Яцек Кравчик трите основни приоритета на българските работодатели за 2018 г. Това са решаване на проблема с недостига на човешки ресурси за българската икономика, подобряване на бизнес средата чрез ограничаване на административните тежести и по-доброто регулиране и реформата на енергийния сектор.

 

„Европейските работодатели имат много причини да застанат рамо до рамо при решаването на проблема с недостига на човешки ресурси. Защото въпросът с уменията на работниците в много европейски страни е сред основните задачи за решаване. Добрата новина, е че ЕК е наясно с това. Надявам се, че през следващата финансова рамка Комисията ще отдели повече ресурс, с който да насърчи повишаването и подобряването на уменията на хората”, заяви председателят на групата на работодателите на ЕИСК.

 

Яцек Кравчик е в България за участие в конференцията на високо равнище „Бъдещето на труда“, организирана от Министерство на труда и социалната политика с подкрепата на Европейската комисия. Участие в събитието ще вземат и д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ и бъдещ заместник-председател на ЕИСК и Бойко Недялков, член на УС на Асоциацията.

 

Освен в международната конференция Яцек Кравчик ще участва и в заседанието на група 1 „Работодатели” на ЕИСК, чиято тема ще е "Преодоляване на разликата в уменията за растеж и създаване на работни места - бизнес перспектива". И двете събития се провеждат в рамките на Българското председателство на ЕС.

Публикувана в У нас

Днес, 16 март 2018 г., се проведе трета среща по проблемите на енергетиката при министър-председателя Бойко Борисов.

 

В срещата участваха председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев, министрите на финансите – Владислав Горанов, и на енергетиката – Теменужка Петкова, ръководителите на БЕХ, НЕК, АЕЦ, ръководителите на национално представителните работодателски организации – Васил Велев (председател на АИКБ), Димитър Бранков (зам.-председател на БСК), Цветан Симеонов (председател на БТПП) и Кирил Домусчиев (председател на КРИБ), както и енергийните експерти Константин Стаменов и Румен Радев.

 

Днешният разговор беше фокусиран върху две основни теми – бъдещето на т.нар. Американски централи и опасността от нова далавера в енергетиката (виж тук: http://aobe.bg/%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/ ) по линията на поддържане на т.нар. студен резерв и включването в микса на нови централи с „преференциални цени“. Освен това, беше обсъден напредъкът по договореностите от предходните две срещи, проведени на 6-ти и на 21-ви февруари тази година.

 

Участниците в срещата постигнаха съгласие, че трябва да се предприемат енергични мерки за прекратяване на договорите с Американските централи във връзка със съществуването на неправомерна държавна помощ. В хода на разговора бе констатирано, че са налице всички предпоставки това да се случи в рамките на няколко седмици.

 

Беше проведена съдържателна дискусия и във връзка с оптималното управление на т.нар. студен резерв. Потвърдено бе неувеличаване на средногодишната стойност на студения резерв от 500 МВт. От страна на управляващите беше поет ангажимент в подготвяния в момента пакет от законови промени в сферата на енергетиката да се добавят и такива, които да не позволят блокиране на либерализацията на пазара, появата на нов тип производители на енергия с “преференциални цени’’ и участието им в регулирания пазар с такива “преференциални цени’’, което би било неправомерна държавна помощ.

 

Подчертана бе и необходимостта от ускоряване на изготвянето и приемането на национална енергийна стратегия до 2030 г., основана на реалистична макроикономическа рамка за догонващ икономически растеж.

 

Работодателските организации изразиха своята удовлетвореност от постигнатия напредък. Участниците в срещата се договориха за продължаване на работата по дискутираните проблеми.

Публикувана в У нас

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) поиска от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев при утвърждаване на държавния план-прием във висшето образование превес да имат техническите и природо-математическите специалности. Асоциацията е готова активно да подпомогне министерството при усъвършенстване на модела, по който бизнесът дава своите предложения при определяне на план-приема във висшите училища. Това заяви днес председателят на АИКБ Васил Велев по време на дискусия за българското образование, проведена в рамките на заседанието на Общото събрание на АИКБ. Участие в събитието взе и ресорния министър Красимир Вълчев.

 

„От името на АИКБ искам да благодаря на ръководството на Министерство на образованието и науката за добрата ни съвместна работа през последната година. Считам, че за този период успяхме заедно да направим няколко изключително важни стъпки за решаването на проблема с недостига на квалифицирана работна ръка в България. Готови сме заедно с представители на МОН да вземем активно участие и в информационните кампании за популяризиране на професионалното образование. В лицето на АИКБ Министерството може да е сигурно, че има надежден партньор“, заяви още Васил Велев.

 

Сред основните успехи в съвместната работа с МОН Асоциацията отчете институционализирането на резултатите от проект „Домино – за въвеждане на дуалното обучение в България“. В следствие на активното участие на представители на АИКБ вече има дванадесет одобрени специалности за дуално обучение, като шест от тях са предложени от АИКБ, сред които „Промишлена електроника“, „Автомобилна мехатроника“, „Машини и система с цифрово-програмно управление“ и др. А първите работодатели, възприели дуалната система на обучение, са членове на АИКБ.

 

Според Асоциацията има необходимост от въвеждане на нов механизъм за финансиране на висшето образование, което се заплаща от данъкоплатците. Финансов механизъм, който да способства за насърчаване и задържане в заетост в страната на завършилите. За целта трябва принципът „парите следват студента“ да се промени. Не университетите да получават бюджетно финансиране, а студентите да получават на кредит средствата, необходими за тяхното обучение, които средства да внасят (по подобие на студентските такси сега) в избрания/приелия ги университет. Този кредит няма да се връща, ако завършилият висшето си образование специалист се реализира в страната за определен период. Студентите от дефицитни специалности следва да получават допълнителен кредит като несимволични стипендии, например 500 лева месечно.

 

По време на събитието беше представено и споразумението, което Министерство на образованието и науката и Асоциацията на организациите на българските работодатели ще подпишат, като допълнение към направените предложения за промени в законодателството. Чрез него ще се даде по-голяма възможност бизнесът да се ангажира с броя на паралелките, броя на учениците, профилите и специалностите на регионално ниво. В допълнение на това национално представителните организации на работодателите ще участват активно при формирането на държавния план-прием.

 

Асоциацията на индустриалния капитал в България е представителна организация на работодателите на национално равнище, представляваща 3/4 от икономическите дейности и над 10 000 компании.

Публикувана в У нас

На 23 февруари 2018 година, четирите представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), са изпратили писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов и до вицепремиера г-н Валери Симеонов (писмо с Изх. № 17-00-8/23.02.2018 г. на АОБР), в които се изказва категорична подкрепа за гласувания на първо четене в Народното събрание проект на Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и за приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в същия закон. Промените трябва да доведат до облекчаване на режима за допускане на чуждестранни работници от страни извън ЕС на пазара на труда у нас. Представяме пълния текст на писмото, адресирано до г-н Бойко Борисов и до г-н Валери Симеонов.

 

Представителните организации на работодателите на национално равнище изразяваме своята удовлетвореност от приетите от Комисията по труда, социалната и демографската политика промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (второ гласуване 21.02.2018 г.). За нас с тези промени ще се осигури достъп до пазара на труда на необходими специалисти, за каквито са налице безсъмнени и непреодолими със собствен ресурс потребности.

 

Пазарът на труда в България изпитва остър недостиг, както на специалисти на практика за всички икономически дейности от реалния сектор, на квалифицирани работници с годишна заетост, така и на сезонни работници. Причините за това са най-вече отрицателният приток - на 107 хиляди пенсионирали се имаме 54 хиляди завършили средно образование за миналата година. На 100 излезли от пазара на труда имаме едва 63-ма влезли. Ситуацията се утежнява допълнително от отрицателната нетна миграция – през последните години, макар и намаляваща, разликата между напусналите и завърналите се е около 4 хиляди души годишно.

 

От друга страна, имаме ръст на икономиката от порядъка на 4% и работодателите прогнозират ръст на необходимата численост на персонала. Недостигът на човешки ресурси се изтъква като главната пречка от инвеститорите (наши и чужди) и е главният задържащ по-бързия икономически растеж фактор. Това води и до реализиране на БВП и Бюджет под потенциала на икономиката, както и до по-бавен процес на конвергенция. Затова е фундаментално важно да се премахнат ненужно създадените и в противоречие с европейските изисквания и практики в другите страни ограничения и тежести при трудовата имиграция.

 

Позитивното икономическо развитие на страната ни и целта за постигане на още по-добър растеж обуславят необходимостта от най-важните приети изменения, сред които:

 

Първо: По §3 – ограничението, предвидено в чл. 7, ал. 1, т. 2 (в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария), е всъщност самоограничение, тъй като не се изисква по европейските регулации.

 

Това е обективна пречка за наемане на необходими работници. Приетото облекчаване на този режим, съответно - чрез възможността общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, да е ограничен до 20 на сто и до 35 на сто за малките и средни предприятия, решава едновременно два проблема – липсата на подходящи работници и тромавото администриране при надвишаване на настоящия праг. Ограничение от 10 на сто пречи основно на малките и средни предприятия да наемат нужното им количество работници, особено в случаите на микро-предприятията.

 

Приетата промяна в размера на ограничението ще намали значително броя на случаите, в които се налага разглеждането и разрешаването индивидуално на всеки конкретен казус. И в действащата, и в приетата редакция на тази норма Министърът на труда и социалната политика може да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2, едва след като изиска становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.

 

Така ще е и занапред, но вместо при надвишаване на 10 на сто, вече ще се прилага при надвишаване от 20 на сто, респективно (при малки и средни предприятия) - при надвишаване на 35 на сто от средносписъчната численост на наетите. Освен процесуална и времева икономия, подобно изменение ще представлява намаляване на административната тежест, както за бизнеса, така и за държавата в лицето на МТСП.

 

Второ: По §4 - лица от български произход да могат да упражняват заетост без разрешение по чл. 7, ал. 3, след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Тази промяна ще облекчи достъпа до пазара на труда на лица от български произход, а с това ще ги мотивира да търсят своите перспективи за развитие в България. Допълнителен аргумент за подкрепа е, че хората от български произход следва да бъдат насърчени за интегриране у нас, а не както е в действащата редакция на закона – да са поставени при равни условия с всички граждани на трети страни, независимо от произхода.

 

Трето: По §11 - добавя се 20-дневен срок за издаване на Единното разрешение за пребиваване и работа. В действащата редакция на закона няма предвиден срок, а с промяната ще се постигне времева стегнатост и повече ефикасност в работата на администрацията, което е в подкрепа на бизнеса.

 

Четвърто: По §12 - създава се §12а, като формално отпада изискването за предварително проучване на пазара на труда (т.нар. „пазарен тест“). Тази промяна е изключително важна. Тя превръща формалния пазарен тест, провеждан понастоящем в рамките на чисто административна процедура (проверява се има ли български граждани, които да отговарят на условията за определена работа), в реален пазарен тест – ако работодателят реши да назначи чужденец на свободната позиция, то ще трябва да заплаща най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България, плюс допълнителни разходи за транспорт, настаняване, разрешения и пр.

 

Накратко - назначаването на чуждестранен работник ще е съпътствано с поне 2 пъти по-големи разходи за работодателя, в сравнение с тези за български работник (ако за позицията има такъв). Следователно, предпочитанието на работодателя ще е обусловено от изцяло обективни и прагматични предпоставки – производствена потребност, подходяща квалификация и опит на кандидата, разходи за труд. Няма причина да бъде предпочетено драстично по-скъпото и сложно решение за внос на специалист, ако търсеният специалист може да бъде намерен на местния пазар на труда.

 

В момента наблюдаваме следната картина: има крещящ недостиг на специалисти с висше образование в ИТ сектора, машиностроенето, електротехниката и електрониката и др. от порядъка на десетки хиляди от една страна и едва 177 внесени за цялата 2017 г. специалисти със синя карта. Причините за това се коренят в тежките и скъпи процедури и ненужни ограничения, част от които отпадат с тази и следващата разпоредба.

 

Пето: По §13 – отменя се чл. 18, в който са Списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, и изискването брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника - гражданин на трета държава, да е най-малко два пъти по-висока от средната работна заплата в Република България.

 

Този ограничителен списък не показа никаква пригодност за времето на действието си. Обратно – представляваше реална пречка пред упражняване на висококвалифицирана заетост от работник - гражданин на трета държава, чиято професия не попадаше във въпросния списък (а в него до месец януари на настоящата година попадаха само специалисти от сферата на информационните и комуникационните технологии).

 

Освен това, изискването за минимално възнаграждение в двоен размер спрямо средната работна заплата е поредното наше самоограничение, каквото не се изисква от нормите на ЕС, които и в този случай сме надскочили.

 

За да произведе положителен ефект, това важно предложение трябва да се разглежда в единство с предходното предложение (§12). Иначе казано, необходимо е двете да бъдат приети като пакет.

 

Разчитаме, че тези промени ще бъдат приети на второ гласуване и в пленарна зала, за да бъде облекчен достъпът на работници от трети страни до българския пазар на труда – решение, изцяло в подкрепа на родната икономика и основа за по-висок растеж, както и на Вашата държавническа ангажираност с този процес.

Публикувана в У нас

Ръководствата на три от четирите представителни работодателски организации, членки на АОБР – АИКБ, БСК и КРИБ са изпратили писмо до министър-председателя г-н Бойко Борисов, до вицепремиера г-н Томислав Дончев и до г-жа Теменужка Петкова – министър на енергетиката. В писмото се повдига въпросът за проектирането на газопровода „Бял поток“ от Туркменистан за Европа. В писмото се казва:

 

Бяхме информирани от български фирми с контакти в правителствените среди в Туркменистан за ускорено придвижване на проекта „Бял поток“, заобикалящ България, за доставката на 16 милиарда кубически метра газ от Туркменистан за Европа.

 

По тяхна информация, за важността на проекта е заявил официално Марош Шевчович – вицепрезидент на Европейската комисия, а самият проект е включен в списъка на проектите на в ЕС „от общ интерес“, което го определя като приоритетен за финансиране от европейските фондове и европейските банки, дори вече са отпуснати средства за работа по проекта на газопровода Туркменистан – Азербайджан – Грузия – Черно море – Румъниая – Западна Европа.

 

„Бял поток“ е с дължина от 1138 километра и ще доставя 16 милиарда кубически метра газ през 2022 г. Подготвя се от грузинската нефтогазова корпорация „GOGC“, която е основния собственик на проекта и се управлява от министерството на енергетиката на Грузия. Компанията GOGC е разработила пътната карта на газопровода. През 2019 г., планира да завърши всички изследователски работи, които се оценяват на 35 милиона USD, голяма част от които ще изплати ЕС.

 

Недоумение буди у нас насочването на газопровода към Румъния и оттам – за Западна Европа, заобикаляйки по-краткия път през България, игнорирайки определянето на енергийната свързаност на България със Западните Балкани. Тези решения за пътя на газопровода се приемат по време на нашето Европредседателство и ни обричат да станем придатък към Западните Балкани.

 

Надяваме се, че нашите представители в ЕС ще положат необходимите усилия този проект да определи България да стане разпределител със стратегическото си положение на този енергиен поток.

 

Надяваме се, че Вашите контакти с лидерите в ЕС по време на Българското председателство на Съвета на ЕС ще помогнат да бъде издигната ролята на България в областта на енергийната свързаност на Западните Балкани и ще дадат възможност успешно да решаваме въпросите по диверсификацията на доставката на енергийни източници, а също и връщането на позициите ни като енергиен център, които изпуснахме, докато бе спрян проектът „Южен поток“.

 

Писмото е подписано от г-н Васил Велев – председател на УС на АИКБ, от г-н Божидар Данев – изпълнителен председател на БСК и от г-н Кирил Домусчиев – председател на УС на КРИБ.

Публикувана в У нас

Днес, 16 февруари 2018 г., е вторият ден на Европейската конференция „Инвестиране в хората - пътят напред“. Тя се провежда в „София Тех Парк“ в сградата „Джон Атанасов“. През вчерашния ден – 15 февруари 2018 г., говориха вицепремиерът Томислав Дончев, Mariane Thyssen – европейски комисар по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност и Jean Arthuis – председател на бюджетната комисия в Европейския парламент. Те направиха встъпителни бележки на пленарно заседание на конференцията.

 

Основното изложение през първия ден направиха професор Richard Wilkinson и проф. Kate Pickett, автори на нашумялата и предизвикала много спорове книга “The Spirit Level: Why More Equal Societies Always Do Better”(„Нивото на духа: Защо обществата с повече равенство винаги се справят по-добре“).

 

Последва дискусия около „кръглата маса“ с участието на Michel Servoz (Генерален директор по въпросите на заетостта в Европейската комисия), Зорница Русинова (заместник министър на труда и социалната политика), Thiébant Weber (конфедерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите - ETUC), Maxime Cerutti (от представителната на европейско ниво работодателска организация BusinessEurope), Kélig Puyet (директор на”Social Platform”). Модератор на дискусията беше Андриана Сукова (Директор по инвестициите в Европейската комисия).

 

В следобедната част на деня последва работа в четири отделени работни групи:

 

WS1 - Инвестиране в реформи на политиките; WS 2 - Пътища към заетостта; WS 3 - Социално включване; WS – 4 Синергии и взаимно допълване.

 

След като на следобедно пленарно заседание бяха направени обобщения на резултатите от работата на работните групи, заключителни бележки за първия ден направи г-н Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). По-долу предаваме изцяло неговото изложение:

 

Уважаеми представители на европейските институции,
Уважаеми представители на социалните партньори на европейско и национално ниво,
Уважаеми дами и господа,

 

В качеството ми на председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, национално представителна организация на работодателите в България, която е и официален партньор на Българското председателство на Съвета на ЕС, за мен е изключително удоволствие и чест да закрия първия ден от този висок форум – Европейската конференция „Инвестиране в хората - пътят напред“.

 

Бих искал да изразя и задоволството си, че тук присъстват учени, предизвикали толкова сериозни научни дебати, като проф. Джералд Уилкинсон и проф. Кейт Пикет, автори на книгата „Нивото на духа: защо обществата с повече равенство винаги се справят по-добре”. Темата „Инвестиране в хората – пътят напред” е може би една от най-актуалните теми, както за България, така и за Европейския съюз като цяло.

 

До сега се казаха много смислени неща, но аз искам да Ви върна към голямото разширяване на ЕС през 2004 г. Тогава еврокомисар по разширяването беше г-н Гюнтер Ферхойген. Всеки на неговото място би изпитвал чувство на личен триумф в този момент, но точно една година след разширяването, вместо да се наслаждава на огромния си политически успех, той публикува книгата си „Европа в криза”, в която присъства следното знаменателно твърдение: „Една от основните причини за ниският икономически растеж в ЕС е много ниският ЗАКОНЕН приток на хора с квалификация от трети страни в ЕС”.

 

Струва си да се напомнят тези думи на комисаря по разширението, както и да се подчертае неговата абсолютна правота от гледна точка на днешния ден – 13-14 години след като е направил тази много важна констатация. Дефицитът на човешки ресурси расте с такова темпо, че скоро ще размишляваме не как да инвестираме в хората, а има ли изобщо в кого да инвестираме? Това не е афоризъм – това е реалността за много ключови за икономиката специалности и професии в България. Данните сочат, че и в останалите страни на Европейския съюз възникват подобни дефицити.

 

Затова ние бихме искали, заедно със своите партньори от синдикатите и държавата, да намерим правилния модус за облекчаване на привличането на КВАЛИФИЦИРАНИ работници и в това число - на хора с високо инженерно образование.

 

Едновременно с това, би било изключително целесъобразно да се инвестира в допълнителна квалификация на хората от трети страни, които идват да работят в границите на ЕС.

 

Ние, работодателите сме винаги обвинявани, че сме против вдигането на доходите. Но напротив, за нас съществуването на „работещи бедни”, упражняващи квалифициран труд, е абсолютно неприемливо. Но със съжаление трябва да отбележим, че когато става дума за миграцията на човешките ресурси от изток на запад и от юг на север, не става дума само за търсене на по-добри доходи. Защото, освен разликата в доходите, която можем да определим като все пак естествено явление, съществуват разлики в достъпа до справедливо правосъдие, достъп до качествено образование и здравеопазване – въпроси, които съвсем не опират само до доходите, а в някои случаи и изобщо нямат нищо общо с проблемите на имуществените различия.

 

Но нека говорим за инвестиции в хората. Организацията, която представлявам – АИКБ, многократно е настоявала да се инвестира в учениците и студентите, които изучават специалности, които са от ключово значение за българската икономика. Става дума за специалности от сферата на средното професионално образование, както и за университетски специалности в сферата на природо-математическите и техническите науки.

 

Вече няколко години, ние настояваме на учениците и студентите от такива специалности да се отпускат специални стипендии, които да им позволяват да се концентрират изключително върху образованието и обучението си. Сред нас има достатъчно университетски преподаватели, които ще потвърдят, че ангажиментите на редовните студенти в България с работа за тяхната самоиздръжка, представлява огромна пречка пред качеството на тяхното обучение.

 

От друга страна, в професионалното образование продължава да има твърде много специалности, които са много важни за икономиката и едновременно с това са меко казано непопулярни сред учениците и сред техните родители. Ние постигнахме един скромен успех, като убедихме образователните власти, че трябва да се въведат „защитени специалности” със „защитени паралелки”, където отделните класове да могат да се формират и от по-малък брой ученици от изисквания от образователните нормативи. Но едновременно с това, всички трябва да си даваме сметка, че са необходими инструменти, които да повишат популярността на коментираните специалности сред учениците. Не на последно място, всички работодателски организации се обединихме за по-пряко участие при формиране на държавния план-прием и в средното професионално образование и във висшето.

 

Както и при споменатите по-горе специалности при висшето образование, така и при съответните важни специалности в професионалното образование, трябва да се инвестират публични средства, за да се даде равен шанс за образование и да се осигурят необходимите човешки ресурси със съответното образование и квалификация.

 

Срещу това, бенефициентите на тези публични средства, би трябвало просто да имат ангажимента да работят определено време във фирми и компании в страната, чиито публични или частни средства са били инвестирани в тях.

 

Предлаганият подход - инвестиране на публични средства в стипендии за ученици и студенти, за да се осигури търсеното от работодателите образование във важни за икономиката специалности и професии и по този начин да се подсигурят вече драстично недостигащи човешки ресурси, би бил класическа проява на социална солидарност.

 

Като представител на работодателите, искам да заявя, че аз също и в лично качество и като представител на национално представителна работодателска организация си давам сметка, че има крайно вредни форми на имуществено разслоение.

 

Ние сме силно обезпокоени от свиването на средната класа и нека го кажем открито – от намаляващата популярност на труда като ценност.

 

Ние твърдим, че има връзка между тези две явления – ерозията на така наречената по-долна част на средната класа и намаляването на популярността на труда като ценност. В глобален мащаб сме свидетели на тенденция на намаляването на търсенето на хора със средно ниво на квалификация и ръст на търсенето на най-високо квалифицираните (така наречената „война за таланти”) и за съжаление – на ниско квалифицирани работници.

 

Но на национално равнище, това не е главният проблем, дори и когато говорим за повечето от страните от ЕС. Бавно, незабележимо, стъпка по стъпка, дори и в говоренето на политици, социални партньори и учени се прокрадва специфична лексика. Говори се за „получаване на доходи”, а не за „спечелване на пари”, за „изработване на пари” с честен труд. Налага се стереотипа, че доходите са „право”, а не резултат на труд и лично усилие, на ниво на производителност на отделния работник.

 

Нека, когато размишляваме за това как да инвестираме в хората, да инвестираме така, че да насърчаваме трудолюбието, отговорността и предприемчивостта. Нека инвестираме в образование, особено в специалностите, които са стратегически за икономиката. Нека инвестираме във възможността на хората да трупат необходими знания и да създават ново познание, да правят открития и иновации в контекста на икономиката на знанието. Нека инвестираме в трансфера на технологии и на успешни, иновационни бизнес модели. И нека всички тези действия да са подчинени на философията, че даваме възможност на хората да изработят, да „изкарат” пари, а не да ги получават не знайно за какви заслуги.

 

В рамките на Българското председателство протичат и обществените консултации по бъдещите инвестиционни приоритети на структурните и инвестиционните фондове на ЕС. В тази връзка бих апелирал тези ресурси да се насочат именно към инвестиции в хората, но не просто да „раздаваме” публични ресурси, а да инвестираме в качества, които следва да се изградят с тези средства и от които Европа има нужда. Нека облекчим достъпа до тези ресурси, но да ги насочим към конкретно търсени резултати.

 

Ако искаме бъдеще за Европа, нека инвестираме в хората на Европа!

 

Благодаря за вниманието!

Публикувана в Европа

При огромен интерес протече Международната конференция с участието на бившия италиански премиер сенатор Марио Монти.

 

Залата на представителството на Европейската комисия в София не успя да побере всички гости на форума – политици, дипломати, представители на бизнеса и научните среди, медии.

 

Организаторите от Института за икономически и международни отношения (ИИМО), списание „Икономист“ и корпорация „Развитие“ чрез консултантско дружество „Хирон“ предложиха програма в два панела, засягащи най-наболелите теми в обединена Европа – промените в Еврозоната и предизвикателствата пред ЕС.

 

Модератори бяха директорите на ИИМО посланиците Валентин Радомирски и Любомир Кючуков, а сред панелистите се открояваха имената на министъра за българското председателство Лиляна Павлова, председателят на УС на АИКБ Васил Велев, политологът Антоний Тодоров.

 

Изключителната възможност да се срещнем и чуем доклада на сенатор Монти се осъществи благодарение на бившия министър и евродепутат Ивайло Калфин, работил в ръководената от Марио Монти „Група на високо равнище за собствените ресурси“ (HLGOR).

 

Вицепрезидентът на България Илияна Йотова откри конференцията с констатацията, че поколението на 21 век не отговаря на идеите и амбициите на създателите на ЕС от 60-те години на миналия век.

 

Йотова остро посочи някои от основните проблеми при функционирането на обединена Европа, един от които е фактът, че бюрокрацията е изместила визионерството.

 

Вицепрезинентът коментира и темата за кохезионната политика, наричайки митологема мнението, че тя е обречена и след 2020 година финансирането ще промени своята логика и посока. По думите й, предстоящото от януари, 2018-та българско председателство трябва да постави сред приоритетите дебата за кохезионната политика, тъй като това е истинският разговор за Европа.

 

В своя доклад сенатор Марио Монти обърна внимание и формулира някои от основните предизвикателства пред съюза, част от тях превърнали се в сериозни проблеми за функционирането му. Той укори принципа за правене на национални политики, които не се съобразяват в достатъчна степен с Брюксел.

 

Една от тезите му обаче е, че въпреки всичко сме свидетели на нов подход, който идва на фона на „сива, скучна ситуация“.Той е убеден, че трябва да се вземе голямо решение – да мислим с европейски времеви граници. Това ще стане още по време на българското председателство – май, юни догодина, при обсъждане на многогодишната финансова рамка, защото според Монти - „всички сме уморени от шизофреничното разделение между прокламирането на големи цели и липсата на средства за постигането им“.

 

Засягайки отново предстоящото българско председателство, Монти сподели впечатления от срещата си с премиера Борисов (състояла се преди началото на конференцията). От разговора с министър-председателя е станало ясно, че сред приоритетите на председателството ще бъде темата за Западните Балкани и това е добре, тъй като има нужда от нея, убеден е сенаторът.

 

Изправени сме пред риск от дезинтеграция, обяви той, изтъквайки, че по тази тема е започнал да пише през 2014 година. За разлика от повечето наблюдатели аз бях убеден, че рискът от дезинтеграция съществува и са налице много недостатъци на ЕС, свързани с националните политики, посочи Монти.

 

Той формулира истинския проблем, който по думите му е в разликата от правене на политика в миналото и сега. Преди политиките са се правили, насочени към по-дълъг времеви хоризонт и националните политически лидери са имали възможност истински да участват в интеграцията, вярвайки, че има връзка между изграждането на общия европейски дом и собствените им национални интереси, обяви Монти. Сега обаче, изтъкна той, политиката е ограничена в 140-те знака на туит постингите и 10-те секунди на телевизионните съобщения. По този начин не може да има дългосрочни опити да се работи за интегриране, убеден е сенатор Монти.

 

Той обаче смята, че опасността от дезинтеграция е намаляла, като обвърза този факт с проведения от Дейвид Камерън референдум във Великобритания за излизане от ЕС. Макар и определяйки действията на Камерън като стремеж към постигане на лични политически интереси, който не е успял, Марио Монти увери, че Брекзит няма заразен ефект, а обратното - ефект на антитела. Той се мотивира с проучвания на общественото мнение, показващи, че настроенията в подкрепа на ЕС са се повишили.

 

Коментирайки ситуацията в Каталуния и Испания, сенатор Монти подчерта, че не бива да има очаквания, които не могат да се изпълнят от ЕС. Съюзът не може да се намесва и решава проблем, възникнал между държава членка и част от тази държава.
Марио Монти завърши оптимистично доклада си, посочвайки, че има място за напредък, тъй като затрудненията в Евросъюза до голяма степен са в самите държави членки и има възможност за подобрение на ситуацията.

Публикувана в Европа

Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – г-н Васил Велев е изпратил писмо до Министъра на енергетиката – г-н Николай Павлов във връзка със запитване на министерството на енергетиката, относно предложение за поемане на ангажименти от ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ в отговор на съмненията на ЕК за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа (така нареченото „дело АТ.39816“ - http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/case_details.cfm?proc_code=1_39816 ).

 

В писмото на министерството на енергетиката (писмо с изх. № Е-26-00-54 от 11 април 2017 г.) се изброяват пет ангажимента, които ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ са поели в отговор на разследването на Европейската комисия. Смята се, че тези ангажименти трябва да премахнат пречките пред свободния пренос на газ на конкурентни цени в страните от Централна и Източна Европа. Петте ангажимента са както следва:

 

Първи ангажимент: Газпром няма да прилага и няма да въвежда никакви договорни разпоредби в своите договори за доставка на газ в Централна и Източна Европа, които могат пряко или непряко да забранят, ограничат или направят по-малко привлекателна от икономическа гледна точка възможността на клиентите за реекспорт или препродажба на газ. Газпром ще се ангажира също да не въвежда такива мерки в бъдещите си договори за газ в Централна и Източна Европа.

 

Втори ангажимент: Газпром ще гарантира въвеждането на необходимите разумни промени в договорите си с България и Гърция, при условие, че страните по договорите дадат съгласието си за това, които са необходими за сключването на споразумение за междусситемно свързване между България и други държави членки на ЕС.

 

Трети ангажимент: Газпром ще предложи на съответните си клиенти от Централна и Източна Европа възможността да поискат всички или част от договорените им обеми на газ, доставяни в някои точки за доставка в Централна и Източна Европа, да бъдат доставяни в друга точка за доставка, използвана от Газпром за доставките до България и балтийските държави. Газпром ще се ангажира да предлага тази възможност, докато клиентът не е в състояние сам да организира преноса на газ от съответната точка за доставка, предвидена в договора, до България или балтийските държави.

 

Четвърти ангажимент: Газпром ще предложи да въведе клауза за преразглеждане на цената в договорите, сключени със съответните му клиенти, които все още не съдържат такава клауза, или ще измени съществуващата клауза за преразглеждане на цената. Газпром ще се ангажира да позволи на съответния си клиент да задейства преразглеждзането на цената на основание, че договорната цена не отразява наред с друго, промяната на цените на границата с Германия, Франция и Италия или промяната на цените на газа в газоразпределителните центрове в континентална Европа. Страните ще могат също да се позовават на едни и същи конкурентни референтни цени, когато преразглеждат договорната цена. Газпром ще се ангажира освен това да увеличи честотата и скоростта на преразглеждане на цената. За съответните си клиенти Газпром ще се ангажира да въведе в бъдещите договори същите разпоредби за преразглеждане на цената.

 

Пети ангажимент: Газпром няма да претендира за неустойки на основание прекратяването на проекта „Южен поток“ от българските контрагенти. Прекратяването е потвърдено от Газпром“.

 

Пълният текст на предложението за поемане на ангажименти от страна на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ е публикуван на интернет страницата на Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия.

 

Съгласно установената процедура, Европейската комисия дава възможност на всички заинтересувани лица и страни за коментари и становища по предложените мерки, преди да вземе решение за евентуалното превръщане на предложените ангажименти в задължителни за ОАО „Газпром“ и за ООО „Газпром Експорт“. Затова и министърът на енергетиката се обръща към четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ (подредбата тук е по азбучен ред), както и към Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) с покана да представят позицията си „в неповерителна версия“, тоест без да включват в текста търговска или друга чувствителна информация.

 

В отговор на писмото на министъра на енергетиката, от страна на АИКБ е изложена следната позиция. (Представяме писмото на АИКБ дословно и в неговата цялост:

 

„Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) следи внимателно действията на Европейската комисия, свързани със съмненията й за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа (дело АТ.39816).

 

АИКБ подкрепя усилията на ЕК за постигане на равнопоставеност на страните – членки на ЕС във взаимоотношенията им с ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, които се явяват компании с господстващо положение на пазара на природен газ в България.

 

Ние смятаме, че постигнатото до момента – петте ангажимента на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, цитирани изчерпателно във Вашето писмо е едно добро начало за поставянето на нова основа на взаимоотношенията между страните от ЕС и руския доставчик на природен газ в тях.

 

В този смисъл, ние настояваме българската позиция да подкрепи Европейската комисия, която да превърне горните ангажименти в задължителни за ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“.

 

Едновременно с това, бихме желали да подчертаем, че стратегическите цели на българската страна в тези преговори са следните:

 

Постигане на обща доставна цена на природния газ за Европейския съюз, като разлики на цените за отделните страни от ЕС, да възникват единствено в резултат на различните транспортни разходи за пренос на природния газ.

 

Постигане на уеднаквяване на транзитните такси за руски природен газ през различните страни от Европейския съюз, като се отчита фактът, че таксите за транзита на природен газ през България са по-ниски, отколкото в останалите страни от ЕС.

 

Постигането на тези цели е желателно да стане в рамките на общонационално политико-икономическо съгласие, което би трябвало да се постигне в Народното събрание или в Консултативния съвет по национална сигурност при Президента на Република България.

 

Като още един път изразяваме своята подкрепа за усилията на Европейската комисия и на българското правителство да постигнат равнопоставеност на страните – членки на ЕС, в частност на Република България по отношение на доставките на природен газ от страна на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, ние отправяме молба за допълнителна информация за начина, по който българската страна поставя въпроса за уреждането на проблема с балансирането на предварително заявено количество и реално получено количество природен газ и произтичащите от този дисбаланс неустойки и допълнителни плащания по договорите с Газпром.

 

Надяваме се, нашето сътрудничество да продължи в най-конструктивен дух в интерес на развитието на българската индустрия и създаването на нови работни места в страната“.

Публикувана в У нас

Над 60 творчески колектива от училища, техникуми, университети, фирми от страната, ученици, студенти и младежи от цялата страна се включват в първото издание на конкурса-изложение Младежко техническо творчество, чийто домакин от 27-ми до 29-ти октомври е Горна Оряховица. Първото по рода си за България събитие е организирано от инициативен комитет, включващ Фондация "Милен Григоров", НТС за Великотърновска област и фирми от региона, и със съдействието на Община Горна Оряховица. Участие ще вземат и екипи от БАН и Фондация "Университет за деца".

Публикувана в У нас

- Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) публикува позиция срещу промените в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Кои са основните рискове, до които могат да доведат новите текстове, г-н Велев?

Няколко са промените, които превръщат този закон в репресивен инструмент, под ударите на който може да попадне всеки български гражданин. Включително и хората, които са добросъвестни приобретатели на имущество, като не подозират и не са длъжни да подозират, че са го купили от някого, който го е придобил с незаконно притежавани средства. Тук няма презумпция за невинност, а точно обратното - презумпция за виновност, като тежестта за доказване на фактите е на този, който е проверяван. При това той трябва да доказва факти с документи, чието съхранение за предвидения от закона срок за проверка не е задължение на компетентните институции. Практически, ако лицето по случайност не съхранява в личен архив нужните му доказателства, не е в състояние да защити интересите си. Друг проблем е, че поради намаляването на прага на имуществото, подлежащо на отнемане, се разширява неимоверно кръгът на лицата, които могат да попаднат под ударите на закона. Тези промени не са в посока да се преследва тежката престъпност, а се създават условия всеки неудобен, бил той бизнес конкурент или политически опонент, да е обект на неоснователна репресия. За да се отнеме едно имущество, вече не е необходимо собственикът да бъде осъден. Според промените лицата, обект на проверка, могат да бъдат подлагани на претърсване, изземване, снемане на обяснения, изискване на сведения, без да е предвиден адекватен механизъм за защита на техните права и законни интереси. Потърпевши могат да бъдат всички.

- Правителството започна да спира големи обществени поръчки, за да се изчисти всякакво съмнение за непрозрачност и задкулисие. Одобрявате ли подобни действия? Какво ще е отражението им върху бизнес средата и намеренията на инвеститорите?

В действителност около отменените търгове витаеха съмнения и безспорно спирането им е добра мярка. Особено ако бъдат последвани от търгове, които ще са честно състезание. Необходима е воля за промяна, за да печелят най-добрите оферти, вместо да има предизвестени победители, както често се случва. Според анкета сред членове на АИКБ над 70% от обществените поръчки са нагласени. Предизвестените победители в търговете са проблем от десетилетия и това е публична тайна. Ако действията на кабинета са повратна точка и начало на промяна - ние ги приветстваме. Ако обаче търговете се повторят по новия закон със същия резултат, само ще сме изгубили време. Тогава реакцията на бизнеса и инвеститорите ще бъде още по-негативна.

- Бизнес организациите отдавна преговаряте с правителството за реформи в енергетиката. Има ли напредък?

Безспорно имаме резултати. От 1 октомври миналата година се редуцира, макар и с неголяма стъпка, цената на еленергията за индустрията. От началото на тази година на практика имаме мораториум върху присъединяването на нови източници с високи цени. Сега от 1 април очакваме несимволично поевтиняване на тока, което се базира на няколко възможности. Едната е понижаването на цената на природния газ и ограничаването на кроссубсидирането. В исторически план графиката показва, че електрическата енергия за индустрията е поскъпнала много повече от парното. Има двойно кроссубсидиране в ущърб на бизнеса. От една страна, се задържа цената на парното и се увеличава цената на тока, а от друга - поскъпването й за бизнеса е по-бързо, отколкото за населението. Сега очакваме да има промяна и когато природният газ поевтинява, това да се използва за намаление на цената на тока, а не да се понижава цената на парното. Друга възможност е да се обложат с 5% такса продажбите на ЕСО и „Бултрансгаз“, която да отива във фонд „Електроенергийна сигурност“ и да служи за поевтиняване на добавката „задължение към обществото“. Засега тя се плаща само от производителите на ток. Третата възможност е да се направи известна корекция, тъй като имаме пререгулиране. Според нас токът поскъпна с повече, отколкото трябваше, за да се балансира НЕК, която през последното тримесечие е на печалба. Тази печалба може да бъде използвана за намаляване на цената на тока.

- Но НЕК има огромен дефицит. Не трябва ли печалбата да се използва за свиването му?

Не е казано, че този дефицит трябва да се покрие сега. Това би довело до загуба на конкурентоспособност за индустрията. В повишаването на ефективността на държавната енергетика има голям резерв за понижаването на цената на електричеството и на този дефицит.

- От април природният газ трябва да поевтинее с около 20% според КЕВР. Може ли да се прогнозира с колко би се понижила цената на тока за бизнеса?

Ако понижението се използва само за намаляването на цената на еленергия за индустрията, тя би се понижила с повече от 3 лв. на мегават.

- Какви са основанията ви да се съмнявате, че на пазара на горива в България има картелно споразумение?

В България има най-малък марж между най-ниската и най-високата цена на горивата измежду 100 държави. Разликата по бензиностанциите в страната беше под 0,25% преди явлението „Марешки“. След това маржът стана 25% и в момента е най-висок в ЕС. Друг признак за картел е цената на бензина и дизела преди облагането им с данъци и мита. Официалните данни показват, че цените на производителите у нас са сред четирите най-високите в ЕС, при условие че суровината е борсова стока и струва еднакво за всички. Тоест тръгваме от нещо, което е еднакво, към него прибавяме най-ниските разходи за производство и изведнъж кой знае как получаваме една от най-високите производствени цени. Очевидно нещо не е наред. Крайната цена на горивата е около средните за ЕС, защото у нас акцизите и данъците са най-ниски. И обикновено се казва: „Какво се оплаквате, имаме средноевропейски цени.“ Да, но това се случва при най-ниски акцизи и мита и най-ниски производствени разходи. Значи цената трябва да е най-малка, а не средна за ЕС.

- В началото на годината премиерът каза, че очаква 4,5% ръст на икономиката. Какво трябва да се случи, за да има подобен растеж?

Необходимо е да се ускорят редица реформи, които да доведат до по-ефективно изразходване на обществения ресурс. Трябва да се спре финансирането на социалните разходи за сметка на галопиращото нарастване на държавния дълг. Това увеличава дефицита и създава натиск за вдигане на данъците, което ще разколебае и отблъсне инвеститорите. Необходими са реформи в сектор „Сигурност“, които да спрат разхищенията и да подобрят качеството на услугата. Същото трябва да се направи в системата на ТЕЛК, в здравеопазването. Административната реформа и електронното управление би трябвало да доведат до намаляване натиска за харчене на обществени средства, които не са произведени. Второто условие е да се реформира пазарът на труда. Сега работодателите изпитват остър недостиг на всякакви кадри. Най-големият проблем на образованието не е „Вятър ечи, Балкан стене“, а че не произвежда инженери и техници. Сферата на социалните услуги трябва да се промени така, че хората да имат стимул да се квалифицират и да полагат труд, а не да стоят вкъщи и да получават помощи, както е в момента. Тази представа за грижата за човека е остатък от социализма. Истината е, че всъщност не се грижим за него. По този начин човекът се приближава към животните, които са даже по-трудолюбиви. Фактор за растеж е и намаляването на административните регулации и ограничаването на намесата на пазара на труда със служебното повишение на минималната заплата и минималните осигурителни доходи.

- Новите критерии за преброяване на работодателските и синдикалните организации ще гарантират ли, че те ще имат реална представителност? При договарянето на минималните осигурителни доходи през миналата година в голяма част от браншове нямаше диалог. Това ще се промени ли?

Причината за липсата на диалог не е в представителността. Най-бързият начин да се утрои БВП е да се събере това, което работодателските организации казват, че техните членове създават. Познавам няколко организации, които създават по 3/4 от БВП. Извън шегата смятам, че четирите национални организации на работодателите са достатъчно представителни и по българските, и по европейските критерии и стандарти. За АИКБ например мога да кажа, че покрива повече от половината икономически дейности, по последни данни от преброяването към този момент наши членове са 50 холдингови и инвестиционни дружества, 80 браншови камари, над 7000 индустриални предприятия, осигуряващи работа на над 400 000 души. Причината да няма споразумение за минималните прагове в близо половината икономически дейности са нереалистичните искания на синдикатите. Работодателските организации обсъждаме сериозно да призовем браншовите си структури да не участват повече в такива преговори. С това ще сложим край на този архаизъм, който го има само в България. Ако я няма едната страна, няма да има нито едно споразумение. Тогава, ако иска, нека правителството определя нивото им като в Северна Корея.


Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5323959

Публикувана в Очи в очи
Страница 1 от 4