Днес, 16 февруари 2018 г., е вторият ден на Европейската конференция „Инвестиране в хората - пътят напред“. Тя се провежда в „София Тех Парк“ в сградата „Джон Атанасов“. През вчерашния ден – 15 февруари 2018 г., говориха вицепремиерът Томислав Дончев, Mariane Thyssen – европейски комисар по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност и Jean Arthuis – председател на бюджетната комисия в Европейския парламент. Те направиха встъпителни бележки на пленарно заседание на конференцията.

 

Основното изложение през първия ден направиха професор Richard Wilkinson и проф. Kate Pickett, автори на нашумялата и предизвикала много спорове книга “The Spirit Level: Why More Equal Societies Always Do Better”(„Нивото на духа: Защо обществата с повече равенство винаги се справят по-добре“).

 

Последва дискусия около „кръглата маса“ с участието на Michel Servoz (Генерален директор по въпросите на заетостта в Европейската комисия), Зорница Русинова (заместник министър на труда и социалната политика), Thiébant Weber (конфедерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите - ETUC), Maxime Cerutti (от представителната на европейско ниво работодателска организация BusinessEurope), Kélig Puyet (директор на”Social Platform”). Модератор на дискусията беше Андриана Сукова (Директор по инвестициите в Европейската комисия).

 

В следобедната част на деня последва работа в четири отделени работни групи:

 

WS1 - Инвестиране в реформи на политиките; WS 2 - Пътища към заетостта; WS 3 - Социално включване; WS – 4 Синергии и взаимно допълване.

 

След като на следобедно пленарно заседание бяха направени обобщения на резултатите от работата на работните групи, заключителни бележки за първия ден направи г-н Васил Велев – председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). По-долу предаваме изцяло неговото изложение:

 

Уважаеми представители на европейските институции,
Уважаеми представители на социалните партньори на европейско и национално ниво,
Уважаеми дами и господа,

 

В качеството ми на председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България, национално представителна организация на работодателите в България, която е и официален партньор на Българското председателство на Съвета на ЕС, за мен е изключително удоволствие и чест да закрия първия ден от този висок форум – Европейската конференция „Инвестиране в хората - пътят напред“.

 

Бих искал да изразя и задоволството си, че тук присъстват учени, предизвикали толкова сериозни научни дебати, като проф. Джералд Уилкинсон и проф. Кейт Пикет, автори на книгата „Нивото на духа: защо обществата с повече равенство винаги се справят по-добре”. Темата „Инвестиране в хората – пътят напред” е може би една от най-актуалните теми, както за България, така и за Европейския съюз като цяло.

 

До сега се казаха много смислени неща, но аз искам да Ви върна към голямото разширяване на ЕС през 2004 г. Тогава еврокомисар по разширяването беше г-н Гюнтер Ферхойген. Всеки на неговото място би изпитвал чувство на личен триумф в този момент, но точно една година след разширяването, вместо да се наслаждава на огромния си политически успех, той публикува книгата си „Европа в криза”, в която присъства следното знаменателно твърдение: „Една от основните причини за ниският икономически растеж в ЕС е много ниският ЗАКОНЕН приток на хора с квалификация от трети страни в ЕС”.

 

Струва си да се напомнят тези думи на комисаря по разширението, както и да се подчертае неговата абсолютна правота от гледна точка на днешния ден – 13-14 години след като е направил тази много важна констатация. Дефицитът на човешки ресурси расте с такова темпо, че скоро ще размишляваме не как да инвестираме в хората, а има ли изобщо в кого да инвестираме? Това не е афоризъм – това е реалността за много ключови за икономиката специалности и професии в България. Данните сочат, че и в останалите страни на Европейския съюз възникват подобни дефицити.

 

Затова ние бихме искали, заедно със своите партньори от синдикатите и държавата, да намерим правилния модус за облекчаване на привличането на КВАЛИФИЦИРАНИ работници и в това число - на хора с високо инженерно образование.

 

Едновременно с това, би било изключително целесъобразно да се инвестира в допълнителна квалификация на хората от трети страни, които идват да работят в границите на ЕС.

 

Ние, работодателите сме винаги обвинявани, че сме против вдигането на доходите. Но напротив, за нас съществуването на „работещи бедни”, упражняващи квалифициран труд, е абсолютно неприемливо. Но със съжаление трябва да отбележим, че когато става дума за миграцията на човешките ресурси от изток на запад и от юг на север, не става дума само за търсене на по-добри доходи. Защото, освен разликата в доходите, която можем да определим като все пак естествено явление, съществуват разлики в достъпа до справедливо правосъдие, достъп до качествено образование и здравеопазване – въпроси, които съвсем не опират само до доходите, а в някои случаи и изобщо нямат нищо общо с проблемите на имуществените различия.

 

Но нека говорим за инвестиции в хората. Организацията, която представлявам – АИКБ, многократно е настоявала да се инвестира в учениците и студентите, които изучават специалности, които са от ключово значение за българската икономика. Става дума за специалности от сферата на средното професионално образование, както и за университетски специалности в сферата на природо-математическите и техническите науки.

 

Вече няколко години, ние настояваме на учениците и студентите от такива специалности да се отпускат специални стипендии, които да им позволяват да се концентрират изключително върху образованието и обучението си. Сред нас има достатъчно университетски преподаватели, които ще потвърдят, че ангажиментите на редовните студенти в България с работа за тяхната самоиздръжка, представлява огромна пречка пред качеството на тяхното обучение.

 

От друга страна, в професионалното образование продължава да има твърде много специалности, които са много важни за икономиката и едновременно с това са меко казано непопулярни сред учениците и сред техните родители. Ние постигнахме един скромен успех, като убедихме образователните власти, че трябва да се въведат „защитени специалности” със „защитени паралелки”, където отделните класове да могат да се формират и от по-малък брой ученици от изисквания от образователните нормативи. Но едновременно с това, всички трябва да си даваме сметка, че са необходими инструменти, които да повишат популярността на коментираните специалности сред учениците. Не на последно място, всички работодателски организации се обединихме за по-пряко участие при формиране на държавния план-прием и в средното професионално образование и във висшето.

 

Както и при споменатите по-горе специалности при висшето образование, така и при съответните важни специалности в професионалното образование, трябва да се инвестират публични средства, за да се даде равен шанс за образование и да се осигурят необходимите човешки ресурси със съответното образование и квалификация.

 

Срещу това, бенефициентите на тези публични средства, би трябвало просто да имат ангажимента да работят определено време във фирми и компании в страната, чиито публични или частни средства са били инвестирани в тях.

 

Предлаганият подход - инвестиране на публични средства в стипендии за ученици и студенти, за да се осигури търсеното от работодателите образование във важни за икономиката специалности и професии и по този начин да се подсигурят вече драстично недостигащи човешки ресурси, би бил класическа проява на социална солидарност.

 

Като представител на работодателите, искам да заявя, че аз също и в лично качество и като представител на национално представителна работодателска организация си давам сметка, че има крайно вредни форми на имуществено разслоение.

 

Ние сме силно обезпокоени от свиването на средната класа и нека го кажем открито – от намаляващата популярност на труда като ценност.

 

Ние твърдим, че има връзка между тези две явления – ерозията на така наречената по-долна част на средната класа и намаляването на популярността на труда като ценност. В глобален мащаб сме свидетели на тенденция на намаляването на търсенето на хора със средно ниво на квалификация и ръст на търсенето на най-високо квалифицираните (така наречената „война за таланти”) и за съжаление – на ниско квалифицирани работници.

 

Но на национално равнище, това не е главният проблем, дори и когато говорим за повечето от страните от ЕС. Бавно, незабележимо, стъпка по стъпка, дори и в говоренето на политици, социални партньори и учени се прокрадва специфична лексика. Говори се за „получаване на доходи”, а не за „спечелване на пари”, за „изработване на пари” с честен труд. Налага се стереотипа, че доходите са „право”, а не резултат на труд и лично усилие, на ниво на производителност на отделния работник.

 

Нека, когато размишляваме за това как да инвестираме в хората, да инвестираме така, че да насърчаваме трудолюбието, отговорността и предприемчивостта. Нека инвестираме в образование, особено в специалностите, които са стратегически за икономиката. Нека инвестираме във възможността на хората да трупат необходими знания и да създават ново познание, да правят открития и иновации в контекста на икономиката на знанието. Нека инвестираме в трансфера на технологии и на успешни, иновационни бизнес модели. И нека всички тези действия да са подчинени на философията, че даваме възможност на хората да изработят, да „изкарат” пари, а не да ги получават не знайно за какви заслуги.

 

В рамките на Българското председателство протичат и обществените консултации по бъдещите инвестиционни приоритети на структурните и инвестиционните фондове на ЕС. В тази връзка бих апелирал тези ресурси да се насочат именно към инвестиции в хората, но не просто да „раздаваме” публични ресурси, а да инвестираме в качества, които следва да се изградят с тези средства и от които Европа има нужда. Нека облекчим достъпа до тези ресурси, но да ги насочим към конкретно търсени резултати.

 

Ако искаме бъдеще за Европа, нека инвестираме в хората на Европа!

 

Благодаря за вниманието!

Публикувана в Европа

Драматичните резултати от изборите за депутати в Европейския парламент и още по-драматичните събития, които последваха след това, до голяма степен погълнаха вниманието на хората с интерес към политиката в България. Така, в страни от вниманието на публиката останаха безбройните гафове – изговорени, изпонаписани и изпонахвърляни на избирателния корпус в навечерието на европейските избори. Очевидно е, че вече не представлява особен интерес те да бъдат посочвани, коментирани или пък оценявани.

Публикувана в Гледища

„В тази кампания отново не се дебатира въз основа на фактите и направеното през годините, а се сипят единствено обещания, каза през симпатизанти в Стара Загора водачът на листата на СИНЬО ЕДИНСТВО Надежда Нейнски. „И кои са водачите на останалите листи?!“, попита риторично тя – „Калфин, Станишев, Кунева, Хюсменова- хората, които ни управляваха през последните години. Най-тежките доклади по Механизма за мониторинг бяха по времето на Тройната коалиция.

Публикувана в У нас

Неочакван скандал избухна насред анемичната предизборна кампания, предшествуваща избора на депутати в Европейския парламент. Навръх Девети май, възприеман от едни като Ден на победата, а от други като Ден на Европа, г-жа Меглена Кунева се срещна с членове на Съюза на репресираните, събрали се пред Мемориала на жертвите на комунизма в София.

Публикувана в У нас

До 190 000 евро ще си получат в банковите сметки около две трети от сегашните български евродепутати след края на мандата им в Европейския парламент. Такава сума ще получат и техните колеги, които няма да са вече членове на тази институция. Те имат право на компенсация, която се равнява на заплатата им, с таван максимум две години освен останалите екстри, които получават по време на мандата си. Сред сигурните имащи право на компенсация са Станимир Илчев от НДСВ, Моника Панайотова и съпартийците й Преслав Борисов, Емил Стоянов от ГЕРБ, червената Маруся Любчева, бившият атакист Димитър Стоянов, регистрацията на чиято нова партия НПД беше заличена от ЦИК, и Метин Казак от ДПС, който изобщо не участват в надпреварата.

Публикувана в У нас

"Радвам се да бъда днес тук на откриването на вашата кампания и да видя всички вас, толкова много хора, които сте застанали зад идеята за по-добра Европа, както аз и нашият общ кандидат за президент на ЕК Мартин Шулц. Преди една година бях тук, пред хиляди от вас, за да покажа подкрепа си за Виктор, да покажа подкрепата на европейските социалисти за вас и за нужната в Румъния промяна. Чудесно е отново да бъда в Румъния и да видя колко голям е напредъкът оттогава."С тези думи на румънски започна речта си пред присъстващите над 10 000 членове и симпатизанти на социалдемократическата партия на северната ни съседка лидерът на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев по време на откриването на предизборната кампания на социалдемократите в Румъния. Той допълни, че с избирането на Виктор Понта, Румъния е поела по пътя на възстановяването и устойчив икономически растеж, съобщиха от пресцентъра на БСП.

Публикувана в У нас

Когато аз съм министър-председател, България ще излезе от НАТО и ще върне пълноценните отношения с Русия, заяви Волен Сидеров при награждаването си с руския орден "Звезда на отечеството" в Москва. Лидерът на "АТАКА" и водач на партийната листа за евроизборите. Отличието му било връчено от космонавта и два пъти герой на Съветския съюз Борис Волинов. Отличието на Волен Сидеров е присъдено от Горната камара на руския парламент за принос в развитието на отношенията между България и Русия. Със събитието беше открита и предизборната кампания за евровота на "АТАКА", уточняват още от партийния пресцентър.

Публикувана в У нас

Само четири формации – ГЕРБ, БСП, ДПС и коалицията "България без цензура" с ВМРО, ЗНС и "Гергьовден" ще успеят да изпратят депутати в следващия Европейски парламент, прогнозира социологът от "Медиана" Кольо Колев в интервю за в. "Монитор".Според цитирани данни на неговата агенция коалицията на ББЦ би взела на вота 7%. Колев дава лек превес на социалистите – 21,9% пред ГЕРБ - 19,6 на сто, - разлика, която влиза в рамките на статистическата грешка. На ДПС той отрежда 8,8%. Под линия за влизане в ЕП остават националистите от НФСБ – 4%. Реформаторският блок би взел 3,8 на сто от гласовете, проектът на експрезидента Първанов АБВ – 3,7%, а "Атака" – 2,5%.

Публикувана в У нас

Защо съм втори в листата на СИНЬО ЕДИНСТВО? За някои не е нормално човек на 60 години, както си живее и си гледа работата и то задоволително да направи такъв остър завой.

 

Както всички хора и аз се радвах на промените и съдействах с каквото мога, за да могат те бързо да възстановят достойнството и силата на страната и нормалния живот на хората и семействата. Мислех, че когато те завършат ще станем това, което сме били някога – нормална европейска страна.

Хората бяха на улиците с гордо вдигнати чела, говореха каквото искат, дори го крещяха. Инструментите на тоталитарната държава и нейните ключови субекти изглеждаха спрени и всички бяхме щастливи.

 

Къде сме в момента обаче? В момента ние сме не най-слабата и бедна страна в ЕС. Ние сме най-ненормалната страна! Няма в световната политика държава, в която хората, които изповядват десни и десноцентристки ценности, на чисто екзистенциално ниво, не само политически, да са повече от останалите и да нямат политическо представителство.

 

Защото тези, които са в момента в парламента и се самоназовават дясно, те са, не искам да обиждам никой, но те са един тумор на тялото на Европейската народна партия, която май не го разбира още, но ще го разбере. Когато един народ няма възможността да се обърне към свое политическо представителство, той отива много бавно, но сигурно към края на държавността, на държавата. Това трябва да се спре.

 

Всички, които са си мислели, че ги е страх, или може би, че е по-удобно да са консуматори, съзерцатели на политика, трябва да се събудят! Защото вече всички сме заложници и жертви на една политика, в която България се върти по предварително разписан сценарий вече 25 години. И аз реших, колкото и да е нетрадиционно и необичайно за моите 60 години, да се изправя и да се бия. Както се бих през 1989 и 1990 г.

 

Няма кой да ни спаси. Не вярвам на никой от тези, които се назовават в момента десни. Не искам, те да ме представляват и реших да се кача на една макар и малка за момента, но синя лодка, с гордо опънато платно „СИНЬО ЕДИНСТВО“ и да я закараме ЗАЕДНО до там, до където трябва да стигнем всички като народ, нация и човеци с достойнство.

 

Призовавам всеки да помисли за това - има или няма пряка връзка между начина по който живее, униженията, които всекидневно му сервира битието и неговата воля, желание и стремеж за свобода.

Публикувана в У нас

Тези дни, журналистическата гилдия имаше поне два повода да се занимава с делата на политическата партия ГЕРБ. Първият път това беше свързано с неописуемият резил, възникнал около ритуалните заклинания на Бойко Борисов срещу културната спогодба със Северна Корея. В рамките на по-малко от 36 часа, лидерът на ГЕРБ успя да изиграе мелодраматичен етюд, в който заклеймява съглашателството със северокорейските сатрапи; сколаса да даде начален тласък на всички журналисти, имащи нещо против правителството на Орешарски и ... успя някак си да мине между капките, когато стана ясно, че въпросната спогодба е подготвена от неговото управление.

 

Разбира се, лидерът, който „е лидер защото е шеф“, според изявленията на един топ-лидер в Европейската народна партия, си получи дължимата порция писмовни шамари (Виж примерно: Росен Янков, Извинете се на корейците, 18 февруари 2014 г., 10:04, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3296461 Или пък: Явор Дачков, Севернокорейският ни ум, 14 февруари 2014 г., 11:57:42, http://glasove.com/komentari/33250-severnokorejskiqt-ni-um ).

 

Въпреки това, щетите за Бойко Борисов бяха минимални, защото този път иронията на публиката отиде изцяло за сметка на тези майстори на словото, които се хванаха на въдицата на лидера на ГЕРБ и изкараха огромно количество пара през свирката, без да отдадат дължимото на собственото му правителство, което също има отношение към дружбата и културния обмен със Северна Корея.

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 2