Д-р Николай Михайлов: „Ако протестиращите се канят да управляват, готови ли са да протестират срещу „своето“ управление, така както протестират срещу „чуждото“ ?“

Понеделник, 23 Септември 2013 18:00 Публикувана в Очи в очи Прочетена 2227 пъти
Д-р Николай Михайлов: Българите са най-нещастни на света, защото мислят щастието като собственост, от която са лишени по вина на друг.  Д-р Николай Михайлов: Българите са най-нещастни на света, защото мислят щастието като собственост, от която са лишени по вина на друг. Снимка: БГНЕС

Д-р Николай Михайлов е безспорно един от блестящите интелектуалци на съвременна България, независимо от всички различия и разминавания, които може да има с него човек. По-долу поместваме интервю на Мила Гешакова с него, което беше публикувано във вестник „24 часа“ под заглавието „Д-р Николай Михайлов: „Червени боклуци“ е чалгата на десния преход“. (Виж: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2304341 ).

Според нас Мила Гешакова е направила истински журналистически удар с това интервю, а д-р Михайлов наистина е казал изключително важни неща. Толкова важни, че изобщо не се побират в заглавието от вестника, без да го отричаме по какъвто и да бил начин. Ние предлагаме друго заглавие. Всъщност, разговорът с д-р Николай Михайлов е толкова многопластов, че могат да се предложат поне още няколко заглавия. Примерно: „БСП е все още в ръцете на покойния Лилов, мир на праха му. БСП е омагьосана от идола на единството“. Или пък: „Управлението функционира post mortem“.

 

Може би най-адекватното от философска гледна точка заглавие би било: „Българите са най-нещастни на света, защото мислят щастието като собственост, от която са лишени по вина на друг“. Ето и текста на интервюто:

 

М. Г.: Още през юни заявихте, че тече подмяна на протеста и че хора на ГЕРБ се опитват да го режисират. Успяха ли да довършат този процес на 4 септември, г-н Михайлов?

 

Д-р Н. М.: Стана видим организаторският им принос. А бунт срещу мафията с ГЕРБ начело е вътрешно противоречие, нонсенс.

 

М. Г.: Тогава казахте също, че хората ще се успокоят само с оставка на правителството. Това не се случи, а бунтарите оредяха. Защо?

 

Д-р Н. М.: Появи се умора. Не е ясно какво следва. Ако този въпрос заседне в съзнанието, настъпва объркване. И още нещо: ако протестиращите се канят да управляват като десноцентристка коалиция, готови ли са да протестират срещу “своето” управление, така както протестират срещу “чуждото”? Граждани ли са гражданите, или само донякъде? Това е то същественият въпрос. Освен политическа алтернатива на това управление възможна ли е гражданска алтернатива на всички управления, или левите ще протестират срещу десните, а десните срещу левите и така до свършека на българския свят? Или може би десните са граждани, а левите не – и обратно? “Червен боклук” ли е този, който задава въпроси на “десните”, или пък този, който го анатемосва, защото го питат, е “син боклук”? Имат ли свършване боклуците накрая, щом боклук с боклука спори и не може да се спре?

Радикалното настроение не трае дълго, температурата на страстите спада. Иде ред на въпросите. Но това не означава, че хората са се успокоили, а че са се уморили. Правителството трябва да падне, защото беше премината граница, отвъд която се превръща в пародия и губи легитимност.

 

М. Г.: Какъв е бонусът на ГЕРБ от овладяването на протеста?

 

Д-р Н. М.: ГЕРБ не може да овладее протеста идейно, защото ГЕРБ не е идеология, а власт, апетит за власт. ГЕРБ е обикновен инстинкт за придобиване и удържане на власт. Лидерите на ГЕРБ, съдейки по стила на тяхното управление, имат вкус към рекета, нюх за чуждия бизнес и техника за неговото отнемане. С това се занимаваха четири години. Сега ги виждаме да се мотаят около Реформаторския блок с прозирна цел да му отнемат “бизнеса”, защото им се струва перспективен и защото им е нужен някой, за да си върнат властта и за да заметат следите. Университетите на СИК възпитават борбени хора.

 

М. Г.: Смятате ли, че при едни бързи избори Борисов може да се върне на власт?

 

Д-р Н. М.: Би било нелепо, но не и невъзможно. Нужни са коалиционен партньор и патологичен нарцисизъм. Първото условие е под въпрос.

 

Чувам да казват, че Борисов се развива или че може и да се развие. Това твърдение ми се струва истински провал на мисълта, самовнушение, подготвящо десноцентристки съюз. Ако е така, вървят по стъпките на Синята коалиция и ще свършат като нея.

 

Когато граждани попадат в политиката, мълниеносно губят невинност, мисленето им става гъвкаво и някак лицемерно. Това наричат етика на отговорността (по Вебер).

 

М. Г.: 7,6% е подкрепата за Реформаторския блок според социологически проучвания. Впечатляващ старт – на какво го дължи (там влизат партии, които доскоро не предяха помежду си)?

 

Д-р Н. М.: Хората се нуждаят от политическа новина. Имат я в лицето на Реформаторския блок, заедно с всички неотговорени въпроси, които тази новина съдържа. Този блок е идеологически нехомогенна, компилативна конструкция от несполучили партии на градския либерален авангард. Тези партии имат самочувствие на реформатори, на двигатели на българската модернизация. Идеологически са леко анахронични, ако питате мен, емоционалността им е при “Пинк Флойд” и Берлинската стена, така както умът на Борисов е при Майн Рид, с извинение за съпоставката. Българският либерализъм е все още в инерцията на ранната антикомунистическа емоция, на митингите от 90-те. Десницата е влюбена в “червените боклуци”, тази чалга на десния ентусиазъм.

 

Чисто технически остава неясно доколко партийните организации от този блок ще се съгласят да отчуждят суверенитет в полза на Гражданския съвет, като своеобразна партия над партиите. Този съвет е рекрутиран неясно, по логиката на гражданските “очевидности”, но те не съвпадат с уставните правила. Рискована иновация, но си струва да се опита, рискът е благородно дело.

 

М. Г.: Мнозина го виждат в партньорство с ГЕРБ. Имат ли допирни точки?

 

Д-р Н. М.: ГЕРБ тегли немощната десница като мъртво вълнение, с предложение за власт и голословен антикомунизъм. Ако ултимативната цел на българската десница е да се добере до власт и да довърши “червените боклуци”, съюзът с ГЕРБ е неизбежност. Слабо място на тази “безупречна логика” е това, което някои наричат “с мафията срещу олигархията”. Моралният патос на протеста предполага взискателност, която изключва този компромис и даже неговото изричане. Затова бягат от отговора. До деня на годежа.

 

М. Г.: Впрочем напоследък се народиха много формации, които се обозначават като десни. Промениха ли с нещо образа на българската десница?

 

Д-р Н. М.: Левите и десните са либерали от Балканския полуостров, това е родовото им определение. И едните, и другите обичат Европа, като референтен образ на успеха и територия на престижа. Някои обичат Русия, други не. Но масово са конформисти на сладкия живот и на всички възможни либерални вълнения. Оттук и непреодолимата им склонност към политически опортюнизъм, както и безплодния характер на техните стълкновения. Размножаването на десни проекти е феномен на котерийно творчество и лични амбиции, това са производства на политическото нищо.

 

М. Г.: Един социолог заяви, че съдбата на БСП е в ръцете на Орешарски. Съгласен ли сте?

 

Д-р Н. Г.: Орешарски е силно надценен в тази сентенция. БСП беше в ръцете на Станишев, но той пък я изпусна на цимента с производството на една чудовищна глупост, шедьовър на политическо малоумие. БСП е все още в ръцете на покойния Лилов, мир на праха му.

 

БСП е омагьосана от идола на единството. Не могат да напуснат територията на спомена, паметта за социалистическото минало. Паметта за рая. Задава се разцепление, но то няма да набере електорална сила.

 

М. Г.: Вие как оценявате ходовете на тази власт?

 

Д-р Н. М.: Управлението функционира post mortem. Пропиляха шанса да отърват България от ефектите на ГЕРБ, кулминацията на българското политическо безобразие. В това се състои провалът на левите и специално на Станишев. Не че се разчиташе кой знае колко на тях, но да бяха опитали, щеше да им се зачете. Дотътриха се до Пеевски и изпопадаха в канавката. Орешарски няма да може да съблазни населението, социалните му мерки са палиативни и панически мотивирани. Орешарски няма политическа сила за реформи, което означава, че няма сила за управление.

 

М. Г.: Има ли изгледи за скорошен предсрочен вот?

 

Д-р Н. М.: Зимата е зъл сезон.

 

М. Г.: Дали смяна на властта ще реши проблемите, заложени през 24-годишния преход?

 

Д-р Н. М.: По-сериозният въпрос е дали тези проблеми са изобщо решими.

 

М. Г.: Наскоро заявихте пред една телевизия, че зад либералните кръгове у нас има либерална олигархия – “соанирана, красива, интелигентна, европейска олигархия, която дърпа конци и която е дълбоко ешелонирана и нейните въздействия отиват някъде много надалеч”. Какво имате предвид?

 

Д-р Н. М.: Имам предвид най-очевидното нещо на този свят: глобалната доминация на либералната идеология, българската геополитическа ситуация, мрежата от зависимости, технологиите за производство на либералния ред. Това не е конспирология, а описание на пейзаж. Либералната свобода се произвежда, тя не извира от природата. И нашата беше произведена и продължава да се произвежда, основно по импортен път, според императивите на новото вероизповедание. Това ни се случи и добре стана, защото се отървахме от тоталитаризма. Но либерализмът не е религия, нито пък Сорос – светец. Ние сме покръстени през IХ век. За част от българския народ това е важно, за друга не. Постмодерният либерализъм е нетолерантно вероизповедание, с нарастващо нетърпение към християнството, с агресивен прозелитизъм и деликатни технологиии за справяне с инакомислието. Въпросът за зависимостите не се изчерпва с въпросите на финансовата принуда и клиентелните мрежи. Истински зависими са свободно зависимите, фанатиците на новите очевидности. Те творят либералния ред. Късният либерализъм е програма за преоценка на християнските ценности, той не е ценностно неутрален, собствено либерален, а агресивно вероизповеден и изключващ. Клиентелните мрежи са вторичен въпрос, финансовите маршрути също. Който се интересува от тях и тяхното въздействие може да ги проследи, но спорът за тяхната наличност ми се струва безсмислен. Моето безпокойство е свързано с това, което нарекоха диктатура на либералния ценностен релативизъм, с разграждането на фундамента на християнската цивилизация. И с наивитета на българския либерален утопизъм.

 

М. Г.: Защо българите все се оказват на дъното на класациите по щастие в света?

 

Д-р Н. М.: Защото мислят щастието като собственост, от която са лишени по вина на друг.

Последно променена в Вторник, 24 Септември 2013 16:15
Влезте, за да коментирате