Руслан Стефанов: Трябва ли НЕК да плаща на електро разпределителните дружества? Такъв въпрос не би следвало да възниква …

Европейската комисия недвусмислено посочва през последните години проблема с липсата на капацитет и независимост на ДКЕВР като много сериозна пречка пред пазарното развитие на сектора
Петък, 04 Април 2014 13:38 Публикувана в Очи в очи Прочетена 1385 пъти
Енергетиката е ключов отрасъл и пресечна точка на много интереси, както вътре в страната, така и извън нея. Съмнявам се някой да има за цел да дестабилизира съвсем целенасочено енергетиката на страната. Но дори и да има, едва ли е нужно да полага големи усилия, като вижда усърдието на тези, които са призвани да защитават стабилността й. Проблемите в българската енергетика са пряко следствие от лоши управленски решения и корупция в страната. Това вероятно затруднява много предвидимостта дори за тези, които могат да имат недобри намерения. Но при всички случаи не е в полза на обществените интереси.     Енергетиката е ключов отрасъл и пресечна точка на много интереси, както вътре в страната, така и извън нея. Съмнявам се някой да има за цел да дестабилизира съвсем целенасочено енергетиката на страната. Но дори и да има, едва ли е нужно да полага големи усилия, като вижда усърдието на тези, които са призвани да защитават стабилността й. Проблемите в българската енергетика са пряко следствие от лоши управленски решения и корупция в страната. Това вероятно затруднява много предвидимостта дори за тези, които могат да имат недобри намерения. Но при всички случаи не е в полза на обществените интереси. Снимка: Таня Харизанова, http://bnr.bg/post/100073198/riskovete-za-energiinata-sigurnost-na-bylgariya-sa-edni-ot-nai-visokite-sred-stranite-v-oisr

Смятате ли, че има някакво основание за да се отнемат лицензите на трите електроразпределителни оператора - ЧЕЗ, ЕВН и Енерго Про?

До момента не съм видял никакви ясни и недвусмислени факти, представени от енергийния регулатор, на базата на които да се предполага, че може да се стигне до отнемане на лиценза. В подобни случаи би следвало да има ескалация на стъпките – от по-меки към по-твърди. Отнемането на лиценза е крайната стъпка в един подобен спор. Не е ясно как се стигна до нея, и защо се налага прескачането на предходни възможности за регулиране на проблема. Подобно поведение на държавните органи e типично не само за енергийната сфера – прекалено бързо се иска прилагането на скъпоструващи, крайни мерки, без да се използват по-умерени такива, предвидени в закона.

Намирате ли, че има ли основания за отнемане на лиценза на НЕК?

Не мисля, че подобен ход стои на дневен ред. При НЕК както и при другите държавни дружества в енергетиката големият проблем е качеството на управлението и политическото вмешателство (не натиск, а вмешателство) в работата им. В същото време липсват дори елементарни системи за управленски контрол както на високите, така и на средните и ниските равнища на управление. Достатъчно е да си припомним невероятния случай с подписания от шефа на НЕК анекс към договор за милиарди по строежа на АЕЦ Белене, след изрична забрана от собственика в лицето на министъра на енергетиката. Добре е да си припомним и случаят с едни други прихващания на задължения от и към НЕК от частно дружество, които бяха изполвани като претекст да бъде започнато наказателно преследване срещу един от най-големите частни контрактори в енергетиката преди няколко месеца.

Трябва ли НЕК да плаща на електро разпределителните дружества?

Такъв въпрос не би следвало да възниква. Разбира се, че задълженията по закон и договори, трябва да се покриват. Разбира се, в случая законодателят и регулатора имат огромна вина за хаоса, който причиниха в сектора на възобновяемите енергийни източници и изобщо в енергетиката. Ако има спорове за плащания, обаче и те не могат да се разрешат между контрагентите, е нормално страните да се обърнат към съда.

Ще се оправи ли финансовото състояние на НЕК, ако електроразпределителните оператори разплатят въпросните 350 милиона лева, въпросът за които беше повдигнат толкова категорично от министър Драгомир Стойнев?

Краткосрочно – да. Ще се подобри ликвидната позиция на НЕК. Дългосрочно – НЕК ще продължи да генерира загуби, които ще бъдат покривани в крана сметка от дърржавата. НЕК е в същото положение както Топлофикация София и Булгаргаз и е нормално да се очаква да стигне до същите резултати.

Има ли фактори, които да имат интерес да се дестабилизира българската енергетика?

Енергетиката е ключов отрасъл и пресечна точка на много интереси, както вътре в страната, така и извън нея. Съмнявам се някой да има за цел да дестабилизира съвсем целенасочено енергетиката на страната. Но дори и да има, едва ли е нужно да полага големи усилия, като вижда усърдието на тези, които са призвани да защитават стабилността й. Проблемите в българската енергетика са пряко следствие от лоши управленски решения и корупция в страната. Това вероятно затруднява много предвидимостта дори за тези, които могат да имат недобри намерения. Но при всички случаи не е в полза на обществените интереси.

Като виждаме финансовото състояние на НЕК и останалите дружества в БЕХ, смятате ли, че държавата се е държала като добър стопанин в енергетиката?

Лесният отговор е – не разбира се. Но той би скрил много нюанси. Мисля, че като цяло е имало желание да се държи като добър стопанин, но умението и възможностите да го прави са били и продължават да бъдат силно ограничени. Не бива да забравяме, че българската икономика и в частност енергетиката премина през толкова много промени, част от които специфично национални, част с глобален ефект, че те биха затруднили дори най-опитните световни мениджъри. И все пак, като цяло, енергетиката остава един от привлекателните отрасли на българската икономика.

Увлечението на българските политици по мащабни генериращи мощности и мегаломански мечти за “енергиен център” на Балканите, без да се изградят упорито и последователно предпоставките за това, причини най-много вреди на българската енергетика. Освен, че са гнезда на корупция, проекти от този вид, позволяват на чужди интереси да ангажират ценен управленски и финансов ресурс, които е много по-необходим в други области.

Смятате ли, че ДКЕВР си върши работата професионално, независимо и не е политически ангажирана?

Европейската комисия недвусмислено посочва през последните години проблема с липсата на капацитет и независимост на ДКЕВР като много сериозна пречка пред пазарното развитие на сектора. Ако това продължи, не е изключено да се стигне и до санкции - например, спиране на европейски фондове насочени към енергетиката. ДКЕВР има нужда от силен, политически независим ръководител и много повече човешки и финансов ресурс, за да може да влезе ефективно в изключително отговорната роля, която европейското законодателство и вменява.

Съгласни ли сте с широко дискутираната през последните дни позиция, че трябва да се предвидят социални помощи за заплащане на разходите за ток на социално слабите граждани, а цените да са такива, че да осигуряват енергийната сигурност на страната?

Това е едно от възможните решния. То не е идеално. Ще има такива, които ще обеднеят реално, защото няма да попаднат в защитната мрежа. Ще има и злоупотреби. Нещо повече, ако целим мрежата да обхване всички енергийно бедни по общоприетите теоретични определения към момента, ще се окаже, че 60 – 70% от домакинствата са нуждаещи се. И тъй като едва ли може да има разумна система, която да покрива мнозинството от домакинства, ще има много недоволни. Трайното решение е съсредоточаване върху увеличаване на доходите – има хиляди неизползвани възможности за това през фондовете на ЕС. Други възможност е търсене не възможности за намаляване на цената на други енергийни източници, освен електроенергията – най-вече газа, и създаването на обществени програми за енергийна ефективност.

Застрашава ли поведението на ДКЕВР енергийната сигурност на България?

Не бих стоварил текущата ситуация само върху ДКЕВР. Много по-голяма е отговорността на българските законодатели и изпълнителната власт. Създадената ситуация по-скоро увеличава рисковете за енергийната сигурност в средносрочен план, макар задъжането на цената на електроенергията да повишава краткосрочната енергийна сигурност от гледна точка на домакинствата. Факторите, които обуславят енергийната сигурност на страната, обаче са много по-комплексни и дългосрочни. Най-сериозно подобрение в тази насока може да дойде по линия на намаляване цената на газа и енергийната ефективност.

- - - - - -

Руслан Стефанов работи в областта на противодействието на корупцията, сивата икономика, държавното управление, икономиката на знанието и иновациите. Участвал е в проекти, свързани с изследване на недекларираната работа в Централна и Източна Европа и оценката на икономиката на знанието и на националните иновационни системи. От 2002 г. той е ръководител на експертна група по неформална икономика към Центъра за изследване на демокрацията, която се състои от 12 учени и представители на публичната администрация, включително Агенция "Митници", Националния осигурителен институт, Национална агенция по приходите, Сметна палата и др.

Той е лице за контакт към мисиите на Европейската комисия по въпросите относно напредъка на България в борбата с корупцията и организираната престъпност в рамките на механизма за сътрудничество и контрол. Г-н Стефанов е редовен участник в организираните от ГД "Заетост, социални въпроси и равни възможности" конференции и семинари относно недекларирания труд от 2003 г. насам, включително по въпроси, свързани с миграцията и взаимодействието между гранична полиция и митниците на външните за ЕС граници.

Руслан Стефанов е член на екипа от експерти, които подготвят Годишния икономически доклад за Президента на Република България. Той е автор на раздела за неформалната икономика в Годишния доклад за мониторинг на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията. Руслан Стефанов е кореспондент за България към инициативата ERAWATCH и отговаря за изготвянето на годишния аналитичен доклад Иновации.бг.

Участвал е и в разработването на Регионалната иновационна стратегия на Югозападния район на България, Годишен доклад на българската иновационна политика за 2006 и 2007 г., поръчани от Министерството на икономиката и енергетиката, доклад за България Стратегическа оценка на иновациите и икономиката, основана на знанието във връзка със структурните фондове и Кохезионния фонд за програмния период 2007 - 2013 г., изготвен съгласно договор с ГД "Регионална политика", както и годишните ERAWATCH доклади за България. Руслан Стефанов отговаря и за представянето на икономическите изследвания и проекти на Центъра за изследване на демокрацията пред медиите.

Последно променена в Петък, 04 Април 2014 14:28
Теодор Дечев

Завършил ВИАС през 1984 г. Магистър по политология. Доктор по социология. От 1993 г. до 1997 г. е главен редактор на вестник “Свободен народ”. От 1998 до 2001 г. е заместник министър на труда с ресор индустриални отношения. Почетен председател на ССИ. В периода 2003 – 2012 г. е член на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Автор е на около четиридесет научни публикации в областта на строителните конструкции и на повече от тридесет в областта на социологията, индустриалните отношения и политологията. Преподава в УНСС, НБУ и в КИА – Пловдив. Съпредседател на „Свободен народ“ - партията на свободните социалдемократи.

Уеб сайт: teodordetchev.blog.bg
Влезте, за да коментирате