Вежди Рашидов: В КТБ има 300 души с по 1 млн - мълчат като „захарни петлета“

Вторник, 31 Март 2015 18:17 Публикувана в Очи в очи Прочетена 938 пъти
„Мълчат си като „захарни петлета“, но и да изкокуригат, мен това не ме интересува. Мен ме интересуваше да не бъда, на стари години, унижен с честността си към тази държава. Аз изживях поредното унижение, след Възродителния процес”, каза Рашидов. „Мълчат си като „захарни петлета“, но и да изкокуригат, мен това не ме интересува. Мен ме интересуваше да не бъда, на стари години, унижен с честността си към тази държава. Аз изживях поредното унижение, след Възродителния процес”, каза Рашидов. Снимка: БНР

Вежди Рашидов, министър на културата, в разговор с Илиана Беновска, в седмичното обзорно предаване на Радио К2 „На 6-ия ден”

„Г-н Рашидов, Корпоративна търговска банка стана фокус не само в обществения смисъл на думата, в който в момента се разглежда, а и за това, че дружества с авторски и сродни права се оказа, че са държали там огромни средства, които кой знае дали ще се върнат... Наясно ли сте с казуса?”, попита Беновска

„Избягвам вече да коментирам КТБ и ще ви го кажа по- простичко защо. Когато надигах вой за КТБ, аз бях един от малкото хора, които бяха проверени от НАП. Преди да стана министър, по закон, бях длъжен да си обявя доходите- чисти и честни пари, с платени данъци. Над 300 човека имат над 1 милион в КТБ , всички мълчат . Освен мен да чухте някой друг?”, реторично попита Рашидов. Според него тези хора явно не могат да си докажат доходите си .


„КТБ беше като един отгледан в зоологическа градина слон. В един момент се появиха двама с пушки и застреляха слона. Този слон почнаха едни хиени да го ръфат, започнаха едни други хищници да го ръфат, дойдоха и чакалите накрая да изядат, каквото е останало. В един момент се намеси и държавата и каза: „Чакай поне зъбите, слоновата кост да приберем ние, за държавата, нали, си направихме и закона”. След това минават лешоядите и както в саваната, виждате, накрая остават само едни кости, които никой не ги ще. Накрая, просто, го няма слона”, разказа Рашидов под формата на притча това, което мисли за казуса КТБ. 


„В крайна сметка ще се разбере ли истината за КТБ? Ето, казвате вие 300 души държат по 1 млн и си мълчат, като какво?”, попита Беновска.


„Мълчат си като „захарни петлета“, но и да изкокуригат, мен това не ме интересува. Мен ме интересуваше да не бъда, на стари години, унижен с честността си към тази държава. Аз изживях поредното унижение, след Възродителния процес”, каза Рашидов. 

„От притчата, която ми разказахте за КТБ, аз разбирам, че Вие не сте много уверен за това, че ще получите в пълен размер своите пари?”, попита Беновска.


„Разбира се, че не съм уверен, след като до днес не съм ги получил. Тази тема вече не ме интересува, нека да се забавляват хората, чиито пари никой не ги знае.”, коментира Рашидов. 

„Вчера стана ясно, че от Антимафия са подали сигнал срещу Вас. Вярно ли е, че се готви злоупотреба с културно наследство за съвременни изкуства, финансиран чрез финансовия механизъм на Европейското пространство за периода 2009-2014?”, попита Беновска.


„Има си прокуратура – нека го провери”, каза министър Рашидов. Той сподели, че след постъпването си като министър на културата е направил три независими една от друга проверки по отношение на европейски пари по Норвежката програма. „Омръзна ми постоянно, някой от някъде да се събужда и ме рекетира, мислейки, че плаши гаргите”, каза Рашидов. По думите му има опасност ако се продължи с нападките и забавянето, в един момент да се окаже, че страната ни се е лишила от 16 млн. евро европейски пари по Норвежката програма.



„Г-н Рашидов, сочат Ви като един от „отличниците” във втория кабинет на ГЕРБ. Как си го обяснявате?”, попита Беновска


Министър Рашидов припомни за „една крилата фраза”, както сам я нарече, от предишния си мандат, която гласи, че: „Всичко направено от мен може да бъде посочено с пръст“. Рашидов поясни, че става дума за 10 театъра, ремонтирани с европейски средства, 10-ина училища по изкуствата, 5 нови музея, както и активната международна дейност.

„Ако трябва да си направите равносметка за тези повече от 4 месеца от началото на втория Ви мандат като министър на културата, можете ли по-конкретно да се похвалите, а пък те враговете пак ще кажат друго, нали знаете?”, попита Беновска


„Въпросът е, че в медийното пространство има едни „говорящи“ хора, които не знам какво са направили, но са едни и същи и явно контингентът е малък”, коментира Рашидов. 


„Една година и половина не беше направена процедура за Ларгото. Това са 16 млн. евро европейски средства, които ще бъдат загубени, ако не побързаме”, отчете Рашидов. Според него е обидно да не бъде придвижен напред готов проект от миналия му мандат, защото така се пропилява добра възможност за усвояване на европейски средства. 


Министърът на културата отчете като заслуга на ведомството откриването на най-модерното българско кино преди месец и половина. Рашидов добави и че предстои откриването на Българския национален музей на 24 май. 


„Една седмица остана, България влиза в световната културна история! България започва да става световна държава на културата!”, каза Рашидов, имайки предвид изнасянето на български културни съкровища в Лувъра. Според министъра на културата това ще популяризира България като световен фактор в изкуството. 



„Някъде бях чела, че това изнасяне на български съкровища в Лувъра има връзка с Ваше лично приятелство с Митеран, вярно ли е?”, попита Беновска.


По думите на Рашидов стана ясно, че става дума за бившия френски министър на културата Фредерик Митеран, с когото съвсем случайно, преди време, в компанията на президента на Лувъра Анри Лоарет са вечеряли заедно и станало дума за българското участие в Лувъра. 
„Хубавите неща понякога стават съвсем случайно, както и шедьоврите в изкуството”, каза Рашидов.

„На 27 март беше Ден на театъра. Какво става с българските театри?”, попита Беновска


„Пълни са!”, каза Рашидов и добави, че реформа според него има, защото актьорите се радват на пълни зали и виждат сами резултатите от направените промени. Според министъра на културата не е необходимо да се плащат държавни субсидии на всеки зрител, защото театърът е за хората, а радостното е, че те пълнят залите, от което идват и приходите за театрите и актьорите. 

„Г-н Рашидов, къде изчезнаха българските пиеси и как ще ги възродим с държавна политика?”, попита Беновска.


По думите на Рашидов конкурсите за нова българска пиеса не би могло  да бъде държавна политика в една демократична държава, защото инициативата тук е право на свободен избор на директорите на театрите, режисьорите и сценаристите.„Не може един министър всичко да прави и не е редно да го прави”, смята министър Рашидов. 

„Какво става със сградата на театъра в Пловдив?”, попита Беновска.


Вежди Рашидов изрази недоумение как толкова време тази „духовна фабрика”, както я нарече самият той, остава неремонтирана. „Бюджетът ни е малък, но благодаря на министър Владислав Горанов и на премиера Борисов, които ми дадоха картбланш и аз обявих, че през месец септември започват ремонтите”, каза Рашидов. Той добави, че предстои и ремонта на театъра в Шумен с европейски средства. 


„Г-н Рашидов, каква е Вашата задача като министър на културата втори мандат, в името на България?”, попита Беновска.


Министър Рашидов обясни, че според него е важно да бъдат ремонтирани около 10 училища в областта на изкуството, които не са в добро състояние. Същото важи и за над 50 театъра и сцени из страната, както и за някои музеи. „Трябва да се направят няколко закона за фонд „Театър”, фонд „Кино”, фонд „Книга”, фонд „Музика”. Трябва да се направи закона за меценатството, въпреки че трудно ще стане, но щом хората го искат, ще го направим”, каза още Рашидов. 

„И още нещо, което си струва да бъде казано. Какво се случва с осигуряването на последен покой на българските творци?”, попита Беновска.


Според Рашидов духът на големите български творци не заслужава да почива в кал и ужасни условия. Министърът на културата призова преди Великден да се сложи по една китка на гробовете на тези велики българи и изрази мнение, че моралът започва там, където има уважение към рода, към родните творци и велики българи.

Последно променена в Вторник, 31 Март 2015 18:29
Влезте, за да коментирате