Проф. Михаил Константинов: Част от съпротивата срещу кандидатурата на Меглена Кунева е по-скоро начин да се изтъргува подкрепата към кабинета

Сряда, 03 Февруари 2016 14:22 Публикувана в Очи в очи Прочетена 202 пъти

Проф. Михаил Константинов, математик и изборен експерт в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
Водещ: Очаква се днес да бъде внесена за гласуване в парламента кандидатурата на Меглена Кунева за министър на образованието след като вчера вицепремиерът проведе среща с партиите, съставящи правителството. Ще бъде ли постигнато обаче политическо съгласие за кандидатурата на Меглена Кунева? Има ли нова криза в коалиционните отношения? Темата ще коментираме с математика и изборен експерт проф. Михаил Константинов. Проф. Константинов, какво ще се случи днес в парламента? Ще бъдат ли събрани необходимите гласове за подкрепа на Меглена Кунева, след като опозицията в лицето на ДПС и БСП категорично ще са "против", "против"са Патриотичния фронт (ПФ), част от Реформаторския блок (РБ) ще гласуват "въздържал се", АБВ също няма да подкрепи кандидатурата? Изобщо какъв е отговорът на задачата?
Михаил Константинов: Аз лично очаквам, че кандидатурата на г-жа Кунева ще мине, но няма да бъде с убедително мнозинство, а по-скоро с малко и мисля, че част от съпротивата в момента към нейната кандидатура и намерението да не се гласува в тази посока, са по-скоро начин да се изтъргува подкрепата. Това се прави винаги в парламентарната практика.
Когато подкрепяте нещо, искате срещу това нещо друго. Не виждам нищо неестествено, така че част от хората, които викат "няма да подкрепим", най-вероятно ще подкрепят, но при известни договорки. Това е по отношение на гласуването.
Водещ: Съществува ли обаче другата хипотеза да не бъдат събрани необходимите гласове?
Михаил Константинов: Естествено.
Водещ: Ако не бъде приета тази кандидатура, какво се случва оттук-нататък?
Михаил Константинов: Естествено, че съществува такава възможност. В крайна сметка, това е демокрацията. Ако ние знаехме предварително резултата от всичко, нямаше да ходим изобщо да гласуваме. Такава възможност има, но все пак тук и премиерът е заложил до известна степен авторитета си, така че аз все пак мисля, че кандидатурата ще мине. Но вместо да се съсредоточаваме върху личността на един или друг министър, ние по-скоро трябва да видим проблемите, които стоят пред съответния ресор и там да насочим своето внимание. Аз лично мисля, че едно от нещата, които един бъдещ министър трябва да започне да прави специално в областта на средното образование, това е премахването на вредния 12 клас. Това е една дивотия въведена през 2000 година, не знам защо, крайно врдна и мисля че този въпрос вече трябва да се реши. Който министър го свърши това нещо, ще остане с едно добро име в историята на българското образование. Друго нещо, което е голям порок в момента на системата, на средното образование, това са училищата-фантоми. В България е пълно с училища-фантоми, които на книга имат достатъчен брой ученици, а всъщност учениците ги няма. И това много добре се знае от Инспекторатите по образованието, но не се взимат никакви мерки, така че и тук трябва да се работи. Освен това голяма част от циганското население не са обхванати в образованието. Ние продължаваме да бълваме една неграмотна маса, но като казвам „неграмотна“, разбирам такава маса, която не познава буквите. Това са хора, които са абсололютно непригодни за живот в съвременния свят и ние продължаваме да ги произвеждаме. Така че трябва много сериозно да се работи с циганчетата, те са интелигентни деца. Знаете, че много добре се оправят в някои дейности, в които българчетата не могат, но просто трябва да бъдат образовани. Трябва да им се даде възможност да научат нещо полезно, защото иначе те не само ще бъдат едно тегло, един товар върху българското общество. Те ще станат опасни, защото един млад неграмотен човек наистина е опасен, той може да се радикализира и всякакви други неща да се случат. Виждаме го това нещо на Запад.
Водещ: Ще отговори ли обаче Меглена Кунева на общественото очакване, свързанo с тези промени в учебното съдържание и учебнитев програми, които предизвикаха протести и остра реакция?
Михаил Константинов: В случая г-жа Кунева нищо не трябва да прави основно и не трябва да допуска дивотиите, които непрекъснато средният ешелон в Министерство на образованието бълва. Там има някакви доста хиперактивни личности, които освен да произвеждат безмислени скандали, не виждам нещо друго полезно да са свършили. Разбира се, както отбеляза и проф. Танев, има и корпоративни интереси, тъй като все пак това е голям бизнес с тези учебници. Много хора, за да продадат точно своя учебник, започват да клатят учебните програми. Тук е крайно време да се стабилизират нещата. Не може всяка година да променяме учебните програми, объркваме и родители, и учители, и ученици. Трябва да има стабилност, да стане ясно какво ще се учи и това да започне да се прави. Както правилно отбелязаха много колеги историци, абсолютно неопправдано е изхвърлянето от историята на период след 9 септември 1944 година на миналия век до 1989 година, т.е. периода на комунистическото управление. Там трябва да се каже какво се е случило без емоции, обективно. Децата трябва да знаят, защото в крайна сметка това е светът, в който са живели техните родители, баби и дядовци. Това не е черна дупка в българската история, трябва да се знае. И още веднъж ще повторя. Крайно време е да се прекратят експериментите. Едно време България е била известна може би с едно от най-добрите образования в Европа, казвам го без всякакво преувеличение. В момента кретаме някъде назад. Българските деца 40 % от тях са функционално неграмотни. Колко пъти да го повтаряме това? Те четат нещо и не го разбират. Разбират отделните думи доста често, но не могат да ги вържат в изречение. Ако прочетат един текст, те не могат после да го преразкажат. Това е просто ужасяващо. Върху това трябва да се наблегне. И пак повтарям, стига сме дразнили хората. Тази история с „робстовото“ беше толкова изсмукана от пръстите. И без това не е много стабилна лодката, на която се движим. Такова едно клатене е просто една диващина. И правилно хората скочиха и казаха "Така повече не може". За първи път виждам спонтанно българите и в по-големи, и в по-малки селища така да реагираъ. Просто те не искат да продължава този експеримент и не става въпрос за самата дума „робство“ или „съжителство“. Хората се възмущават, че ние всъщност се подиграваме с образованието. Така не може.
Водещ: Проф. Константинов, за какво е тази битка в образованието и има ли връзка с това, че за първи път образователното министерство ще управлява едни много сериозни европейски средства от над милиард и 300 милиона?
Михаил Константинов: Аз ще припомня една любима мисъл на Милтън Фридман, Нобелов лауреат по литература, който казва така: "Не се заблуждавайте, за каквото и да ви говорят, става въпрос за пари". Сега разбирате ли? Мисля, че става въпрос само и единствено за пари, но както вие правилно отбелязахте тази огромна сума, която предстои да се излее в системата на образованието, безспорно е поблазнила много хора и затова започнаха тези най-малкото да ги нарека неразумни експерименти. Така че задача на новото ръководство на Министерството е да озапти тези мераци и пак повтарям, крайно време е да се стабилизира българското образование, да се знае в близките поне 5 години какво ще учат децата, как ще го учат. Повтарям, махнете 12 клас, 12 клас е дивотия. Това е абсолютно излишно и вредно нещо. Аз даже мисля, че в момента образованието може да се свие до 10 клас, след което който иска да ходи да работи, който иска да следва. Ние ги държим до 19 години децата в училище, когато те се чудят какво да правят. Там момичетата забременяват, всички започват да се друсат и т.н. По-добре да бачкат нещо или да отидат да следват и без това в българските университети има сериозен недостиг на студенти. Ние ги държим 19-годишни вече мъже и жени, които могат да имат семейства, ние ги държим в училище. То е смешна тази история.
Водещ: Ако трябва да се върнем обаче към днешното събитие и днешното гласуване, раздорът при вота за Меглена Кунева, интригата между коалиционните партньори е факт. Как си обяснявате наистина поведението на коалиционните партньори в лицето на АБВ, на ПФ и свидетели ли сме на една нова ос на напрежение в правителството?
Михаил Константинов: Аз пак ще повторя, че според мен истинската причина за това е, че всеки иска да изтъргува по-високо подкрепата си и това е естествено. Но нека да напомня на малките политически субекти, че ако продължават така да ядосват голямото куче, да не го казвам кой е той, той накрая ще отиде на избори и тези малките ще отпаднат от парламента. Това трябва да им е ясно. Така че да си налягат парцалите, както се казва, да се стабилизират. Избори ще има тази година и те ще бъдат президентски. Други в момента не ни трябват, но ако се наложи, да правят и други, нямйа страшно, демокрацията е това. Въпреки това, мисля че е напълно излишно. Всеки да си работи в ресора, да чуят какво казват хората, защото аз имам чувството, че българските политици живеят в една стъклена кула и изобщо не вижат какво става под тях. Подобно късогледство на политическата класа е довело до Френската революция на времето, когато френският народ е живял доста прилично в сравнение с преди това, но въпреки това имало дефицит на справедливост, имало надменност на политическата класа, и не мога да ви опиша какво количество глави са паднали след това. Така че нека да не създаваме излишно революционна обстановка, защото както я създаваме, така може да се случи.
Водещ: У нас няма такава процедура, която съществува в някои страни в Европа, с която съвместяването на няколко позиции да става с решение на премиера, и всяка промяна трябва да се гласува. Използва ли се това за бламиране на кабинета? Необходимо ли е да се обсъжда промяна в тази структура?
Михаил Константинов: Така или иначе, българската Конституция предвижда някаква процедура, която вие току-що описахте. Тя има и хубави страни, защото в крайна сметка Народното събрание е върховният орган на управление в тази държава. България е парламентарна република, не е министерска република, така че не е нужно да пипаме всичко в Конституцията, защото на някой му е хрумнало, че така може би ще се подобрят нещата. Нека да си я има тази процедура, нека да го има този контрол. В крайна сметка депутатите вместо да се карат за това кой какво ще подкрепи и какво иска срещу това, нека да разпитат г-жа Кунева, нека тя да обясни какво ще прави. Ето, това е една прекрасна възможност всеки български депутат, който се интересува от темата, компетентно да зададе въпроси, да получи отговори. В крайна сметка спокойно могат да поискат от г-жа Кунева да поеме една програма, макар и в общи термини, която да изпълнява. Ето, това ще бъде смисълът на това гласуване в парламента, а не само да преброим колко гласа са от едната страна и колко са от другата страна. Това е безотговорно.
Водещ: Може ли днес да станем свидетели на процедурни хватки? Да бъде отложеноо въобще подобно гласуване днес?
Михаил Константинов: Също е възможно. Процедурните хватки са част от демократичните процедури. Ние може да се отнасяме надменно към тях, и с неудоволствие, но те си се прилагат. В крайна сметка парламентът е място, където се борят идеи, а в което хората не се стрелят един друг. Това е смисълът на парламентите - да се изнесе политическата борба чрез едно интелигентно, културно говорене и обсъждане. Защото другият вид на политическата борба знаете какъв е. Още веднъж ще повторя старата максима, че власт се сменя по два начина - чрез калашници или чрез бюлетини. Ние предпочитаме втория начин, но има го и първия. Да не се забравя.

 

Източник: http://www.focus-news.net/opinion/2016/02/03/36761/prof-mihail-konstantinov-chast-ot-saprotivata-sreshtu-kandidaturata-na-meglena-kuneva-e-po-skoro-nachin-da-se-iztarguva-podkrepata-kam-kabineta.html

Влезте, за да коментирате