Замир Кабулов: Интересите на талибаните по борбата с ИДИЛ в Афганистан обективно съвпадат с руските интереси

Специалният представител на президента на Руската федерация за Афганистан – Замир Кабулов разказа за съвпадението на интересите на Русия и на талибаните в борбата с ИДИЛ
Понеделник, 29 Август 2016 15:24 Публикувана в Очи в очи Прочетена 570 пъти
Човекът, който открито заяви, че Русия поддържа контакти с афганските талибани - Замир Кабулов. Можем да не се съмняваме, че това е един от най-подготвените руски дипломати (и най-вероятно не само дипломат … ) в областта на проблемите на отношенията на Русия с Афганистан и отделните враждуващи фракции там. Тук ще приведем само малка част от неговия афгански опит. През 1991 – 1992 година, Замир Кабулов е съветник в Съветското / руското посолство в Кабул. След затварянето на посолството, поради превземането на Кабул от муджахидините, той е прехвърлен в руското посолство в Афганистан. През 1995 година, Кабулов участва в разговори с афганските талибани, в рамките на опит да се оисгури освобождаването на екипажа на руски самолет Ил-76, принуден да се приземи в Кандахар. По време на тези разговори, Кабулов се среща с лидера на талибаните – Молла Мохаммед Омар. В периода 1996 – 1998 година, Кабулов е старши политически съветник в рамките на специална мисия на ООН за Афганистан, базирана в Пакистан. Между 1998 и 2004 година, Кабулов работи като заместник директор на Трети департамент за Азия на руското министерство на външните работи и е специален представител на руския външен министър по време на разговорите, довели до споразумението от Бон за Афганистан, провели се през 2001 година. На 18 март 2004 година, Кабулов е връчил акредитивните си писма на Хамид Карзай, тогава ръководител на преходното управление в Афганистан. Човекът, който открито заяви, че Русия поддържа контакти с афганските талибани - Замир Кабулов. Можем да не се съмняваме, че това е един от най-подготвените руски дипломати (и най-вероятно не само дипломат … ) в областта на проблемите на отношенията на Русия с Афганистан и отделните враждуващи фракции там. Тук ще приведем само малка част от неговия афгански опит. През 1991 – 1992 година, Замир Кабулов е съветник в Съветското / руското посолство в Кабул. След затварянето на посолството, поради превземането на Кабул от муджахидините, той е прехвърлен в руското посолство в Афганистан. През 1995 година, Кабулов участва в разговори с афганските талибани, в рамките на опит да се оисгури освобождаването на екипажа на руски самолет Ил-76, принуден да се приземи в Кандахар. По време на тези разговори, Кабулов се среща с лидера на талибаните – Молла Мохаммед Омар. В периода 1996 – 1998 година, Кабулов е старши политически съветник в рамките на специална мисия на ООН за Афганистан, базирана в Пакистан. Между 1998 и 2004 година, Кабулов работи като заместник директор на Трети департамент за Азия на руското министерство на външните работи и е специален представител на руския външен министър по време на разговорите, довели до споразумението от Бон за Афганистан, провели се през 2001 година. На 18 март 2004 година, Кабулов е връчил акредитивните си писма на Хамид Карзай, тогава ръководител на преходното управление в Афганистан. Снимка: UK Department for International Development (flickr.com/photos/dfid/). Избрахме тази снимка, поради забележителния факт, че преди нас същото е направил сайтът на водещата руска медия „Известия“, където явно не са успели да намерят собствена снимка

Бележка на преводача: Това интервю е дадено на 23 декември 2015 година. То не е фалшификат и не е произведение от типа на „Гръцкият президент каза за българския народ …“. Това е във висша степен автентичен текст, разпространен от възможно най-лоялна към държавната власт в Руската федерация информационна агенция.

 

От гледна точка на това, кой е интервюираният (в случая висш руски държавен служител с много широки пълномощия за територията на Афганистан), на интервюто трябва да се даде по-сериозно значение, отколкото ако го беше дал самият държавен глава на Русия. Образно казано, държавният глава може да си позволи да импровизира нещо, може да сбърка, може дори да направи гаф. Хора като Кабулов нямат никакво право на грешка, интервютата които дават са предварително обмислени, претеглени, а най-често и предварително написани. Затова, всеки ред в това интервю трябва да се разглежда като послание било към американците (от тях то би могло да се разглежда, като не много приятен коледен подарък в руски, мечи стил), било към правителството в Кабул, било към талибаните, било към целия свят.

 

През месец декември миналата година, интервюто предизвика сериозен отзвук, но с времето темата някак си изчезна от общественото внимание. Само по себе си то заслужава отделен и много сериозен анализ, който ще бъде направен в следваща публикация. Тук ще се ограничим да отбележим, че текстът с едногодишна давност, заслужава да бъде преведен и поместен на български, най-вече защото той е блестяща илюстрация на тезата, застъпвана от преводача, че освен неясна от философска гледна точка (Юрген Хабермас е казал и написал много важни неща в това отношение), дефиницията на тероризма е и „еластична“ – нещо (организация, движение, ако щете и цяло правителство), което вчера е било обявено за терористично, днес може да бъде разглеждано в съвсем друг контекст и да престане да бъде такова.

 

В интервюто на Кабулов, афганистанските талибани са преквалифицирани от терористи и врагове на цивилизацията в ни повече, ни по-малко – „национално – освободително движение“ (!), а специалният пратеник на президента Путин за Афганистан без притеснение ни информира, че руснаците имат канали за връзка и обмен на информация с афганистанските талибани. До сега историята познава поне няколко характерни случая, в които национално – освободителни движения прегръщат терора, като основно и почти единствено средство за изразяване на гледищата им. След това интервю, може да се каже без всякаква ирония, че е възможна и обратната трансформация.

 

Но да оставим да говори самият „специален представител на президента на РФ за Афганистан и ръководител на департамент в Министерството на външните работи на Русия – Замир Кабулов“. Допълнителните коментари е най-добре да се направят, след като човек прочете интервюто.

 

Москва. 23 декември. INTERFAX.RU – Специалният представител на президента на РФ за Афганистан и ръководител на департамент в Министерството на външните работи в Русия – Замир Кабулов, в интервю дадено на кореспондента на „Интерфакс” Алексей Эйбоженко, даде оценка на сегашната мисия на НАТО в Афганистан и разказа за съвпадението на интерсите на Москва и на афганските талибани в борбата срещу ИДИЛ (забранена в РФ). (Замир Кабулов: Интересы талибов по борьбе с ИГИЛ в Афганистане объективно совпадают с российскими, 23 декември 2015 г., 17:10, Интерфакс, Интервью, http://www.interfax.ru/interview/486757 ).

 

В последно време, зачестиха случаите на атаки на различни афгански бойци срещу военнослужещи от НАТО, в това число и от страна на талибаните. Положението с безопасността в страната деградира. До колко по Ваше мнение е ефективна сегашната, учебно – тренировъчна мисия на НАТО в Афганистан ?

 

Тя е неефективна. Американците сега сменят стратегията си, но те вече докараха Афганистан до „кривата круша”. Когато изгониха всички талибани през 2001 година, нивото на терористична активност беше сведено до нула. Сега в резултат на масираното американско присъствие, получихме стратегическа заплаха, в това число и за нас в перспектива, за Китай, за Индия, за Централна Азия, за Иран.

 

Сега талибаните в по-голямата си част действуват като национално – освободително движение. За тях американците са окупатори, които незаконно са окупирали тяхната родина и представляват заплаха за техните културни и религиозни традиции.

 

Може ли да се използуват талибаните в качеството на съюзник в борбата срещу ИДИЛ в Афганистан, както направиха американците в случая със Свободната сирийска армия в Сирия ? Стимулираме ли талибаните да водят такава борба, контактува ли Москва с тях по този въпрос ?

 

От действията на Свободната сирийска армия за сега ползата е доста по-малка, отколкото от действията на нашата авиация. Но Афганистан не е Сирия и там нашата авиация няма намерение да работи.

 

Талибаните се занимават с това (с борбата срещу ИДИЛ, бел. прев.) и без да им го подсказваме, защото чувствуват, че ИДИЛ се опитва, също както Ал Кайда на времето да ги използува за транснационални цели, за халифата, за глобалния джихад. Талибаните почувствуваха това, затова те вече нанасят на ИДИЛ достатъчно сериозни удари. И афганистанските талибани и пакистанските талибани заявиха, че не признават Ал-Багдади за халиф и не признават ИДИЛ. Това е много важно.

 

Интересите на талибаните и без стимулиране обективно съвпадат с нашите интереси.

 

Аз вече и по-рано съм говорил за това, че ние имаме канали за връзка с талибаните и за обмен на информация. Ще отбележа, че ние сме за политическо урегулиране (на положението в Афганистан, бел. прев.). Ние бихме искали, правителството на Афганистан да се договори със своите опоненти, нека дори да са въоръжени опоненти. Да се договори без кръв и да тръгне на приемливи компромиси. И за това трябва да се отчита действуващата резолюция на Съвета за сигурност на ООН.

 

Преди време излезе информация, че Кабул се е обърнал към Москва с молба за доставка на оръжие, в това число и за да се противодействува на терористичната заплаха. Готова ли е Руската федерация за такива доставки ?

 

Ние сме готови да доставяме там оръжие, но ще правим това внимателно и главно на търговска основа.

 

Превод: д-р Теодор Дечев.

Влезте, за да коментирате