Мерсия Макдермот: Левски няма аналог и скоро няма да има!

Мерсия Макдермот - британска българистка, доктор на историческите науки, чуждестранен член на БАН, почетен доктор на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, почетен професор на Югозападния университет „Неофит Рилски“, носител на Паисиева награда в разговор с Иван Тренев
Вторник, 13 Февруари 2018 21:54 Публикувана в Очи в очи Прочетена 5164 пъти
Мерсия Макдермот в разговор с Иван Тренев. Мерсия Макдермот в разговор с Иван Тренев. Снимка: Иван Тренев

Една достойна жена с британско потекло и български дух - г-жа Мерсия Макдермот.

 

Бих казал, че г-жа Мерсия Макдермот е с истински български дух, повече отколкото много, плакнещи устата си с подходящи за всеки случай и момент „патриотични“' клишета български политици и „приспани“ българи.

 

Имах невероятното щастие да споделя минути с г-жа Мерсия Макдермот. На 90 години тя излъчва магнетична сила на изкачил жизнения си връх човек. Една обаятелна независимост, която от хиляди километри е уловила пулсиращите вълни на живия дух на Дякона Левски и е отдала 27 години, за да осъзнае и опише неговия чутовен живот.

 

Книгата й в България е библиографска рядкост. Двадесет и седем години в България г-жа Мерсия Макдермот е била по пътищата на Левски. Двадесет и седем години е страдала със страданията на нашия народ, понесени от плещите на един човек, турил живота си за залог срещу мрака и безчестието на турското робство.

 

Г-жа Макдермот разговаряше с мен и аз усещах в гласа й за първи път - не клишетата за Апостола - а живота му, неудържимата му воля да въздигне един народ за борба. Усещах страшната му сила да смаже робството. Г-жа Мерсия Макдермот е просто една достойна българка, с великолепието на българска царица. Аз имах рядката възможност и чест да й поднеса подаръци и грамоти от името на Софийски университет - доктор хонорис кауза, Министерство на културата - грамота със златно огърлие 13 века България, подаръци от Карлово и комитет Васил Левски.

 

Това уважение се поднася, всъщност, от името на милиони българи, които се прекланят пред нея. Едва ли бих определил тези българи като освободен и щастлив народ. Днес този народ пак е страдалец, дори повече от преди, защото не вижда своя враг, както под турското робство. Защото не знае защо умира бавно, но сигурно. Защото няма ориентири за правилния път, каквито е чертал Левски.

 

Г-жа Макдермот – британка с българска душевност, усеща това ново робство и тази нова безнадежност с болка. Дано бъде жива и здрава дълги години.

 

Издала е следните книги: „A History of Bulgaria 1392-1885“, „The Apostle of Freedom“, „Български народни обичаи“, „Свобода или смърт“, „Гоце Делчев“, „Яне Сандански – За свобода и съвършенство“, „История на Македонския въпрос“, „Катари и богомили“, „Димитър Благоев“.

 

Г-жо Макдермот, след 30 години активен творчески живот в България, след огромния непрекъснат труд да изследвате делото на Апостола Васил Левски, можете ли да намерите в световната история (защото вие сте историк) аналог на този български борец, стратег, човеколюбец и скромен мъж, отдал живота си за свободата на всички роби по света?

 

Няма аналог и скоро няма да има! (В този момент, гласът й прозвуча изключително категорично. Бел. Авт.) Всички след него се учат от него в световната история!

 

Какво представлява Апостолът за Вас ?

 

Много трудно е да Ви кажа. Това беше началото на моята работа в България. Той е нереален човек. Той е като герой на народна приказка. Аз, понеже завърших руска филология, много обичам приказките на Максим Горки. За мен Левски е Данко - героят с горящото сърце. Той не е като Гоце и Даме - те са с недостатъци. Левски става легенда още приживе. Не бих могла да живея и да направя, това което сторих в България, без помощта на Апостола. Той остава завинаги в мен!

 

С какво се занимавате сега?

 

С геология, с естествени науки, еволюция. Когато писах тези биографии, нямах време за нищо. Сега чета разни неща. Обичам да чета за историята на Венеция, за Ирландия. Миналата година се навър¬шиха 100 години от въстанието в Дъблин и има много паралели между ирландските революционери и хората на Априлското въстание.

 

Кои са тези паралели?

 

Те са идеализъм, готовност да се жертват за България или за Ирландия, недостатъчна подготовка… с комитетите . Но са демонстрирали , че предпочитат да умрат; отколкото да живеят в робство.

Последно променена в Вторник, 13 Февруари 2018 22:09
Влезте, за да коментирате