Малко редакционно встъпление:

Напоследък читателите на "Свободен народ online" имат шанса все по-често да контактуват с текстове на д-р Георги Коларов. (Виж например: Жителите на Арцах и Азербайджан нямат друг избор, освен да станат добри съседи, 03 април 2017 10:16, http://svobodennarod.com/views/item/5877-zhitelite-na-artzah-i-azerbaydzhan-tryabva-da-stanat-dobri-sasedi.html ).

Използваме понятието "шанс" не само в неговия позитивен аспект, но и като негативно преживяване. Това е поради факта, че д-р Коларов в анализите и коментарите си е безкрайно честен към потенциалната читателска аудитория. Той не крие своите политически и културни пристрастия, свързани най-вече с официалната в момента управляваща стратегия на властите в Руската Федерация. За редакцията на "Свободен народ online" не представлява проблем да публикува мнения, които драстично се различават от нейните позиции, но на моменти д-р Коларов наистина "пресолява гостбата".

Винаги сме смятали, че живеем в свободна страна и затова всяко мнение, изложено в достатъчно възпитана и правописно издържана форма има право да бъде огласено, но понякога се чудим, дали ако някои съмишленици на д-р Коларов се докопат до властта, ще бъдат толкова толерантни с нас самите. За съжаление, смятаме, че имаме основателни подозрения, че няма да са особено нежни с нас.

Още повече, че в историята на вестник "Свободен народ" има достатъчно трагични прецеденти на саморазправи с автори и редактори на вестника от страна на съмишленици на д-р Коларов. За тези, които вече са позабравили тези факти ще напомним само два: съдебното убийство на лидера на социалдемократите Кръстю Пастухов и кончината на главния редактор Цвети Иванов.

Кръстю Пастухов е осъден на пет години строг тъмничен затвор, заради публикуването на две статии, посветени на проблемите на въоръжените сили на страната ни и на налагането на комунистическата идеология в тях - "Нашата войска" и "не ме изкушавайте лицемери". Ден преди изтичане на присъдата му, той е задушен от вкаран в килията му в Сливенския затвор "камерник". В смъртния му акт пише: "Починал от диагноза"

Цвети Иванов е изпратен без всякакви обяснения в концлагера в Белене, където той се наранява на ръждив пирон и се заразява с тетанус. Лагерните власти търпеливо изчакват нещата да станат необратими и чак тогава го изпращат в болница, за да си умре там. Запознати твърдят, че смъртта от тетанус е много мъчителна, така че става дума за убийство по особено жесток начин.

Не очакваме д-р Коларов да обещае на редакционния състав на "Свободен народ online" своето застъпничество в случай, че някакви "здрави сили" вземат да яхнат отново България и клетия ни народ, просто напомняме, че изграждането на демокрацията и нейните институции не е нито необратим, нито пък еднопосочен процес.

Д-р Коларов е тънък познавач на обществено-политическите процеси в Латинска Америка, но отдавна предмет на научните му и публицистични интереси е почти целия свят. Може би само Африка не е във фокуса на интересите му, но за нея слава Богу си имаме други автори. През последните месеци д-р Коларов взима активно участие в различни форуми в Русия, Армения, Нагорни Карабах (Арцах) и Полша, където, естествено, основна тема е засилващата се конфронтация в региона.

Настоящият му текст представлява кратка хронология на провелия се в края на май "Харакски форум" в Крим. Тук д-р Коларов влиза в ролята на малко по-безпристрастен хроникьор и историк, изваждайки есенцията от подбрани (от него) доклади на участници във форума.

Напълно очаквано, авторите им разглеждат мотивите - политически, исторически и културологични, на акта на присъединяването на Република Крим към Руската Федерация. Напълно очаквано, авторите на докладите оправдават по един или друг начин този акт. В този контекст се включват и българските участници във форума. Те обаче не пропускат да си устроят "вътрешно български спор" по различни аспекти на македонския въпрос, по който неведнъж и самият д-р Коларов е предлагал коментари и анализи.

Ние не споделяме споменатите по-горе възгледи, оправдаващи практическата анексия на Кримския полуостров, която от своя страна задейства кръвопролитията в Източна Украйна - в Донецка и Луганска област. Смятаме обаче, че читателите ни заслужават да знаят за тези възгледи, още повече, че някои от българските участници във форума са политически изявени публични личности, а не само хора от академичната общност. Заключенията читателите ни могат да си направят и сами.

Д-р Коларов отделя по-специално внимание на професора от катедрата по православно-византийска култура на Ягелонския Университет в Краков д-р Ханна Ковалска-Стус, чието интервю "Свободен народ" предлага като "бонус". От интервюто с д-р Ханна Ковалска-Стус, можем да добием представа за някои измерения на съвременния полски национализъм и неговите чудни превъплащения.

Изявлението на д-р Ковалска-Стус: "Аз смятам за част от Русия не само Крим, а цяла Украйна, в това число Киев и Лвов", според нас е достатъчно да привлече любопитството на изкушения от темата читател.

Ето и текстът на д-р Коларов, който предаваме без каквито и да са промени:

От 17 до 21 май т.г. във Вила "Харакс" в Ялта, Република Крим се състоя 32-ят Международен Харакски Форум. В неговата работа взеха участие повече от 100 учени от Русия, България, Словакия, Полша, Унгария, Беларусь, Украйна, Финландия, Норвегия, Китай, Индия.

Харакският Форум е международна площадка за академични дискусии, посветени на изучаването на най-новите тенденции в развитието на Русия, страните от пост-съветското пространство, а също така световните политически, икономически, социо-културни процеси.

Форумът продължава традициите на научно сътрудничество между руските и чуждестранните учени, изследващи разнообразни теоретични проблеми, свързани с мястото и ролята на съвременните геополитически и цивилизационни процеси в обществото.

Харакският Форум се провежда всяка година по два пъти - през май и ноември, от 1997г. насам. Тогава в Ялта се събират повече от 300 участници, от 15 страни в света. През 2017г. Форумът отбеляза своята 20-годишнина.

На Форума се обсъждат широк кръг от теоретически и практически въпроси на между-дисциплинарните изследвания, в пресечната точка на съвременните етно-политология, история, философия, социология, актуални проблеми в сферата на изследване на геополитиката и идентичностите.

През тази година основна тема на Форума стана "Политическото пространство и социалното време: 1917-2017г.: смисъл и ценности на изминалото столетие". Заедно с широк кръг от въпроси, отнасящи се до осмислянето на тенденциите на развитието на Русия и света, през ХХ и началото на XХI век, участниците във Форума отделиха значително внимание на ситуацията в Република Крим.

Несменяемият председател на Оргкомитета на Харакския Форум проф. д. п. н. Т. А. Сенюшкина в доклада си "Влияние на етно-политическия фактор върху развитието на конфесионалните процеси в Крим", разгледа особеностите на конфликтния потенциал на местното общество, в зависимост от функционирането на разни етно-конфесионални общини в най-новия район на Руската Федерация.

Най-новата история на полуострова започва от 2014г., когато в резултат на референдума, на който мнозинството от населението се изказа за влизане на републиката в състава на Руската Федерация, се случи възсъединението на Крим с Русия. Заедно с това, културно-историческото и политическото минало на Крим е изцяло преплетено с историята на руската държава и руската православна култура, което става основна причина за избора на кримчаните на референдума през 2014г., подчерта Т. А. Сенюшкина.

Един от най-известните съвременни руски конфликтолози - проф. д. и. н., д. п. н. А. В. Баранов в един от докладите си на тема: "Баланс на идентичностите в съвременния Крим: избор между конфликтогенност и изграждане на един мирен свят", подчерта взаимното усилване на етническата и конфесионалната идентичност на полуострова.

Според А. В. Баранов, етническата и конфесионалната идентичност са съвместими във висока степен. Докладчикът посочи трите числено доминиращи в Крим етнически общини. Регионалното кримско общество е многосъставно, с руска, украинска и кримско-татарска сегментация, каза докладчикът. А. В. Баранов смята, че балансът на идентичностите във всяка от трите основни етнически групи е своеобразен, а регионализмът - противоречив: той може да бъде и резерва в конструирането на руската идентичност (сред руснаците и украинците) и конфликтно противопоставяне на последната (сред кримските татари). Изводът на А. В. Баранов е следният: в Крим руското самосъзнание е основа на регионалната идентичност, смислово ядро на руската гражданска идентичност.

Политиката на Запада по отношение на Крим и Косово сравни в доклада си кандидатът на историческите науки, доцент в Историческия Факултет на ВТУ «Свети Кирил и Методий» Стефан Анчев. По негово мнение, в резултат на преплитане на последствията от различни процеси, протичащи в държавите от социалистическата система, в края на ХХ век беше променено обществено-политическото устройство.

Това, от своя страна, доведе до разрив в отношенията между социалистическите страни и даже до демонтаж на тяхната държавност. От своя страна, западноевропейското общество тръгна по пътя на обединението, което доведе до създаването на ЕС. В тази организация, от самото начало, доминираща роля играят две държави: Германия и Франция. Този процес се оказа много по-голямо предизвикателство за САЩ, отколкото за СССР (с неговите все по-намаляващи съпротивителни сили и авторитет) и неговите наследници: ОНД и Руската Федерация.

След унищожаването на втора и трета Югославия, САЩ и техните европейски съюзници се придвижиха на Изток, повтаряйки същия политически процес и в Украйна. Очевидна цел беше териториалният и военен натиск върху Русия, като всяка нейна крачка се използваше в предварително подготвената антируска пропаганда. Една от съпътстващите цели беше намаляването на мощта на Черноморския Флот на Руската Федерация и превръщането на Черно Море в американска военна територия.

Следващите събития ясно потвърдиха тази политика. Арогантното политическо поведение на САЩ в международен план най-ярко се прояви в прилагането на двойни стандарти към отделни малки държави. Зависи от това, дали елитът е послушен и проамерикански настроен, или въпреки всичко, поддържа независимостта и суверенитета на държавата си. Така се създават приятели и врагове на демокрацията, демонизират се политически личности и даже цели народи. Косово и Крим са добър пример за всичко това, подчерта българският учен.

На актуален въпрос на автора за бъдещето на Република Македония, на фона на етно-политическата и социално-икономическата криза във всички държави от Западните Балкани (освен в членките на ЕС и НАТО Хърватия и Словения), докладчикът отговори, че вижда бъдещата ориентация на Скопие предимно към Белград, който може да гарантира териториалната цялост и прогрес на постюгославската република.

Този отговор провокира остра дискусия сред българските участници във Форума. Проф. д. ф. н. Минчо Минчев, пенсиониран преподавател във ВТУ "Свети Кирил и Методий", директор на Българския Евразийски Научен Център (БЕНЦ) и секретар на Партията на Българските Комунисти (ПБК) изтъкна, че до края на XIX век понятието "Македония" има изключително географско съдържание и всички етнографи, историци, политици, дипломати са били единодушни, ч ена тази територия мнозинството от населението е българско. Той посочи, че едва през ХХ век превратностите на историята са довели до появата на искуствено налагано македонско национално самосъзнание, предимно на територията на сегашната Република Македония.

Авторът на този текст (д-р Георги Коларов, бел. СН), цитира един от трудовете на кубинския национален герой Хосе Марти, написан по време на войната с Испания за независимост на Куба: "Ние воюваме с испанците за нашата независимост, но никога не трябва да забравяме, че всеки испанец е наш баща, син и брат!".

Според автора, такова трябва да бъде отношението към българите на политическия и научния елит с македонско самосъзнание в Скопие, визирайки примера с роднините си по майчина линия, родени и живеещи там (всичките, без изключение, част от този научен и политически елит). Той припомни думите на мастития български историк, директор на НИМ и бивш министър на диаспората проф. д. и. н. Божидар Димитров, че "Република Македония е едно уродливо творение на балканския лендер-секретариат на Коминтерна".

Авторът цитира и думите на известния руски историк Лев Вершинин: "Македония е продукт на вековния труд на полит-технолози, откъснали от България къс от България и превърнали тамошните българи в нещо друго по свой интерес". Същият е публикувал 2 книги, посветени на българската история.

Авторът цитира и интервюто на началника на отдела за взаимодействие с РПЦ и председател на Асоциацията на руските православни експерти Кирил Фролов, в което се казва че "македонците са българи, Македония и България са едно!". Следва да се има предвид, че той е много уважаван в руската експертна общност, а въпросният институт работи под прякото ръководство на президента В. В. Путин (толкова по-непонятно е защо никой не посъветва руския президент да си мери думите, по време на срещата с македонския му колега на 24 май).

В заключение авторът изрази недоумение защо ние българите трябва да се занимаваме с Косово, където живеят няколко десетки хиляди българи-мюсюлмани, почти всички с помътнено национално самосъзнание. Докато в Република Македония нашите сънародници наброяват около 1 250 000 и са болшинството от населението. По данни на местни български активисти, около половината от тях са с потомствена или възстановена българска идентичност.

Към присъстващите руски колеги и от посочените държави беше изказана благодарност за търпението им да изслушат вътрешно-българската дискусия по македонския въпрос (разбира се, тя, както и целият Форум, се проведоха изключително на руски език - всички го знаеха).

По време на дискусията, участниците обсъдиха най-актуалните за Крим и Русия като цяло въпроси, които ще се отразят в научните публикации, посветени на Форума.

Завеждащата катедрата по византинистика на Ягелонския Университет в Краков проф. д. х. н. Ханна Ковалска - Стус смята за част от Русия не само Крим, а цяла Украйна, в това число Киев и Лвов. Тя подчерта, че говори не като политик, а като културолог. Според нея, на Изток Полша граничи само с православната руска култура.

Историкът и писател С. А. Пинчук, помощник на вице-премиера на Република Крим и ръководител на нейното постоянно представителство в Москва Г. Л. Мурадов (дългогодишен пълномощен министър в посолството на Руската Федерация в София) се включи задочно в дискусията. Той подчерта, че на полуострова винаги са живяли много народи и етноси. Конкретно, начислява повече от 100 народа и националности.

Критикува управляващата по съветско време номенклатура затова, че не се е съобръзявала с мнението на хората и е обръщала малко внимание на етно-политическата география. Затова Крим, също както и Новорусия, са включени с волунтаристично решение в състава на Украйна. По време на разпадането на съветската държава, мнозинството кримски жители пожелаха да останат в Руската Федерация. Тяхното желание беше игнорирано.

Според С. А. Пинчук, ръстът на украинския национализъм (грижливо отглеждан на Запад, както и от недалновидните политици в Киев) стана катализатор на събитията по време на "Кримската пролет" и на възсъединението на полуострова с Русия. В Крим, започвайки от XIX, се формира руска етническа територия, където руснаците абсолютно доминират, останалото население е или рускоезично, или рускокултурно. Украинците в Крим са се заселвали в малки количества и предимно в малките села. Там почти напълно са били асимилирани от руснаците.

Украинизацията започва едва в средата на ХХ век, след волунтаристкото решение за предаването на полуострова на Украйна. С. А. Пинчук отбелязва, че навремето татарското население е било мнозинство. Обаче, вследствие на миграционните процеси, а също и преселването по време на Втората световна война, осъществено по заповед на Сталин, то се е превърнало в малцинство, макар и значително. Той посочва числото 232 000, или 10.57% от цялото население на Крим.

Според него, през ХХ век руснаците безвъзвратно се утвърждават като мнозинство. И полуостровът окончателно се превръща в руска етническа територия. Общата езикова и културна традиция, общото съветско минало на народите на Крим и Русия, предопределиха резултатите от референдума през 2014г. обобщи С. А. Пинчук.

По кримската, косовската, македонската и останалите теми, на Форума се разгоря активна и остра дискусия, в която всеки участник свободно и аргументирано изрази мнението си.

Публикувана в Свят

Кирил Фролов е завеждащ отдела за взаимодействие с Руската Православна Църква (РПЦ) в Института за Страните от ОНД в Москва и председател на Асоциацията на Православните Експерти.  Има стотици публикации, посветени на Украйна, Белорусия и православния свят като цяло. Издал е 7 (седем) книги по темата. Сътрудничи на сайта www.materik.ru С него разговаря Георги Коларов.

 

Бележка на редакцията: Поместваме интервюто с г-н Кирил Фролов най-вече поради крайно интересните твърдения, съдържащи се в него по различни въпроси, които определено са от обществен интерес. За всички е интересно да научат мнението на приближен на руския патриах за задкулистните събития в Българската православна църква и в Православието като цяло, както и за степента на намеса на Руската Православна Църква в тях.

 

Интересното е, че изявленията на г-н Фролов са издържани в духа на най-крайните и ярки образци на така нареченото “политическо православие”, което също ги прави интересни, както за широката публика, така и за специалистите в областта. Молим г-н Фролов да не приема тази оценка като обиден етикет – тя е най-вече политологическа констатация, а не дамгосване с някаква „алена буква“.

 

Редакцията на „Свободен народ онлайн“ определено не споделя подобни възгледи, но смятаме, че българските читатели заслужават да видят този начин на мислене във възможно най-чист вид. Без да искаме да оскърбяваме по какъвто и да е начин г-н Фролов, в интервюто има твърдения, във верността на които ще си позволим да се усъмним сериозно. Приказките за осъдени съдийки и за изгонени студенти, заради противопоставяне на хомосексуалните бракове са по-подходящи за емисиите на “Russia Today”.

 

Едновременно с това, смятаме, че за много неща г-н Фролов е бил пределно искрен и запознаването с тезите му би било твърде полезно и поучително за българските читатели.

 

За съжаление сме пропуснали предаването “Вяра и общество”, където са разисквани оценки на г-н Фролов за българския църковен пък и политически живот, но сме готови незабавно да дадем думата и на г-н Горан Благоев – водещ на въпросното неделно предаване по БНТ, както и на всеки друг, който би искал да изложи мнението си по повдигнатите в интервюто въпроси.

 

Целият текст на интервюто е предаден дословно, без каквито и да са изменения в правописа, в пунктуацията или в каквото и да е друго. Запазили сме и заглавието на интервюиращия д-р Георги Коларов, независимо, че то отговаря само на една малка част от дискутираното в интервюто. С една дума – не сме пипнали и една буква от изпратеното ни интервю, за да не чуем после, че сме изопачили мнението на г-н Фролов поради „престъпния си заговор с хунтата в Киев примерно“. Независимо, че достатъчно български медии не биха де поколебали да „опнат“ едно заглавие от типа на: „Приближен на руския патриарх смята, че варненският митрополит Кирил е бил убит“.

 

Личността на д-р Георги Коларов е позната на тези наши читатели, които следят вестника ни още от 90-те години на миналия век. Те сигурно си спомнят много дългата поредица за латиноамериканския тероризъм и екстремизъм, която помесихме тогава. Неин автор беше д-р Георги Коларов. От тогава изтече много вода. Д-р Коларов замина за Москва, където повече от 17 години преподава в „Институт дружбы народов имени Патриса Лумумбы“. Съвсем скоро се очаква той да стане и „голям доктор“, сиреч доктор на политическите науки и да надгради досегашната си научно – образователна степен – „доктор по политология“.

 

Д-р Коларов е колумнист на сайта www.NEWS.bg и всеки, който иска да се запознае с биографията му, може да го направи от подробната справка, която се появява под всяка статия на д-р Георги Коларов там. За тези наши читатели, които не познават творчеството на д-р Коларов ще поясним, че той не крие нито радикално левите си възгледи, нито про-руската си ориентация, нито симпатиите си към някои радиклани леви въоръжени формирования в Латинска Америка, като да речем ФАРК. Но това не бива да плаши душите наши – той притежава удивителния талант да открива като събеседници хора, до чиито възгледи не бихме могли иначе да се докоснем по никакъв начин.

 

Така че, четете и ни пишете – не ни жалете. Темата си заслужава дискусията.

 

Вие бяхте поканен да отговаряте на въпросите на водещия неделното предаване на БНТ «Вяра и общество» Горан Благоев. Той Ви превърна в теле-звезда за цяла България. С какво заслужихте неговото и на продуцентите внимание?

 

В БНТ са превели на български език моите писма и материали, манипулирани от киевската хунта и смесени с фейк. С помощта на този фейк, са ми приписани писма-компромати за врачанския митрополит Гавриил. В компроматите се съдържат твърдения, че той не е монах-аскет, а има деца в Русия. Както и че Русия иска да го постави на мястото на покойния варненски митрополит Кирил и на патриарх Неофит. Аз лично за първи път слушам такива неща за Гавриил – той наистина е монах, аскет, искрен приятел на Русия, който иска България да се върне в православната цивилизация, а не да продължава да бъде периферия на ЕС, където тече процес на тотална дехристиянизация.

 

Ние, православните експерти в Русия сме много обезпокоени за съдбата на православната църква в България, но нямаме намерение да назначаваме главата на Българската Православна Църква (БПЦ).  На мене ми приписват фрази, порочащи митрополит Гавриил, чрез вложения в писмата ми, което ги превръща във фалшификати. Това е част от подготовката на антиканоничната намеса в РПЦ в Украйна, която ще се състои по време на Евровизията. Нейните поръчители са киевската хунта и патриарх Вартоломей от Константинопол, с неговите папистки претенции. Слава Богу, представителите на Руската, Българската, Грузинската, Антиохийската Църкви не отидоха на неговия събор в Константинопол. За съжаление, отиде представител на Сръбската Православна Църква (СПЦ).

 

Какво мислите за смъртта на варненския митрополит Кирил? Аз съм варненец и откакто се помня, събирам миди и скариди в същия залив на черноморския бряг на местността «Траката» край Варна. И, както виждате, съм жив и здрав пред Вас и дори пием българска ракия!

 

Ние, руските православни експерти, се съмняваме, че има вмешателство в смъртта на митрополит Кирил и тя не е резултат от нещастен случай. Аз бях негов привърженик и потвърждавам, че направих символичен паралел между него и тогавашния смоленски митрополит Кирил, сега московски и Всея Руси патриарх. Водещият на предаването «Вяра и общество» обидно ме нарече «любимец» на патриарх Кирил. Аз не съм му любимец, а негов послушник!

 

Думата «любимец», поне в Русия, се свързва с хомосексуалната ориентация, така характерна за съвременния ЕС и особено за католическия и протестантския клир. Ние, православните експерти и духовници сме категорично против този противоприроден грях!

 

Мога да приведа пример с американската съдийка, попаднала в затвора, затова че е отказала да регистрира хомосексуален брак и с британския студент, изгонен от университета в град Шефийлд, заради това че се е обявил в нейна защита, ползвайки цитати от Библията.

 

Кои конкретни начинания на патриарх Кирил вие поддържате активно с дейността си?

 

Патриарх Кирил иска да възсъедини Великата, Малката и Бялата Русь. И целия славяно-православен свят. Аз лично го подкрепям в това начинание и много се надявам, че ще можем да възстановим българо-руското братство по вяра, произход и оръжие.

 

Много бих искал да посетя България, да се запозная с патриарх Неофит и да посетя мощите на Серафим Соболев – този руски светец от ХХ век. Той е написал книгата «Руска идеология» именно в България и оттам се е опитвал да превърне в църковен (воцеркови) режима на Сталин. Русия, като най-голямата православна страна в света, може да реши проблема с противостоянието на антихристиянския ЕС. Ако България остане в него, в нея ще продължи дехристиянизацията.

 

Православният свят трябва да се освободи от антихристиянската диктатура на Брюксел. И също от папистките претенции на константинополския патриарх Вартоломей. През 1948г. против тях се обявяват и РПЦ, и БПЦ, и останалите, на Московското Всеправославно Съвещание.

 

На фона на събитията в Република Македония, сега е много актуален въпросът за Македонската Православна Църква (МПЦ). Какво е Вашето мнение?

 

Македонският църковен въпрос трябва да се реши по канонически път. Нужно е Скопие да прекрати репресиите против Охридската Архиепископия. СПЦ е готова да и даде църковна независимост, стига от нейна страна да бъде получено признание, че черногорците са сърби. И че са част от сръбския свят, заедно Република Сръбска, Сръбска Крайна, Косово и т.н.

 

Ние, руските православни експерти, смятаме македонците за българи, така както мислят и много други учени. Така, както украинците и белорусите са руснаци, черногорците са сърби, а киприотите – гърци. Аз съм съгласен с Юрий Венелин (с когото специално се занимавам), че македонците са българи и нищо друго. Той, между другото е роден в Подкарпатската Русь и и бил възпитател в дома на братя Аксакови.

 

По негово влияние Иван Аксаков развива своите панславистки идеи, основава Славянския Комитет и призовава за освобождаване на всички българи: от Охридското Езеро до Черно Море и от река Дунав до Егейско Море. Двойките еднородни държави на Балканите трябва да се обединят. Това е единствената формула на православното единство и справедливото мироустройство. Македония и България са едно!

Публикувана в Очи в очи

В предишна публикация, запознахме читателите на „Свободен народ онлайн” с част от реакциите на референдума в Нагорни Карабах. (Виж: Нагорни Карабах породи бурни емоции в българското медийно пространство, Свободен народ онлайн, 02 април 2017, http://www.svobodennarod.com/views/item/5876-nagorni-karabah-porodi-burni-emotzii-v-balgarskoto-mediyno-prostranstvo.html ). Естествено, специално място в отразяването беше дадено на писмото на Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова – посланник на Азербайджан в България до нашите медии, което поместихме изцяло.

 

В редакцията получихме и реакцията на д-р Георги Коларов – друг българин, участвувал като наблюдател на референдума в Нагорни Карабах, който не е член на Националния фронт за спасение на България (ФНСБ). Редакцията помества изцяло писмото на д-р Коларов, защото познаваме добре неговата професионална кариера и знаем, че той има какво да каже по въпроса.

 

Георги Коларов е доктор по политология, като само бюрократичната безкрайност на руската официална наука пречи той вече да е доктор на политическите науки или иначе казано – „голям доктор“. Д-р Коларов също така е един от талантливите испанисти в България и много задълбочен познавач на ляво радикалните и терористични движения в Латинска Америка. Бидейки арменски зет, той е нагазил дълбоко и в проблематиката на взаимоотношенията между народите в Закавказието.

 

Естествено, никой не се съмнява в откритото и откровено пристрастие на д-р Коларов към каузата на арменците (в крайна сметка, известна ни е пословицата, че „от където е жената от там е и родата”), но в подобни дискусии, ясно заетата страна често е за предпочитане пред съмнителната „обективност” и „равноотдалеченост”. Затова поместваме текста на д-р Георги Коларов изцяло, още повече, че той е стар автор на вестник „Свободен народ”, още от периода 1992 – 1996 година. С времето, нашите политически възгледи се раздалечават все повече и повече, но това не означава, че мнението му няма място в електронния ни вестник. Още повече, че вече едва ли има човек, който да се наеме да изброи всички издания, особено електронните, в които той пише или пък бива интервюиран.

 

Тук е мястото да отбележим, че редакцията на „Свободен народ онлайн” изобщо НЕ споделя „тънко снисходителното” отношение на д-р Коларов към Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова. Д-р Гурбанова наистина е един способен и отдаден на каузата на своята страна дипломат и младостта и енергията й определено не са порок, а голямо предимство. Хората, които наблюдават активността на посолството на Азербайджан в София знаят добре, че дейността на д-р Гурбанова е колкото дипломатическа и политическа, толкова и икономическа. Подобно „икономизиране на външната политика” може само да служи като пример за добра практика на нашето външно министерство.

 

Ето и текста на писмото на д-р Георги Коларов до Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, предоставено на нашия електронен вестник:

 

Ваше Превъзходителство,

 

Искам да започна писмото си с учудването ми от факта, че не съм споменат във Вашето отворено писмо до българските СМИ, по повод на успешно приключилия референдум в Република Арцах (до преди него – Нагорно-Карабахска Република). Допускам, че единствената причина в случая е стремежът за омаловажаване ранга на българското представителство там.

 

Аз не съм член на Националния Фронт за Спасение на България и въпреки редовните си участия в различни предавания на партийната телевизия СКАТ, с господата Валери Симеонов, Валентин Касабов, Християн Митев и Петър Петров успяхме да се видим съвсем за малко в Степанакерт, тъй като работихме по различни маршрути и програми.

 

Конкретно моето участие в референдума на 20.02.2017г. се изрази в посещение на избирателни секции в Гадрутски и Мартунински райони. А на следващия ден  - 21.02.2017 посетих Шушинския район, където имах честта и удоволствието дълго да общувам с великия арменски геолог Григорий Аркадиевич Габриелянц. Неговите открития вече десетилетия наред играят огромна роля в поддържането на социално-икономическата  стабилност на Република Арцах, благодарение на износа на цветни метали и други полезни изкопаеми, навремето присвоявани от паразитната власт в Баку.

 

Навсякъде, където бях поканен да наблюдавам гласуването, забелязах всенародния ентусиазъм и традиционното гостоприемство на арцахските арменци, на което съм се радвал многократно и ще се радвам и в бъдеще. Тези хора си живеят своя живот и изобщо не се притесняват от липсата на международно признание на тяхната република. Както изтъкнаха редица политици и депломати в последните дни, дори Ереван не признава държавния статус на Степанакерт. Причината обаче не е тази, която изтъкват азербайджанските СМИ: страх от пълномащабен военен конфликт (който наистина може да започне във всеки един момент).

 

В случая става дума за следното: в арменското общество (от двете страни на искуствената граница край Карвачар – някога Лачин) на този етап не е налице консенсус за бъдещето на Република Арцах: дали да остане втора арменска държава (по примера на Република Македония, която рано или късно ще се признае за втора българска държава), или да се присъедини към Република Армения. Ако общественото мнение се ориентира към втория вариант, едно признаване ще създаде сложен юридически казус. Поради което, то се превръща във вътрешен арменски въпрос, към който ние с Вас вече нямаме отношение.

 

Така или иначе, Република Арцах е една пълноценна, функционираща държава, която няма как да бъде отъждествена с Република Армения, поне на този етап: доказателство е именно успехът на този референдум, който усилва президентската власт в Степанакерт, на фона на преминаването към парламентарна система на управление в Ереван. Как по-нататък ще се развиват отношенията между двете арменски държави, ние с Вас можем само да гадаем.

 

Едно е сигурно: жителите на Арцах и Азербайджан нямат друг избор, освен да станат добри съседи. Иначе, както казва директорът на Института за Общността на Независимите Държави - Константин Затулин, “азербайджанците трябва да избият 150 000 арцахци”, за да се върнат.

 

Искам също така да отбележа, че на референдума бяхме представени 104 международни наблюдатели (включително ние петимата от Република България), 103 вътрешни и 80 журналисти. Както информират СМИ в Ереван и Степанакерт, в Баку вече има издадени международни заповеди за арест на тези от нас, които до момента не бяха “удостоени с тази чест”. В тази връзка, държа да Ви информирам, че ще продължа да посещавам Република Арцах тогава, когато желая, без да намирам за нужно да се отчитам пред Вас, или пред Негово Превъзходителство господин Полад Бюл-Бюл Оглъ – навремето талантлив съветски актер и любимец на всички нас, които сме израсли и сме пропитани със съветската култура и искуство, а сега извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Москва.

 

В края на ноември 2016г. имах възможност (за която съм сърдечно благодарен на колегата Заур Расулзаде) да изкажа част от тези съобръжения пред азербайджанското обществено мнение на страниците на www.haqqin.az и съжалявам, че сега с Вас се налага да си губим времето и да се повтаряме. Но може би знаете българската поговорка “Повторението е майка на знанието”.

 

В заключение, искам да изразя възхищение от Вашата напористост и последователност в защитата на националните интереси на Република Азербайджан, на поста, който заемате. Особено бях впечатлен от факта, че сте подарила магнит с макет на старата бакинска крепост в Съюза на Българските Журналисти (СБЖ), без да обясните, че е построена от арменците.

 

Бих искал да отбележа, че въпреки Вашата младост, от Вас могат да се учат много дипломати. Това казвам и на моите студенти-международници в Славянския Университет в Ереван.

 

С искрено уважение:

Георги Коларов – доктор по политология.

Публикувана в Гледища

Сравнително наскоро в Нагорни Карабах беше проведен референдум. Двата въпроса в „допитването до народа” бяха свързани с правомощията на президента на Нагорни Карабах (самообявила се република, която не е призната от никого, дори и от Армения, колкото и парадоксално да звучи това) и с преименуването на Нагорни Карабах на Република Арцах.

 

За добро или за лошо, референдумът беше посетен и от български политици, в частност – от делегация на Националния фронт за спасение на България (НФСБ), водена от самия г-н Валери Симеонов. Този факт породи определени емоции в българското медийно пространство, още повече, че непризнаването на референдума от Русия, предизвика една доста язвителна и съвсем не лишена от собствена логика публикация на журналиста от вестник „24 часа” – Едуард Папазян, от която по-долу ще си позволим да цитираме няколко реда, които общо взето съдържат квинтесенцията на текста му.

 

Въпросът, който г-н Папазян задава е адресиран към Анатолий Анатолиевич Макаров, извънреден и пълномощен посланник на Руската федерация в България. Както е известно, Русия обяви предварително, че няма да признае резултатите от референдума в Нагорни Карабах, който според резултатите от същия референдум вече се казва Република Арцах, поне що се отнася до гледната точка на мнозинството от арменците, живеещи там.

 

„Възхитен” от принципната позиция на руската страна по въпроса (не че позицията на официален Ереван е по-различна ...) и след като описва как през ноември 2004 година, той не е допуснат на територията на Азербайджан, за да отрази мача между Азербайджан и България (ако че е български гражданин с шенгенска виза в паспорта),  г-н Едуард Папазян пита:

 

„ ... Но да се върнем към Русия. Моят въпрос е към извънредния и пълномощен посланник на Руската федерация у нас Анатолий Анатолиевич Макаров. Смятам, че му е ясно, че в България има доста арменци, така че отговорът му ще стигне до значително число граждани, повечето от които, какво да крием, се отнасят със симпатия към Русия и с носталгия към СССР. Въпросът е следният: Каква е разликата между референдума, провел се в Крим и извадил полуострова от състава на Украйна и аналогичното допитване в Нагорни Карабах ? Защо Русия признава правото на кримчани да са независими, а по-нататък (защо не) да се присъединят към матушката, а не дават същото право на самоопределение на гражданите на Арцах? Това не е ли двоен стандарт, Анатолий Анатолиевич? Или Вие също одобрявате факта, че футболистът Хенрих Мхитарян, независимо дали играе в „Борусия” (Дортмунд) или в „Манчестър Юнайтед” няма право да стъпи на азербайджанска земя?

 

През 2020 г. се очертава мачове от европейското първенство по футбол да има и на иначе прекрасния олимпийски стадион в Баку. На мен ще ми е седми шампионат на континента, който вероятно ще отразявам на живо. Навсякъде, но не и в Азербайджан. Окей ли сте с това, господин посланник? ...” (Който би искал да прочете пълния текст, може да го стори на този адрес: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6071489 ).

 

Ако Н. Пр. Анатолий Анатолиевич Макаров е отговорил по някакъв начин на г-н Папазян, това изглежда не е станало в публично достъпна форма. За сметка на това, последва реакция на посланичката на Азербайджан у нас – Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, която написа писмо до медиите във връзка с посещението на лидера на НФСБ Валери Симеонов и членове на партията му в Нагорни Карабах и публикации в българските медии по темата. Тук сме длъжни да благодарим на редакцията на вестник „24 часа”, които първи публикуваха текста на д-р Наргиз Гурбанова и любезно ни го предоставиха. Публикуваме го по текста, поместен във вестник „24 часа” (Преводът също е на вестник „24 часа”. Виж: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6075614 ).

 

Уважаеми приятели,

 

Напоследък в българските медии се публикуват статии относно незаконния т.нар. "референдум", проведен от Армения в окупираните територии на Република Азербайджан на 20 февруари 2017 г., и относно незаконното посещение на председателя на НФСБ Валери Симеонов и членовете на партията му Валентин Касабов, Христиан Митев и Петър Петров в окупираните територии на Република Азербайджан.

 

Тъй като някои от тези статии съдържат изкривена информация относно азербайджанския регион Нагорни Карабах и историята на армено-азербайджанския конфликт, бих искала да представя на вниманието на Вас и Вашите читатели следните добре известни и добре установени факти:

 

- Арменските сепаратисти и техните последователи твърдят, че регионът Нагорни Карабах е прехвърлен на Съветския Азербайджан през 1921 г. от Сталин /партия на трета страна, т.е. Руската болшевишка партия, без правна сила или юрисдикция. В действителност с решението си от 5 юли 1921 г. Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия реши да остави Нагорни Карабах в Азербайджанската ССР, като определено не „прехвърля“ или не го „подчинява“ на Азербайджан, както претендира арменската страна, а му дава автономия с град Шуша като административен център. Това решение не е взето от самия Сталин, а по-скоро от колективен орган, Кавказкото бюро, в чийто състав участват само двама азербайджанци, няколко арменци, както и представители на други националности. Решението от 5 юли 1921 г. е окончателно и със задължителен характер, като впоследствие през годините многократно е потвърдено от законодателството на Съветския съюз и признато от Армения.

 

- Конфликтът между Армения и Азербайджан е в резултат на необосновани териториални претенции на Армения. Той започва през февруари 1988 г., когато управляващите в Армения и агресивни националисти стартират широка анти-азербайджанска кампания в азербайджанския регион Нагорни Карабах и в Армения. В региона на Нагорни Карабах има значително етническо азербайджанско население. Чрез използване на сила срещу териториалната цялост на Азербайджан, Армения започва войната и окупира почти една пета от територията на страната ми (региона на Нагорни Карабах и седем съседни области, където не живеят арменци), извършва етническо прочистване на окупираните територии с прогонването на около един милион азербайджанци (включително повече от 250 хиляди азербайджанци, които са принудени да напуснат Армения, където техните предци са живели в продължение на векове) от домовете им и извършва други тежки престъпления по време на конфликта.

 

- В хода на арменско-азербайджанския конфликт арменските въоръжени сили извършват множество престъпления срещу човечеството. Тази неделя ще отбележим 25-та годишнина от трагичните събития от 26 февруари 1992 г., когато са извършени безпрецедентни зверства срещу азербайджанското населението в град Ходжали, азербайджанския регион Нагорни Карабах, който сега е под окупация от Армения. Този акт на геноцид бе извършен от арменските въоръжени сили срещу невинни цивилни, и в резултат за една нощ доведе до 613 жертви, а ранените са 487. Дори жените, децата и възрастните хора не са пощадени. Всички те са избити, защото са азербайджанци. Масовите нарушения на правата на човека, извършени при превземането на Ходжали, бяха потвърдени от независими доклади на Центъра за правата на човека „Мемориал“ (Русия) и Human Rights Watch (предишен Helsinki Watch). През последните години международната общност е постигнала значителен напредък към установяването на истината по отношение на сериозните нарушения на международното хуманитарно право и правата на човека, извършени по време на конфликта, за да се предотврати повторение на такива нарушения. Това е необходимо допълнение към истинското разрешаване на конфликта. В резултат на кампанията „Справедливост за Ходжали“, 12 държави и 20 американски щата признават и осъждат това масово избиване.

 

- Международната общност последователно и най-категорично осъжда използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от това окупация на неговите територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН под номера 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.), като по този начин отхвърля всякакви действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае за легитимна ситуацията, произтичаща от подобни действия.

 

- Незаконният режим, установен от Армения във временно окупираните територии на Азербайджан, в крайна сметка не е нищо друго освен продукт на агресия и окупация. Той е под ръководството и контрола на Армения и оцелява благодарение на нейната военна, политическа, финансова и друга подкрепа, както бе потвърдено от Европейския съд по правата на човека в неговото решение от 16 юни 2015 г. по делото Чигаров и др. срещу Армения.

 

- Всяко посещение без съгласието на Република Азербайджан на окупираните територии, които са международно признати като неразделна част от Азербайджан, се счита за нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан и за нарушение на националното законодателство, както и на съответните норми и принципи на международното право. Посолството призовава всички български и чужди граждани да се въздържат от пътувания до окупираните територии в и около азербайджанския регион Нагорни Карабах. На пътуващите до окупираните територии без предварително разрешение на Република Азербайджан ще бъде отказан достъп до Република Азербайджан. Република Азербайджан запазва правото да инициира правни действия срещу всяко физическо и юридическо лице, което се занимава с дейност срещу суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан.

 

С оглед на посочените по-горе факти, незаконният т.нар. „референдум“ представлява явно нарушение на Конституцията на Република Азербайджан и на нормите и принципите на международното право и следователно няма абсолютно никаква правна сила. Провежда се в завзетите земи при ситуацията, създадена чрез използване на сила и заплаха от сила срещу териториалната цялост на Азербайджан от Армения и придружена от печално известната практика на етническо прочистване и други груби нарушения на нормите и принципите на международното право.

 

Тази провокативна стъпка, както и опитите на Армения за промяна на името на азербайджанския регион Нагорни Карабах, е още един ясен знак, че Армения не проявява искрен интерес към намирането на политическо решение на този конфликт. Вместо това Армения следва пътя на ескалацията, предприема последователни мерки за консолидиране на резултатите от своята окупационна политика и за поддържане на неприемливо и неустойчиво статукво, подкопава усилията за мирно разрешаване на конфликта чрез съществени преговори, незаконно променя демографския, културен и физически характер на окупираните територии, занимава се с икономически и други дейности, включително прехвърляне на арменско население в тези територии с крайната цел да бъдем поставени пред свършен факт. Чрез тези действия Армения също поставя в опасност регионалния и международния мир и сигурност.

 

В изявлението си от 17 февруари 2017 г. съпредседателите на Минската група на ОССЕ заявяват, че: „... съпредседателите не приемат резултатите от референдума, проведен на 20 февруари, като засягащи правния статут на Нагорни Карабах. Съпредседателите също подчертават, че резултатите по никакъв начин не предопределят окончателния статут на Нагорни Карабах или изхода от текущите преговори за трайно и мирно уреждане на конфликта в Нагорни Карабах.“ Заедно с държавите на съпредседателите на Минската група на ОССЕ, най-вече Русия, Франция и САЩ, Европейският съюз и редица други страни, включително Турция, Иран, Грузия, Норвегия, Пакистан и Украйна също са заявили, че не признават т.нар. референдум.

 

Уважаеми приятели,

 

През 2017 г. се отбелязва важна годишнина в отношенията между Азербайджан и България, а именно 25-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете държави. Нашите страни са стратегически партньори, обвързани от гъста мрежа от двустранни споразумения, редовни политически контакти на високо равнище, икономически и културни отношения. И двете държави са категорични в намеренията си да разширят и задълбочат двустранното сътрудничество.

 

Съвместната декларация за стратегическо партньорство между Република Азербайджан и Република България, подписана в София на 4 март 2015 г., подчертава значението на мирното разрешаване на конфликт между Армения и Азербайджан в съответствие с принципите и нормите на международното право, съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, въз основа на суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеност на границите на държавите.

 

Искрено се надявам, че горепосочените факти и пътуване в историята биха могли да помогнат за опресняване на спомените за тези лица, които наскоро са посетили нашите окупирани територии и чиито твърдения срещу Азербайджан нямат основание в действителността, както и нямат каквато и да е фактическа обосновка.

 

Като човек, който твърдо вярва в стратегическо партньорство между Азербайджан и България, съм убедена, че бъдещето на България е в ръцете на нейните истински патриоти, които ценят стратегическите интереси на страната си в укрепването на отношенията между нашите държави, които наистина имат голям потенциал за развитие.Това ме прави силно оптимистично настроена за бъдещето на сътрудничество между Азербайджан и България.

 

Ще Ви бъда благодарна, ако това писмо бъде публикувано без съкращения.

 

С уважение,

Д-р Наргиз Гурбанова

 

Писмото на Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова изглежда не получи официален отговор от г-н Валери Симеонов, но за това сякаш и нямаше нужда, ако се съди по цитираното изявление на г-н Симеонов в неговия официоз – вестник „Десант”:

 

„При срещата си с карабахския президент, Валери Симеонов изрази личната си подкрепа и тази на НФСБ за бъдещ и независим Арцах. Лидерът на НФСБ е категоричен, че спорната територия трябва да е в ръцете на християните, а не на сателитната на Турция страна - Азербайджан”. (Виж: Валери Симеонов: Нагорни Карабах трябва да е независима държава и да носи името Арцах, 20 февруари 2017, Патриотичен Десант, http://www.desant.net/show-news/38339 ).

 

Реакция дойде от д-р Георги Коларов – друг българин, участвувал като наблюдател на референдума в Нагорни Карабах, който не е член на Националния фронт за спасение на България (ФНСБ). Неговото писмо до Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова ще поместим в следваща публикация. (Бележка на редакцията от 03 април 2017 г.: Вече можете да го видите тук: http://svobodennarod.com/views/item/5877-zhitelite-na-artzah-i-azerbaydzhan-tryabva-da-stanat-dobri-sasedi.html ).

Публикувана в Гледища