От известно време българската прокуратура е особено и неочаквано активна. На какво се дължи тази нейна инициативност е въпрос, на който трябва да отговорят държавните обвинители. Не е необходимо да си в тази система, за да усетиш „полъха на промяната“ в поведението на столичните обвинители. От около месец и половина не минава новинарски блок, в който водещите новини да не са свързани с повдигнати обвинения на известни лица, по един или друг начин свързани с политиката.

 

НОВИТЕ ОБВИНЯЕМИ

 

Пръв крак повлече Делян Добрев от ГЕРБ, след това Румен Овчаров, Петър Москов, Николай Ненчев, Трайчо Трайков, Симеон Дянков, Иво Прокопиев. Прокуратурата се сети и за един нейн стар познайник – Алексей Петров, който бе обвинен, междудругото, и в пране на пари. За сведение само, дългогодишната битка на последния с държавното обвинение досега винаги завършваше с победа на бившата барета, а част от прокурорите по делата му вече са отстранени от системата.

 

От тези дни е и обвинението на пловдивския кмет – Иван Тотев. Говори се, че още един кмет, този на Елин Пелин, също ще стане клиент на прокуратурата.

 

Никой не разбра точно, в какво се обвиняват горните лица, само стана ясно, че са обвинени в ощетяване на държавата с милиони чрез сключените от тях сделки. На всички запознати с наказателното и административното право им е ясно, че за да се подпише една сделка от министър, то тя е минала за одобрение през редица отдели, а често и през самия Министерски съвет. Но това настрана!

 

Някак странна за всички е текущата прокурорска активност в кратък интервал от време, при положение, че деянията, за които гореизброените са обвинени, датират отпреди няколко години. Защо прокуратурата изведнъж се сети, че във ваксините на Москов и в сделката за АЕЦ Белене има нещо нередно, не стана ясно. Основателни ли са съмненията на юристи, че дейността на подчинените на Сотир Цацаров е насочена към следващия доклад за напредъка на страната в правораздавателната и правоохранителната система?

 

СРАВНЕНИЕТО С РУМЪНИЯ

 

Последните години стана особено актуален примерът на съседна Румъния за борбата й с корупцията по високите етажи на властта. Няма да обръщам внимание на това, че образец за борбата с корупцията ни е държава, която към влизането ни в ЕС през 2007г. бе след нас във всяко отношение. Спирам се обаче по същество на борбата с корупцията. Разликата между румънската и нашата борба е, че там наистина имаше осъдени и то високопоставени осъдени, а тук и на малките деца е ясно, че повдигнатите обвинения целят да респектират и да „хвърлят прах в очите на хората“.

 

В Румъния осъзнаха, че никой не е по-голям от държавата и закона и сега берат плодовете от това си проумяване. Вкараха в затвора бившия премиер Адриан Нъстасе, медийния магнат Дан Войкулеску, който има своя прототип и в нашата действителност, бившия кмет на Клуж Напока Сорин Апосту, футболната легенда Джика Попеску, все лица, които имат своята огромна тежест в обществото.

 

Трябва да се отчете, обаче, и една прилика между двете „борби“ - тази в политическата пъстрота на „клиентите на прокуратурата“, както се изразяват журналистите. И в Румъния, и у нас, обвиняеми са хора от целия политически спектър – леви, десни, центристи. Това се оказва, обаче, единствената допирна точка в съдебната сфера със съседна Румъния. Без да влизам в реториката на една от новите партии в българската политика, ще отбележа, че все по-голямо е усещането за борба с инакомислещите, с тези, които дръзнат да кажат нещо против Главния прокурор и прокуратурата въобще. Все повече се усеща, че се симулира дейност, за да се напълнят новинарските хроники и да се даде на народа зрелище.

 

Вече всички познават г-жа Румяна Арнаудова – говорителката на прокуратурата, на чието ефирно време в последните месеци може да завиди и премиера Борисов. Дали обаче тя ще изнесе пресконференция за това, че повече от година и половина от убийството на ученика – Георги Игнатов, станало на центъра на София посред бял ден, все още разследването е на кота нула? А за всекидневните неразкрити престъпления в малките градове и села? Там населението все повече забравя, че фунцията на МВР и Прокуратурата е да охраняват правата им и да пазят реда в страната. Все понятия, които продължават да губят смисъл.

 

Бележка на редакцията: Статията е постъпила в редакцията на 26 януари 2017.

Публикувана в Гледища

След като се оказа замесен в скандал, румънският главен прокурор подаде оставка, която самият той определи като "жест на отговорност и чест". Историята неизбежно води до сравнения с България. Какво показват те?

 Миналата седмица, в разгара на битката в защита (неясно от кого и от какво) на „турското робство” и „българската национална идентичност” и на фона на страстите около излъчването на нов министър на образованието, сред най-четените и коментирани новини се промъкна и едно кратко известие от чужбина. Разбира се, само в изданията, които сметнаха за нужно да го публикуват.

"Дребно" (по българските стандарти) нарушение

Главният прокурор на Румъния подаде оставка само седмица, след като името му бе публично замесено в скандални разкрития от разследване срещу друг обитател на високите етажи на властта. Румънската национална дирекция за борба срещу корупцията (орган без еквивалент в българската практика, който е част от прокуратурата, но, забележете, ръководителят му е независим от главния прокурор) поиска (и получи) сваляне на имунитета и започване на наказателно преследване срещу доскорошен вицепремиер и днешен сенатор заради злоупотреба със служебно положение - при пътуванията си той неправомерно е използвал моторизиран полицейски ескорт. По закон в Румъния право на такъв ескорт имат само президентът, премиерът и лидерите на двете камари на парламента. За министрите той се полага само в извънредни случаи, но въпросният вицепремиер го е ползвал средно пет пъти дневно в продължение на почти две години за какви ли не цели.

Този човек неправомерно осигурил същата привилегия и за главния прокурор, което двамата скрепили с протокол между ръководените от тях институции. Та именно заради съмнения, че се е възползвал от тази дребна по българските стандарти неправомерна облага, румънският главен прокурор подаде оставка. Въпреки че, както твърди, никога не е искал и не се е възползвал от такъв ескорт. И въпреки впечатляващите резултати от работата му, оценени подобаващо в излезлия дни преди това доклад на Европейската комисия за Румъния. Подаде оставка като „жест на отговорност и чест”, за да няма последици за имиджа на институцията.
Коментарите

Първите коментари под тази новина в българските издания бяха шегаджийски: „какъв балък, подава оставка за такава глупост”, „клети, глупави румънци, клатят си държавата и се дестабилизират сами, а имат толкова силна нужда от стабилност”... Следващите бяха по-сериозни: Румъния явно е вече на „светлинни години пред нас”, това вече е „цивилизационна разлика”, „а нашият главен прокурор, от чиято работа не се забелязват никакви резултати, какво чака”...

Имаше и скептични коментари, които отбелязваха, че нещата там не са толкова цветущи, че румънският главен прокурор е с 3-годишен мандат, който изтичал след само 2-3 месеца, че освен това зависи от изпълнителната власт и министъра на правосъдието (макар да е назначаван с президентски указ) и че е свързан с предишното правителство на Виктор Понта. И напомняха, че самият Понта дълго не подаваше оставка въпреки доказаното си плагиатство и въпреки че бе разследван за корупция.

Невиждано в България

Някои от забележките на скептиците имат основание. Румъния наистина не е „цъфнала и вързала”. Румънските управленци сигурно още не са прегърнали масово цивилизования европейски и световен стандарт, при който подаваш оставка и при най-малкото съмнение, че си нарушил принципите на закона или на морала. И все пак тази оставка се случи, което е и първата разлика между двете съседни страни. В България подобни жестове на „отговорност и чест” няма, въпреки изобилието от поводи. Както „дребни”, като например правителствен самолет да вози футболни отбори на приятелски мач или пък поставянето и снемането на държавна охрана по неясни критерии, така и далеч по-сериозни примери за съвсем основателни съмнения за използване на институциите за частни интереси, превишаване на правомощия и потъпкване разделението на властите. Достатъчно е да припомним само няколко случая като например „Ало, Ваньо”, „Ти си го избра”, „Костинброд”, КТБ, „Яневагейт”...

Колкото до аргумента със статута на румънския главен прокурор, той е валиден с по-голяма сила в обратната посока. Което пък ни отвежда до втората разлика между двете страни.

На румънския главен прокурор не само може да му се иска оставката. Него има кой да го контролира (за разлика от България, където „над главния прокурор е само Бог”). И въобще: в Румъния има кой да разследва управляващите, при това без да зависи от тях. И не просто да ги разследва, а дори да доказва провиненията им и да „ги хваща”. Ето само няколко примера, за които научихме едновременно с новината за оставката на главния прокурор. Същия ден румънски съдия бе осъден на 22 години затвор (плюс конфискация на пари и луксозен автомобил) за това, че е взел подкуп, за да издаде благоприятни съдебни решения по няколко дела за фалит на компании на един от най-богатите бизнесмени в Румъния. Заедно с него бяха осъдени още трима съдии. Подкупилият ги през декември 2013 бизнесмен също е осъден - на 4 години и 4 месеца затвор. Мимоходом да споменем, че след ареста на съдиите адвокатът на бизнесмена се хвърлил под влак.

За колко такива истории в България се сещате? Тук прокуратурата проверява сама себе си. Управляващи се проверяват само след като паднат от власт, но последствия така или иначе няма. Никога нищо не се доказва - независимо, че често пъти нещата се виждат или чуват съвсем ясно. Това е правилото, от което практиката не предлага нито едно изключение.
 Тази разлика е описана ясно в докладите на Европейската комисия. За Румъния (за пореден път) тя посочи: „През последната година станахме свидетели на професионализъм, ангажираност и добри резултати на съдебната система и на специализираната прокуратура за борба срещу корупцията, бяха въведени реформи”. Какво писа и за пореден път не написа за България - вече знаете.

Третата разлика

И още нещо беше казано от Брюксел покрай този доклад: "През последната година Румъния и румънският народ демонстрираха готовността си да се борят срещу корупцията и да защитават независимостта на съдебната система. Масовите демонстрации показаха колко важни са тези въпроси за румънските граждани”. Тези думи визират протестите от есента на миналата година, които под лозунга „Корупцията убива” принудиха Виктор Понта да подаде оставка. И показаха, че младите и образованите румънци поемат нещата в свои ръце.

Това е третата разлика между двете страни. Подобни признаци на пробуждане се забелязват и тук. Но те остават нечути. А и за преобладаващата част от българското общество „тези въпроси” очевидно не са толкова важни. Във всеки случай не толкова важни, колкото например дискусията кога точно ще се изучават Паисий и Балканджи Йово.

Румъния, разбира се, още не е „на светлинни години пред нас”. Но румънците са стъпили на верния път. И вече започват да се губят от погледите ни в далечината.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F/a-19032900

Публикувана в Гледища
Петък, 18 Декември 2015 10:33

What Just Happened (slight return)

Преди време в Туркменистан до властта се докопа бившият партиен секретар Ниязов. Не след дълго промени името си на: "Първи пожизнен Президент на независима неутрална република Туркменистан Сапармурат Туркменбаши Великолепни". Всички трябваше да се обръщат към него само с това име, а който не – случваха му се разни неща.

Сетих се за умилителния Ниязов (който поне приличаше на Дийн Мартин), гледайки Цацаров (който не прилича). Подкрепен от 204 депутата неразбиваемо конституционно мнозинство, главният прокурор във всеки момент може да последва светлия пример на Туркменбаши и да назове себе си, например:

"Пожизнен вожд на Първа прокурорска република България Сотир Велики, Бащица на българите"

Стига да поиска – ще може. Засега не иска, защото още не е събрал онзи обем реална власт, който му се иска да има.

Превземането на България от Цацаров стартира още през лятото на 2014 година – между краха на Орешарски и втория възход на Борисов. Намърдал се в междупарламентарния вакуум, Цацаров бързо и видимо даде заявка, че ще взема цялата власт. Привика останалите власти на "дискусия" за бъдещето на КТБ – и останалите власти дойдоха. С което демонстрираха пред своите данъкоплатци, кой кого привиква – т.е. в кого е властта. Защото така си личи, в кого е властта: един привиква втори, а оня отива, макар да разбира, колко зле изглежда за него това отстрани.

Когато, след изборите, отново заработиха парламент и правителство, Цацаров започна да демонстрира влиянието си и в четвъртата власт. Не се мина месец-два – и Пеевските медии станаха пропагандна машина на главния прокурор (наричан, от крепостните депутати в парламента, просто "Главния" – както навремето партийните другари наричаха Тодор Живков).

Като стана дума за Живков, в последните месеци Цацаров успя да надхитри Бойко Борисов в структурирането на авторитарната власт в страната

Борисов си мислеше, че прави ново БКП – т.е. партия на властта, във властта, завинаги над властта. След местните избори, Борисов реши, че това вече е постигнато – че ГЕРБ е БКП, а той е Тодор Живков; и че му предстоят 35 години на власт. Затова внезапно се върна към стария си образ на разпищолен нехранимайко от крайните квартали – не виждаше нужда повече да прави поведение.

Но зад строежа на новото БКП, оказа се, стои реалната власт на главния прокурор. На Борисов и ГЕРБ нищо не им костваше, имайки цялата власт по модела на БКП, да "пуснат" на обществото малко правосъдна реформа. Нито това щеше да им отнеме твърде от реалната власт, т.е. да крадат обществен ресурс заедно със своите приятели от подземието; нито щеше да ядоса някого. Напротив. Европа щеше да мърка, доволна, а българските граждани поне за месец-два щяха да се оставят да бъдат стригани от централна и местна власт, от централни и местни бандити.

ГЕРБ можеха да сторят това, но нямаха – оказа се – реалната власт. Цацаров натисна – и 204 депутати отвърнаха с пионерския поздрав "Винаги готов!". Борисов отиде да играе мач, за да не отговаря на неудобни въпроси. От парламента липсваха и неговите министри, освен определения за жертвен агнец Христо Иванов.

Това е онова, което се случи.

От пашкула на модела "КОЙ?" излетя главият прокурор, полу-неволно акуширан от Бойко Борисов

Властта, доскоро като че съсредоточена в ръцете на Бойко Борисов и неговия съратник Делян Пеевски, видимо се премести към Сотир Цацаров. Видимо, защото и Борисов и Пеевски тия дни се крият из храстите, а Цацаров стои пред публиката и стремително завзема нови територии на властта.

Почеркът на хора с психологическия профил на Цацаров е – никога да не оставят някаква власт извън себе си; и свирепо да отмъщават на всеки, който някога, по някакъв повод се е опълчвал срещу тях. Ако не правят това, избутаните встрани – в случая Бойко Борисов и Делян Пеевски – ще решат, че човекът не е толкова силен, колкото изглежда. И може да го заръфат.

Потвърждавайки психологическия си профил, след като превзе парламента, Цацаров веднага тръгна в атака срещу другите власти.

Внесе в Конституционния съд искане за прекрояване на Закона за адвокатурата така, щото адвокатите да не могат да гледат в паничката на прокурорите. Много по-интересен обаче е онзи знак, който Цацаров пусна към останалите видове власти в страната. В искането си към КС да конституира, като заинтересовани страни по проблема, различни държавни институции, Цацаров предложи на публиката списъка от власти, които възнамерява да подчини на себе си. А на тях им напомни, пак с този списък, че ги гледа изкъсо и не очаква те да се опъват.

Ето го списъка:

Народното събрание,

Министерския съвет,

Министерството на вътрешните работи,

Министерството на отбраната,

Министерството на финансите,

Висшия адвокатски съвет,

Висшия съдебен съвет,

Върховния касационен съд,

Върховния административен съд,

Министерство на правосъдието.

Тъй като в този списък единствено военните изглеждат по-костелив орех, Цацаров за всеки случай обяви, че ще разследва военния министър за сделката с МИГовете в Полша.

Това са властите, които Цацаров ще превземе (т.е. доколкото все още не ги контролира изцяло). Кого от несъгласните със себе си ще накаже ли? Христо Иванов, като начало, ще се окаже разследван. След това ще дойде редът на "любимите" му журналисти от "Дневник" и "Капитал". После – всички останали.

И вие, драги читатели, ще бъдете разследвани; този валяк, веднъж тръгнал, няма спиране

Ето го, уважаеми, превратът, който тече. Затова Пеевско-Цацаровите медии в последните седмици ни заливаха с теории за "преврат", прокарван от Реформаторския блок. Той, блокът, горкичкият, в момента е храносмилан от Бойко Борисов, както преди време той храносмля СДС. А превратът – т.е. незаконното и недемократично завземане на държавната власт – всъщност е на Цацаров.

От 9 декември, уважаеми, вече не се борим да има реформи – т.е. да изчегъртаме мафията от институциите и да си върнем държавата. Вече сме в положението да се борим срещу преврат.

Не искате? Имате си по-важна работа? Навън е студено?

Е, тогава тренирайте отсега, за да си нямате неприятности после: "Пожизнен вожд на Първа прокурорска република България Сотир Велики, Бащица на българите".

А какво стана с умилителния Сапармурат Туркменбаши Великолепни ли?

Умря.

 

* What Just Happened (slight return) - буквално от английски "Какво се случи току-що (малко връщане назад)". Заглавието е препратката и към Джими Хендрикс и албума му Electric Ladyland, който започва с дълга версия на Voodoo Chile, а по средата вкарва Voodoo Chile (slight return).  

 


Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/12/10/2667084_what_just_happened_slight_return/

Публикувана в У нас

Подозирам две неща. Първото е, че главният прокурор има политически амбиции и второ, че зад главния прокурор стоят онези хора, които го направиха главен прокурор. И това не е Бойко Борисов, а хората, които стоят зад Пеевски. Имам подозрения, че Бойко Борисов изпълнява поръчка да опраска царя. Това каза бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов по ТВ7. Ето какво още обясни той:
- Държавата най вероятно ще успее да вземе най-апетитния имот на Симеон Сакскобургготски. Става въпрос за двореца „Врана”. Как стана така, че първо му върнахме имотите, а после ще му ги вземем, почти всичките?

- Въпросът има политическа и юридическа страна. Аз ще започна с политическата. През 2009 година по друг повод Бойко Борисов ме беше поканил в кметския си кабинет. Зададох му въпрос, дали има желание новата му партия ГЕРБ да работи с НДСВ. Когато е на четири очи Бойко Борисов е много прям. Той ми каза: „Вечерах с царо и му казах да оди да се опраа с онеа хора, иначе са решили да му вземат имотите”.

- Ония кои?

- Сега ще се опитам да сложа няколко точки върху белия лист и после да ги свържем с линия. Следваща точка от белия лист е: КОЙ сложи Цацаров? Всички говорим, че го е сложил Бойко Борисов, но не е така. Фаворит на Борисов беше Бойко Найденов. Помним сцената в кабинета на Цветанов, когато: КОЙ доведе Цацаров при Цветанов? Пеевски. Знаете, че тази информация излезе лично от Цветанов, след като се скараха. Трета точка на белия лист-цялата парламентарна квота във ВСС на ГЕРБ, преди да мине през кабинета на Фидосова за одобрение, е минала през кабинета на Пеевски.

- Защо?

- Предположете.

- Предположете вие.

- Аз предполагам, че този, който раздава картите и прави назначенията, е първият, който бива посетен, за да му се изкажат почитания, благодарности и т. н. И това, зебележете, е преди гласуването от страна на ГЕРБ, на парламентарната група. Като съберем всички тези точки, виждаме колко прав е бил Комарнитски с тази карикатура, в която Борисов е с двете дупета на съдийките на раменете си, след скандала с Ченалова и Владимира Янева. Та това за съжаление е нашата съдебна система-политически зависима, градяща стремежа си за кариера, власт и пари върху симпатиите и подчинението на политиците. Това са хората, които истински дърпат конците в България. Това са тези „Те”, за които говореше Бойко Борисов. „Те” назначават съдиите и забележете, слава Богу, не всички съдии. За съжаление повечето от прокурорите произтичат от силовите ведомства. При тях кашата е много по-голям, отколкото при съдиите. За това европейските ни партньори наблюдават много стриктно и съдебната ни реформа и делото за царските имоти. Виждат какви са зависимостите. Вижте какво направи френският посланик. На френските дипломати, на европейските дипломати всичко това им е ясно. Въпросът е, че самите ние не разбираме КОЙ стои зад управлението на съдебната система и зад политическите и икономически процеси в България.

- От тези „Те” споменахте името на Делян Пеевски. Кого друг визирате?

- Не визирам точно Пеевски, защото 30-годишен човек не може да има капацитета, връзките, познанията. Той също е подставено лице. А тези, които визирам, са хора от бившите силови групировки, не само от ДС, за която говорим всички. Това са бившите структури на оръжейните фирми "Кинтекс", това са разузнавачите-вътрешни и външни, военни разузнавачи. Всички тези хора работят на системата на мосоните. Когато става дума да се свърши нещо, те са си разпределили държавата на порции. Представят дадено лице и казват: „Този е от нашите”. И този става председател на Върховния административен съд / ВАС/, защото е завършил в Симеоново „Държавна сигурност”. Другият става член на Конституционния съд по същата причина. За съжаление през последните 25 години, с малки и спорни изключения по времето на Костов и на Царя, държавата се управлява все от тези хора.

- А как се афишират те в публичното пространство?

- Те действат чрез хора като Пеевски, като Борисов.

- А те стоят на заден план?

- Да, стоят на заден план, те не са глупави и толкова суетни. Те са умни хора. Нормално е хората от тайните служби да управляват държавите. Но трябва да го правят в интерес на държавата и да спазват принципите на правовата държава. Нима в Америка или Русия не е същото?! Какви са американските президенти, какъв е руския президент-все хора, свързани със службите. Но трябва да се спазва елементарно приличие. Трябва да има мяра, трябва да се спазват принципите на правовата държава. Какво е това безобразие, аз смятам, че е на лична основа, към царските имоти, с които започнахме. Царят отказа да работи с тези хора. Още през 2003 г. те изпратиха г-н Тошо Тошев, бившият главен редактор на в-к „Труд”. Той на два пъти беше казал на царя: „Ваше Величество, дайте да управляваме заедно”. Царят отказа и резултатите не закъсняха. Аз ви казвам какви безобразия извършва нашата истинска политическа класа, не бутафорната, която виждаме по екраните. Приеха например мораториум върху държавните имоти. Това е пълен юридически абсурд. Не може да има закон за един човек. Какво става сега с делата за царските имоти?

- Кажете. Чу се, че той може да стигне до фалит заради огромните разходи, които е направил.

- Аз не съм говорил с царя по този въпрос, но знам, че той прави огромни разходи, за да възстанови разрушените дворци. Прави ги с лични средства, като целта му е да ги превърне в музеи. От римското право още е ясно, че правото на собственост се състои от три елемента-право на ползване, право на владение и право на разпореждане. Той е лишен от трите елемента напълно противозаконно. Глупавите аргументи на нашата съдебна система са че т. нар. Интендантство е имало държавни функции и независимо, че оперира с личната царска листа, това правело тези имоти държавни. Този аргумент е залегнал едно към едно в т. 31 от аргументите на гръцкото правителство в делото срещу гръцкия крал, водено в Страсбург. Страсбург е отхвърлил тези възражения на гръцкото правителство. Той ще отхвърли и нашите възражения и тези на нашия съд. За мен притеснителното е, че се губят основите на правовата държава, на реда и почтеността.

- Доста скандали имаше през последните седмици. Излязоха едни записи, в които открито се говори за опраскване. Споменават се имена на власт имащи мъже в държавата. Така ли се говори в българската съдебна система?

- От тефтерчето на Филип Златанов видяхме, че за опраскване се говори не само в съдебната система. Това е маниер на поведение. Вътре имаше-този да се оправи, онзи да се удари, което е малко по-културен термин, синоним на опраскване. Аз имам чувството, че Борисов изпълнява нечия поръчка да опраска царя.

- Защо точно сега?

- Не е отсега. От по-рано е. Спомнете си кога беше наложен мораториума. Въпросът е, че стилът на поведение продължава и днес.

- А защо Борисов да изпълнява такава поръчка? Все пак той има цялата власт в момента?

- По принцип никой премиер няма цялата власт. А най-малко според мен има Бойко Борисов, защото той е много зависим човек.

- От кого и от какво?

- От онези хора, които го държат за шлифера, както мисля, че той беше казал.

- А Сотир Цацаров, ето прокуратурата привлече Волен Сидеров като обвиняем?

- Аз съм последният, който ще защитава просташкото поведение на Сидеров и Чуколов. Искам да поздравя една съдийка от СГС-Весела Ставрева, която имаше куража да каже, че те са извършили най-вероятно хулиганство, но това не е престъпление, за което може да бъде задържан народен представител. Това го пише в Конституцията, това го пише в закона. Това, което прави прокуратурата си е политическа поръчка.

- Защо да изпълнява поръчки? Нали над главния прокурор е само Господ?

- Подозирам две неща. Първото е, че главният прокурор има политически амбиции и второ, че зад главния прокурор стоят онези хора, които го направиха главен прокурор. И това не е Бойко Борисов, а хората, които стоят зад Пеевски.

- Какви са тези политически амбиции?

- Имам подозрения, но се опитвам да говоря с факти, а не с предположения. Не искам да навлизам в тях, ще стане несериозен разговор.

- Каква е вероятността царят да се кандидатира за президент?

- Не съм говорил с него по този въпрос, но смята, че той би бил много по-добър президент от останалите кандидати. По-полезен би бил.


Източник: www.frognews.bg

Публикувана в Очи в очи

Омбудсманът Константин Пенчев се притеснява съдия Румяна Ченалова да не стане „национален герой в най-скоро време". Пенчев посети правен форум в столицата, след който обяви, че всеки заслужава справедлив процес, в това число и Ченалова.


Според него има опасност тя да се превърне в жертва на системата. Никой не трябва да бъде жертва на съдебната система в една справедлива държава, трябва да има справедлив процес и запазване на доброто име, докато не влезе в сила присъда, убеден е омбудсманът.

Публикувана в У нас

Народните представители от всички парламентарни групи загърбиха политическите си противоречия вчера, за да подкрепят единодушно на първо четене промените в НПК, станали известни като поправката “Анти Галеви”. Текстовете целят пресичане на случаите, в които престъпници с влязла в сила присъда забягват зад граница, за да отърват затвора. Освен дупнишките бизнесмени Ангел Христов и Пламен Галев по тази схема от родното правосъдие се покриха още куп лица, сред които и осъденият за двойното убийство пред дискотека “Соло” Илиян Тодоров.

Публикувана в У нас

Да бъде отменена присъдата на адвокат, осъден за пледоария в защита на клиента му, настоява главният прокурор Сотир Цацаров. Той е внесъл искане за това във Върховния касационен съд.

Става дума за казуса на адвокат Венцислав Точков, който има влязла в сила присъда от 1500 лв. глоба. Защитникът беше осъден заради думите, с които започнал пледоарията си по наказателно дело срещу клиент, което поел като служебен адвокат. Тогава Точков заявил пред съда: "Подзащитният ми е близо 80-годишен пенсионер, страдащ от тежка форма на диабет и видно от представените по делото доказателства, психични проблеми. Тежкото му здравословно и емоционално състояние е причинено основно от психическия тормоз, нанесен му през годините от частния тъжител".

Публикувана в У нас

Софийският градски съд (СГС) е върнал делото за откритите ден преди изборите през май бюлетини в печатницата в Костинброд на 16 януари. Делото, по което единствен подсъдим е бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. В обвинителния акт срещу Желязков прокуратурата не е изяснила защо той е допуснал отпечатването на допълнителни 351 075 бюлетини от "Мултипринт" ООД за парламентарните избори на 12 май 2013 г. Разследващите не са изяснили и "в какво се изразява неизпълнението на служебните задължения на обвиняемия, посредством което прокуратурата твърди, че той е осъществил престъплението". Това са мотивите на съда по делото срещу Желязков, в което той стана единственият обвинен за неосъществен контрол от страна на МС върху изработването на бюлетините. Делото е върнато за корекции на прокуратурата, съобщиха във вторник от съда.

Публикувана в У нас

Главният прокурор Сотир Цацаров поиска имунитета на лидера на "Атака" и председател на антикорупционната комисия в парламента Волен Сидеров заради инцидента от преди два дни, при който депутатът и негови съпартийци нападнаха френския културен аташе, гражданин и полицай. Искането вече е изпратено до председателя на Народното събрание Михаил Миков. Новината бе очаквана и от привърженици, и от противници на Сидеров, които свикаха демонстрации съответно в негова подкрепа и против него в сряда пред Съдебната палата в София.

Публикувана в У нас

Ако прокурорът от Софийска градска прокуратура сподели заключението на районния прокурор на Варна, че има основание за снемане на имунитета на народен представител, той отправя предложение към главния прокурор, който от свое страна отправя предложение до Народното събрание по повод скандала на летище „Варна”. В него са участвали Волен Сидеров, Деница Гаджева, Десислав Чуколов и други народни представители от „Атака”. Това каза на брифинг Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор, предаде Агенция „Фокус”. Арнаудова не може да каже колко народни представители са участвали в инцидента. „Има показания, че Волен Сидеров е нанесъл телесна повреда”, добави Арнаудова. 

Публикувана в У нас
Страница 1 от 3