Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – г-н Васил Велев е изпратил писмо до Министъра на енергетиката – г-н Николай Павлов във връзка със запитване на министерството на енергетиката, относно предложение за поемане на ангажименти от ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ в отговор на съмненията на ЕК за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа (така нареченото „дело АТ.39816“ - http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/case_details.cfm?proc_code=1_39816 ).

 

В писмото на министерството на енергетиката (писмо с изх. № Е-26-00-54 от 11 април 2017 г.) се изброяват пет ангажимента, които ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ са поели в отговор на разследването на Европейската комисия. Смята се, че тези ангажименти трябва да премахнат пречките пред свободния пренос на газ на конкурентни цени в страните от Централна и Източна Европа. Петте ангажимента са както следва:

 

Първи ангажимент: Газпром няма да прилага и няма да въвежда никакви договорни разпоредби в своите договори за доставка на газ в Централна и Източна Европа, които могат пряко или непряко да забранят, ограничат или направят по-малко привлекателна от икономическа гледна точка възможността на клиентите за реекспорт или препродажба на газ. Газпром ще се ангажира също да не въвежда такива мерки в бъдещите си договори за газ в Централна и Източна Европа.

 

Втори ангажимент: Газпром ще гарантира въвеждането на необходимите разумни промени в договорите си с България и Гърция, при условие, че страните по договорите дадат съгласието си за това, които са необходими за сключването на споразумение за междусситемно свързване между България и други държави членки на ЕС.

 

Трети ангажимент: Газпром ще предложи на съответните си клиенти от Централна и Източна Европа възможността да поискат всички или част от договорените им обеми на газ, доставяни в някои точки за доставка в Централна и Източна Европа, да бъдат доставяни в друга точка за доставка, използвана от Газпром за доставките до България и балтийските държави. Газпром ще се ангажира да предлага тази възможност, докато клиентът не е в състояние сам да организира преноса на газ от съответната точка за доставка, предвидена в договора, до България или балтийските държави.

 

Четвърти ангажимент: Газпром ще предложи да въведе клауза за преразглеждане на цената в договорите, сключени със съответните му клиенти, които все още не съдържат такава клауза, или ще измени съществуващата клауза за преразглеждане на цената. Газпром ще се ангажира да позволи на съответния си клиент да задейства преразглеждзането на цената на основание, че договорната цена не отразява наред с друго, промяната на цените на границата с Германия, Франция и Италия или промяната на цените на газа в газоразпределителните центрове в континентална Европа. Страните ще могат също да се позовават на едни и същи конкурентни референтни цени, когато преразглеждат договорната цена. Газпром ще се ангажира освен това да увеличи честотата и скоростта на преразглеждане на цената. За съответните си клиенти Газпром ще се ангажира да въведе в бъдещите договори същите разпоредби за преразглеждане на цената.

 

Пети ангажимент: Газпром няма да претендира за неустойки на основание прекратяването на проекта „Южен поток“ от българските контрагенти. Прекратяването е потвърдено от Газпром“.

 

Пълният текст на предложението за поемане на ангажименти от страна на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“ е публикуван на интернет страницата на Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия.

 

Съгласно установената процедура, Европейската комисия дава възможност на всички заинтересувани лица и страни за коментари и становища по предложените мерки, преди да вземе решение за евентуалното превръщане на предложените ангажименти в задължителни за ОАО „Газпром“ и за ООО „Газпром Експорт“. Затова и министърът на енергетиката се обръща към четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ (подредбата тук е по азбучен ред), както и към Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) с покана да представят позицията си „в неповерителна версия“, тоест без да включват в текста търговска или друга чувствителна информация.

 

В отговор на писмото на министъра на енергетиката, от страна на АИКБ е изложена следната позиция. (Представяме писмото на АИКБ дословно и в неговата цялост:

 

„Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) следи внимателно действията на Европейската комисия, свързани със съмненията й за злоупотреба с господстващо положение на Газпром на пазарите в Централна и Източна Европа (дело АТ.39816).

 

АИКБ подкрепя усилията на ЕК за постигане на равнопоставеност на страните – членки на ЕС във взаимоотношенията им с ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, които се явяват компании с господстващо положение на пазара на природен газ в България.

 

Ние смятаме, че постигнатото до момента – петте ангажимента на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, цитирани изчерпателно във Вашето писмо е едно добро начало за поставянето на нова основа на взаимоотношенията между страните от ЕС и руския доставчик на природен газ в тях.

 

В този смисъл, ние настояваме българската позиция да подкрепи Европейската комисия, която да превърне горните ангажименти в задължителни за ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“.

 

Едновременно с това, бихме желали да подчертаем, че стратегическите цели на българската страна в тези преговори са следните:

 

Постигане на обща доставна цена на природния газ за Европейския съюз, като разлики на цените за отделните страни от ЕС, да възникват единствено в резултат на различните транспортни разходи за пренос на природния газ.

 

Постигане на уеднаквяване на транзитните такси за руски природен газ през различните страни от Европейския съюз, като се отчита фактът, че таксите за транзита на природен газ през България са по-ниски, отколкото в останалите страни от ЕС.

 

Постигането на тези цели е желателно да стане в рамките на общонационално политико-икономическо съгласие, което би трябвало да се постигне в Народното събрание или в Консултативния съвет по национална сигурност при Президента на Република България.

 

Като още един път изразяваме своята подкрепа за усилията на Европейската комисия и на българското правителство да постигнат равнопоставеност на страните – членки на ЕС, в частност на Република България по отношение на доставките на природен газ от страна на ОАО „Газпром“ и ООО „Газпром Експорт“, ние отправяме молба за допълнителна информация за начина, по който българската страна поставя въпроса за уреждането на проблема с балансирането на предварително заявено количество и реално получено количество природен газ и произтичащите от този дисбаланс неустойки и допълнителни плащания по договорите с Газпром.

 

Надяваме се, нашето сътрудничество да продължи в най-конструктивен дух в интерес на развитието на българската индустрия и създаването на нови работни места в страната“.

Публикувана в У нас

Европа не се свени да сключи мръсна сделка с Турция, за да спре бежанския поток. ЕС явно е готов да се откаже от собствените си ценности и да се превърне в непревземаема крепост - точно както искат и десните популисти.

Особено сега - дни преди местните избори в няколко германски провинции - германските политици се нуждаят от силни послания. Например като това: "Бежанската криза е овладяна!". Само че канцлерката е принудена да се примири с факта, че окончателното решение на кризата с бежанците се отлага. Тя навярно само с половин уста ще представя като "пробив" най-новото предложения на Турция да приема обратно нелегалните мигранти от Гърция при няколко определени условия. Подобен "напредък" не върши никаква работа в германската предизборна борба. Турското предложение беше "изстреляно" твърде внезапно. И така прекалено много детайли останаха недоуточнени.

И този път източноевропейските държави бяха тези, които подеха спорове. Някои се чувстват пренебрегнати от решението, което според тях било инициирано от Германия. Канцлерката отрече да има такова нещо. Само че на някои от европейските ръководители навсякъде им се привижда дългата ръка на Берлин и това всъщност им е достатъчно, за да се обявят срещу всяко ново предложение. Унгария например за пореден път обяви, че не е съгласна с преразпределението на сирийските бежанци из европейските държави. В борбата си срещу всичко "чуждо" Будапеща проявява удивителна упоритост.

Нима ЕС ще се откаже от собствените си ценности?

Вярно е обаче, че в турското предложение липсваше един твърде важен детайл: датата, от която страната ще започне да приема обратно бежанците от Гърция. И още нещо: разбираемо на някои европейски държави цената за това обещание им се видя твърде висока: Турция иска допълнителни три милиарда евро за сирийските бежанци, живеещи на нейна територия, безвизов режим за турските граждани още от юни тази година и ускорени преговори за прием на страната в ЕС. Особено срещу последното условие се надигна силно възражение, независимо, че всички европейски държави искат едно: колкото се може по-бързо да затворят портите на Европа за бежанци. Австрия и балканските държави обаче смятат, че затворената граница към Македония също върши работа – при това без да има нужда да се правят нови отстъпки на Турция.

Онова, което почти не беше обсъждано на тази среща на върха, бе следният въпрос: Как да се води пазарлъкът с една страна като Турция, която точно сега по провокативен начин отменя свободата на печата? В подобна ситуация всъщност би било редно незабавно да се прекратят преговорите за прием на Турция в ЕС. Освен ако въпросният критерий (за свободата на печата) не бъде на бърза ръка изваден от списъка с основните изисквания на ЕС. Но явно Общността е способна дори и на подобно нещо, защото е крайно настървена да сключи сделка, с помощта на която да се отърве от бежанците.

Този път критиките срещу нападенията срещу печата и нарушенията на човешките права в Турция прозвучаха така плахо, както иначе само по отношение на Китай. Очевидно ценностите на ЕС са само украшение, което по време на преговори се превръща в пречка.

А какво да кажем за съдбата на отчаяните хора, които сега са блокирани в Идомени? И за това не бе изречена нито дума. Хуманизмът беше погребан бързо и старателно. Нито дума и за това, че Турция само отчасти може да бъде квалифицирана като "сигурна трета страна". Във всеки случай тя не е правова държава, което бе доказано с действията й срещу вестник "Заман".

Стъпка по стъпка към крепостта ЕС

Нима сега Турция ще започне да изтиква абсолютно всички иракски бежанци обратно през границата към Мосул, да връща със самолет всички афганистанци в Кабул и без суетене да изпраща иранците обратно в родината им?

В Германия подобно нещо не е възможно, защото всеки бежанец има право на това да бъдат проверени индивидуалните му основания за убежище. А ЕС като цяло е задължен да спазва Женевската конвенция за бежанците. Сега всичко това обаче явно не играе никаква роля, защото основната повеля гласи: броят на бежанците да се сведе до нула.

Така ние постепенно се доближаваме до идеала на всички десни популисти – а именно до превръщането на Европа в непревземаема крепост. След като прие само около милион бежанци, ЕС явно не се свени да постави под въпрос собственото си бъдеще, да сключи мръсна сделка с Турция и да премахне всички мостове, които свързват крепостта с външния свят. А това е твърде жалко представление.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B5%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%BC%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F/a-19100972

Публикувана в Европа
Вторник, 08 Март 2016 15:55

ЕС залага на куц кон

В тресавището от шокиращи числа от мигрантската криза в ЕС миналата седмица - 30 пъти повече хора, влезли в Европа през първите два месеца на тази година, отколкото през миналата; 70 000 вероятно се нуждаят от спешно настаняване в Гърция; между 2000 и 3000 новопристигнали всеки ден - едно се откроява.

Миналия септември, след месеци на напрегнати дискусии, Европейската комисия представи "решаващ" план на ЕС за преразпределяне из съюза на около 160 000 сирийци, иракчани и еритрейци, търсещи убежище от държави на фронтовата линия в Италия и Гърция.

Към петък миналата седмица единственото конкретно колективно усилие на ЕС за намиране на нови домове на малка част от 1,2 млн. бежанци и мигранти, които от януари миналата година стигнаха до южните брегове на съюза, се изрази в преместването на точно 600 души.

В съответствие с информация на Еврокомисията само 17 от страните-членки досега са осигурили 6 642 места, което представлява 4% от обещаното число. Числата, които действително са били приети, варират от двама в България до 140 във Финландия, което съставлява само 0,4% от определените като цел (и по-малко от 0,05% от тези, които са пристигнали).

Политици, официални представители и хуманитарни работници твърдят, че схемата, към която Великобритания реши да не се присъедини, е изправена пред значителни логистични, бюрократични и най-вече политически пречки, и предупреждават, че докато миграционната криза продължава да расте, то има риск при всеки случай да бъдат залети от събития.

„Дори ако планът е бил напълно разработен и операционализиран, той определено е с много малък мащаб с оглед на това, което сега преживява Европа", каза Стив Саймъндс, програмен директор по правата на бежанците и мигрантите в Амнести интернешънъл. Те също така подчертават, че ако тази временна схема не се прилага правилно, тя ще попречи бял свят да види една постоянна рамка, каквато Европейската комисия призна, че в крайна сметка ще бъде необходима. „Някои хора“, каза пред АФП официален представител на Брюксел, “се страхуват, че това ще се провали. Някои губят надежда. Но някои пък експлоатират тази загуба на надежда.“

Определен брой проблеми са чисто практически. Държавите се позовават на липса на адекватни за предоставяне жилищни и учебни помещения, както и на невъзможност за краткосрочно организиране на чартърни полети. Например много френски градове, от които е поискано да приютят някои от 24-те хиляди търсещи убежище, които Франция обеща да настани (досега са приети 130), нямат адекватен жилищен фонд, каза на изслушване в парламента в Париж Клебер Ару, национален координатор по бежанския въпрос.
„По места в основната си част са достъпни къщи с четири-пет спални поради убеждението, че търсенето ще бъде от страна най-вече на семейства“, каза той. „Само че молбите са предимно от самотни хора. Което означава, че са необходими гарсониери.“

Други страни казват, че забавянето и недостатъците на седемте т. нар. горещи точки – създадени въз основа на схемата в Гърция и Италия за идентифициране, регистрация и взимане на отпечатъци на новопристигналите – създават административни проблеми.

Няколко страни, включително Франция, Белгия и Швеция, засилиха проверките за сигурност на искащи убежище, след като се оказа, че някои от нападателите, извършили самоубийствени атентати и престрелки в Париж през ноември, може би са влезли в Европа като част от бежанската вълна през Гърция миналото лято. Съобщава се, че други страни правят подбор на религиозна и расова основа: унгарският премиер Виктор Орбан, който заяви, че няма да приеме нито един бежанец в съответствие с квотата, протестира миналата година, че унгарците „не искат голям брой мюсюлмани в нашата страна“.

Гръцкият министър по миграцията Янис Музалас каза миналия месец, че някои от приемащите страни също така „искат от нас (бежанците – бел. ред.) да не са чернокожи, да не са с големи семейства, искат от нас повече сигурност“.

Западен дипломат, пожелал анонимност, каза, че някои страни „търсят отговори на въпроси като дали търсещите убежище имат вече роднини в страната, или квалификация, професия, която може да бъде полезна“. Схемата за презаселване също така се проваля, защото самите бежанци не разбират как тя трябва да работи , но виждат съвсем ясно, че е неефективна.

Ару казва, че конкуренцията между „официалната система за презаселване, която е бавна, взискателна и ограничителна... и възможността да се опиташ свободно да се преместиш в Германия, Австрия, Швеция или Франция“ приключи с „пълно подкопаване ефективността“ на схемата на ЕС.

Възможно е, както каза Деметриос Пападеметриу, шеф на Института за миграционна политика в Брюксел, някои европейски страни да се съпротивляват срещу квотите за презаселване, защото не виждат в обозримо бъдеще приключване на миграционната криза, т.е. и на изискванията, срещу които ще се изправят.

Но най-големите спънки са политическите. През ноември гръцкият премиер Алексис Ципрас и няколко високопоставени представители на ЕС се събраха на летището в Атина да видят как първите бежанци ще бъдат презаселени според схемата, ставаше дума за 30 сирийци и иракчани, отправени към Люксембург. Ципрас допусна, че 30-те са „капка в морето“, но каза, че се надява те да се превърнат в „поточе, после в река от ... споделена отговорност“. Италианският вътрешен министър направи подобни изказвания през януари, когато 19 еритрейци се качиха на самолет за Лулеа в Швеция, наричайки полета „символ на надежда“.

Когато ЕС огласи пакет от помощи в размер на 700 млн. евро за Гърция като жест за подпомагане при тази криза, представители на Атина допуснаха, че сега изглежда страната им ще се превърне в приемник, а не в транзитен пункт за бежанци и мигранти.

 

Източник: http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4413927/

Публикувана в Европа

Корицата на новия брой на полско списание взриви общественото мнение и наля още масло в огъня на споровете около бежанската криза в Европа. Седмичникът “wSieci” („Мрежата”) излиза със заглавието „Мюсюлманското изнасилване на Европа” и стряскаща илюстрация под него.

Снимките показват жена, символизираща Европа, „облечена” в знамето на ЕС. Към нея се протягат няколко космати мъжки ръце, всички на хора с по-тъмна кожа, които се опитват да я съблекат. Втората снимка е още по-нагледна – похотливите ръце направо скубят жената и стискат нейните ръце, за да не може да се отбранява, докато на лицето й е изписана ужасена и измъчена гримаса. Корицата вероятно ще бъде обявена за едно от политически най-некоректните изображения на имигрантската криза досега.

Само за 24 часа тя предизвика бурна реакция в Европа и Полша, за която се смята, че не е толкова силно притисната от бежанската вълна, както други западноевропейски страни. За да бъде напълно ясен замисълът на списанието, то публикува статии със заглавия като „Иска ли Европа да се самоубие” и „Адът на Европа”. Отправките по павилионите гласят: „В новия брой на седмичника „Мрежата” – репортаж за това какво медиите и Брюксел крият от гражданите на ЕС”.

В уводната статия Александра Рибинска пише: „След новогодишната нощ в Кьолн хората от Стара Европа болезнено осъзнаха проблемите, които произтичат масовия поток имигранти. Първите признаци за това, че нещата вървят на зле, обаче, бяха тук много по-рано. Те все още се пренебрегват или омаловажават в името на толерантността и политическата коректност”.

Подчертавайки фундаменталните различия между източния ислям и западното християнство – „култура, архитектура, музика, кулинария, облекло”, редакторът обяснява, че тези два свята са във война „през последните 14 века”. Този сблъсък е предизвикан от мюсюлманите, които идват в Европа и „носят със себе си конфликта със западния свят като част от колективното мислено”. С това журналистът изтъква неизбежността на сблъсъка между местните европейци и техните нови гости. Въпреки това, според Рибинска, колапсът на запада пред лицето на „ислямското изнасилване” не е неизбежен. Тя цитира британския историк Арнолд Тойнби: „Цивилизациите умират при самоубийство, не при убийство”. „Има притеснение, че европейските лидери твърде късно си направиха очевидните заключения, а някои от тях дори се самонамразиха. Европа е оазис на просперитета и мира, сравнена с Африка и Близкия Изток, но пристигането на милиони мюсюлмани ще разтърси и подкопае Европа. Вината за това твърдо е у г-жа Меркел”, се казва в статията „Иска ли Европа да се самоубие”. За да бъде напълно ясен замисълът на списанието, то публикува статии със заглавия като „Иска ли Европа да се самоубие” и „Адът на Европа”. Отправките по павилионите гласят: „В новия брой на седмичника „Мрежата” – репортаж за това какво медиите и Брюксел крият от гражданите на ЕС”. В уводната статия Александра Рибинска пише: „След новогодишната нощ в Кьолн хората от Стара Европа болезнено осъзнаха проблемите, които произтичат масовия поток имигранти. Първите признаци за това, че нещата вървят на зле, обаче, бяха тук много по-рано. Те все още се пренебрегват или омаловажават в името на толерантността и политическата коректност”. Подчертавайки фундаменталните различия между източния ислям и западното християнство – „култура, архитектура, музика, кулинария, облекло”, редакторът обяснява, че тези два свята са във война „през последните 14 века”. Този сблъсък е предизвикан от мюсюлманите, които идват в Европа и „носят със себе си конфликта със западния свят като част от колективното мислено”. С това журналистът изтъква неизбежността на сблъсъка между местните европейци и техните нови гости. Въпреки това, според Рибинска, колапсът на запада пред лицето на „ислямското изнасилване” не е неизбежен. Тя цитира британския историк Арнолд Тойнби: „Цивилизациите умират при самоубийство, не при убийство”. „Има притеснение, че европейските лидери твърде късно си направиха очевидните заключения, а някои от тях дори се самонамразиха.

Европа е оазис на просперитета и мира, сравнена с Африка и Близкия Изток, но пристигането на милиони мюсюлмани ще разтърси и подкопае Европа. Вината за това твърдо е у г-жа Меркел”, се казва в статията „Иска ли Европа да се самоубие”.


Източник: https://lifestyle.bg/curious/iznasilvane-na-zhena-ilyustrira-spisanie-na-koritsata-si.html?utm_source=news.bg&utm_medium=article&utm_campaign=footer


 

 

Публикувана в Европа
Петък, 12 Февруари 2016 13:07

Краят на ерата „Меркел”

Берлин. Следващите няколко седмици най-вероятно ще определят бъдещия подход на Германия към бежанската криза, а може би и бъдещето на самата държава.
Две важни дати наближават – срещата на лидерите на Европейския съюз на 18 и 19 февруари, която е последният шанс на Ангела Меркел да убеди останалата част от Европа в правотата на своята политика на отворени врати спрямо бежанците. След това, на 13 март, идват изборите в три федерални германски провинции, които ще играят ролята на скрит референдум за политическия курс на госпожа Меркел.

Бъдещите поколения може да си спомнят изминалите месеци като последните дни на една ера на конвергенция. На континентално ниво „конвергенция” означава следвоенното политическо развитие към „все по-тесен съюз” между европейските държави, по думите на германския историк Андреас Виршинг. Доскоро конвергенцията изглеждаше почти като природен закон, неизбежност, която може да бъде забавена, но не и премахната.

За последното десетилетие – „ерата на Меркел” – „конвергенцията” бе прилагана и в границите на Германия. Културните и икономически различия между Източна и Западна Германия, въпреки че все още са значителни, изглежда намаляват. Обществото става все по-толерантно, например към гейовете и майките, които гонят успешна кариера. Децата и внуците на турските емигранти успяват да заемат значими работни позиции, които ги вкореняват в немското общество. Голямата коалиция между социалдемократите и християндемократите, изглежда, е заличила това, което е останало от лявото и дясното. Като жена, източногерманка и умерена във всяко едно отношение, госпожа Меркел е както и резултатът, така и водещата фигура на това развитие.

Такива бяха онези дни, но си отидоха.

Мощни центробежни сили вече са в действие. Германската партийна система е в ситуация на преустройство. Онези, които чувстват, че са губещите в тази епоха на нараснало многообразие – източните германци, по-възрастните бели мъже – демонстрират своя гняв в интернет и пред урните, гласувайки за крайно дясната партия „Алтернатива за Германия”, която обещава да се бори срещу „политическата коректност” и да затвори границите.

Прогнозите вещаят партията да получи от 7 до 15 процента от гласовете на следващите федерални избори. „Алтернатива за Германия” печели избирателите на някога великите социалдемократи, които според проучванията ще спечелят само около 13,5 процента в провинцията Баден-Вюртемберг. Освен това крайно дясната партия най-вероятно ще спечели повече гласове от Зелените. В Германия, където правителствата обикновено се формират от коалиция между водещите партии, да имаш крайно дясна партия в сценария, е най-меко казано обезпокоително.

Не става въпрос само за политика. По улиците, дори сред семействата, се таят гняв и недоволство. Насилието срещу убежищата за бежанци се увеличава. Дебатите в интернет представляват врящ котел от предразсъдъци и предубеденост, гражданите обвиняват правителството и германските медии, че ги лъжат в лицето, и търсят информация от руските държавни медии.

Най-очевидният симптом на разпад е може би самата Ангела Меркел. В продължение на години нейният висок рейтинг я правеше недосегаема. Сега, изведнъж, 81 процента от германците не са съгласни с политиката на правителството по отношение на мигрантската криза, а една анкета от миналата седмица показа, че личният й рейтинг е спаднал с 12 процента – до 46 %. Госпожа Меркел, до неотдавна центърът на германския центризъм, също е маргинализирана.

Разговорът за конвергенцията е от телеологическо естество. „Все по-тесният съюз” не е просто термин в договор или пък трезво описание на ситуацията, на която ставаме свидетели през последните десетилетия. Той е това, което сме вярвали, че е естествено, това, което е трябвало да направи Европа.

Същото се отнася и за все по-тясното обединение на германското общество. За градски хора с по-скоро леви убеждения като мен, идеята, че може би вървим към фаза на разпад – да не кажа регресия – е особено болезнена, защото показва, че сме повярвали в една лъжа – лъжата, че историята е еднопосочна улица, която винаги води към свободно, либерално и мултикултурно общество. Безпокойството, което предизвиква притокът на мигранти, доказва, че много германци вече не споделят това виждане, ако изобщо някога са го споделяли.

Може би госпожа Меркел е станала жертва на същия капан. Сърдечната й покана към бежанците миналото лято и убеждението й, че цяла Европа трябва да ги посрещне с „добре дошли”, изглежда се основаваха на убеждението, че всяко развитие е крачка напред.

Трудно е да предвидим какво ще се случи в бъдеще. Госпожа Меркел вероятно няма да се отметне напълно, не този път, но по своя характерен предпазлив начин вече е започнала да унищожава образа на „Майка Меркел”. На регионална партийна конвенция, проведена на 30 януари, тя директно се обърна към бежанците: „Когато мирът възтържествува в Сирия, когато „Ислямска държава” бъде победена в Ирак, очакваме да се върнете там”.

Междувременно един от най-близките съюзници на госпожа Меркел и водещ кандидат на изборите през март, Юлия Кльокнер, е дала предложение да се сложи горна граница на броя бежанци, които да се допускат в страната – нещо, което канцлерът отказваше да направи. Широко се коментира, че чрез плана на Кльокнер всъщност Меркел опипва почвата за това. Но предвид сериозните сътресения в Германия, дори квотите надали ще успеят да уталожат напрежението.

Професор Виршинг твърди, че кризите са прекъснали конвергенцията, но и в крайна сметка са създали нови линии на сътрудничество, които са обединили още повече Стария континент. И може би в дългосрочна перспектива същото ще може да се каже и за Германия. Аз просто не виждам този ден да дойде скоро.


Източник: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/krayat-na-erata-merkel

Публикувана в Европа

От 1 януари тази година в целия ЕС влязоха в сила нови правила по отношение на лозовите насаждения. От 2016-а до 2030 година ще се получава всяка година по 1 процент повишаване за лозарския потенциал. Ние имаме 600 хиляди дка в момента. Но този 1 процент не се финансира с европейски средства. Това казва в интервю за Фрог директорът на Изпълнителна агенция по лозата и виното Красимир Коев.

-  Г-н Коев, в сила ли са вече новите европейски правила за лозарството?

- От 2016 г. в целия ЕС влязоха в сила нови правила по отношение на лозовите насаждения. До края на 2015 г. година Изпълнителната агенция по лозата и виното даваше  право на всеки, който притежава земя или има договор за аренда, да закупи право за засаждане на нови масиви лозя. С това се осигуряваше възможност да се кандидатства за европейски средства.

Като част от ЕС България спазва всички наложени правила в рамките на Съюза. А едно от тях е, че лозарството може да се развива в предварително зададени мащаби. Всяка страна членка на ЕС има квота. В България засадените с лозя масиви в момента са 600 хиляди дикара, а имаме право на 800 хиляди декара.

- Какво означава това, че има ограничение и няма да се разчита на европейски средства?

- След тази дата България губи правото си да увеличи насажденията си до максималния обем на квотата.  Новите правила предвиждат на база реално засадените площи на всяка държава да се дава  1 процент повишение. От 2016 до 2030 година ще се получава всяка година по 1 процент повишаване на лозарския потенциал.
За България това означава, че ще могат да се създават максимум 6 000 дка нови лозя годишно. Но има още една особеност – който си купи права за засаждане след 1 януари 2016 г. няма да може да ползва еврофинансиране за проекта си. Ще трябва да го рализира със собствени средства. Няма да е както до тази дата.

- Колко нови лозя са засадени в България след приемането ни в Европейския съюз?

- След 2007 г. у нас са засадени 91 610 ха нови лозя. Преди няколко години България получи разрешение от Брюксел засаждането на лозя с права от националния резерв да бъде финансирано от Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор. Европейското подпомагане покриваше 75% от направените разходи за създаване на новия масив. Той трябва да бъде изграден най-късно до 31 юли 2018 година.

- Миналата година май бе успешна за лозата, лозарите и винарите и се радваха на добра реколта?

-  Реколтата бе добра и това ще позволи да  подобрим позициите ни на международните пазари. Природата бе благосклонна и от 184 777 тона грозде винзаводите получиха 175 000 000 литра качествено вино.

- Колко са новите винарни? Има ли чуждестранни инвестиции във винопроизводството?

- На територията на страната са регистрирани 3217 лозарски стопанства и 260 винопроизводители. 65 от избите са създадени с чуждестринни инвестиции. В момента се изграждат нови 19 винарни.

- Какво е отношението на българските винопроизводители към чуждестранните инвеститори и колеги?

- Чужденците като дойдат у нас в началото имат една опознавателна мисия. Като обиколят нашите винарни и видят какво се проидвежда, какво се пие и какво се търгува, остават с впечатлението, че се работи професионално, по европейски, както се казва. От друга страна нашите хора си създават контакти с чужденците, защото по този начин могат да откраднат добрите практики. Един вид това е приятелски промишлен шпионаж. Няма напрежение, конкуренцията ражда и по-добра продукция. Работи се с хора, които са сред водещите винари в Европа. Има французи с по 15-20 винарски предприятия, американец има. Има такъв случай – българин се прибира от Америка и инвестира само в нашия сектор милиони. Защо го прави? Ами защото има икономически ефект, печалба и никой не му създава пречки. Иначе районите обезлюдяват.

- Разширява ли се географията на продажбите на българското вино?

- През 90-те , при раздържавяване на лозята позагубихме позиции  на световните пазари. Но сега всяка година вървим напред и си връщаме традиционни пазари като Великобритания, Германия и т.н.

Печелим и нови пазарни ниши. Търсенето в Америка увеличава. Виното ни намира добър прием и на азиатския пазар - в Япония, Китай и виетнав Правим възможното и неоходимото да не намалява износа ни за Русия.
- А как върви българското вино на отечествения ни пазар ?
- Българският пазар на нашето вино също е добър. Реализираме над 100 млн. литра годишно. Морските и зимните ни курорти се посещават от много туристи, които консумират достатъчно  достатъчно количества вино.Така че няма тази тенденци от преди 57.8 години , когато дойде  сезона винарското педприятие Х да не е могло да реализира виното си  и да има в запас 30-40 процента от виното, което е било от предходните години. Сега, ако остане нещо, то е на санитарния минимум - 5-10 процента. Реализацията е голяма. А пък стари и отлежали реколти е обсурд да залежават.

- Г-н Коев, кое за вас е най-хубато  българско вино? Единият Трифон Зарезан мина, сега предстои празникът на 14 февруари – какво да купуваме?

- За мен като експерт и търговец най-хубавото вино е продаденото вино......Като ти стои и не го купува никой, какво вино е ? Като ти е хубаво виното, го купуват.

Пия всякакво хубаво вино. И тук, и в чужбина. Ако нашето беше най-хубавато, щеше да произвеждаме много повече, да изнасяме много повече. То хубавото вино става на лозето, като ти узрее хубаво гроздето След това в избата ти трябва един второкурсник от тия дето учат за технолози, за да не обърка работата. Не ти трябва чак голям майстор със сто години стаж.

- Ще затвърдим ли мястото си на картата на световната винена индустрия с избора на Пловдив за домакин на 23-я световен винен конкурс Concours Mondial de Bruxelles през 2016 година?

- Надявам се! Concours Mondial de Bruxelles 2016 е сред най-значимите световни събития на винената индустрия. За него в България ще пристигнат едни от най-добрите сомелиери, които ще оценяват качествата на хиляди вина от цял свят.


Източник: http://www.frognews.bg/news_106603/Krasimir-Koev-Vliazoha-v-sila-novite-pravila-na-ES-za-lozata-i-lozarstvoto

Публикувана в Бизнес
Сряда, 27 Януари 2016 12:07

Германия е внезапно изолирана

За първи път в историята на Европейския съюз Берлин стои изолиран в бежанската криза. Основно канцлерката Меркел е отговорна за това. Опасността за Европа ще се задълбочава, ако Меркел продължава да пренебрегва урока, даден от Аденауер.

Някои съвременници въздъхнаха облекчено, когато австрийското правителство обяви, че ще контролира границите по-строго от обикновено и че въвежда лимит за кандидатите за убежище в страната им. Нищо по-хубаво не би могло да се случи на Германия, ликуваха тогава някои наблюдатели. Германия, обратно, трябва да е благородна, съпричастна и да отвори добре всичките си граници, докато съседите действат. В тази ситуация всички ни казват как Германия трябва да се гордее с това, че остава световен шампион в тежка категория по етиката на собствените си убеждения и ценности, докато австрийците и шведите с препотени физиономии гледат в обектива, поели етиката на отговорността.

Още по-странно: след като новината от Виена прелетя през Алпите и дойде в Германия, канцлерката Меркел обясни на австрийците как поведението им е неприлично, недостойно и по никакъв начин не обслужва европейските интереси.

Нормално е канцлерката в момента да е ядосана на всичко. В компанията на лидерите на националните държави, Меркел загуби и последните си съюзници. Сега Германия страда съвсем сама, това се вижда от кресливите възгласи към европейските министър-председатели, чиято назидателна интонация подчертава все по-отслабващото влияние на страната. На Меркел й предстоят още по-тежки времена в отчайващите й усилия да вкара европейските партньори в своя курс. Обаче що е то „европейско“? Трябва ли на всяка цена Меркел да страда от германската болест?

27 страни членки срещу една

Между реките Рейн и Одер, Балтийско море и Бодензее от много години се носи една голяма заблуда. Тя се състои в това, за европейско да се смята всичко, което отговаря на германските интереси. Всеки, който има друго мнение по този въпрос, бързо бива оплют като националист. Такива хора незабавно трябва да бъдат осъдени, защото имат смелостта да се съмняват, че голямата европейска цялост започва да се изплъзва от погледа и да робува на себелюбието. Берлинските убеждения по отношение на кризата с бежанците по-европейски ли са от тези на Франция, Великобритания, Швеция, Дания, Полша, Австрия или Унгария?

Няма го вече задружното европейско поведение, което години наред се преувеличаваше. Европейският съюз има 28 държави членки, по-голямата част от които искат ограничаване на достъпа на бежанци и повишаване на граничния контрол. Германия обаче непоколебимо е срещу всичко това и не се съобразява с никаква „задружна“ европейска политика. Близо 27-те държави държат на своя политически курс и вярват, че именно той може да задържи стабилността в Европа, а че този на германците е изграден единствено върху моралната им превъзбуда. Тогава как се прави този извод, че поведението на мнозинството е антиевропейско, а това на германците – европейско?

Съотношението 27:1 в бежанския въпрос дразни доста от хората в Германия. И това е много по-лошо от обикновено ядосване. С твърдоглавието на Меркел настъпи етап, който всички председатели на правителства от Конрад Аденауер насам се опитваха да предотвратят с всички сили. Още с влизането в действие на Римските договори от 25 март 1957 г. Германия стои самотна в европейските съюзни образувания.

„Не бих желал да имам германците за свои съседи“ – Конрад Аденауер

Никога повече Германия не би трябвало да иска да изпадне в положение, в което като през Първата световна война, е подкрепена от някои по-малки партньори, но се бори сама срещу една голяма съюзническа система. „Не бих желал да имам германците за свои съседи“, казва Аденауер на историка Голо Ман по време на една разходка около езерото Комо. Урокът, който канцлерът извлича от историята става национален интерес на Германия: само в общността на европейските партньори, ако може най-малко с французите и някои други, германската политика може да се осъществява и да изгражда доверие, което може да помогне на държавата за бъдещи проекти.

В бежанския въпрос Ангела Меркел съвсем съзнателно отхвърля принципите на Аденауер. С протестантското си твърдоглавие тя пренебрегва уроците от германската история: Германия е прекалено голяма в Европа, за да бъде пренебрегвана, но е прекалено малка, за да ръководи сама континента. Опита ли се да го направи, веднага си докарва кръв от носа, няма значение дали по време на кризата през юли 1914 г. или в бежанската криза днес.

Рисков ход от страх

До днес историците гадаят дали германската политика от 1914 г. e била нападателна или дефанзивна. В писмо до журналиста Теодор Волф, дипломатът Курт Рицлер я окачествява и като нападателна, и като защитна – „Рисков ход от страх“, казва той. По подобен начин може да се опише и политиката на днешното правителство на Германия: примес от етиката на убежденията и страха от собствената смелост, плюс едно упорито „Ще се справим“.

Да съхраним Европа – с всички средства

Германия като една от водещите сили в Европа има преди всичко грижата да се опита да запази съществуването на Европейския съюз. Постоянно трябва да се грижи и за това да намира мнозинство за политиката си. Германската държава веднага трябва да може да се пригоди към собствения си политически курс, ако той срещне голяма съпротива.

Това е формулирано по-крайно от Томаш Масарик „Европа е лаборатория над едно огромно гробище“, която при рухване и хаос може да потъне. За една водеща европейска сила като Германия да запази Европа с всички възможни средства би трябвало да бъде първата и най-важна грижа. И тази грижа е по-важна от всички бежанци на света взети заедно. От това зависи благото на континента и дали той ще бъде поле на война или убежище на мир.


Източник: http://a-specto.bg/germaniya-vnezapno-izolirana/

Публикувана в Европа

Вижте Виктор Орбан как се съпротивлява, как се бори, как защитава националния интерес на Унгария. Ние сме във война, казва още видната журналистка.

Интервю на Общество.нет с Калина Андролова, главен редактор на списание a-specto, политически анализатор в предаването „Деконструкция” на БНР.

Г-жо Андролова, какво се случва в Европа днес? Бежанската криза сякаш доведе до ступор на ЕС.
Европа се предава без никаква съпротива. Тя все още може да вземе разумно решение –да приключи сирийската война, да екстрадира бежанците, да стегне редиците си, да осъзнае причините за пълната драма, да поеме по нов път, който ще я съхрани. Но нищо от това няма да се случи. Европа е сляпа и с намордник. Тя беше дълго време заблуждавана, хвърляна в нелепи решения (като подкрепа на всевъзможни войни и всевъзможни санкции), и подвеждана в това кой всъщност е врага й.
Невероятно е, но дори и в този момент, в който Европа потъва до глътката, отново наглеците се изправят и абсолютно психиатрично заявяват, че Русия е врага. Ето това зомбиране на съзнанието доведе Европа до този край. В Европа никой никога повече няма да живее спокойно. Европа става жертва на нарочната (и объркана) стратегия на своите американски „приятели”. Европа чак сега схвана, че САЩ не са й никакви приятели, а съдбоносни конкуренти и че е смъртоносно ударена от бруталния им интерес. Въпреки всичко нито един политик от водещите държави като Германия, Франция, Великобритания, Италия и пр. не събира смелост да каже, че това болно „партньорство под диктат” САЩ–Европа, в което Европа загива, трябва да приключи. Давате ли си сметка за какъв мащаб на подчиняване на политическата прослойка става дума?!

Има ли условия за преформатиране на Съюза? Как го виждате.
Има условия. Смятам, че бежанците ще променят старите планове за ЕС. Много държави ще се ориентират към самостоятелно спасение. ЕС се къса, ще има завръщане към национално отговорни политики. Брюксел се провали и то шеметно. Много вероятно е Великобритания да напусне ЕС. И този знак за липса на бъдеще, ще хвърли Европа в междуособици, етноконфликти, мигрантска престъпност и хаос. Много лесно е Европа да бъде подпалена. И тя ще бъде подпалена. Европа ще бъде използвана (както се използват много други конфликти в разни точки на света) за решаване на проблемите на САЩ.

Българският политически елит се оказа единственият от Източна Европа, който зае друга позиция за бежанците и буквално ги покани. Защо се стигна дотук?
Да си посредствен безделник е по-лесно, отколкото да си умен и съзидателен. Българският политически елит е един учтив мистър Бийн, който иска да бъде уважаван от господарите си, затова винаги им се покланя, опирайки носа в пантофите си, но въпреки това те все го подритват и му се присмиват. Българският политически елит е агентура (на тъмно), водена за носа и ползвана за чужди интереси. Затова се стигна до тук. Просто мистър Бийн никога няма да бъде Шарл дьо Гол, нито Виктор Орбан и т.н. Българският политически елит кани проблемите, не ги решава. Да си го кажем направо, това е неинтелигентен елит, който няма способност нито за съпротива, нито за съждение по даден въпрос. Това е елит, който не може да защити нацията. И много скоро всички ние ще изпитаме резултатите от това. Например, представете си в хаоса, в който се намира ЕС, колко лесно е да се откъсне парче от територията на страната ни. Най-вече районите, където поради слабоумна липса на държавна политика за заселаване на българи, такива са останали около 15-20%. Нима мислите, че някой ще реагира на подобна агресия? Уверявам ви, никой няма да реагира. Освен това има и мирни начини за откъсване – чрез местен референдум. Ще влязат танковете просто да запазят резултата. През това време българският политически елит ще продължи да играе карти, да поръчва проститутки, да си назначава любовниците в министерствата, да говори безсмислици и т.н. Ние сме народ в тъмна нощ, без оръжие и без водачи.

Как гледате на днешния български политически елит и капацитета му за разрешение на кризата? Какво трябва да направи държавата в днешната ситуация?
Срамувам се от българския политически елит. Много дребни и евтини са политиците ни! Вижте Виктор Орбан как се съпротивлява, как се бори, как защитава националния интерес на Унгария. Поемайки всички удари – обиди, протести, обвинения, че е диктатор, черен пиар и пр. Истински мъж! Истински държавник! Когато има война (а ние сме във война, макар и повечето хора да не забелязват това), има нужда от държавници. Иначе държавата изчезва. България изчезва от много време. Нашите политици нямат никакви идеи, мисли, дори суета да направят нещо за защита на нацията, те просто крадат. Нищо повече. Елементарни са. Държавничеството е друг вид грамотност, не е просто да си ходил в университет. Трябва да си смел и с голям хоризонт. Тесните умове с дребен шрифт на личния интерес не могат да поведат една нация напред. Не можеш да симулираш държавничество, както не можеш да симулираш талант. Плевнелиев така и не разбра това. Винаги като го видя колко е разпалено глупав ми идва да вдигна лозунг: „След комунистите най-много мразя антикомунистите!” В днешната ситуация държавата не може да направи нищо извън напътствията от „Козяк” 16, защото няма държава. Не става дума за клише. Просто няма държава. Министрите ни са маскарад, който е много болезнено да наблюдаваш.

В страната се изграждат тежки престъпни структури (трафикантски мрежи), които намериха неочаквани съюзници в лицето на неолибералните фондации за някои аспекти на бежанския въпрос. Не ви ли се струва странно това?
Напълно закономерно е предвид геополитическата доктрина на САЩ. Шествията в подкрепа на бежанците, плюшените мечета и тортите, с които приветливо се посрещат в Германия мигрантите, всичката тази фалшива „дружелюбност” се организира от неправителствени организации с американско финансиране в Европа. Създава се обаче маскарадната илюзия, че едва ли не целия германски народ приветства нашествениците. Сълзливата медийна кампания, която се разрази изкуствено по световните информационни канали за любов и нежност към нещастните и бедните също беше внимателно подготвена. Защо? За да упоят за пореден път европейците и да бъдат въвлечени в решения, които са изцяло в ущърб на Европа. Всеки умен човек може да си зададе въпроса чии интереси обслужва войната в Сирия и чудовището „Ислямска държава”? И да си отговори: на САЩ. Значи един път запалваме война, убиваме хора, а втори път „плачем” за тяхното нещастие! Не ви ли изглежда подобно поведение перфидно и безсрамно?! На мен дори ми изглежда шизоидно. Знаете ли, САЩ отдавна не са онзи пазител на демокрацията и моралните ценности, за какъвто целият свят ги смяташе в началото на 90-те години. САЩ се самозабравиха. Действаха арогантно и грубо през последния четвърт век, нарушавайки международните отношения и норми по начин, присъщ на същинските империи. САЩ бяха просто една много силна държава, но с рухването на комунизма се превърнаха в безцеремонна империя. Проблемът е, че доста дълго време никой не забелязваше, че САЩ от надежда и блян за съвършената демокрация се превърнаха в сериозна заплаха за сигурността и спокойствието на света. Това е безспорен факт.

Има ли според вас цензура на политическата коректност, която доминира европейските, а донякъде и българските медии?
Не само има цензура. Става дума за информационен тоталитаризъм! Много е тежко положението. Особено в Европа. С концентрацията на капитала се свиха всички възможности за свобода на медиите. Това, което се представя за независими и силни медии в Европа, са просто медии, обслужващи хегемониалния интерес. Практически това са всички големи медии. Звучи абсурдно, но е вярно. Бих казала, че е страшно. Просто източниците на пари са свързани изключително с метрополията. Контролът и съобразяването идва по две линии – собственост и местни политически елити, които от своя страна са напълно зависими (отново от господарите в метрополията). Омагьосан кръг. Има и един още по-ужасяващ проблем. Голяма част от самите журналисти не се измъчват от цензурата, те са свикнали с нея, те мислят в матрицата, те са част от матрицата, те са, бих казала, създадени от матрицата. Антиутопия! Тези, които трябва да събуждат, всъщност приспиват населението, отвеждайки го тихо към упадък…


Източник: http://www.budnaera.com/201503/1506021675.html

Публикувана в Очи в очи

„Нашето общество, имам предвид Европа, като една обща култура и стремеж за нещо много голямо, много перспективно според мен, е изправено пред изключителните обстоятелства да потвърди, че е научило това, през което сме преминали, тъй като Западна Европа по същество преминаваше по един път, нашите страни - тъй наречените бивши социалистически, извървяха своя път. Това състояние, в което се намирахме и се намираме все още, аз го представям като един вид тест, стрес тест - особено за вече новото, формиращо се в Европейския съюз общество - как ще реагираме на околната обстановка тук в Европа на обстоятелства, които вече сме имали.“

В настоящото интервю вицеадмирал Емил Люцканов дава своите прогнози за бъдещето на Европейския съюз, НАТО и света.
Студия Трансмедия: Здравейте, добър ден! Днес в час по геополитика имаме експерт от най-висок клас - вицеадмирал Емил Люцканов. Наскоро прочетох една ваша статия в списание „Геополитика“, която ми направи силно впечатление. Там вие работите с термина "стрес тест". Тъй като статията е писана преди месеци, а сега ситуацията е доста видоизменена - какво показва стрес тестът през януари 2016 г. в геополитически аспект?

Емил Люцканов: От гледна точка на този анализ, който беше извършен тогава, се опитах да погледна и да насоча вниманието на всички към това, което става в Европа и в най-общ мащаб - геополитически и геостратегически. Изводите там са съвсем кратки...

С.Т.: Кратки, но не особено оптимистични.

Е. Л.: Да, би могло да се каже. Тоест характерното - според мен поне и на това обучавам студентите, тъй като съм преподавател в Университета по библиотекознание и в други университети и водя лекциите по национална сигурност там - ние вече сме извървели този път, обстоятелствата преди тридесет-четиридесет години са били същите.

С.Т.: Говорите за Студената война?

Е.Л.: Да, точно. Предизвикателствата са били същите.

С.Т.: Имате предвид, че в момента вече се разразява нова Студена война, или?

Е.Л.: Да, Студената война по същество е определяна тогава като идеологическо и политическо противопоставяне между две системи. И сега в момента съществува.

С.Т.: Едната система обаче я няма.

Е.Л.: Да, едната система я няма, но ние, поради тази причина се обърнах към това понятие стрес тест, ние трябваше за себе си да си дадем отговор, че такова противопоставяне няма, че всичко това, което се случва в Европа, в света, е следващият етап от развитието. Мисля, че го бях определил като културно-цивилизационно развитие на цялото общество, на света в геополитически и геостратегически план. Тъй наречената глобализация не е нищо друго освен етапът, до който сме стигнали благодарение на нашето развитие, разбирайки, че светът е единен и така се развиваме в него. Тоест тези обстоятелства за нас трябваше да бъдат лакмусът, тестът, който ние трябваше да решим и продължаваме да решаваме на този етап - как да се отнасяме едни с други, дали пак да поставяме „завеси“, което ни улеснява, тъй като ние имаме готов алгоритъм за това.

Виж цялото интервю ТУК


Източник: http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/emil-lyuckanov-ako-natiskyt-prodylzhi-es-i-nato-mogat-da-se-razpadnat

Публикувана в Очи в очи
Вторник, 19 Януари 2016 09:47

Шанс за Молдова?

Сделка между ЕС и Русия може да сложи край на безизходицата в кризата между Молдова и Приднестровието. Накрая ще имаме една проруска Приднестровска република и една проевропейска остатъчна Молдова.

От две години насам не бяха водени разговори за решаване на кризата в Приднестровието във формата 5+2. В него участват: представители на двете конфликтни страни Молдова и отцепилият се регион на Приднестровието, посредниците ОССЕ, Русия и Украйна и наблюдателите ЕС и САЩ.

Фактът, че страните в преговорите са събраха в Берлин, може да бъде окачествен като успех за германското председателство на ОССЕ. Но това си остава и единствената добра новина от проведената среща. Въпреки настоятелните апели на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, фронтовете остават втвърдени. "Доверието може да бъде възстановено само когато страните се обединят около решение на практическите въпроси. И това ще доведе до нова положителна динамика в решаването на конфликта. Призоваваме и двете страни решително да преследват тази цел", заяви Щайнмайер. Но както Молдова, така и Приднестровието са твърде далеч от представите на германския външен министър.

Историческата обремененост

Историческата и геополитическа предистория на целия регион на източната граница на ЕС обаче не спомага за възстановяване на доверието между двете страни в конфликта. Република Молдова възникна като част от бившата провинция Бесарабия, отделена от Румъния през 1940 година с пакта Хитлер-Сталин и станала част от Съветския съюз. Към новооснованата съветска република Молдавия принадлежеше и Приднестровието - регион с преобладаващо руско и украинско население.
След като Република Молдова обяви своята независимост (след краха на Съветския съюз), в началото на 90-те години Приднестровието се отцепи след кървави сблъсъци и обяви самостоятелност, която не е призната международно и до днес. По време на войната бившата съветска 14-а армия застана на страната на Приднестровието. И до днес в отцепилия се регион са разположени руски войски, въпреки че още през 1999 година Москва се задължи с договор да се изтегли.

Разединената страна

Положението в целия регион се влоши драматично след войната в Източна Украйна и руската анексия на полуостров Крим. Към това се прибавя и фактът, че Молдова е затънала в дълбока вътрешнополитическа криза, корупция, борба за власт между олигарсите и все повече се отдалечава от понятието за демократична правова държава. Разочаровани от тъй наречените проевропейски правителства, все повече молдовци дават гласа си за проруските социалисти. Междувременно се изпари и еуфорията от подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС през 2014 година и безвизовия режим за молдовските граждани.

Според последните проучвания, едва 30 процента от молдовските граждани подкрепят проевропейския курс на правителството, а подкрепяният от Москва лидер на социалистите Игор Додон е с най-големи шансове да спечели президентските избори през есента. Той открито мечтае за федерализиране на Молдова, което означава Приднестровието отново да стане част от републиката, но с разширена автономия. А това би провалило сметките на проевропейските сили в Кишинев и Букурещ за повторно обединение между Молдова и Румъния.

На този фон в Кишинев се говори за един друг сценарий - за сделка между ЕС и Москва, т.е. Приднестровието да остане самостоятелна република и никой да не пречи на една "остатъчна" Република Молдова да продължи по пътя си към Европа. Предстои да видим кой от тези варианти ще определя политическата реалност през следващите години.

Предпазлив оптимизъм

"Приднестровието не бива да бъде пречка за проевропейския път на Република Молдова", заяви депутатът от Бундестага Бернд Фабрициус за ДВ след посещение в Молдова. Той е убеден, че Споразумението за асоцииране с ЕС може да доведе до стабилно партньорство, което оставя открит "молдовския" път, а от друга страна не утежнява връзките на страната с евразийските ѝ съседи. "При този сценарий Приднестровието не представлява никаква спънка", уверен е депутатът.

В Берлин беше подписан протокол, в който двете страни се задължават да изпълнят конкретни задачи за подобряване на техническото сътрудничество помежду си. На първо време става въпрос за малки проекти, които трябва да подобрят живота на хората от двете страни на Днестър.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 10