Проблемът не е в самия Путин - той просто акумулира желанията на едно общество, което се чувства унизено, ограбено и измамено, казва Нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич.

- Идвате от четения в Кьолн и в Берлин, а след това интервю заминавате за Хайделберг. През март програмата Ви включва и Богота… Тежък график. Да си нобелист очевидно задължава.

Още не съм изживяла това състояние, та не знам. Вярно е обаче, че нямам свободно време, а това е много тъжно. Защото аз съм по-скоро самотник, човек, който предпочита да седи край писалището, да мисли и безшумно да си пише. Да, публичните изяви ми се удават лесно, защото в семейството ми има вече четири поколения учители, а книгите и разговорите са моята жизнена среда. Но за да пишеш, ти трябва все пак уединение. Какво друго се промени при мен? Ами например: опазил ме Бог да кажа нещо - и веднага се появява по вестниците. А това, разбира се, не е много комфортно.

- В Кьолн Вие казахте, че вече се води нова Студена война. Дали имате някакво собствено, изострено чувство по темата - като човек, който много е писал за войни?

Не, аз го чувствам просто като човек, който живее там вътре. Защото Беларус е свързана с Русия както нито една друга страна. Според мен тя е последният коридор към Европа и единственото пространство, което все още е подчинено на руско влияние, на открито руско влияние. Всичко, което се случва в Русия, у нас има силен отзвук. Омразата, която се натрупва у ограбените и измамени хора, търси изход. И за съжаление много умело я пренасочват навън, срещу „външния враг”. Случи се милитаризация на съзнанието.

- Тоест, омразата се канализира срещу измислен външен враг?

Разбира се. По този начин се разреждат енергии, които иначе могат да разрушат нещо вътре. Тук Путин не е изобретил нищо ново, това си е политическа класика.

- Споменавате руския президент. Днес мнозина говорят за „автократа Путин”. Но нали автокрацията не съществува в някакъв вакуум. А рейтингът на Путин чупи всички рекорди.

Написах една статия, която се казва „Колективният Путин”. Там казвам, че работата не е в самия Путин. Путин просто акумулира желанията - както ясните, така и неясните - на едно общество, което действително се чувства унизено, ограбено и измамено.

Ние, хората, които извършиха перестройката, сред много други въпроси си задавахме и следния: Защо мълчи народът? Много обикалях из Русия, включително и из най-дълбоката провинция, и вече знам защо мълчи народът: той още не разбира какво се е случило, а и не е очаквал тъкмо това. Перестройката извърши някаква част от интелигенцията в големите градове начело с Горбачов. А останалите? Хората бяха безумно изтощени и не искаха никакъв капитализъм. А може би той просто не отговаря на руския манталитет. И когато Путин каза „Заобиколени сме от врагове, трябва да сме силни, трябва да ни уважават”, всичко си отиде по местата. Хората вече знаят как да живеят. И отново се сплотиха в едно мощно народно тяло.

- В Нобеловото си слово Вие говорите за две катастрофи. За социалната, свързана с краха на съветската империя, за която вече стана дума. И за „космическата”, както я наричате - трагедията от Чернобил. Тази година се навършват 30 години от Чернобилската катастрофа. Какво е днес за Вас Чернобил?

Всички мои приятели, които си отидоха през последните десет години, умряха от рак. Днес не минава и ден, без да чуя от някой свой познат за болест или смърт. А това учените го предсказаха още през първите месеци след аварията в Чернобилската АЕЦ. Още тогава казваха, че след непосредствените смъртни случаи ще започне бавната реакция на малките дози радиация, които поемаме с храната, пием или вдишваме. Точно това се случва сега. А властта предпочита да си затваря очите. За себе си властниците набавят чисти продукти - Лукашенко например получава само такива на масата си. А останалите ядат онова, което се продава в магазините. Тъй че нека не казваме, че живеем „след Чернобил”. Ние живеем „във Чернобил” - и то за неопределено време.

- Опитвате се да работите в Беларус, да пишете. А тамошните власти, меко казано, не Ви обичат. Запушват Ви устата, не Ви разрешават да се срещате с читатели. Защо продължавате да живеете в тази страна?

В Беларус се завърнах наскоро, след като живях 12 години в чужбина. Аз съм писателка, която иска и е длъжна да живее в своята страна. Сега пиша един „Роман на гласовете” - и тези гласове аз ги ловя от живота наоколо си, от всичко, което чувам, докато разговарям с хората, хващам ги тъй да се каже в движение, на улицата, в таксито, на пазара. Имам и лични причини, чисто по човешки искам да бъда по-близо до внучката си, която расте в Беларус, но редом с това имам и професионални. Върнах се, за да живея у дома. Между другото, върнах се около половин година преди последното превъплъщение на Путин, когато вече паднаха всички маски, когато програмата на днешна Русия беше окончателно разкрита и оповестена. Чак по-късно ние разбрахме, че това се подготвя вече от 20 години. Бяхме наивни романтици, това обяснява последвалото недоумение. Мислехме, че демокрацията просто ще дойде, че просто от само себе си ще влезе в домовете ни, само защото викаме по улиците „Свобода! Свобода!”.

- А Вашите най-близки, семейството Ви - те споделят ли Вашите възгледи за всичко, свързано с демокрацията?

Не мисля. Моите родители не споделяха тези възгледи. Баща ми беше комунист и не можеше да се раздели с партийната си книжка. Просто е за обясняване. Тези хора винаги са живели в лагер. То така се и казваше: социалистически лагер. Нима можем да си представим, че човек просто излиза от лагера през вратата - и изведнъж е свободен? Такива неща не стават. За хората инерцията на собствения им живот е опора и оправдание, ниша някаква, възможност да съхранят поне част от достойнството си. Вижте хората в Беларус, например. Те видяха Майдана, видяха кръвта и, разбира се, се уплашиха. Всички искат свобода, но очакват, че тази красавица просто ще се спусне някак си от небето. А това не става.

- След като излезе книгата Ви „Време секънд хенд”, Вие казахте, че историята на „червения човек” е дописана до края. Но дали тя наистина е завършена?

Казах всичко, което можех да кажа. Но още в онази книга, според мен, вече се дочува нещо ново и страшно, още тогава беше ясно какво къкри в руския котел - нещо, което трудно можем да наречем „свобода”. Готви се нещо, което ще бъде огромно изпитание за всички. Въпреки това обаче „червеният човек” си отива. Уви, отива си с много кръв. Защото Империята не може да изчезне изведнъж, за 5-10 години.

Над какво работите в момента?

В момента съм много уморена, както можете да си представите, тъй че едва ли мога да тръгна на война и да пиша за война. Това човешко безумие вече не мога да го гледам. Изчерпах целия си запас от болка, от съпротива срещу нея - и пак не мога да разбера с какво право един човек убива друг човек. Това е варварство. Мисля си, че през 21 век трябва да се сражават идеи, трябва да се договаряме едни с други, не да се убиваме. А ние се убиваме. Това означава, че 20 век продължава. Според календара той е приключил, но в главите ни не е. Ние все още сме си в 20 век, още не сме се променили. Човекът не е просто някаква социална или идейна същност, той е много повече. И около какво всъщност се върти животът? Около две неща: любов и смърт. Сега пиша две книги, обмислям две книги. Едната е за любовта, другата - за старостта.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D1%81-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2/a-19105608

Публикувана в Очи в очи

С всичкия си ли е Меркел? И още как! Тя отстоява твърдо позицията си и най-сетне започна да обяснява защо прави всичко това. Но един въпрос си остава без отговор: Казвате, че ще се справим, но как точно, г-жо Меркел?

Не, нямам план Б, заяви Ангела Меркел в неделя вечерта при гостуването си в едно популярно токшоу на германската обществено-правна телевзия ARD. На въпроса какво още трябва да се случи, за да промени курса си по отношение на бежанците, канцлерката реагира първоначално с леко стъписване, но след миг мълчание уверено отговори: нищо. Нищо ли? Как така нищо?

Тази нейна изява даде ясно да се разбере, че Меркел държи на позицията си. И че е готова на всичко, за да я защити. Защото, според нея, Европа би могла да излезе от тази криза още по-силна - въпреки телените заграждения по балканския маршрут, въпреки Австрия и въведената от нея горна граница за бежанците и напук на нестихващите критики към самата Меркел и нейната политика на отворените врати.

В името на Европа

В всичкия си ли е Меркел? И още как! Канцлерката се бори с всички сили. И очевидно най-сетне е осъзнала, че трябва да обяснява по-добре защо прави всичко това - защо залага на общото европейско решение, защо иска да привлече Турция към усилията за намиране на изход от кризата, защо настоява да бъдат защитени външните граници на ЕС, но без да се жертва свободата на придвижване вътре в Общността.

Меркел прави всичко това не защото е изгубила разсъдъка си, а защото се опитва да спаси европейската конструкция - нищо, че същата тази конструкция изглежда в момента така, сякаш усилията да бъде бранена вече не си заслужават. Но Меркел е твърдо решена да я спаси. На всяка цена. Да не би да спасихме Гърция в еврокризата, за да я изоставим сега в кризата с бежанците?! В никакъв случай, гласи посланието на германската канцлерка.
В снощната си изява Меркел демонстрира сила и увереност дори когато призна, че понякога и тя самата стига до отчаяние. Но задача на политиката е не да описва проблемите, а да ги решава, каза Меркел. И добави, че продължава да е против въвеждането на горна граница за приема на бежанци, защото всяка назована днес цифра само след три седмици вече няма да е актуална. И ето я отново прагматичката Меркел, която сякаш пак ни повтаря своето "Ще се справим".

"Всичко ще се нареди"

В едно отношение обаче позицията ѝ изглежда крайно неубедителна: Меркел не казва КАК точно ще се справим. Откъде да вземем учители, възпитатели в детските градини, преподаватели за езиковите и интеграционни курсове? Какво да отговорим на изнервените кметове на градове и общини, които желаят час по-скоро да върнат на спортните клубове техните спортни зали, където сега са настанени бежанци? И най-вече: как да спрем възхода на десните популисти? Всичко ще се нареди, отговаря Меркел лаконично. Но това не звучи никак убедително.

Вече е пределно ясно, че германската канцлерка няма да промени курса си. Тя е заложила всичко на една карта и отказва да обещава неща, които не може да изпълни. Поне от днешна гледна точка. Това е несъмнено една почтена и смела позиция. А фактът, че в тези повратни дни прие поканата да участва във вечерно токшоу по телевизията, показва, че Меркел е осъзнала колко е важно да разяснява по-добре позицията си. Най сетне! Но що се отнася до визията за родната ѝ Германия, канцлерката все още дължи на сънародниците си твърде много отговори.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%81-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB-%D0%B8-%D0%BE%D1%89%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BA/a-19081884

Публикувана в Европа

Паоло Джентилони произхожда от благородна римска фамилия, от 15 години е част от Демократическата партия, а през 2014 г. е назначен за външен министър на Италия, заменяйки на този пост Федерика Могерини. Интервю на Валтер Майер за списание „Шпигел”.

Господин министър, според Вас срещата между Ангела Меркел и Матео Ренци в Берлин успя ли да сложи край на сериозния конфликт между двете държави?

Имаме много разминавания в мненията, особено по въпросите за икономическата и финансовата политика. Но за външната и миграционната политика сме много единни. Няма други такива държави в Европа, които да се доближават помежду си толкова по тези въпроси, колкото Италия и Германия.

Но междувременно канцлерката промени тона и казва, че бежанците след няколко години трябва да се върнат отново в родните си държави. Изненадва ли Ви това?

Държанието на Меркел от лятото на 2015 г. е много ценено от нашето правителство. Преди всичко, защото тя защитава шенгенските правила.

Въпросът беше за последната смяна на посоката на Меркел по отношение на въпроса с бежанците и връщането им в страните обратно.

Нека го кажа така: изпълнен съм с увереност, че шенгенските правила ще бъдат спазвани. По отношение на връщането на бежанците обратно – напълно съм съгласен с нея.

Значи и Вие също искате бежанците да се върнат в държавите, от които идват, веднага, когато конфликтите там приключат?

Да, защото не можем да се отнасяме с хора, които имат право на убежище по същия начин, както с тези, които идват от сигурни страни на произход. Те трябва да бъдат изпращани обратно в страните си. Това от наша гледна точка е напълно ясно. Под въпрос обаче е един повтарящ се принцип. С регистрацията на бежанците и различаването на хората с право на убежище и такива, на които трябва да им бъде отказано такова, да бъдат натоварвани само тези страни, в които мигрантите пристигат първо.

Вие настоявате за отмяна на Дъблинското споразумение, така ли?

Смешно е да вярваме, че Гърция ще може да вземе един милион мигранти, да ги регистрира, после да задържи тези, които имат право на убежище и да изпрати обратно всички онези, които нямат. Гърция не прави това. В това гърците могат да бъдат упрекнати, но незабавно дъблинските правила трябва да се променят. Ако упорстваме с този нереалистичен метод, това не означава нищо друго, освен че защитаваме Дъблин и се отказваме от Шенген.

Според Вас дъблинската процедура ще бъде ли променена от Европейския съюз през март?

В действителност, не съм особено оптимистичен, но се надявам, че липсата на алтернативи ще доведе до това. Трябва да напомня, че до май 2015 г. почти нямаше общ европейски дневен ред по отношение на имиграцията. Нула. Чак след една трагедия в Средиземно море по италианската инициатива започна да се мисли и да се изисква регистрация за бежанци, които да остават, и други, които да бъдат връщани обратно в страните им.

Обаче това засега функционира само на теория.

Така е, значително изоставаме в прилагането на тези принципи. Но ще бъдем принудени да започнем нова европейска политика, за да спасим крайъгълния камък на европейската политика: свободното движение на хора.

Вие пледирате за разделение на бежанците във всички страни-членки на Европейския съюз?

През 2015 г. 900 000 мигранти дойдоха в Гърция. Дъблинските правила гласят: всеки, който има право на убежище остава в Гърция, останалите трябва да бъдат върнати по местата си. Това е невъзможно! Товарът трябва да бъде поет единно. А това означава: обща гранична полиция, разпределение на бежанците във всички държави на ЕС и депортиране обратно на тези, които нямат право на убежище. Логистиката и финансирането трябва да бъдат на сметката на всички.

Точно срещу това повечето страни в ЕС се бунтуват. Те не искат бежанци.

Без съмнение. Но общият натиск от страни като Германия, Италия или Франция може да окаже въздействие да се тръгне в тази посока. В играта има нещо много съществено: свободното движение на хора.

Забавиха ли се германците прекалено дълго време, докато италианците още през 2013 г. изваждаха бедстващи бежанци от морето с операцията „Mare Nostrum”?

Не само германците, даже по въпросите за бежанците те реагираха винаги навременно. Цяла Европа се събуди много късно.

От наивност или от пресметливост?

Докато определен проблем засяга най-вече някоя друга страна, в случая Италия, това не стои високо в списъка с приоритети. Днес бежанските маршрути са през Гърция и Балканите или през Италия; в случай на криза в Североизточна Европа, Полша също така би могла да бъде засегната. Имаме си работа с механизми, които не умеем да управляваме. Това трябва да променим. Меркел наскоро каза: „Ще се справим!” Това „ние” трябва да стане европейско „ние”.

Какво влияние имаше политиката на Меркел върху Италия?

Такъв ефект, че аз съм съгласен с нея. Европа може да се справи с още бежанци, които имат право на убежище.

Трябва ли да бъде казано по-ясно: Не можем да вземем всички, които търсят по-добър живот.

Посланието „Не можем да вземем всички” е задължително. Трябва много точно да бъде определено това кой има право на убежище. Ясно е, че някои страни, като например тези на Балканите, се смятат за сигурни страни на произход. Други, обратното, по мое мнение примерно Еритрея, трябва да е страна на произход, която дава основание за право на убежище. При една трета група държави като Нигерия, всеки един случай трябва да бъде внимателно проверяван. Най-накрая да спомена и Афганистан, откъдето има много съмнителни случаи. Във всеки случай е нужен общ европейски подход. Това изискване за европеизация може да звучи утопично, но няма друга алтернатива.

Досега Италия е поставила три вместо обещаните шест „горещи точки” за бежанци. Те бяха изходни пунктове за нелегална имиграция. Вашите органи на реда са претоварени и безнадеждни по отношение на наплива на бежанци и разпределянето им.

Не сме перфектни. Но без съмнение сме изпълнили своите задължения към ЕС доста повече, отколкото Съюзът към Италия. Що се отнася до преразпределението на бежанци и изпращането им обратно в страните, от които идват. Италия изпълнява домашното си доста по-добре от всички останали държави в Европа.

Заради бежанската криза, бъдещето на Европейския съюз не е ли поставено под въпрос?

Може да се каже така. Защото тази криза отразява и други неща: референдумът във Великобритания „за” или „против” оставане в ЕС, напредъкът на популистите във все повече държави. Смесицата от всичко това застрашава бъдещето на Европа. Ние в момента изживяваме вероятно най-тежката криза в историята на целия Европейски съюз. Пробният камък дали ще се справим с нея или не ще бъде имиграцията.

Премиерът Ренци разкритикува ЕС, защото само Меркел и Оланд определят кой какво трябва да прави. Вие казахте, че най-малкото сте се надявали в Берлин, както преди, да бъде предпочетена европейската Германия вместо германската Европа. Къде е проблемът?

Има проблем, когато всеки има различно виждане към икономиката, към конюнктурата. Растежът е нищожен при нас. Това трябва да се промени. Знам, че ролята на Европейската централна банка е голяма, трябват повече инвестиции и т.н. Заради такива неща отношенията между Германия и Италия бяха напрегнати. Но трябва да се правят компромиси. Така се намира правилният път.

Матео Ренци в последно време направи така, че да е ясно, че няма да се оставя да бъде поучаван от Берлин или Брюксел. Какво мислите за това?

В това отношение мисля, че Ренци има право!

Вие съвсем скоро говорихте с външния министър на САЩ за борбата срещу ИДИЛ. Бойците на Халифата се намират на 600 км южно от италианския морски бряг. Как изглежда стратегията на Вашето правителство?

Ние сме военно силно ангажирани в Ирак и Афганистан. В страни като Сирия се нуждаем от дипломатически пробив, с който да приключи войната. Дали той реално е осъществен, предстои да видим в следващите седмици. В Либия най-напред трябва да се стабилизира страната, за да бъде спряна „Ислямска държава”. Това означава: подкрепа на либийското правителство, също и по отношение на сигурността. Не искаме да повтаряме грешките на миналото в тази държава. Положението е крайно опасно, следващите дни могат да се окажат решаващи.


Източник: http://a-specto.bg/evropa-se-sabudi-mnogo-kasno/

Публикувана в Европа

Корицата на новия брой на полско списание взриви общественото мнение и наля още масло в огъня на споровете около бежанската криза в Европа. Седмичникът “wSieci” („Мрежата”) излиза със заглавието „Мюсюлманското изнасилване на Европа” и стряскаща илюстрация под него.

Снимките показват жена, символизираща Европа, „облечена” в знамето на ЕС. Към нея се протягат няколко космати мъжки ръце, всички на хора с по-тъмна кожа, които се опитват да я съблекат. Втората снимка е още по-нагледна – похотливите ръце направо скубят жената и стискат нейните ръце, за да не може да се отбранява, докато на лицето й е изписана ужасена и измъчена гримаса. Корицата вероятно ще бъде обявена за едно от политически най-некоректните изображения на имигрантската криза досега.

Само за 24 часа тя предизвика бурна реакция в Европа и Полша, за която се смята, че не е толкова силно притисната от бежанската вълна, както други западноевропейски страни. За да бъде напълно ясен замисълът на списанието, то публикува статии със заглавия като „Иска ли Европа да се самоубие” и „Адът на Европа”. Отправките по павилионите гласят: „В новия брой на седмичника „Мрежата” – репортаж за това какво медиите и Брюксел крият от гражданите на ЕС”.

В уводната статия Александра Рибинска пише: „След новогодишната нощ в Кьолн хората от Стара Европа болезнено осъзнаха проблемите, които произтичат масовия поток имигранти. Първите признаци за това, че нещата вървят на зле, обаче, бяха тук много по-рано. Те все още се пренебрегват или омаловажават в името на толерантността и политическата коректност”.

Подчертавайки фундаменталните различия между източния ислям и западното християнство – „култура, архитектура, музика, кулинария, облекло”, редакторът обяснява, че тези два свята са във война „през последните 14 века”. Този сблъсък е предизвикан от мюсюлманите, които идват в Европа и „носят със себе си конфликта със западния свят като част от колективното мислено”. С това журналистът изтъква неизбежността на сблъсъка между местните европейци и техните нови гости. Въпреки това, според Рибинска, колапсът на запада пред лицето на „ислямското изнасилване” не е неизбежен. Тя цитира британския историк Арнолд Тойнби: „Цивилизациите умират при самоубийство, не при убийство”. „Има притеснение, че европейските лидери твърде късно си направиха очевидните заключения, а някои от тях дори се самонамразиха. Европа е оазис на просперитета и мира, сравнена с Африка и Близкия Изток, но пристигането на милиони мюсюлмани ще разтърси и подкопае Европа. Вината за това твърдо е у г-жа Меркел”, се казва в статията „Иска ли Европа да се самоубие”. За да бъде напълно ясен замисълът на списанието, то публикува статии със заглавия като „Иска ли Европа да се самоубие” и „Адът на Европа”. Отправките по павилионите гласят: „В новия брой на седмичника „Мрежата” – репортаж за това какво медиите и Брюксел крият от гражданите на ЕС”. В уводната статия Александра Рибинска пише: „След новогодишната нощ в Кьолн хората от Стара Европа болезнено осъзнаха проблемите, които произтичат масовия поток имигранти. Първите признаци за това, че нещата вървят на зле, обаче, бяха тук много по-рано. Те все още се пренебрегват или омаловажават в името на толерантността и политическата коректност”. Подчертавайки фундаменталните различия между източния ислям и западното християнство – „култура, архитектура, музика, кулинария, облекло”, редакторът обяснява, че тези два свята са във война „през последните 14 века”. Този сблъсък е предизвикан от мюсюлманите, които идват в Европа и „носят със себе си конфликта със западния свят като част от колективното мислено”. С това журналистът изтъква неизбежността на сблъсъка между местните европейци и техните нови гости. Въпреки това, според Рибинска, колапсът на запада пред лицето на „ислямското изнасилване” не е неизбежен. Тя цитира британския историк Арнолд Тойнби: „Цивилизациите умират при самоубийство, не при убийство”. „Има притеснение, че европейските лидери твърде късно си направиха очевидните заключения, а някои от тях дори се самонамразиха.

Европа е оазис на просперитета и мира, сравнена с Африка и Близкия Изток, но пристигането на милиони мюсюлмани ще разтърси и подкопае Европа. Вината за това твърдо е у г-жа Меркел”, се казва в статията „Иска ли Европа да се самоубие”.


Източник: https://lifestyle.bg/curious/iznasilvane-na-zhena-ilyustrira-spisanie-na-koritsata-si.html?utm_source=news.bg&utm_medium=article&utm_campaign=footer


 

 

Публикувана в Европа

Зависимостта на Германия от износа ще доведе до нейния икономически упадък. Полша е следващият голям играч в нов Европейски съюз, все по-разделен от националните интереси на отделните страни. Съюз между Варшава и Румъния, подкрепен от САЩ, ще застраши руските граници.

Това гласи геополитическата прогноза за следващите 10 години на частната американска компания за разследване и анализи „Стратфор”. Европейският съюз няма да успее да разреши фундаменталния си проблем, който не е еврозоната, а свободната търговска зона. Германия е гравитационният център на ЕС. Тя изнася повече от 50% от своя Брутен вътрешен продукт, като половината от всичко това отива към страни от ЕС. Германия има продуктивност, която далеч надвишава собствените й възможности да консумира, дори и вътрешните икономически браншове да бъдат стимулирани. Страната разчита на износа, за да поддържа икономическия растеж, пълната заетост и социалната стабилност. Структурите на ЕС, включително поддържането на еврото и много други регулации, са основани на тази зависимост от износа.

Това вече раздели Европа на поне две части. Средиземноморска Европа и страни като Германия и Австрия имат съвсем различни поведенчески модели и нужди. Няма един политически курс, който да задоволява целия континент. Това е базовият проблем още от самото начало, но сега достига извънредни измерения. Ползите на една част от Европа са вредни за друга.

Национализмът вече нарасна значително. Към това допринасят украинската криза и фокуса на източноевропейските страни, които възприемат Русия като заплаха. Това създава още една Европа, с което общият брой стана четири - последните са Великобритания и Скандинавския полуостров.

С увеличаването на евроскептичните партии в ляво и дясно растящата делегитимация на основните политически сили и популярността на сепаратистки партии в страни от ЕС, фрагментацията и национализма, които предвиждахме през 2005 г. и преди това, вече са ясно видими.

Тези тенденции ще продължат. ЕС може да оцелее по някакъв начин, но вътрешноевропейските икономически, политически и военни отношения ще бъдат определяни от двустранни или в ограничени многостранни отношения с малък мащаб и степен на обвързаност. Някои държави може би ще поддържат членството си в много променен ЕС, но това няма да е определящо за Европа.

През следващото десетилетие от най-голяма важност ще е възраждането на националната държава като основен политически двигател на континента. Действително, броят на националните държави може би ще се повиши, като движенията за независимост, които настояват за отделяне или разпадане на някои страни, ще увеличат влиянието си. Това ще е особено видимо през следващите няколко години поради икономическото и политическо напрежение в рамките на европейската криза.

Германия се издигна над останалите национални държави с най-голямо икономическо и политическо влияние. Тя обаче е извънредно уязвима. Това е четвъртата най-голяма икономика в света, но този статут зависи от износа. Страните-износителки имат една характерна слабост – те разчитат на желанието и възможността на потребителите, които купуват продукта им. С други думи, германската икономика е заложник на благоденствието и конкурентоспособността на средата, в която оперира.

В този смисъл няколко са факторите, които работят срещу Германия. Най-напред, нарастващият национализъм в Европа ще доведе до ограничаване на капиталовите и трудови пазари. По-слабите страни вероятно ще приемат различни форми на контрол върху капитала, докато по-силните ще ограничат влизането на чужденци на тяхна територия, включително и граждани на други страни от ЕС.

Предвиждаме, че съществуващи протекционистки политики вътре в Европейският съюз, специално в селското стопанство, в следващите години ще бъдат допълнени от търговски ограничения. Те ще бъдат наложени от по-слабите южноевропейски икономики, които имат нужда да подсигурят икономическите си основи след настоящата криза.

На глобално ниво очакваме европейският износ да се изправи пред по-голяма конкуренция и силно вариращо търсене в една нестабилна обстановка.

Затова нашата прогноза е, че Германия ще бъде изправена пред икономически упадък, който ще доведе до вътрешна обществена и политическа криза и ще намали влиянието на страната в Европа през следващите 10 години.

В центъра на икономическото развитие и увеличаващото се политическо влияние ще бъде Полша. Тя е един от примерите за най-впечатляващ икономически растеж извън Германия и Австрия. В допълнение, населението й най-вероятно ще намалее, но това намаление ще е много по-малко в сравнение с други европейски страни. Докато Германия преминава през болезнени икономически и социални промени, Полша ще диверсифицира собствените си търговски отношения и ще се превърне в основната стратегическа сила на Северноевропейското поле.

Нещо повече, очакваме още през първата половина на следващите 10 години Полша да бъде лидерът на антируска коалиция, която ще включва Румъния. През втората половина този съюз ще изиграе огромна роля в промяната на руските гранични региони, които той ще си възвърне по официален и неофициален път.

Докато Москва отслабва, този съюз ще има доминиращо влияние не само в Беларус и Украйна, но и още по на изток. Това допълнително ще затвърди икономическите и политически позиции на Полша и съюзниците й.

В нейна полза е й стратегическото партньорство със САЩ. Когато една световна сила влезе в стратегическо партньорство, в неин интерес е да направи партньора възможно най-силен икономически. От една страна, за да стабилизира обществото, от друга за да изгради военна сила. На Полша ще й бъде отредена такава роля спрямо САЩ, както и на Румъния. Интересът на Вашингтон в региона е очевиден.


Източник: http://analitichen.pogled.info/news/71386/Evropa-se-razdrobyava-na-4-niva-nastapva-vremeto-na-natsionalnite-darzhavi

Публикувана в Европа

През пролетта на 2003 години в Москва се проведе конференция "Стратегията на Русия". В нея участва каймакът на тогавашния политически и експертен елит: Борис Немцов представляваше либералната опозиция, Глазев беше представител на национално-патриотичните сили, правителството беше представено от Дворкович, а крупният бизнес - от Ходорковски. Тогава изглеждаше, че тези успешни и уверени в себе си хора ще определят бъдещата стратегия на Русия.

Трудно можехме да си представим, че двама от четиримата основни докладчици ще бъдат сполетяни от трагични събития: няколко месеца по-късно Ходорковски беше арестуван и изпратен в затвора за повече от десет години, а Немцов беше убит. Загубвайки либералното си крило, политическата система зави рязко в национално-патриотична посока. Сега силни политически фигури са хора като Глазев, който стана съветник на президента, и неговият бивш опозиционен партньор от партията "Родина" Рогозин, който пък беше назначен за вицепремиер.

Базата или надстройката?

Отстранявайки либералите от вземането на политически решения, Путин все пак допуска някои от тях до формирането на икономическия курс на страната. Повечето руски либерални икономисти са рожба на "марксисткия шинел" на съветските университети. Те твърдо вярват, че след създаването на икономическа пазарна основа ще се формира и демократична политическа надстройка. Именно затова много от тях подкрепиха силовака Путин, който обеща да защити пазарните реформи и резултатите от преразпределението на собствеността през 1990-те години.

Руският президент следва напълно противоположна логика. Решаването на икономическите задачи за него е само начин за постигане на амбициозните си политически цели. Неотдавнашният спор между Путин и Кудрин по време на заседанието на Икономическия съвет демонстрира несъвместимостта между централизирания икономически и централизирания политически подход. Кудрин посъветва Путин да намали геополитическото напрежение, за да може да се включи, макар и с второстепенна роля, в международните технологически процеси. Путин възрази и говори за хилядолетната история на Русия, която "няма да изтъргува своя суверенитет". Руският президент не се интересува от икономически успехи на един второстепенен играч. Той иска да играе водеща роля в света.

Затворен кръг

Проблемът на Путин се състои в това, че неговата скъпоструваща външна политика води до задълбочаване на кризата и "поглъща" икономически ресурси, необходими за нейното продължаване. Руският президент не е готов да се откаже от тази политика. И най-гениалният финансист не може да му помогне да излезе от този затворен кръг.

Създадената по времето на Кудрин "тлъста прослойка" се топи пред очите ни. Друг известен либерален икономист - Гуриев - доказва с цифри, че при продължаване на сегашната политика Резервният фонд ще бъде изчерпан още през 2017 година. При това положение икономиката може да бъде спасена само ако Путин се откаже от експанзионистичния си външнополитически курс. Но руският президент не иска да слуша "низките истини" на либералите, които се опитват да посегнат на мечтата за великодържавно възраждане.

Не и докато Путин е на власт

Има много примери в историята, когато либерални икономисти са успявали да помогнат на диктатори да се справят с трудностите. Но само когато въпросните (Пиночет, Франко) не са преследвали такива външнополитически амбиции. Властниците, ориентирани към външнополитическа експанзия, нямат нужда от пазарни икономисти, а от специалисти по мобилизационна икономика, която да противостои на външно влияние и санкции. Затова и руската власт няма нужда от хора като Кудрин, а от такива като Глазев и Рогозин. Резултатът от това е видим: през последните години Кремъл успешно неутрализира активността на либералната опозиция. Преди следващите парламентарни избори беше проведена многоходова специална операция срещу партията ПАРНАС: държавната телевизия излъчи специален филм, компрометиращ лидера на партията Касянов, а след това властите провалиха предварителните избори, публикувайки личните данни на гласуващите. Всичко това внесе разкол в демократичната коалиция и дискредитира партията ПАРНАС. Така властта показаха ясно, че няма да допусне реална либерална опозиция в руската Държавна дума.

А либералите имат потенциал: дори в условията на тази пропагандна кампания, която се води срещу тях, те могат да вземат между 25 и 30 процента от гласовете на избирателите. Почти една четвърт от руснаците биха желали страната им да влезе в ЕС, а 29 процента от избирателите признават, че правата на човека са по-важни от реда в държавата. Съдейки по тези цифри, първите свободни избори ще позволят на либералните партии да сформират фракции в Държавната дума и да влияят активно върху политиката в страната. Но всичко това е възможно само след Путин. И ако се сбъднат пророчествата на либералните експерти за неизбежния икономически крах на сегашния режим.

Публикувана в Свят

Терористи от ДАЕШ (“Ислямска държава”) са се промъкнали в Европа под прикритието на бежанци. Това обяви шефът на германското вътрешно разузнаване (BfV), ден след като силите за сигурност осуетиха потенциална терористична атака на ДАЕШ в Берлин. Ханс-Георг Маасен заяви, че терористичните атаки в Париж през ноември са показали, че ДАЕШ умишлено внедрява терористи сред бежанците, прииждащи в Европа.  

„Тогава ние многократно видяхме, че терористи... са се промъкнали замаскирани или прикрити като бежанци. Това е факт, пред който службите за сигурност са изправени”, изтъкнал Маасен пред обществената телевизия ZDF и добавил: „Ние се опитваме да оценим и да установим дали има още бойци от ДАЕШ или терористи от ДАЕШ, които са се промъкнали.”

Германският вестник „Берлинер цайтунг” цитира Маасен да казва, че BfV е получило повече от 100 предупреждения, че е имало терористи от ДАЕШ сред бежанците, които в момента пребивават в Германия.

Страховете в Германия за нападения се увеличиха след кървавата баня в Париж. В четвъртък германските власти арестуваха двама мъже, заподозрени във връзки с терористи от ДАЕШ, подготвящи нападение в германската столица.  

Властите също така отмениха приятелски международен футболен мач в Хановер миналата година и затвориха гари в Мюнхен навръх Нова година поради съображения за сигурност.

 

Източник: https://news.bg/int-politics/islyamska-darzhava-prashta-teroristi-v-evropa-pod-prikritieto-na-bezhantsi-obyaviha-germanskite-spetssluzhbi.html

Публикувана в Европа

Путин отлично разбира, че ЕС не е единен - и използва тази ситуация, за да внася разкол между нас, казва Ги Верхофстад в интервю за ДВ. С него разговаря журналистката Жана Немцова, дъщеря на убития политик Борис Немцов.

ДВ: Г-н Верхофстад, бяхте премиер на Белгия, а сега сте председател на фракцията на либералите в Европарламента. От 2015 година фигурирате в санкционния списък на Русия. Защо?

Ги Верхофстад: Името ми действително фигурира в този списък. Като лидер на европейските либерали бях силно ангажиран със ставащото в Русия. Ежегодно пътувах до Русия, за да участвам в конгресите на партията "Парнас" и за да се срещам с представители на "Яблоко" и на гражданското общество. Само няколко дни преди да бъда включен в този списък, по руската телевизия показаха срещата ми с Алексей Навални. В репортажа бях представен като западен шпионин.

Въобще, съществуването на подобен списък е огромен скандал, тъй като повечето включени в него хора са всъщност проруски настроени. Аз също нямам нищо против Русия и руснаците като народ. Просто не смятам Владимир Путин за демократичен лидер.

ДВ: Неотдавна публикувахте статия под заглавие "Да поставим Путин на мястото му", в която обвинявате руския президент за четири от шестте кризи, с които се сблъска Европа. За какво е отговорен той, според Вас?

Ги Верхофстад: Путин подклажда редица кризи. Не му харесва например, че Европа има единна енергийна политика. Не му харесва и идеята за засилване на енергийното сътрудничество между европейските страни. Освен това той подкрепя екстремистки партии в Европа. Очевидно неговата цел е да финансира онези политически сили, които критикуват ЕС. Например Льо Пен във Франция.

ДВ: А имате ли доказателства за това, като изключим Льо Пен?

Ги Верхофстад: Те самите го признават. Ако запитате представители на тези партии, няма да отрекат.

ДВ: Разполага ли ЕС с ефикасни механизми за борба срещу това явление? За разлика от САЩ, например, в Европа няма закон, който да забранява на политическите партии да получават финансова подкрепа от чужбина.

Ги Верхофстад: Ние, европейците, сме по-либерални от американците и затова няма такава забрана. Но проблемът не е в юридическата законност. Това е политически проблем. В днешните кризисни времена имаме нужда от единна Европа. Всички 28 страни-членки трябва да излъчват едни и същи послания. В това число и по отношение на Русия. А какво се случва? Някои страни като Италия, например, казват, че трябва да внимаваме със санкциите и да се отнасяме по-снизходително към режима на Путин. Руският президент на свой ред отлично разбира, че 28-те страни-членки са всичко друго, но не и единни. И използва тази ситуация, за да внася разкол между нас. Ето един пример: докато ние решаваме въпроса за санкциите срещу Русия, господин Орбан сключва енергийна сделка с Путин. ЕС би трябвало да има обща външна и отбранителна политика. Защото докато продължават разногласията в ЕС, Путин няма от какво да се страхува.

ДВ: Казвате, че Европа не е направила нищо съществено за решаването на сирийския конфликт. В същото време някои европейски политици смятат, че Путин е спомогнал за стабилизирането на ситуацията в тази страна. Как ще го коментирате?

Ги Верхофстад: Путин бил помогнал? А върху кого падаха руските бомби? Върху силите на умерената сирийска опозиция!

ДВ: Днес се говори, че целта на Путин била укрепването на режима на Асад. Но подсилвайки позициите на Асад, той на практика помага в борбата срещу "Ислямска държава" (ИД). А ИД се смята за по-голямо зло от Асад.

Ги Верхофстад: Това е неговата логика, но реалността е друга. ИД навлезе в Сирия от Ирак, където възникна в резултат от една огромна грешка - американската намеса. А втората грешка, която допускаме, е, че се поставяме пред избора "Асад или ИД". Но такъв избор няма, защото трябва да победим ислямистите и да се избавим от Асад. Иначе няма да има никаква стабилност в региона, още по-малко пък в самата Сирия.

Беше голяма грешка, че не оказахме помощ на умерената опозиция в Сирия, когато там още нямаше никаква "Ислямска държава". Сирийската опозиция ни помоли за оръжие, а ние ѝ отказахме. Дори след като Асад използва химическо оръжие срещу народа си, ние не сторихме нищо. Създадохме вакуум и в резултат от това в Сирия се появиха радикалните движения на сунитските джихадисти.

ДВ: Можем ли да заключим, че руският президент изглежда толкова влиятелен и силен поради липсата на изявен лидер в Европа?

Ги Верхофстад: Проблемът на Европа е в липсата и на лидерство, и на ефикасно работещи институции. Нека не се лъжем: ЕС е една слабо обединена конфедерация от 28 страни. За да приемем нещо, имаме нужда от единодушното решение на всички 28 страни-членки. В съвременния свят тази формула не функционира. Ние винаги закъсняваме, правим твърде малко или твърде късно. Европа трябва да е не конфедерация, а федерация със силно правителство под контрола на парламента.

ДВ: Г-н Верхофстад, Вие сте в политика от младежка възраст. Има ли оттогава някаква еволюция във възгледите Ви и ако да - кое беше катализаторът за тази промяна?

Ги Верхофстад: Винаги съм бил либерал в класическия смисъл на тази дума. Но едно събитие ми повлия много силно - геноцидът в Руанда. Беше ми поръчано да разследвам тази чудовищна трагедия. В рамките на два месеца там бяха избити 800 хиляди души. 800 хиляди мъже, жени и деца. Това е най-голямата трагедия в съвременната ни история. А международната общност не стори нищо. След това разследване станах друг човек. Разбрах, че има по-важни неща от бюджетния дефицит, например. Няма нищо по-важно от хуманността, няма нищо по-важно от човешкия живот. И затова моя основна задача в политиката е именно борбата срещу несправедливостите и хуманитарните катастрофи.

Публикувана в Свят

Вижте Виктор Орбан как се съпротивлява, как се бори, как защитава националния интерес на Унгария. Ние сме във война, казва още видната журналистка.

Интервю на Общество.нет с Калина Андролова, главен редактор на списание a-specto, политически анализатор в предаването „Деконструкция” на БНР.

Г-жо Андролова, какво се случва в Европа днес? Бежанската криза сякаш доведе до ступор на ЕС.
Европа се предава без никаква съпротива. Тя все още може да вземе разумно решение –да приключи сирийската война, да екстрадира бежанците, да стегне редиците си, да осъзнае причините за пълната драма, да поеме по нов път, който ще я съхрани. Но нищо от това няма да се случи. Европа е сляпа и с намордник. Тя беше дълго време заблуждавана, хвърляна в нелепи решения (като подкрепа на всевъзможни войни и всевъзможни санкции), и подвеждана в това кой всъщност е врага й.
Невероятно е, но дори и в този момент, в който Европа потъва до глътката, отново наглеците се изправят и абсолютно психиатрично заявяват, че Русия е врага. Ето това зомбиране на съзнанието доведе Европа до този край. В Европа никой никога повече няма да живее спокойно. Европа става жертва на нарочната (и объркана) стратегия на своите американски „приятели”. Европа чак сега схвана, че САЩ не са й никакви приятели, а съдбоносни конкуренти и че е смъртоносно ударена от бруталния им интерес. Въпреки всичко нито един политик от водещите държави като Германия, Франция, Великобритания, Италия и пр. не събира смелост да каже, че това болно „партньорство под диктат” САЩ–Европа, в което Европа загива, трябва да приключи. Давате ли си сметка за какъв мащаб на подчиняване на политическата прослойка става дума?!

Има ли условия за преформатиране на Съюза? Как го виждате.
Има условия. Смятам, че бежанците ще променят старите планове за ЕС. Много държави ще се ориентират към самостоятелно спасение. ЕС се къса, ще има завръщане към национално отговорни политики. Брюксел се провали и то шеметно. Много вероятно е Великобритания да напусне ЕС. И този знак за липса на бъдеще, ще хвърли Европа в междуособици, етноконфликти, мигрантска престъпност и хаос. Много лесно е Европа да бъде подпалена. И тя ще бъде подпалена. Европа ще бъде използвана (както се използват много други конфликти в разни точки на света) за решаване на проблемите на САЩ.

Българският политически елит се оказа единственият от Източна Европа, който зае друга позиция за бежанците и буквално ги покани. Защо се стигна дотук?
Да си посредствен безделник е по-лесно, отколкото да си умен и съзидателен. Българският политически елит е един учтив мистър Бийн, който иска да бъде уважаван от господарите си, затова винаги им се покланя, опирайки носа в пантофите си, но въпреки това те все го подритват и му се присмиват. Българският политически елит е агентура (на тъмно), водена за носа и ползвана за чужди интереси. Затова се стигна до тук. Просто мистър Бийн никога няма да бъде Шарл дьо Гол, нито Виктор Орбан и т.н. Българският политически елит кани проблемите, не ги решава. Да си го кажем направо, това е неинтелигентен елит, който няма способност нито за съпротива, нито за съждение по даден въпрос. Това е елит, който не може да защити нацията. И много скоро всички ние ще изпитаме резултатите от това. Например, представете си в хаоса, в който се намира ЕС, колко лесно е да се откъсне парче от територията на страната ни. Най-вече районите, където поради слабоумна липса на държавна политика за заселаване на българи, такива са останали около 15-20%. Нима мислите, че някой ще реагира на подобна агресия? Уверявам ви, никой няма да реагира. Освен това има и мирни начини за откъсване – чрез местен референдум. Ще влязат танковете просто да запазят резултата. През това време българският политически елит ще продължи да играе карти, да поръчва проститутки, да си назначава любовниците в министерствата, да говори безсмислици и т.н. Ние сме народ в тъмна нощ, без оръжие и без водачи.

Как гледате на днешния български политически елит и капацитета му за разрешение на кризата? Какво трябва да направи държавата в днешната ситуация?
Срамувам се от българския политически елит. Много дребни и евтини са политиците ни! Вижте Виктор Орбан как се съпротивлява, как се бори, как защитава националния интерес на Унгария. Поемайки всички удари – обиди, протести, обвинения, че е диктатор, черен пиар и пр. Истински мъж! Истински държавник! Когато има война (а ние сме във война, макар и повечето хора да не забелязват това), има нужда от държавници. Иначе държавата изчезва. България изчезва от много време. Нашите политици нямат никакви идеи, мисли, дори суета да направят нещо за защита на нацията, те просто крадат. Нищо повече. Елементарни са. Държавничеството е друг вид грамотност, не е просто да си ходил в университет. Трябва да си смел и с голям хоризонт. Тесните умове с дребен шрифт на личния интерес не могат да поведат една нация напред. Не можеш да симулираш държавничество, както не можеш да симулираш талант. Плевнелиев така и не разбра това. Винаги като го видя колко е разпалено глупав ми идва да вдигна лозунг: „След комунистите най-много мразя антикомунистите!” В днешната ситуация държавата не може да направи нищо извън напътствията от „Козяк” 16, защото няма държава. Не става дума за клише. Просто няма държава. Министрите ни са маскарад, който е много болезнено да наблюдаваш.

В страната се изграждат тежки престъпни структури (трафикантски мрежи), които намериха неочаквани съюзници в лицето на неолибералните фондации за някои аспекти на бежанския въпрос. Не ви ли се струва странно това?
Напълно закономерно е предвид геополитическата доктрина на САЩ. Шествията в подкрепа на бежанците, плюшените мечета и тортите, с които приветливо се посрещат в Германия мигрантите, всичката тази фалшива „дружелюбност” се организира от неправителствени организации с американско финансиране в Европа. Създава се обаче маскарадната илюзия, че едва ли не целия германски народ приветства нашествениците. Сълзливата медийна кампания, която се разрази изкуствено по световните информационни канали за любов и нежност към нещастните и бедните също беше внимателно подготвена. Защо? За да упоят за пореден път европейците и да бъдат въвлечени в решения, които са изцяло в ущърб на Европа. Всеки умен човек може да си зададе въпроса чии интереси обслужва войната в Сирия и чудовището „Ислямска държава”? И да си отговори: на САЩ. Значи един път запалваме война, убиваме хора, а втори път „плачем” за тяхното нещастие! Не ви ли изглежда подобно поведение перфидно и безсрамно?! На мен дори ми изглежда шизоидно. Знаете ли, САЩ отдавна не са онзи пазител на демокрацията и моралните ценности, за какъвто целият свят ги смяташе в началото на 90-те години. САЩ се самозабравиха. Действаха арогантно и грубо през последния четвърт век, нарушавайки международните отношения и норми по начин, присъщ на същинските империи. САЩ бяха просто една много силна държава, но с рухването на комунизма се превърнаха в безцеремонна империя. Проблемът е, че доста дълго време никой не забелязваше, че САЩ от надежда и блян за съвършената демокрация се превърнаха в сериозна заплаха за сигурността и спокойствието на света. Това е безспорен факт.

Има ли според вас цензура на политическата коректност, която доминира европейските, а донякъде и българските медии?
Не само има цензура. Става дума за информационен тоталитаризъм! Много е тежко положението. Особено в Европа. С концентрацията на капитала се свиха всички възможности за свобода на медиите. Това, което се представя за независими и силни медии в Европа, са просто медии, обслужващи хегемониалния интерес. Практически това са всички големи медии. Звучи абсурдно, но е вярно. Бих казала, че е страшно. Просто източниците на пари са свързани изключително с метрополията. Контролът и съобразяването идва по две линии – собственост и местни политически елити, които от своя страна са напълно зависими (отново от господарите в метрополията). Омагьосан кръг. Има и един още по-ужасяващ проблем. Голяма част от самите журналисти не се измъчват от цензурата, те са свикнали с нея, те мислят в матрицата, те са част от матрицата, те са, бих казала, създадени от матрицата. Антиутопия! Тези, които трябва да събуждат, всъщност приспиват населението, отвеждайки го тихо към упадък…


Източник: http://www.budnaera.com/201503/1506021675.html

Публикувана в Очи в очи
Вторник, 19 Януари 2016 09:47

Шанс за Молдова?

Сделка между ЕС и Русия може да сложи край на безизходицата в кризата между Молдова и Приднестровието. Накрая ще имаме една проруска Приднестровска република и една проевропейска остатъчна Молдова.

От две години насам не бяха водени разговори за решаване на кризата в Приднестровието във формата 5+2. В него участват: представители на двете конфликтни страни Молдова и отцепилият се регион на Приднестровието, посредниците ОССЕ, Русия и Украйна и наблюдателите ЕС и САЩ.

Фактът, че страните в преговорите са събраха в Берлин, може да бъде окачествен като успех за германското председателство на ОССЕ. Но това си остава и единствената добра новина от проведената среща. Въпреки настоятелните апели на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, фронтовете остават втвърдени. "Доверието може да бъде възстановено само когато страните се обединят около решение на практическите въпроси. И това ще доведе до нова положителна динамика в решаването на конфликта. Призоваваме и двете страни решително да преследват тази цел", заяви Щайнмайер. Но както Молдова, така и Приднестровието са твърде далеч от представите на германския външен министър.

Историческата обремененост

Историческата и геополитическа предистория на целия регион на източната граница на ЕС обаче не спомага за възстановяване на доверието между двете страни в конфликта. Република Молдова възникна като част от бившата провинция Бесарабия, отделена от Румъния през 1940 година с пакта Хитлер-Сталин и станала част от Съветския съюз. Към новооснованата съветска република Молдавия принадлежеше и Приднестровието - регион с преобладаващо руско и украинско население.
След като Република Молдова обяви своята независимост (след краха на Съветския съюз), в началото на 90-те години Приднестровието се отцепи след кървави сблъсъци и обяви самостоятелност, която не е призната международно и до днес. По време на войната бившата съветска 14-а армия застана на страната на Приднестровието. И до днес в отцепилия се регион са разположени руски войски, въпреки че още през 1999 година Москва се задължи с договор да се изтегли.

Разединената страна

Положението в целия регион се влоши драматично след войната в Източна Украйна и руската анексия на полуостров Крим. Към това се прибавя и фактът, че Молдова е затънала в дълбока вътрешнополитическа криза, корупция, борба за власт между олигарсите и все повече се отдалечава от понятието за демократична правова държава. Разочаровани от тъй наречените проевропейски правителства, все повече молдовци дават гласа си за проруските социалисти. Междувременно се изпари и еуфорията от подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС през 2014 година и безвизовия режим за молдовските граждани.

Според последните проучвания, едва 30 процента от молдовските граждани подкрепят проевропейския курс на правителството, а подкрепяният от Москва лидер на социалистите Игор Додон е с най-големи шансове да спечели президентските избори през есента. Той открито мечтае за федерализиране на Молдова, което означава Приднестровието отново да стане част от републиката, но с разширена автономия. А това би провалило сметките на проевропейските сили в Кишинев и Букурещ за повторно обединение между Молдова и Румъния.

На този фон в Кишинев се говори за един друг сценарий - за сделка между ЕС и Москва, т.е. Приднестровието да остане самостоятелна република и никой да не пречи на една "остатъчна" Република Молдова да продължи по пътя си към Европа. Предстои да видим кой от тези варианти ще определя политическата реалност през следващите години.

Предпазлив оптимизъм

"Приднестровието не бива да бъде пречка за проевропейския път на Република Молдова", заяви депутатът от Бундестага Бернд Фабрициус за ДВ след посещение в Молдова. Той е убеден, че Споразумението за асоцииране с ЕС може да доведе до стабилно партньорство, което оставя открит "молдовския" път, а от друга страна не утежнява връзките на страната с евразийските ѝ съседи. "При този сценарий Приднестровието не представлява никаква спънка", уверен е депутатът.

В Берлин беше подписан протокол, в който двете страни се задължават да изпълнят конкретни задачи за подобряване на техническото сътрудничество помежду си. На първо време става въпрос за малки проекти, които трябва да подобрят живота на хората от двете страни на Днестър.

Публикувана в Свят
Страница 1 от 6