Фредерик Уилям Енгдал е американски историк, политически анализатор и геополитик, роден през 1944 г. в Минеаполис. Завършва университета в Принстън, след което специализира в Стокхолмския университет. През 70-те години работи като журналист на свободна практика в Ню Йорк. Голяма част от анализите му са посветени на енергийните проблеми. След 1987 г. Енгдал се установява в околностите на Франкфурт на Майн, където живее и до днес. Сред книгите му, превърнали се в бестселъри, са „Век на войни: Англо-американската петролна политика и Новият световен ред” (2004 г.), „Боговете на парите: Уолстрийт и упадъкът на Американския век” (2010 г.), „Мишена: Китай. Как Вашингтон и Уолстрийт планират обуздаването на азиатския дракон” (2014 г.).

Господин Енгдал, вашите анализи значително се различават от това, което предлагат западните медии. Какво ви кара да не следвате мейнстрийма и да се съмнявате в обичайните медии?

Не бих казал, че се съмнявам. Сигурен съм за западните мейнстрийм медии, че не са обективни, било то CNN, BBC, основните германски медии и европейски медии. И бих дал пример с протестите на Майдана в Украйна през ноември 2013 г. Тогава президентът Янукович показа, че предпочита Украйна да се присъедини към Евразийския икономически съюз с Русия, както и на Украйна да й бъдат дадени определени кредити, с които да изкупи дълговете си. Това бе много атрактивна оферта за икономиката и енергийните ресурси на страната. След това Яценюк, който координираше всичко с Джон Маккейн и хората във Вашингтон (компанията на цветната революция около Държавния департамент и Виктория Нюланд), започнаха да дестабилизират режима на Янукович и де факто сътвориха преврат. И това не са мои думи, a на Джордж Фридман, един от директорите на агенция Stratfor, наричана още „сянката на ЦРУ” заради тесните й контакти с американските разузнавателни служби. Украинският преврат беше наистина най-явният преврат в американската история. В управлението на страната бяха набутани неонацисти и хора от Десен сектор, като фашистката партия „Свобода”, както и корумпираният Порошенко. Така че какво да кажа за мейнстрийм медиите и реалните процеси, които претърпя Украйна?! От 30 години живея в Европа и не съм виждал подобно едностранчиво единогласие, такъв отвратителен унисон, извиращ от НАТО, Брюксел и Държавния департамент. Това дава на човек много сериозна причина не само да се съмнява, но и да няма никакво доверие на западните медии.

Как бихте коментирали външнополитическите движения на Русия през последните месеци? Ще променят ли те Новия световен ред?

Има такива движения, да. Под натиска на Вашингтон Европейският съюз се провали в налагането на санкции срещу Русия. Последвалите движения на Русия в Сирия спипаха Вашингтон неподготвен, американците нямаха никаква възможност за реакция. Ако анализираме речта на Обама на Асамблеята на ООН в Ню Йорк, можем да кажем, че тя е точно такава, каквато би дал и Джордж Буш преди години, т.е. „ние сме най-голямата суперсила, ние решаваме какво е в наш интерес и всичко, което правим, ни е нужно за нашите цели”. Това е гангстерски език, не дипломатически. Няма нищо общо с демокрацията и уважението към всички останали държави. Не защото съм фен на Путин, но ако анализираме речта на руския президент в ООН два часа по-късно, ще видим, че това, което той каза, беше адекватно и точно. Например, че именно САЩ създадоха цветните революции, Арабската пролет, която дестабилизира ситуацията в Близкия изток, и че това е проект на Държавния департамент и разузнавателните служби на САЩ. Включително и операцията в Белград, когато беше прогонен Милошевич. Русия се включи в Сирия, подкрепяйки едно легитимно правителство, защото, да, правителството на Асад е легитимно и няма как това да се отрече. Може да не харесвате сирийското правителство и Башар Асад, но това е напълно законно правителство. А войната не е легитимен избор, особено когато става въпрос за наемни терористични групи, които разрушават цивилизацията в една държава. Така че външнополитическите движения на Русия в Сирия са една възможност руската държава да води оперативно борбата срещу ИДИЛ. Но също така и да внесе хаос в кръга около Джон Маккейн и умерената опозиция срещу Асад. Затова и отговорът на Русия е: ние ще се борим срещу всички терористи, няма значение дали са умерени терористи или терористи от „Ислямска държава”. Терористите са терористи и това е война срещу тероризма. Брилянтен военен и дипломатически отговор! Руската намеса в Сирия фактически оголи факта, че Вашингтон през последните години е засилил влиянието на ИДИЛ, подкрепяйки и въоръжавайки терористите. САЩ очевидно се погрижиха добре и за Ал Кайда, заради която започна войната срещу тероризма след септември 2001 г. И това не е пресилено. Генерал Дейвид Петреъс, позорният бивш шеф на ЦРУ, започна нелегалната война още преди това в Ирак с така нареченото „нахлуване”. Генерал Петреъс ясно и просто каза: „Трябва да въоръжим Ал Кайда в Сирия, за да премахнем Асад”. Какво става тук? Какво има толкова в управлението на Асад, за да оправдаеш убиването на хора и създаването на огромни бежански потоци, да съсипваш живота им. Защо Асад така им пречи? Пресилената реакция по отношение на Асад е провокация към една суверенна държава, проведена от разузнаването.

Твърди се, че президентът Обама е зависим от енергийните корпорации, но не можем ли да кажем същото и за руския президент?

Има огромна разлика между руския президент и американския президент. Няма американски президент след убийството на Кенеди и намесата в него на ЦРУ и други фракции, който да е бил независим от вменени стратегически интереси. Най-мощните интереси са тези на банките от Уолстрийт, City Bank, JP Morgan Chase и др. Друга група интереси, които определят външната политика на всеки американски президент, са тези на военнопромишления комплекс и неоконсерваторите, чиито тинк-танкове са финансирани от военната индустрия. Става въпрос точно за това, което аз наричам господство на „предотвратяването” (превенцията), или доминация от пълен спектър, което е официалната военна политика на Пентагона. От 1992 година насам се прави опит всичко това да се прикрие, защото ще стане ясно, че се е създала американска глобална империя след разпадането на Съветския съюз. Американската външна политика действаше под доктрината на Улфовиц, след това под доктрината на Джордж У. Буш. Това са войни на „предотвратяването” и обясняват стремежа на Америка да контролира света. Това е болна амбиция, но де факто тя се е превърнала в политика. Такава е и политиката на Обама, такава беше и политиката на Бил Клинтън в Сърбия, изобщо на всеки американски президент от Джордж Буш-баща до сега.

Какво мислите за свалянето на руския боен самолет от Турция и защо беше допусната тази сериозна провокация?

Трябва да погледнем по-отблизо ролята на Турция в подпомагането на контрабандата с нелегален петрол. Това вече е основен източник на финансиране на ИДИЛ. Билал Ердоган, дипломираният в Харвард 35-годишен син на турския президент Ердоган, е потънал до уши в контрабандна дейност с петрол (от Ирак през Турция) и търси пазари за него. Именно този незаконен петрол финансира основните дейности на ИДИЛ в Ирак и Сирия, особеност, която руският президент Владимир Путин деликатно напомни на американския президент Барак Обама наскоро в Анталия на срещата на G-20. Повече от година измина от мнимите американски атаки към мишени на ИДИЛ и нито веднъж те не бяха насочени към петролната верига от Мосул и други окупирани места. Тази верига минава през Турция благодарение на танкерите, собственост на фирмата на Билал Ердоган, които се грижат за сигурността на транспорта. Няма какво да се съмняваме, че тираничният Ердоган и неговите военновъздушни сили и разузнавателни агенции са пряко замесени в свалянето на руския Су-24. По-същественият въпрос е дали Ердоган и правителството му са действали като „сами убийци”, така да се каже, или не. Има няколко документирани факта, обвити в сянка. Например любопитен е фактът, че „Ислямска държава” изостави нападенията над Израел. Израелският ежедневник Haaretz съобщи, че от юни 2014 г. Израел е внасял 75% от необходимия за потребностите си петрол от Ирак. Според представената информация той е внасян от кюрдския район на Ирак. Иракското правителство заяви, че петролът принадлежи на Ирак и може да бъде продаван единствено през Министерството на петрола на страната. Изригването на терора на ИДИЛ обаче е достатъчно удобно за Израел. Превземането на нефтения регион на Мосул близо до кюрдските райони и разпределянето на иракските територии, богати на нефт, всъщност отне на иракското правителство големите приходи от петрол, правейки разпространението на ИДИЛ още по-лесно. Би било адекватно Русия да издаде чрез Интерпол съдебна заповед за арестуването на Билал Ердоган и да го подведе под съдебна отговорност за военни престъпления по пътя на честния международен трибунал. Смятам, че извън протекцията на баща си Ердоган, младият Билал ще пее като канарче. Ясно е едно: Ердоган и неговите партньори в това престъпление, които и да са те, предприеха гигантска стъпка към ескалирането на глобална война.

В един от последните ви анализи казвате, че Русия има всичко, което е нужно, за да създаде нов свят на стабилност и просперитет за своите граждани, и така бързо да се превърне в магнит за други нации. Какво имате предвид?

Преди всичко, ако погледнем картата, ще видим гигантската географска територия, която има Русия. И не е случайно, че бащата на британската геополитика сър Халфорд Макиндер през 1905 г. в едно от най-добрите си есета „Географската ос на историята” определя Русия като „хартланд”. Огромната територия на страната винаги е била от значение, тази територия прави Русия много важна държава. Руското геофизическо пространство притежава в излишък (и това е документирано) всеки суров елемент, който е нужен за модерна икономика. Проблемите на страната възникват основно по време на Студената война, когато руската икономика страда много, както и след непосредственото разпадане на Съветския съюз. Елцин и семейството му бяха готови да продадат всичко, което им се мерне пред очите, за долари и Западът много искаше да играе тази игра, за да може да разруши отстъпващата Русия. През 1999 г. обаче Владимир Путин стана президент, той започна да задава нова национална стратегия, спря разграбването на националните ресурси и стабилността започна да се усеща значително. Но товарът от Студената война плюс десетилетието на Елцин са огромна загуба на време за възстановяването на една реална вътрешна руска икономика. И тъкмо затова написах този текст, че Русия може да реши всичките си икономически проблеми сама. На базата на моите изследвания и разговорите, които съм имал с много икономисти, открих, че всъщност идеята ми от този текст е приложена от Германия по време на Първата световна война, която вътрешно е финансирала потребностите си. Същото е приложено и от САЩ по време на Втората световна война под формата на така наречените облигации „Свобода”. Това означава създаване на народни, или граждански облигации, които да се продават от руската държавна хазна, а не от банките. Първото изискване на САЩ и Международния валутен фонд през 1990 г. беше Русия да елиминира Държавната банка и да създаде частна централна банка, която да бъде по модела на Федералния резерв и частните западни банки, така че държавата вече да няма власт над създаването на парите си. А това е същността на националната стабилност – да имаш военна и икономическа защита през контрола на паричните си резерви. Това беше отнето и затова дойде време на хиперинфлация. Аз предлагам незабавна стъпка, която е независима от централната банка и частните банки. А именно парите на руснаците да минават от държавния резерв директно към хората, които да инвестират спестяванията си в тези граждански облигации за инфраструктурното развитие на страната. И ако това се направи сполучливо, а руснаците са много умни хора и със сигурност могат да го направят, могат сами да се самофинансират, без да има нужда да се обръщат дори към приятелски съюзник като Китай. Самофинансирането на инфраструктурата, която отчаяно се нуждае точно от това, би предизвикало огромен бум и висок икономически растеж в Русия. И така тя ще бъде независима от санкциите. Ще видим какво ще направят руснаците, аз вече говорих с много водещи руски фигури по време на дискусии в Москва и Санкт Петербург, хубаво е, че има интензивен дебат по тази тема. А като прибавим и намесата на Русия в Сирия, очаквам с нетърпение да видя какво ще се случи през следващите една-две години. Мисля, че ще се работи на живот и смърт за стратегията на руската икономика.

МВФ прогнозира, че богатата на петрол Саудитска Арабия ще фалира до пет години, тъй като цените на петрола падат все повече. Как дестабилизацията на Саудитска Арабия ще се отрази на петролния пазар?

Нека се върнем назад през септември 2014 г., когато държавният секретар Джон Кери се срещна с умиращия крал Абдула в Саудитска Арабия. Според сигурни източници Кери е предложил на Саудитска Арабия повтаряне на американската стратегия от 1986 г. – да залеят пазара с евтин петрол и да сринат цените. В случая интересът на Кери беше да срине руската икономика. Интересът на Саудитска Арабия пък беше конкурентност и да се разруши американският шистов петрол. Те биха могли да обърнат сриването на цените за пет минути, ако обявят, че драстично ще ограничат доставките си на петрол на световния пазар. Те не го правят, защото имат политическа и икономическа цел – да сринат американския шистов пазар. Така че МВФ, който е много популярен навсякъде, е инструмент на американската външна политика. МВФ играе определена игра, всява напрежение в Саудитска Арабия, за да могат саудитците да повишат цената преди американската шистова индустрия да банкрутира напълно. Моята преценка е, че цените ще останат на тези нива най-малко до средата на следващата година и ако американската петролна индустрия се влоши драматично, което очаквам да се случи при тези условия, тогава ще се види как саудитците променят петролната си стратегия. Така че мисля, че прогнозата на МВФ за банкрут на Саудитска Арабия не е сериозна, а по-скоро е бюрократична дълга проекция на господаря. Това просто е политически натиск над саудитците. Винаги в кралската фамилия е имало мрежи, които са си сътрудничили със САЩ, дори често против интересите на самата Саудитска Арабия, но има индикации, че новият крал Салман, неговият син и министрите, които е назначил, се държат на дистанция от Съединените щати по много причини. Този „бунт” и „съпротива” на кралската фамилия е заради Вашингтон, който се опита да си възвърне контрола над външната политика на Саудитска Арабия. Саудитският министър на отбраната беше два пъти на посещение в Москва и Сочи, за да проведе стратегически разговори с Путин. Така че в момента кралството е под екстремен турбулентен натиск от Вашингтон. Американците искат да ги накарат да се съобразяват с правилата им.

Саудитска Арабия е една от страните, въвлечени в конфликта в Сирия. Иран говори за „неконструктивната” роля на Саудитска Арабия. Как ще коментирате ролята на саудитите?

Това би създало голямо объркване, защото саудитските и катарските пари в доста голяма степен са финансирали „Ислямска държава” и всяка друга група, която стреля по сирийската армия и сирийските цивилни, за да събори Асад. Така че саудитската монархия играе дежурна роля. Аз мисля обаче, че има един решителен и важен момент, който саудитците осъзнаха преди няколко години. Това е, че ИДИЛ и „Мюсюлмански братя”, които бяха любимото оръжие на Вашингтон в събитията от Арабската пролет и дестабилизацията на Близкия изток, се инфилтрират и в саудитската монархия. Саудитците се тревожат, че бойците на „Ислямска държава” могат да започнат да проповядват уахабизъм срещу Саудитска Арабия и да кажат: „Ние сме истинските ислямисти и искаме да сътворим световен халифат”. Така че, когато Вашингтон започна съвсем съзнателно войната срещу Саддам Хюсеин през 1991 г., за да дестабилизира Близкия изток (противно на съветите на саудитското кралство), това беше първата важна стъпка да се създаде нарастващ хаос в един много богат на енергийни източници регион, всъщност най-богатият в света – Персийския залив.

За какво е знак срещата между Владимир Путин и германския вицеканцлер и министър на икономиката Зигмар Габриел в Москва? Габриел се срещна и с изпълнителния директор на „Газпром” в Берлин, за да дискутират инфраструктурните проекти с руски природен газ включително „Северен поток-2”. Какво означава тази среща на фона на санкциите срещу Русия?

Габриел е напълно прав, Германия има силни енергийни интереси в Русия. САЩ наложиха на Европейския съюз и на Ангела Меркел да въведат санкции срещу Русия. Както е истина, че САЩ наложиха и преврата в Украйна, за да всеят раздор и отчуждение между Западна Европа, по-специално Германия, и държавите от Евразия и Евразийския икономически съюз, който щеше да включи и Украйна. Тук бих споделил изказването на Джордж Фридман преди година в интервю за „Комерсант”, че американската външна политика през последните сто години е била винаги политика на предотвратяване на работещите съюзи между Германия и Русия: икономически, политически и дипломатически. Нека погледнем към Първата световна война, кой срещу кого беше и какво се случи зад кулисите. Машинациите да се направи тройната Антанта, да бъде обградена Германия, а руският цар да бъде накаран да действа срещу основополагащите руски национални интереси. И това беше военен съюз срещу Германия. През Втората световна война – отново Хитлер срещу Сталин. Така че визитата на вицеканцлера Габриел, както стана ясно от информациите, е силно подкрепена от цялата индустрия на Германия, по-специално от тежката промишленост, която иска да си осигури стабилни доставки на руски природен газ. Германската индустрия всъщност се противопоставя на санкциите срещу Русия, защото тя понася най-тежките последствия от тях. Индустриалците са губещи. Компании като Siemens, Thyssen, Krupp, Deutsche Bank губят споразумения не само в Русия, но и в Китай. Германската индустрия поначало има много големи интереси за дългосрочни отношения с Русия. Германците добре знаят, че Русия не е просто огромен пазар.

Как според вас изглежда бъдещето на Европа?

Според мен за бъдещето на Западна Европа има две визии, два пътя. Ако продължим съюзничеството си с НАТО и атлантическите договори, все повече ще затъваме в море от кръв и войни, както и в икономически депресии и бежански кризи. Второто възможно бъдеще на Западна Европа е да си сътрудничи и да се съюзи с разширяващия се китайски пазар и Евразия, които разработват такава високоскоростна инфраструктура, която трансформира икономическата карта на света. Освен ако някоя умна глава от Пентагона не реши да взриви цивилизацията на Земята, което не че е невъзможно, но все пак се надявам да не се случи. Това е бъдещето на Западна Европа. Европа вече е умиращ континент, дори демографски погледнато. А Германия? О, боже! Аз живея в Германия от 30 години и виждам как тази страна преживява абсолютна катастрофа. И никой не може да й помогне, защото според данни на германското правителство 81% от пристигащите бежанци са неграмотни, неграмотни дори на родния си език, нямат никакви умения, а това ще струва стотици милиарди на държавата. Бъдещето на Европа вече не е на запад, а на изток. И това е фундаментално геополитическо разместване. И това е причината за всички войни от 1991 г. до сега. Вменените интереси в политиката. Американските олигарси, като големите фамилии Рокфелер, Буш, Сорос и пр., почувстваха, че силата им се изплъзва, усетиха нарастващата независимост на Китай и Русия, както и на други страни от Близкия изток като Иран, и започнаха да се ужасяват. Сами си разрушиха финансовата структура с кризата от 2007 г., която все още продължава. Единственото оръжие, което им остана, е военното. И затова го използват, разрушавайки всичко, през което минават, както сега в Сирия. Живеем в много опасно време от човешката история, имаме нужда от мир и истинска дипломация. Аз съм американец и мисля, че тези перманентни войни на САЩ разрушават и самите американци. И целия свят.

Като си говорим за обръщане на изток, как ви изглеждат нефелните гърчове от страна на българското правителство за проекта „Южен поток”? България непрекъснато си променяше намеренията в зависимост от това какво казват от Брюксел или от САЩ. А Германия си гони интересите, без да се съобразява.

Много е просто. Ако съзнанието ви е, че винаги сте жертви, то тогава винаги ще бъдете жертви. Балканската политическа класа има точно такова мислене, че „ние сме жертви на големите германци, големите брюкселци или още по-великите вашингтонци. Затова трябва просто да си седим като малки мишки и да правим това, което казва господарят”. Докато мислите така, вие ще бъдете жертви. Всеки път. Но ако мислите различно за себе си, може някога да преживеете историята на Давид и Голиат. Вижте примерно Русия, преди две години руснаците бяха малкият и слаб Давид, а Голиат беше Пентагонът, който харчи един трилион долара на година за военни разходи. Русия харчи едва 10% от тази сума. Но Русия нито за миг не се осъзнава като жертва, а напротив. Те започнаха да вярват, че са достатъчно добри, за да се борят за справедливост, за нещо, което според тях е правилно. А това трансформира енергията. България също може да направи това. Вижте как Унгария го направи с решенията, които взе Орбан, който, освен че се обяви срещу Брюксел и Вашингтон, също така имаше смелостта публично да посочи Сорос за човека с най-мръсните пари в целия свят. Орбан заяви на всеослушание, че Сорос се занимава с това да дестабилизира разни режими по света, които не се подчиняват на Вашингтон. Така че големият проблем е в пасивността и манталитета. Избрали сте манталитет на жертва.

В България обичаме да обслужваме любезно големите сили.

Но вече има нов свят, в който голямото влияние на САЩ започва все повече да клони към своя залез, и това е много отчетливо. В света вече има нови възможности, а уменията на Вашингтон за контрол се разпадат на всеки ъгъл.

Как мислите, Турция има ли шанс да бъде енергиен хъб за Европа?

О, толкова ми е тъжно за Турция. Изпитвам много голяма привързаност към турския народ. Преди три години си мислех, че най-големият проблем за Турция е Фетхуллах Гюлен и финансирането му от ЦРУ, което стана ясен факт. Внедряването на бизнес империята на Гюлен доведе до дестабилизация на Централна Азия, поставянето на хора в съдилища, полиция, министерства, в образователната система – и всичко това чрез подкрепата на ЦРУ. А пък западни медии като CNN му предоставиха безплатна публичност, за да преодолее по-лесно опозицията и да отвори училищата си и в Америка. За ЦРУ това бе възможност да унищожи не само независимата секуларизирана кемалистка Турция, но също така и да подпомогне напредъка на световната търговия с наркотици с Афганистан. Както и чрез хората на Гюлен да се дестабилизират опозиционните режими, от които Вашингтон иска да се отърве. Така преди две години се случиха протестите в Истанбул. Имам някаква надежда, че влиянието на Гюлен постепенно се елиминира, но проблемът е, че го прави Ердоган чрез своето диктаторство, което от своя страна не е много по-добро. Наскоро разбрах, че ислямистката му организация е пряко свързана с „Мюсюлмански братя”, така че подозирам, че Вашингтон е намерил път да използва Ердоган по начина, по който използваше Гюлен. Турция в момента е много нестабилна и е много ненадежден партньор за каквото и да било, дори и за самия турски народ. Изборите също бяха много манипулирани, чух доклади на турски граждани, че правителствени коли са влизали в различни градове на страната и са сменяли торбите с легитимните вотове с други торби, които са пълни с незаконни бюлетини, подкрепящи Ердоган и партията му.

Считате ли, че намерените находища от нефт на Голанските възвишения ще усложнят противоборството между глобалните и регионалните фактори на сирийска територия, и как това ще се отрази на Израел?

Това определено е експлозивен въпрос! В ситуацията на руската антитерористична кампания в Сирия американската енергийна компания Genie Energy обяви, че са намерили огромно находище на нефт на територията на Голанските възвишения, които са във владение на Израел от 1967 г. Международното право, декларациите на ООН, резолюциите и така нататък продължават да осъждат това деяние и открито заявяват, че окупираните от Израел земи, които преди 1967 г. са сирийска територия, са незаконно превзети и няма право, което да твърди обратното. Така че имаме груба военна окупация и нарушение на международното право, дори подозирам, че израелските разузнавателни служби се възползваха от хаоса в Сирия заедно с „Ислямска държава”. Защото, като се създаде хаос, може да се вземе и нефтът. Но да се спрем на въпроса, защо точно петролна компания като Genie Energy обяви, че е открила този нефт. Кой знае дали това изобщо е истина, защото, извинявайте, кой изобщо досега е чувал за Genie Energy? Да не би вие в България да сте чували? Това е мъничка компания в Ню Джърси, която всъщност не функционира, работил съм там и знам, че това е град, в който не подозираш, че може да има международна петролна компания. Genie Energy се намира там и има борд, в който участва и Дик Чейни, бившият главен изпълнителен директор на Halliburton и архитект на войната срещу тероризма в кабинета на Джордж У. Буш (също така съспонсор на доктрината „Уолфовиц” през 1992 г., когато е министър на отбраната в администрацията на Буш-баща). В същата компания, Genie Energy, е и бившият директор на ЦРУ Джеймс Улси, там е и Джейкъб Ротшилд от много известната лондонска банкерска фамилия. Ротшилд беше таен бизнес партньор на Михаил Ходорковски в „Юкос”. Преди да бъде арестуван, Ходорковски се опита тайно да трансферира всички акции на Ротшилд, това не се случи, но играта бе замислена точно така. Ето каква е компанията, която твърди, че има правата върху тези големи нефтени находища на Голанските възвишения. Сега фактически има зона, забранена за полети в Сирия, наложена от руските военновъздушни сили. Битката за нефта на Голанските възвишения се поддържа от компания, в борда на която е Дик Чейни. Тази компания е един от най-подозрителните търговски обекти, на които съм се натъквал през последните 30 години, откакто се занимавам с анализи на геополитически енергийни процеси. Ще видим какво ще стане. Никой не знае.

Как виждате бъдещето на НАТО?

Няколко месеца след падането на Берлинската стена изпитвах страхотен оптимизъм, че след разпускането на Варшавския договор НАТО няма да намери резонна причина да съществува. Но защо все още имаме НАТО? Изминали са 25 години след приключването на Варшавския договор. Ето какво се случва: НАТО стана световна полицейска сила, контролирана от Вашингтон, и започна да превръща бившите държави от Варшавския договор в свои бази. Инсталира там противоракетни съоръжения, и то във важни стратегически източноевропейски държави, като Полша, Чехия, а и България. В какво се превръщат тези държави? В мишени за ядрена война, ако се стигне до това. Те няма да имат никакъв избор, ако се наложи да извършат дефанзивна атака например. Това ги застрашава. Да поставяш противоракетна система това не е защита, това е настъпление и е налудничаво, побъркано и абсолютно ненормално. Това може да унищожи Европа.

Точно исках да ви попитам за бъдещето на Европейския съюз?

Договорът от Маастрихт е фундаментално дефектен документ, опит да се създаде „от горе” антинационално чудовище в Европа, което трябваше да я направи супер сила като САЩ по един или друг начин. Но това, което виждаме от 2010 г. насам с гръцката криза, е колко нестабилен и уязвим е Европейският съюз. Мисля, че Шойбле беше напълно прав, когато се опита да направи условията на гърците такива, че да могат да направят така наречения grexit, или излизане на Гърция от еврозоната. Меркел обаче го отхвърли по причини, които само мога да си представя, вероятно е искала да задържи Европа цяла въпреки всичките й проблеми и процеси.

Европа се превърна и в гнездо на корпоративни интереси. Да вземем примера с Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции.

Да, така е, огромни корпоративни интереси, както и конфликти на интереси. Да не пропуснем и банковите връзки, контролирани стриктно от политиката на Европейската централна банка. Да не забравяме къде е работил Марио Драги – в Goldman Sachs. Тук изобщо не става дума за демокрация. И не трябва да гледаме с розови очила, че, видиш ли, тези хора искат най-доброто за нас. Натискът, упражняван върху европейските държави да приемат на всяка цена Трансатлантическото споразумение, нещо, което е движено от едни от най-големите мултинационални компании на САЩ, като „Монсанто” и други, ще унищожи всякакви национални правила в страните, които все още имат закони, защитаващи здравето и сигурността на гражданите. Европейските нации не могат да кажат „не” на това, защото Брюксел ги притиска и действа посредством тайни преговори с Вашингтон. На гражданите не се казва нищо. Брюкселският елит в момента е корумпиран до основи, а освен това ЕС разполага и с възможно най-дефектната система на функциониране. Може би съм старомоден, но мисля, че границите все още имат значение, защото националната сигурност е важна, защото личната, индивидуалната анатомия е основно човешко право. И идеята да се премахнат всички граници е безумна. Човешкият вид не е готов още за това. Трябва да има стабилни съюзи, които да действат с други стабилни съюзи, както се е правело много пъти в историята. Този нов световен ред загнива все повече.


Източник: http://a-specto.bg/protivoraketnata-sistema-ne-e-zashtita-a-nastaplenie/

Публикувана в Гледища
Петък, 27 Ноември 2015 14:55

Победени, без да бъдем бити

Днес е 27 ноември. Датата, на която преди 96 години беше подписан Ньойският мирен договор. Договорът, сложил край на Първата световна война (1914-1918) за България, осакатил земята ни и безмилостно орязал нейните граници.
По силата на този договор Добруджа бе върната на отдавна победената Румъния, като освен Тулчански и Кюстенджански окръг, дадени й още след Берлинския конгрес (1878), като компенсация за присъединената към Русия Бесарабия, под румънска окупация за 21 години, до септември 1940 г., останаха още Силистренско и Добричко. На тогавашните румънски политици подаряването на Южна Добраджа очевидно беше недостатъчно, защото те обидено искаха Русе, Шумен и Варна.
Пак според него, беше отнет и първоначално поставен под международен протекторат, а после присъден на Гърция, излазът на България на Бяло море между устията на реките Места и Марица, заедно с градовете Ксанти, Дедеагач и Димотика.
Сърбия, която беше безславно разгромена през 1915 г., след Ньой успя да прибави, към заграбената след Междусъюзническата война (1913), Вардарска Македония и цялата Струмишка околия, заедно с Босилеградско, Царибродско, с части от Кюстендилска, Трънска и Кулска околии. Тези придобивки изобщо не попречиха да се попита дали могат да се вземат и Видин, Кула, Белоградчик, Перник, Трън.
Години след края на войната командващият 3-та отделна армия на Добруджанския фронт, генерал Стефан Тошев, щеше да напише в спомените си знаменателното определение „Победени без да бъдем бити". Следвайки горчивата истина, българските полкове щяха да се изтеглят в старите граници на царството, като оставяха зад себе си 96 хиляди души войници и офицери, от частите на цели 3 дивизии, разположени на Запад от Скопския меридиан, в заложничество като гаранция, че няма да подновят участието си във войната.
България беше унизена. Политическите партии, които подведени от 18-те точки на американския президент Уилсън, че на държавите напуснали войната няма да бъдат отнемани територии и няма да бъдат налагани тежки контрибуции, направиха толкова много за разпространяване на капитулантската пропаганда по фронтовете и за деморализирането на войската, изпадаха във взаимно унищожителни войни и обвинения.
Висшите военни началници започнаха да демобилизират огромната 885 000-та българска армия.
Корабите и тежкото й въоръжение бяха отнети от страните-победителки. Ликвидиран беше подводният и надводен военен флот.
Разпространени бяха списъци с издирвани български офицери, които да бъдат предадени на съдилищата на Съглашението.
Съюзническата комисия от всевъзможни раси и държави прокарваше новата западна граница, без да се съобрази дори с паметта на мъртвите. В резултат на това селото Голеш, Босилеградско, беше разделено като църквата му остана в България, а селските гробища бяха дадени на Сърбия. На страната ни бяха наложени тежки икономически санкции и беше забранено тя да има своя армия, като пехотните полкове бяха сведени до състав на дружини.
Всичко това беше Ньой и неговите решения, приложени на практика.
От някогашните учебници по история би трябвало да помним, че след като подписал договора, министър-председателят Александър Стамболийски хвърлил перодръжката.
Днес, 96 години по-късно, трудно можем да си представим цялостните измерения на човешката и националната трагедия, преживяна през от онези горчиви дни.
Днес, ние дори не говорим за това.
Отбелязваме само датата в историческия си календар.
Може би, защото сме загубили връзката с паметта си.
Може би, защото не знаем или защото не се възпитаваме да знаем.
Може би, защото така е по-лесно и по-просто.
Може би, защото свикнахме, че всеки, който по един или друг начин се докопа до едно или друго ниво на управление, има право да смята, че така е трябвало, че това е даденост и че от него започва историята на България.
Погледнато в малко по-дългосрочен план или пречупено през сега случващите се събития в цяла Европа, за държавата ни подобни констатации са не само погрешни, но и пагубни.
Защото през оня далечен ноември на 1919 г. цяла България е обхваната от протести. Стотици хиляди българи протестират срещу Ньойския диктат. Митинги покриват цялата българска земя – София, Пловдив, Бургас, Варна, Добрич, Кюстендил, Пазарджик, Горна Джумая...
Протестират българите осъдени на изгнание от откъстатите землища. Протестират българите от вътрешността на страната.
Народното събрание обявява тридневен траур, а върху сградите на всички държавни институции са провесени черни флагове.
Военните части се изтеглят на осъдените на окупация територии, изпратени от плача на местните българи.
Българските ученици от прокудените краища в продължение на години отказват да посещават чуждите училища и да участват в служби на чужди свещеници.
По една зловеща ирония на съдбата или по волята на безкрайно отмъстителните победители, подписването на Ньойския мирен договор съвпада с Деня на победите на Българската армия, с празника на победата в Сръбско-българската война (1885).
Затова с нарочна заповед Празникът на победите се премества на 6 май, а 27 ноември е отреден като Ден на паметта, в който България е длъжна да помни всичко това, което и е било отнето несправедливо.
Защото именно Ньойският договор обрича на забрава и на унищожение хилядите братски могили и безименни гробове, осеяли добруджанските полета и чукарите на Македония, кръвта на героите, неимоверните усилия на народа, повярвал в себе си и полетял към своето обединение.
Именно Ньойският договор е прокобата, която предопределя комплексите, политическите изстъпления и вакханалии, настъпили през следващите няколко десетилетия.
В резултат на Ньой деморализираната ни нация става лесна плячка на уклони, ереси, революционни и псевдореволюционни течения.
По тази причина бившият ротен командир Коста Янков ще стане левичар-анархист и ще организира атентата в Света Неделя през април 1925 г., като с това ще извърши масовото убийство на повече от 120 генерали, офицери и граждани, между които и цвета на българската армия и свои бивши другари по оръжие на Македонския фронт.
Пак по тази причина школниците от славната Дрангова школа в Скопие ще се разделят на комунисти и фашисти и ще се избиват взаимно с неистова ярост, забравили посланията на безсмъртния си командир.
В тези гонения „комунистът" Крум Кюлявков ще преследва до смърт „фашиста" Йордан Бадев. Без значение, че единият е толкова комунист, колкото другият е фашист.
Защото и българският комунизъм, и българският фашизъм, са всъщност побългарените уродливи форми на политическите различия и на борбата за власт в обезверената и унижена България в годините след Ньой.
Такава е историческата съдба на днешната дата - превратна, тъжна и прокобна. Днес вече и забравена.
Но с една разлика, при това много съществена, която не е в наша полза.
Тези, които тогава, преди 96 години, са били начело на държавата, на народа и войската, са знаели за какво са воювали и какво са изгубили, без значение от личните си политически предпочитания.
Точно това, което днес всички ние сме забравили или се стараем да забравим. Защото така ни е по-удобно.
Или както е казано в библията, тъжно е да гледаш как слепци водят слепци.
Представете си за миг, че трябва да анкетираме настоящия военен министър, изявен любител на сухопътните операции в Сирия, за Ньой и за неговото значение за българите останали под диктата му извън днешните ни граници, за националната отговорност и всичко ще стане ясно.
Липсата на моментно политическо мъжество е преодолимо качество, но липсата на национална памет ни отрежда най-незавидното място в ъгълчето на низвергнатите и безименните.
Защото само в паметта на народа ни се крие умението да възкръсваме, да преодоляваме несгодите, без да се самосъжаляваме, да оцеляваме без да потъпкваме националното си самочувствие. Или всичко това, което днес просто ни липсва...

 

Източник: http://www.focus-news.net/opinion/2015/11/27/35745/pobedeni-bez-da-badem-biti.html

Публикувана в Минало
Понеделник, 23 Ноември 2015 17:05

Защо Европа е обречена?

Защото проблемът и с исляма е нерешим с методите на демокрацията. Това е отговорът, който политкоректните политици в Евросъюза отказват да дадат на своите избиратели, макар че много добре го знаят. И точно поради това европейската цивилизация ще загине. Въпросът отдавна вече не е дали, а кога.

Европейският сблъсък с исляма не е от вчера. Датира още от 711 г., когато арабите нахлуват на Пиренейския п-ов, после го завземат методично, нахлуват във Франция, където са спряни едва през 732 г. при Поатие, завземат Сицилия, Сардиния, Корсика, Балеарските острови, нахлуват многократно в Италия, плячкосват Рим, а от 14 век започва нахлуване в Европа и откъм изток, където турците завземат Балканите и Унгария, стигайки през 17 век дори до Виена.

Хилядолетната война на полумесеца срещу кръста води до съществена промяна в демографската ситуация в някои части на континента – на Пиренеите и на Балканите се създават компактни маси от мюсюлманско население. Когато през 1492 г. Испания успява да отвоюва и последните си земи от арабите, превземайки Гранада, тя се сблъсква с въпроса какво да прави с тях след това. Първоначално им е оставено правото да изповядват религията си, но след като се вдигат на бунт през 1499 г., им е наредено или да приемат християнството, или да напуснат страната. Повечето стават християни, но тайно продължават да спазват догмите на исляма. През 1568 г. арабите вдигат втори бунт, при който дори за кратко възстановяват Гранадското емирство. Държавата им е унищожена едва през 1571 г. с големи усилия от испанците. Взето е решение всички мориски (както наричат покръстените араби) да бъдат изселени във вътрешността на Кастилия. Само едно поколение по-късно се оказва, че заради своята по-висока раждаемост, мориските започват да доминират количествено в някои райони около Мадрид и Толедо, с което заплашват да арабизират сърцето на испанската монархия. Затова накрая испанския крал, виждайки провала на всички усилия за асимилация на мориските, заповядва те да бъдат изгонени от Испания. Това се случва на няколко вълни през 1609 – 1614 г., при които около 300 000 араби, представляващи 7% от испанското население по това време, са изселени по море в Мароко, Алжир и Тунис.

На Балканите исляма се задържа повече. Когато Румъния, Сърбия и Гърция извоюват своята независимост, първото нещо което правителствата им правят, е да изгонят своите мюсюлмани. Единствено България и Австро-Унгария не предприемат подобни мерки, в резултат на което по нашите земи и в Босна (която тогава е австрийска провинция) ислямът оцелява. Като прибавим и Албания след 1912 г ., само тук местните мюсюлмани са оставени да съжителстват с християните.

Защо обаче точно на Балканите, където мюсюлманите имат вече 600 годишно непрекъснато съществуване, няма проблем, или поне не такъв, какъвто е в Западна Европа? Защото след 1944 г. тоталитарните режими в България, Югославия, Гърция и Албания напълно унищожиха и подчиниха войнствения дух на исляма. Особено фрапиращо това се случи в Албания, където беше забранена дори самата религия. В течение на няколко поколения комунистите превърнаха от сепарираните и изолирани мюсюлмани пълноценни светски граждани на своите страни. Разбира се с репресии, натиск и насилие. В Гърция това свърши военния режим и традиционната антитурска и антибългарска политика на управляващите в Атина.

В резюме – Испания, Сърбия, Унгария, Гърция, Италия и Румъния – все страни, в които традиционно са живели мюсюлмани, са решили проблемите си с тях като са ги изселили. Испанците са принудени да приложат тази мярка, след като опитват в продължение на сто години да асимилират мориските и не успяват. Въпреки че ги християнизират, те упорито запазват своя арабски език и арабски обичаи. Другите европейски държави не са толкова търпеливи и директно изгонват мюсюлманите, след като се освободят от властта им. Там където те остават, комунистите, нетърпящи друга конкурентна идеология, с помощта на репресии заличават разликите между християни и мюсюлмани, формирайки консолидирани граждански нации.

Нищо от това не би могло да се случи в Европа днес. Нито изселвания, нито репресии, нито насилствена асимилация и християнизация. Самоскопилите се европейски държави залагат единствено на доброволната асимилация, която те наричат с политически коректния термин интеграция, надявайки се, че с научаването на съответния държавен език и местни традиции, мюсюлманите ще станат добри граждани. Само че това няма как да стане и очевадно, с оглед на ситуацията, не става.

След всеки атентат европейските ислямски общности се спотаяват, снишават, изчакват да отмине бурята и вялото европейско възмущение, за да продължат с това, което правят най-успешно – да сеят страх и деца. Да, мюсюлманите са между 5-10% в отделните европейски държави, но децата им са между 25-50% от децата в държавите им. Кметът на Ротердам е мюсюлманин, а най-популярното мъжко име за новородено в Лондон и Брюксел е Мохамед. Добре известни факти, но какво от това? Мюсюлманите се увеличават, християните намаляват, а през последната година евроислямът получи мощна демографска инжекция с приток на 1,5 млн нови имигранти, доскоро по-известни като бежанци.

Тази болест не се лекува с молитви и шествия. Тя не се лекува и с извънредни положения – хиляди нови мохамедчета ще се родят през трите месеца на извънредно положение във Франция. Тя не се лекува и с остри думи във фейсбук и заплашителни статии в пресата. Тя се лекува с управленски мерки, които трябва да са такива, като описаните по-горе. Репатриране, експулсиране, лишаване от гражданство, дори и за тези, които го притежават по рождение. Ограничаване на ислямската пропаганда и секуларизация на имотите на мюфтийствата. Няма европейска държава, която да не го е правила с християнската църква, каква е пречката сега да стори това и с ислямската религия? Конфискуване и затваряне на джамии, премахване на минарета. Експанзивна политика за запазване на християнските малцинства в Леванта, подложени на 1400 годишен терор от 7 век насам. Общо взето, това е което трябва да се направи.

Обаче няма да се направи, защото няма кой да го направи. Не че в европейски мащаб липсват такива политици. Просто няма да ги допуснат да управляват. И тъй като революция също няма да бъде допусната, след 30 години това няма да има никакво значение вече, защото и кметовете на Париж, Лондон и Берлин ще са мюсюлмани. Затова Европа е обречена. След едно поколение вече ще стои въпросът не как да се интегрират мюсюлманите, а как да бъде запазено християнското малцинство.

 

Източник: www.frognews.bg

Публикувана в Гледища

Службите за сигурност на Казахстан обвиниха арестуван бизнесмен с руски връзки във финансиране на скорошните антиправителствени протести като част от готвен план за държавен преврат, предаде "Ройтерс".

Тохтар Тулешов, който е известен най-вече като изпълнителен директор на една от най-големите пивоварни в страната, бе задържан още през януари, но досега властите не бяха разкрили в какво е обвиняван.

"Планът му включва дестабилизиране на ситуацията в страната чрез създаване на горещи точки, организиране на протести и масови безредици", обяви говорителят на Националния комитет за сигурност Руслан Карасев. "Имаме доказателства, че демонстрациите срещу т.нар. поземлена реформа, състояли се в Атирау, Астана, Алмати, Уралск и Къзълорда, са инициирани и финансирани от Тулешов."

Адвокатът на бизнесмена не е бил открит за коментар.

По думите на Карасев през уикенда са задържани още няколко души, заподозрени за съучастници на Тулешов. Сред тях има и двама полковници, управлявали две отделни военни бази.

Тулешов управляваше и казахския клон на базирания в Русия Център за анализ на терористичните заплахи. На уебсайта си catu.kz организацията публикува проруски и антизападни анализи, включително материал, който намекваше, че терористичната групировка "Ислямска държава" изпраща подкрепления на украинските националисти.

През април и май в няколко големи града на Кахастан се състояха протести срещу промени в законите на страната, които ще позволят на чужденци да наемат земеделски земи за срок от 25 години. Предложението бе одобрено през ноември миналата година и трябва да влезе в сила от 1 юли.

То само подхрани страховете на голяма част от местното население, че земите им ще бъдат изкупени от китайски инвеститори. Мнозина се боят, че промените ще се окажат пагубни за 17-милионния Казахстан за сметка на съседа им Китай. Двете страни споделят дълга обща граница, а Пекин инвестира много средства в енергийния сектор и инфраструкутрата на съседа си.

Публикувана в Свят

Повечето терористи се вербуват в самата Европа.

Едно по едно започнаха да излизат имената на терористите, извършили атентата в Париж. Засега заподозрените са трима братя от Белгия, трима французи, един черногорец, един сириец и един човек от египетски произход. Братята са родени в Брюксел и са с белгийски паспорти. Един от французите е роден в Париж, родителите му са от Алжир (вероятно родени под френско знаме там, когато Алжир е бил френски протекторат). Черногорецът пък произхожда от нормална балканска държава, богата горе долу, колкото България. И това са само изпълнителите. Не е неразумно да предположим, че огромното мнозинство от организатори (вероятно няколкостотин души) са също предимно с европейски паспорти.

Ето защо в никакъв случай не може да твърдим, че атентатът е дело на мигранти и следствие на бежанската вълна. Да, вероятно част от терористите са били имигранти, но много ключови роли в терористичния акт са били изиграни от хора с европейско гражданство.

Тоест, колкото и да не ни е приятно да си го признаем, в Европа се развъждат терористи.

Многото безуспешни пътища за интеграция.

Преди да си повярваме за пореден път, че от утре тропаме по масата и с твърда ръка интегрираме успешно европейските мюсюлмани, не е зле да си припомним, че никой не знае как това може да стане със сигурност.

Например, Франция изисква от своите граждани да се съобразяват с определени основни принципи на републиката, без значение какво е тяхното лично мнение и убеждения (както е и в САЩ). Тези принципи са заложени в образователната система, която е всеобща, задължителна и безплатна. От друга страна, Великобритания е далеч по-космополитна и мултикултурна нация. Тя позволява на гражданите си да бъдат много различни, като сложната й система от частно и държавно образование не се опитва да налага насила нищо на никого. Например, англичаните гледат на френския закон, забраняващ забрадките в училище, като нарушение на личната свобода. От друга страна, французите смятат, че англичаните са прекалено толерантни. Германия пък има свои особености – религиозното образование. Следвоенната немска образователна система е била винаги силно повлияна от протестантската и католическата църква и през последните години се наблюдава и нарастващо влияние на Исляма.

Видимо от резултатите, нито един от тези подходи не е перфектен.

Общият корен на неуспеха.

Скромното ми мнение е, че общият корен на европейските опити за интеграция на мюсюлманите, се коренят в раздутата социална държава. Където и да отидем в Западна Европа, включително Скандинавия, неизменно ще видим една и съща гледка – гета с преобладаващо етническо население, в които се изливат колосални количества социални помощи, хората там са много често постоянно или за дълги периоди от време изключени от пазара на труда.

Тук е важно да споменем, че не трябва да се генерализира за всички имигранти – икономическата статистика показва, че в доста западни държави, значима част от имигрантите се интегрират в пазара на труда относително успешно като цяло. Но и този успех трябва да разглеждаме с резерви.

Първо, участието в пазара на труда в днешните развити икономики не е особено впечатляващо, дори сред местния етнос „кореняци“ – 56% във Франция, 60% в Германия, 62% във Великобритания, 64% в Холандия, 68% в Швейцария. Тоест, между всеки трети и всеки втори европеец над 15 години нито работи, нито търси работа. Участието в пазара на труда на повечето мигранти е около 10-20% под средното за местните в първо поколение, като постепенно се изглажда във второ и трето поколение.

Второ, неучастващите „кореняци“ често се изключват временно. Например, щедрите социални системи позволяват на един швед да си вземе почивка от година или две, след като напусне работа. Но това рядко се превръща в траен навик. Неучастващите имигранти, особено мюсюлмани, се изключват за постоянно. Това е особено валидно за жените – 2 от 3 мюсюлманки в Европа не участват на пазара на труда трайно.

Трето, навсякъде в Европа мигрантите успяват да се сегрегират и да си обособят квартали/гета за себе си. Често това се случва с активната подкрепа на държавата, тъй като политиците виждат в тях потенциални верни избиратели и им строят и предоставят държавни жилища (примерно, във Франция). Ислямът в тези гета заздравява корените си чрез икономията от мащаба, която построяването на една джамия там реализира. С други думи, една джамия би била много по-неефективна, ако мюсюлманското население е разпространено равномерно в страната, отколкото когато то е сегрегирано в отделни квартали и градове.

Четвърто, сегрегирани и изолирани от пазара на труда, тези хора лесно стават жертва на радикалния ислям. Асимилацията на мюсюлманите е практически невъзможна, докато две от три мюсюлманки в Европа не работят трайно, живеят в сегрегирани квартали, поддържат и разпространяват собствената си култура помежду си и сред следващите поколения (те възпитават децата). Именно сред тези жени и второ поколение младежи радикалните ислямисти най актовно търсят гнезда в Европа.

Пето, при такъв огромен брой потенциални обекти за лесно вербуване, ислямистите дори не трябва да се напъват особено. Реално, само с 0.001% на своя страна от цялото мюсюлманско население на Европа, тези хора могат да водят война срещу целия континент.

Какво да се направи?

Ако допуснем, че мюсюлманите са по-рискова група (което е вярно, дори чисто статистически), то има два очевидни сценария, за да се намали този риск. Първият е да не ги допускаме изобщо в държавите си. Това е противконституционно в (почти) всички развити държави и на практика почти неприложимо, тъй като отваря вратите както към огромни допълнителни държавни разходи за разузнаване и миграционен контрол, така и към религиозни преследвания.

Вторият подход е да не им се позволява да станат толкова лесни потенциални обекти за вербуване от страна на фундаменталистите. Като за начало, може да се спре заселването на етнически малцинства в отделни квартали, гета и дори градове. В Източна Европа това често става като се толерира незаконна собственост на определени места. Например, в България циганите по естествен начин се струпват в махалите, където кметове и държавна власт позволяват незаконно строителство и дори оказват натиск върху снабдители на електроенергия, вода и даже парно да предоставят безплатни услуги (за щастие, частните електро- и водо-снабдители успяват в някаква степен да намалят тези вредни тенденции). В Западна Европа целенасоченото сегрегиране е държавна политика - правителствата строят цели гета с цел „социално“ настаняване на мигранти.

Трябва постепенно да се намалят разходите и политиките на социалната държава, които позволяват на човек да прекара години наред, ако не и целия си живот, без да работи. Близо до акъла е, че за един ислямски фундаменталист е по-лесно да вербува мюсюлманин (или дори немюсюлманин) в европейска държава, който по цял ден не работи и си стои в сегрегирания квартал, отколкото на мюсюлманин, който излиза сутрин в 8 за работа и се прибира вечер в 20 часа и има редовни доходи. Разумно е и да се наложат някакви ограничения на офшорните и дори държавни капитали с цел инвестиция в храмове и религиозно образование. Ако някой желае да построи джамия, то няма нужда да прикрива самоличността си. Днес е широко разпространено в Европа парите за религиозни училища и джамии да преминават през навързани като свински черва фондации и религиозни организации.

Според мен, първопричината за тероризма е в неразумната външна политика на Европа, САЩ и Русия към Близкия изток и Африка през последните около 100 години. Насилственото чертаене на изкуствени граници, насилственото поддържане на държави чрез инсталиране и сваляне на диктатори, празните надежди за обединение на нации, които се мразят от хиляди години запали огромна омраза сред местните народи. Но това е повод за друга статия и много по-сложен проблем за решаване, в чиято материя не се чувствам особено компетентен.

Вторичните причини и способстващи условия обаче могат да бъдат намерени в самите икономически политики на развитите страни – мутиралата социална държава, замислена от политиците като инструмент за развъждане на послушни избиратели, но превърнала се в машина, произвеждаща изолирани и капсулирани етнически и религиозни малцинства в сърцето на Европа. От своя страна, хора от тези малцинства са лесна плячка за вербуване от ислямистите. И тъй като вече са отгледани второ и трето поколение с европейски паспорти и образование, то ефективното решение може да бъде насочено единствено към основата – самите псевдосоциални политики.

*Всяка прилика с действителни лица и събития в българските цигански гета НЕ Е случайна

 

Източник: www.offnews.bg

Публикувана в Гледища
Понеделник, 28 Септември 2015 12:39

Шериат по християнски

„Така, както понякога има състрадание,
което наказва, така има и жестокост,
която щади.”

Константин Блажени

Противопоставянето на умерения ислям на радикалния ислям е тактика, която Западът възприе още със старта на войната (действително е война) срещу тероризма през 2001 г. Оттогава насам стълкновението протича по две писти: военна и идеологическа. Военната аз не съм компетентен да коментирам – за това си има специалисти. Ако съдя по резултатите й в Париж и Брюксел, в Мадрид, в Лондон, в Москва и Анкара обаче, не ще да е кой знае колко успешна. Вълнува ме по-скоро идеологическата, идейната битка. Не само защото на това море аз съм капитан, а и защото тя предшества, придружава и детерминира военната. Преди да се случат по улиците, по влаковете, по летищата и автобусите, по площадите, по заведенията и концертните зали на големите европейски центрове, масовите убийства са се случвали многократно в представите и мечтите на атентаторите.

Двете войни (менталната и физическата) са свързани неразривно – една обща война са, защото са една обща действителност. Доколкото последователността е от менталното, от метафизическото към физическото убийство, ако решим, че превенцията е най-добрата отбрана, първото сражение трябва да бъде за сърцата и душите на потенциалните терористи. Лесно е да се каже – трудно е да се направи. За всички е ясно, че ако спечелим идейната, вече сме спечелили и военната битка, без изобщо да сме я повели. Спечелили сме я по най-безкръвния, по най-лекия, по най-целесъобразния, по най-хуманния начин – като сме я предотвратили. Как обаче да стане това практически, още не е изнамерил никой. А не сме изнамерили, не защото цивилизацията ни е неизобретателна, а защото простата на пръв поглед материя е всъщност неимоверно сложна, заредена със скрита противоречивост, която се разкрива и започва да саботира усилията ни в хода на конфликта. Америка, а по нея и Европа, тръгна, както споменах, да противопоставя умерения ислям на радикалния ислям. Веднага след покушението срещу кулите-близнаци САЩ решиха да вдигнат в съседство с руините, погребали телата на хиляди нюйоркчани, огромна джамия. Символиката на този жест беше ясна като ден: да тръгнем с добро срещу злото, да противопоставим мира на войната, да изправим срещу верската нетърпимост на варварите толерантността на християнската ни цивилизованост. Звучи красиво и благородно, но, както доказаха впоследствие многобройните терористични акции и на западноевропейска, и на азиатска, и на африканска земя, неефективно и дори контрапродуктивно. Великодушието на Вашингтон и на западноевропейските му партньори не трогна, не демобилизира, не демилитаризира армията от атентатори: радикалният ислям продължи да се радикализира в сянката на това великодушие – чак до днешните поголовни безчинства на Ислямска държава. Неуспешността на подхода на Запада се обяснява само донякъде с месианския, с мисиониращия характер на исляма като религия. И християнството е мисиониращо, но не мисионира с подобни кървави похвати. Макар че го е правило преди 5-6 века, когато е било на днешната възраст на исляма. От това обаче не следва, че всичко е въпрос на време, че след 5-6 века и ислямът като християнството ще порасне нравствено, ще се очовечи и култивира – процесите са непредсказуеми и не подлежат на такова механично тълкуване. Само догматиката на комунисти и детерминисти счита, че само по себе си времето ни води от несъвършеното към съвършеното, че общочовешкият еволюционен процес е по правило прогресивен и съзидателен, че историческият опит автоматично ни прави по-добри и по-морални. Тъкмо този окървавен опит свидетелства, че пред човека пътят към възхода е точно толкова открит и възможен, колкото и обратният път, пътят към пещерното варварство.

Ако тръгнем от корените на двете водещи световни религии, ще установим едно различие, което е съществено в морално отношение: Идеологията на християнството (Новият завет) не допуска (за разлика от Стария) убийство на неверници и друговерци, докато Коранът направо го препоръчва, давайки в сурите си дори конкретни указания, практически съвети как да се убиват грешниците. На тази база става трудно да се направи морално разграничение между радикалния и умерения ислям – и двата са фундаментални, и двата черпят от първоизвора, изхождат от Корана, който пък изхожда от нетърпимостта към другомислещия. Докато дидактичният, нравоучителен характер на Евангелието протича под върховенството на свободната воля, на правото на съзнателен свободен избор на всяка личност, Коранът е стопроцентова дидактика. За разлика от Новия завет, Коранът не подбира средства в защита на правата вяра, допускайки и насилие, и лъжа, и измама, и проституция, и търговия с жива плът. Фактически всяко престъпление, сторено в името на правата вяра, автоматично става не само морално допустимо, а и стратегически необходимо, превръща се от злодеяние в добродетел. Ето защо ми се струва, че както е несъстоятелно да се говори за умерен фашизъм, комунизъм или расизъм, така е несъстоятелно да се говори и за умерен ислям – безскрупулността обединява. Не ще и дума, че далеч не всеки мюсюлманин е терорист, че милиони мюсюлмани осъждат атентатите с непримиримостта, с която ги осъжда и европейската общност. Това обаче са присъди на непоследователните, на отклонилите се от императивите на Корана мюсюлмани, на ревизионистите. Пък и не в това е въпросът. Както знаем от пропитата с толкова кръв и сълзи история на миналия век, има немалко болшевики и националсоциалисти, които изначално са осъждали масовите убийства на двата тоталитарни режима, вследствие на което сами са ставали жертва на собствените си партии. Наличието на вътрешнопартийна съпротива срещу насилието (днес бихме я нарекли дисидентство) не прави обаче двата режима по-малко престъпни. Защото онези политически идеалисти и дисиденти, които са се опитвали да очовечат безчовечните си партии, са непоследователните комунисти и нацисти – и двете доктрини не само позволяват, а и изискват саморазправа на институцията с другомислещия. Тъкмо тук са заровени корените на злото, оттук тръгват изтребителните комунистически и нацистки концлагери. Така е и с исляма, чиито теоретични постановки не само позволяват, а и диктуват саморазправа с друговерците – дори хомосексуализмът се наказва според Корана със смърт. Тъкмо това обстоятелство подхранва психологически и идейно и издевателствата на Ислямска държава, и масовите убийства в Париж и Брюксел, в Мадрид, в Москва и Лондон, и атентата на летище Бургас, ако щете. Унищожават се неверници и друговерци, доброто громи злото. Така е не според някакви своеволни екстремни интерпретации на Корана – така е според автентичния Коран. За диалектическата взаимовръзка между цел и средства, за елементарния принцип, че благородни каузи не могат да се преследват с неблагородни похвати, Коранът не иска и да чуе – вместо, както прави християнството, да съизживява и разбира с мъчителни усилия драматизма на вярата и безверието, Коранът предпочита да елементаризира, да схематизира и да етикира и съди с лека ръка. Въдворяване на правата вяра без оглед на средствата – ето водещата инструкция, която дава Корана на последователите си. От което закономерно следва, че за да се обезсили терористичната вълна, заплашваща да залее целия свят, е необходимо преди всичко да се отнеме идеологическия, идейния ресурс на исляма. Как обаче да стане това на практика, след като няма кой да пренапише и облагороди Корана така, както Евангелието пренаписа и облагороди Стария завет, изхвърли от Вечната книга принципа око за око зъб за зъб, превърна насилието на старозаветниците в новозаветно милосърдие, подмени нетърпимостта с толерантност, мъстта – с прошката? През близките векове аз не виждам как ислямът ще извърви тази морална еволюция – всеки опит за преосмисляне на Корана ще бъде санкциониран от самия Коран, който е така канонизиран и склеротизиран, че, за разлика от Вечната книга, за нищо на света не би допуснал каквато и да е реформа – всяка подобна стъпка е считана за непростимо престъпление, което трябва да бъде подобаващо наказвано. А едва ли е необходимо да уточнявам, че единственото подобаващо наказание е смърт.

Платеният с хилядите жертви на тероризма опит на новото хилядолетие говори, че толерантността, с която Оксидента се отнася към Ориента, не само не омекоти фронтовете, а напротив: доведе до нови и нови издевателства. Противопоставянето на умерения ислям на радикалния ислям, на което Западът разчиташе, доведе до неочакван резултат: вместо умереният ислям да прогони от съзнанието на мюсюлманите радикалния ислям, стана обратното. Толерантността на Свободния свят подхрани радикализирането на нови милиони ислямисти – не само на арабска земя. Така дяволският кръг се затваря, а отбраната ни срещу терористичните изстъпления става все по-трудна. Тогава? Ще се наложи Западът да направи стъпката, за която в момента не иска и да чуе: да стане по-малко толерантен не само към радикалния, а и към умерения ислямизъм – тогава, когато неговата идеология става несъвместима с основните морални принципи на цивилизационния ни избор. Друг път няма. Откажем ли да тръгнем в тази посока, предстоящите атентати, които дебнат в засада и които, тръгнали от теорията към практиката на исляма, неминуемо ще се състоят, така ще нагнетят и ожесточат общественото съзнание, така ще поляризират фронтовете, така ще подхранят емоционално, така ще екзалтират и мобилизират европейските и американски националисти и екстремисти, че от днешната ни цивилизованост и помен няма да остане. Белязана със саможертвата Христова и с кръвта и страданията на стотици поколения, цивилизация като нашата, за която човешкият живот е висша ценност, трудно би воювала в рицарствен двубой с едно варварство, за което същият живот не струва пукната пара. „На нас ни се умира повече, отколкото на вас ви се живее” – заяви преди петнайсетина години командирът на терористичната банда на заложниците си в руската столица. Последвалата кървава драма илюстрира, че може да му се вярва.

Сама по себе си толерантността е несъмнено благодат, но толерантността на Запада през следвоенния период и особено след гибелта на комунизма има един пагубен дефект: научно-техническата революция и произтичащата от нея консумативна стихия, която приспа инстинктите и наркотизира сетивността ни, я превърна в толерантност без граници. Това противоречи на човешката природа – човекът е ограничаван от толкова условности и е жизнеспособен само в определени лимити, не е пригоден човекът за безгранични величини. Всяка безгранична толерантност – и в това отношение историята на Стария континент предлага изобилие от примери – води до безграничен деспотизъм. Отправено с грешно послание на грешен адрес, днешното ни великодушие към ислямистите е самоубийствено. Да толерираме нетолерантността, която ден след ден ни убива в собствените ни домове, значи да разчистваме пътя към собствената си гибел. Ясните сигнали, които злодействата на религиозния радикализъм перманентно излъчват, трябва да ни доведат до ясни изводи. Несъразмерната толерантност – учи Карл Попър – унищожава сама себе си. По своята органика толерантността е не състояние, а процес – при това процес двустранен. Няма, не съществува еднопосочна толерантност – несподелената, лишената от всякаква взаимност толерантност, която Западът проявява към бежанските тълпи днес, закономерно се превръща по своите последици в толериране на престъпността, на насилието и злото. Всяка безмерна толерантност, която се натъква на милитаризираната нетолерантност на толерирания, е пагубна за толериращия. Показната и безкритична толерантност на Меркел, от която тя междувременно вяло се опитва да се дистанцира, наподобява по-скоро малодушие, гнил компромис на безпомощната неолибералната конюнктура на Запада – масовите издевателства на мюсюлманските бежанци в Кьолн и Хамбург го илюстрират. Едно от най-нашумелите напоследък изследвания, което обобщава германския опит с последната емигрантска вълна от Близкия и не съвсем близък Изток, носи мрачното заглавие „Германия се самоунищожава”. Цялото ни трупано с хилядолетия културно наследство предупреждава от тази зловеща угроза, която днес тегне над нас като никога преди. В „По образ и подобие” Музил е безпощадно точен: „Епоха, в която всичко е позволено, всеки път е носила нещастие на живеещите в нея. Порядъчността, въздържанието, благородството, музиката, нравите, стиховете, етикетът, възбраната – всички те нямат по-дълбока цел от тази, да придадат на живота облик в строго определени граници. Няма безгранично щастие. Няма голямо щастие без големи възбрани.” Възбрани, които да държат изначалната ни вродена нецивилизованост под око. Няма що: безграничните, безгранично свободните общества могат да бъдат местопребиваване само на съвършени създания, каквито всемирът не знае. Доколкото ние, хората, сме природно, генетично несъвършени, съжителството ни е възможно само под надзора на спуснати свише нормативи и под заплахата на въдворени на тяхната база институционални регламенти и санкции. Доколкото е и човек, дори Христос не е съвършен – за Мохамед пък, бракосъчетал се на старческа възраст с невръстно дете, изобщо да не говорим.

Неохотата на Запада да втвърди позицията си спрямо ислямската напаст, нежеланието му да отчете, че атентаторите срещу цивилизацията ни не просто използват ислямската идеология като фасада и повод, а са нейно естествено продължение, задвижени са от фундаменталните теоретични постановки на Корана, има и своите психологически корени. Безграничността, в която най-проспериращите демокрации охолно и безгрижно живеят, идва някакси неусетно и от само себе си, без наш съзнателен принос, без наше собствено усилие. Мъчителни съзнателни, целенасочени усилия – за сметка на това – изисква стесняването, релативирането на толерантността съобразно смъртоносната заплаха, пред която ни изправи нейното абсолютизиране. А на човешката природа е свойствено по-скоро избягване, заобикаляне на усилията, отколкото тяхното съзнателно полагане. Вътрешният джихад, който според Корана е борба за себеусъвършенстване, е лична работа на всеки мюсюлманин – нека си го води, както намери за добре. Външният джихад обаче е насочен срещу фундаментите на християнското ни битие, срещу нас самите – все едно дали сме вярващи или материалисти. Никоя религия и никоя политика, никой бог и никоя цивилизация нямат право насилствено да подменят собствената ни идентичност с чужда – това би било духовно убийство. Което не бива да толерираме. Не призовавам, съвсем не призовавам да водим войната срещу враговете на нашия живот с безскрупулността, с която те я водят срещу нас – и в най-ожесточената битка ние няма да тръгнем като тях целенасочено да избиваме беззащитни жени и деца, да вземаме мирни заложници, да вършим публични назидателни обезглавявания. Става дума по-скоро за административни мерки, които да ограничат правата и свободите на похитителите – така, както те с пръст на спусъка ограничават нашите. Всяка критична гражданска ситуация, и особено войната, която вече бушува открито и скрито под прозореца ни, предполага подобни стъпки. Ограничени от терора са и нашите права на европейци и граждани на демократични общества. Когато милионни европейски градове заприличват на военни биваци, когато въоръжени до зъби полицейски и армейски патрули внушават по улиците ни по-скоро страх и несигурност, отколкото спокойствие и сигурност, когато един случайно изпукал фойерверк в центъра на Париж хвърля в паника стотици минувачи, когато правото ни дори на живот се превърне в борба за оцеляване, гражданското ни общество е длъжно да намери път да възстанови накърнената си гражданственост. На карта са поставени нашите основни права и свободи. Наплашеният човек не е свободен човек – той е роб на страха си. Проспала нехайно генезиса на ислямския тероризъм, в най-близко бъдеще Европа ще се види изправена пред неумолимата алтернатива или да приеме шериата, или да се справи с него чрез ограничаване на толерантността, сиреч, казано по-откровено, по недемократичен път – друга възможност на хоризонта на новото хилядолетие не се задава.

Тук възниква един много завързан въпрос: Принципът за диалектическо единство между цел и средства не е ли валиден и за нас, недемократичните похвати, към които ще прибегнем, няма ли да ограничат собствената ни демокрация, няма ли да накърнят нейната цялостност? Това вече става пред очите ни – мерките за сигурност, които сме принудени да вземаме и днес, за да оцелеем физически, са на практика стесняване на демокрацията ни. Ако от малодушие и криворазбрана толерантност се въздържим от по-сурови мерки днес, рискуваме утре да пожертваме демокрацията си цяла-целеничка, да заменим цивилизоваността на декалога с нецивилизоваността на шериата. Като подгонения от хищника гущер европейската ни демокрация е заставена да пожертва опашката, за да спаси главата – друга, по-приемлива цена на оцеляването няма. Алтернативата е недвусмислена: за да съхраним цивилизацията и за нас, и за потомците си, трябва да я преобразим и да я рамкираме в нови регламенти, които да я направят по-малко уязвима за злото, по-боеспособна срещу агресията на варварството. Неимоверно трудно е, но и неимоверно необходимо.

Въпросът е въпрос не само на тактика и стратегия – става дума, както споменах, и за психология. Радикализмът срещу нас закономерно поражда радикализъм в нас, а все още ограничената по размери днешна битка срещу свободите и правата ни, срещу физическия ни живот рискува утре да прерасне в световна война с несигурен край. Историята на християнството, която през Тъмните векове бе белязана от не по-малко кръвопролития и издевателства, учи, че новозаветният принцип за несъпротива срещу злото е несигурна бариера срещу дремещите в дебрите на съзнанието ни бесове и демони. Те нетърпеливо чакат своя шанс, а дали ще го дочакат, решаваме ние. Тук и сега. Утре, както предупреждава и новоизлязлата книга на Глен Бек „Всичко е заради исляма”, ще бъде късно, а вдругиден – невъзможно.

Източник: Bulgaria Analytica

Публикувана в Свят

Европа застарява по-бързо от всеки друг регион в света. Тя има голяма нужда от имигранти. Много европейци обаче не ги искат, пише Пол Тейлър от Ройтерс.
"Старият континент" може да преодолее последиците от застаряването на работната сила до около 2020 г. чрез наемане на повече жени и възрастни хора на работа, чрез стимулиране на мобилността в рамките на Европа и чрез по-добро използване на сегашните мигранти, твърдят експерти от ЕС и ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).

Публикувана в Свят

Атлантическият клуб и посолството на Френската република разпространиха покана за лекция на френския посланник – Н. Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан. Темата на лекцията е повече от интригуваща – „Европейското бъдеще на Балканите“.

Публикувана в У нас

"Радвам се да бъда днес тук на откриването на вашата кампания и да видя всички вас, толкова много хора, които сте застанали зад идеята за по-добра Европа, както аз и нашият общ кандидат за президент на ЕК Мартин Шулц. Преди една година бях тук, пред хиляди от вас, за да покажа подкрепа си за Виктор, да покажа подкрепата на европейските социалисти за вас и за нужната в Румъния промяна. Чудесно е отново да бъда в Румъния и да видя колко голям е напредъкът оттогава."С тези думи на румънски започна речта си пред присъстващите над 10 000 членове и симпатизанти на социалдемократическата партия на северната ни съседка лидерът на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев по време на откриването на предизборната кампания на социалдемократите в Румъния. Той допълни, че с избирането на Виктор Понта, Румъния е поела по пътя на възстановяването и устойчив икономически растеж, съобщиха от пресцентъра на БСП.

Публикувана в У нас

Европейската комисия предупреди България заради изявлението на енергийния министър Драгомир Стойнев, че работата по газопровода „Южен поток" няма да бъде спряна, съобщи news.bg. Малко след срещата между министър Стойнев и еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер последва реакция от страна на ЕК, предаде БНР.

Публикувана в У нас
Страница 2 от 6