Четвъртък, 11 Февруари 2016 15:56

Евтиният петрол съсипва Венецуела

Ниските цени на петрола радват потребителите и страните, внасящи петрол. За държави-износителки като Венецуела обаче, ниските цени са катастрофални. Дотолкова, че президентът Мадуро вижда в тях намесата на тъмни сили.

Празни магазини във Венецуела

Венецуела е най-големият износител на петрол в Латинска Америка. Страната почти не изнася друго освен петрол, чиито продажби формират над половината от държавните приходи. Външният министър на страната Рафаел Рамирес си представяше, че с активното участие на Русия ще успее да убеди страните от ОПЕК да намалят производството и така да стабилизират цените на международните пазари. Напразно - на последната си среща в края на ноември във Виена, ОПЕК остави непроменени квотите за добив на петрол. С това настъпва "часът на истината за Венецуела", коментира по този повод Франсиско Родригес от "Bank of America Merill Lynch", цитиран от ФАЦ.

Но още преди да се сринат цените на петрола, страната страдаше от политически и икономически проблеми. Високата инфлация и дефицитът на стоки изкара в началото на годината много хора на протести, при чието потушаване загинаха няколко десетки души. Тогава цената на петрола все още беше 100 долара за барел, а сега е паднала до около 60 долара. Ако цените се задържат така, през 2015 година Венецуела ще се окаже с огромен дефицит от порядъка на 25 милиарда долара, е изчислил експертът Родригес. Без адекватна програма за справяне с новата ситуация, страната рискува да остане без чуждо финансиране - т.е. няма да получава нови кредити.

"Виновниците" са в чужбина

Вместо да се работи над подобна програма, управляващите в страната предпочитат да търсят намесата на "чужди сили". Президентът Николас Мадуро смята, че има "тъмни сили", виновни за сегашните несгоди на страната. Той обвинява САЩ, че заливат пазара с петрол, добиван от фракинг, който вредял на околната среда. Имало и финансова блокада срещу Венецуела: "Другите страни плащат между 5 и 9 процента лихви по кредитите, а от нас искат цели 35 на сто", гневи се Мадуро и недоумява, как може Венецуела да се смята за по-рискована страна, отколкото някои държави, намиращи се във война или засегнати от епидемията с ебола например. Президентът е убеден, че причините за това са чисто политически, а не икономически, за което той обвинява международните рейтингови агенции и дясната опозиция в страната.

В същото време Венецуела продължава да намалява производството на петрол. През ноември добивът е бил 2 470 барела на ден - 8 процента по-малко отколкото преди година и цели 25 процента в сравнение с края на 90-те години. В същото време заради технически проблеми в рафинериите си, страната е принудена да покрива нуждите си от бензин частично с внос. През тази година брутният вътрешен продукт на Венецуела ще спадне с 3 процента, а през следващата година отрицателната тенденция ще продължи, твърдят икономисти.

Наследството на Чавес

Починалият през март 2013 г. бивш президент на страната Уго Чавес завеща много проблеми на своя съмишленик Николас Мадуро: държавният дефицит, възлизащ на 17 на сто от БВП на страната, е само най-тежкият от тях. За да се справи с положението, държавата пусна печатницата за пари, което пък подгони инфлацията нагоре - в момента тя се изчислява на 60 процента. Националната валута - боливарът - продължава да се обезценява, а курсът на щатския долар на черния пазар е 28 пъти по-висок от официалния курс (6,30 боливара за долар). Заради евтиния петрол, валутните постъпления на Венецуела са спаднали с 30 процента, предаде ДПА. Валутният дефицит пък носи след себе си и дефицит на стоки - все по-често от рафтовете на магазините изчезват основни хранителни стоки като брашно, захар и мляко, има проблеми и с някои основни лекарства.

Актуално социологическо проучване показа, че популярността на венецуелския президент продължава да спада - в момента едва всеки четвърти гражданин го подкрепя. С помощта на специална "комисия за намаляване и оптимизиране на държавните разходи" той се опитва да санира държавните финанси. Има идеи за орязване на някои "непродуктивни и луксозни разходи", а данъците върху алкохола и луксозните стоки бяха увеличени. Заради неуместната държавна намеса в ценообразуването, много от цените във Венецуела са изкривени. Така например меню от хамбургер с пържени картофи и Кока-кола струва цели 16 евро, а резервоар бензин може да се напълни за по-малко от едно евро.

Публикувана в Свят

Подозирам две неща. Първото е, че главният прокурор има политически амбиции и второ, че зад главния прокурор стоят онези хора, които го направиха главен прокурор. И това не е Бойко Борисов, а хората, които стоят зад Пеевски. Имам подозрения, че Бойко Борисов изпълнява поръчка да опраска царя. Това каза бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов по ТВ7. Ето какво още обясни той:
- Държавата най вероятно ще успее да вземе най-апетитния имот на Симеон Сакскобургготски. Става въпрос за двореца „Врана”. Как стана така, че първо му върнахме имотите, а после ще му ги вземем, почти всичките?

- Въпросът има политическа и юридическа страна. Аз ще започна с политическата. През 2009 година по друг повод Бойко Борисов ме беше поканил в кметския си кабинет. Зададох му въпрос, дали има желание новата му партия ГЕРБ да работи с НДСВ. Когато е на четири очи Бойко Борисов е много прям. Той ми каза: „Вечерах с царо и му казах да оди да се опраа с онеа хора, иначе са решили да му вземат имотите”.

- Ония кои?

- Сега ще се опитам да сложа няколко точки върху белия лист и после да ги свържем с линия. Следваща точка от белия лист е: КОЙ сложи Цацаров? Всички говорим, че го е сложил Бойко Борисов, но не е така. Фаворит на Борисов беше Бойко Найденов. Помним сцената в кабинета на Цветанов, когато: КОЙ доведе Цацаров при Цветанов? Пеевски. Знаете, че тази информация излезе лично от Цветанов, след като се скараха. Трета точка на белия лист-цялата парламентарна квота във ВСС на ГЕРБ, преди да мине през кабинета на Фидосова за одобрение, е минала през кабинета на Пеевски.

- Защо?

- Предположете.

- Предположете вие.

- Аз предполагам, че този, който раздава картите и прави назначенията, е първият, който бива посетен, за да му се изкажат почитания, благодарности и т. н. И това, зебележете, е преди гласуването от страна на ГЕРБ, на парламентарната група. Като съберем всички тези точки, виждаме колко прав е бил Комарнитски с тази карикатура, в която Борисов е с двете дупета на съдийките на раменете си, след скандала с Ченалова и Владимира Янева. Та това за съжаление е нашата съдебна система-политически зависима, градяща стремежа си за кариера, власт и пари върху симпатиите и подчинението на политиците. Това са хората, които истински дърпат конците в България. Това са тези „Те”, за които говореше Бойко Борисов. „Те” назначават съдиите и забележете, слава Богу, не всички съдии. За съжаление повечето от прокурорите произтичат от силовите ведомства. При тях кашата е много по-голям, отколкото при съдиите. За това европейските ни партньори наблюдават много стриктно и съдебната ни реформа и делото за царските имоти. Виждат какви са зависимостите. Вижте какво направи френският посланик. На френските дипломати, на европейските дипломати всичко това им е ясно. Въпросът е, че самите ние не разбираме КОЙ стои зад управлението на съдебната система и зад политическите и икономически процеси в България.

- От тези „Те” споменахте името на Делян Пеевски. Кого друг визирате?

- Не визирам точно Пеевски, защото 30-годишен човек не може да има капацитета, връзките, познанията. Той също е подставено лице. А тези, които визирам, са хора от бившите силови групировки, не само от ДС, за която говорим всички. Това са бившите структури на оръжейните фирми "Кинтекс", това са разузнавачите-вътрешни и външни, военни разузнавачи. Всички тези хора работят на системата на мосоните. Когато става дума да се свърши нещо, те са си разпределили държавата на порции. Представят дадено лице и казват: „Този е от нашите”. И този става председател на Върховния административен съд / ВАС/, защото е завършил в Симеоново „Държавна сигурност”. Другият става член на Конституционния съд по същата причина. За съжаление през последните 25 години, с малки и спорни изключения по времето на Костов и на Царя, държавата се управлява все от тези хора.

- А как се афишират те в публичното пространство?

- Те действат чрез хора като Пеевски, като Борисов.

- А те стоят на заден план?

- Да, стоят на заден план, те не са глупави и толкова суетни. Те са умни хора. Нормално е хората от тайните служби да управляват държавите. Но трябва да го правят в интерес на държавата и да спазват принципите на правовата държава. Нима в Америка или Русия не е същото?! Какви са американските президенти, какъв е руския президент-все хора, свързани със службите. Но трябва да се спазва елементарно приличие. Трябва да има мяра, трябва да се спазват принципите на правовата държава. Какво е това безобразие, аз смятам, че е на лична основа, към царските имоти, с които започнахме. Царят отказа да работи с тези хора. Още през 2003 г. те изпратиха г-н Тошо Тошев, бившият главен редактор на в-к „Труд”. Той на два пъти беше казал на царя: „Ваше Величество, дайте да управляваме заедно”. Царят отказа и резултатите не закъсняха. Аз ви казвам какви безобразия извършва нашата истинска политическа класа, не бутафорната, която виждаме по екраните. Приеха например мораториум върху държавните имоти. Това е пълен юридически абсурд. Не може да има закон за един човек. Какво става сега с делата за царските имоти?

- Кажете. Чу се, че той може да стигне до фалит заради огромните разходи, които е направил.

- Аз не съм говорил с царя по този въпрос, но знам, че той прави огромни разходи, за да възстанови разрушените дворци. Прави ги с лични средства, като целта му е да ги превърне в музеи. От римското право още е ясно, че правото на собственост се състои от три елемента-право на ползване, право на владение и право на разпореждане. Той е лишен от трите елемента напълно противозаконно. Глупавите аргументи на нашата съдебна система са че т. нар. Интендантство е имало държавни функции и независимо, че оперира с личната царска листа, това правело тези имоти държавни. Този аргумент е залегнал едно към едно в т. 31 от аргументите на гръцкото правителство в делото срещу гръцкия крал, водено в Страсбург. Страсбург е отхвърлил тези възражения на гръцкото правителство. Той ще отхвърли и нашите възражения и тези на нашия съд. За мен притеснителното е, че се губят основите на правовата държава, на реда и почтеността.

- Доста скандали имаше през последните седмици. Излязоха едни записи, в които открито се говори за опраскване. Споменават се имена на власт имащи мъже в държавата. Така ли се говори в българската съдебна система?

- От тефтерчето на Филип Златанов видяхме, че за опраскване се говори не само в съдебната система. Това е маниер на поведение. Вътре имаше-този да се оправи, онзи да се удари, което е малко по-културен термин, синоним на опраскване. Аз имам чувството, че Борисов изпълнява нечия поръчка да опраска царя.

- Защо точно сега?

- Не е отсега. От по-рано е. Спомнете си кога беше наложен мораториума. Въпросът е, че стилът на поведение продължава и днес.

- А защо Борисов да изпълнява такава поръчка? Все пак той има цялата власт в момента?

- По принцип никой премиер няма цялата власт. А най-малко според мен има Бойко Борисов, защото той е много зависим човек.

- От кого и от какво?

- От онези хора, които го държат за шлифера, както мисля, че той беше казал.

- А Сотир Цацаров, ето прокуратурата привлече Волен Сидеров като обвиняем?

- Аз съм последният, който ще защитава просташкото поведение на Сидеров и Чуколов. Искам да поздравя една съдийка от СГС-Весела Ставрева, която имаше куража да каже, че те са извършили най-вероятно хулиганство, но това не е престъпление, за което може да бъде задържан народен представител. Това го пише в Конституцията, това го пише в закона. Това, което прави прокуратурата си е политическа поръчка.

- Защо да изпълнява поръчки? Нали над главния прокурор е само Господ?

- Подозирам две неща. Първото е, че главният прокурор има политически амбиции и второ, че зад главния прокурор стоят онези хора, които го направиха главен прокурор. И това не е Бойко Борисов, а хората, които стоят зад Пеевски.

- Какви са тези политически амбиции?

- Имам подозрения, но се опитвам да говоря с факти, а не с предположения. Не искам да навлизам в тях, ще стане несериозен разговор.

- Каква е вероятността царят да се кандидатира за президент?

- Не съм говорил с него по този въпрос, но смята, че той би бил много по-добър президент от останалите кандидати. По-полезен би бил.


Източник: www.frognews.bg

Публикувана в Очи в очи