На 09 февмруари 2018 г., се състоя 15-ия Съвет за сътрудничество (Cooperation Council) на Европейския съюз и Азербайджан. Срещата се проведе след три годишна пауза, въпреки, че по принцип би трябвало да е ежегодна. В официалното прессъобщение се подчертава, че срещата е проведена в контекста на интензифицирането на взаимоотношенията между ЕС и Азербайджан, включително и в духа на започналите през миналата година преговори за ново двустранно споразумение.

 

Предишният Съвет за сътрудничество беше проведен през месец ноември 2013 година, но след това последва период на охлаждане на отношенията между Брюксел и Баку.

 

Взаимоотношенията между ЕС и Азербайджан достигнаха най-долната си точка през 2015 година, когато Европейския парламент излезе с няколко резолюции, които бяха твърде критични към положението с човешките права в Азербайджан.

 

За разлика от Европейския парламент, Европейската комисия възприе много по-прагматичен и бизнес ориентиран подход. През ноември 2016 година, тя получи мандат да води преговори за ново споразумение с азербайджанските власти, което да дойде на мястото на предишното споразумение за партньорство и сътрудничество, което е подписано през 1996 г. и вече е на повече от 20 години.

 

По-долу, предлагаме бележките на г-жа Федерика Могерини (Federica Mogherini) след разговорите й с г-н Елмар Маммадяров (Elmar Mammadyarov), министър на външните работи на Азербайджан.

 

Елмар, аз съм много щастлива да съм Ваш домакин – на Вас и на цялата Ви делегация за 15-ия Съвет за сътрудничество между Европейския съюз и Азербайджан. Мина известно време – няколко години – през които не се срещахме в този формат. И днес ние подновихме тези срещи, коато част от интензифицирането на нашия ангажимент от миналата година. Срещата беше изключителвно полезна, много открита, много конструктивна и ние обсъдихме няколко въпроса, смисъла на които ще се опитам да предам в следващите минути.

 

Но този ново и интензифицирано обвързване, което имаме от миналата година, вкючва преговорите при които ние постигнахме напредък към едно всеобхватно ново споразумение между ЕС и Азербайджан. И позволете ми да кажа, че посещението на Президента [на Азербайджан, Илхам Алиев] миналата година, представлява един много важен момент в изминатия път.

 

Надявам се, че тези преговори скоро ще бъдат приключени, за да направим партньорството си по-адекватно на времената в които живеем, на предизвикателствата пред които сме изправени и на възможностите, от които можем да се възползуваме. Ние също така обсъдихме необходимостта да имаме по-редовен обмен, по-структуриран обмен в областта на външната политика и на политиката по сигурността и ние ще продължим да работим върху тези идеи.

 

Днес ние направихме преглед цялостното състояние на нашите отношения, на двустранните аспекти, както и на важния дневен ред, който имаме като част от Източното партньорство (Eastern Partnership) и Европейската политика на добросъседство (European Neighbourhood Policy).

 

Азербайджан е важен партньор за Европейския съюз, чиято независимост, суверенитет и териториална цялост, Европейският съюз подкрепя изцяло. Нашите близки контакти се илюстрират от факта, че Европейският съюз е най-големият икономически партньор на Азербайджан, представлявайки почти половината от външната търговия на страната – по-точно 48,6 процента. Също така, Европейският съюз е най-големият чуждестранен пряк инвеститор в Азербайджан. Страната започна да диверсифицира икономиката си и едновременно с това ние се надяваме да видим Азербайджан да ускори процеса на приемането си в Световната търговска организация (WTO).

 

Южният газов коридор е само един пример на нашето стратегическо партньорство в областта на енергетиката, което обслужва интересите и на Азербайджан и на Европейския съюз. Пускането в експлоатация на железопътната линия Баку – Тбилиси – Карс, също беше стъпка към транспортното свързване на ЕС, Турция, Грузия, Азербайджан и Централна Азия.

 

Споразумението за въздушните съобщения, което договаряме, също ще помогне да свържем Азербайджан и страните от Европейския съюз. Колкото повече хора от ЕС и от Азербайджан могат да пътуват и да се срещат, да обменят о пита си и да разбират обществата си, своята история, своите култури, толкова по-добре ще е за нашите взаимоотношения. Но също така, тези проекти имат и стратегическа стойност, с оглед на геополитическата свързаност на Европа и Средна Азия чрез този регион.

 

Днес, ние също така обсъждахме проблемите на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на човешките права. Това е част от солидна основа за взаимно полезна връзка. Европейският съюз винаги е подчертавал и сега отново подчерта, че пълното изпълнение на международните задължения и ангажименти на Азербайджан е от жизнено важно значение за нас. Това означава да се възприемат препоръките да се въведат правила за избиорите, за правото на сдружаване и за медиите в съответствие с международните стандарти, особено в предизборния контекст, в който Азербайджан е влязъл.

 

Европейският съюз винаги подчертава въжността да се уважават човешките права и основните свободи. Ние вярваме, че едно жизнено гражданско общество е от съдбоносно значение за съществуването и напредъка на демокрацията и ние ще продължим подкрепата си в това отношение.

 

Също така, ние обсъждахме Нагорно-Карабахският конфликт, който си остава много сериозно предизвикателство. Подновяването на разговорите на високо равнище във Виена, Санкт Петербург и в Женева е важно развитие на нещата. Ние бихме искали да видим страните да следват техните ангажименти да интензифицират преговорите и на ограничат напрежението по Линията на съприкосновение.

 

Ние вярваме, че status quo-то е неустойчиво и че конфликтът няма военно решение. Той се нуждае от политическо уреждане в съответствие с международното право. Европейският съюз продължава изцяло да подкрепя усилията и предложенията на съпредседателите на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество (ОССЕ), включително чрез нашия специален представител, кто и мерките за изграждане на доверие.

 

На края, ние се върнахме няколко месеца назад към срещата на Източното партньорство, която се проведе тук в Брюксел през ноември и потърсихме продължение на някои от нейните заключения. Аз благодарих на г-н Министъра за неговите много конструктивни приноси и за много приноси, които Азербайджан направи за подготовката и провеждането на днешната среща.

 

Едно от заключенията, които обсъждахме днес е необходимостта от по-нататъшно укрепване на стратегическата комуникация, да обясняваме за какво става дума в нашето партньорство, и какви пмени ще донесе то за нашите граждани – а именно промени за добро. Ще дам само един малък пример за това сътрудничество – практическото отражение върху ежедневния живот на нашите граждани на програмата „Еразъм+”. От 2015 година насам, ЕС е финансирал повече от 1300 премествания на студенти и университетски служители между Азербайджан и страните от ЕС. Това е нещо, което се надявам да нарастне в бъдеще.

 

Така че, Елмар, аз бих искала да Ви благодаря на Вас, на Вашия екип за това, че ст еднес в Брюксел за конструктивна и гледаща напред дискусия, която ние със сигурност ще продължим. Приятелите и партньорите са способни да разискват и лесни и по-трудни въпроси и аз съм много доволна, че успяхме да направим това днес. Уверена съм, че това ще продължи по един открит, конструктивен и положителен начин.

 

Благодаря Ви много.

 

Превод: Теодор Дечев

Публикувана в Свят

Задъжително предисловие от редакцията:

Както не веднъж вече е ставало дума, налага се да поместваме текстовете на д-р Георги Коларов със своеобразни задължителни предговори. Редакцията на „Свободен народ online” винаги е изпитвала респект към познанията на д-р Коларов в областта на латиноамериканските екстремитски левичарски, марксически, маоистки и дори про албански – „енвер ходжистки” организации. Неговата компетентност в тази област е огромна и никой не може да постави под съмнение експертизата му по отношение на „внесените от вън” и „автохтонните” терористични организации в Латинска Америка.

 

Едновременно с това, политическата искреност на д-р Георги Коларов понякога преминава не границите на политическата коректност (при него това е ругателно понятие, което няма нищо общо с действителното значение на термина), а и на елементарния добър тон. Редакцията на електронния ни вестник, изобщо не смята, че съществуващите политически режими в Беларус или в Азербайджан могат да бъдат давани като примери за демократичност или за толерантност към инакомислещите, но едновременно с това смятаме, че квалификациите, които д-р Коларов употребява по адрес на властта в Минск или в Баку просто не му приличат.

 

Подобни комплименти биха могли да бъдат евентуално използувани от някой местен политически активист, който реално е пострадал от режима, а не от политически анализатори, коментиращи положението н Беларус и в Азербайджан, „прелитайки през въздушното им пространство”. Още повече, че авторът открито и искрено симпатизира на други авторитарни и популистки режими и фасадни демокрации по широкия свят. Подобен двоен аршин не е пример за добър тон.

 

Всъщност, точно филипиките срещу режима на Лукашенко в Беларус са една от причините, текстът на д-р Коларов да е твърде интересен. Прави впечатление, че проруски ориентираните анализатори, публицисти и / или просто пропагандисти, засилват критиките си срещу режима в Минск, независимо, че както пише д-р Коларов „граница между Русия и Беларус просто няма” и независимо, че тези дни в Беларус се проведоха мащабни военни учения с участието на много голям руски военен контингент.

 

След като знаем отлично, че твърде дълго време, режимът в Минск беше меко казано подкрепян финансово от Москва, човек би се позачудил защо ли днес симпатизантите на Путин и на „руския свят” нападат така свирепо „бащицата” на беларуския народ ? Отговорът разбира се минава през демонстрираната от Лукашенко резервираност по отношение на конфликта в Украйна, където той не подкрепи анексията на Крим, създаването на ЛНР и на ДНР, нито пък „руската пролет” в Източна Украйна, още по-малко иницативата за създаване на Малорусия вместо днешна Украйна.

 

Следвайки познатата ни в България поговорка „тебе думам дъще – сещай се снахо”, Лукашенко, както и лидерът на Казахстан – Нурсултан Назърбаев, бяха крайно обезпокоени от перспективта в държавите им да започнат идентични процеси. Тази резервираност и напълно основателна предпазливост, бяха приети зле от адептите на „руския свят” и днес вече четем твърде тежки думи за г-н Лукашенко, а някак мимоходом и за „ужасите”, преживяни от руското население в Казахстан.

 

Като хора, които малко или много следят събитията в постсъветското пространство, ние бихме се съгласили, че е много възможно етническите руснаци да са преживяли тежки дни в Узбекистан или в киргизстан по най-различни причини, но е твърде съмнително да са преживяли някакви тежки страдания точно в Казахстан. В най-лошия случай, става дума за изолирани инциденти, които не са добили никаква гласност, поради принципния стремеж на казахстнаското ръководство да тушира всякакви етнически и религиозни противопоставяния. Отделен въпрос е, че не е много ясно, кои са повече в Казахстан – руснаците или казахите и възможно ли е руснаците да бъдат „тероризирани” при такъв етно-политически пейзаж.

 

Затова, въпреки редица недопустими словесни изблици в него (тук изобщо не си струва загубата на време и място да коментираме „дежурните” хули, отправени в текста по отношение на днешното ръководство на Украйна) , текстът на д-р Георги Коларов представлява интерес и умният читател ще прочете доста неща между редовете, а и зад тях ...

 

Тези дни бях запитан във Фейсбук, защо помествам материалите на д-р Георги Коларов. Отговорих, че в крайна сметка, трябва да знаем и какво мислят, твърдят и пропагандират нашите (кога уважавани, кога – не) опоненти. Иначе ще се озовем в положението на източни духовни лица, медитиращи съзерцавайки пъпа си. На нас такава роля не ни подобава, а такова поведение е вредно, особено за медия, която трябва освен да забавлява, но и да е полезна за читателите си.
Затова, като поднасяме съжаленията и извиненията си на засегнатите лица (редакцията няма как да приеме, заявлението, че Азербайджан е престъпна, криминална и още Бог знае каква държава, нито пък смята за доказани твърденията за незаконна търговия с оръжие хвърляни на едро в текста), ние поместваме текста на д-р Георги Коларов без каквито и да са редакционни или даже коректорски изменения.

 

Нивото на чиателите на „Свободне народ online” е достатъчно високо, за да могат сами да си съставят мнение по тезите на автора на публикувания текст. Ние нямаме практика да премахваме неудобни за нашите разбирания абзаци от предложените ни за поместване текстове. Дотолкова, доколкото текстът на д-р Коларов не съдържа призиви за насилствена промяна на конституционния строй у нас, смятаме, че можем да си позволим лукса да поместим този твърде неортодоксален текст и да го оставим на преценката на читателите.

 

д-р Георги Коларов:

Конфликтите в Донбас и Арцах продължават да се разгарят, въпреки упоритите опити на Кремъл да се прояви като ефективен мениджър по предотвратяването и изглаждането им.

 

Шефът на Донецката областна военна и гражданска администрация от украинска страна Павел Жебривски потвърди бомбардировките на пречиствателната станция на областта, а вторият човек в Донецк Едуард Басурин вече обвини украинския батареен командир Андрей Соколов в умишлено създаване на хуманитарна катастрофа – в града водата е спряна в средата на лятото.

 

Това беше нещо като отговор от страна на управляващите армията и специалните служби на Украйна бандеровци на инициативата на лидера на ДНР Александър Захарченко за създаване от регионите на бивша Украйна на нова държава – Малорусия, със столица Донецк и флага на Богдан Хмелницки. Той декларира, че на цялата територия на бившата УССР е легитимно единствено ръководството на ДНР и ЛНР. Обаче представителите на двете републики на преговорите в Минск нарекоха инициативата „несвоевременна и дискусионн”. Един от най-приближените политици на Путин – Александър Сурков сподели, че „този хайп като цяло е полезен и че Донбас воюва не за отделяне от Украйна, а за целостта и, за цяла Украйна, не за отделна част”.

 

Тук трябва да се има предвид, че идеята не е нова. Писателят – донбаски опълченец Захар Прилепин отдавна я разработва в книгите си. Друг писател – убитият през 2015г. пред дома си в Киев Олесь Бузина се смяташе за идеолог именно на Малорусия. Трети писател – живеещият в изгнание в Крим и Москва киевски политик Валентин Халецки отдавна се опитва да намери политическа реализация на малоруската идея и един ден ще успее.

 

В същото време, президентът Петр Порошенко, както и временният му предшественик Александър Турчинов (после секретар на Съвета за национална безопасност) се радваха на благосклонността на така наречения „батька” (от баща на нацията и всички белоруси) Александър Лукашенко. Той пристигна в Киев за да потвърди, че «няма да има агресия срещу Украйна от страна на Беларус» (тоест, удар в гръб). Неговите думи, че след руско-белоруските военни учения „Запад-2017”, руски войски няма да останат на белоруска територия, като че ли напълно успокоиха Порошенко и не докрай Турчинов, който изглеждаше скептичен, по време на съвместната пресконференция на двамата президенти.

 

Наложи се „батьката” да отдели специално време за среща с Турчинов, за да го успокои. Явно тревогата на бившия временен президент идваше от изказването на украинския министър на отбраната Степан Полторак, в деня на визитата на Лукашенко в Киев, че руските войски в Беларус може да изиграят ролята на „Троянския кон” - да влязат там за ученията и после, вместо на изток към Русия, да се насочат на юг, към Украйна. Болната фантазия на министъра е характерна за сегашния киевски елит.

 

В случая по-важното беше поредната проява на дистанциране от Русия на Лукашенко, който в последно време не поддържа нито една външнополитическа инициатива на Кремъл. Дори на сесията на ОССЕ в Минск мнозинството белоруски делегати гласуваха антируска резолюция.

 

Не е тайна, че белоруският елит открай време систематично и последователно работи за дистанцирането на страната от ОДКБ и ЕвраЗЕС и приближаването и към Европа. Особено тясна е интеграцията на Минск със съседните страни-членки на ЕС. С тях върви интензивна търговия, основно там учат и децата на този елит. Подобно поведение дава основание на някои експерти да твърдят, че всъщност в Република Беларус живеят две нации. Но не както в Украйна: русите на изток, украинците на запад, а по цялата територия на страната. Простолюдието и средната класа се изживяват като руси, или в краен случай като западни руси. Елитът обаче изпитва носталгия по старата Жечпосполита (средновековната полско-литовска държава, която е включвала цялата белоруска територия) и вече развива самосъзнание не на белоруси, а на «литвини». Последните бавно, но сигурно овладяват ключовите постове в сферите на културата и образованието, като особено внимание отделят на историята на въпросната Жечпосполита.

 

Авторът със собствените си очи е виждал какви средства се хвърлят за възстановяване на замъците на полските и литовските магнати, особено в западната част на страната, със значително полско малцинство. В Минския Държавен Университет и досега могат да се купят мемоарите на полския генерал Михал Соколницки – началник на контраразузнаването на армията на Наполеон Бонапарт (авторът представи книгата на страниците на софийското списание „Геополитика” още през 2004г.) Генералът обижда и ругае Русия и руснаците.

 

Противостоенето на линията на Кремъл за интеграция на постсъветското пространство се изразява и в постоянните неприятелски действия срещу единствения съюзник на Москва в Южен Кавказ – Република Армения. Тези дни блогърът Александър Лапшин (с руско, украинско и израелско гражданство), екстрадиран от Беларус в Азърбайджан, получи в Баку тригодишна присъда за честите си визити в Република Арцах и подкрепата за арменската кауза. Той никак не е очаквал, че страната, където могат да го арестуват и предадат на азербайджанците, е именно Беларус, която дори вече няма и граница с Русия – минава се свободно в двете посоки.

 

В случая Лукашенко явно отработва високия орден „Гейдар Алиев”, връчен му от наследника Илхам през ноември миналата година, малко преди ареста в Минск на Александър Лапшин. Трябва да се има предвид, че този орден е изключително скъп и ако „батьката” някой ден бъде прогонен от подопечните си, може да постъпи като последния румънски крал Михай. Както е известно, навремето той е заложил в швейцарска банка връчения му от Сталин скъп орден „Победа” и така е поправил финансовото си състояние за години напред. Още по време на връчването Лукашенко беше обещал да отработи ордена, но тогава никой не го разбра добре.

 

Поради случващото се в ОДКБ и ЕвраЗЕС (всички азиатски страни-членки заемат позиция в полза на Азърбайджан по въпроса за Арцах), Република Армения също провежда балансирана политика между ОДКБ и НАТО и между ЕвраЗЕС и ЕС. За отбелязване е, че в Ереван постоянно пристигат делегации от САЩ, Латинска Америка и ЕС и много рядко от бившите съветски републики (освен, разбира се, от Руската Федерация, която е гарант за съществуването на Армения).

 

Президентът, министър-председателят и министърът на външните работи също избират западните дестинации за своите визити. Ако има и някакви контакти със Средна Азия, те са предимно с Узбекистан и Туркменистан, които не членуват в посочените по-горе две организации. Активен е също така диалогът с Индия, а отскоро и с Япония. С Китай също се развива добре, макар да е затруднен от един незаобиколим фактор: китайският съюзник Пакистан изобщо не признава арменската държава и безплатно въоръжава Азърбайджан.

 

Баку също се опитва да води многовекторна политика. По време на необявеното си предварително неотдавнашно посещение там, руският президент Владимир Путин заяви, че „ситуацията в региона е сложна, срещата ни ще способства да намерим пътища за решаване на всички спорни проблеми и да поговорим за развитието на двустранните отношения”. Местният политолог Елгар Велизаде обясни, че „ситуацията налагаше срочната намеса на двамата президенти”. В случая не става дума само за реалната опасност от възобновяване на военните действия по цялата арменско-азърбайджанска фронтова линия (не само в Република Арцах).

 

Основната причина за тревогите на Илхам Алиев и за спешната президентска среща е тоталното компрометиране на бакинския сатрап и подопечните му политици, дипломати, шефове на специалните служби, бизнесмени, случило се не без участието на нашата известна разследваща журналистка от вестник „Труд” Диляна Гайтанджиева и на френския аналитик Тиери Мейсан. Оказва се, че Азърбайджан е посредник в продажбите на оръжие за милиарди долари за различни воюващи ислямистки групировки по целия Ориент – от Пакистан и Индия до Конго и Южна Африка. Пренасянето му е ставало с азърбайджански самолети на компанията „Силк Уей Еърлайнс”, с пари на Саудитска Арабия и ОАЕ.

 

Външният министър Елмар Мамедяров е наредил на дипломатическите мисии на страната да обезпечат на тези самолети дипломатически статус, което означава, че според Виенската Конвенция, никой няма право да ги проверява. Така за 3 години са изпълнени 350 рейса и е транспортирано оръжие за 1 000 000 000 долара. Министърът на отбранителната промишленост Явар Джамалов е купил оръжейни складове в Сърбия, Чехия, у нас в България и на други места в Европа. Конкретно от България, благодарение на престъпната дейност на азърбайджанското посолство, е пренесено оръжие за ислямистките бунтовници в Сирия, производство на ВМЗ – Сопот и чешката фирма Татра Дефенс Индустриал. Самолетите са летяли от Бургас до саудитското пристанище Джеда.

 

Случилото се може да помете като ураган целия политически и дипломатически елит на Азърбайджан. А за нас поуката е да не се обвързваме с тази криминална република. Нито с нефте-газови коридори, нито с нещо друго. Тя е наследствена петролна монархия, построена на грабеж на все по-обедняващия народ и на престъпни взаимотношения със себеподобните.

 

Задачата на Путин става все по-тежка: християнските бивши съветски републики гледат на Запад, към ЕС, САЩ и Канада, а мюсюлманските се издържат от престъпност и терор над собствения си народ. Може би той трябва да се вслуша в пророчеството на последния руски класик Александър Солженицин, изказано по държавната телевизия: „Руснаците трябва да бъдат изселени от мюсюлманските райони на бившия СССР. В този ислямски свят ние нямаме какво да правим”. Ако обаче се стигне официално дотам, ще настъпят и кардинални промени в евразийската доктрина. Реално процесът е налице: наскоро авторът беше в калининградското село Весьоловка, с цел да направи репортаж за дома на средновековен протестантски свещеник, в който е живял великият немски философ Имануел Кант и е възпитавал децата му.

 

Местните хора се показаха като истински гостоприемни славяни. По време на разговорите, се надпреварваха да разказват какви ужаси са преживели в Казахстан, Киргизстан, Таджикистан (както се оказа, всичките, без изключение са преселници от там), по време на размириците от периода на „перестройката” и първите постсъветски години. И благодаряха на Бога, че са се добрали до най-западната точка на Руската Федерация, където живеят спокойно и нищо не им липсва. Съжителството с ислямския свят обаче става все по-голям проблем и за Русия на Путин.

Публикувана в Гледища

В предишна публикация, запознахме читателите на „Свободен народ онлайн” с част от реакциите на референдума в Нагорни Карабах. (Виж: Нагорни Карабах породи бурни емоции в българското медийно пространство, Свободен народ онлайн, 02 април 2017, http://www.svobodennarod.com/views/item/5876-nagorni-karabah-porodi-burni-emotzii-v-balgarskoto-mediyno-prostranstvo.html ). Естествено, специално място в отразяването беше дадено на писмото на Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова – посланник на Азербайджан в България до нашите медии, което поместихме изцяло.

 

В редакцията получихме и реакцията на д-р Георги Коларов – друг българин, участвувал като наблюдател на референдума в Нагорни Карабах, който не е член на Националния фронт за спасение на България (ФНСБ). Редакцията помества изцяло писмото на д-р Коларов, защото познаваме добре неговата професионална кариера и знаем, че той има какво да каже по въпроса.

 

Георги Коларов е доктор по политология, като само бюрократичната безкрайност на руската официална наука пречи той вече да е доктор на политическите науки или иначе казано – „голям доктор“. Д-р Коларов също така е един от талантливите испанисти в България и много задълбочен познавач на ляво радикалните и терористични движения в Латинска Америка. Бидейки арменски зет, той е нагазил дълбоко и в проблематиката на взаимоотношенията между народите в Закавказието.

 

Естествено, никой не се съмнява в откритото и откровено пристрастие на д-р Коларов към каузата на арменците (в крайна сметка, известна ни е пословицата, че „от където е жената от там е и родата”), но в подобни дискусии, ясно заетата страна често е за предпочитане пред съмнителната „обективност” и „равноотдалеченост”. Затова поместваме текста на д-р Георги Коларов изцяло, още повече, че той е стар автор на вестник „Свободен народ”, още от периода 1992 – 1996 година. С времето, нашите политически възгледи се раздалечават все повече и повече, но това не означава, че мнението му няма място в електронния ни вестник. Още повече, че вече едва ли има човек, който да се наеме да изброи всички издания, особено електронните, в които той пише или пък бива интервюиран.

 

Тук е мястото да отбележим, че редакцията на „Свободен народ онлайн” изобщо НЕ споделя „тънко снисходителното” отношение на д-р Коларов към Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова. Д-р Гурбанова наистина е един способен и отдаден на каузата на своята страна дипломат и младостта и енергията й определено не са порок, а голямо предимство. Хората, които наблюдават активността на посолството на Азербайджан в София знаят добре, че дейността на д-р Гурбанова е колкото дипломатическа и политическа, толкова и икономическа. Подобно „икономизиране на външната политика” може само да служи като пример за добра практика на нашето външно министерство.

 

Ето и текста на писмото на д-р Георги Коларов до Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, предоставено на нашия електронен вестник:

 

Ваше Превъзходителство,

 

Искам да започна писмото си с учудването ми от факта, че не съм споменат във Вашето отворено писмо до българските СМИ, по повод на успешно приключилия референдум в Република Арцах (до преди него – Нагорно-Карабахска Република). Допускам, че единствената причина в случая е стремежът за омаловажаване ранга на българското представителство там.

 

Аз не съм член на Националния Фронт за Спасение на България и въпреки редовните си участия в различни предавания на партийната телевизия СКАТ, с господата Валери Симеонов, Валентин Касабов, Християн Митев и Петър Петров успяхме да се видим съвсем за малко в Степанакерт, тъй като работихме по различни маршрути и програми.

 

Конкретно моето участие в референдума на 20.02.2017г. се изрази в посещение на избирателни секции в Гадрутски и Мартунински райони. А на следващия ден  - 21.02.2017 посетих Шушинския район, където имах честта и удоволствието дълго да общувам с великия арменски геолог Григорий Аркадиевич Габриелянц. Неговите открития вече десетилетия наред играят огромна роля в поддържането на социално-икономическата  стабилност на Република Арцах, благодарение на износа на цветни метали и други полезни изкопаеми, навремето присвоявани от паразитната власт в Баку.

 

Навсякъде, където бях поканен да наблюдавам гласуването, забелязах всенародния ентусиазъм и традиционното гостоприемство на арцахските арменци, на което съм се радвал многократно и ще се радвам и в бъдеще. Тези хора си живеят своя живот и изобщо не се притесняват от липсата на международно признание на тяхната република. Както изтъкнаха редица политици и депломати в последните дни, дори Ереван не признава държавния статус на Степанакерт. Причината обаче не е тази, която изтъкват азербайджанските СМИ: страх от пълномащабен военен конфликт (който наистина може да започне във всеки един момент).

 

В случая става дума за следното: в арменското общество (от двете страни на искуствената граница край Карвачар – някога Лачин) на този етап не е налице консенсус за бъдещето на Република Арцах: дали да остане втора арменска държава (по примера на Република Македония, която рано или късно ще се признае за втора българска държава), или да се присъедини към Република Армения. Ако общественото мнение се ориентира към втория вариант, едно признаване ще създаде сложен юридически казус. Поради което, то се превръща във вътрешен арменски въпрос, към който ние с Вас вече нямаме отношение.

 

Така или иначе, Република Арцах е една пълноценна, функционираща държава, която няма как да бъде отъждествена с Република Армения, поне на този етап: доказателство е именно успехът на този референдум, който усилва президентската власт в Степанакерт, на фона на преминаването към парламентарна система на управление в Ереван. Как по-нататък ще се развиват отношенията между двете арменски държави, ние с Вас можем само да гадаем.

 

Едно е сигурно: жителите на Арцах и Азербайджан нямат друг избор, освен да станат добри съседи. Иначе, както казва директорът на Института за Общността на Независимите Държави - Константин Затулин, “азербайджанците трябва да избият 150 000 арцахци”, за да се върнат.

 

Искам също така да отбележа, че на референдума бяхме представени 104 международни наблюдатели (включително ние петимата от Република България), 103 вътрешни и 80 журналисти. Както информират СМИ в Ереван и Степанакерт, в Баку вече има издадени международни заповеди за арест на тези от нас, които до момента не бяха “удостоени с тази чест”. В тази връзка, държа да Ви информирам, че ще продължа да посещавам Република Арцах тогава, когато желая, без да намирам за нужно да се отчитам пред Вас, или пред Негово Превъзходителство господин Полад Бюл-Бюл Оглъ – навремето талантлив съветски актер и любимец на всички нас, които сме израсли и сме пропитани със съветската култура и искуство, а сега извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Москва.

 

В края на ноември 2016г. имах възможност (за която съм сърдечно благодарен на колегата Заур Расулзаде) да изкажа част от тези съобръжения пред азербайджанското обществено мнение на страниците на www.haqqin.az и съжалявам, че сега с Вас се налага да си губим времето и да се повтаряме. Но може би знаете българската поговорка “Повторението е майка на знанието”.

 

В заключение, искам да изразя възхищение от Вашата напористост и последователност в защитата на националните интереси на Република Азербайджан, на поста, който заемате. Особено бях впечатлен от факта, че сте подарила магнит с макет на старата бакинска крепост в Съюза на Българските Журналисти (СБЖ), без да обясните, че е построена от арменците.

 

Бих искал да отбележа, че въпреки Вашата младост, от Вас могат да се учат много дипломати. Това казвам и на моите студенти-международници в Славянския Университет в Ереван.

 

С искрено уважение:

Георги Коларов – доктор по политология.

Публикувана в Гледища

Сравнително наскоро в Нагорни Карабах беше проведен референдум. Двата въпроса в „допитването до народа” бяха свързани с правомощията на президента на Нагорни Карабах (самообявила се република, която не е призната от никого, дори и от Армения, колкото и парадоксално да звучи това) и с преименуването на Нагорни Карабах на Република Арцах.

 

За добро или за лошо, референдумът беше посетен и от български политици, в частност – от делегация на Националния фронт за спасение на България (НФСБ), водена от самия г-н Валери Симеонов. Този факт породи определени емоции в българското медийно пространство, още повече, че непризнаването на референдума от Русия, предизвика една доста язвителна и съвсем не лишена от собствена логика публикация на журналиста от вестник „24 часа” – Едуард Папазян, от която по-долу ще си позволим да цитираме няколко реда, които общо взето съдържат квинтесенцията на текста му.

 

Въпросът, който г-н Папазян задава е адресиран към Анатолий Анатолиевич Макаров, извънреден и пълномощен посланник на Руската федерация в България. Както е известно, Русия обяви предварително, че няма да признае резултатите от референдума в Нагорни Карабах, който според резултатите от същия референдум вече се казва Република Арцах, поне що се отнася до гледната точка на мнозинството от арменците, живеещи там.

 

„Възхитен” от принципната позиция на руската страна по въпроса (не че позицията на официален Ереван е по-различна ...) и след като описва как през ноември 2004 година, той не е допуснат на територията на Азербайджан, за да отрази мача между Азербайджан и България (ако че е български гражданин с шенгенска виза в паспорта),  г-н Едуард Папазян пита:

 

„ ... Но да се върнем към Русия. Моят въпрос е към извънредния и пълномощен посланник на Руската федерация у нас Анатолий Анатолиевич Макаров. Смятам, че му е ясно, че в България има доста арменци, така че отговорът му ще стигне до значително число граждани, повечето от които, какво да крием, се отнасят със симпатия към Русия и с носталгия към СССР. Въпросът е следният: Каква е разликата между референдума, провел се в Крим и извадил полуострова от състава на Украйна и аналогичното допитване в Нагорни Карабах ? Защо Русия признава правото на кримчани да са независими, а по-нататък (защо не) да се присъединят към матушката, а не дават същото право на самоопределение на гражданите на Арцах? Това не е ли двоен стандарт, Анатолий Анатолиевич? Или Вие също одобрявате факта, че футболистът Хенрих Мхитарян, независимо дали играе в „Борусия” (Дортмунд) или в „Манчестър Юнайтед” няма право да стъпи на азербайджанска земя?

 

През 2020 г. се очертава мачове от европейското първенство по футбол да има и на иначе прекрасния олимпийски стадион в Баку. На мен ще ми е седми шампионат на континента, който вероятно ще отразявам на живо. Навсякъде, но не и в Азербайджан. Окей ли сте с това, господин посланник? ...” (Който би искал да прочете пълния текст, може да го стори на този адрес: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6071489 ).

 

Ако Н. Пр. Анатолий Анатолиевич Макаров е отговорил по някакъв начин на г-н Папазян, това изглежда не е станало в публично достъпна форма. За сметка на това, последва реакция на посланичката на Азербайджан у нас – Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, която написа писмо до медиите във връзка с посещението на лидера на НФСБ Валери Симеонов и членове на партията му в Нагорни Карабах и публикации в българските медии по темата. Тук сме длъжни да благодарим на редакцията на вестник „24 часа”, които първи публикуваха текста на д-р Наргиз Гурбанова и любезно ни го предоставиха. Публикуваме го по текста, поместен във вестник „24 часа” (Преводът също е на вестник „24 часа”. Виж: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6075614 ).

 

Уважаеми приятели,

 

Напоследък в българските медии се публикуват статии относно незаконния т.нар. "референдум", проведен от Армения в окупираните територии на Република Азербайджан на 20 февруари 2017 г., и относно незаконното посещение на председателя на НФСБ Валери Симеонов и членовете на партията му Валентин Касабов, Христиан Митев и Петър Петров в окупираните територии на Република Азербайджан.

 

Тъй като някои от тези статии съдържат изкривена информация относно азербайджанския регион Нагорни Карабах и историята на армено-азербайджанския конфликт, бих искала да представя на вниманието на Вас и Вашите читатели следните добре известни и добре установени факти:

 

- Арменските сепаратисти и техните последователи твърдят, че регионът Нагорни Карабах е прехвърлен на Съветския Азербайджан през 1921 г. от Сталин /партия на трета страна, т.е. Руската болшевишка партия, без правна сила или юрисдикция. В действителност с решението си от 5 юли 1921 г. Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия реши да остави Нагорни Карабах в Азербайджанската ССР, като определено не „прехвърля“ или не го „подчинява“ на Азербайджан, както претендира арменската страна, а му дава автономия с град Шуша като административен център. Това решение не е взето от самия Сталин, а по-скоро от колективен орган, Кавказкото бюро, в чийто състав участват само двама азербайджанци, няколко арменци, както и представители на други националности. Решението от 5 юли 1921 г. е окончателно и със задължителен характер, като впоследствие през годините многократно е потвърдено от законодателството на Съветския съюз и признато от Армения.

 

- Конфликтът между Армения и Азербайджан е в резултат на необосновани териториални претенции на Армения. Той започва през февруари 1988 г., когато управляващите в Армения и агресивни националисти стартират широка анти-азербайджанска кампания в азербайджанския регион Нагорни Карабах и в Армения. В региона на Нагорни Карабах има значително етническо азербайджанско население. Чрез използване на сила срещу териториалната цялост на Азербайджан, Армения започва войната и окупира почти една пета от територията на страната ми (региона на Нагорни Карабах и седем съседни области, където не живеят арменци), извършва етническо прочистване на окупираните територии с прогонването на около един милион азербайджанци (включително повече от 250 хиляди азербайджанци, които са принудени да напуснат Армения, където техните предци са живели в продължение на векове) от домовете им и извършва други тежки престъпления по време на конфликта.

 

- В хода на арменско-азербайджанския конфликт арменските въоръжени сили извършват множество престъпления срещу човечеството. Тази неделя ще отбележим 25-та годишнина от трагичните събития от 26 февруари 1992 г., когато са извършени безпрецедентни зверства срещу азербайджанското населението в град Ходжали, азербайджанския регион Нагорни Карабах, който сега е под окупация от Армения. Този акт на геноцид бе извършен от арменските въоръжени сили срещу невинни цивилни, и в резултат за една нощ доведе до 613 жертви, а ранените са 487. Дори жените, децата и възрастните хора не са пощадени. Всички те са избити, защото са азербайджанци. Масовите нарушения на правата на човека, извършени при превземането на Ходжали, бяха потвърдени от независими доклади на Центъра за правата на човека „Мемориал“ (Русия) и Human Rights Watch (предишен Helsinki Watch). През последните години международната общност е постигнала значителен напредък към установяването на истината по отношение на сериозните нарушения на международното хуманитарно право и правата на човека, извършени по време на конфликта, за да се предотврати повторение на такива нарушения. Това е необходимо допълнение към истинското разрешаване на конфликта. В резултат на кампанията „Справедливост за Ходжали“, 12 държави и 20 американски щата признават и осъждат това масово избиване.

 

- Международната общност последователно и най-категорично осъжда използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от това окупация на неговите територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН под номера 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.), като по този начин отхвърля всякакви действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае за легитимна ситуацията, произтичаща от подобни действия.

 

- Незаконният режим, установен от Армения във временно окупираните територии на Азербайджан, в крайна сметка не е нищо друго освен продукт на агресия и окупация. Той е под ръководството и контрола на Армения и оцелява благодарение на нейната военна, политическа, финансова и друга подкрепа, както бе потвърдено от Европейския съд по правата на човека в неговото решение от 16 юни 2015 г. по делото Чигаров и др. срещу Армения.

 

- Всяко посещение без съгласието на Република Азербайджан на окупираните територии, които са международно признати като неразделна част от Азербайджан, се счита за нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан и за нарушение на националното законодателство, както и на съответните норми и принципи на международното право. Посолството призовава всички български и чужди граждани да се въздържат от пътувания до окупираните територии в и около азербайджанския регион Нагорни Карабах. На пътуващите до окупираните територии без предварително разрешение на Република Азербайджан ще бъде отказан достъп до Република Азербайджан. Република Азербайджан запазва правото да инициира правни действия срещу всяко физическо и юридическо лице, което се занимава с дейност срещу суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан.

 

С оглед на посочените по-горе факти, незаконният т.нар. „референдум“ представлява явно нарушение на Конституцията на Република Азербайджан и на нормите и принципите на международното право и следователно няма абсолютно никаква правна сила. Провежда се в завзетите земи при ситуацията, създадена чрез използване на сила и заплаха от сила срещу териториалната цялост на Азербайджан от Армения и придружена от печално известната практика на етническо прочистване и други груби нарушения на нормите и принципите на международното право.

 

Тази провокативна стъпка, както и опитите на Армения за промяна на името на азербайджанския регион Нагорни Карабах, е още един ясен знак, че Армения не проявява искрен интерес към намирането на политическо решение на този конфликт. Вместо това Армения следва пътя на ескалацията, предприема последователни мерки за консолидиране на резултатите от своята окупационна политика и за поддържане на неприемливо и неустойчиво статукво, подкопава усилията за мирно разрешаване на конфликта чрез съществени преговори, незаконно променя демографския, културен и физически характер на окупираните територии, занимава се с икономически и други дейности, включително прехвърляне на арменско население в тези територии с крайната цел да бъдем поставени пред свършен факт. Чрез тези действия Армения също поставя в опасност регионалния и международния мир и сигурност.

 

В изявлението си от 17 февруари 2017 г. съпредседателите на Минската група на ОССЕ заявяват, че: „... съпредседателите не приемат резултатите от референдума, проведен на 20 февруари, като засягащи правния статут на Нагорни Карабах. Съпредседателите също подчертават, че резултатите по никакъв начин не предопределят окончателния статут на Нагорни Карабах или изхода от текущите преговори за трайно и мирно уреждане на конфликта в Нагорни Карабах.“ Заедно с държавите на съпредседателите на Минската група на ОССЕ, най-вече Русия, Франция и САЩ, Европейският съюз и редица други страни, включително Турция, Иран, Грузия, Норвегия, Пакистан и Украйна също са заявили, че не признават т.нар. референдум.

 

Уважаеми приятели,

 

През 2017 г. се отбелязва важна годишнина в отношенията между Азербайджан и България, а именно 25-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете държави. Нашите страни са стратегически партньори, обвързани от гъста мрежа от двустранни споразумения, редовни политически контакти на високо равнище, икономически и културни отношения. И двете държави са категорични в намеренията си да разширят и задълбочат двустранното сътрудничество.

 

Съвместната декларация за стратегическо партньорство между Република Азербайджан и Република България, подписана в София на 4 март 2015 г., подчертава значението на мирното разрешаване на конфликт между Армения и Азербайджан в съответствие с принципите и нормите на международното право, съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, въз основа на суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеност на границите на държавите.

 

Искрено се надявам, че горепосочените факти и пътуване в историята биха могли да помогнат за опресняване на спомените за тези лица, които наскоро са посетили нашите окупирани територии и чиито твърдения срещу Азербайджан нямат основание в действителността, както и нямат каквато и да е фактическа обосновка.

 

Като човек, който твърдо вярва в стратегическо партньорство между Азербайджан и България, съм убедена, че бъдещето на България е в ръцете на нейните истински патриоти, които ценят стратегическите интереси на страната си в укрепването на отношенията между нашите държави, които наистина имат голям потенциал за развитие.Това ме прави силно оптимистично настроена за бъдещето на сътрудничество между Азербайджан и България.

 

Ще Ви бъда благодарна, ако това писмо бъде публикувано без съкращения.

 

С уважение,

Д-р Наргиз Гурбанова

 

Писмото на Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова изглежда не получи официален отговор от г-н Валери Симеонов, но за това сякаш и нямаше нужда, ако се съди по цитираното изявление на г-н Симеонов в неговия официоз – вестник „Десант”:

 

„При срещата си с карабахския президент, Валери Симеонов изрази личната си подкрепа и тази на НФСБ за бъдещ и независим Арцах. Лидерът на НФСБ е категоричен, че спорната територия трябва да е в ръцете на християните, а не на сателитната на Турция страна - Азербайджан”. (Виж: Валери Симеонов: Нагорни Карабах трябва да е независима държава и да носи името Арцах, 20 февруари 2017, Патриотичен Десант, http://www.desant.net/show-news/38339 ).

 

Реакция дойде от д-р Георги Коларов – друг българин, участвувал като наблюдател на референдума в Нагорни Карабах, който не е член на Националния фронт за спасение на България (ФНСБ). Неговото писмо до Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова ще поместим в следваща публикация. (Бележка на редакцията от 03 април 2017 г.: Вече можете да го видите тук: http://svobodennarod.com/views/item/5877-zhitelite-na-artzah-i-azerbaydzhan-tryabva-da-stanat-dobri-sasedi.html ).

Публикувана в Гледища
Страница 2 от 2