По-долу поместваме становището на доц. д-р Илгар Нифталиев, известен азербайджански историк, относно оценката за живота и дейността на Карекин (Гарегин) Тер Харутюнян (известен с прозвището си Нъждех или Нжде). Публикацията е част от дискусия в „Свободен народ онлайн“, която продължава вече повече от година и едва ли скоро ще свърши. Редакцията е готова да помести и други мнения по въпроса, стига те да спазват добрия тон и да казват нещо ново в дискусията.

 

Днес, в хода на разгръщащата се кампания за героизиране на хора, които активно сътрудничат на нацистите по време на Втората световна война, към лика на светиите приписват и основателя на арменското фашистко движение „Цегакрон” (в превод от арменски цега – род, племе, крон – вяра, религия) Карекин Тер Харутюнян (известен с прозвищети си Нъждех или Нжде).

Доказателство за това са наскоро открити от историци документи с гриф "строго секретно" на Управление "Държавна сигурност" на Народния комисариат по вътрешните работи на Закавказката социалистическа федеративна република (УГБ НКВД ЗСФСР). Особен интерес сред тях представлява Директива № 138 от 7 април 1935 г.

Този документ е ръководящи инструкции към териториалните подразделения на чекистите относно наблюдаваното нарастване на активността сред дашнаците:

"Активността в дейността на дашнаците, която започна след XII конгрес както в чужбина, така и вътре в страната, последно време започна ясно да се откроява под формата на ескалация във фашизъм. Оставайки на основата на непримирима борба срещу болшевизма, "Дашнакцутюн" утвърди тази борба под формата на фашизация като единствения начин за укрепване на своя авторитет и придаване на войнствения дух. За да определят "последователността" на техния преход към пътя на фашизма, дашнакските идеолози изтъкват прословутата арийска теория, прилагана към арменския народ".

Както може да се види от горния цитат, действията на "Дашнакцутюн" еднозначно са интерпретирани от органите на държавна сигурност на съветското Закавказие като вид фашизъм.

По-нататък в документа се посочва, че един от лидерите на арменската диаспора в чужбина Нъждех публикува статия „Думата ми към новото поколение арменци”. Сред най-интересните цитати от тази работа трябва да се отбележи:

"Ако завземайки властта, "Дашнакцутюн" ще господства със своята половинчата програма на социализма, тогава ние всички ще напуснем тази партия. Трябва най-после да вземем пример от Хитлер".

Призивът на Нъждех към по-младото поколение арменци да се научат как да действат от Хитлер, звучи доста хубаво по онова време. С други думи, Нъждех призовава последователите си да се научат да правят със своите врагове същото, което в близко бъдеще почват да правят хитлеристите с евреите първо в Германия, а след това и на териториите на всички окупирани страни на Европа.

Лично за Нъждех това не е нещо ново, тъй като той успешно практикува фашистките методи срещу азербайджанското население в Зангезур по време на управление на дашнакското правителство в Армения през 1918-1920 г. Ярко доказателство за това са материалите по разследването по делото на Нъждех, които са публикувани в работата на бившия сътрудник на органите за държавна сигурност на Арменската ССР полковник Ваче Овсепян "Карекин Нъждех и КГБ. Спомени на разузнавача" (Ереван, 2007). Тук се привеждат много свидетелства на самите арменци за престъпленията на Нъждех.

В своите показания от 16 септември 1947 г. членът на нелегалната комунистическа организация в Зангезур, участник на въстанието срещу военния режим на Нъждех Арсен Хойлунц отбелязва:

„През 1919-1920 г. под ръководството на Нъждех, който командва въоръжените сили на дашнакската армия в Кафански район, са унищожени десетки азербайджански села в Кафански и околните райони и са убити хиляди мирни жители от тези села".

Фактите за насилието и зверското масово убийство на азербайджанците от отрядите на Нъждех са дадени в свидетелските показания и на друг арменец – Авака Джанунц:

“През 1920 г. Нъждех организира и заедно с Дро Канаян ръководи грабежа на повече от 100 азербайджански села в Губадлински район. След грабежа тези села бяха изгорени от Нъждех и Дро. От тези села най-големите бяха Шорнухи и други".

Съгласно справката, изготвена от подполковник от Първо главно управление на Министерството на държавната сигурност (МДС) на СССР Г. Агаян през август 1952 г., през 1920 г. военен отряд на Нъждех е застрелял около 18 хиляди души в Иреван и други градове. Тези действия на Нъждех дори стават предмет на обсъждане на партийния съд на партията "Дашнакцутюн", който го изключва от партията.

След възстановяването си в партията на дашнаките през 1925 г., Нъждех продължава активната си партийна работа, избран е за член на Централния комитет на партията на дашнаките в България. Както в пресата, така и на партийни срещи той провежда активна пропаганда, насочена срещу Съветския съюз. Както следва от обвинителното заключение по следствено дело на Нъждех, „през 1933 г., обвиняемият Г. Е. Тер Харутюнян специално пътува до САЩ и в други държави, където организира дашнакска младежка организация "Цегакрон", проповядваща расизъм и по същество е фашистка младежка организация".

В началото на 1934 г. Нъждех се връща от САЩ в България, където създава отделно своя организация, състояща предимно от бивши дашнаци, която просъществува до Втората световна война. Както е видно от показанията на арестувания арменски изтоковед А.Чолоян-Сируни, разпитан в МДС на Арменската ССР:

"Нъждех се е опитал да създаде Цегакронско движение и в Румъния, дори нееднократно идва в Букурещ с тази цел и изнася лекции. Тези опити остават без резултат. Но възникват отделни младежки групи, които се сплотяват около различни вестници и следват модата – фашизъм. По този начин за известно време съществува група, сплотена около вестник "Азг", която смята себе си за предвестник на арменския фашизъм.

Около арменското издание на вестник "Кавказ" също по известно време се събира една друга група арменски фашисти. Освен вестник "Размик", поддръжниците на Карекин Нъждех в България издават също така и фашисткото списание "Раса и родина". А в САЩ излиза "Таронаканутюн", който от своя страна проповядва нещо подобно на арменския фашизъм. Но всички тези групи не успяват да се превърнат в една организация".

По този начин, в навечерието на войната на Германия срещу СССР, Нъждех става известен като лидер на арменските фашисти, информация за когото стига до Берлин. Не е случайно, че още преди германското нападение срещу Съветския съюз през 1941 г. в София от Германия именно за среща с Нъждех пристига Петър Камсаракан, арменски инженер, сътрудник на отдел "С" на Шесто управление за сигурност на Райха, който провежда контраразузнавателна дейност срещу СССР и страните от Близкия и Далечния Изток. По време на срещата с Карекин Нъждех са разгледани основните насоки на сътрудничество.

След започването на войната със Съветския съюз Нъждех става член на "Арменския национален съвет", организиран в Берлин през 1942 г. от германското Министерство на окупираните източни области и предназначен да спомага на германците в борбата със Съветския съюз и установяване в Армения на правителството под протектората на фашистка Германия.

През есента 1942 г. по указание на германското разузнаване Нъждех пътува до Берлин. Както става ясно от следствените материали, по време на военните години по негова заповед 40 офицери и военни арменци от България са наети и изпратени за обучение в предградията на Берлин, откъдето след няколкомесечно обучение са изпратени в Крим срещу Съветските войски, за да бъдат прехвърляни по-нататък в Съветска Армения за шпионаж и диверсия и организиране на въстания в случай на приближаването на германските войски към границите на Армения.

Нъждех нееднократно изнася пропагандни речи пред военнопленниците-арменци, призовавайки ги към въоръжена борба срещу СССР, и заявява: "Който загива за Германия, той загива за Армения".

С наближаването на съветската армия към България през есента 1944 година, Нъждех преминава в нелегалност, но на 2 ноември 1944 г. Нъждех е арестуван в София и изпратен в Москва. Интересно е, че в неговия арест вземат непосредствено участие и българските арменци, за които Нъждех по-нататък ще се изкаже не особено ласкаво:

"Дойде съветската армия и се случи това, което очаквах. Възползвайки се от сегашния хаос няколко арменци, некърмени с млякото на своя народ, вече са започнали работата си. Те, предимно обущари, в качеството си на полицейски агенти, придружени от българската милиция ходят от къща до къща и търсят мен. Завинаги отвратителни роби, които винаги са използвали чуждестранни сили, за да утолят безсилния си гняв и да унищожат враговете си сред сънародниците си".

На 24 април 1948 г. на специално съвещание в МДС на СССР Карекин (Тер Харутюнян) Нъждех е осъден на 25 години затвор. След 11 години лишаване от свобода (1944-1955 г.) Нъждех умира във Владимирския централен затвор на 21 декември 1955 г.

В заключение бих искал да припомня, че на 18 декември 2013 г. на 67-та сесия на Общото събрание на ООН беше приета резолюцията „За борбата с героизирането на нацизма и други практики, които допринасят за насърчаване на съвременни форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързани с тях прояви на нетърпимост”.

Съгласно параграф 23 от резолюцията поставянето на паметник на разработчика на откровена нацистка идеология на "Цегакрон" Карекин Нъждех е една от съвременните форми на пропаганда, "базирана на идеи или теории за превъзходство на една раса или група лица от определен цвят или етнически произход" и е в пряко нарушение на член 4 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация.

Освен това в параграф 19 се подчертава "важността на уроците по история, посветени на драматичните събития и човешките страдания, произтичащи от появата на идеологиите на нацизма и фашизма". Ето защо паметникът на Нъждех трябва да бъде разрушен, а името му – да бъде забравено.

 

Бележка на редакцията: В статията на азербайджанския историк доц. д-р Илгар Нифталиев, очевидно се визират два случая. Първият е издигането на паметник на Карекин (Гарегин) Тер Харутюнян, известен с прозвището си Нъждех (или Нжде) в центъра на Ереван. Вторият е намерението в частен имот в град Плиска (!) да се издигне паметник на Нъждех в България.

Дискусията около почитането на паметта на Нъждех не е от вчера. Тя се води много острастено не само между арменци и азербайджанци, но и между политическите елити на Армения и Руската федерация. В „Свободен народ онлайн“ имахме възможността да поместим много интересна информация за същностната страна на тези дебати, стигащи до конфликт.

Особено показателни са пренията между Людмила Вячеславовна Козлова – сенатор от Съвета на федерацията на Руската федерация (http://svobodennarod.com/head-on/item/5998-vazrazhdaneto-na-natzizma-ot-pribaltika-do-armeniya.html ) и арменската историчка д-р Хрануш Харатян (http://svobodennarod.com/head-on/item/5999-armenska-istorivhka-sreshtu-ruska-senatorka-za-savetizatziyata-na-azerbaydzhan-i-nefta-savetska-rusiya-pomagna-za-razkasvaneto-na-armeniya.html ).

„Свободен народ онлайн“ беше медията, която приведе сме в подробности и суперлативното становище на Лилит Адибекян за отношението към Нъждех (Нжде), в нейното интервю специално за „Свободен народ онлайн“, поместено на 18 февруари 2018 година. (http://svobodennarod.com/views/item/5965-lilit-adibekyan-mnogo-e-vazhno-da-pochita-e-pametta-na-nashite-obshti-natzionalni-geroi-armentzi-i-balgari.html ).

В редакцията сме добре запознати със заслугите на Карекин Тер Харутюнян – Нъждех към България с неговото участие в арменската доброволческа рота по време на Първата балканска война. Спорът около адекватността на издигането на паметник на Нъждех (Нжде) обаче се води най-вече поради не докрай изяснената роля, която той играе по време на Втората световна война, както и поради не твърде благовидната му роля спрямо азербайджанското население по време на драматичните събития от 1918 година в Закавказието.

По тази причина, публикуваме статията на известния азербайджански историк доц. д-р Илгар Нифталиев. Редакцията е готова да помести и други мнения по въпроса, стига те да спазват добрия тон и да казват нещо ново в дискусията.

Публикувана в Очи в очи

Поместваме статията на Людмила Вячеславовна Козлова, сенатор в Съвета на Федерацията и заслужил деятел на Руската федерация, най-вече, за да имат възможност читателите да видят, в каква посока се движи официалната пропаганда на Русия в днешните смутни времена. Любопитен факт е, че тя е на страниците на „Независимая газета“, издание, което е сочено като едно от най-либералните в Русия. Тази публикация общо взето налива вода в мелницата на всички, които твърдят, че руският либерализъм спира до границите на така наречената „близка чужбина“ на Руската федерация. (Тук може да видите оригиналната публикация на руски език: http://www.ng.ru/kartblansh/2018-02-06/3_7166_kartblansh.html ).

 

Ние няма да даваме оценка на написаното в статията – за съжаление за нито един от изложените в нея факти (с кавички или без кавичики) не са посочени източници, да не говорим за някакви линкове. Авторката на статията (или тези, които са и съдействували в написването на статията), излагат текста така, сякаш това са абсолютно общоизвестни факти, които изобщо не подлежат на доказване.

 

В „Свободен народ“ също са критикувани някои заигравания на определени среди в Прибалтийските държави с историята на участието на латвийци и естонци във „Вафен СС“ и други подобни формирования. Но ние като патили хора можем да кажем, че най-страшната лъжа е тази, в която са вложени 90 процента истина. В случая, струва ни се, че процентите истина са доста под 90 на сто, което е нормално за една държавна пропаганда, която се води така, сякаш условията са военновременни. А и читателите на „Свободен народ онлайн“ в огромното си болшинство не са хора, на които трябва да им се обяснява, какво четат.

 

Така че, пропорцията „истина към лъжа“ изобщо не е най-важното в този текст. Важна е „генералната линия“, важно е внушението на текста, а то очевидно е, че дори стратегическите съюзници на Русия като Армения са обзети от „нацификация“ и от „фашизация“. Очевидно в Москва тежко преживяват всяко отърсване от „канона“ на старата съветска пропаганда, дори това да става в държави, които са нейни най-близки съюзници.

 

Този стил на поведение очевидно поражда остри реакции не само в държави, които в момента противостоят на руските геополитически амбиции като Прибалтийските републики или Украйна, но и в Армения, където раздаването на оценки за важни исторически личности от най-новата история на страната никак не се приема с равнодушие. Затова и публикуваме статията на г-жа Хрануш Харатян, доктор по история, която е в отговор на настоящия текст на сенатор Козлова (http://svobodennarod.com/head-on/item/5999-armenska-istorivhka-sreshtu-ruska-senatorka-za-savetizatziyata-na-azerbaydzhan-i-nefta-savetska-rusiya-pomagna-za-razkasvaneto-na-armeniya.html ). Д-р Харатян е блестящ пример на еманципацията на редица учени от така нареченото постсъветско пространство от догмите на съветската наука, които очевидно продължават да бъдат „канонични“ в днешна Русия. (Оригиналната публикация на руски език, вижте тук : www.lragir.am/index/rus/0/comments/view/60887 ).

 

Ето и пълния текст на публикацията на Людмила Вячеславовна Козлова:

 

За автора: Козлова Людмила Вячеславовна – професор, заместник председател на комисията по социална политика на Съвета на Федерацията, заслужил лекар на Руската федерация (РФ), заслужил деятел на науката на РФ. (Посочената официална информация е дадена в оригиналната публикация на статията „Възраждането на нацизма от Прибалтика до Армения“. В тази статия обаче срамежливо се прескача факта, от коя партия е избрана Козлова Людмила Вячеславовна в Съвета на федерацията – горната камара на руския Парламент, иначе казано – руският Сенат. Тя е сенатор от Либерално – демократическата партия на Русия, председателствувана от Владимир Волфович Жириновски. Сам по себе си, този факт казва много. За тези, които биха искали да се задълбочат в житието и битието на Козлова Людмила Вячеславовна са на разположение напълно официални източници: Официална информация от Съвета на федерацията: http://www.council.gov.ru/structure/persons/1087/ ; Информация от сайта на Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР): https://ldpr.ru/power/the_federal_assembly/federation_council/lyudmila_kozlova/ , бел. прев.).

 

В последно време ние все по-често започнахме да се сблъскваме с опити да се пренапише историята и да се преразгледат резултатите от Втората световна война. Целта е разбираема – да се опорочи приносът на Червената армия и на СССР в победата над хитлерова Германия.

 

Съвършенно очевидно е, че фашизмът и нацизмът трябваше завинаги да са отишли в миналото. Но ние виждаме, че днес се подхвърлят на унижение и на преследване ветераните от борбата с фашизма, оскверняват се гробовете и се разрушават паметниците на тези, които дадоха живота си в борбата с нацизма. Едновременно текат героизация на нацизма, разпространяване на нацистка символика и издигане в ранг на национални герои на тези, които са се сражавали срещу антихитлеровската коалиция или са сътрудничили с нацистите.

 

В редица европейски държави вече е взет курс към героизация на нацизма. Например, заявено е за намерението на италианското правителство да възстанови музея на фашизма в родината на Мусолини; съществува проект на правителството на Черна гора за превръщане на бившия концентрационен лагер на остров Мамула в плажен курорт с нощен клуб, СПА и ресторант; в Полша стават осквернявания на гробове на съветски войни, разрушаване или демонтаж на паметници, издигнати в чест на съветски войни.

 

Зачестиха случаите на изопачаване на историята на Великата Отечествена война и в страните от постсъветското пространство. В Украйна за национални герои са обявени помагачите на фашистите Степан Бандера и Роман Шухевич. В първия ден на новата 2018 година в Украйна преминаха факелни шествия в чест на рождения ден на Бандера. А дори само фактът, че Бандера е сътрудничил с нацистка Германия е напълно достатъчна причина за неговото осъждане. Уговорките за особеностите на тези исторически условия, активно употребявани от любителите да си затварят очите пред военни престъпления, тук са неуместни. А през миналата година в Киев бяха връчени награди на роднините на полицаите от наказателните отряди, които през декември 1942 година по заповед на нацистите зверски са избили в Луцк десетки хиляди евреи. На сградата на Киевската опера има паметна плоча на престъпника, който е командувал изпращането на евреите в Бабий Яр.

 

Тези примери на цинични подигравки са характерни за днешната политика на Украйна и свидетелствуват за това, че украинският нацизъм представлява неразделна част от държавната идеология на Украйна. Затова аз поддържам възбуждането на наказателно дело от следствения комитет по члена от нашия Наказателен кодекс „Реабилитация на нацизма”.

 

Опити за героизация на нацизма се наблюдват и в страните от Балтика. Така например, в североизточна Естония се провежда, станалият традиция събор на ветераните от 20-та (естонска) дивизия на „Вафен СС”. През 2017 година сред ветераните е присъствал и бивш боец от 36-ти полицейски батальон, участвувал в наказателни операции, в това число и извън пределите на Естония. На планината Синимае търгуват с „патриотична” литература, а също така с фланелки със символиката на естонския легион.

 

Представители на въоръжените сили на Естония, на енориите и на обществените организации, а също така и членовете на една от детските организации, полагат цветя на камъните – паметни знаци, в чест на подразделенията на 20-та дивизия от СС. В Лаупаското училище в Естония е поставен бронзов бюст на военнослужещия от СС – Х. Нугисекс, виновен за гибелта на хиляди мирни жители - свои съграждани. Естонските власти са решили да поставят този паметник в училището, за да спомогнат за ръста на „патриотизма” на учениците и на „любовта” към своята родина.

 

През цялото постсъветско време, Латвия вървеше към „обличане в бяло“ на нацизма. Героизираха се нацистки престъпници и тяхната идеология. В Бауск е поставен паметник на воин с каска от хитлеристката армия, посветен на бойците от трите полицейски батальона, намирали се в състава на латвийския легион на СС. Латвийските власти активно поддържат ежегодното провеждане на маршове на ветераните от „Вафен СС” и на техните привърженици в столицата на страната.

 

Героизацията на нацизма в Латвия излезе на законодателно равнище с появата на закона за статуса на участвувалите във Втората световна война както на страната на СССР, така и на страната на хитлерова Гермния. Законът влезе в сила от 01 февруари 2018 година.

 

Стратегическият съюзник на Русия – Армения, постави паметник в центъра на Ереван на колаборациониста, сътрудничил с Третия Райх – Гарегин Нжде. По-рано, Министерството на външните работи на Русия, коментирайки поставянето на този паметник, заяви: „Непонятно е, защо е поставен посоченият паметник”. Също така, в руското външнополитическо ведомство изразиха надежда, че в основата на официалната позиция на Ереван все пак ще залегне резолюцията, приета от Генералната асамблея на ООН „Борба с героизацията на нацизма, неонацизма и други видове практики, които спомагат на ескалацията на съвременни форми на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаните с тях други форми на нетърпимост”.

 

Искам да подчертая, че тези, които бяха инициатори на откриването на паметника на Нжде в Ереван, сега планират откриване на такъв паметник в българската Плиска. Паметник на човека, който в началото на Втората световна война е започнал да сътрудничи с властите на хитлерова Германия и нееднократно е произнасял пропагандистки речи пред арменците – военнопленници, призовавайки ги към въоръжена борба срещу СССР, заявявайки:

 

„Който загива за Германия, той загива за Армения” и под чието командуване арменският легион в СС, участвувайки в наказателни акции, е унищожил повече от 20 хиляди предимно мирни жители. По неговите ръце е кръвта на хиляди убити наши деди и прадеди!

 

Такова е моето мнение не само по отношение на Гарегин Нжде, но и на други предатели, воювали на страната на фашистка Германия, на които се откриват паметници и мемориали не само в Армения, но и в Латвия (на бойците от латвийския легион на СС), Естония (унтершарфюрера от СС Харалд Нугисекс), в Украйна (на Степан Бандера и Роман Шухевич) и други.

 

В своето изказване на състоялата се неотдавна в Държавната дума кръгла маса „Борба с героизацията на фашизма и възраждането на неонацизма: законодателни аспекти и международни инициативи” аз подчертах, че нацизмът и фашизмът са признати за престъпни и забранени идеологии, съгласно международните договори. Затова героизацията на нацизма, сама по себе си е нарушение на международните договори. Отношението към паметниците, тяхното поставяне или разрушаване е суверенна работа на всяка държава. Но властите са длъжни да отчитат не само мнението на обществеността, но и позицията на световната общност, която ясно е определила нацизма и фашизма като човеконенавистни идеологии.

 

Всичко казано предизвиква крайна тревога и загриженост и изисква обединяване на усилията на народите на всички страни по света за противодействие на възраждането на нацистката идеология в съответствие с решенията на Международния военен трибунал в Нюрнберг (1945-1946), резолюцията на Генералната Асамблея на ООН (2017) и международните актове в защита на правата на човека.

 

Превод: доц. д-р Теодор Дечев

Публикувана в Очи в очи