„Една страна може да бъде управлявана с добри чиновници и лоши закони, но не и обратното” - тази мисъл на Бисмарк цитира ръководителят на фондация „Конрад Аденауер“ Марко Арнд, обобщавайки впечатленията си от България.

- В какво управлението на коалиционното правителство на Бойко Борисов успя и къде то се провали?

За равносметка на постигнатото, според мен, е още рано да се говори, тъй като правителството, в настоящия му състав, е на власт едва от около година и половина. Но отсега се вижда, че то има много ясна западна ориентация, което само може да ни радва. България е фактор за стабилност в региона, особено на фона на случващото се между Русия и страните от Черноморския басейн. Освен това страната е стабилна във финансово и икономическо отношение, а също и по отношение на пазара на труда. За съдебната реформа на правителството беше нужно конституционно мнозинство, за чието подсигуряване се наложи да бъдат приети исканията на ДПС, за съжаление. Аз бих предпочел голяма съдебна реформа и оставането на министър Христо Иванов на поста му. Но вероятно е все пак по-добре да има малка реформа, отколкото никаква. Последният доклад на Европейската комисия за напредъка на страната наистина беше по-положителен за Румъния, отколкото за България. Румъния отбелязва голям напредък в борбата с корупцията на най-високо равнище, какъвто в България действително липсва. Обстоятелството, че за двете страни се изготвят отделни доклади, показва, че те се разглеждат отделно. Това обаче би трябвало да бъде стимул за полагане на допълнителни усилия. Надявам се България отново да настигне Румъния. В крайна сметка и днес остава в сила казаното от Бисмарк: „Една страна може да бъде управлявана с добри чиновници и лоши закони, но не и обратното”. Министърът на здравеопазването Москов е настоятелен в своите реформаторски усилия, макар че е критикуван. Много положително гледам на дейността на министъра на отбраната Николай Ненчев, особено на неговите усилия за подобряване на интеграцията на българските въоръжени сили в НАТО и за намаляване на зависимостта на България от руската поддръжка на военната техника. Извън това са необходими още реформи, преди всичко в образованието, но се надявам, че правителството ще има повече от две години време за това.

- Как оценявате това, че премиерът Бойко Борисов започна да отменя големи обществени поръчки, раздадени на фирми, които по всяка вероятност се контролират от прословутото българско задкулисие?

Тук също важат думите на Бисмарк за добрите чиновници. Според мен, данъчните власти и прокуратурата в България все още реагират прекалено вяло на подозрения за корупция по високите етажи на властта. Осъдителните присъди са голяма рядкост. България има съответните институции и закони, но те би трябвало и да се прилагат. Обстоятелството, че това става крайно рядко, показва силата на споменатото от вас задкулисие. Реномето на България силно пострада при предходното правителство на Пламен Орешарски. По мнение на наблюдателите, то се намираше в ясно видима зависимост от олигархични кръгове - в България много често споменават в тази връзка фамилията Пеевски.

Конкретните причини за спирането на обществени поръчки от страна на премиера Борисов не са ми известни, но ако това става поради подозрения за нередности при тяхното раздаване мога само да приветствам тези стъпки.

- Борисов се ползва с подкрепата на Европейската народна партия /ЕНП/, но в България често бива критикуван заради миналото си. Критиците му твърдят, че ЕНП трябва да ревизира отношението си към него. Как се отнасяте към тези призиви?

България е лоялен член на НАТО и Евросъюза, а сегашната правителствена партия ГЕРБ е член на Европейската народна партия. При демокрацията е обичайно и дори желателно медиите да проверяват критично биографиите и действията на политиците. Който обаче повдига обвинения, трябва да може да ги докаже. Бойко Борисов, независимо от критиките, е избиран два пъти демократично за министър-председател на страната и явно продължава да се радва на подкрепата на българските избиратели.

- Как оценявате позицията на Борисов по кризата с бежанците - особено на фона на политиката на германската канцлерка Ангела Меркел, която няма подкрепа сред държавите от ЕС?

Бежанската криза наистина е едно от най-големите предизвикателства и изпитания за Европейския съюз и засега той няма точна рецепта за решаването й. Механизмите в тази област, например споразумението от Дъблин, са създадени във време, когато никой не е предвиждал подобен поток от бежанци, така че сега имаме съвсем нова и крайна ситуация. От една страна Европа не може просто да затвори границите си и да връща хора, търсещи сигурност и закрила. От друга страна обаче, не може и да приема неограничено бежанци и мигранти. В момента наистина има разделение в Европейския съюз, защото държави като Германия носят основното бреме на потока от бежанци, докато други не искат да приемат никакви бежанци или приемат много малко. Затова мисля, че трябва да се намери ефективно общоевропейско решение, което обаче хич не е лесно. При това, разбира се, е важно в това решение да бъде включена и Турция като ключова страна по пътя на бежанците.

- В България често се твърди, че Бойко Борисов е в много добри отношения с германската канцлерка Ангела Меркел. Как оценявате тези отношения?  

Разбира се, винаги е предимство, когато водещи политици от различни страни имат помежду си добри лични отношения като тези между г-н Борисов и г-жа Меркел. На европейско ниво българският министър-председател е надежден партньор на канцлерката. Освен това България и Германия по традиция поддържат добри връзки помежду си. За това сега спомага членството им в НАТО и Европейския съюз. България разглежда Германия като стратегически партньор. Присъствието на германски фондации в България, в това число и на фондация „Аденауер“, също е израз на прекрасните отношения между нашите две страни.


Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%BC-%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BF%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%80%D1%8F%D0%B4%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82/a-19112632

Публикувана в Очи в очи
Четвъртък, 25 Февруари 2016 15:27

Кой след #Кой?

Българската политика трайно навлезе в огледалния стадий на паралелизма. И то на вторично, медийно ниво. Сега, щом премиерът Бойко Борисов погледне в огледалото, вече не вижда Делян Пеевски, нито пък Пеевски вижда Борисов, защото и двамата най-вече виждат куршуми от пиар-медийни публикации.

Което не отменя, напротив засилва разговора за „поръчките”, пренасочвайки ги от една в друга посока. От криминална в чисто икономическа и обратното.

Не сме забравили как на финала на първия си мандат Бойко Борисов хвърли бомбата, че Ахмед Доган го е „поръчал”. „Как” и „Кой” е щял да организира това, така и не стана ясно.

В отговор Христо Бисеров поиска да се разсекрети папката „Лале” (разработка на българските спецслужби за връзката на сръбски наркосреди с нашенски престъпни групировки под властови чадър), но и от това не произтече нищо.

Огледалният стадий е доста показателен за паралелизма между първия и втория мандат на Борисов. Само не е ясно дали сегашната медийна „поръчка” е сигнал за края на мандата или пък е опит в медийната пушилка да се спечели още време.

#Кой знае.

Самият #Кой обаче стихна, докато преосмисля позицията си от въображаемо изтегляне към реално пропъждане. Едно скорошно интервю на банкера Цв. В. хвърля светлина върху обема на апетитите му, които трябва да признаем никак не са въображаеми: „Булгарбатак”, „Техноекспорт строй”, „Пътстрой холдинг”, „Трансстрой”, БТК, „Дунарит”, „Електроника”, ИПК и ИПК 1, „Универсиада”, НУРТС, „Петрол” и др.

Тези бизнес-апетити определено почиват върху сложно посредничество с интересите на Сарая. За да се поизясни това – и то в светлината на новата руско-турска война – е може би редно да се върнем към някои практики, съществували по нашите земи по време на Османската империя, добре описани в трудовете на историци като Вера Мутафчиева.

И тъй, когато в Османската империя някой (Кой?) е откупувал власт от падишаха, той е принуждавал вече подвластното му население да изплати цената на упражняването й под формата на данъци и такси. Така падишахът в Сарая си е гарантирал приходите от преотстъпената власт, а пък „откупвачът на власт” не е губел нищо от жадуваните приходи, тъй като си ги е избивал с огромна печалба от населението.

Такава е била „цената на властта” – населението си е плащало на два пъти: веднъж за изработеното и втори път – дето е „оставено да живее на воля”.

Най-общо казано, опитаме ли се да пресметнем днешната цена на „откупената власт”, тя би трябвало да се свежда накратко до следното:

Ако стойността на богатството, което може да се придобие (чрез вземането на огромния пай от търгове в страната, обществени поръчки в строителството, транспорта, жп услугите и др.), се равнява на (П), от което се снема полагаемото отчисление, сиреч даждие (Д) към Сарая, в резултат стигаме до следното уравнение: ДП = П – Д.

Реалната печалба на #Кой се изчислява по тази формула.

И тя се покрива от всички в България, принудени да продават работната си сила, за да живеят. Но да живеят не в Османската империя, а в днешна България – важно уточнение, което не е зле постоянно да се повтаря на „патриотарските медии”, издържани чрез ДП, които не се свенят да провъзгласят „човека от Сарая” за „нов Левски”, а неговият бизнес-байрактар – да не казваме за #Кой…

Работата обаче е там, че  в момента се наблюдава рязко намаляване на ДП в следствие на ураганния натиск на външни атмосферни фактори. И така се стига до толкова обсъждания в медиите „фрактален проблем” (начупване на образа в огледалото, описано още от Манделброт през XIX в.), което означава, че вместо #Кой или някой друг в огледалото се вижда само празна повърхност или пък някакъв дребен обект (например куршум).

Фракталната геометрия е доста неформална област на математиката, която може да има прелюбопитни въздействия не само върху компютърните изкуства, но и върху политиката.

Дори на терминологично равнище – с понятие като „квазисамоподобност”.

Нещо продължава да изглежда такова, каквото е било преди време, в големите си размери, макар да се е спихнало и би трябвало да изглежда доста по-малко. Причината: външна намеса е отнела принципа на неговото самоподобие. Затова и формулата му вече изглежда по друг начин: ДП: Д=П.

Типичен модел на самостопяване. Причините за това самостопяване също биха могли да са най-различни:

– политически;

– икономически;

– защо не и любовни?

Често поезията, и то политическата поезия, дава отговори там, където системният политически анализ е безсилен. Доказва го и това изключително стихотворение на Пламен Дойнов, озаглавено „Нещастната любов като завръщане на свободата”, което си струва да получи широко разпространение:

Най-дебелият в страната

неочаквано отслабна.

Просто изведнъж се влюби

във неотзивчива дама.

И престана да си плаща

за любов хиляда евро –

най-внезапно обедняха

всички класни проститутки;

спря на едро да купува

бивши празни комбинати,

неизточени заводи,

от които се умира;

за секунди разпродаде

вестници и магазини

и сега, когато зине,

нищо, нищичко не слага.

Буди се среднощ и вижда,

че въобще не е заспивал

и в торбички под очите

носи сладката си мъка.

Любовта му безответна

го превърна във светулка

и се щура в тъмнината

безутешната му майка.

Най-дебелият опразни

въздуха и там се гонят

милион любовни фибри.

Трябва просто да се влюби

дебеланкото и ето –

свободата се завръща

тиха и неотменима…

И така – в любов нещастна

ще пребъде под небето

най-изящната държава.

Нека вярващите чуят:

Най-дебелият отслабна!


Източник: http://kultura.bg/web/%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BA%D0%BE%D0%B9/

Публикувана в Гледища

Колкото повече хора критикуват прокуратурата, толкова по-бързо ще се стигне онази критична точка на пречупване и насищане, при която нещо радикално ще се случи. Фактът, че от известно време множество съдии си позволяват да говорят открито за проблемите в системата, фактът, че съдии излязоха с тоги да протестират, показва, че ледът се пука. Това коментира пред Фрог нюз адвокат Михаил Екимджиев по повод скандалните разкрития на следовател Бойко Атанасов.

Още преди 4-5 г. следовател Бойко Атанасов и негов колега заговориха публично за безобразията в досъдебното производство. Тогава нищо не се случи, казусът беше покрит от тогавашния главен прокурор и шефа на Следствието.

Напрежението при реализацията на някаква съдебна реформа сега е неимоверно по-голямо от това, което беше преди 5 г. Допускам, че рефлексията на разкритията на Бойко Атанасов, които са доволно скандални, може да бъде по-различна. Твърде много станаха скандалите, забъркани от главния прокурор.  

Шпицкомандите на Цацаров са тотално отрицание на правовата държава и на независимостта на прокурорите и следователите. Прокуратурата удари поредното морално и професионално дъно,  затова е необходимо час по-скоро да бъде приложен спрямо нея този външен специален надзор, за който европартньорите настояват.

Фактът, че ЕК настоява за външен контрол на прокуратурата, означава, че тя е толкова дива и неконтролируема, че главният прокурор не изпълнява своите функции по един конституционносъобразен начин. Подобно на хората с девиантно поведение, които биват поставени под запрещение,  така и прокуратурата ще бъде поставена под особен надзор. ЕК преценява, че тя е опасна както за българските, така и европейските граждани.

Адвокат Екимджиев коментира и заплахите към премиера Бойко Борисов и депутата Делян Пеевски: „Ако действително имаше заплахи, то професионалната работа на службите би изисквала това да остане в тайна. Странен е този пиар, в който Бойко Борисов и Пеевски бяха поставени отново под един знаменател. Това говори за връзка помежду им”.

По отношение на отменените обществени поръчки от Борисов, правозащитникът коментира: „Създаде се усещане за хаос на нова степен. Първо разбираме, че премиер и МС са допуснали поредица от обществени поръчки да бъдат сключени въпреки че е имало тежки съмнения за корупция. За пореден път Борисов доказа, че държавата ни не се управлява демократично и че не сме парламентарна република.  Развалянето на поръчките показва как поголовно се сключват обществени поръчки и как ако реши премиерът, може да занули не само поръчки, свързани с Пеевски и Прокопиев, а на когото реши”.

 

Източник: http://frognews.bg/news_107415/Adv-Ekimdjiev-za-Frog-Atentatite-na-Peevski-i-Borisov-zatvarjdavat-vrazkata-im/

Публикувана в Гледища

Бившият служител на НСО за заплахите за живота на Бойко Борисов и Делян Пеевски и работата на службата.

Г-н Марков, в рамките на няколко часа две фигури в българската политика се оказаха със заплаха за живота, това съвпадение ли е?

Толкова е съвпадение, колкото и стрелбата с четири автомата „Калашников“ в мола в същия ден. Тоест, когато трябва да се създаде впечатление в българското общество, че едва ли не тук се убиват хора и това е абсолютно вярно, могат да се създадат всякакви ситуации. А доколко са реалност, аз мисля, че това не е истина.

И за двата случая ли говорите?
Аз не си спомням друг политик убит освен Андрей Луканов. От друга страна, постоянно имаме твърдения, че този или онзи политик ще бъде убит, а в крайна сметка, от убийството на Андрей Луканов до днес, няма такъв. Още повече, че тази информация не е за публичното пространство, дори и да съществува. Самият факт, че е постъпила в публичното пространство, е доказателство, че това е ПР-акция.

Има ли нужда от ПР-акция и каква би била целта й?

И Борисов, и Пеевски имат абсолютно различни мотиви. Запазването на властта при Борисов е под голям въпрос. А що се отнася до Пеевски, аз смятам, че проблемът не идва от територията на България. Той е във връзка с финансови интереси, които са реализирани на територията на друга държава и е свързана с финансиране на терористични организации. Става въпрос за сделки за милиарди, които са реализирани на територия, на която се водят военни действия – Турция и другата държава.

Практика ли е НСО да обявява публично решенията си за назначаване на охрана на дадено лице?

Това наистина се прави за първи път, но основата е, че има заплаха за живота за Делян Пеевски, а не че му се слага охрана. Въпросът е да се разбере, че в българските служби има постъпили данни за заплаха за живота му и че зад него застава държавата. И според мен това е телеграма за хора, които са от друга държава. Тоест, държавата дава знак на друга държава за това, че Делян Пеевски ще бъде защитен, вероятно заради друг статут, който той има освен като депутат и в качеството му на участник в международни сделки, при това тъмни.

Това има ли връзка с дипломатическото напрежение у нас от последните дни?

Индиректна връзка има.

Прави впечатление, че началникът на НСО отсъства от всичко това – охраната на Пеевски беше обявена от главния секретар на МВР...

Началникът на НСО Антонов е безлична буква във сичко това, което се случва. Новият закон за НСО позволява лична власт на министър-председателя в тази служба, а комисията, която разглежда реалната заплаха и преценката дали някой трябва да бъде охраняван или не, въпреки твърденията на министър Бъчварова, че тя е достатъчно прозрачна, аз смятам, че там нещата са много проблемни. В случая, това което е извадено като „аргумент“ пред комисията, е по-скоро търсене на причина да се постави държавна охрана, а не защото има реална заплаха. Тук опираме до порочната практика на една фиктивно съществуваща комисия, която взима решения под външен натиск.

Когато става въпрос за отсъствието на началника на НСО, тук става въпрос за негово трайно поведение, че ако си мълчи, ще си запази длъжността за дълго време. Той самият казва, че ако каже една дума, ще бъде изяден с парцалите и че трябва да си мълчи. Мисля, че това е лична негова стратегия, за да оцелее, защото в крайна сметка той оцелява на това място. Той не е специалист в тази област и просто иска да запази поста си възможно най-дълго време, независимо какво се случва, дали е законово, дали е полузаконово и кой взима решенията. Това него не го интересува.

Доколко е вярна една такава теза, че поставянето на охрана от НСО на Пеевски е свързано с необходимостта да бъде държан под контрол?

Това има своята логика, защото НСО се използва и за това. Аз съм го твърдял много пъти. Но в случая, когато става въпрос за Делян Пеевски, това по-скоро е с цел да се постави на лицето му държавен печат, че това е човек, който представлява държавата. Тоест, аз смятам, че освен народен представител, той има и друго качество, което не е ясно в публичното пространство и че държавата стои зад него. Имам предвид спецпрокуратурата и ДАНС. Говоря за ангажимент, а не за това, че той се ползва с протекцията им.

Това как кореспондира със спирането на обществени поръчки, които се свързват с фирми на Пеевски?

Това аз по-скоро го тълкувам като лично накърняване във връзка с въпроса, зададен към премиера, кого вижда в огледалото. И по-скоро преструктуриране на финансови интереси, в които Делян Пеевски е имал някакво отношение и просто трябва да бъде елиминиран от там. Вероятно вече има друг човек, който ще поеме отговорността на Пеевски.


Източник: http://offnews.bg/news/Interviu_66/Nikolaj-Markov-Ohranata-na-Peevski-e-telegrama-za-hora-ot-druga-darzh_624680.html

Публикувана в Очи в очи
Сряда, 24 Февруари 2016 11:51

БОЙКО ОБЯВИ ВОЙНА НА ГРУПИРОВКИТЕ

Спирането на „Хемус” е само началото.

Бойко спря „Хемус” заради война на групировки.

САЩ и Брюксел също натискали обществените поръчки да не се печелят от фирми, свързани с едни и същи хора.

На 15 февруари премиерът Бойко Борисов нареди на регионалния министър Лиляна Павлова обществената поръчка за строежа на магистрала „Хемус” да бъде спряна. Спорната поръчка на два лота възлизаше на близо 1 милиард лева, а в общественото пространство бе тиражирано, че фирмите изпълнители са свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски и шефа на „Лукойл” за България Валентин Златев.

„С решението за спиране на поръчката за магистрала „Хемус” искаме да се разграничим от опитите да бъдем вкарани в зависимости и да покажем, че работим професионално”, заяви Лиляна Павлова. Преди изявлението на Павлова в някои сайтове се появява информация, че решението на Борисов се е наложило, заради провеждани в чужди държави разследвания.

Неофициално се твърдяло как посланици от ЕС са изказвали недоумение от това, че едни и същи фирми печелят обществените поръчки. Това бе повод и за твърде гневната реакция на Борисов, който изстреля: „Някакви гадове са казали, че спирането на търга е било продиктувано от външни посолства. Искам веднага да им кажа, че няма нужда някой да ми казва какво да строя. Това са гадове, медии бухалки и негодници”.

Лиляна Павлова пък обясни, че в последно време много се засилили опитите за манипулиране на общественото мнение, затова се наложило управляващите да се разграничат от фирмите, близки до Пеевски и Златев. „Във всяка голяма обществена поръчка има много интереси, а в случая става дума за ресурс от 800 млн. лв. бюджетни пари”, уточни тя. Анализът за законосъобразност обаче показал, че документите на 11-те консорциума, подали оферти, били правно издържани.

Строителите обаче на новия най-голям проект на втория кабинет „Борисов” бяха избрани учудващо бързо в края на миналата година, припомнят паметливи. Тогава Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти” (НК-СИП), която е под шапката на Регионалното министерство, определи, че за строителството на 60 км от магистрала „Хемус” 500 млн. лв. ще отидат в консорциум на „ПСТ груп” свързан с Делян Пеевски, а 300 млн. лв. – в „Джи Пи Груп”, сочен за близък до генералния директор на „Лукойл България” Валентин Златев. Офертите на победителите надвишаваха почти два пъти прогнозната стойност. Държавата отстрани от класирането кандидатите с най-ниските цени. Отстранени бяха офертите на Сдружение „Хемус БГ” („ИСА 2000” и „ОРС Инфраструктура”) за отсечката Ябланица-Угърчин и на турската „Ташяпъ Иншаат Тааххют” за пътя между Угърчин и разклона за Ловеч и Плевен. Цената на „Хемус БГ” е била с 23,41 млн. лв. по-ниска от тази на класирания на първо място участник, а тази на турската компания – с 50 млн. лв. по-евтина. Ако двата кандидата не бяха елиминирани, „Хемус” можеше да струва с над 70 млн. лв. по-евтино.

Решението на премиера да спре проектите е дошло след разговор в неделя, обяви Радан Кънев, намеквайки, че става въпрос за телефонния разговор на Борисов с Ангела Меркел. Според лидера на ДСБ германският канцлер най-вероятно е предупредила нашия министър-председател, че някои български политически кръгове са под особен мониторинг от страна на Брюксел. Информатори на „Галерия” също потвърждават, че в коридорите на Европейския парламент и Европейската комисия се говори открито за преяждането с икономическа и политическа власт в България. Подобни са и оценките във Вашингтон, където обръчите от фирми на ДПС отдавна са на мушката. Същевременно с това българското общество е настроено враждебно и към другата олигархично-медийна империя, изградена с парите на Джордж Сорос и фондацията „Америка за България”, която се олицетворява от президента на републиката Росен Плевнелиев. Има и трети път, който защитава националните интереси, смятат анализатори на процесите у нас. По него в момента е поел премиерът, който нееднозначно заяви, че е започнал битката. Следващите дни и седмици ще са най-важните за Бойко Борисов. Ако той покаже, че е стъпил здраво на този трети път, има възможност за много по-далечен политически хоризонт, сравним с този на унгарския премиер Виктор Орбан. (курсивът е на редакцията на СН-онлайн.) В противен случай скандалите, битките между враждуващите политическо-икономически групировки и безпринципното отношение на властта към корупцията и случващото се, биха били началото на края на втория кабинет „Борисов”, както и на много от партиите на сегашното статукво, които като свински черва са оплетени от икономически зависимости. От разплитането зависи бъдещето на страната. Магистрала „Хемус” би трябвало да е само началото.

Бел.ред. Тази статия и особено текстът от нея, повдигнат в курсив, показват, че едно противопоставяне, започнало със статията във вестник „Труд” от 03.09.2009 г., озаглавена „Бойко, свали лихвите!”, вече е в миналото. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=219271

Затова мястото на тази статия е именно в рубриката „Минало” на Свободен народ онлайн.

 

Източник: в. Галерия, брой 7(331), година VIII, 17-23.02.2016 г.

Публикувана в Минало

 "Ако нямаш пари, защо правиш конкурс? Ако процедурата е законна, защо се спира? Държавното управление не може да е раздаване на обществени поръчки по усмотрение. Не е работа на никой премиер да казва еднолично и да спира поръчки", коментира лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева по темата за спряната обществена поръчка за автомагистрала "Хемус" в предаването "Тази сутрин". Интервюто се публикува с незначителни съкращения.

-    Г-жо Дончева, „прерязаха” ли пътя за откриването на магистрала „Хемус”, дали ще се строи и с какви пари, и има ли замесени фирми, коментара, който даде Валентин Златев е, че просто Златев и Пеевски са удобни имена и той няма нищо общо с фирмите, участващи в обществената поръчка за довършването на автомагистрала "Хемус". Как се работи по слухове и как правиш конкурс, за който нямаш пари?

Опасявам се, че трябва да се съглася с Валентин Златев. Ако нямаш пари, защо правиш конкурса? И след като си направил конкурса твърдиш, че той бил законосъобразен, на какво основание го отменяш? Управлението на държавата не може да бъде „иди си, ела си”. Държавното управление не може да бъде раздаване на обществени поръчки по усмотрение. Обществените поръчки са част от функционирането на държавата. Те трябва да се правят от съответните институции, които са различни за здравеопазването и за инфраструктурата. Не е работа на министър-председателя по лично усмотрение да казва: „Аз това го спирам”. Българският зрител трябва вече да разбере, че е жертва на една грандиозна манипулация от страна на ръководството на държавата, което си раздава обществени поръчки по усмотрение. И когато се появят някакви слухове или някаква необходимост да развеят някаква сделка, по която са направили подобно действие, както сега, за да кажат на Брюксел, че се разграничават, това е пълен нонсенс.

-    Това разграничаване за пред Брюксел ли е или е за пред хората?

Няма никакво значение за пред кого е. Това са абсолютно забранени неща! Лиляна Павлова, ако е нормален министър ще подаде оставка. Не е възможно да става такова вмешателство от страна на министър-председател, освен в едни тоталитарни държави, където „аз” давам поръчките и „аз” ги вземам. Между другото, трябва да се види верни ли са слуховете, че управляващите са назначили във всяко министерство и във всяка агенция човек, който лично да им докладва обществените поръчки, които следва да бъдат раздавани, за да могат те да ги разпределят. И къде в строителния бизнес се намира зъболекаря на министър-председателя? Вярно ли е, че зъболекаря на министър-председателя има особена роля в строителния бизнес и в обществените поръчки?

-    Ще проверим кой къде стои във веригата. Чисто политически как да тълкуваме този ход? Част ли е от това да се отървем от едно име, в случая на Пеевски и Златев?

Първо, трябва да е ясно, че държава без правила не може да се управлява. Държавата не може да се управлява по усмотрение и по слухове. Второ, не може Северна България да продължава да бъде трета и четвърта категория по отношение на инфраструктурата си и всичко да се съсредоточава в Южна България.

-    Те обещаха, че ще извадят пари от бюджета за „Хемус”.

Няма „обещал съм”, Северна България има необходимост да бъде развивана инфраструктурно. Това нещо не зависи от слуховете, не зависи от отношенията на Борисов с Пеевски и със Златев. Трето, няма никакъв резон в такова отграничаване. Истинското отграничаване става "като си отграничат фирмите” в Дубай.
Докладът от КТБ трябва да се разсекрети целия и най-вече влоговете, безлимитните кредитни карти, както и всички, които са били на хранилката и ще изясним картинката.

-    Каква картинка ще се появи, г-жо Дончева?

Мисля, че Цветан Василев във финансовите отношения държи повече карти, отколкото се смята. Не искам да гадая картинката преди да сме я видели на екран. Защо мислите, че знам всичко? Знам за отношения на определени хора, но те се оказаха много повече. Проследете във времето зависимостите на вицепрезидента Маргарита Попова, на заместник главния прокурор Борислав Сарафов, на Светлин Танчев и неговата майка и възможностите им за влияние върху КТБ, а през КТБ - върху държавата.

-    Докъде ще стигнем, ако отворят доклада? Има теза, че с това ще бъдат заметени следите около замесените хора. Нашите служби не са ли достатъчно способни да направят анализа, а трябва да се доверим на американската фирма?

Нашите служби са назначени от хората в доклада. Какво искате от тях, освен да работят по разпореждане.

-    България ще продължи да бъде закопчана за мониторинговия доклад, а Румъния като че ли тръгва в зоната на свободата.

От няколко години Румъния се развива по по-правилен и разумен от нас начин.

-    С Мехмед Дикме си говорихме, че при влизането ни в ЕС дори не сме искали да бъдем с Румъния, защото тя е била по-назад от нас. Сега какво се случи?

И те правят грешки, но са взели нещата в ръце. Освен тава Виктор Понта е играч будещ респект, а не е подадакващ на Европейския съвет.

-    Докладите, които пристигат от Брюксел са критични и ще продължават да бъдат такива. От Брюксел ще освободят ли Румъния?

Защо да им правят мониторинг, след като там колелото е завъртяно, а тук – не е?!

-    Кога ще бъде завъртяно при нас?

Когато се сетим, че трябва да бъде завъртяно наистина, за да ни служи на нас, а не на Барозо, на Юнкер или на Меркел. Ние продължаваме да се занимаваме с ерзац упражнения, за да отчетем нещо някъде, а не да направим нещо за себе си.

-    Турция опитва ли се да влияе върху българската политика?

Разбира се, Турция е бивша империя и в съвременния свят има аспирации да заема друго място. По същия начин и другите големи играчи се опитват да влияят.  Големите европейски ръководители, когато се задава някоя голяма поръчка или има голям проект винаги изпращат писмо на съответния министър-председател, за да препоръчат тяхна фирма, която трябва да вземе поръчката. България има стратегическо положение на Балканите и ако позволяваме, отвън ще продължават да ни скачат по главата – така се прави по отношение на всеки слабак.

-    Защо се стигна до забраната Ахмед Доган и Делян Пеевски да влизат в Турция?

Казват, че преди няколко месеца главния прокурор е бил извикан при турския президент, което не е общоприето и не е нивото на главния прокурор, където е бил сезиран с материали за контрабанда, за която е трябвало да вземе конкретни мерки. Такива мерки не са взети и съответно Турската държава пък взема други мерки.

-    Какво ще се случи с новия проект на Лютви Местан?

Нямам големи очаквания, защото не мисля, че Местан има капацитет да направи такова нещо.

-    Но, ако зад него стои Турция?

Ако зад него стои Турция, очаквам Турската държава, която даде недвусмислени знаци, че няма да подкрепя ДПС, при организацията на следващите избори да не активизира българската диаспора, да остави три секции в Анкара, Истанбул и Одрин, и колкото гласуват – толкова. Другото, което може да направи е да даде знак на турската общност в България, че не подкрепя ДПС.

-    Проруски настроения изплуваха в турските медии от страна на Доган и Пеевски.

Още от зората на демокрацията се знае, че Доган е руски човек, както и Пеевски. Дали се признава или не, това е друг въпрос.

-    Заради КТБ и „Хемус” отново се появиха се конспиративни теории, че Пеевски напуска политиката и България. Такъв  сюжет възможен ли е?

Пеевски има сериозни лостове на влияние. Защо има такива лостове за влияние върху политиката, икономиката и съдебната власт?  И могат ли да му бъдат избити?

-    Днес ще има вот на недоверие, ще мине ли? Коментарът Ви за политиката на Москов?

Няма значение дали ще мине или не. Пожелавам на всички опозиционни формации, които биха подкрепили вота да се представят добре и да направят хубав дебат. Наистина политиката на Москов и ситуацията с ваксините е достатъчно тревожна. Разбира се, мнозинството има гласовете, но доброто представяне има значение за общественото мнение.

-    Да очакваме ли предсрочни избори?

Възможно е, изтърването на нервите от страна на министър-председателя на срещата с българската общност в Лондон без видими причини говори за наличието на обстоятелства, които създават нервност.

-    Вие ще се кандидатирате ли за президент?

Има такава възможност, но още е рано.


Източник: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/tatjana-doncheva-ne-mu-e-rabota-na-premiera-da-spira-obshtestveni-porachki.html

Публикувана в У нас
Четвъртък, 11 Февруари 2016 15:41

Началото на края на Борисов

Доскоро премиерът Борисов имаше безупречно тефлоново покритие. Но един въпрос и две събития от последните дни подсказват началото на края на ерата "Борисов", твърди Полина Паунова в коментара си.

В началото на 2013 година правителството на Бойко Борисов падна от власт в резултат от масови протести. Дали те бяха инсценирани и кой стоеше зад тях - оставяме настрана. Предизвикани бяха предсрочни избори, които ГЕРБ спечели, но не успя да състави кабинет. И въпреки всички събития, които трябваше да отслабят позициите му на управленец, който очевидно не се справи с властта, а впоследствие не пожела да поеме отговорност, социологическите проучвания продължаваха да рисуват Борисов като най-популярния и одобряван български политик. Той запази този си ореол и в ролята на опозиционен лидер, а властващите по това време БСП и ДПС всячески се опитваха да засилят усещането, че ГЕРБ няма алтернатива. Назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС бе най-крещящият пример, но далеч не единственият.

Тефлон

Любопитен момент е, че по това време Борисов нито веднъж не събра куража да изрече скандалността на въпросното назначение, нито пък да влезе в пряка конфронтация с Движението за права и свободи. Но и тази двойственост не се отрази на неговия рейтинг. Имиджът му на „национален спасител“ си остана константен. А за първото му управление и до днес се мисли като за кабинет на малцинството, въпреки че той пребиваваше във властта благодарение на „Атака”, Яне Янев и ДПС.

С две думи: политико-тефлоновият слой на Борисов работи безотказно и почти няма ситуация в последните години, от която той да е понесъл негативи. Нещо повече: успяваше дори да извлече ползи. Всякакъв вид задкулисни договорки по време на настоящия коалиционен кабинет, участието във властта на проруската формация на Георги Първанов, официалното въвличане в управлението на националисти, плаващите мнозинства с ДПС, провалът на широко обговаряната съдебна реформа - всички тези безспорни гафове някак заобикаляха премиера. И нищо не подсказваше за резкия срив, който ще го сполети само за няколко дни и само заради няколко събития, които на пръв поглед не изглеждат кой знае колко значими за управлението.

Огледалото

“Искам да Ви попитам, когато четете неговите (на Делян Пеевски - бел. авт.) медии, употребявате неговите бизнеси или всъщност общите такива... "Шпигел" означава огледало на немски. Искам да Ви попитам започнахте ли да виждате в огледалото образа на Пеевски?" - с този въпрос започна началото на края на Бойко Борисов. Той бе зададен преди няколко дни на среща на премиера с представители на българската общност в Лондон, където той бе на посещение. А повод даде публикация на авторитетното германско списание “Шпигел“, което описа скандалния депутат от ДПС като айсберг на корупцията в България.

И изведнъж станахме свидетели на нещо невиждано досега: Борисов не отвърна подобаващо на атаката. "Категорично не е вярно", заяви премиерът. И така неусетно изпусна положението от контрол. Той, същият онзи тефлонов човек, който може да се измъкне от всяка ситуация, без да му полепне и грам "чернилка". Или по-скоро - можеше.

Няма ги атрактивните измъквания. Няма ги шегите и закачките. "Категорично не е вярно", повтаря той. И се опитва да насочи разговора към усвоените еврофондове. Номерът обаче не минава. "Защо Румъния ни изпревари?", гласи следващ въпрос. "В какво?", пита премиерът. Но самият факт, че не знае в какво, вече е отговор.

Тефлоновият политик изчезна. Неговото място неусетно зае един премиер, който изпускайки положението от контрол, насъсква медийните си съветници да “предупредят“ големите телевизии, че и те си имат взимане-даване с Пеевски. И затова не бива да нарушават омертата, разгласявайки случилото се в Лондон. Очевидно осъзнал, че контролът вече не е в негови ръце, министър-председателят всячески се опита да скрие белезите за това състояние. Което обаче освети ярко страховете му.

Междувременно още едно символно събитие показа, че увереният Борисов е заменен от балансьор, поддаващ се на натиск в името на властта. Именно той, който лансира номинацията на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН, сам „отстреля“ собственото си предложение. В сряда правителството официално номинира спорната Ирина Бокова за генерален секретар на Организацията на обединените нации.

Страхът

Въпреки липсата на официална информация по темата, вече е съвсем ясно видимо, че в името на разбирателството с АБВ на Георги Първанов министър-председателят е склонил свързаната с комунистическия режим дама да бъде българската кандидатура. Редица анализатори веднага се запитаха: Какво накара Борисов да постъпи така? Отговорът е прост и еднозначен: страхът.

Страх, че изпуска контрола над привидностите, които години наред управляваше добре.

Страх, че след като ДСБ оттегли подкрепата си за кабинета, такава възможност съществува и за АБВ, а подобен сценарий би осветил здравите връзки между ГЕРБ и ДПС. Връзки, които до този момент не попадаха в обществения фокус. Дори когато бяха изговаряни в прав текст от самия Борисов (справка: репликата „Мерси, ефенди“).

Страх, че прокобата „Пеевски“ (без тук да има значение личността на самия Пеевски) ще сполети и неговата политическа съдба, точно както се случи със Сергей Станишев, Пламен Орешарски и дори Лютви Местан.

Страх, че не изпълнява ли определени искания, зависимостите му ще бъдат осветени. И именно заради този страх бившият Борисов (тефлоновият) вече го няма. А настоящият се държи още по-силно за тези зависимости. Затова изглеждащият всесилен лидер на ГЕРБ вече подлежи на рекет и изнудване. А единствените, които няма да забележат това, ще са медиите, свързани с Делян Пеевски. Медии, които никога няма да отразят въпроса кого вижда Борисов в огледалото. Защото отговорът е ясен.

По-важното обаче е, че няма никакво значение кой какво ще отрази. Зависимостите на доскоро всесилния премиер са вече видими за всички. От София до Лондон. И именно тази видимост е началото на края на ерата „Борисов“ в българската политика.

 
Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2/a-19041933

Публикувана в У нас
Понеделник, 28 Декември 2015 15:40

ДПС-ология

Зад политичеческата екзекуция на Лютви Местан стои кълбо от интереси, за които политиката е само прозрачен параван
Ако има нещо сигурно в скандала с ДПС, то е, че отстраняването на Лютви Местан от ръководството на партията не е свързано със "заплаха за националната сигурност" на страната. Освен, ако под "националната сигурност" не се крие Ахмед Доган - почетният председател на движението и негов реален ръководител. Причината за изненадващата намеса на Доган вероятно се дължи не толкова в опасностите за България от сблъсъка между Русия и Турция, както заяви почетният председател на ДПС, колкото в подмолната борба за влияние в страната. И геополитическата шумотевица е по-скоро прикритие на далеч по-тривиално разчистване на сметки.

Очевидните неща са две. Първо, наистина Лютви Местан завъртя кормилото на ДПС към Турция и вероятно това е силен мотив за отстраняването му. В подобни речи (спомнете си за обръчите през 2009 г.) Ахмед Доган е директен и казва това, което мисли. Второто е, че най-яростни в атаката срещу Местан бяха медиите, свързани с Делян Пеевски. Оттук насетне следват неочевидните неща. Всъщност до какво точно е довел завоят на ДПС към Турция? Или какъв е интересът на Пеевски да махне Местан? И каква е ролята на настоящия трус в ДПС за преформатирането на управляващата коалиция?

Просто бизнес, но накрая всичко е лично

Да започнем от лесното - защо Делян Пеевски би имал интерес да се отстрани Местан? Със сигурност за Пеевски е било болезнено решението на Местан да обяви през 2014 г., че стои зад замразяването на руския проект за газопровод "Южен поток". Каймакът на струващия 4.7 млрд. евро български участък на "Южен поток щеше да се обере от два консорциума, вторият воден от фирми, свързани с Делян Пеевски. Те щяха да получат половината от тази сума за строежа на 450-километровия газопровод на наша територия.

Това обаче е най-видимата причина. Поне от 2011 г. турските власти искат от България да направи всичко възможно да спре контрабандата на цигари, която според тях основно се извършва от "Булгартабак". Дружеството изнася за Дубай, а от там цигарите влизат в Турция през Сирия, Ирак и Иран. Това беше и основна тема на турското посолство у нас, чиито дипломати не пропускаха да споменат този проблем. И на практика атакуваха основния бизнес фактор в ДПС - Делян Пеевски. Който няма как да не е записал много черни точки за Местан, който е известен с близостта си до посланика.

Но както се казва, в подобни конфликти никога не става дума само за бизнес.

Въпреки че именно доскорошният лидер на ДПС формално предложи депутата от Пазарджик за директор на ДАНС, преди година и половина Местан каза, че е отправил "силна препоръка… [Пеевски] да се раздели с медиите си, ако иска да разчита на продължаваща политическа кариера в ДПС". Това не се случи, дори напротив - още медии влязоха в скандалната машина за манипулации. Именно Местан оглави завоя на ДПС на 180 градуса към ГЕРБ през 2014 г., когато символично пи кафе с Бойко Борисов. Една от пречките завоят да стане пълен беше именно неуспелият кандидат за директор на ДАНС. "Когато Пеевски напусне ДПС, тя ще стане удобна за разговор", каза премиерът в началото на юни.

От средата на предната година обаче упорито се заговори, че Пеевски се оттегля, като вместо с политика ще се занимава само с бизнес. Ход, който много напомня съвета на Местан от 2014 г., а и премиерът не пропускаше да пусне по някоя многозначителна реплика в тази посока. Това обаче не се случи - вместо Пеевски, от политиката излиза Местан.

Междувременно в последните няколко месеца фирми, близки на Делян Пеевски, отново започнаха да печелят обществени поръчки, а ГЕРБ реши, че може да рискува коалиционното си партньорство с Реформаторския блок. С подкрепата си за промените в конституцията, които бяха внесени от АБВ, а не от РБ, на практика Борисов принуди правосъдния си министър Христо Иванов да подаде оставка. Само между другото Иванов също беше основна мишена на Пеевските медии. С този си ход Борисов рискува стабилността на управлението си, освен ако е нямал гаранция, че ще изгуби десет депутата, но ще спечели други 30-тина на своя страна. Подобна гаранция обаче няма как да бъде дадена от Местан.

Не е изключено гневът на Доган да има и вътрешно партийни измерения, освен личната победа на Местан със затоплянето на отношенията с Турция. Малко встрани остана фактът, че на някои места по време на местните избори бившият лидер на ДПС се опита да наложи свои хора в листите. Такъв беше случаят в Пловдив, където за кмет беше издигнат депутатът Венцислав Каймаканов, а за водач на листата - активист от младежката организация на движението. Това предизвика недоволството на областния лидер Гюрсел Алиев и местната структура на ДПС в Пловдив буквално бойкотира местните избори в града. Местан се противопостави и на издигането за трети път на кмета на Котел Христо Киров като ръководството сне доверието си от него. Заради бойкот на една част от общинските съветници от ДПС в Кърджали срещу одобряваната от Местан и вече бившия областен председател на движението Бахри Юмер кандидатура за председател на общинския съвет, вече два месеца работата на местната власт е блокирана. Ако Местан се е опитал  да постави свои хора за областни председатели на предстоящите областни конференции, не е изключено Доган да е решил, че бившият лидер се опитва да овладее и партията. Намек в такава посока направи единият от триувмирата, който временно ще ръководи ДПС - Рушен Риза. Той заяви, че Местан е ръководил движението без да се допитва до централното оперативно бюро на партията. "През последната година и половина в ДПС се вземаха еднолични решения без те да са обсъждани в ръководството", заяви Риза.

Турската карта

На този фон използването на турската карта в българската политика от ДПС и цялата геополитическа абракадабра е доста забавен ход. С това Ахмед Доган най-малкото би трябвало да получи дълга поредица от овации от Волен Сидеров. Всъщност в речта си на 17 декември Доган никъде не е казвал, че България трябва да завие към Русия, а че ЕС и НАТО в настоящия си вид са слаби и не дават достатъчно гаранции за сигурността на членките си. Нещо, което можете да чуете във всяка столица на Източна Европа, в един или друг вариант. Този скепсис активно се използва от руската пропаганда, която така или иначе няма какво друго да покаже като пример. В речта на Доган всичко това е омесено с явно неверени твърдения (например, че НАТО нямал позиция по свалянето на руския самолет), високопарни думи (ние вече не говорим за Колективното тяло) и странни брътвежи за телепатични канали. Вместо присмех, думите на Доган предизвикаха супер сериозни анализи за опитите му да предотврати ислямизирането на движението. 

Ако в ДПС има завой към Турция, то първо той не е иницииран от Лютви Местан, а ефектът от него със сигурност не е ислямизирането на партията. Опитите за сближаване започнаха още през 2010 г., но тогава това не се случи – Реджеб Таип Ердоган дори отказа среща на Ахмед Доган, въпреки че в първоначалната програма от посещението тогава на Ердоган в София в качеството му на премиер беше предвидена такава. За сметка на това той се срещна с Касим Дал, който вече беше изпаднал в немилост пред Доган, но все още беше в ДПС. Освен възраженията към агентурното минало на Доган, причината за разминаването тогава беше, че Ердоган явно разчиташе, че може да постигне много повече с кабинета на Бойко Борисов, вместо с поне публично атакуваната от българския премиер ДПС.

Всъщност ДПС отдавна играе оплетен танц с Турция. От една страна, ръководството на движението няма как да мине без Анкара, тъй като нейното одобрение е нещо като гаранция за част от електората за това, че партията наистина работи за техните интереси. От друга страна, в Турция не са забравили, че Ахмед Доган все пак е бивш агент на българската Държавна сигурност и има доста по-сериозен стаж от Местан в нея. Поради това в ДПС винаги е имало посредник за отношенията с Турция - преди Касим Дал, а доскоро Лютви Местан.

През подобни посредници обаче минаваха и бизнес контактите, които често осигуряват независим от българските условия финансов източник. Достъпът до него води до усещане за еманципиране у посредниците и затова Доган никога не е позволявал твърде голяма самостоятелност по тази линия.

Местан поддържаше много близки отношения с турския посланик Сюлейман Гьокче. Неофициално се твърди и, че тримата депутати, които го последваха - Хюсеин Хафъзов, Айдоан Али и Шабанали Ахмед, са поставени на избираеми места в листите с протекцията на Местан и след одобрението на турския посланик. Пак по неофициална информация това е било и едно от условията, за да се осъществи срещата на Местан с Ердоган в Анкара в средата на септември миналата година, малко преди парламентарните избори. Не е изключено това затопляне на отношенията между официалните власти в Турция и вече бившия лидер на ДПС да е подразнило Ахмед Доган, защото е червена точка за Местан в очите на избирателите на движението. Терен, на който Доган докато беше лидер на ДПС не постигна успех. В полза на Местан се обади дори турският премиер Ахмед Давутоглу. За разговора му с премиера Бойко Борисов на 23 декември знаем подробности само от БНТ, така че е трудно да разберем мотива, но въпреки всичко, това е безпрецедентен ход.

Забавното е, че Касим Дал също беше обвиняван, че иска да тласне ДПС към ислямистите. Подобно на Местан сега, и Дал беше наричан "турски агент" и беше обвиняван, че финансира партията си със средства от Турция. Въпреки че отстраняването му беше резултат от нарастващото му влияние в партията и противопоставянето му на "бизнес" крилото в ДПС - Христо Бисеров-Камен Костадинов-Делян Пеевски. Този аргумент беше особено силно използван, когато формацията на Дал - НПСД, реши да се присъедини към Реформаторския блок, а целта му беше да предизвика отстраняването на партията на Дал от десния съюз.

Подобно на Дал, и Местан не е заемал позиции в изпълнителната власт, а е бил само депутат. И не може да бъде компрометиран с осветяване на участието му в корупционни схеми. По тази причина аргументът, че е "работил срещу националните интереси на България" изглежда най-удобният за Доган, за да оправдае махането му от лидерския пост. Трудно доказуем, но за сметка на това ефектен за публиката. И идеално пасващ на факта, че в деня преди отстраняването му от председателското място на ДПС, Местан потърси помощ в турското посолство.

Руската карта

Обвиненията към Ахмед Доган, че е част от руската пета колона са също толкова пресилени, колкото и, че Местан води ислямистите в България. Най-малкото трябва да се припомни позицията на ДПС по време войната в Югославия или твърдата му подкрепа за членството на България в НАТО. И, ако почетният председател на ДПС има някакви симпатии към Русия, те са по-скоро корпоративни, отколкото политически. Факт е, че без благоволението на Русия, няма как да мине най-големият инфраструктурен проект в България – българският участък на "Южен поток". Примерът с "Южен поток" обаче показва как парите лесно преминават в политика.

След развалянето на отношенията между Турция и Русия отново има хипотетична възможност за възобновяване на "Южен поток" - нещо, за което правителството на Бойко Борисов не спира да търси вариант. "Южен поток, който е добър проект за България, отдавна щеше да се построи ако не бяхме паднали от власт", каза той само преди два месеца. Дори в телефонния си разговор с Давутоглу, който според публичната информация е бил по повод Местан, Бойко Борисов не е пропуснал да му напомни как Турция е подходила вероломно срещу България, като се е съгласила на допусне "Турски поток", проектът, който трябваше да замени пропадналия "Южен поток".

За да се случи обаче възобновяването на "Южен поток" под някаква форма, Москва трябва отново да приеме, че България е по-надеждното трасе - нещо което е доста трудно като се има предвид, че през декември 2014 г. руският президент Владимир Путин директно размаха пръст срещу София като главна виновница за неговия провал.

Много хипотетичната възможност строежът на газопровода да захрани групировката около ДПС обаче става нулева при публичната подкрепа на Турция в противопоставянето й с Русия. Някак си не върви да прочетеш декларация за свалянето на руския бомбардировач, а после да получаваш пари от Москва.

За обръча от фирми и интереси около Делян Пеевски обаче има много голяма мотивация да се надяват и на последната сламка, тъй като около проекта са поемани много ангажименти, които трябва да бъдат изпълнени по някакъв начин. Например си спомнете абсурдно високата цена, която "Газпром" плати за земята, където се очакваше "Южен поток" да да излиза на сушата - 100 млн. евро, или по 606 евро за квадратен метър, които отидоха в Първа инвестиционна банка.

Реалните обяснения за това какво се случи са заровени в Сарая - прословутата резиденция на Доган в софийския квартал Бояна, и без отворен "портал за телепатична информация" (един от знаменателните изрази в речта му на 17 декември) е трудно да се проникне в тях. Затова и голяма част от анализите напомнят жанра на Кремъл-огията - какво може да се разбере за разположението на силите и политиката на СССР от подредбата на членовете на Политбюро и ЦК на КПСС на празничната трибуна за 1-ви май и от посланието между редовете на "Правда" и ТАСС. При ДПС-ологията също са видни само повърхностни действия и събития, а някои аналитични похвати са още по-сложи - четенето на кафявите медии, близки до Делян Пеевски, си е достатъчно миризливо и неприятно занимание, за да бъдат и анализирани.

Сигурно е само, че театърът това да ни се представи като политическо действие е неубедителен. Такива са и опитите случващото се да бъде анализирано само по публичните изяви на основните участници. ДПС никога не е била точно политическа партия, а политическото крило на мащабна бизнес организация, фокусирана върху кражбата на публични ресурси. И върху разпределянето на порциите в държавата.

 

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/12/28/2676996_dps-ologiia/?sp=0#storystart

Публикувана в У нас

Стокхолмски синдром

Смешници от местния политически театър, подвизаващи се като "реформатори", преди малко повече от година бяха удостоени с честта да управляват заедно с Бойко Борисов. Направиха този ценностен компромис в името на възвишени цели и идеали – да европеизират политическия живот в България, да реформират съдебната система, да ни освободят от захапката на олигархията, да върнат държавата на хората…

Тринадесет месеца по-късно все по-малко се говори за идеи, а още по-малко за идеали. Сякаш упоени в задушливата прегръдка на Б. Борисов, реформаторите притихнаха, снижиха се, размиха се в безличната маса на по-едрия коалиционен партньор. Успани от медийните сирени на Пеевски, повечето министри от Реформаторския блок зациклиха в зоната си на институционален комфорт, явно изпълнили личните си кариерни проекти. Хъс за промяна остана само у Христо Иванов и Петър Москов.

Логично и двамата срещнаха жесток отпор от мафиотски лобита, овапцани с боите на целия политически спектър. Целите и залозите на двамата министри обаче бяха несравними. Докато Москов трябваше да се справи главно със схемите за източване на здравната каса, Христо Иванов целеше конституционни промени, отнемащи огромни властови и корупционни ресурси.

Затова Москов тактически губеше само басовете с Борисов за резултатите от разни мачлета, а Христо Иванов беше превърнат в боксова круша на премиера и на целия му разноцветен отбор. За разнообразие в боя се включиха и резервите от ДПС.

Тъй като реформите в съдебната система целяха повече независимост на съдиите и повече отчетност на главния прокурор, те a priori бяха неприемливи за босовете, които практически назначиха главния прокурор и неговите протежета във Висшия съдебен съвет (ВСС).

Тяхната логика е желязна. Който има главния прокурор, получава три в едно. Той държи всички прокурори, а чрез Цацаровото мнозинство (16 от 25 членове във ВСС) командва парада в съдебния съвет и в цялата съдебна система. Емблематични примери за това са назначенията на Владимира Янева, Георги Колев и Румяна Ченалова на ключови места в най-важните съдилища...

Затова и парламентарният аборт на промените в конституцията не е изненада. Не е изненадваща и оставката на Христо Иванов и оттеглянето на подкрепата към управляващите от Радан Кънев.

Изненадата дойде от Москов, Лукарски и Кунева. Те вече не говорят за принципи, а от договорената реформа останаха само компромиси. Нищо, че поредното приклякане пред силовашките методи на Борисов прилича повече на ритуално самоубийство, отколкото на разумен компромис.

Традиционно в българската политика принципите не са на почит. Традицията ни не познава нито рицарските турнири, нито дуелите. У нас конфликтите се решават със засади и с предателства. Затова еволюционно сме развили рутинна способност без угризения и свян да обясняваме и да оправдаваме удобните лъжи и предателства.
Има популярен психологически тест. Дават на дете бонбон и му казват, че ако устои на изкушението да го изяде през следващите 10 минути, ще му дадат още един. Така се пробва зрелостта и способността да се преценяват ползите и загубите във времева перспектива. Москов, както и хората на Кунева и Лукарски спонтанно, по детски избраха сигурността и сладостта на първия бонбон. Да им е сладко!

Нищо, че това доуби илюзията, че могат да бъдат реална алтернатива на поддържания от Борисов, АБВ и ДПС олигархичен ред. Парадоксално е, че към зрелост и далновидност призова точно Петър Москов, който първи грабна бонбончето.

Така, демонстрирайки пълната клинична картина на "стокхолмски синдром", "реформаторите" "со кротце со благо" станаха заложници в кабинета "Борисов" и васали на Пеевски и ДПС. Като в немислима сюрреалистична бурлеска видяхме и чухме в един хор Москов и Близнашки, Кунева и Цветанов, Лукарски и Цацаров. Следвайки личните си амбиции, маскирани като грижа за стабилността, те предадоха Републиката, заради която съществува цялата държавна машинария.

Явно Борисов като тесен познавач на "Винету" и на индианския фолклор предвиди, че ще изберат да реформират своята реформа вместо неговото управление. Сред мъдростите има и нещо окуражително за хората с илюзии и за изоставените от своите съратници Радан Кънев и Христо Иванов: "Ако забележиш, че яздиш умрял кон, слез!".

 

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2015/12/15/2670761_mneniia_daily_-_i_reformatorite_stanaha_vasali_na/

Публикувана в Гледища

"Бойко акбар", "Цацаров акбар" - вият медийни орки

Пеевски тук, Пеевски там... Асоциацията с Моцартовата опера "Сватбата на Фигаро" не е случайна. Либретото на това гениално произведение е преработен вариант на комедията на Бомарше "Безумен ден, или сватбата на Фигаро". Наполеон нарекъл пиесата "първо действие на Френската революция".

Поради тези и други причини тя била забранена във Франция и Австрия. Монарси я възприемали като подстрекателство срещу управляващата класа и кралския двор. Самият автор сам наливал масло в огъня, като твърдял, че с пари могат да се купят високи постове и благороднически титли. За което си имал неприятности с правосъдието.


Почти три века по-късно в България с пари можеш да си купиш не само пост, но и депутатско място, както и половин Висш съдебен съвет. Така че римейкът на "Фигаро тук, Фигаро там" е абсолютно актуален.


Онзи ден Лютви Местан ни озари с прозрението, че Пеевски го ползвали като лют пипер, за да стане интригантската им манджата по-пикантна. Повод за кулинарните лакърдии бе продължаващият скандал с публикуваните от сайта Биволъ и други медии записи на разговори между съдия Ченалова и съдия Янева. Целта, вика Местан, е Бойко Борисов, но включват Делян Пеевски, та манджата да е по-пикантна. Честно казано, мислех, че Местан е от друг регистър. Изреченото от него по повод "Яневагейт" и защитната му реч в чест на Турция за сваления руски самолет, обаче, ме опроверга жестоко. Освен ако не е целял вдигане на хонорарите за русофилство и туркофилство. Тогава го разбирам.


По странен и шумен начин се държат и мобилизираните защитници на главния прокурор и премиера. Нападат като орки и са готови да претрепят всеки, който се изпречи на Кой. Тактиката в момента е да се удрят конкурентите на ДПС, в случая Реформаторския блок и да бъдат обвинявани в заговори, преврати, разврат и пр. Няма значение, че не е вярно. Въпросът е да се създава напрежение между тях и премиера. И за да не лъсне интригантският им замисъл, отвличат вниманието с крясъци: "Бойко акбар!", "Цацаров акбар!". Дотам им стига въображението. Сякаш са джихадисти, които току са завършили обучението си в тренировъчен лагер.


Друго тактическо оръжие от арсенала им е неглижиране на скандалите, които разкриват действия на задкулисието. "Яневагейт" е представян като нещо маловажно. Публикуваните документи за разследване на тайни сметки на Борисов, Доган и Пеевски в Лихтенщайн също са определени като "нищо особено". Засекретеният доклад на американските спецове, които ровиха в КТБ, направо бе подминат с мълчание. Причините, изкарали полицаи и служители на МВР на улицата, пък нагло бяха определени като "опит за реформа". Да не говорим за драстичните нарушения по време на изборите, скандалът със съмнителните ваксини от Турция, циничното повишение цените на винетките, неработещите от седмици регистрационни пунктове на КАТ и липсата на табели за колите, незаконното подслушване и следене на Касим Дал, докладите на турските служби за контрабандните цигари на "Булгартабак" и т.н. и т.н.


Тези събития и скандали орките на властта тушират и захлупват с крясъци за преврати и саботажи. Ентусиазмът им надминава дори този на платените еколози и неолиберали, вероятно защото са по-добре платени и от тях. Освен това знаят, че ако заклинанията им не достигнат реактивните 180 децибела, ще им скъсат задниците по особено жесток и мъчителен начин. Което означава спиране на финансирането, изпадане в немилост пред Величието или и двете. А имоти в Бояна и Драгалевци не се поддържат лесно, това всеки олигарх го знае, дори медийните. "Бойко акбар", "Цацаров акбар"... 


Все по-често обаче зейват дупки в шапитото на този цирк. Пеевски контролира над 80% от медиите в страната, а те така и не успяват да му осигурят народната любов. В декларациите му не фигурират нито бизнеси, нито банкови сметки с милиони, нито къщи и дворци, но не му вярват. Колеги и началникът му от ДПС го описват като примерен депутат, творец на проектозакони в полза на народа и държавата, но и това не трогва никого. Твърдят още, че 90 на сто от структурите на ДПС спонтанно и от любов го номинират за евродепутат и народен представител, но резултатът е ехидни усмивки и иронични погледи.
Дори опитите да бъде изкаран жертва на някакви пъклени планове за убийства и атентати не предизвикват съчувствие. Няма човек, който да повярва на тези глупотевини.


Ако той беше този, за когото го представят, хората щяха да го носят на ръце, нищо че погледнато технологично, начинанието е непосилно...
Странно нещо е народната любов - не се купува като постове и титли. Иначе Пеевски щеше да е най-обичаният. Нямаме си и Моцарт, който за няколко пачки да напише опера за нашия герой... 


А докато се чака народът да узрее и да отдаде заслуженото историческо признание на особата филантроп, богато платеният безмозъчен тръст на Пеевски не стои със скръстени ръце. Час по час се пръкват нови инициативи, разобличават се нови врагове, разкриват се все по-страшни и коварни заговори. Всичко това на фона на мелодичното "Бойко акбар", "Цацаров абкар". Така се поддържа бойният дух на Пеевските медийни орки. Орки, които колкото и да получават, си остават "скверни, поробени твари", както ги описва Дж.Р.Р. Толкин.
Инакомислещите боклуци - на шиш.


Но не орките и БГ-джихадисти са страшни. Техните крясъци и нападки отдавна са знак, че някой си върши добре работата и е свестен човек. По-страшно е мълчанието на Борисов и Цацаров. Когато в някоя медия извън кръга Кой се появи писание или не дай си Боже критика по техен адрес, те се сърдят и коментират ядосани, дават и квалификации. Досега обаче нито веднъж не са реагирали на безбройните злобни нападки и лъжи по адрес на почтени хора, някои от които на високи и отговорни постове. Още по-странно е, че приемат венцехвалене, присъщо на времената на култа към личността и запазено днес единствено в Северна Корея. Това какво означава, не ми се помисля дори.


Започнах с велик драматург и с още по-велик композитор. И с тях ще завърша.
Бомарше пише: "Където няма свобода зи критиката, там и похвалите не са приятни". Някой да го преведе на Моргот.
Моцарт, макар да не е бил човек на перото, също е оставил знаменити мисли. Ето една от тях: "Да си император не е кой знае каква чест". Това и да го преведат на Моргот, няма да го разбере, камо ли да го повярва. Че кой е тоя Моцарт?  Даже във ВИП Брадър не е участвал... Нито е бил депутат.
 


Източник: https://frognews.bg/news_102854/Boiko-akbar-TSatsarov-akbar---viiat-mediini-orki/

Публикувана в Гледища
Страница 1 от 2