Само да уточним (за да започнем разговора на чисто) като какъв патрон ще долети руският президент Путин у нас догодина за честванията на руско-турската война? Патрон от Макаров или от АК-47?

Важно е да се знае, най-малкото, за да се изключи вероятността да дойде като патрон, но в другия смисъл на думата – „покровител“. Това би било голяма издънка, казано на по-махленски език.

Още по-смешно е, ако незапочналият, но назряващ скандал е предизвикан от „изгубване в превода“, от импровизиран коментар на държавния ни глава Радев, че той и Путин щели да бъдат патрони на 140-годишнината.

Дано да се окаже, че това е инерция на речта, както в ежедневието, без да осъзнаваме, спекулираме с понятието „приятел“ – „един приятел… еди кво си“. Позамисляйки се обаче винаги установяваме, че наричаме с тази силна и много съдържателна дума обикновени познати, но не и истински приятели.

Та така и Радев – може би е решил да употреби понятието „патрон“ по инерция и навик. Щото иначе ще е малко скандално.

Не че президентът Путин не трябва да е поканен на тържествата. Напротив, редно е, но като официален гост на руската страна, нищо повече. Защото, каквото и да си говорим, каквито и да са били истинските мотиви на имперска Русия да започне войната, то обикновените войници са загивали и мръзнали по българските земи, не заради някакви тайни геополитически щения, а по(д)ведени и вярващи в мисията да спасят братята славяни. Това е.

Видно е как и на Балканите, и в Европа, и по света става все по-сложно. Затова дипломацията ни е редно много да внимава, особено през 6-те месеца, в които България е председател на ЕС.

Темата обаче дава великолепна възможност на част от реформаторите, в случая в лицето на Петър Москов (имаше такъв здравен министър, помните ли?), да се издигнат на няколко сантиметра от нафталина. Да открият кауза, която поне за малко да ги отдалечи от окончателно влизане в архивите. Защото още няколко месеца и забравата ще ги погълне, земното притегляне ще си свърши работата и така наречената „автентична десница“ ще цопне завинаги в нафталина.

Но в момента предпазват страната от гаф да направи свой „покровител“ не когото трябва.

Иначе сме свидетели на може би най-смешните и безидейни първи дни от живота на един парламент и кабинет.

Депутатите се събират за по няколко минути, колкото да заформят поредното словесно меле и скандал, защото няма друго какво да правят. Ако погледнем дневния ред на комисиите, ще видим, че там и с фенер да търсиш проектозакон няма да откриеш. А минаха близо 50 дни, откакто дзвънна първият парламентарен звънец.

И нещо знаменателно – на първия сред равни – шефът на НС Главчев, вече му искат главата. Или той хич не става за това, или наистина депутатството скучае и си търси адреналин. Парламентарният началник все пак има шанс да влезе в историята – като най-бързо изгонен от поста си председател на НС. Не е зле.

Ако се замислим, ще установим, че овластените от народа си губят времето и енергията с някакви напълно измислени скандали на махленско ниво. Докато в ЕС ври и кипи, всеки втори коментар е свързан с Брекзит (един умен човек у нас предложи да имаме официален представител, отговарящ за преговорите с Лондон, но забравете). Зароди се и другата мега тема – Еврозоната, тук-таме се чува, че под заплаха са някои от големите ни европрограми и т.н., и т.н.

Тук обаче си разчистваме сметките с комунизма, с БКП, с хомосексуалистите в парламента ни (вместо да вземем пример от премиера на Люксембург и неговата първа дама, или може би първи джентълмен, объркващо е). Във Висшия съдебен съвет пък си разчистват сметките помежду си, не че някой се интересува от тях – високоплатени неморални чиновници...

Показателно е това, че все по-често първите няколко теми от новинарските емисии са или знакови съдебни дела, или катастрофи и регионални трагедии, или тъпи безсмислени скандали. За политики и други такива – рядко и телеграфно, просто защото ги няма.

И друго, за да постави последен щрих на картинката ни – „столицата на рока“ Каварна бавно и постепенно се завръща там, където винаги й е било мястото – при бира-скарата и чалгата. Така логиката и редът са възстановени.

Иначе президентът Радев трябва отсега да мисли какъв армаган на Путин да готви. Последният път премиерът Борисов подари на премиера Путин страхотна каракачанка. Така че летвата е вдигната високо.

А и не е лесно да даряваш „покровител“.

Публикувана в Гледища

Проблемът не е в самия Путин - той просто акумулира желанията на едно общество, което се чувства унизено, ограбено и измамено, казва Нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич.

- Идвате от четения в Кьолн и в Берлин, а след това интервю заминавате за Хайделберг. През март програмата Ви включва и Богота… Тежък график. Да си нобелист очевидно задължава.

Още не съм изживяла това състояние, та не знам. Вярно е обаче, че нямам свободно време, а това е много тъжно. Защото аз съм по-скоро самотник, човек, който предпочита да седи край писалището, да мисли и безшумно да си пише. Да, публичните изяви ми се удават лесно, защото в семейството ми има вече четири поколения учители, а книгите и разговорите са моята жизнена среда. Но за да пишеш, ти трябва все пак уединение. Какво друго се промени при мен? Ами например: опазил ме Бог да кажа нещо - и веднага се появява по вестниците. А това, разбира се, не е много комфортно.

- В Кьолн Вие казахте, че вече се води нова Студена война. Дали имате някакво собствено, изострено чувство по темата - като човек, който много е писал за войни?

Не, аз го чувствам просто като човек, който живее там вътре. Защото Беларус е свързана с Русия както нито една друга страна. Според мен тя е последният коридор към Европа и единственото пространство, което все още е подчинено на руско влияние, на открито руско влияние. Всичко, което се случва в Русия, у нас има силен отзвук. Омразата, която се натрупва у ограбените и измамени хора, търси изход. И за съжаление много умело я пренасочват навън, срещу „външния враг”. Случи се милитаризация на съзнанието.

- Тоест, омразата се канализира срещу измислен външен враг?

Разбира се. По този начин се разреждат енергии, които иначе могат да разрушат нещо вътре. Тук Путин не е изобретил нищо ново, това си е политическа класика.

- Споменавате руския президент. Днес мнозина говорят за „автократа Путин”. Но нали автокрацията не съществува в някакъв вакуум. А рейтингът на Путин чупи всички рекорди.

Написах една статия, която се казва „Колективният Путин”. Там казвам, че работата не е в самия Путин. Путин просто акумулира желанията - както ясните, така и неясните - на едно общество, което действително се чувства унизено, ограбено и измамено.

Ние, хората, които извършиха перестройката, сред много други въпроси си задавахме и следния: Защо мълчи народът? Много обикалях из Русия, включително и из най-дълбоката провинция, и вече знам защо мълчи народът: той още не разбира какво се е случило, а и не е очаквал тъкмо това. Перестройката извърши някаква част от интелигенцията в големите градове начело с Горбачов. А останалите? Хората бяха безумно изтощени и не искаха никакъв капитализъм. А може би той просто не отговаря на руския манталитет. И когато Путин каза „Заобиколени сме от врагове, трябва да сме силни, трябва да ни уважават”, всичко си отиде по местата. Хората вече знаят как да живеят. И отново се сплотиха в едно мощно народно тяло.

- В Нобеловото си слово Вие говорите за две катастрофи. За социалната, свързана с краха на съветската империя, за която вече стана дума. И за „космическата”, както я наричате - трагедията от Чернобил. Тази година се навършват 30 години от Чернобилската катастрофа. Какво е днес за Вас Чернобил?

Всички мои приятели, които си отидоха през последните десет години, умряха от рак. Днес не минава и ден, без да чуя от някой свой познат за болест или смърт. А това учените го предсказаха още през първите месеци след аварията в Чернобилската АЕЦ. Още тогава казваха, че след непосредствените смъртни случаи ще започне бавната реакция на малките дози радиация, които поемаме с храната, пием или вдишваме. Точно това се случва сега. А властта предпочита да си затваря очите. За себе си властниците набавят чисти продукти - Лукашенко например получава само такива на масата си. А останалите ядат онова, което се продава в магазините. Тъй че нека не казваме, че живеем „след Чернобил”. Ние живеем „във Чернобил” - и то за неопределено време.

- Опитвате се да работите в Беларус, да пишете. А тамошните власти, меко казано, не Ви обичат. Запушват Ви устата, не Ви разрешават да се срещате с читатели. Защо продължавате да живеете в тази страна?

В Беларус се завърнах наскоро, след като живях 12 години в чужбина. Аз съм писателка, която иска и е длъжна да живее в своята страна. Сега пиша един „Роман на гласовете” - и тези гласове аз ги ловя от живота наоколо си, от всичко, което чувам, докато разговарям с хората, хващам ги тъй да се каже в движение, на улицата, в таксито, на пазара. Имам и лични причини, чисто по човешки искам да бъда по-близо до внучката си, която расте в Беларус, но редом с това имам и професионални. Върнах се, за да живея у дома. Между другото, върнах се около половин година преди последното превъплъщение на Путин, когато вече паднаха всички маски, когато програмата на днешна Русия беше окончателно разкрита и оповестена. Чак по-късно ние разбрахме, че това се подготвя вече от 20 години. Бяхме наивни романтици, това обяснява последвалото недоумение. Мислехме, че демокрацията просто ще дойде, че просто от само себе си ще влезе в домовете ни, само защото викаме по улиците „Свобода! Свобода!”.

- А Вашите най-близки, семейството Ви - те споделят ли Вашите възгледи за всичко, свързано с демокрацията?

Не мисля. Моите родители не споделяха тези възгледи. Баща ми беше комунист и не можеше да се раздели с партийната си книжка. Просто е за обясняване. Тези хора винаги са живели в лагер. То така се и казваше: социалистически лагер. Нима можем да си представим, че човек просто излиза от лагера през вратата - и изведнъж е свободен? Такива неща не стават. За хората инерцията на собствения им живот е опора и оправдание, ниша някаква, възможност да съхранят поне част от достойнството си. Вижте хората в Беларус, например. Те видяха Майдана, видяха кръвта и, разбира се, се уплашиха. Всички искат свобода, но очакват, че тази красавица просто ще се спусне някак си от небето. А това не става.

- След като излезе книгата Ви „Време секънд хенд”, Вие казахте, че историята на „червения човек” е дописана до края. Но дали тя наистина е завършена?

Казах всичко, което можех да кажа. Но още в онази книга, според мен, вече се дочува нещо ново и страшно, още тогава беше ясно какво къкри в руския котел - нещо, което трудно можем да наречем „свобода”. Готви се нещо, което ще бъде огромно изпитание за всички. Въпреки това обаче „червеният човек” си отива. Уви, отива си с много кръв. Защото Империята не може да изчезне изведнъж, за 5-10 години.

Над какво работите в момента?

В момента съм много уморена, както можете да си представите, тъй че едва ли мога да тръгна на война и да пиша за война. Това човешко безумие вече не мога да го гледам. Изчерпах целия си запас от болка, от съпротива срещу нея - и пак не мога да разбера с какво право един човек убива друг човек. Това е варварство. Мисля си, че през 21 век трябва да се сражават идеи, трябва да се договаряме едни с други, не да се убиваме. А ние се убиваме. Това означава, че 20 век продължава. Според календара той е приключил, но в главите ни не е. Ние все още сме си в 20 век, още не сме се променили. Човекът не е просто някаква социална или идейна същност, той е много повече. И около какво всъщност се върти животът? Около две неща: любов и смърт. Сега пиша две книги, обмислям две книги. Едната е за любовта, другата - за старостта.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D1%81-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2/a-19105608

Публикувана в Очи в очи
Четвъртък, 28 Януари 2016 12:46

Пари в Русия няма, дерзайте!

"Пари няма", заяви на 23 май руският премиер Медведев в Крим и препоръча на възрастните жени, чиито пенсии не надминават 100 евро месечно, "да се държат". Пожела им още крепко здраве и добро настроение. Тази изява на Медведев за пореден път го превърна в „звезда” на руските социални мрежи, където думите му бяха тиражирани многократно.

„Голямата” срещу „малката” Русия

Подигравките в мрежата още не бяха утихнали, когато и Владимир Путин взе, че се намеси в дискусията. Той предположи, че думите на Медведев са били извадени от контекста. Тоест, били са неправилно цитирани. Но дали е така? Дори и повърхностен анализ на икономиката на Русия потвърждава, че правителственият ръководител е бил необичайно честен. Неговите думи са самата истина. Още в края на 2014 година беше ясно, че рано или късно руските власти ще обвинят за икономическата криза именно жителите на Крим. Лъжата, че за всичко били виновни западните санкции, хваща все по-малко вяра. Все повече руснаци започват да разбират, че икономическите проблеми са основната заплаха за страната.

Разбира се, може да се каже, че за всичко са виновни ниските цени на петрола. Но това означава да признаеш безсилието на властта. Защото да припишеш всичко на цената на петрола е все едно публично да признаеш пред руснаците, че няма значение кой е начело на държавата, защото единственият важен фактор е цената на "черното злато". А това е доста опасно, защото оттам до призивите за сваляне на законно избраната власт има само една крачка.

Затова сега спешно се търси виновник. Такъв може да се окаже и самият премиер Дмитрий Медведев. Но, разбира се, правителството няма само да признае вината си. Затова Медведев е намерил изящно решение. Пред телевизионните камери той обясни на "ненаситните" баби от Крим, че няма как да увеличава техните пенсии за сметка на доходите на хората в "голямата" Русия. Пари за индексации на пенсиите нямало за никого, в това число и за кримските граждани, затова всеки да се оправял както може и да не пита за повече. А и руснаците нека видели как тези от Крим се опитват да им бъркат в изтънелия джоб.

Под границата на бедността

Статистическите данни показват, че през последната година финансовата ситуация на руснаците се е влошила с близо 40%. Точно с този процент намаляха и заплатите им в доларово изражение. Само през април реалните парични доходи са се свили с около 7%. В същото време значително се е увеличила безработицата. По данни на руския Съюз на индустриалците и предприемачите, над 40 процента от фирмите имат намерение да свиват разходите си чрез съкращения на работните места.

Съветникът на руския президент Андрей Белоусов заяви, че в хода на сегашната криза в Русия са се появили около пет милиона "нови бедни". И властта действително не е в състояние да помогне на тези хора. На правителството му остава само цинично да им пожелае здраве и добро настроение, защото в момента се извършват и съкращения в здравеопазването и образователната система, а много учители вече живеят под прага на бедността. Така че от всичките призиви на Димитрий Медведев има само един-единствен, който съдържа някакъв смисъл: "Дръжте се!"

Публикувана в Свят

„Ако говорят за Русия като за регионална държава, то първо нека да видим за какъв регион иде реч. Трябва да погледнем картата и да попитаме – за коя точно част, за европейската ли? Или за източната част, където съседи са ни Япония и Съединените щати, или имат предвид Аляска, или Китай? Тази ли азиатска част? Или може би южната част? Или да погледнем на север. Всъщност на север ние граничим с Канада през Ледовития океан. Или на юг? Къде? За кой регион говорим? Мисля, че разсъжденията за други страни, опитите за разсъждения за други страни в унизителен план – това е обратният начин да докажеш своята "изключителност".

- Господин президент, ще предприемете ли някакви стъпки за възстановяване на формата „Голямата осморка“ вместо формата „Голямата седморка“? И второ – как възприемате думите на американския президент за Русия като регионална държава?

- Никак не възприемам тези думи. Всеки човек, още повече президентът на САЩ, има право на собствено мнение за каквото и да е – за партньорите си, за другите страни. Това е неговото мнение, а както ми е известно, американската нация, Съединените щати са нещо изключително. Не съм съгласен нито е едното, нито с другото.

Ще обясня по повод Русия. Първо, ние не претендираме за ролята на супердържава. Ние заемаме пето-шесто място в света по обем на икономиката. Сега може би и по-малко, като се имат предвид сложната икономическа обстановка, за което вече говорих, но ние сме убедени, че имаме добри перспективи за развитие и потенциал. По покупателна възможност сме около шесто място примерно.

Ако говорят за Русия като за регионална държава, то първо нека да видим за какъв регион иде реч. Трябва да погледнем картата и да попитаме – за коя точно част, за европейската ли? Или за източната част, където съседи са ни Япония и Съединените щати, или имат предвид Аляска, или Китай? Тази ли азиатска част? Или може би южната част? Или да погледнем на север. Всъщност на север ние граничим с Канада през Ледовития океан. Или на юг? Къде? За кой регион говорим? Мисля, че разсъжденията за други страни, опитите за разсъждения за други страни в унизителен план – това е обратният начин да докажеш своята изключителност. Струва ми се, че това е грешна позиция.

- А по повод „Голямата осморка“?

- Ние планирахме да приемем „осемте“ през 2014 г. Струва ми се, първо, че пълноценен член на „осемте“ Русия не стана, защото винаги имаше някакви разговори между външните министри на седемте страни поотделно. Не мога да кажа, че това е някакъв безполезен инструмент. Винаги е от полза да има срещи, обсъждания, търсене на някакви общи решения.

Струва ми се, че присъствието на Русия все пак беше полезно, защото звучеше най-малкото като някакво алтернативно мнение по някои от обсъжданите въпроси. Същото обсъждаме в рамките на „двайсетте“, АТЕС – на Изток в рамките на БРИКС. Бяхме готови да приемем и „осемте“ през 2014 г. И ние никъде не отидохме, и при нас не дойдоха. Ако колегите решат да дойдат при нас – но за Бога, моля, заповядайте, ние с удоволствие ще ви приемем, но засега за никъде не сме си купили билети.

- Бих искал да попитам – как мислите, ако не в рамките на „осемте“, може би по линия на НАТО ще възобновите сътрудничеството? Нали съществуваше Съвета на Русия – НАТО, проведоха се съвместни учения. Как мислите, дали е възможно да се възстанови това сътрудничество или трябва да се откажем от такава перспектива?

- Някога този съвет почти бе измислен, така да се каже, във всеки случай той бе активно подкрепян от бившия премиер на Италия Берлускони, и ние просто подписахме документ за създаването на Съвет на Русия – НАТО в Италия. Но не ние прекъснахме сътрудничеството на „осемте“ в рамките на Съвета на Русия – НАТО. Готови сме да работим с всички, ако има предмет за съвместно обсъждане. Смятаме, че такъв има, но любовта е щастлива, само ако е взаимна. Щом не искат да работят с нас, значи не е необходим.

- Отношенията между Русия и НАТО сега за съжаление преживяват не етап на сътрудничество, а етап на конфронтация. Турските въоръжени сили разбиха руския военен самолет, все по-често се отбелязват случаи на опасно приближаване на военни кораби на Русия и Турция. Как мислите, такъв род на развитие на събитията няма ли да доведе до някакъв етап на прерастване на „студената война“ в „гореща“, към истински бойни действия?

- Турция е член на НАТО. Но проблемите, които възникнаха, не са свързани с членството на Турция в НАТО – никой не е нападал Турция. Турското ръководство вместо да опита да се обясни с Русия за това абсолютно престъпление, при което свалиха нашия военен бомбардировач, който нанасяше удари по терористите, те се втурнаха в щаб-квартирата на НАТО да търсят защита, което изглеждаше малко странно и според мен унизително за Турция.

Пак повтарям – НАТО е длъжен да защитава своите членове от външни нападения, но никой не е нападал Турция. Ако Турция има някакви интереси някъде по света, в близките държави, значи ли това, че НАТО е длъжен да защитава и обезпечава всички тези интереси? Това означава, че такъв член на НАТО като Германия, е длъжен да помага на Турция да усвоява съседни територии, или какво?

Надявам се, че до никакви мащабни стълкновения няма да доведат подобни инциденти. Естествено, всички ние разбираме, че при каквито и да е заплахи към себе си ще отстоява своята безопасност с всички достъпни и налични средства, ако такава възникнат.

- Да преминем към темата Сирия, ако позволите.

Говорим за това, че сега се борим с общите предизвикателства. Това се отнася до съвместната борба с „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия. Но на Запад някои твърдят, че руските войски в Сирия водят борба не с „Ислямска държава“, а с бунтовниците, които се борят на свой ред срещу Асад. Как ще отговорите на това? В смисъл, че Русия не бомбардира ИД?

- Всички те лъжат. Вижте видеоматериалите, които се появиха в подкрепа на тази теза. Те се появиха преди нашите пилоти да започнат да нанасят удари по позиции на терористите. И това е потвърждение. Но нашите критици се стараят да не забелязват това.

Американските пилоти - мисля, че погрешка разбира се, нанесоха удари по болница в Афганистан, в Кундуз, по болницата „Лекари без граница“. Загинаха хора, лекари също загинаха, други пострадаха. За това в западната преса се стараят да мълчат, да не казват нищо, доста бързичко забравят всичко. Споменаха го няколко пъти и го сложиха в килера. А го споменаха, само защото сред пострадалите имаше чужденци, „Лекари без граница“.

Кой си спомня за окървавената сватба? С един удар загинаха над сто души.

Но тези фалшификати се тиражират непрекъснато – че нашите пилоти нанасят удари по граждански обекти. Ако приемем примерно „живите петролопроводи“, състоящи се от хиляди петролни и бензинови танкери, за мирни обекти, тогава да, може да приемем, че нашите пилоти нанасят удари по такива обекти, но според нас всички нанасят удари по тях и американци, и французи, и за когото се сетите.

- Но е факт и това, че президентът на Сирия Асад нанася удари по собственото си население. Може ли да се говори, че Асад е ваш съюзник?

- Знаете, че това е много деликатна тема. В крайна сметка смятам, че президентът Асад направи немалко грешки в хода на развитието на конфликта в Сирия. Но нима ние с вас не знаем, че конфликтът нямаше да придобие такива мащаби, ако още в началото не беше поддържан отвън с огромни пари, оръжие, бойци? В такива конфликти разбира се - за съжаление, за огромно съжаление, страда цивилното население.

Но кой носи отговорност за това? Правителството ли, което се стреми да запази суверенитета и се бори с тези антиконституционни действия, или тези, които организират такава въоръжена борба с правителството.

И на въпроса: съюзник ли е Асад, не е ли съюзник, какво искаме в Сирия. Знаете ли, ще ви кажа точно какво не искаме: не искаме ситуацията в Сирия да се развие така, както се случи в Либия или в Ирак. Трябва да се отдаде дължимото, аз вече говорих за това с президента Абдел Сиси в Египет, че ако той не беше поел отговорност, не беше проявил мъжество и не бе поел контрола над страната в ръцете си, то и в Египет можеше да се случи същото, което стана в Либия. Според мен трябва с всички сили да се стремим да укрепваме легитимната власт на страните от региона. Това се отнася и за Сирия. Да се възстановят и укрепят съхранените структури на властта в такава страна като Ирак и в страна като Либия. Да се постигне стабилизация в такава страна като Сомалия, да кажем, както и в други страни. Да се стабилизира властта в Афганистан. Но това не означава, че трябва да се остави всичко както си е. На базата на такава стабилизация разбира се трябва да се проведат политически реформи.

Що се отнася до Сирия, то аз смятам, че трябва да върви по пътя на конституционните реформи. Това е сложен процес разбира се. А след това на базата на новата конституция да се проведат предсрочни парламентарни и президентски избори. И само сирийският народ трябва да реши кой и как да управлява страната. Само при това положение е възможно да се създаде ситуация на стабилност и сигурност и да се създадат условия за икономически растеж и благосъстояние на хората, да се създадат условия те да не бягат към Европа, а да живеят в собствените си домове и в собствената си родина.

- Но според вас Асад е легитимният ръководител, макар да допуска унищожаване на собственото си население?

- Той не се стреми към унищожаване на собственото си население. Той се бори с тези, които дойдоха при него с оръжие в ръка. А ако от това страда мирното население, то си мисля, че отговорността преди всичко за това носят тези, които се борят срещу него с оръжие, и тези, които помагат на въоръжените формирования.

Но аз казах, това не означава, че там всичко е хубаво и всички са прави. Именно затова смятам, че трябва да се проведат политически реформи. Първата стъпка в тази посока трябва да бъде работата по новата конституция и нейното приемане.

- Ако Асад въпреки очакванията загуби изборите, вие ще му дадете ли възможност за убежище във вашата страна?

- Струва ми се, вие сте наясно, че да се обсъжда това е преждевременно. Ние предоставихме убежище на господин Сноудън и това бе по-сложно, отколкото да предоставим на Асад.

Първо трябва да се даде възможност на сирийския народ да каже думата си. И ви уверявам, че ако това стане по демократичен начин, то вероятно няма и да има нужда Асад никъде да заминава. И няма значение дали той ще е президент или не.

Вие говорихте къде и как ние нанасяме удари, а сега говорите за Асад като за наш съюзник. А известно ли ви е, че ние поддържаме действията на въоръжената опозиция, която се бори с „Ислямска държава“? Въоръжената опозиция на Асад, която се бори с ИД. При това ние съгласуваме с тях нашите съвместни действия и поддържаме с удари на нашата авиация техните настъпателни операции в различни сектори на фронта. Става дума за стотици, хиляди въоръжени хора, които се борят срещу ИД. Ние поддържаме както армията на Асад, така и въоръжената опозиция. Някои от тях вече публично заявиха това, други предпочитат да мълчат, но нещата продължават.

- Бих искал накрая да засегна темата, която не беше спомената, а именно разногласията между Саудитска Арабия и Иран, като че ли не ни стига Сирия. Могат ли тези разногласия да ни доведат до много сериозен конфликт?

- Точно това изключително усложнява работата за решаване на сирийския проблем и борбата с тероризма, решение на проблема с прекратяване на потока от бежанци в Европа. Това е съвсем очевидно.

Дали ще доведе до огромен регионален конфликт, не знам. Не ми се иска да говоря и дори да мисля в тази посока. Ние имаме много добри отношения с Иран и стабилни партньорски отношения със Саудитска Арабия.

Разбира се че съжаляваме за това, което се случи там. Но у вас нали няма смъртно наказание? Ние, въпреки много тежкото време на борба с тероризма в Русия през 90-те години, в началото на 2000 г. се отказахме да прилагаме смъртно наказание. И у нас също няма такова. Но има страни, където смъртното наказание се прилага - САЩ, Саудитска Арабия, в някои други страни.

Съжаляваме за случилото се, още повече че този проповедник не е тръгнал да се бори срещу Саудитска Арабия с оръжие в ръка. В същото време нападението над посолството е абсолютно неприемливо събитие в съвременния свят, и това е вярно. Доколкото ми е известно, иранските власти арестуваха няколко от ръководителите на погрома. Ако бъде поискано по някакъв начин наше участие в това, ние сме готови да направим всичко, за да се гарантира, че конфликтът ще бъде уреден колкото се може по-бързо.

- Господин президент, последен въпрос.

В хода на подготовката на зимните Олимпийски игри в Сочи на Запад много силно звучеше критика за състоянието на демокрацията, за спазването на правата на човека в Русия. Предвиждате ли, че такава критична вълна може да се подеме отново в хода на подготовката на световното първенство по футбол през 2018 г.?

Струва ми се, че руският език е доста по-мащабен от немския. (По повод продължителността на превода на въпроса от немски на руски език.)

- Бих казал, че немският език е по-точен. Руският език е по-многообразен, по-изящен. Въпреки че разбира се при такива гении като Гьоте, допускам, и немският звучи много изящно и красиво – само на немски може да се почувства тази красота. Да се разбере е възможно само когато чувстваш.

Що се отнася до демокрацията. За свободата по правило говорят управляващите класи, за да замъглят мозъците на тези, които управляват. Нищо ново няма по повод на демокрацията в Русия. Както е известно, демокрацията е власт на народа и влияние на народа върху властта. Ние сме имунизирани срещу едноличното управление от страна на една политическа сила – Компартията, КПСС. Затова разбира се отдавна сме направили своя избор да развиваме демократичните институции вътре в страната. 77 партии сега могат да вземат участие в парламентарните избори. Върнахме се към прекия избор на губернатори.

Ние развиваме и ще продължим да развиваме инструментите на пряката демокрация, имам предвид различни обществени организации. Но не може да се прилага едно и също клише за демокрацията – американско, европейско – например немското, или руско, индийско. Вие знаете ли, че в историята на Америка има два случая, когато президентът е бил избиран с повече избиратели, отколкото са те всъщност? Какво е това – отсъствие на демокрация? Не разбира се. Но това не е единственият и не главният проблем. Както ми каза един от европейските лидери: В Щатите не можеш да се кандидатираш за президент, ако нямаш няколко милиарда долара.

За парламентарната демокрация. На мен непрекъснато ми казват – вие много дълго бяхте президент. Но при парламентарната демокрация премиерът, главата на правителството, няма ограничения колко пъти може да оглави правителство.

Върнахме се към пряк избор на ръководителите на регионите. Но в някои страни те се назначават от правителството. Не знам, може да бъркам, може би е по-добре да не го пишете или да се провери, но според мен в Индия е точно така.

Навярно имаме още много проблеми, свързани с това, че хората реално да усетят, че наистина влияят на властта и властта да реагира на техните искания. Ще работим за това да усъвършенстваме нашите инструменти.

Що се отнася до опита да се използва спортът в някакви политически дрязги и политически борби, смятам, че това е огромна грешка. Това го правят група хора. Ако възникнат някакви проблеми, особено на междудържавно ниво, то спортът, изкуството, музиката, балетът, операта – това са средствата, които трябва да сближават хората, а не да ги разединяват. Трябва да поддържаме тази роля на изкуството и на спорта, а не да ги принизяваме и унищожаваме.

Първа част на интервюто виж ТУК


Източник: http://www.glasove.com/categories/intervyuta/news/vladimir-putin-konfliktyt-v-siriya-pridobi-takyv-mashtab-zashtoto-be-poddyrzhan-s-ogromni-pari

Публикувана в Очи в очи

Изпитвам лека тревога от бързото сбъдване на прогнозите си. Дворцовият преврат в ДПС по Коледа бе типична мини -"война за американското наследство"

В последните месеци изчетох доста страници, изгледах доста часове документални филми за историята на Русия след 1991 г. – за 90-те хаотични и нулевите преломни години. Препоръчвам особено филмите – интернетът е пълен с тях – на сините колеги. Питам се също – къде са българските им съответствия? Нашите документални филми за "Мултигруп", за ВИС и СИК, за ТИМ, за РМД приватизацията и ликвидацията на АК "Балкан", за сделката за "Мариците" и за пируетите около "Белене" и "Южен поток"...

Доскоро избягвах такива руски документални ленти като кремълска пропаганда, едва след операция "Крим" почнах да им обръщам известно внимание. Документалистите в Русия решително са изпреварили авторите на fiction, които сами по себе си също са значителни. Много от романите – и авторите им – не насмогват обаче да следват хода на събитията. Последният роман на Пелевин е голямо разочарование. Сорокин се чете, но все по-трудно. Чхартишвили-Акунин наяве не може да разпознае истината, която мощно си пробива път в прозата му – "Аристономия", "Фантастика", че и някои от романите за Николас Фандорин. Питам се също кога ще четем български роман като "Аристономия", написан от седесар?

Ставащото в Русия през последното десетилетие и половина е изключително важно за нас – също както в младостта ни бе важно ставащото там след 1986 г. За разлика от тогава, когато новото руско влияние се всмукваше от прогресивната ни интелигенция с възторг, граничещ с наркотично опиянение, сега то получава напълно изкривено негативно отражение в сините медии, а нали там са горе-долу същите хора, които така се радваха с нас навремето. Ставащото в Русия след 2000 г. трябва да бъде внимателно изучавано и в България, а и в Брюксел, и защо не в Америка.

Специално България обаче през последните повече от два века си е поначало безспорно в руската "сфера на влияние". България дължи съществуването си като съвременна европейска държава изключително на Русия. Трите най-определящи събития в най-новата й история – Освобождението и създаването на новобългарската държавност, социалистическите преобразувания след 1944 г., демократичните промени след 1989 г. – се дължат не просто на руското влияние, но на преки намеси на Русия – на победите й в две горещи войни и едно доброволно прекратяване на Студена война, или доброволна капитулация, на когото повече му харесва този термин.

Видяхме, че най-големите успехи в историята на България след 1878 г., измерени със съотношението на средния й БВП на глава спрямо средния световен и средния западноевропейски – по данни на Ангъс Медисън – се падат по времето на руската хегемония в средата на 70-те години на ХХ век. Тези постижения сега са недостижими за нас в обозримото бъдеще. По-голямата близост на България с Русия преопредели и нейния сравнително мирен посткомунистически път на сближаване със САЩ и ЕС – за разлика от по-независимата дотогава Сърбия.

А отдалечаването на България от Русия от началото на новото хилядолетие пък обуслови провалите й от тогава до сега. Руските патриотични елити, издигнали тогава Путин, успяха, както казват американците, to turn on a dime, да обърнат нещата в последния момент – да спасят страната си от пропадане в бездната на Третия свят с колапс на държавността, феодален разпад на територията, разграбване на природните й богатства от глобалните корпорации, деиндустриализация и обезлюдяване на регионите, отчаяна мизерия и мор за мнозинството плюс на върха шепа супербогати олигарси, трупащи и харчещи милиарди на Запад. Путин при това, много е важно сините колеги да го разберат, е по произход типичен руски либерал, "опомнил се седесар", а съвсем не невнедрил се в синята власт криптокомунист и ченге.

Нещата, за които и аз навремето критикувах Путин – обсесията му от "вертикала на властта", централното му назначаване на губернаторите – сега вече и премахване титлата "президент" на регионалните републикански лидери, преследването на "дисидентстващите" олигарси като Ходорковски и одържавяването на фирмите им – се оказаха решаващи в борбата за спирането на разпада, за спирането на ограбването, за напълването на бюджета, повишаване на жизненото равнище и създаването на нова средна класа. За реиндустриализацията – засега видима главно във ВПК, но напираща вече и извън него, за преобразяването на въоръжените сили и внезапното връщане на Русия като суверенна световна велика сила. Сегашните трудности се приемат от огромното мнозинство руски граждани само като необходим етап в борбата за спасението на отечеството. И тази борба все повече се приема по света като съзвучна с интересите на мнозинството страни и на мнозинствата в самите развити западни страни.

До лятото на 2009 г. евроеуфорията в България, споделяна и от мене, не ни позволяваше да прозрем тази несложна истина, но с пристигането на световната криза и у нас плюс установяването на режима на ГЕРБ тя бързо стана очевидна. В последните месеци изпитвам дори известно неудобство от бързото сбъдване на прогнозите ми – от "новата държава Новорусия" и "нашествието на сарацините" до "войните за американското наследство".

Дворцовият преврат в ДПС по Коледа например бе типична минивойна за американското наследство, за препозициониране в постамериканския свят – от партия – пета колона на Ердоган, предполагаемото американско протеже, в "националноотговорна българска партия", предполагаемо под руско влияние. Много хора смятат Доган за изключителен политик – какъвто той, разбира се, не е, както не е и що-годе интересен философ (чел съм едно време негови опуси по метафизика), макар още да пуска в речта си разни – старомодни съветски – наукообразни изрази. Но Доган, за разлика от останалите марионетки, проявява автономен здрав разум и разбира донякъде правилно "съдържанието на съвременната епоха". А самият живот на Доган дава чудесен материал за тв сериал, нови "Записки".

В коментара ми отпреди месец и нещо се прогнозираше и колапсът на ГЕРБ като пета колона на Ердоган, и ето, Борисов с поредното новогодишно салтомортале вече претендира за значката на "човек на Москва" в София – ако не били го свалили с "пуч", щял бил досега да построи "Южен поток". (Казват, май там Кери и Лавров се били договорили вече за "новата Ялта".) Общонародната партия-държава ГЕРБ с олелия и скърцане развърта щурвала за падане по вятъра. Но както констатирах по-миналия декември, нормализацията с Русия минава само през трупа на Борисов и ГЕРБ.

Пребиваването на България в руската сфера на влияние не е нещо добро или лошо, а обективен географски и исторически факт. Между двете страни има и много по-стара специална връзка, датираща от самото им възникване в Ранното средновековие, в която първоначално водеща в културно отношение е България. Тази връзка е извънредно подобна на специалното отношение между Англия и Америка и не е точно отношение на "вечна дружба" или на имперско господство.

Между Англия и Америка са водени и войни, в Ню Йорк още ходим сред паметниците от тях, осеяли всички райони на града. Америка на Ф. Д. Рузвелт даде важен импулс за разпадането на английската колониална империя. Но след края на войните им специалното отношение винаги надделявало, САЩ проумявали, че въпреки всичко нямат по-близък съюзник от бившата си метрополия – така е и в нашия случай с Русия.

В наше време Англия е в американската сфера на влияние, което не значи, че Лондон е напълно лишен от суверенитет, нито му попречи досега да участва в европейската интеграция. По същия начин съвременна България е в руската сфера на влияние и това не й пречи да членува в ЕС, който сега е в дълбока криза, но подлежи на ремонт и има бъдеще. Нито й пречи, при наличие на компетентно национално правителство в бъдеще, да води относително суверенна външна политика.

Това, което й е обективно невъзможно да прави безнаказано, е да участва в открито антируски съюзи и кампании. Т.е. може да участва, но бива наказана, както виждаме и в момента от анихилирането на Украйна. Това наказание не е непременно кремълска завера, а настъпва от обективното действие на факторите, определящи принадлежността на страната към дадената сфера на влияние. Същото е с Англия – и тя обективно не може да участва в открито антиамерикански съюзи и кампании. Англия и България са двата полюса на Европа, и двата посвоему и недоевропейски, отдето хората "отиват в Европа", когато пътуват до Париж или Виена, и двете в специално отношение със съседна квазиевропейска велика сила, порождение на Европа и на самите тях двете, но далече надрасли мащаба на европейството.

Има ли в България патриотични елити, които да оглавят "путинизацията" на страната? Задачите са сравнително ясни – прекратяване васалитета на САЩ, установяване взаимоизгодни равноправни отношения с Вашингтон, както и с Москва, прекратяване участието на страната във всички незаконни и контрапродуктивни форми на политически и икономически натиск на Запада спрямо Русия, напускане на НАТО, активна и прагматична национална индустриална и социална политика.

Последната обаче ще е невъзможна без дълбока реформа на ЕС – а в зависимост от преобладаващия в близко бъдеще политически климат на Стария континент тя ще бъде или напред към политически и фискален съюз в добавка към монетарния, но с икономическа политика за растеж и пълна заетост плюс външна политика на равнопоставеност на САЩ и Русия в отношенията им с Брюксел. Или пък назад с ликвидация на паричния съюз и брюкселската бюрокрация – връщане към началата на ЕИО от 80-те години. Засега няма определена тенденция за развитието на политическия климат – в едни страни от ЕС сега побеждава десницата, в други – левицата, на много места се засилват партиите на протеста. Но общата историческа логика ще е движението вляво.

Но кой ще оглави "путинизацията"? Сред подписалите интересната Харта за свободна, справедлива и солидарна България, под която с няколко малки поправки се подписвам, има само интелектуалци. Няма политици, капитани на индустрията, банкери, генерали, дипломати, чиновници, дори и известни talking heads – тв водещи и други журналисти и медийни звезди. Ще е твърде странно импулсът да дойде от Брюксел или Вашингтон, нали?

Явно вече е в ход и закриването на неоосманисткия проект. Той е геополитически несъвместим със завръщането на Русия като глобална суверенна велика сила. Знаем също, че за експертите ориенталисти неоосманизмът, както и пантюркизмът са само временни светски съюзници на ислямисткия проект и като такива също са обречени да паднат в борбата с него, която явно се активизира и от американска страна. За България деосманизацията в най-широк план си остава стратегически, но незавършен проект на Възраждането ни и цялата ни следосвобожденска история. Няма да има по-благоприятен исторически момент за форсиране на деосманизацията от сегашния – на колапс на неоосманския политически проект на управляващата Турция АКП.

Преди дни социалните мрежи разпространиха "новина" за тайно споразумение между Давутоглу и Борисов за предаването на Турция на три български гранични области срещу турски гаранции за българската сигурност за 60 години. Дори, както мисля, в това да няма нищо вярно, България е много важна за неоосманския проект. Освен че е единственият добър съсед на Турция и неин мост към Европа, неоосманлиите помнят, че преди 1878 г. българските земи, обхващащи едва 8,5% от територията на империята, осигурявали 25% от данъчните й постъпления и 40% от плащанията по заемите на Портата към европейските банки. Българските земи, най-близки до "Европа", т.е. Дунавският вилает, били османските Бохемия и Моравия.

И позорният факт, че България при ГЕРБ се оказа по-бедна от съседна Турция на Ердоган, според неоосманлиите доказва несъстоятелността на новобългарската държава. Вече по-сериозни медии съобщиха, че при посещението на Давутоглу било договорено отварянето в София на офис на турската агенция за сътрудничество и развитие ТИКА, която се смята за прикритие на разузнаването (МИТ).

Ако политическият ислямизъм се дължи на много по-дълбоки и обективни, дългосрочни политически и икономически причини, засягащи големия Близък изток, неоосманизмът е много по-плитко, опортюнистическо и волунтаристично политическо течение на анадолските бизнес и политически среди. То изразяваше и фрустрацията им от недостъпността на ЕС и от изолацията на Турция от арабския свят, но бе галванизирано от разпадането на СССР и нестабилния преход на Балканите, а после и от Арабската пролет и особено от предизвикания от Запада хаос в Ирак и Сирия.

Ако за пълното неутрализиране на ислямизма са нужни координираните усилия на световните сили и значително прекрояване на днешния Близък изток, включително и реабилитация на арабския социализъм, за ликвидирането на неоосманизма е достатъчна Русия с новата си коалиция в Сирия и с мълчаливото съгласие на САЩ, с проекта за евразийска интеграция, и разбира се, с една нова българска външна политика. Изявленията на местните пети колони на Ердоган в Русия (особено в големия руски град Казан) и България (Местан) след свалянето на руския бомбардировач през ноември начертаха подробна пътна карта за деосманизацията в тези страни. Тя няма нищо общо с уважението към турците и мюсюлманите, а само с неутрализацията на мрежите на Ердогановите служби.

Решаващо значение ще има урегулирането на Сирия и развитието на кюрдската автономия на турска територия. Важно ще е самото отстраняване на Ердоган от власт, което в зависимост от начина си дори може и да демонстрира, че Турция също е попаднала в руската сфера на влияние. Впрочем републиканска Турция в голяма степен оцеля благодарение помощта на СССР, който виждаше в нея съюзник против Антантата и важен елемент от световната антиколониална революция. Но след Втората световна война обаче Турция отново бе превърната от САЩ в клиент и бастион срещу СССР, а след първата трета на XIX в. Турция е клиент на Запада, поддържан единствено за възпиране на Русия към Средиземноморието. Промяната на този международен контекст може лесно да доведе и до разпадане на Турция, както стана и с Югославия в 1991 г.

Пантюркизмът е турска реплика на руския панславизъм от XIX в. и още по-несъстоятелен политически от него. Преди всичко тюркизмът е неоснователен и в самата Турция, дето над половината от населението не е от тюркски произход, т.е. предците им не са говорели тюркски език. Самият Ердоган е по произход грузинец мюсюлманин от Батум, Давутоглу – по произход кримски евреин. Ерата на културното влияние на Анкара в бивша съветска Средна Азия, Кавказ и Поволжието вече залязва. В 1991 г. СССР се разпадна, а Турция беше привлекателна – западна, „демократична“, пазарна, съюзник на САЩ. Но сега Русия отново е глобална велика сила, която открито унижава Ердоган и изглежда ще го свали от власт.  

България и тук може да бъде полезен съюзник на Русия и със своята история на дълъг и цивилизован съвместен живот на българи, български турци и други мюсюлмани, а и с широкия интерес на много български и руски граждани към общите корени на прабългарите и ред днешни народи на РФ в Поволжието, Урал, Сибир и Кавказ, както и в Казахстан и другаде в Средна Азия. Прабългарите били – поне що се отнася до военноплеменния им елит – тюркоезични, и те са пример за тюркоезичен народ, изградил хармонична етническа общност съвместно със славянски и други народи на днешната ни територия.

Българските турци са и най-многочислената в света група етнически турци – граждани на ЕС, патриоти на родината си – страна от ЕС, със светско и често социалистическо възпитание и с богат опит от съвместен живот със славяноезични съотечественици и с много смесени бракове. Българските турци могат, значи, да бъдат важен кадрови резерв за бъдещата деердоганизация на Турция. Но все пак цялостното решение на въпроса за политическия ислямизъм ще зависи от по-широки реформи в големия Близък изток.

 

Източник: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/kratyk-year-ender-chetivo-za-kraya-na-godinata-za-putin-i-erdogan

Публикувана в Гледища
Вторник, 29 Декември 2015 16:48

Перестройката на Путин

Защо Русия има нужда от план В

В декемврийската вечер приемът в знаменитата зала за официални събития на Министерството на външните работи на московската улица "Спиридоновка" отива към края си. Гостите - чуждестранни и руски дипломати, си говорят за последните новини. Журналистите казват "наздраве" на руския външен министър Сергей Лавров. Той точно е приключил успешни разговори със своя американски колега Джон Кери, който беше на визита в Москва. В същото време посланикът на САЩ се е срещнал с президента Владимир Путин и е обещал, че Русия няма да бъде изолирана, а Вашингтон и Москва трябва заедно да се борят срещу "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Сирия, по всичко изглежда, е върнала Москва в играта.

В Сирия Русия наистина може да се похвали с известни успехи – нейните летци вече не помагат само на войските на президента Башар ал Асад, но и на опозицията, и това се признава от западните партньори. Само че икономиката не позволява на Кремъл да води дълга война и за него е добре тя да свърши бързо. Както се изрази неотдавна един политически експерт, днес Русия "скача по-високо от възможностите си".

Това се случва в момент, когато страната е в търсене на нова стратегическа концепция, пише Дмитрий Тренин. В близката си история в различни периоди тя преследваше две противоречащи си външнополитически стратегии, припомня директорът на московския офис на "Карнеги". Първата, или план А, беше Русия - по приемливи за нея условия - да се влее в лоното на Запада. Втората, план Б, беше да обедини отново под свое ръководство евразийското пространство. След като и двете бяха торпилирани от украинската криза, сега Русия ама нужда от план В, заключава Тренин.

Това се отнася не само за дипломацията, но и за икономиката. Рейтингът на Путин все още е висок, но ситуацията в Русия и ниската цена на петрола могат да сринат много бързо популярността му. Путин и обкръжението му трябва да "открият огън по щаба" (по лозунга на Мао, сложил начало на Културната революция) или да започнат своя собствена перестройка.

Руска пролет

На прощаване гостите на приема на руското МВнР получават стилни чадъри с емблемата на дипломатическото ведомство. Те са завързани с лентичка с надпис "Честита Нова година! Пролетта е близо". Той най-вероятно показва просто добро чувство за хумор, но в подаръка може да се търси и скрит смисъл - външнополитическото ведомство предупреждава, че наближаващата пролет може да донесе немного добри новини в политиката и икономиката на страната.

Макар руснаците да твърдят, че не се готвят да спестяват от новогодишни подаръци, мнозинството от тях разбират, че идващата година ще бъде сложна и ситуацията не върви към по-добро. Очаква се икономиката да се свие с поне 4%, доларът и еврото продължават да растат стремително спрямо рублата, а петролът - фундаментът на бюджета - гравитира около 37 долара за барел и може да слезе още по-ниско. Което означава растящ бюджетен дефицит и сериозни икономически проблеми, за решаването на които може би вече е късно.

Независимо от това, че има "крещяща нужда" от реформи, властта едва ли ще се реши на радикални стъпки през новата година, прогнозира пред "Капитал" директорът на агенцията за регионални и инфраструктурни рейтинги Рус-Рейтинг Антон Табах. "Реформите ще бъдат силно ограничени - на върха има твърде много геополитика и спомени за по-охолни времена. Ще се опитват засега да комбинират някак слабата рубла с топящия се фискален резерв и да продължат да живеят постарому. Ако нефтът не отскочи и няма приток на капитали, ни чакат по-затегнат бюджет, натиск над държавните компании и реформи", счита Табах.

Всъщност дори в консервативния лагер разбират спешната нужда от реформи. "Макар да преобладава подходът първо да се чака един проблем да се появи и след това да се започва решаването му, руската икономика има нужда от по-дълбоки структурни промени. Те са непопулярни, но необходимостта от тях е назряла", признава пред "Капитал" първият зам.-председател на Комисията по безопасност към Обществената палата Дмитрий Чугунов, който в миналото бе един от активистите на прокремълското младежко движение "Наши".

И той подобно на Табах е уверен, че ако цената на нефта тръгне нагоре, няма да има реформи. "Всички структурни проблеми на икономиката отново ще престанат да съществуват и потокът от нефтени приходи пак ще затвори очите за болезнените въпроси. Това ще бъде грешка. Но при цени от 50 долара на барел за съжаление ще можем да си го позволим", смята Чугунов.

Безпокойство в Кремъл

Влошаващото се икономическо положение в Русия е тенденцията, която ще задава политическия дневен ред през 2016, която е година на парламентарни избори. Днешната политическа система е настроена спрямо Кремъл и напомня близката на Путин някогашна ГДР, където всички партии са признавали водещата роля на комунистите, но никой не е можел да бъде сигурен, че винаги ще бъде така. И сега във властта се усеща тревога, че спокойният им живот през следващата година вече не е гарантиран. Един от признаците за безпокойство е изказването на говорителя на Путин Дмитрий Песков, че в Кремъл нараства бдителността към колебанията на рублата. И се говори, че Путин отделя много време на икономиката.

Въпреки че ще му се наложи да го прави още повече, взимането й на ръчно управление ще бъде трудно. Путин не е виден експерт - той е бил нелош разведчик и е считан за водещ световен политик, но икономиката не е неговата стихия. Известно е, че икономическата му дисертация представлява заемки от книгата "Стратегическо планиране и политика" (Strategic Planning and Policy) на американските професори Уилям Кинг и Дейвид Клилънд.

За икономиката в Русия отговаря премиерът Дмитрий Медведев, който на практика е лишен от възможността да взима самостоятелни решения и всички поръчения в правителството идват от Путин. Независимо че преди няколко години самият Медведев бе президент, той сега е смятан за най-слабия премиер в цялата съвременна история на страната.

Ако Путин реши да върви към макар и ограничени реформи, ще му се наложи да изпрати в оставка Медведев и цялото му правителство и да назначи друг премиер. Задачата е извънредно сложна, тъй като ако този човек е достатъчно компетентен и независим, популярността му може да застраши Путин - вторият човек в Русия винаги е потенциален наследник на президента.

Само че един слаб и неавторитетен човек може да доведе до окончателна разруха. Запознати експерти твърдят в един глас, че до изборите за Думата, които трябва да се проведат в края на 2016 г., Медведев няма да бъде свален от поста, тъй като в края на краищата е лидер на разполагащата с парламентарно мнозинство партия "Единна Русия". Но след това уволнението му е напълно възможно. Самият Путин на годишната си пресконференция заяви, че е против "кадровите чадъри" и е доволен от работата си с правителството и централната банка.

Освен това макар в големите градове да има привърженици на по-либерален курс, по-голямата част от населението си спомня с носталгия годините на Съветския съюз и няма нищо против връщането на "достиженията на социализма". Ето защо, ако в Русия има свободни избори, на тях би победила лява партия, каквато за щастие на Кремъл в страната в момента няма и едва ли ще се появи през следващата година.

Комунистическата партия на Русия под ръководството на застаряващия Генадий Зюганов е станала доста близка до властта. И дори се твърди, че Зюганов съгласува с президентската администрация кого от известните политици може да покани в своята партия.

Гнойните теми

Корупцията, системата на подкупи и отказът от наказателно преследване на чиновници са теми, за които говорят всички постоянно и навсякъде, но резултатът е само безсилен гняв. "Как е възможно Сечин да получава милиони, докато народът живее в бедност", роптае с вбесен тон известен тв водещ в частен разговор с "Капитал". Става въпрос за милионната заплата на могъщия ръководител на "Роснефт" и член на командата на Путин Игор Сечин. При това самият телевизионер съвсем не е дисидент, презира опозицията и смята, че именно Путин трябва да "открие огън по щаба" и да накаже самозабравилите се хора по високите етажи на властта.

Основната интрига през следващата година ще бъде готовността на Кремъл да се бори с корупцията. През 2015 г. в неин символ се превърна историята около главния прокурор Юрий Чайка. Документален филм на Фонда за борба с корупцията на активиста Алексей Навални разказва как синовете на Чайка са създали многомилионен бизнес благодарение на позициите на баща си в прокуратурата. Разследването е базирано на свободно достъпни източници и разкрива множество съмнителни сделки в Русия и чужбина с участието на семейството на Чайка. Главният прокурор определи филма като клевета и политическа поръчка.

За проверка на изложените във филма факти просто "липсва политическа воля", обяснява бивш сътрудник на Федералната служба за сигурност (ФСБ). И все пак на Кремъл му се наложи да реагира на скандала, като Песков заяви, че няма "план за неприкосновеност" на главния прокурор. Самият Путин на годишната си пресконференция избегна пряк отговор за случая с Чайка, но похвали журналистката, задала въпроса.

Интересното е, че Зюганов, който говори за нуждата от борба с корупцията във всяка своя реч, обяви, че филмът на Навални е "поръчан от ЦРУ". Източник от комунистическата партия споделя, че лидерът й "прекрасно разбира всичко" и е сигурен, че разкритията са истина, но се страхува да тръгне против Кремъл. "Той добре си спомня кампанията срещу него през 1996 г.", обяснява източникът на "Капитал". Тогава Зюганов имаше шанс да спечели изборите срещу президента Борис Елцин, но накрая "административният капацитет" на Кремъл се оказа твърде силен.

Перестройката не е дело за всеки

Неохотата на Зюганов и втората по значение политическа партия в страната да се изправят срещу Кремъл не означава, че някой друг няма да го направи в бъдеще, особено ако икономическата ситуация рязко се влоши. Въпреки трудностите магазините в Русия все още са пълни с продукти и няма празни рафтове като в съветско време. Но не е изключено в един момент да се окаже, че хората нямат средства да си купят дори най-необходимото.

Първите предвестници на бъдещи протести вече се появиха - неголяма демонстрация в Москва срещу платените паркоместа беше силово разпръсната от полицията. Въпреки това шофьорите, повечето от които са грузинци и недоволстват от въвеждането на системата "Платон" за заплащане на такси за коли с тегло над 12 тона, продължават да стачкуват. Колите им стоят на входовете на Москва, а местните жители им носят храна. Шофьорите не допускат до себе си политически активисти и отказват да издигат политически лозунги - много от тях поддържат президента и вярват в историята за "добрия цар" и "лошите слуги". Нищо, че системата "Платон" е разработена от брата на Аркадий Ротенберг - милиардер и приятел на Путин.

Президентът, който през своя първи мандат говореше за нуждата от отстраняване на олигарсите от властта, днес се е превърнал в заложник на собственото си обкръжение. И дори пред лицето на сериозна икономическа заплаха не може да намери сили за някакъв вид перестройка на политическата система. Възможно е това да направи някой друг от кликата около Путин, в случай че се стигне дотам ситуацията да стане опасна за оцеляването на режима. Системата има нужда от нов Михаил Горбачов със стоманени нерви.

Каква форма би могла да приеме заплахата? Масови стачки на работници както по времето на болшевиките? Или цветна революция, от каквато се боят в Кремъл? Тя едва ли ще се изразява в стоене в палатки пред парламента, а по-скоро в жестоки стълкновения, тъй като културата на мирни протести в Русия вече от години деградира.

Всъщност в Русия не бива да се изключват никакви сценарии, дори най-лошите. Неотдавна при откриването в Екатерининбург на музей на Борис Елцин, в един от местните вестници беше публикувано интервю с Александър Коржаков, бившият ръководител на охраната на покойния президент. В интервюто Коржаков, който се скара с президента, след като публикува скандална книга за него, разкрива, че е знаел за заговор срещу Елцин през 1998 г. с участието на популярния генерал Лев Рохлин.

Интересното е, че Коржаков, който дълги години беше депутат от пропутинската "Единна Русия", наскоро се оттегли от партията. И може би не е невъзможно при рязко влошаване на положението в страната военните или част от тях да тръгнат срещу Путин.

Дали президентът се готви за подобни варианти? Вероятно да. Както пише политическият наблюдател на вестник "Коммерсант" Андрей Колесников, при посещението на музея на Елцин в Екатерининбург Путин е постоял няколко минути мълчаливо пред експозицията, представяща събитията от 1993 г. Те започнаха като разкол сред елита и завършиха със стрелба на президентските сили срещу сградата на парламента, което едва не доведе до гражданска война.

* Александр Братерский е руски журналист, който работи за Gazeta.ru, Moscow Times и "Капитал"

 

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2015/12/29/2675600_perestroikata_na_putin/

Публикувана в Свят
Четвъртък, 10 Декември 2015 09:19

Андрей Райчев поучава Путин

Навремето Путин много сбърка с Украйна, а после допусна още една груба грешка: заложи на Турция, прегърна Ердоган - и получи лош шамар. За България обаче това може и да е от полза, казва Андрей Райчев в интервю за ДВ.

Какво означава за България сегашната криза в руско-турските отношения? Как се тълкува тя в страната и какви ще са последиците от нея? На тези въпроси отговаря социологът Андрей Райчев. Ето обобщение на заключенията му:

Райчев: Ще започна с реакцията на правителството. Българското правителство е в небрано лозе. За да обясня защо, ще се спра първо на турската политика. Това, което Турция прави с Европа в момента, е шантаж. Чисто и просто: „Дай ми пари и ми направи политически отстъпки, защото в противен случай отварям шлюза и Европа е залята от още три милиона души”. Европа се поддаде на шантажа и вече плаща както политическата, така и финансовата цена.

"България би потънала в хаос"

Този шлюз обаче се намира точно на границата на България. За самата Европа нахлуването на три милиона мигранти е тежко преживяване, но в крайна сметка - бълха я ухапала. Хайде, да не е бълха - пиявица. Докато за България си е направо чудовищно. Не три милиона - петстотин хиляди да преминат през България, и страната ще потъне в хаос. Дължи се на много фактори, като бедността не е първият сред тях. България е слаба, още не добре организирана държава. И така нататък. По тази причина българското правителство е принудено да се умилква на Турция. Или по-точно - смята, че е принудено. Защото Турция нито ще ги спре тези три милиона, нито ще ги пусне само заради България. Тъй че това е просто страхова реакция и надценяване на собственото значение. Но нашият премиер така си представя онова, което може да направи за България.

Има и друг аспект. Същата тази криза отново върна България на терена с газопроводите. Нека първо да видим как се развиха нещата в Русия. С Украйна Путин допусна една изключително груба грешка. Той загуби една братска страна, а един приятелски народ се оказа враждебен, дори може би на границата на Русия възникна така да се каже „втора Полша”. Руснаците обаче посрещнаха с овации таза груба грешка - само заради присвояването на едно малко полуостровче. Същото се повтори после с политиката към Турция. Господин Путин заложи на Турция, отиде там, прегръща се с Ердоган, сглоби "Турски поток", но тази нова груба грешка не доведе до съзнанието на хората простия факт, че той много слабо играе шах. Човек трябва просто да погледне в учебниците по история - и веднага ще разбере, че руско-турските войни са най-честите войни в историята на Европа. Тоест, тази братска прегръдка не е възможна. Но Путин си представяше, че е възможна, защото беше много ядосан на други. Накрая получи от Ердоган унизителен и лош шамар, но - колкото и да е парадоксално - отново получи народното одобрение, защото държа остра реч и „каза някои истини”.

"Путин просто няма друг изход"

След този фалит в Турция, Путин просто няма друг изход, освен България да влезе в ролята на резервен газов коридор. Така че сега трябва да се оттеглят всички тия декларации, че България е лоша. Чудя се дали ще има пиар-кампания по руската телевизия, в която вече няма да се казва, че България е една лоша страна, а напротив, че ние сме братушки. Нещо под мотото: „Хороша страна Болгария, но Россия лучше всех”. Тоест, предполагам, че за този газов коридор отново има шанс, стига нашите съюзници да разрешат. Правят се някакви движения, доколкото си представям, но те тъй или инак са тайни.

Колкото до реакциите в българското общество на руско-турските напрежения: истината е, че около България има две големи страни, Турция и Русия, и че тези две страни се преживяват асиметрично. Традиционно Турция - по много причини, главно поради религиозните различия и османското минало - се схваща като по-непосредствената заплаха, а Русия като гаранция срещу нея. Такъв е просто инстинктът на българския народ.

 

Източник: http://www.dw.com/bg/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D1%81%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8/a-18901076

Публикувана в Гледища

Какво направи руския президент най-търсеният събеседник в Анталия

По време на срещата си с руския президент Владимир Путин в Турция американския президент Барак Обама предпазливо отбеляза „важността на военните усилия” на Русия в Сирия. Това стана на срещата на върха на Г-20.
Американските медии възприеха изявлението на Обама като промяна на позицията на Вашингтон по отношение на Москва.

Форумът се провежда на фона на шока, обзел света сред терористичните актове в Париж. За разлика от миналогодишната среща на върха в Австралия, когато западните лидери демонстративно избягваха Путин, в Анталия руският президент, на практика оглавил борбата с „Ислямска държава”, се превърна едва ли не в най-популярният лидер.

Думите на президента на САЩ, в които се съдържаше умерено позитивна характеристика на действията на Москва в Сирия, бяха цитирани от информационните агенции, които се позоваха на анонимен представител на администрацията на САЩ.

Изказването, направено от Обама за военната операция на Русия в Сирия, е може би първото изявление с положителен характер на фона на честата критика, която Вашингтон отправя към Москва за действията й в региона.

Белият дом до последно настояваше, че значителна, ако не и голяма част от ударите от въздуха на Русия по територията на Сирия изобщо не се нанасят по позициите на „Ислямска държава”, а по бунтовниците от въоръжената опозиция. А избраната от Владимир Путин стратегия се характеризираше от Белия дом като „контрапродуктивна”.

Ако се съди по изявлението на представителя на администрацията на Обама, в неделя по време на разговора си с руския лидер президентът на САЩ е избягвал категоричните формулировки по този въпрос.

Срещата на двамата лидери се е различавала от предишните и по редица други подробности.

Ако по време на преговорите между Обама и Путин в Ню Йорк по време на Генералната асамблея на ООН американската страна очевидно не желаеше да излиза от рамките на протоколните снимки, този път журналистите можеха да наблюдават излъчването на 35-минутната им среща, вярно без звук. Излъчването бе организирано от турската страна.

Президентите се държаха доста непринудено и правеха усилия да се чуват помежду си.

Путин и Обама разговаряха в присъствието на съветника по национална сигурност Сюзън Райс и на преводач.

Както отбелязва „Уол стрийт джърнъл”, след срещата между Обама и Путин коментарите на Белия дом показват „промяна на тона” на американската администрация по отношение на действията на Русия в Сирия.

Шефът на президиума на Съвета по външна политика и отбрана Фьодор Лукиянов нарече изявлението на Обама „любопитен нюанс” в политиката на САЩ по отношение на военната операция на Русия в Сирия и отбеляза, че фокусът на възгледа на Запада към сирийските събития „се измества”.

„Събитията, които се случиха във Франция, изместват още повече този фокус, тъй като всички осъзнават важността да бъде нанесен военен удар по ислямизма”, казва Лукиянов.

Сякаш за да потвърди тези думи на експерта, съветникът на американския президент по въпросите на сигурността Бен Роудс заяви в неделя вечерта, че Франция и САЩ се канят да засилят интензивността на авиационните удари по позициите на „Ислямска държава”.
Според Роудс ударите ще бъдат нанесени по базите на джихадистките групировки в Сирия и Ирак.

И още през нощта срещу понеделник френските военновъздушни сили бомбардираха подиции на групировката „Ислямска държава” в сирийския град Рака.

Според Лукиянов изявлението на Обама би могло да означава и това, че въпросът за свалянето на режима на Асад в този момент, ако не е свален от дневен ред, то поне е отишъл на втори план. Той очаква, че терористичните актове в Париж могат сериозно да променят и позицията на Франция по този въпрос, тъй като в момента за тази държава е най-важно да покаже, че се бори преди всичко с „Ислямска държава”, а не с режима на Асад.

В същото време Лукиянов отбелязва, че за не става дума за преки съвместни действия на Русия и коалицията по ръководството на САЩ. „Споразумяха се да не си пречат един другиму”, обяснява евентуалният компромис експертът.

Помощникът на президента Путин по външната политика Юрий Ушаков потвърди пред журналисти, че стратегическите цели на САЩ и Русия по отношение на борбата с тероризма са много близки, но разминаванията по тактиката на действията остават.

По време на срещата си с Путин Барак Обама изрази и съболезнованията си на своя руски колега за катастрофата със самолета А321.
Президентите също така са засегнали и темата на Украйна. Според „Асошейтед прес” Обама отново е призовал Русия да се откаже от подкрепата си за опълченците в Донбас.

По време на срещата на върха Путин е провел и няколко двустранни срещи, включително и с канцлера на Германия Ангела Меркел, с президента на Турция Реджеп Ердоган и с краля на Саудитска Арабия Арави ал-Сауд.

Както отбелязва в разговора си с журналистите представителят на Русия Светлана Лукаш, президентът Путин е бил една от най-популярните фигури на приема: „Всички искаха да разговарят с него”, твърди тя.

За разлика от форума на Г-20 в Австралия през миналата година, на който заради събитията в Украйна Путин се натъкна на твърдата реакция на западните лидери, по време на срещата на върха в Турция отношението към него вече беше друго.

Както отбелязва в коментара си агенция „Блумбърг”, на срещата в Анталия руският лидер „от аутсайдер се превърна в играч”.
Днес Владимир Путин трябва да се срещне с Дейвид Камерън.

Британският премиер вече изрича словосъчетанията „сигурност на Британия” и „сигурност на Русия” едва ли не на един дъх. „Има едно нещо, по отношение на което между нас съществува съгласие – в Русия щяхме да се чувстваме по-сигурни, в Британия щяхме да се чувстваме по-сигурни, ако нанесем поражение на „Ислямска държава”, заяви Камерън в неделя.

И то при положение, че преди седмица и половина британският премиер категорично отказа да споделя с Москва разследването на обстоятелствата около катастрофата със самолета А321 в Египет, пише Александър Братерски в Газета.ру.

Отношението към руския президент Владимир Путин и неговите действия в Сирия са променили климата на двудневния форум Г-20 в Турция с „отделяне на повече внимание какво казва". Това коментира от своя страна политическият анализатор Джон Уайт, цитиран от RT.

От снимките и кадрите от дискусията между Владимир Путин и Барак Обама на Г-20, които ние видяхме, само от езика на тялото можем да видим, че има промяна на ниво ангажимент... Сега Путин е изслушван, след като в миналото - както ние знаем от срещата на Г-20 в Брисбън, той беше изолиран, поясни анализаторът.

Според Уайт Путин и неговата позиция не са се променили, допълвайки, че „чудовищните събития" са показали, че политиката на Запада е грешна, тъй като „Ислямска държава" води „война срещу цивилизацията".

Въпреки пропагандата, която демонизира Русия...обществеността може да види, че само Русия, сирийското правителство, ливанската съпротива в лицето на „Хизбула" и иранското правителство имат яснота по отношение действията в този конфликт, подчерта британският коментатор.

Вчера в рамките на Г-20 Обама и Путин проведоха 30-минутна среща. Те обсъдиха ситуацията в Сирия и Украйна. Двамата са постигнали съгласие, че е нужно примирие и преходно правителство в Сирия.


Източник: Агенция Блумбърг

Публикувана в У нас

"Готов съм да съдействам с всичко необходимо за задълбочаване на сътрудничеството между българския и руския бизнес. Двете страни имат, както традиции, така и добри възможности за създаване на нови партньорства в почти всички области. За България икономическите отношения с Русия са много важни. Вярвам, че в кризата всяка възможност, която се предоставя на бизнеса, не бива да бъде изпускана. Убеден съм, че и за двете страни има много взаимноизгодни възможности", заяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин по време на среща с президента на Руския съюз на индустриалците и предприемачите Александър Шохин, предаде БГНЕС.

Публикувана в У нас

Украйна се опасява, че проруските сили се стремят да превземат контролирания от правителството пристанищен град Мариупол на Азовско море. Това заяви днес украинският външен министър след среща в Париж на "нормандската четворка" на министерско равнище, предаде Ройтерс. 
"Ние сме изключително обезпокоени от последните атаки в околностите на Мариупол и други места близо до Мариупол. Опасяваме се от възможното предислоциране на сили от Дебалцеве впосока Мариупол", каза Климкин пред репортери. 

Публикувана в Свят
Страница 1 от 3